Държавен вестник, брой 62 от 28.VII

Чл. 1. (Изм. - ДВ, бр. 101 от 1989 г.) Тази наредба се издава въз основа на чл. 17 от Закона за народното здраве и определя основните мерки за предпазване на страната от внасяне и епидемично разпространяване на карантинните заболявания: чума, холера, вариола и жълта треска, както и на заразните заболявания: малария, петнист тиф и възвратен тиф и Синдром на придобита имунна недостатъчност (СПИН).

Чл. 2. (Изм. - ДВ, бр. 101 от 1989 г., изм. - ДВ, бр. 12 от 1999 г.) Министърът на здравеопазването при необходимост може да разпорежда мерките, предвидени в наредбата, да бъдат временно прилагани и по отношение на други опасни заразни заболявания, като антракс, бруцелоза, сап, мелиоидоза, бяс, шап и др. При зоонозните заболявания на хората и животните мерките се провеждат съгласувано с Министерството на земеделието и горите.

Чл. 3. (1) Мерките по тази наредба са задължителни за държавните органи, за стопанските и обществените организации и за гражданите, включително и за чужденците, които посещават НРБ или пребивават в нея.

(2) Обект на контрол по наредбата са и транспортните средства, контейнерите, стоките и багажите, които пристигат на територията в НРБ или напускат нейните граници.

Чл. 4. (1) (Изм. - ДВ, бр. 12 от 1999 г.) Оперативното ръководство по медико-санитарната охрана от карантинни и други опасни заразни заболявания в общодържавен мащаб се упражнява от министъра на здравеопазването.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 12 от 1999 г.) Министерството на здравеопазването (МЗ) организира, координира и контролира дейността на министерствата, ведомствата, народните съвети, стопанските и обществените организации за изпълнението на задачите по тази наредба.

Чл. 5. (1) Медико-санитарните мерки, предвидени в тази наредба, се провеждат от:

1. (изм. - ДВ, бр. 101 от 1989 г.) Дирекция "Здравна профилактика и държавен санитарен контрол";

2. (Изм. - ДВ, бр. 12 от 1999 г.) гранични медицински пропусквателни пунктове и медицински карантинни станции при Министерството на здравеопазването;

3. (изм. - ДВ, бр. 101 от 1989 г.) временни гранични медицински пропускателни пунктове, санитарно-контролни пунктове, лечебно-профилактични и хигиенно-епидемиологични заведения при общинските народни съвети.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 12 от 1999 г.) Устройството, задачите и работата на медицинските карантинни станции и на граничните медицински пропускателни пунктове се определят от МНЗСГ съгласувано и с Министерството на вътрешните работи.

Чл. 6. Медико-санитарните мероприятия в транспортните средства на въоръжените сили на НРБ и в чуждестранните военни транспортни средства, които пристигат в страната, се осъществяват въз основа на инструкциите на Министерството на народната отбрана, издавани в съответствие с тази наредба.

Чл. 7. (1) Помещенията за откриване на гранични медицински пропускателни пунктове и за временна изолация на болни и съмнително болни от карантинни заболявания се предоставят безплатно от администрацията на пристанищата, аерогарите, жп. гари и шосейните гранични пропускателни пунктове на подходящи места.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 1989 г.) Помещенията за откриване на болници, изолатори, обсерватори и санитарноконтролни пунктове и транспортът за провеждане на медико-санитарните мероприятия, предвидени в наредбата, се осигуряват от общинските народни съвети. При необходимост общинските народни съвети могат да използуват помещения, инвентар, помощен персонал и други на туристическите организации.

Чл. 8. (1) Всяко медицинско заведение независимо от ведомствената му принадлежност трябва да е готово да провежда необходимите административни и противоепидемични мероприятия при откриване на болен или съмнително болен от карантинно или друго особено опасно заразно заболяване.

(2) Във всички медицински заведения се извършва системна подготовка на медицинските работници по въпросите на диагностиката, клиниката, лечението и профилактиката на карантинните заболявания и провеждането на противоепидемични мероприятия в огнищата им.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 1989 г.) Към МНЗСГ и при общинските народни съвети се организират консултативни екипи от специалисти.

Чл. 9. (1) Лечението, издръжката и храненето по време на изолацията и обсервацията на болни или съмнително болни лица от карантинни и други опасни заболявания, както и имунизациите, дезинфекциите, дезинсекциите и дератизациите по епидемични показания при карантинните заболявания се извършват безплатно.

(2) Профилактичните дезинфекции, дезинсекции и дератизации се извършват срещу заплащане.

Чл. 10. За времето, прекарано в изолация, се издават болнични листове за временна нетрудоспособност или съответно удостоверение на всички български и чужди граждани.

Чл. 11. (Изм. - ДВ, бр. 101 от 1989 г., изм. - ДВ, бр. 12 от 1999 г.) При опасност от възникване и разпространяване на карантинни и други опасни заразни заболявания по искане на министъра на здравеопазването Министерството на икономиката и планирането, Комитетът по материалното стопанство и Министерството на транспорта осигуряват най-срочно и с предимство необходимите материали и транспорт.

Чл. 12. За предпазване на страната от карантинни и други особено опасни заболявания могат да се прилагат за определен период следните административни мерки:

1. затваряне на отделни участъци от държавната граница;

2. затваряне на пристанища и летища за международен и вътрешен трафик;

3. забрана на лица и транспортни средства да влизат в страната или да напускат територията й или заразни огнища в нея;

4. забрана за внос и износ на стоки, багажи и колети;

5. (изм. - ДВ, бр. 101 от 1989 г.) обявяване на "заразни огнища" и въвеждане на карантина в отделни домове, населени места, кметства, общини и области в страната, където са открити болни от карантинни заболявания.

Чл. 13. Затваряне на отделни участъци от държавната граница и на пристанища и летища за международен и вътрешен трафик се извършва по разпореждане на Министерския съвет при епидемично разпространяване на чума, холера, вариола или друго опасно заразно заболяване.

Чл. 14. Забраната на лица и транспортни средства да влизат в страната или да напускат територията й или заразно огнище в нея се налага от граничните медицински пропускателни пунктове или от санитарно-контролните пунктове при неизпълнение на изискванията на наредбата. За прилагането на тази мярка се уведомява незабавно МНЗСГ.

Чл. 15. Забраната за внос и износ на стоки, багаж и колети от заразени зони от карантинни заболявания се извършва от съответните министерства по искане на МНЗСГ.

Чл. 16. (1) (Изм. - ДВ, бр. 12 от 1999 г.) Обявяването на "заразни огнища" от чума, холера и вариола и въвеждането на карантина става с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на здравеопазването.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 12 от 1999 г.) Карантината се снема по нареждане на министъра на здравеопазването след уведомяване на Министерския съвет.

(3) Охраната на заразните огнища от чума, холера и вариола и на поставените под карантина домове, населени места и райони се осигурява от органите на Министерството на вътрешните работи, а при особени случаи - и от въоръжените сили.

Чл. 17. За предпазване на страната от внасяне и разпространяване на карантинни и други особено опасни инфекции се прилагат от съответните здравни органи следните медико-санитарни мерки:

1. ваксинация и реваксинация на лицата, които извършват международно пътуване;

2. медико-санитарен преглед на транспортни средства, които извършват международно пътуване;

3. медицински преглед на лица, при които има съмнение за карантинно заболяване;

4. изолация или медицинско наблюдение на лица, които идват от заразени зони, или на лица, напуснали населени места под карантина;

5. изолиране на болни или съмнително болни от карантинно заболяване;

6. карантиниране в изолатор или поставяне под медицинско наблюдение на лицата, контактни с болни от карантинно заболяване или с други източници на инфекции;

7. имунопрофилактика и медикаментна профилактика по епидемични показания на отделни лица, колективи или по-големи групи население;

8. дезинфекция, дезинсекция и дератизация на транспортни средства и други обекти;

9. наблюдаване на здравното състояние на населението и разпространяването, видовия състав и заразеността на гризачите и членестоногите, преносители на карантинни и други опасни заразни заболявания.

Чл. 18. (1) Лицата и транспортните средства, които подлежат на граничен медицински контрол, трябва да представят следните документи:

1. международно свидетелство за ваксинация или реваксинация за лица, които извършват международно пътуване, в случаите, когато такова свидетелство се изисква;

2. морска здравна декларация;

3. свидетелство за дератизация и освобождаване от дератизация на корабите;

4. част от генералната декларация на самолета относно санитарните въпроси;

5. контролен медицински лист на пътника, който идва от заразен район.

(2) Посочените документи в предходната алинея се признават за валидни, ако са издадени съгласно изискванията и образците, предвидени в Международния санитарен правилник.

Чл. 19. Българските граждани, заминаващи за страни или райони, в които има карантинни заболявания, подлежат на задължителна предварителна ваксинация или реваксинация. За извършената ваксинация или реваксинация им се издава съответно международно свидетелство. Предварителната ваксинация или реваксинация е задължително условие при издаването на задгранични паспорти и визи.

Чл. 20. (Изм. - ДВ, бр. 101 от 1989 г.) Изолацията на лица, които идват от заразени райони или от райони, поставени под карантина, както и на лица, контактни с болни, се извършва в медицинските карантинни станции или в специално определени за тази цел изолатори на територията на общините.

Чл. 21. (1) На медицинско наблюдение подлежат лицата, идващи от заразени страни и райони, за които няма показания за изолация.

(2) Лицата, поставени под медицинско наблюдение, могат да се движат свободно, но са длъжни да декларират писмено пред здравните органи маршрута, по който ще се движат, и адресите, на които ще отседнат в страната, и да се представят в определените срокове в съответните здравни заведения по местопребиваването си. По време на медицинското наблюдение те могат да бъдат подлагани на медицински преглед и изследвания за определяне на здравното им състояние.

Чл. 22. Когато се прилагат административни и медико-санитарни мерки спрямо лица, които се ползуват с дипломатически имунитет, МНЗСГ уведомява Министерството на външните работи.

Чл. 23. (Изм. - ДВ, бр. 101 от 1989 г.) Всички здравни органи и заведения са длъжни да съобщават незабавно на висшестоящите си органи и на изпълкомите на общинските и областните народни съвети в случаите на:

1. откриване на болен или съмнително болен от чума, холера, вариола, жълта треска, както и при откриване на заболявания от петнист тиф, възвратен тиф и малария;

2. смърт, причинена от карантинно заболяване;

3. масова смъртност сред гризачите;

4. откриване на чумна зараза при гризачи и членестоноги;

5. откриване на холерни вибриони в открити водоеми, акватории на пристанищата, реки или хранителни стоки.

Чл. 24. (1) МНЗСГ осигурява на всички заинтересувани министерства, ведомства и организации и на здравните органи и заведения необходимата информация за заразените страни и райони от карантинни заболявания в света и за съответните мерки и изисквания при пътуване зад граница.

(2) Здравните органи и заведения са длъжни да извършват целенасочена здравнопросветна дейност по профилактиката на карантинните и други опасни инфекции съгласно указанията на МНЗСГ.

Чл. 25. От екипажите на транспортните средства и от лицата, които влизат в страната, се събират сведения за местата, които са посетили до пристигането си, и за местата и адресите в страната, на които ще се установят, извършва се преглед на международните свидетелства за ваксинация и другите санитарни документи и при необходимост се прилагат съответните административни и медико-санитарни мерки по глава втора.

Чл. 26. (1) До приключване на граничния медико-санитарен преглед на влизащите в страната транспортни средства и лица никой няма право да установява контакт с тях с изключение на органите на граничния контролно-пропусквателен пункт, когато това е необходимо.

(2) Контролните, митническите, пристанищните и други органи не могат да дават разпореждания за слизане на екипажа и пътниците от транспортното средство или за започване на товарно-разтоварните работи, преди да се приключи медико-санитарния преглед.

Чл. 27. Всяка медико-санитарна мярка, приложена към транспортни средства, пътници, екипажи, товари и багажи преди пристигането им в страната, може да бъде повторена на границата или във вътрешността, ако при медико-санитарния преглед бъдат открити факти, които имат епидемиологично значение, или ако по време на пътуването на транспортните средства през територията на страната се получат сведения от граничния медицински пропускателен пункт, че в района, откъде те пристигат, са станали събития с епидемиологично значение.

Чл. 28. (1) На болни от карантинни заболявания и на лица, които са били в контакт с такива болни, не се разрешава да отпътуват и напуснат страната до изтичането на карантинния срок.

(2) Не се разрешава заминаване извън страната и на български граждани, които нямат редовно свидетелство за ваксинация, когато такова свидетелство се изисква.

(3) При напускане на страната от лице, което е било поставено под медицинско наблюдение, преди да е изтекъл срокът, МНЗСГ уведомява съответните здравни органи на държавите, за които лицето пътува.

Чл. 29. (1) Преди провеждане на медико-санитарните мерки на транспортно средство се уведомява лицето, което отговаря за него, като му се съобщава и стойността на медико-санитарните мерки, които се заплащат.

(2) За проведените мерки и за времето, през което те са осъществявани, при поискване се издава писмен документ или това се отбелязва в документите на товародателя, на товарополучателя или на техните представители.

Чл. 30. (1) Провеждането на медико-санитарните мероприятия не трябва да задържа преминаването на транспортните средства и на лицата през границата.

(2) При откриване на ектопаразити, преносители на карантинни заболявания, върху лица, техни вещи или багажи влизането в страната или напускането й се разрешава след съответната санитарна обработка.

Чл. 31. Администрациите на пристанищата, аерогарите, жп. гари и шосейните гранични пропускателни пунктове осигуряват съответно:

1. транспортни средства за инспектиране корабите на рейд и на отдалечени кейове, както и за пренасяне на болни, съмнително болни и контактни лица;

2. санитарен кей за престой на заразени кораби, оборудван за провеждане на необходимите медико-санитарни мерки;

3. "зона за директен транзит" - при летищата за международен трафик, изолирана от останалите салони на аерогарата, с необходимите условия за престой и почивка и с отделен обслужващ персонал;

4. санитарни коловози в граничните жп. гари и в гарите във вътрешността на страната, в които се предвижда престой на международни влакове;

5. санитарна площадка за престой и обработка на заразени шосейни транспортни средства;

6. образцово поддържане на територията и обектите в санитарно-хигиенно отношение;

7. унищожаване на биотопите на комари и мухи;

8. снабдяване с доброкачествена питейна вода и хранителни продукти транспортните средства и обектите;

9. своевременно уведомяване на граничния медицински пропускателен пункт за пристигащите кораби, самолети и влакове.

Чл. 32. (1) Капитаните на кораби, които пристигат в българските пристанища, са длъжни 6 часа преди пристигането на кораба да съобщят на администрацията на пристанището за здравословното състояние на пътниците и екипажа, за наблюдавани по време на пътуването инфекциозни заболявания и смъртни случаи, за забелязване необичайно измиране на плъхове, а също и данни за санитарното състояние на пристанищата, посетени през последните 15 дни.

(2) Получените сведения се предават незабавно на граничния медицински пропускателен пункт за вземане на необходимите мерки.

Чл. 33. (1) Всеки кораб, който пристига от чужбина в българско пристанище, е длъжен да спре на посоченото му място за извършване на медико-санитарния преглед и в зависимост от санитарното му състояние да постави съответния сигнал по международния морски код.

(2) Корабът трябва да остане с вдигнат флаг или със запалени светлини, докато му се разреши от граничния медицински пропускателен пункт свободна практика.

Чл. 34. (1) Над всеки кораб, пристигащ от чужбина, който поради повреда или поради бедствие е спрял по българското крайбрежие на място, където няма граничен медицински пропускателен пункт и граничен контролно-пропускателен пункт, местните държавни органи организират контрол и не допускат връзки на екипажа и пътниците с брега. За пристигането на кораба се съобщава незабавно на най-близкото пристанище.

(2) Преди извършването на медико-санитарния контрол не се допуска слизане на брега на екипажа и пътниците освен ако корабът е претърпял бедствие. В последния случай за слизането или снемането на хората се съобщава незабавно на най-близкия местен здравен орган и на органите на граничния контрол.

Чл. 35. (1) Медико-санитарен преглед на кораб, пристигнал от чужбина, се прави по всяко време на денонощието по реда на неговото пристигане в присъствие и със съдействието на капитана на кораба или заместващото го лице. През нощта преглед на кораба се извършва при условие, че във всички корабни помещения има достатъчно изкуствено осветление.

(2) При извършване на граничния контрол с предимство се ползуват корабите, претърпели авария или търсещи медицинска помощ, пътническите кораби, корабите, които пренасят бързоразвалящи се товари, и линейните кораби.

(3) Капитаните на корабите са длъжни да изпълняват връчените им по време на граничния медицински контрол указания относно кораба и екипажа по време на престоя им в българските води.

Чл. 36. (1) Корабите, пристигнали от чужбина в неепидемично време, които са получили право на свободна практика от граничния медицински пропускателен пункт, се допускат и в другите български пристанища, след като се съберат сведения от капитана или лекаря на кораба. При нужда се изисква те да попълнят повторно морска здравна декларация.

(2) Ако едно или няколко български пристанища бъдат обявени за заразени от карантинно заболяване, влизащите и излизащите от тях кораби се подлагат на мерките, предвидени за корабите, които пристигат от чужбина.

Чл. 37. (1) При медико-санитарния преглед на пристигнал кораб се обръща особено внимание на местата за пазене, приготвяне и сервиране на храната, на баните, умивалните, тоалетните и местата, където се събират отпадъците, наличието на гризачи, ектопаразити и други преносители на заразните болести.

(2) Корабите, които идват от заразени пристанища и са били подложени на всички необходими медико-санитарни мерки, не се подлагат повторно на тези мерки, ако при пристигането им в българско пристанище на тях не е имало случай на заболяване и ако те не са посещавали други заразени или съмнително заразени райони.

Чл. 38. (1) Откритите при прегледа болни от карантинни заболявания временно се изолират в отделни кабини на кораба и при нужда се изпращат в изолатор на брега. Лицата, които са били в контакт с тях, също се изпращат в изолатор, но могат да останат и на борда на кораба, ако капитанът даде съгласието си за това и ако на борда има условие за изолация, санитарна обработка и дезинфекция. В тези случаи контактните лица се разпределят на малки групи, на които се осигурява медицинско наблюдение, а при показания се извършва ваксинация, екстрена профилактика и др.

(2) Всички необходими за медицинските прегледи изследвания, консултации и интервенции, които не могат да се извършат на кораба, се правят на брега.

Чл. 39. (1) При липса на редовно свидетелство за дератизация или на свидетелство за освобождаване от дератизация и в случаите, когато свидетелството е просрочено, се вземат следните мерки:

1. ако на кораба се установят гризачи, извършва се дератизация от определените за целта органи или се предписва провеждането й от екипажа на кораба под ръководството и контрола на съответни специалисти;

2. ако на кораба не са открити следи от гризачи, издава се свидетелство за освобождаване от дератизация.

(2) Свидетелство по т. 2 на предходната алинея се издава, ако прегледът на кораба е извършен при празни трюмове или те съдържат баласт или други материали, които не привличат гризачи и естеството и подреждането им позволяват да се направи пълен оглед. На танкер може да се издаде свидетелство и при пълни резервоари.

(3) Свидетелството за дератизация и свидетелството за освобождаване от дератизация са валидни в продължение на 6 месеца от издаването им. Този срок може да бъде продължен до 1 месец за кораби, които се отправят за пристанища, където може да им бъде извършена дератизация при по-добри условия.

Чл. 40. Незаразен кораб, който притежава свидетелство за дератизация или свидетелство за освобождаване от дератизация, по изключение може да бъде подложен на дератизация, ако има за това основателни причини, които се съобщават писмено на капитана на кораба.

Чл. 41. За предотвратяване преминаването на плъховете от кораба към брега и обратно капитанът на кораба е длъжен да осигури:

1. въжетата, с които се швартоват корабите, да бъдат снабдени с метални предпазни щитове. Изключение се допуска за пътническите кораби, които престояват на пристанищата през деня за кратко време;

2. нощно време страничните стълби на кораба и товарно-разтоварните площадки при работа да са добре осветени, а когато товарно-разтоварните работи се преустановят, страничните стълби да се вдигнат.

Чл. 42. Дезинфекция, дератизация и дезинсекция на корабите и другите транспортни средства може да се извършат и когато те са претоварени с пътници и санитарното им състояние е незадоволително. Дезинфекцията, дератизацията и дезинсекцията се извършват по преценка на граничния медицински пропускателен пункт по начин и със средства, които не увреждат здравето на пътниците и състоянието на предметите, инвентара и оборудването на транспортните средства.

Чл. 43. Всеки пристигнал в българско пристанище кораб, който не желае да се подчини на изискванията на граничния медицински пропускателен пункт, трябва да напусне пристанището. На кораба може да се разреши да стовари пътници и стоки при условие, че остане изолиран и че пътниците и стоките ще бъдат подложени на мерките, предвидени в наредбата. Корабът под изолация може да взема само гориво, хранителни продукти и вода.

Чл. 44. (1) Преди отпътуването на кораб от българско пристанище в задгранично плаване администрацията на пристанището е длъжна да уведоми своевременно граничния медицински пропускателен пункт.

(2) Капитанът на български кораб, който заминава в задгранично плаване, е длъжен да представи за заверка в граничния медицински пропускателен пункт списък на пътуващите с кораба, както и международните им свидетелства за ваксинация.

Чл. 45. Пътниците и екипажите на транзитните самолети, сред които няма болни и съмнително болни от карантинни заболявания, ако не напуснат зоната за директен транзит, не се подлагат на медико-санитарен преглед. В тези случаи се събират само сведения за здравословното състояние на екипажа и пътниците.

Чл. 46. (1) В случай на принудително кацане на самолет, извършващ международен рейс, на летище, което не е определено като международно, или при кацане извън летище местните държавни органи вземат мерки за предотвратяване контакта на пътниците и екипажа с населението, като незабавно уведомяват компетентните здравни органи.

(2) Лицата, които се намират на борда на самолета, имат право да напускат мястото на кацането само когато е необходимо да се установи връзка със съответните органи за искане на помощ. Не се разрешава да се изнася никакъв товар от самолета.

Чл. 47. (1) При откриване на болен или съмнително болен по време на пътуването командирът на самолета уведомява по радиото летището, на което ще кацне самолетът.

(2) При наличие на болен или съмнително болен от карантинно заболяване самолетът се отправя на санитарната площадка, поставят се въоръжена охрана и жълт или черен флаг, а през нощта - червена светлина, до момента, в който му се разреши свободна практика.

Чл. 48. На български самолети се извършва дезинсекция, когато пристигат:

1. от райони, ендемични за жълта треска;

2. от страни, в които има резистентни на инсектициди маларийни комари;

3. от заразени с холера райони при наличие на мухи.

Чл. 49. Администрацията на граничните жп. гари е длъжна да разпореди при откриване на болен или съмнително болен от карантинно заболяване съответният вагон да бъде отстранен на санитарния коловоз и да осигури изпълнението на мерките, предписани от здравните органи.

Чл. 50. За целите на тази наредба инкубационният период на чумата се определя на 6 дни.

Чл. 51. (1) Транспортните средства - кораби, самолети, влакове, автомобили и други, се считат за заразени от чума, ако при пристигането им в тях:

1. има болен от чума;

2. се установяват заразени от чума гризачи.

(2) Корабът се счита също за заразен и когато се е появил случай на заболяване от чума след шест дни от качването на лицето на кораба.

Чл. 52. Транспортните средства се считат за съмнително заразени от чума:

1. ако в транспортното средство има лице, контактно с болен от белодробна чума, което не е било изолирано в продължение на 6 дни от последния контакт с инфекцията;

2. ако на борда на кораба се открие необичайна смъртност сред гризачите от неизвестна причина.

Чл. 53. Транспортните средства, които идват от заразена зона или имат на борда си лица, идващи от заразена зона, се считат за незаразени, ако при медицинския преглед не се установят случаи, посочени в чл. 51 и 52.

Чл. 54. (1) При пристигането на кораб, самолет, влак или друго транспортно средство, което е заразено или съмнително заразено от чума, се прилагат следните мерки:

1. болният се сваля от транспортното средство и се изолира. Ако болният не може веднага да бъде настанен в изолатор, той се изолира временно в транспортното средство;

2. вземат се материали от болните и от уловените гризачи и се изпращат за бактериологично изследване;

3. пътниците и членовете на екипажа се подлагат на медицински преглед;

4. контактните лица се изолират или се поставят под медицинско наблюдение за 6 дни от деня на последния възможен контакт;

5. в течение на 6 дни не се разрешава на екипажа на кораба да слиза на брега освен когато службата налага това, и то след съгласие на органите на граничния медицински пропускателен пункт;

6. по преценка на органите на граничния медицински контрол екипажът и пътниците могат да бъдат изолирани за срок не повече от 6 дни, считано от деня на пристигането;

7. превозното средство се подлага на дезинфекция, дезинсекция и дератизация. При откриване на чума по гризачите дератизация и дезинсекция на транспортните средства се извършват и преди, и след разтоварването им.

(2) Международно свидетелство за ваксинация против чума не се изисква от лицата, които идват от заразени райони от чума. Ваксинацията против чума не представлява условие за освобождаване от поставяне под изолация или медицинско наблюдение.

Чл. 55. (1) Когато трябва да бъде свален част от товара на кораба и не може да се осигури пълно унищожаване на гризачите, прилагат се необходимите мерки, включително и поставяне на кораба под карантина, за да се предотврати пренасянето на инфекцията.

(2) Персоналът, зает с разтоварването и обслужването на заразено транспортно средство, след приключването на работата се поставя под медицинско наблюдение в течение на 6 дни.

Чл. 56. Корабът престава да се счита за заразен, когато предписаните медико-санитарни мерки бъдат изпълнени или се установи, че необикновената смъртност сред гризачите не се дължи на чума. От този момент му се разрешава свободна практика.

Чл. 57. Транспортни средства, пристигнали от заразени от чума райони, в които се открият гризачи, следи от гризачи, се подлагат на дератизация и дезинсекция.

Чл. 58. Лица, които пристигат от заразен район от чума с незаразено транспортно средство, могат да бъдат поставени под медицинско наблюдение в течение на 6 дни от датата на напускането на заразения район.

Чл. 59. (1) В пристанищата и летищата, открити за международен трафик, хигиенно-епидемиологичните инспекции и граничните медицински пропускателни пунктове организират системно наблюдение за видовия състав, разпространението и заразеността на гризачите и техните ектопаразити.

(2) Корабите, които плават под български флаг, периодично се дератизират.

Чл. 60. (1) За целите на тази наредба инкубационният период на холерата се определя на 5 дни.

(2) Имунизация против холера е задължителна за всички български граждани, които заминават за страни, заразени с холера.

(3) Лица, които идват от райони, заразени с холера, подлежат на медицинско наблюдение за срок от 5 дни, считано от деня на напускането на заразения район.

Чл. 61. (1) Ако при пристигането на кораб, самолет, влак, автомобил или друго транспортно средство се открие случай на заболяване от холера или се установи, че през време на пътуването в него е имало случай на заболяване от холера, се вземат следните мерки:

1. пътниците и членовете на екипажа се поставят в изолация или под медицинско наблюдение за период до 5 дни, считано от датата на отпътуването от заразения район;

2. отстраняват се и се обезвреждат хранителните продукти (с изключение на товарите), човешките екскрети, питейно-битовите, отпадъчните и трюмните води, отпадъците и всякакви други вещества, които се считат за заразени;

3. дезинфекцират се резервоарите за вода и съоръженията за обработка и запазване на хранителни продукти;

4. дезинфекцират се всички предмети и части на транспортните средства, които се считат за заразени.

(2) След изпълнението на посочените мерки в ал. 1 на транспортните средства се разрешава свободна практика.

Чл. 62. Хранителните продукти, намиращи се на транспортното средство, на което е открит случай на заболяване от холера по време на пътуването, могат да бъдат подложени на бактериологично изследване, ако е предвидено разтоварването им в НРБ.

Чл. 63. На чуждите граждани, които пристигат от заразени райони с холера, при наличие на симптоми за холерно заболяване могат да се извършват задължителни бактериологични изследвания за холера, но без принудително ректално вземане на материал.

Чл. 64. За целите на тази наредба инкубационният период на вариолата се определя на 14 дни.

Чл. 65. Международно свидетелство за ваксинация против вариола се изисква от всички лица, пристигащи от заразени райони, както и от страни, за които НРБ е заявила, че изисква такова свидетелство.

Чл. 66. (1) Лицата, пристигащи от заразени райони и страни, за които се изисква свидетелство за ваксинация против вариола, ако не притежават такова свидетелство, се ваксинират и поставят под медицинско наблюдение. В случай на отказ от ваксинация лицата, които пристигат от заразени райони, се изолират.

(2) Мерките по предходната алинея се прилагат и спрямо лицата, пристигащи от страни, за които не се изисква свидетелство за ваксинация, но са пребивавали през последните 14 дни в заразени райони или в страни, за които се изисква свидетелство за ваксинация.

(3) Продължителността на изолацията и медицинското наблюдение е 14 дни, считано от деня на напускане на заразения район или страната, за която се изисква свидетелство за ваксинация.

Чл. 67. Лице, което притежава редовно свидетелство за ваксинация против вариола или има белези от прекарано заболяване, може да бъде реваксинирано и поставено под медицинско наблюдение, ако през последните 14 дни преди пристигането си е пребивавало в заразен район от вариола.

Чл. 68. (1) Транспортните средства се считат заразени7

1. когато в тях се намира болен от вариола;

2. когато се установи, че по време на пътуването в тях е имало болен от вариола.

(2) Транспортните средства продължават да се считат за заразени, докато болният не бъде свален и не бъдат изпълнени предписаните медико-санитарни мерки.

(3) Транспортните средства, които пристигат от заразени райони, се считат за незаразени, ако при медицинския преглед се установи, че не е налице някой от случаите по ал. 1.

Чл. 69. При пристигането на заразено транспортно средство се вземат следните мерки:

1. болният от вариола се изолира и се изпраща материал за вирусологично изследване;

2. лицата, които са имали контакт с болни, се изолират за 14 дни от деня на контакта, а останалите пътници и членове на екипажа се поставят под медицинско наблюдение.

3. пътниците и членовете на екипажа се ваксинират против вариола;

4. транспортното средство, багажът на болния, както и всички останали багажи, вещи и предмети, които могат да се считат за заразени, се дезинфекцират.

Чл. 70. (1) За целите на тази наредба инкубационният период на жълтата треска се определя на 6 дни.

(2) Българските граждани, които заминават за страни, ендемични по отношение на жълтата треска, се ваксинират задължително против жълта треска.

(3) Международно свидетелство за ваксинация против жълта треска не се изисква от лицата, които идват от заразени райони или от страни, ендемични по отношение на жълтата треска.

Чл. 71. Транспортното средство се счита за заразено, ако при пристигането му в него се открие болен от жълта треска или се установи, че е имало такъв болен по време на пътуването.

Чл. 72. (1) Съмнително заразен се счита кораб:

1. който пристига от заразен район, преди да са изтекли 6 дни от напускането на района;

2. който пристига от заразен район, преди да са изминали 30 дни от напускането на района, и при прегледа на борда му се установят комари, преносители на жълта треска.

(2) Съмнително заразен се счита самолет, който пристига от заразен район и на борда му се установят живи комари или има данни, че не е извършена дезинсекция.

Чл. 73. При пристигане на заразен кораб или самолет се прилагат следните мерки:

1. болните се изолират в помещения, недостъпни за комари, а лицата, които нямат редовно свидетелство за ваксинация против жълта треска, се поставят под медицинско наблюдение.

2. превозното средство се преглежда за наличие на комари и се подлага на дезинсекция.

Чл. 74. За да не се допускат внасяне и разпространяване на малария у нас, спрямо лицата и транспортните средства, които идват от страни, където маларията е разпространена, по указание на МНЗ се провеждат задължителни медико-санитарни мерки.

Чл. 75. (1) Българските граждани, които заминават за страни, където съществува риск за заразяване от малария, са длъжни да вземат химиопрофилактични средства против малария по време на целия им престой. За целта те се инструктират от съответните здравни органи и се снабдяват с писмени указания относно начина на химиопрофилактиката.

(2) Организирани групи български граждани - летци, моряци, специалисти, работници и др., които заминават за маларични райони, се снабдяват с химиопрофилактични средства за сметка на съответните предприятия.

Чл. 76. (1) Българските граждани, пребивавали в страни, в които има малария, при пристигането си дават необходимите сведения и се подлагат на паразитологично изследване.

(2) Фебрилно болните лица, пребивавали в страни, в които има малария, се изследват задължително и за малария.

(3) Преболедувалите от малария и паразитоносителите се диспансеризират в продължение на 2 години.

(4) Противомаларийните мероприятия по откриването и лечението на малария за български и чужди граждани се провеждат безплатно.

Чл. 77. Мерките по чл. 75 и 76 се прилагат спрямо гражданите на НРБ. Спрямо граждани на други страни мерките могат да се приложат само по указания на МНЗ.

Чл. 78. (1) Кораби и самолети, които пристигат от страни, където маларията е разпространена повсеместно или в отделни райони, подлежат на дезинсекция.

(2) На задължителна дезинсекция подлежат и транспортните средства, пристигащи от райони, в които има резистентни на инсектициди маларични комари.

Чл. 79. Мерките за предотвратяване внасянето и разпространяването в НРБ на антракс, бруцелоза, шап, сап, мелиоидоза, пситакоза и други зоонозни заболявания, се организират от органите на граничния ветеринарен контрол към Министерството на земеделието и хранителната промишленост. Те уведомяват незабавно МНЗ за всички случаи на внос на болни животни и на суровини и продукти от животински произход, заразени с причинители на зоонозни инфекции.

Чл. 80. Хигиенно-епидемиологичните инспекции организират по епидемиологични показания имунизация против антракс и бруцелоза на работниците, служителите и другите лица, свързани с приемането и гледането на пристигналите от чужбина животни и суровини от животински произход.

Чл. 81. (1) Към внасяните в страната стоки и багажи не се прилагат медико-санитарни мерки освен в случаите, когато те произхождат от заразени райони или представляват опасност за разпространяване на карантинни заболявания.

(2) Стоки и багажи, които преминават транзитно, не се подлагат на медико-санитарни мерки.

Чл. 82. (1) Пощенската кореспонденция: писма, бандероли, вестници, книги и други печатни произведения, не подлежат на медико-санитарни мерки независимо от страната, от която пристигат.

(2) Пощенските пратки се подлагат на медико-санитарни мерки, ако съдържат:

1. хранителни продукти, произхождащи от заразен район от холера;

2. лично бельо, облекло и спално бельо, което идва от заразен район;

3. инфекциозен материал;

4. инсекти или живи животни, които биха могли да бъдат преносители на карантинни и други опасни заразни заболявания. В този случай медико-санитарните мерки спрямо живите животни се провеждат съвместно с органите на граничния ветеринарен контрол.

Чл. 83. Редът за приемане на колетни пратки с вещи, хранителни продукти и др. от страни, заразени с холера, вариола или чума, се определя от МНЗ.

Чл. 84. По отношение на стоките, багажите и пощенските пратки, пристигащи от заразени райони, могат да се прилагат следните мерки:

1. дезинфекция и дезинсекция на употребявано лично бельо и облекло, постелни принадлежности и други предмети и стоки. Малоценните предмети могат да бъдат унищожени;

2. дезинфекция или унищожаване на колетни пратки с риба, раци, скариди, миди, плодове, зеленчуци и напитки, ако те не са в херметична опаковка, когато произхождат от заразени райони от холера.

Чл. 85. Стоки и багажи, в които са открити гризачи, се разтоварват след вземане на мерки за унищожаването на гризачите.

Чл. 86. Всички държавни органи са длъжни да съдействуват за провеждане на мерките, предвидени в тази наредба.

Чл. 87. (1) За неизпълнение или нарушаване на наредбата виновните се наказват по чл. 32 от Закона за административните нарушения и наказания, ако не подлежат на по-тежко наказание.

(2) Нарушенията се установяват с актове от органите на държавния санитарен контрол, а наказателните постановления се издават от главния държавен санитарен инспектор и неговите заместници, от директорите и началниците на клонове на хигиенно-епидемиологичните инспекции в зависимост от подчинеността на длъжностното лице, установило нарушението.

Чл. 88. Наредбата влиза в сила от деня на публикуването й в Държавен вестник и отменя Правилника за санитарната охрана на границите на Народна република България, утвърден с Постановление № 270 на Министерския съвет от 4 май 1953 г. и Разпореждане № 494 на Бюрото на Министерския съвет от 7 октомври 1971 г.