Държавен вестник, брой 74 от 21.IX

Изгубила значение

Чл. 1. (1) Министерствата, комитетите и централните ведомства могат да привличат на работа като извънщатни сътрудници-преводачи лица, владеещи чужди езици.

(2) Подведомствените на министерствата, комитетите и централните ведомства предприятия, учреждения и институти, народните съвети и другите учреждения, предприятия и др. не могат да привличат сътрудници по реда, указан в тази наредба.

Чл. 2. Извънщатни сътрудници могат да се привличат само при доказана нужда от тяхната помощ за продължителен период от време във връзка с проучвания и справки, пряко свързани със служебната работа. Това може да става, когато работата по превеждане от и на чужд език не налага министерствата, комитетите и централните ведомства да предвиждат щатни длъжности за преводачи или да възлагат преводи и да ги заплащат по тарифата за авторските възнаграждения.

Чл. 3. (1) За извънщатни сътрудници-преводачи могат да се привличат пенсионери, студенти, работници, служители и домакини.

(2) Работници и служители се привличат за извънщатни сътрудници-преводачи със съгласието на учреждението или предприятието, където работят. Те не могат да бъдат извънщатни сътрудници в министерствата, комитетите и централните ведомства, в които са на работа.

Чл. 4. С извънщатния сътрудник-преводач се сключва предварително писмен договор въз основа на 199-то решение на Министерския съвет от 4 май 1965 г. и Закона за задълженията и договорите, с който се определю срокът, през който ще бъдат извършвани преводаческите услуги, начинът, по който ще се възлагат и извършват преводите, в какъв вид и срок трябва да се представят преводите и др.

Чл. 5. Възнаграждението, което ще се плаща, се определя предварително с договора. Размерът му е в зависимост от обема и характера на преводите и от заангажираността на преводача, но общо не може да надвишава 25 лв. месечно.

Чл. 6. Възнагражденията на извънщатните сътрудници-преводачи се изплаща от реализираните икономии по фонд работна заплата, включително и за извънсписъчния състав. За изплащането на такива възнаграждения не могат да се предвиждат отделни средства.

Чл. 7. Времето, през което лицето е било извънщатен сътрудник-преводач не се зачита за трудов стаж. Извънщатните сътрудници-преводачи не подлежат на задължително осигуряване и върху изплащаните им възнаграждения не се правят вноски по държавното обществено осигуряване. Пенсиите на извънщатните сътрудници-преводачи се изплащат в пълен размер.

Чл. 8. Възнагражденията на извънщатните сътрудници-преводачи се облагат с данък по чл. 4 от Закона за данък върху общия доход самостоятелно, като за възнаграждение до 50 лв. данъкът е 2%.

Чл. 9. Наредбата се издава въз основа на 199-то решение на Министерския съвет от 4 май 1965 г.