Държавен вестник, брой 41 от 2.VI

Чл. 1. Тази наредба е задължителна при проектирането, пускането в експлоатация и работа на лабораториите за рентгено-структурен анализ, независимо от тяхното предназначение, месторазположение, използуван тип рентгено-структурен апарат и др.

Чл. 2. Наредбата е задължителна при проектирането производството и експлоатацията на всички видове апарати за рентгено-структурен анализ.

Чл. 3. Лабораториите за рентгено-структурен анализ могат да бъдат проектирани и експлоатирани самостоятелно или комплексно с лаборатории, които използуват други методи на изследване, като и в двата случая е задължително спазването на тази наредба.

Чл. 4. Внедряването на нов тип апарати за рентгено-структурен анализ се разрешава само след съгласуване с органите на държавния санитарен контрол на техническата документация и упътването на завода-производител за тяхната настройка и експлоатация.

Чл. 5. В конструкцията на използуваните сега апарати за рентгено-структурен анализ и камерите към тях трябва да се внесат промени съгласно изискванията на тази наредба. Техническата документация и инструкциите за начина на настройка и експлоатация на апаратите за рентгено-структурен анализ след направените промени подлежат на съгласуване от органите на държавния санитарен контрол по отношение на условията за радиационна безопасност.

Чл. 6. Допуска се използуването на апарати за рентгено-структурен анализ, които са комплектувани с монохроматорен блок, но само ако е серийно производство на завода-производител на цялата апаратура.

Чл. 7. Не се допуска използуването на апарати и камери несерийно производство, които не отговарят на изискванията за радиационна безопасност, предвидени за серийно изготвените апарати за рентгено-структурен анализ. Серийно изготвените апарати могат да се внедрят само след съгласуване с органите на държавния санитарен контрол, като всяко изменение, свързано с лъчезащитата, може да стане само с разрешение на компетентните органи на държавния санитарен контрол.

Чл. 8. Лабораториите, апаратите и други съоръжения за рентгено-структурен анализ трябва да отговарят и на нормите и правилата за противопожарна безопасност, техническа безопасност и др.

Чл. 9. Лабораториите за рентгено-структурен анализ трябва да отговарят на изискванията на Правилника за капиталното строителство (ДВ, бр. 98 от 1973 г.).

Чл. 10. Контролът по спазване изпълнението на тази наредба се възлага на определено лице - отговорник по радиационна безопасност, назначено със заповед на директора на предприятието, учреждението и др.

Чл. 11. Отговорникът по радиационна безопасност е пряко подчинен на директора на предприятието.

Чл. 12. Изграждането и преустройството на лаборатории за рентгено-структурен анализ, апарати, съоръжения и др. се допускат само когато за това има проект, утвърден от органите на държавния санитарен контрол.

Чл. 13. Идейният и работният проект за лабораториите за рентгено-структурен анализ задължително съдържат:

1. общ план на сградата, където се намира лабораторията, план и разрези на лабораторията и съседните помещения;

2. технологичен план, който да обхваща разположението на апаратурата, електрическата мрежа, водопроводната система, минималния обслужващ персонал, сигнализация, надписи, а при необходимост - и други спeцифични данни;

3. обяснителна записка за изчисляването и изграждането на защитата, технологичните процеси, които ще се използуват в лабораторията, разполагането на съседните работни места и др.

Чл. 14. Монтажът на апаратите за рентгено-структурен анализ се извършва в съответствие в упътванията на завода-производител и проекта, утвърден от администрацията на предприятието съгласувано с органите на държавния санитарен контрол.

Чл. 15. Преди пускане в експлоатация лабораториите за рентгено-структурен анализ се приемат от комисия, в която задължително участвуват представители на органите на държавния санитарен контрол.

Чл. 16. Приемането на лабораторията за рентгено-структурен анализ се оформя с протокол, в който се отбелязват данните от фактическото измерване на рентгеновото лъчение, необходими за оценка на лъчезащитата, както и други данни, свързани с изпълнението на проекта.

Чл. 17. (1) Въз основа на заключението на приемателната комисия се дава предложение от нея до Министерството на народното здраве за получаване на разрешително за работа.

(2) Абсолютно се забранява пускането на лабораторията в експлоатация, преди да е издадено съответно разрешение от Министерството на народното здраве.

Чл. 18. Единните бройки и пробните серии на апаратите за рентгено-структурен анализ и на принадлежностите се подлагат на изпитание по отношение на лъчезащитата. Внедряването им се разрешава след като протоколът с резултатите от тези изпитания се съгласува с органите на държавния санитарен контрол.

Чл. 19. Закупуването на апарати за рентгено-структурен анализ се извършва при условие, че заявителят има разрешение за работа с рентгеново лъчение от Министерството на народното здраве.

Чл. 20. Въз основа на тази наредба администрацията на лабораторията разработва подробни упътвания за работа с апаратите за рентгено-структурен анализ. При наличие в предприятието на апарати от различен тип за всеки тип апарати се съставя отделно упътване. Упътванията се съгласуват с отдела за техническа безопасност на предприятието и органите на държавния санитарен контрол и се утвърждават от администрацията на предприятието.

Чл. 21. При започване на работа в лабораториите за рентгено-структурен анализ трябва да има следните документи:

1. заповед на директора на предприятието за назначаване на отговорника по радиационна безопасност и на персонала в лабораторията. В нея се определят ръководителят на лабораторията, неговият заместник, дозиметрист и др. В случай че персоналът е от двама души, заместникът е и дозиметрист;

2. упътване, отговарящо на чл. 20 от тази наредба;

3. технически дневник, в който се отбелязват датата, обемът и видът на извършваната работа с апаратите за рентгено-структурен анализ, датата и видът на техническото му обслужване (технически преглед, промяната на работното място, отговорник) и др.;

4. сборник от паспортите на лабораторията, апаратите и принадлежностите с нанесените промени, ако имат такива;

5. дневник за индивидуалния дозиметричен контрол и за общия дозиметричен контрол (измерване мощността на експозиционната доза на работните места), датата и последователността при провеждането на предварителния и периодичните инструктажи по техника на безопасността при работа с апарата за рентгено-структурен анализ, медицинските прегледи и пр.

Чл. 22. Лабораториите за рентгено-структурен анализ могат да се използуват само по прякото им предназначение. Не се разрешава извършването на каквито и да са други работи, несвързани с прилагането на рентгено-структурен анализ.

Чл. 23. Апаратите за рентгено-структурен анализ се разполагат в отделни помещения.

Чл. 24. Лабораториите за рентгено-структурен анализ трябва да имат следните основни помещения: апаратурна, фотолаборатория и стая за подготовка на пробите и анализ на резултатите. Ако е необходимо, може да има и командно помещение.

Чл. 25. Препоръчва се лабораториите за рентгено-структурен анализ да се разполагат в отделна сграда или крило на сграда.

Чл. 26. Забранява се разполагането на лаборатории за рентгено-структурен анализ в жилищни сгради, в сгради за културно-битови нужди (клубове, кина, столове и др.), до улици, спирки, входове и други места, където има движение на хора и т. н.

Чл. 27. Забранява се изграждането на лаборатории за рентгено-структурен анализ в подземни и сутеренни помещения.

Чл. 28. Помещенията на лабораторията за рентгено-структурен анализ трябва да отговарят и на хигиенните изисквания.

Чл. 29. (1) Площта на всяко помещение от лабораторията не трябва да е по-малка от 10 кв. м, с изключение на апаратната, а височината й - от 2,70.

(2) В една апаратна могат да се разполагат не повече от 3 апарата. Минималният линеен размер на апаратурната може да е 3 м. За всеки апарат трябва да има площ, не по-малка от 10 кв. м. Разполагането на повече от 3 апарата в едно помещение се допуска само с разрешение на компетентните органи на държавния санитарен контрол.

Чл. 30. Температурата на въздуха в апаратната не трябва да е по-ниска от 18 градуса С, а влажността му - по-голяма от 75%.

Чл. 31. Осветлението - естествено или изкуствено - трябва да осигурява най-малко 100 лукса във всяка точка на апаратната и командната.

Чл. 32. Не се поставят особени изисквания към вентилацията. Препоръчва се изкуствена вентилация на апаратната, осигуряваща трикратен обмен на въздуха.

Чл. 33. В лабораторията може да има само такива вещи и материали, без които е невъзможна работата.

Чл. 34. При разполагане на повече от един апарат за рентгено-структурен анализ в едно помещение тяхното взаимно разположение трябва да бъде такова, че при какъвто и да е работен процес, да се изключи попадането на пряк рентгенов сноп върху съседни работни места.

Чл. 35. Апаратната или цялата лаборатория трябва да има сигнализационна система съгласно БДС, която да се включва да работи звуково и светлинно през цялото време на работа на апарата за рентгено-структурен анализ.

Чл. 36. Разрешава се използуването само на такива апарати за рентгено-структурен анализ, българско производство, които отговарят на БДС и на страните - членки на СИВ, при спазване на изискванията на чл. 4 от тази наредба.

Чл. 37. Абсолютно се забранява работа с неизправен апарат за рентгено-структурен анализ или такъв, за който липсват технически паспорти, заводски упътвания и др., документи, удостоверяващи изправността на апаратите, а също ако не е комплектуван с всички необходими приспособления за работа.

Чл. 38. Условията за работа при рентгено-структурен анализ трябва да отговарят на изискванията на Нормите за радиационна безопасност (ДВ, бр. 94 от 1972 г.).

Чл. 39. Основните изисквания за защита на рентгеновите тръби в апаратите за рентгено-структурен анализ са следните:

1. тръбата трябва да има защитна металическа обвивка (кожух), която да осигурява при затворени изходи на лъчите отслабване на лъчението до 3 мр/ч на разстояние 1 м;

2. размерите на изходните отверстия на кожуха на тръбата трябва да са възможно най-малки. При необходимост от работа със сноп рентгеново лъчение с различно сечение пред изходния прозорец на тръбата да се поставя въртящ се барабан с отверстия от необходимия размер. В такъв случай трябва да се осигури защита на мястото на свързване на барабана с тръбния кожух.

Чл. 40. Монохроматорният блок трябва да отговаря на следните изисквания:

1. прекият сноп рентгеново лъчение трябва да бъде напълно екраниран;

2. да бъде осигурена защитата на мястото на скачването на монохроматора с кожуха на тръбата;

3. да се изключи възможността за лъчение от каквито и да е отверстия или процепи на блока освен изходните отверстия за снопа;

4. монохроматорът да бъде така защитен, че мощността на дозата, дължаща се на пряко и разсеяно рентгеново лъчение, в никоя точка да не надвишава 3 мр/ч на разстояние 1 м;

5. необходимо е да се предвиди удобно настройване на монохроматорния блок.

Чл. 41. Конструкцията на свързващите звена на колиматора на камерата с тръбния кожух или монохроматора трябва да е изпълнена така, че да се осигури защита от разсеяното лъчение върху колиматора на камерата.

Чл. 42. Камерите трябва да имат металически обвивки, предпазващи от разсеяното лъчение на снопа, преминал през колиматора. В онези камери, в които се предвижда прозорец, покрит с луминесцентен екран за визуално наблюдение при настройка, последният трябва да бъде защитен с оловно стъкло.

Чл. 43. При използуване на йонизационния метод за рентгено-структурен анализ по време на работа гониометърът трябва да се защити с подходящи приспособления, чрез които лъчението да се снишава до допустимите стойности. Конструкцията за защита на гониометъра трябва да бъде удобна за работа.

Чл. 44. За осигуряване защита на ръцете на оператора регулирането на гониометъра да се извършва с подходящи ключове.

Чл. 45. Дозиметричният контрол на лъчезащитата на апаратите за рентгено-структурен анализ, намиращи се в процес на експлоатация, се извършва не по-рядко от един път в годината, а също и при следните случаи:

1. при подмяната на рентгеновата тръба или камера с нови;

2. след внасяне на каквито и да е конструктивни изменения;

3. при поставяне на нов монохроматорен блок.

Чл. 46. Изискванията на дозиметриста по отношение на лъчезащитата са задължителни за целия персонал на лабораторията.

Чл. 47. За констатирани нарушения на наредбата дозиметристът е длъжен незабавно да уведоми отговорника по радиационна безопасност и органите на държавния санитарен контрол.

Чл. 48. Дозиметричните измервания се правят при най-неизгодни за лъчезащитата, но реални условия на работа при:

1. максимално напрежение на рентгеновата тръба;

2. монохроматорен блок;

3. камера, установена на максимално допустимото разстояние от изходния прозорец на кожуха на рентгеновата тръба, посочено в упътването на завода - производител по експлоатация.

Чл. 49. Дозиметричният контрол, с изключение на филмовия дозиметричен контрол, се извършва с дозиметри, радиоиндикатори и рентгенометри, еталонирани в експозиционна доза или мощност на експозиционната доза от съответното упълномощено ведомство.

Чл. 50. При общия дозиметричен контрол се измерват мощностите на експозиционната доза-минимум в следните точки:

1. в три различни точки на всяко работно място - на нивото на главата, тялото и краката;

2. в три различни точки на мястото на съединяване на защитните устройства;

3. в три различни точки над всяко защитно устройство;

4. в четири точки във всяка съседна страна.

Чл. 51. Резултатите от общия дозиметричен контрол се вписват в дозиметричния дневник.

Чл. 52. Вътрешният дозиметричен контрол обхваща:

1. лицата, които работят в лабораторията за рентгено-структурен анализ;

2. дозиметричният контрол за мощностите на дозите по работните места;

3. дозиметричният контрол за мощностите на дозите в съседните помещения.

Чл. 53. За индивидуалния дозиметричен контрол в предприятието се водят индивидуални карти, които са съхраняват за срок от 50 години.

Чл. 54. Лицата, работещи в лабораториите за рентгено-структурен анализ, задължително трябва да носят индивидуални филмови дозиметри, с които се отчита получената месечна експозиционна доза.

Чл. 55. Обработката на филмите при филмовата дозиметрия и определянето на дозите се извършват от Научноизследователски институт по радиобиология и радиационна хигиена към Министерството на народното здраве.

Чл. 56. В случаите, когато при дозиметричния контрол се откриват дефекти в защитните съоръжения, не се допуска работа преди отстраняването им. След отстраняването на дефектите се провежда отново дозиметричен контрол.

Чл. 57. В случаи, когато външна организация извършва рентгено-структурен анализ в лабораторията на дадено предприятие, при работата си тя се подчинява на отговорника по радиационна безопасност на предприятието.

Чл. 58. (1) Странични лица - електротехници, монтьори, конструктори и др., могат да влизат при необходимост в лабораторията само в присъствие на персонала.

(2) По време на работа на апаратите за рентгено-структурен анализ не се допускат никакви странични лица в апаратната.

Чл. 59. Лица под 18 години и бременни жени през целия период на бременността не се допускат на работа в лабораторията за рентгено-структурен анализ.

Чл. 60. (1) Преди постъпване на работа в лабораторията за рентгено-структурен анализ всяко лице от персонала преминава специализиран медицински преглед.

(2) До работа не се допускат лица, които имат медицински противопоказания.

Чл. 61. (1) Не по-рядко от едни път годишно се извършват профилактични медицински прегледи на персонала.

(2) При откриване на увреждания, свързани с въздействието на лъчевия фактор, необходимо е съответното лице да се премести временно или завинаги на друга работа извън средата на йонизиращи лъчения.

Чл. 62. (1) Преди започване на работа всяко лице от персонала на лабораторията за рентгено-структурен анализ преминава предварителен инструктаж за безопасна работа.

(2) Инструктаж за безопасна работа се извършва и периодично не по-малко от един път в годината.