Безплатен Държавен вестник

Изпрати статията по email

Държавен вестник, брой 77 от 24.IX

НАРЕДБА ЗА ПРИЛОЖЕНИЕ НА ПРАВИЛНИКА ЗА РЕДА ПО ЖЕЛЕЗНИТЕ ПЪТИЩА

 

НАРЕДБА ЗА ПРИЛОЖЕНИЕ НА ПРАВИЛНИКА ЗА РЕДА ПО ЖЕЛЕЗНИТЕ ПЪТИЩА

ИЗДАДЕНА ОТ МИНИСТЕРСТВОТО НА ТРАНСПОРТА,

Обн. ДВ. бр.77 от 24 Септември 1954г., изм. ДВ. бр.68 от 27 Август 1971г., изм. ДВ. бр.99 от 17 Декември 1971г.

I. ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

1. Настоящата наредба се издава въз основа на § 5 от Правилника за реда по железните пътища ("Известия", бр. 43 от 1952 г.) и определя задълженията и отговорностите на гражданите при поддържане на реда по железните пътища, железопътните гари и спирки и мерките за охраната им.


2. Лицата, които не изпълняват настоящата наредба и заповедите на съответните началници от железопътния транспорт относно реда и опазването на железните пътища, железопътните гари и спирки, се наказват съгласно Указа за наказанията, които се налагат за нарушения на реда по железните пътища.


3. Който поврежда, изважда или замърсява гранични и всякакъв друг вид знаци, съоръжения и инсталации от железопътния транспорт, се наказва с глоба съгласно Указа за наказанията, които се налагат за нарушения на реда по железните пътища ("Известия", бр. 43 от 1952 г.).


4. По настоящата наредба се налагат глоби само ако за извършените деяния не е предвидена по-тежка отговорност по Наказателния закон или по друг закон.


А. ДВИЖЕНИЕ В ЗАБРАНЕНИ ЗОНИ

5. Забранява се влизането в зоната на отчуждението, означена с гранични знаци, движението по платното, по откосите, по насипите, по тунелите и движението в районите на гарите, спирките и сточните гари извън определените за това места, както и правенето на снимки в зоната на отчуждението без разрешение от съответното железопътно управление.

З а б е л е ж к а. Ако границата на отчуждението не е отбелязана, за такава следва да се счита долният край на насипа, горният ръб на насипа, външният ръб на канавката или отстоящата на 6 м от оста на железопътната линия фиктивна граница.


Б. ИЗКОПНИ РАБОТИ

6. Забранява се извършването на всякакви изкопни и строителни работи в зоната на отчуждението без разрешение от Министерството на транспорта - Управление на железния път.


7. Забранява се:

а) изкопаването на канали, канавки и други ями на разстояние от границата на отчуждението по-малко, отколкото е тяхната дълбочина и въобще на разстояние по-малко от три метра;

б) изкопаването на канали, канавки, ями и други край железопътната линия, която се намира в насип, по-висок от 3 метра, ако изкопните работи се извършват в една ивица на широчина равна или по-голяма от височината на насипа;

в) правенето на изкопи на разстояние по-малко от 5 метра от стълбовете на телеграфните и телефонните линии, електрическите мрежи, съоръженията на осигурителните инсталации и др.;

г) експлоатирането на мини на открито и кариери и извършването на сондажи в ивица до 20 метра от границата на отчуждението без разрешение;

д) прокарване на пътища и използуването им в границите на отчуждението;

е) построяването на канали и други подобни успоредно на железопътната линия независимо от отдалечението им от границата на отчуждението, когато има опасност от овлажняване и отслабване на железопътното платно, освен ако са взети подходящи мерки за премахване на тази опасност.


В. СТРОИТЕЛНИ РАБОТИ

8. Забранява се:

а) построяването на сгради, покрити с дървен материал, слама, сено, царевичина и др.,а също така и складирането на подобни материали за строеж на такива сгради на разстяние по-малко от 20 метра от границата на отчуждението, а когато строежът се извършва или материалите за строежа се складират откъм вътрешната страна на крива с радиус до 500 метра - на разстояние по-малко от 30 метра от границата на отчуждението;

б) (изм. - ДВ, бр. 68 от 1971 г.) построяването на каквито и да е сгради в съседство с жп. линии на открит път на разстояние по-малко от 20 метра от оста на жп. линии, а ако строежът се извършва във вътрешната страна на крива с радиус до 500 метра - на разстояние по-малко от 30 метра от оста на жп. линии;

в) построяването на каквито и да е сгради в съседство с железопътни гари или спирки на разстояние по-малко от 12 метра от границата на отчуждението и на разстояние по-малко от 5 метра от стълбовете на телеграфните и телефонните линии, далекопроводи и на електропроводи.

Постройки, които се строят в съседство с железопътни гари или спирки, когато селищата имат утвърдени регулационни планове, както и постройки, които се строят в съседство с железопътни линии (открит път), когато същите минават през населени места, за които има утвърдени регулационни планове, се разрешават само ако се спазва разстоянието от границата на отчуждението на железниците.

Строежи на разстояния по-малки от горепосочените се допускат само с разрешение на съответното железопътно управление, но съобразно с регулационния план на селището.

Всички постройки, изградени след влизане в сила на Правилника за реда по железните пътища на разстояния по-малки от посочените по-горе, се събарят за сметка на собствениците им.

Сградите, построени на по-малки разстояния преди влизане в сила на Правилника за реда по железните пътища, се преглеждат от комисия в състав: председател - представител на Министерството на транспорта, и членове: представител на Министерството на комуналното стопанство и благоустройството и представител на местния народен съвет на депутатаите на трудещите се, която се произнася дали могат да останат или се налага събарянето им.

Комисията се свиква на заседание от председателя. За извършената преценка се съставя протокол в три екземпляра, който се представя за одобрение от министъра на транспорта. Одобрените протоколи за събаряне на сгради се привеждат в изпълнение от изпълкома на местния народен съвет на депутатите на трудещите се. Оценката на имотите се извършва от комисията по § 13 от Правилника за отчуждението на имоти за държавна и обществена нужда ("Известия", бр. 57 от 1952 г.);

г) пресичането на железопътните линии с надлези и подлези, електропроводи, телеграфни и телефонни линии, кабелни инсталации, тръбопроводи, канали и други надземни и подземни устройства без предварително разрешение от Министерството на транспорта. Разрешението се дава от Министерството на транспорта - Управление на железния път, след като се представят необходимите ситуационни планове, скици и обяснителни записки.


Г. СКЛАДИРАНЕ НА СТОКИ И МАТЕРИАЛИ

9. Забранява се:

а) складирането на горивни и лесно запалителни материали на разстояние по-малко от 30 метра от границата на отчуждението;

б) самоволно заемане на места в зоната на отчуждението от съответното железопътно управление по реда на чл. 31 от Устава на железниците;

в) складирането на стоки и материали край железния път в места, гдето същият е в насип или на ниво с околния терен на разстояние от границата на отчуждението по-малко, отколкото е височината на складираните стоки и материали на нивото на релсите;

г) складирането на стоки и материали край железния път в места,гдето същият е в изкоп;

д) стоварването на стоки, материали и предмети край коловозите в гарите и спирките на разстояние по-малко от 3 метра от оста на съответния коловоз, както и стоварването на предмети и материали на разстояние по-малко от 2 метра от коловете на жиците на семафорите, телеграфните и телефонните линии и електропроводите;

е) извозването на товари от районите на гарите и спирките, без да са оформили освобождаването на товара по надлежния ред.


Д. ПАША И ДОБИТЪК

10. Забранява се:

а) пускането на добитък на паша по украсните градини, снегозащитните пояси, укрепените изкопи и насипи, между плодните и неплодните посаждения в районите на гарите, спирките, кантоните, служебните работнически жилища и на открит път в зоната на отчуждението;

б) на работниците и служителите от жп. транспорт да пускат на паша в зоната на отчуждението повече от позволените им за отглеждане домашни животни, което става само в предварително определените за тази цел места от секцията по поддържането на железния път;

в) пускането на добитък на паша без пастир на разстояние по-малко от 300 метра от границата на отчуждението.

Домашни животни, които бъдат намерени в зоната на отчуждението, се прибират от железничните органи и се предават за пазене в най-близкия местен народен съвет на депутатите на трудещите се и се връщат на собствениците им само след като изплатят наложените глоби и разноските по прехраната на животните през време на задърженето им.

Прибиранието на животните се оповестява от съответния народен съвет на депутатите на трудещите се. Ако животните не бъдат потърсени от собствениците им в продължение на седем дни, те се продават срещу заплащане на местна ферма, държавно земеделско стопанство или трудово-кооперативно земеделско стопанство. Стойността на животните се определя от комисия, назначена от председателя на изпълкома на местния народен съвет на депутатите на трудещите се. От получената сума се прихващат най-напред разноските по оповестяването, прибирането и глобите. Остатъкът, ако не бъде потърсен в продължение на една година, се внася в приход на бюджета на Републиката.

Когато по железния път се намери добитък, убит от влака, и стопанинът не се яви навреме, за да си получи месото и кожата, те се предават срещу заплащане на най-близкия орган на "Месоцентрала", а в случай че той откаже да ги откупи, месото и кожата се продават на публична продан. От получената сума се прихващат разноските и глобите, а остатъкът се внася в приход на бюджета на Републиката.


Е. ПОСАЖДЕНИЯ

11. Забранява се:

а) засаждането на високостъблени дървета покрай железопътните линии на разстояние по-малко от 6 метра от границата на отчуждението, а във вътрешната страна на криви с радиус до 500 метра - на разстояние по-малко от 20 метра от тази граница;

б) засаждането на дървета, чиито клони при пълното си развитие ще бъдат по-близо от 1,5 метра от телеграфните и телефонните линии и електропроводи;

в) засаждането на дървета в границите на отчуждението пред семафорите и пред прелезите, когато се закрива тяхната видимост най-малко от 200 метра, особено в кривите участъци на железния път;

г) брането на плодове от дървета, засадени и отглеждани за събиране на плодове или семена, необходими за производството в разсадниците;

д) косенето на трева в зоната на отчуждението без разрешение;

е) повреждането на дърветата, засадени в зоната на отчуждението и в градините на гарите и спирките;

ж) повреждането на снегозащитните съоръжения и преносимите снегозащитни щитове (звена);

з) да се държи неразорана след жетвата ивица от 15 метра ширина успоредно на границата на железопътната линия или неокосена изсъхнала трева в такава ивица.


Ж. РЕД В РАЙОНА НА ГАРИТЕ, СПИРКИТЕ И ПО ОТКРИТ ПЪТ

12. Забранява се:

а) влизането и излизането във и от районите на гарите и спирките през места, които не са определени за тази цел;

б) ходенето и престояването в районите на гарите и спирките вън от определените за това места;

в) влизането и стоенето на лица без работа по перона на гарите и спирките и по товарно-разтоварните места;

г) (изм. - ДВ, бр. 68 от 1971 г.) замърсяването на районите на гарите и спирките;

д) упражняването на каквото и да е занятие в района на гарите и спирките без предварително разрешение от съответното железопътно управление;

е) поставянето на обявления, реклами и други подобни в районите на гарите, спирките и пр. без предварително разрешение от съответното железопътно управление;

ж) поставянето на предмети по релсите или в близост до тях;

з) запалването на огньове и клади в районите на гарите, спирките и на открит път в зоната на отчуждението без предварително разрешение от местните органи на железопътното управление: за районите на гарите - от началниците на гарите, а за открития път - от майстора на пътя;

и) поставянето на пчелни кошери, простирането на бельо, построяването на бараки, беседки и други в градините на гарите;

к) употребяването без служба на железопътните знаци, съоръжения, инсталации, като обръщане на стрелки и семафори, вдигане и сваляне на бариери, придвижване, премахване или поставяне на вагонни клинове и спирателни обувки (кучки) от или върху релсите, затягане или разхлабване на ръчни вагонни спирачки, откачване или прикачване и разпломбиране на вагони;

л) късането на цветя, повреждането и замърсяването на градините;

м) натоварването и разтоварването на вагони и други возила без резрешение;

н) пушенето в чакалните на гарите и спирките;

о) повреждането или замърсяването на пътните знаци, табели, огради и други;

п) повреждането, пипането и замърсяването на телеграфните и телефонните съорежения, осигурителни и електросилови инсталации и други подобни;

р) поставянето на чужди проводници и кабели или изместване на съоръженията по телеграфните и телефонните линии и електропроводи, както и прикачването на чужди апарати и съоръжения към телеграфните и телефонните вериги и електрически мрежи без разрешение на Министерството на транспорта;

с) (нова - ДВ, бр. 68 от 1971 г.) замърсяването на товарно-разтоварните места и непочистването на товарно-разтоварните места след извършване на товарно-разтоварните операции;

т) (нова - ДВ, бр. 68 от 1971 г.) повреждане на багажни полуавтоматични касетки, информационни указатели и други гарови имоти;

у) (нова - ДВ, бр. 68 от 1971 г.) повреждане на автомати за продажба на билети, разменни автомати и други гарови имоти, както и контактната мрежа.


З. РЕД ВЪВ ВЛАКОВЕТЕ

13. Забранява се:

а) качването и слизането от влаковете не през определените за целта места или през време на движение;

б) (изм. - ДВ, бр. 68 от 1971 г.) замърсяването на вагоните;

в) поставянето на вещи или предмети по коридорите на вагоните и платформите от пътници, които имат място за сядане, и вобще там, където не е позволено поставянето на вещи и предмети

г) хвърлянето от вагоните на неугасени цигари и други предмети, които биха причинили пожар или биха наранили граждани и други, а също така хвърлянето от влака на вещи и отпадъци в района на гарите и спирките;

д) извършването на действия във влака, с които се нарушава благоприличието, добрите нрави и спокойствието на пътниците;

е) просията, свиренето или пеенето с цел да се събират пари във влаковете;

ж) да се подражава на железопътните сигнали, освен в случаите, когато се касае да се избегне злополука;

з) пътуването по платформите, буферите, по стъпалата и по покривите на вагоните;

и) запалването на газови лампи, свещи без фенери, примуси, бензинови и спиртни лампи, както и носенето на взривни вещества.

Военнослужещите, органите на народната милиция и Държавна сигурност, митнишките, акцизните и други държавни служители, които по служба са длъжни да носят оръжие, както и ловците, могат да пътуват с оръжието и мунициите си при условие оръжието да не е заредено, а мунициите да бъдат добре опаковани;

к) пушенето в купетата и вагоните за непушачи;

л) заемането на място в отделенията, определени за жени с напреднала бременност и майки с деца да 5-годишна възраст, от пътници, които нямат право да пътуват там;

м) заемането в началната гара на влака място, определено за пътници с плацкарти от пътници без такива карти;

н) използуването на тоалетната на вагона в района на гарите и спирките;

о) внасянето на животни в пътнишките вагони с изключение на случаите, посочени в тарифното ръководство за превоза на пътници и други по железниците;

п) пътуването без билет, пътуването с чужд билет, преминаването в по-горен клас от този, който е посочен в пътническия билет;

р) преминаването от един вагон в друг, когато влакът е в движение, освен ако вагоните на влака имат мехове;

с) употребата на внезапна спирачка без належаща нужда;

т) пътуването със или без билет във влаковете или във вагони, непредназначени за превоз на пътници, както и в локомотивите, с изключение на лицата, които имат специално разрешение;

у) заемане предварително на места във вагоните от лица, които нямат билет за пътуване, с цел да ги преотстъпят другиму, както и престояване в ресторантния вагон повече от един час;

ф) отварянето на страничните врати на вагоните, когато влакът е в движение;

х) пътуването в явно нетрезво състояние, което нарушава спокойствието на другите пътници. Такива пътници се отстраняват от влака в първата следваща гара;

ц) играенето на хазартни игри, томбола и извършване на амбулантна търговия във влака;

ч) повреждането на съединителните шнурове между вагоните на влаковете;

ш) (нова - ДВ, бр. 68 от 1971 г.) повреждането на вагоните, както и вземането на части от тях или вземането на вещи, принадлежности и други, които са към вагона.


III. АКТОВЕ

14. (Изм. - ДВ, бр. 68 от 1971 г.) За извършените нарушения на тази наредба и за причинените щети органите на железниците съставят актове.

Актове се съставят:

а) от кантонерите, ръководителите на чета, началниците на жп. участъци и от други упълномощени със заповед от началника на железопътната секция лица;

б) от началниците на влаковете, кондукторите и контролните органи по влаковете;

в) от началниците на гарите или от упълномощени от тях с нарочна заповед длъжностни лица, а в спирките - от билетопродавачите;

г) от електромеханиците и техническите ръководители;

д) от началниците на енергоснабдителните подрайони по контактната мрежа и от старши майсторите - специалисти по контактната мрежа.

Актове се съставят и когато нарушителят заплати причинените щети, което се отбелязва в акта.

Актовете се съставят по образец от кочан в три екземпляра с индиго.Първият екземпляр се изпраща на длъжностното лице, което издава наказателните постановления, вторият екземпляр се връчва на нарушителя срещу разписка, а в акта се отбелязва датата на неговото подписване.Третият екземпляр от акта остава към кочана.Връчването на акта става при подписването му.

Актът за установяване на нарушението трябва да съдържа:

собственото, бащиното и фамилното име на съставителя и длъжността му;

датата на съставяне на акта;

датата и мястото на извършване на нарушението;

описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено;

законните разпоредби, които са нарушени;

собственото, бащиното и фамилното име и възрастта на нарушителя, точния му адрес и местоработата;

имената и точните адреси на свидетелите;

обясненията или възраженията на нарушителя, ако е направил такива;

железопътното управление, което е претърпяло имуществени вреди от нарушението;

опис на писмените материали и на иззетите вещи, ако има такива, и кому са поверени за пазене.

Актът се подписва от съставителя и поне от един от свидетелите, посочени в него, и се предявява на нарушителя да се запознае със съдържанието му и го подпише със задължение да уведоми наказващия орган, когато промени адреса си.

Когато нарушителят откаже да подпише акта, това се удостоверява чрез подписа на един свидетел, името и точния адрес на който се отбелязват в акта.

Когато не може да се установи самоличността на нарушителя от съставителя, тя се установява от най-близкия народен съвет или поделение на Министерството на вътрешните работи.

Когато актът е съставен в отсъствие на нарушителя, той се изпраща на съответната служба, а ако няма такава, на общинския народен съвет по местоживеенето на нарушителя за предявяване и подписване.Актът се предявява и подписва не по-късно от седем дни от получаването и се връща незабавно.

Когато нарушителят след щателно издирване не може да бъде намерен, това се отбелязва в акта.


IV. НАКАЗАНИЯ

15. (Изм. - ДВ, бр. 68 от 1971 г. и бр. 99 от 1971 г.) Нарушителите на настоящата наредба се наказват:

а) с глоба до 80 лева за нарушение на точки 3, 6, 7, 8, 9, 10, 11 и 12, букви "ж", "з", "и", "к", "п", "р", "с", "т" и "у" и точка 13, букви "ч","ш" и "с";

б) с глоба до 8 лева за нарушение на точки 5 и 12, букви "д" и "о";

в) с глоба до 8 лева за нарушение на точка 12, буква "г";

г) с глоба до 4 лева за нарушение на точка 12, буква "е";

д) с глоба до 2 лева за нарушение на точка 13, букви "т" и "х";

е) с глоба до 1 лев за нарушение на точки 12, букви "а", "б", "в", "л", "н" и 13, букви "а", "б", "в", "г", "д", "е", "ж", "з", "к", "л", "м", "н", "о", "р", "у", "ф" и "ц";

ж) с глоба, определена в тарифата или тарифните ръководства, за нарушение на точки 12, буква "м", 13, букви "и" и "п".

Наказателни постановления, с които е наложена глоба в размер до 8 лева включително, не подлежат на обжалване.


V. ОБЕЗЩЕТЕНИЯ

16. Независимо от изброените в точка 15 глоби виновните лица заплащат и причинените щети.

Обезщетението се определя по ценоразпис, одобрен от министъра на транспорта. За щети, които не са посочени в ценоразписа, обезщетението се определя от комисия, назначена от началника на съответното железопътно управление или от началника на секцията по поддържането на железния път.

Ценоразписът е задължителен и не подлежи на оспорване, а протоколите на комисиите имат пълна доказателствена сила до доказване на противното.


VI. НАКАЗАТЕЛНИ ПОСТАНОВЛЕНИЯ (Изм. - ДВ, бр. 68 от 1971 г.)

17. (Изм. - ДВ, бр. 68 от 1971 г.) Въз основа на съставените актове се издават наказателни постановления от :

а) началника на жп. секцията по поддържането на железния път - за нарушения, констатирани с актове от посочените в точка 14, буква "а" лица;

б) началника на съответното железопътно управление или от упълномощено от него длъжностно лице за нарушенията, констатирани с актове от посочените в точка 14, букви "б", "в" и "г" лица.

Наказателното постановление трябва да съдържа:

собственото, бащиното и фамилното име и длъжнотстта на лицето, което го е издало;

датата на издаването и номера на наказателното постановление;

датата на акта, въз основа на който се издава, и името, длъжността и местослуженето на актосъставителя;

собственото, бащиното и фамилното име на нарушителя и точния му адрес;

описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават;

законните разпоредби, които са били нарушени виновно;

вида и размера на наказанието;

вещите, които се отнемат в полза на държавата;

размера на обезщетението и на кое жп. управление следва да се заплати;

наказателното постановление подлежи ли на обжалване. Ако подлежи на обжалване, отбелязва се, че жалбата се подава чрез органа, който е издал наказателното постановление пред народния съд, в района на който е извършено или довършено нарушението в седемдневен срок от връчването на наказателното постановление.

Наказателното постановление се подписва от длъжностното лице, което го е издало.

Препис от наказателното постановление се връчва срещу подпис на нарушителя.

Когато нарушителят не се намери на посочения от него адрес, а новият му адрес е неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху наказателното постановление и то се счита за връчено от деня на отбелязването.


18. Постановленията, с които се налага глоба до 80 лв. включително, не подлежат на обжалване.


19. Постановления, с които се налага глоба до 80 лв. и се определя обезщетение, подлежат на обжалване само по отношение на обезщетението.

(Ал. 2 изм. - ДВ, бр. 68 от 1971 г.) Постановленията, с които се налага глоба над 80 лева със или без определяне на обезщетение, подлежат на обжалване по отношение на глобата и на определеното обезщетение.


20. Постановленията се привеждат в изпълнение, след като влязат в сила.


VII. ПОСЛЕДНИ РАЗПОРЕДБИ

21. При съставянето на актовете съставителят изисква от нарушителя да му представи личния си паспорт или друг документ за установяване на самоличност. Ако нарушителят не представи личен паспорт или друг официален документ, съставителят на акта го предава на органите на транспортната милиция или на органите по охраната на железния път. Не се изискват документи за самоличност само когато лицата заплатят определените им глоби и причинените щети. Документите на деца се изискват от лицата, които ги придружават, срещу които се издават и актовете и постановленията за заплащане на дължимите обезщетения.


22. По реда, определен в глави II, VI и VII на настоящата наредба, се постъпва и при налагане и събиране на глобите, установени с тарифите и тарифните ръководства по железниците.


23. Настоящата наредба влиза в сила след обнародването й в "Известия на Президиума на Народното събрание"


Промени настройката на бисквитките