Държавен вестник, брой 149 от 26.VI

§ 1. Строежите в неурегулирани населени места, както и в неурегулирани още части, включени в строителните граници на населените места с регулационни планове - до създаване на съответните регулации - се извършват съгласно тази наредба.

§ 2. Границите, в които могат да се извършват строежи в неурегулирани населени места, се определят съгласно чл. 28 от правилника за планово изграждане на населените места.

§ 3. След обявяването на проекто-регулационните планове, съгласно чл. 54 от правилника за планово изграждане на населените места - до влизане на същите в сила - не се разрешават строежи в съответните части.

В тези части могат да се разрешават строежи, ако са съобразени с проекто-регулацията, при съгласие на заинтересованите собственици, изразено в нотариално заверено заявление до общинския народен съвет.

§ 4. Частни строежи в селата се разрешават в имоти със следните най-малки размери:

а) в планинските села - 300 кв. м. повърхност и 14 м. лице;

б) полските села - 800 кв. м. повърхност и 18 м. лице:

в) в Добруджа - 1000 кв. м. повърхност и 20 м. лице

§ 5. Частни строежи в градовете се разрешават при спазване на следните правила:

1. В неурегулирани градове или в неурегулирани още части (без улични и дворищни регулации), включени в строителните граници на градовете, се разрешават строежи в имоти с най-малки размери: 1500 кв. м. повърхност и 30 м. лице.

В незастроени имоти се разрешава направата на едноетажни постройки до 80 кв. м, с височина до 3.60 м. - мерена от прилежащето ниво. Зимничните помещения в постройките могат да имат най-много 30 кв. м.

В застроени имоти се разрешава направата на пристройка до 30 кв. м., с височина до 3.60 - мерена съгласно предходната алинея. Ако съществуващата постройка е по-малка от 50 кв. м., общата застроена площ на съществуващата постройка и пристройката може да бъде най-много 80 кв. м. Относно зимничните помещения важи предходната алинея.

2. В части на градовете само с улична регулация се разрешават строежи в имоти със следните най-малки размери:

а) в централна и първа строителна зона - 500 кв. м. повърхност и 18 м. лице;

б) във втора строителна зона - 400 кв. м. повърхност и 14 м. лице;

в) в селско-стопанската зона - 800 кв. м. повърхност и 20 м. лице.

В незастроени имоти се разрешава направата на едноетажни постройки до 100 кв. м., с височина до 3.80 м. - мерена от прилежащето ниво.

В застроени имоти се разрешава направата на пристройка до 30 кв. м., с височина до 3.80 м. - мерена съгласно предходната алинея. Ако съществуващата постройка е по-малка от 70 кв. м., общата застроена площ на съществуващата постройка и пристройката може да бъде най-много 100 кв. м.

§ 6. При определяне на външните и вътрешни строителни линии се спазват следните правила:

1. Постройките, по улици широки до 12 м. включително, се разполагат на 5 и повече метра от уличната линия.

2. Месторазположението на постройките в имотите се определя с оглед на вероятната бъдеща регулация, като се избягва разполагането им близо до чупки или в ивици, вдадени към пътища и улици или в съседни имоти.

3. Постройките край водни течения и площи (реки, вади, езера и пр.), се разполагат с оглед на вероятното бъдеще коригиране на същите, като се оставя свободно място за прокарване на улици, съответно, за разширение на съществуващите улици покрай водните течения и площи.

4. Положенията в предходните т. т. 1, 2 и 3 имат само указателно значение.

Органите, натоварени да одобряват архитектурните планове, съответно, да разрешават строежите, могат да определят външните и вътрешни строителни линии в отклонение от тези положения, по своя обоснована преценка, като се ръководят от следните показатели: географско положение, климат, характер и бит на населеното място; характер, размери и изложение на кварталите: конфигурация на терена; ширина и посоки на улиците и движението по тях: лице, дълбочина и изложение на имотите; положение и височина на заварени масивни сгради и ценни посаждения; изискванията за цялостно застрояване на имотите, съгласно чл. 194 от правилника за планово изграждане на населените места (за селата) и другите архитектурно-градоустройствени и строително-художествени изисквания

§ 7. По външен вид, сградите трябва да имат опростени обемни форми, без излишни чупки, мансардни покриви, над-покривни постройки и други подобни.

Строежът трябва да бъде икономичен, опростен и негоден да задоволи обикновените жилищни и стопански нужди.

Строежите не могат да има бетонови, железо-бетонови или железни основи, стени и конструкции.

Не се допускат масивни (бетонови, железо-бетонови или железни) огради.

§ 8. В неурегулирани още части (без улични и дворищни регулации), включени в строителните граници на населените места, не се разрешават обществени строежи.

§ 9. В неурегулирани населени места и в части на населените места, само с улична регулация, се разрешава направата на обществени строежи, при спазване на следващите параграфи.

§ 10. Сградите за: дом на общинския народен съвет; културен дом (читалище); партиен дом; кооперация и поща се разполагат в естествения център на населеното място, съгласно частично регулационно проучване.

Частичното регулационно проучване по предходната алинея се съставя от техническата служба при общинския народен съвет, а, ако такава няма - от техническата служба при по-горния народен съвет или от проектантските организации и се одобрява от съответния окръжен или градски градоустройствен съвет, по обоснован доклад на техническите служби при народния съвет.

§ 11. Сградите за посочените по-долу учреждения се разполагат в имоти, със следните най-малки размери

а) за първоначално и основно училище до 2 класни стаи - най-малко 2 декара, и по 1 декар за всяка класна стая в повече и съответна ширина;

б) за детска градина; здравен дом; родилен дом; ясли - най-малко 2 декара повърхност и 30 м. ширина;

в) за комбинат (баня, фурна, пералня) - 2 декара повърхност и 30 м. ширина.

При стръмен терен, с наклон повече от 10 % - с одобрение на управление "Архитектура" при Министерството на комуналното стопанство и благоустройството - сградите за горните учреждения могат да се разполагат и в имоти с по-малки размери.

§ 12. Местата за застрояване на обществени сгради се избират с оглед на правилното и цялостно задоволяване на съответните обществени нужди, съобразно със здравно-хигиенните, архитектурно-градоустройствените и строително-художествените изисквания.

Сградите за училища, детска градина, здравен дом, родилен дом, ясли и други подобни не трябва да се разполагат по транзитни или силно натоварени пътни артерии. Те трябва да имат централно положение в съответния район, с оглед да се осигури правилното му обслужване.

Местата за училища и детски градини трябва да се избират и с оглед на възможностите за бъдещето им разширение.

Сградите за ветеринарна лечебница трябва да се разполагат в покрайнините на населеното място, при добра и удобна връзка с главните пътни артерии.

Комбинатите (баня, фурна, пералня) трябва да се разполагат в близост на реки, канали, вади и пр., с оглед на оттичането на каналните води, при спазване на съответните особени законни разпоредби.

Стопанският двор на ТКЗС, трябва да се разполага в близост до населеното място, при добра и удобна връзка с всички негови части и с обработваемата земеделска площ. Животновъдната ферма трябва да се разполага извън населеното място, с добра и удобна връзка по посока на пасбищата.

§ 13. Сградите за индустриални заведения се застрояват в нарочни терени, при спазване на нормите за изолационните разстояния до населените места. Ако няма такива норми - съответните разстояния се определят по реда на следващата алинея.

Индустриалните терени се определят от съответните окръжни и градски градоустройствени съвети, въз основа на частично регулационно проучване, като се държи сметка за:

а) характера и категорията на индустрията; нейния капацитет и номенклатура; сигурността на предприятието;

б) цялостните производствени нужди на предприятието: лавни и спомагателни суровини и начин за набавянето им; характер и вид на машинния парк, с оглед на развитието на предприятието, и начина за набавянето му; енергоснабдяване - необходими количества и източници; гориво;

в) специфичните технологически условия, във връзка с производствения процес; конфигурация на терена; характер, състав и носимост на почвата; посока и дълбочина на подпочвените води; водоснабдяване - източници, химически и бактериологически състав на водата, дебит на същата; канализиране - начин за отвеждане на оттоците, при спазване на особените законни разпоредби; съществуващи водопроводи и канализации и пр.;

г) климатичните условия на местността: направление и сила на преобладаващите ветрове; хигиената на населеното място;

д) комуникационните и транспортни условия, във връзка с производствения процес и пласирането на продукцията;

е) начина за набавяне на работната ръка;

ж) условията за производителен труд; сигурността и здравеопазването на трудещите се;

з) стратегически-отбранителните условия и пр.

Във връзка със застрояването на сгради за малки промишлени предприятия на народните съвети, проучванията обхващат само съответните необходими данни по предходната алинея.

Частичното регулационно проучване по алинея II се съставя от техническата служба при общинския народен съвет, а ако такава няма - от техническата служба при по-горния народен съвет или от съответната проектантска организация.

При решаване на въпросите по алинея II, в заседанието на окръжните и градски градоустройствени съвети участвуват и представители на Министерството на промишлеността, съответно, на Министерството на комуналното стопанство и благоустройството и заинтересованите учреждения, предприятия и ведомства, по съответно представление, както и лица-специалисти.

§ 14. Терените за обекти с военно-отбранителен характер се определят от Министерството на народната отбрана, в съгласие с общинския народен съвет и управление "Архитектура" при Министерството на комуналното стопанство и благоустройството.

§ 15. Външните и вътрешни строителни линии на обществените сгради се определят от органите, натоварени да одобряват архитектурните планове, съответно да разрешават строежите, съобразно с архитектурно-градоустройствените и строително-художествените изисквания.

§ 16. Извън строителните части на населените места, но не по-близко от 1000 м. - за градовете, и 500 м. - за селата, се разрешава направата само на летни и стопански (обществени и частни) постройки; домове и станции за отдих и култура; здравни и лечебни заведения; селско-стопански учебни заведения и физкултурни заведения; горски и заводски училища; сгради за отделни индустриални заведения; сгради за военни нужди; обсерватории, наблюдателници, хижи, заслони, административно-битови сгради за лесничейства, ловни и рибарски домове и развъдници; електростанции, резервоари, помпени станции; трафопостове; складове за леснозапалителни течности от I и II категория, заведения и складове за взривни вещества; постройки към язовири, мини, кариери, варници, солници; мелници и тепавици и други заведения с водна сила; винарски изби, вакумни инсталации, люпилни, сушилни, топилни и други от този род.

В зоната до 1000 м., съответно до 500 м., по предходната алинея, се разрешава направата само на постройки към игрища, къпални, басейни и други физкултурни съоръжения; станции за отдих и култура; селско-стопански учебни заведения; ловни и рибарски домове и развъдници; електростанции, резервоари, помпени станции, трафопостове; складове за леснозапалителни точности от III категория; постройки към язовири, мини, кариери, солници; мелници и тепавици и други заведения с водна сила; винарски изби, люпилни, сушилни, топилни; малки обществени стопански постройки; малки частни летни и стопански постройки в поля, лозя и градини и други от този род.

Строежи в неурегулирани махали се допускат само по решение на съответните окръжни и градски градоустройствени съвети.

§ 17. Строежи, със стойност над 10 милиона лева или районно значение, по предходния параграф, се извършват с предварително съгласие на Държавната планова комисия.

§ 18. Видът, размерът и разположението на частните постройки се определят от органите, натоварени да одобряват архитектурните планове на същите, съответно, да разрешават направата им.

Относно тези строежи важи, съответно, и § 7.

Оградите трябва да са прогледни и, по възможност, покрити с пълзяща зеленина.

§ 19. Местата за застрояване на обществени сгради (с изключение на тези с второстепенно значение, като складове, навеси, обори и други подобни, със застроен обем до 1000 куб. м.) се определят с решение на съответните окръжни и градски градоустройствени съвети, като се държи сметка за обществените и стопански нужди, архитектурно-градоустройствените и строително-художествените изисквания.

Местата за застрояване на сгради за индустриални заведения се определят съгласно § 13.

Терените за обекти с военно-отбранителен характер се определят съгласно § 14.

Разположението на сградите се одобрява от органите, натоварени да одобряват архитектурните планове за същите, съответно, да разрешават направата им.

§ 20 Относно месторазположението, строежа и пр. На складове, заведения и предприятия за леснозапалителни течности, взривни и избухливи вещества; екстракционни заведения и предприятия и други от този род важат и съответните особени законни разпоредби и предписания.

§ 21. В недвижими имоти, които се засягат от предвижданията по градоустройствения план, както и в имоти, отредени за мероприятия по улично-регулационния план, се разрешават временни строежи и ремонти, съгласно тази наредба.

§ 22. Засягат се от предвижданията по градоустройствения план:

а) имотите в урегулирани до тогава квартали или части от квартали, за които, по реда на чл. 15 от закона за планово изграждане на населените места, е решено, че ще се създадат нови регулации;

б) имотите, в дотогавашни строителни площи, които по градоустройствения план се включват в нестроителни площи;

в) имотите, подчинени по градоустройствения план на особен строителен режим - до установяването му по законния ред

г) имотите, предназначени изцяло или частично, за самите мероприятия по плана (чл. чл. 12, 21 и 65 от правилника за планово изграждане на населените места).

Дали имотите се засягат от предвижданията по общия градоустройствен план се установява - до създаване на регулациите по чл. 14 от закона за планово изграждане на населените места - чрез сравнение на сигнатурите и легендите на плана, със съществуващите кадастрални и други снимки.

§ 23. В имотите по предходния параграф се допускат временни строежи, само ако осъществяването на съответните мероприятия не се предвижда в срок до 5 години.

§ 24. В урегулирани до тогава незастроени имоти не се разрешават строежи.

По изключение, в такива имоти се допускат временни дървени паянтови бараки, навеси и други подобни строежи за обществени нужди, по решение на управата на общинския народен съвет, за определен срок.

§ 25. В урегулирани до тогава застроени имоти се разрешава направата на пристройка до 30 кв. м., с височина до 3.60 м., мерена от прилежащето ниво.

Ако съществуващата постройка е по-малка от 30 кв. м., общата застроена площ на съществуващата постройка и пристройката може да бъде най-много 60 кв. м. Зимничните помещения могат да имат най-много 30 кв. м.

§ 26. В неурегулирани до тогава имоти не се разрешават строежи.

§ 27. Заварени индустриални заведения в урегулирани или неурегулирани до тогава имоти могат да бъдат пристроявани и надстроявани до 30 % от кубатурата им, по обосновано искане на Министерството на промишлеността, съответно, на народните съвети, придружено със заключение от Министерството на комуналното стопанство и благоустройството - за предприятия на народните съвети и от Държавната планова комисия - за другите индустриални заведения.

В района на горните заведения и предприятия се разрешава направата на културно-битови постройки за работниците; жилищни сгради - само във връзка с прекия надзор над заведенията и предприятията, както и складове, навеси и други постройки, с временно назначение.

§ 28. Когато важни народостопански нужди налагат уедряване или съществена реконструкция на индустриални заведения по предходния параграф, с решение на Върховния градоустройствен съвет, взето по обосновано искане на министъра на промишлеността, се допуска пристрояване и надстрояване на заведенията и с повече от 30% от кубатурата им.

§ 29. Заварени сгради за военни и здравни нужди в урегулирани или неурегулирани до тогава имоти могат да бъдат пристроявани и надстроявани, по решение на съответния градски градоустройствен съвет - за София, Пловдив, Сталин, Русе, Бургас, Стара Загора, Плевен, Димитровград и Димитрово, и по решение на Постоянното присъствие на Върховния градоустройствен съвет - за другите населени места.

В заварени военни терени се разрешава направата на временни бараки, навеси, складове и други от този род.

§ 30. Заварени сгради в имотите по § 22 могат да бъдат преустроявани вътрешно и ремонтирани, без да се изменя външното им очертание, в хоризонтална и вертикална проекция, и като не се правят съществени укрепвания на носещите конструкции.

По-големи вътрешни преустройства и ремонти на сградите се разрешават в случаите и по реда на § § 27, 28 и 29.

§ 31. Относно строежите по този отдел III важи, съответно, и § 7.

Отклонения от предходната алинея се допускат само за обществени строежи, във връзка със съответните нужди.

§ 32. Благоустройствените мероприятия (пътища, водоснабдяване и канализация, осветление и пр.) за съответните имоти, са за сметка на инвеститорите. Това условие се вписва в строителното разрешение.

§ 33. Стойността на строителните работи, разрешени съгласно този отдел III, не се взема пред вид при определяне на обезщетението за отчуждение на имотите за съответните мероприятия. Това условие се вписва в строителното разрешение.

§ 34. Строежите трябва да са съгласувани с околната среда, като се използуват дадените от терена и местните условия възможности за образцово и красиво застрояване и като се държи сметка за перспективите, които се откриват от близко минаващите пътища.

Строежите не трябва да унищожават битови и природни ценности. Във връзка с тях не трябва да се правят големи изкопи, кариери и други работи, които биха загрозили околния пейзаж.

При възможност, строителните работа трябва да се изпълняват предимно с подръчни местни материали.

§ 35. Ако се отнася за застрояване на неурегулирани населени места, части от населени места или отделни имоти, искането за строежи, по чл. 219 от правилника за планово изграждане на населените места, се придружава вместо със скица - копие от дворищно-регулационния план - с копие от кадастралния план, а ако такъв няма - със съответна ситуационна скица, съставена от проектанта, в обсег достатъчен за да се прецени дали проектираният строеж е включен правилно в околната среда. Копието от кадастралния план, съответно, от, ситуационната скица трябва да съдържа и означение на съществуващите в имота и в съседните имоти прилежащи сгради, както и необходимите коти и хоризонтали.

За строежите по отдел II, в скицата трябва да е означено и отстоянието на имота от строителните граници на населеното място.

Оградите се строят по съществуващите имотни граници, без да се дава линия за тях.

§ 36. Пристрояването и надстрояването на заварени сгради и постройки по тази наредба се допуска само еднократно.

§ 37. Проектите за застрояване, пристрояване и надстрояване на сгради за индустриални заведения се одобряват след разрешаване на заведението в техническо отношение, съгласно действуващите законни разпоредби.

§ 38. За строежите по тази наредба - доколкото в нея не са предвидени особени правила - важат разпоредбите на закона за планово изграждане на населените места и указите, правилниците и наредбите по приложението му, закона за пътищата, както и всички други законни разпоредби относно строителството.

В този случай, ако се отнася за застрояване на неурегулирани населени места, части от населени места или отделни имоти, под "парцели" се разбират неурегулирани имоти; под "улично-регулационни линии" - уличните линии и под "дворищно-регулационни линии и граници" - имотните граници.

§ 39. Със строителните правилници на градовете, санаторно-курортните места, населените места с историческо, битово или старинно значение и населените места с индустриален характер, както и с градоустройствените планове на населените места, могат да се предвиждат отклонения от тази наредба.

§ 40. Тази наредба се издава, съгласно чл. чл. 102, 103, и 210 от правилника за планово изграждане на населените места. Същата е приета от Върховния градоустройствен съвет при Министерството на комуналното стопанство и благоустройството с решение по протокол № 5 от 7 юни 1950 година и влиза в сила от деня на обнародването и в "Държавен вестник".