Държавен вестник, брой 84 от 28.X

Чл. 1. (1) Тази наредба урежда кредитирането за оборотни средства на стопанските министерства, другите ведомства, стопанските организации, поделенията и звената им от всички отрасли на народното стопанство и провеждания във връзка с това банков контрол.

(2) Българската народна банка и Българската външнотърговска банка, наричани по-нататък "банките", кредитират стопанските министерства, другите ведомства, стопанските организации и техните поделения и звена, наричани за краткост "стопански организации", за оборотни средства в съответствие с кредитния план на банките и сключените договори за кредит.

Чл. 2. Съгласно чл. 3, ал. 1 и 2 от Правилника за отношенията с банките в народното стопанство (ДВ, бр. 100 от 1975 г.) кредитирането на стопанските организации за оборотни средства се извършва само от банките. Взаимното парично или стоково кредитиране между министерствата, другите ведомства, организациите, поделенията и звената им е забранено.

Чл. 3. Банките кредитират стопанските организации за оборотни средства за:

1. изпълнение на задачите, предвидени в плановете със заеми по норматива за оборотни средства, по стокообмена (вноса и износа), за изкупуване, за незавършено строителство (проектиране), за планови запаси, за сезонни разходи, срещу платежни документи и за временен недостиг на средства по паричните фондове;

2. покриване на допълнителни потребности от оборотни средства, възникнали в хода на изпълнението на плана - със заеми за непланови наднормативни запаси, по специални решения, временни платежни заеми, за откриване на акредитиви, за разплащане с лимитирани чекове и валутни заеми.

Чл. 4. Заемите за оборотни средства са планови, целеви, обезпечени, съответно гарантирани, срочни и лихвени.

Чл. 5. Съгласно чл. 16, ал. 7 от Правилника за отношенията с банките в народното стопанство, когато банковият кредит е предоставен на стопанска организация, която се реорганизира или прекратява, или на нейно поделение и звено, в акта за реорганизация или прекратяване се определя кой поема гаранцията за издължаването му. При реорганизиране или прекратяване на поделение или звено определянето на новия гарант се съгласува предварително с банката. Когато в актовете за реорганизация или прекратяване не е посочено върху кого преминават гаранциите, гаранти по кредитите остават стопанските министерства или другите ведомства, съответно стопанските организации, подписали договорите за кредити като гаранти.

Чл. 6. Банките проверяват обезпечението на заемите:

1. при отпускането им - въз основа на сведения и документи, представени във връзка с искането на заемите;

2. при ползуването им - въз основа на баланси и сведения.

Чл. 7. Банките събират лихва от стопанските организации за ползуваните заеми съобразно Тарифата за лихвите, таксите, комисионните и разноските, които банките и Държавният застрахователен институт събират и плащат по операциите си (ДВ, бр. 100 от 1975 г.).

Чл. 8. (1) Обособените на отделен баланс стопански организации се кредитират по реда, установен за отрасъла, към който е извършваната от тях основна дейност.

(2) Когато стопанските организации извършват и дейности, необособени на отделен баланс, те се кредитират по реда за кредитиране на преобладаващата дейност. Преобладаващата дейност се установява на база най-големия относителен дял на съответния обемен показател (обща продукция, стокооборот приходи от експлоатация, услуги и др.).

Чл. 9. Стопанските организации ползуват разрешените заеми при банковия клон, в чийто район е тяхното седалище.

Чл. 10. (1) Банките разрешават ползуването на заемите въз основа на писмено искане на стопанските организации, към което се прилагат предвидените за съответния заем документи.

(2) Искането за ползуване на заемите по норматива за оборотни средства, по стокообмена (вноса, износа), за изкупуване, за незавършено строителство (проектиране), заеми по специални решения за кредитиране разходите, свързани с по-пълното използуване на личното стопанство за увеличаване на селскостопанското производство, за вземания по просрочени платежни документи, срещу платежни документи и за разплащане с лимитирани чекове се извършва еднократно при откриване на заемната сметка, а за останалите видове заеми - за всеки отделен случай.

Чл. 11. (1) Отпуснатите заеми се предоставят на стопанските организации за ползуване по специална или по обикновена заемна сметка съобразно вида на заема. Към специалната заемна сметка могат да се откриват отделни аналитични сметки, когато това е предвидено в тази наредба.

(2) По специална заемна сметка се ползуват заемите, които се отпускат на стопанските организации за постоянните нужди от оборотни средства за изпълнение на задачите, предвидени в плановете им.

(3) По обикновена заемна сметка се ползуват заемите, които се отпускат въз основа на фактически образуваните запаси от стоково-материални ценности и разходи към определена дата, както за изпълнение на задачите, предвидени в плановете, а така също и за покриване на допълнителни потребности от оборотни средства, възникнали в хода на изпълнение на плана на стопанските организации, като размерите и сроковете за издължаване се определят при всяко отпускане.

Чл. 12. За откриване на специална заемна сметка стопанската организация представя:

1. баланс към последна отчетна дата;

2. документите по чл. 13, ал. 1 от Наредба № 3 за плащанията (ДВ, бр. 18 от 1976 г.).

Чл. 13. (1) От специалната заемна сметка се извършват всички плащания. По тази сметка се отнасят всички постъпления от дейността на стопанската организация, отпуснатите други видове заеми, ако за тяхното използуване не е установен друг ред, а така също и прехвърлените дебитни и кредитни салда по заемните подсметки.

(2) Платените от специалната заемна сметка разходи и доставки, за които стопанската организация се кредитира с друг вид заем, се отнасят по този заем, след като бъде отпуснат по установения ред.

(3) Целевите преводи не се отнасят по специалната заемна сметка, а се ползуват съобразно предназначението им.

(4) Когато са преведени суми за временна финансова помощ, без да е посочен начинът на ползуването им, те се отнасят по специалната заемна сметка.

(5) В специалната заемна сметка се водят и оборотните средства за социално-битовата и културната дейност на стопанската организация, като от нея се извършват всички плащания и по нея се отнасят всички постъпления от тази дейност.

Чл. 14. Паричните средства от депозити, капаро и др., събирани от частни лица за извършване на услуги или доставка на материални ценности, задължително се отнасят по отделна безлихвена сметка в банката.

Чл. 15. (1) За да бъдат кредитирани, стопанските организации трябва да отговарят на следните условия:

1. да са обособени на стопанска сметка или на вътрешна стопанска сметка и да съставят отделен баланс, който да предоставят на банките в определените срокове;

2. да разполагат със собствени оборотни средства в размер, съгласуван с банката;

3. да са представили на банките утвърден план или отделни данни от него, необходими за кредитирането и контрола, в срок до 10 дни от утвърждаването му. В същия срок се представят и направените промени в плана. С плана си да осигуряват достигането и при провеждането на стопанската дейност да изпълняват задължителните държавни и задължителните планови задачи, а именно: рентабилност, материални разходи на 100 лв. чиста продукция; качеството на продукцията с оценки "К" и "1"; плановата обращаемост на оборотните средства; планирания коефициент за сменност на производствените мощности; обема в натура, включително и за износ по номенклатура, определена с плана. Изпълнението на тези показатели се установява месечно, тримесечно или в други периоди в зависимост от това, как е разпоредено да се отчитат;

4. с плана да не се създават възможности за образуване на свръхнормативни запаси, а за готовата продукция да е осигурена реализацията й;

5. да са сключили договори за кредит с банките и да се спазват условията, предвидени в тях;

6. по-горестоящата организация да е поела гаранция за издължаване на заема съгласно действуващите нормативни актове;

7. да имат утвърден кредитен лимит (контролна цифра), а за заемите, които се отпускат безлимитно - съгласие на по-горестоящата организация;

8. да имат редовна първична и счетоводна отчетност.

(2) Освен на условията по предходния член стопанските организации трябва да отговарят и на условията, предвидени в съответните глави за кредитиране на стопанските организации от отделните отрасли на народното стопанство.

Чл. 16. (1) На стопанските организации се отпускат заеми за непокритите със собствени оборотни средства запаси и разходи, образуването или извършването на които е предвидено по плана за:

1. стоково-материални ценности, намиращи се в страната и в чужбина, включени в плана като ресурс за употреба или за реализация през текущата година;

2. платежни искания за изпратени или предадени стоково-материални ценности и за извършени работи или услуги;

3. разходи за бъдещи периоди, както и сезонни и други производствени разходи, включително разходите за труда, когато по плана превишават приходите през отделни месеци или тримесечия на годината. Разходите за бъдещи периоди при стопанските организации, които освен специална заемна сметка ползуват и разплащателна сметка, са обект на кредитиране само по реда на чл. 77, ал. 1;

4. незавършено строителство (проектиране) от изпълнени строителни и монтажни работи по незавършени обекти, етапи и подобекти и изпълнени незавършени проекти, както и доставени машини и съоръжения по незавършени непроизводствени обекти;

5. част от превишението на плановите разходи над плановите приходи по паричните фондове "Разширяване и техническо усъвършенствуване", "Регулиране на цените" и "Социално-битови и културни мероприятия" за съответния период през годината;

6. вземания от износа.

(2) Когато в хода на изпълнението на плана се образуват запаси от стоково-материални ценности или се извършват разходи над предвидените по плана, банките по своя преценка и по определени от тях условия могат да отпускат заеми и за тези стоково-материални ценности и разходи. По този ред се кредитират и излишните и залежалите материални ценности и стоки, декларирани за пренасочване и оползотворяване, както и вземания по просрочени платежни документи за извършени доставки, работи и услуги.

(3) По преценка на банките заемите за оборотни средства се отпускат в обща сума или диференцирано по видове или групи стоково-материални ценности.

Чл. 17. За обезпечение на отпуснатите заеми освен обектите, посочени в чл. 16, се приемат и:

1. неоформените пратки, представляващи изпратени (предадени) и счетоводно изписани стоково-материални ценности, работи и услуги, за които платежните документи не са представени в банката до датата, към която е съставен балансът;

2. дотации, вземания от бюджета и от Държавното обществено осигуряване, както и вземания от надвнесени суми за по-горестоящите организации, възникнали през месеца, за който се проверява обезпечението, ако за прихващането или връщането на тези суми има писмено съгласие за това от по-горестоящата организация;

3. вземания от преоценка на стоково-материални ценности до определения срок за уреждането им, ако не е отпуснат отделен заем. Когато такъв срок не е определен, за обезпечение се приемат вземанията, възникнали през месеца, за който се проверява обезпечението, а когато обезпечението се проверява тримесечно - за последния месец от тримесечието;

4. съдебни и присъдени вземания от стопански организации за срок от датата на предявяване на иска до 30 дни след издаването на подлежащото за изпълнение арбитражно решение или изпълнителен лист. Вземането се счита за съдебно, ако искът е предявен до установения ред и е внесена държавната такса. Вземанията, които се решават по реда на чл. 10, ал. 5 от Наредба № 2 за организация на вътрешната стопанска сметка в стопанските комплекси (ДВ, бр. 54 от 1976 г.), се приемат за обезпечение за срок до 30 дни от датата на предявяване на претенцията;

5. парични средства за производствената, търговската и експлоатационната дейност;

6. отпуснати от стопанските организации натурални заеми и дадените на подотчетни лица парични аванси по договаряне и изкупуване на селскостопански произведения в законоустановените срокове за издължаването и отчитането им. Авансите за командировки на служители и работници, за покупка на дребни стоково-материални ценности и др. се приемат за обезпечение в пълния им размер;

7. дебитори по рекламация - в законоустановените срокове, а при липса на такива - за срок от един месец от рекламацията;

8. депозити (за телефонни такси, наеми и др.) без дългосрочните депозити в банката;

9. вземания от платци в резултат на извършени корекции от банковите органи на проектните и сметните документации, на генералните сметки и разплащателните и другите документи по капитални вложения, когато спорът е отнесен пред централното управление на банката - за срок до издаване на решението;

10. вземания по преведени суми за покупка на валута за доставката на стоково-материални ценности за производствената дейност - за срок до получаване на фактурата за извършената доставка или в рамките на друг срок, определен по преценка на банките.

Чл. 18. На стопанските организации не се отпускат или се преустановява отпускането на заеми за:

1. стоково-материални ценности, за които няма осигурена реализация или употреба;

2. недоброкачествени или недобре съхранявани стоково-материални ценности;

3. залежали, ненужни, дефектни, демодирани, негодни, некомплектувани, нестандартни и други нередовни запаси от суровини, материали, незавършено производство, готова продукция, стоки в търговията на едро и дребно и др., за които няма изгледи да бъдат реализирани или употребени;

4. свръхнормативните запаси, които не могат да бъдат употребени или реализирани в срок до 3 месеца;

5. оставени на отговорно пазене у купувача стоково-материални ценности освен в случаите, за които е дадено нареждане от централното управление на съответната банка;

6. стойността на незавършеното строителство (проектиране) извън нормативно определените срокове за въвеждане в действие на обектите, етапите и подобектите (проектите), както и на завършените строително-монтажни работи, неплатени в срок;

7. стойността на незавършеното строителство (проектиране) по сметни цени на обекти, етапи и подобекти (проекти) с неоткрито финансиране, със завишени сметни стойности и невключени в плана за капиталните вложения;

8. стоково-материални ценности и разходи за непроизводствената дейност на стопанските организации освен ако това не е предвидено в отделните видове заеми;

9. стоково-материални ценности и разходи за основен ремонт, който не е включен в плана за общата промишлена продукция на стопанските организации от всички отрасли, без да се изисква задължително тези ценности да се съхраняват в отделни складове или да се зачисляват на отделни материално отговорни лица;

10. други стоково-материални ценности, разходи и платежни документи, посочени в разделите за отделните видове заеми.

Чл. 19. Съгласно чл. 20, ал. 2 от Правилника за отношенията с банките в народното стопанство банките могат по изключение въз основа на своя комплексна преценка да отпускат заеми с повишен лихвен процент на стопанските организации за залежали и произведени без договор за реализация стоково-материални ценности, когато това е изгодно за народното стопанство и е потвърдено от съответното министерство или друго ведомство-потребител. Ако до срока за издължаване на заема потребителят не изкупи кредитираните стоково-материални ценности, банките налагат санкциите по чл. 54, ал. 1 на лицата, потвърдили изгодата от производството на стоково-материалните ценности. Тези заеми се отпускат под гаранция на съответното министерство или друго ведомство-производител.

Чл. 20. (1) Банките кредитират стопанските организации за стоково-материални ценности и разходите по следните цени:

1. стоково-материалните ценности, включително и изкупените селскостопански произведения, на път, на склад, на отговорно пазене и на консигнация в страната и в чужбина - по покупните цени, увеличени с разходите по доставката им;

2. незавършеното производство и полуфабрикатите от собствено производство в размер на стойността, по която са отразени в балансите на стопанските организации, незавършеното строителство от строително-монтажни работи, машини и съоръжения по сметната стойност, а незавършеното проектиране по стойността, определена в Ценовия правилник за проучвателните и проектните работи по капиталното строителство;

3. готовата продукция, включително и селскостопанската, както и другите стоково-материални ценности, произвеждани от стопанските организации - по фактическа себестойност, но не повече от утвърдената им нормативна себестойност;

4. вземанията от клиенти по издадени платежни документи - по продажната стойност на експедираните стоково-материални ценности и извършените разходи, увеличени с платените за сметка на купувача транспортни и други разходи, а тези, за които няма издадени платежни документи - в размер на стойността им по баланса;

5. сезонните и други производствени разходи и услуги по планови норми на стопанските организации, но не повече от установените цени по държавните тарифи и ценоразписи, ако има такива. Когато няма установени цени по държавните тарифи и ценоразписи - по планови норми на стопанските организации.

(2) Когато стоково-материалните ценности са загубили част от стойността си, по преценка на банките на стопанските организации се отпускат заеми с повишен лихвен процент и по цени, съответствуващи на реалната им стойност.

Чл. 21. (1) Банките отпускат заеми за оборотни средства за стоково-материални ценности и разходи за срок до една година от доставката, производството или извършването на разхода, а над този срок - с разрешение от централното управление на съответната банка (чл. 21 от Правилника за отношенията с банките в народното стопанство).

(2) Случаите, при които се искат заеми със срок за издължаване над една година, се разглеждат специално както във връзка с необходимостта и ефективността от тяхното ползуване, така и с оглед на ресурсите, за сметка на които ще бъдат отпуснати, за да не се допусне смесване със заемите за капитални вложения.

(3) По преценка на банките стопанските организации могат да се кредитират за следните стоково-материални ценности и разходи независимо от това, кога са доставени, произведени или извършени:

1. стоково-материални ценности и стоки, включени в плана на стопанските организации като ресурс за употреба или реализация през текущата година, независимо от това, че не са били приемани за обезпечение или за тях е бил отпуснат заем с повишен лихвен процент;

2. запасните части, необходими за текущ ремонт и поддържане на собствените машини, съоръжения и моторни превозни средства в експлоатация;

3. запасните части при ремонтните, сервизните и другите стопански организации за поддържане на машини, съоръжения и домакински уреди в експлоатация, които принадлежат на други стопански организации или частни лица;

4. малоценни и малотрайни предмети на склад и в употреба;

5. годните за употреба препарати, медикаменти и химикали за растителна и животинска защита и за опазване на селскостопанските произведения. Годността им се установява от фабричното означение или от компетентни органи и срокът се отбелязва в описа, представен от стопанските организации. Компетентни органи са съответните органи на окръжните народни съвети (ОНС), държавни лаборатории и лаборатории на стопанските организации;

6. резервът от семена, образуван със заповед на министъра на земеделието и хранителната промишленост, до срока на валидността по семенно-контролния документ;

7. незавършено строителство (проектиране) в нормативния срок за строителство (проектиране) на обекти, етапи и подобекти (проекти);

8. разходи за бъдещи периоди, за които има съгласие на Министерството на финансите;

9. суровини и материали от доставка на подмонтажни количества.

(4) Срокът на заемите за незавършено строителство (проектиране) се определя в рамките на установените нормативни срокове за въвеждане в действие на обектите (проектите) по условията, предвидени в Правилника за капиталното строителство (ПКС) (ДВ, бр. 98 от 1973 г.; изм. и доп., бр. 13 от 1975 г., бр. 46 от 1976 г. и бр. 4 от 1977 г.) и другите нормативни документи.

Чл. 22. (1) На заемите се определят конкретни и условни срокове. Условни срокове се определят, когато няма планови данни, въз основа на които да се определят конкретните срокове за издължаване на заемите. Сроковете и сумите за издължаване на заемите се определят съгласувано между банките и стопанските организации в съответствие с плановете или необходимото време за ликвидирането на стоково-материалните ценности и в рамките на максималните срокове за ползуване на отделните видове заеми.

(2) Когато срещу стоково-материални ценности се отпускат заеми за допълнителни потребности от оборотни средства, възникнали в хода на изпълнението на плана, по преценка на банките конкретен срок за издължаване може да се определи само за частта от заема, съответствуваща на предвидените да се ликвидират през този период запаси. Ако след изтичане на периода се установи, че ценностите са ликвидирани, насрочването на остатъка от заема се извършва по посочения по предходната алинея начин и за останалите периоди до договорения краен срок за издължаване на заема и ликвидиране на запасите. Когато запасите не се ликвидират в предвидените размери през някои от периодите, ползуването на заема може да продължи, като банките поставят нови условия и ако преценят, че взетите мерки ще доведат до отстраняване на слабостите. В противен случай остатъкът от заема се събира от специалната заемна сметка, въпреки че крайният срок за неговото издължаване не е настъпил.

Чл. 23. (1) Банките отпускат заеми за оборотни средства въз основа на сключени договори.

(2) Договорите за кредитиране дейностите на стопанските комплекси се сключват със стопанските министерства, а в отделни случаи за някои видове заеми - и със стопанските организации в съответствие с утвърдения им държавен план и кредитния план на банката. Допълнителна потребност от кредити по насрещния план при определени условия може да се договаря допълнително от банковите звена. Договорите се сключват между централните управления на банките и стопанските министерства и другите ведомства.

(3) В съответствие със сключените договори със стопанските министерства и другите ведомства и въз основа на спуснатите лимитни разпореждания банковите клонове сключват договори за кредит за оборотни средства с контролираните от тях стопански организации, на които се възлагат оперативни функции по ползуването и издължаването на кредитите от името и за сметка на стопанското министерство. В договора освен показатели от лимитното разпореждане се включват и други права и задължения, специфични за отношенията между банковия клон и стопанската организация.

(4) Договорите за кредитиране дейностите на стопанските организации към народните съвети и към нестопанските и функционалните министерства и другите ведомства се сключват между съответните стопански организации и банковите клонове, на чиято територия се намират тези организации.

(5) Банките договарят заеми за оборотни средства както за изпълнение на задължителните държавни и задължителните планови задачи на стопанските организации, така и за допълнителни потребности от оборотни средства, възникнали в хода на изпълнението на плана.

(6) В договора се определят видът на заема, целта, размерът, обезпечението, срокът, гарантираността на издължаването, лихвата и начинът за ползуването, санкциите при неизпълнение на договора и другите условия за уреждане на кредитните отношения между банките и стопанските организации.

(7) В договора се предвижда и задължение за стопанската организация за издължаване на заемите, ползувани от нейните поделения, когато на сроковете и при определените условия те не осигурят издължаването им.

(8) Когато при договарянето, което се извършва от банковите клонове, не бъде постигнато съгласие за размера на заемите, въпросът се решава от централното управление на банката и съответното министерство, другото ведомство или народния съвет. До окончателното решение заемите се отпускат в определените от банковия клон размери.

(9) Договорените заеми със стопанските министерства и другите ведомства се ползуват пряко от тях или чрез стопанските организации и техните поделения от името и за сметка на министерството или другото ведомство. Когато заемите се ползуват чрез стопанските организации и техните поделения, стопанските министерства и другите ведомства съгласувано с банките разпределят и преразпределят договорените заеми по стопански организации. Стопанските организации също могат да разпределят и преразпределят съгласувано с банките одобрените им кредитни лимити (контролни цифри) между своите поделения. Разпределението и преразпределението на договорените заеми и одобрените кредитни лимити (контролни цифри) се извършват в съответствие с плановите показатели и като се спазват условията, при които са сключени договорите с министерството, другото ведомство или стопанската организация.

(10) При получаването на кредитните лимити (контролните цифри) и нормативите за оборотни средства банковите клонове извършват анализ, за да установят доколко те осигуряват изпълнението на плана. Когато се установи, че с кредитните лимити (контролните цифри) и нормативи за оборотни средства се създават условия за неефективно използуване на оборотните средства или за икономически и финансови затруднения, банковите клонове отнасят въпроса пред съответното банково звено, което е дало кредитния лимит (контролната цифра) и е съгласувало норматива за оборотните средства. До получаване на нареждания кредитирането се извършва въз основа на дадените кредитни лимити (контролни цифри).

(11) Попълването на прираста на плановия размер на собствените оборотни средства може да бъде предвидено както по тримесечия, така и наведнъж за цялата година. Попълването на прираста трябва да бъде извършено до края на първия месец от тримесечието, за което е предвидено, а за първото тримесечие и когато е предвидено да се извърши наведнъж за годината - до един месец от датата на лимитното разпореждане за одобряване на кредитните лимити (контролните цифри).

Чл. 24. (1) Заемите се издължават от стопанските министерства, другите ведомства, стопанските организации и техните поделения в зависимост от това, кой ползува заемите. Когато заемите се ползуват и издължават от стопанските организации или от техните поделения и звена, това се извършва от името и за сметка на стопанското министерство, другото ведомство или ОНС, с които е сключен договор за кредит:

1. при настъпване на срока;

2. предсрочно - по писмено искане на стопанските организации;

3. като наложена санкция от банките.

(2) Заемите, които на определения срок не могат да се издължат, се отнасят в просрочени заеми.

(3) Заемите се издължават или отнасят в просрочие и при недостиг на обезпечение, установен при проверката на обезпечението. Когато при проверките на място в стопанските организации се установяват стоково-материални ценности и разходи, посочени в чл. 18, ал. 1, т. 1 до 10, и отклонени оборотни средства в капитални вложения, основен ремонт и в паричните фондове, частта от заема, съответствуваща на техния размер, се отнася в просрочени заеми, без да се изчаква проверката на обезпечението.

Чл. 25. Обезпечението се проверява в срок от 5 работни дни след представяне на баланса, а за строителните и проектантските организации - до 7 работни дни.

Чл. 26. (1) Заемите, които се ползуват по обикновена заемна сметка, се издължават от специална заемна сметка или от разплащателната сметка - когато това изрично е предвидено и когато стопанската организация не ползува специална заемна сметка. При липса на свободен кредитен лимит (контролна цифра) или на средства по разплащателната сметка неиздължената част се отнася в просрочен заем - партида А. Когато освен специална заемна сметка се ползува и разплащателната сметка и изрично е разпоредено, че заемът по обикновената заемна сметка следва да се издължи от разплащателната сметка, при липса на средства по нея неиздължената част се отнася в просрочен заем - партида Б.

(2) Просроченият заем - партида А, се издължава от специалната заемна сметка в рамките на свободния кредитен лимит (контрола цифра) или със средства от разплащателната сметка, когато стопанската организация не ползува специална заемна сметка. При проверяване обезпечението на заема по специалната заемна сметка към него се прибавя и просроченият заем - партида А.

Чл. 27. (1) Недостигът от обезпечение по заемите, ползувани по специална заемна сметка, се отнася в просрочен заем - партида Б.

(2) При стопанските организации, които освен специална заемна сметка ползуват и разплащателна сметка, недостигът се изисква от разплащателната сметка, а неиздължената част се отнася в просрочен заем - партида Б.

(3) С просрочения заем - партида Б, се ангажира кредитен лимит (контролна цифра) по заемите по норматива за оборотните средства, с изключение на организациите със селскостопанската дейност.

(4) Просроченият заем - партида Б, се издължава от специалната заемна сметка с излишък от обезпечение. По писмено искане на стопанските организации той може да бъде издължен преди и след проверката на обезпечението, ако причините за просрочения заем са отстранени независимо от това, дали сумите са постъпили или не по специалната заемна сметка. Просроченият заем - партида Б, в частта за отклонените оборотни средства в капиталните вложения, в основния ремонт и паричните фондове се издължава само след откриване на финансирането, когато това е предвидено, респективно при набиране на средства по съответния паричен фонд и ако средствата са възстановени по установения за това ред по специалната заемна сметка.

(5) Когато стопанската организация има и разплащателна сметка, средствата по нея се използуват служебно от банката за издължаване на просрочен заем - партида Б, независимо от това, че причините за просрочените заеми не са отстранени.

Чл. 28. (1) Заемите за временен недостиг на средства по паричните фондове се издължават от сметката на съответния паричен фонд. Неиздължената част от заемите се отнася в просрочен заем - партида В, за съответния паричен фонд, като се спират плащанията до издължаването на заемите, с изключение на плащанията за трудови възнаграждения, без премии и награди.

(2) Просроченият заем - партида В, се издължава със средства на съответния паричен фонд.

Чл. 29. (1) По писмено искане на стопанските организации банките могат да продължават конкретните срокове на заемите.

(2) Продължаване на срока се допуска най-късно до настъпването на крайния срок за издължаване.

Чл. 30. Банките прилагат диференциран ред на кредитиране и плащания към стопанските организации в зависимост от изпълнението на показателите в чл. 15, ал. 1, т. 3, от състоянието на реализацията на продукцията (стоките) и на свръхнормативните запаси или на просрочената задлъжнялост.

Чл. 31. Когато стопанските организации изпълняват за отчетния период (тримесечие, шестмесечие, деветмесечие или година) всички показатели, посочени в чл. 15, ал. 1, т. 3, изпълняват договорите за кооперирани доставки и резервни части и не допуска наличие на продукция (стоки) без осигурена реализация, свръхнормативни запаси и просрочена задлъжнялост, банките прилагат към тях привилегирован ред на кредитиране и плащания.

Чл. 32. Привилегирован ред на кредитиране и плащания се прилага спрямо стопанските организации като цяло или към техните поделения. Когато този ред се прилага към стопанска организация като цяло, той обхваща и всичките й поделения.

Чл. 33. Привилегирован ред на кредитиране и плащания се въвежда от банките по писмено искане на стопанските организации.

Чл. 34. Привилегированият ред на кредитиране и плащания се състои във:

1. проверяване обезпечението на заемите само към края на тримесечието;

2. отпускане на временни платежни заеми при срок за издължаване на заема до 45 дни и продължаване на срока им до 20 дни;

3. срокът на останалите заеми може да се продължава с 30 дни повече, без да се превишава максималният срок;

4. превишение до 10% на лимита (контролната цифра) на заема по норматива за оборотни средства в продължение на 90 дни;

5. намаляване на лихвения процент на редовните заеми с 1 пункт;

6. ползуване на облекчени условия на плащания при спазване Наредба № 3 за плащанията.

Чл. 35. Привилегията по чл. 34, т. 6 може да се ползува и когато стопанските организации не са изпълнили показателите по чл. 31, но са налице условията за прилагане облекчени условия на плащания, предвидени в Наредба № 3 за плащанията.

Чл. 36. (1) Когато стопанската организация не изпълнява за отчетния период (месец, тримесечие, шестмесечие, деветмесечие или година) някои или всички показатели, посочени в чл. 15, ал. 1, т. 3, банките извършват комплексен анализ и преценка на изпълнението на показателите, на причините, довели до това, на отражението на неизпълнението върху крайните резултати от стопанската дейност и мерките, които се вземат за преодоляване на неблагоприятните резултати, и в зависимост от преценката определят реда за по-нататъшното кредитиране на стопанската организация, а именно:

1. когато неизпълнението на показателите е незначително и от взетите мерки се вижда, че в кратко време слабостите ще бъдат отстранени и ще бъдат изпълнени показателите в натрупване, по преценка на ръководителя на банковото звено редовното кредитиране може да бъде продължено;

2. когато неизпълнението на показателите е на по-значителни суми и изпълнението им ще бъде осъществено в по-продължително време, по преценка на ръководителя на банковото звено редовното кредитиране също може да бъде продължено, но от стопанската организация се изискват мероприятия с конкретни срокове за отстраняване на слабостите и догонване изоставането в изпълнението на показателите, а когато до тези срокове слабостите не са отстранени и предвидените резултати не бъдат осъществени, кредитирането може да бъде продължено, но при особен ред на кредитиране и плащания;

3. когато от анализа и преценката на банката се установи, че неизпълнението ще има траен характер, кредитирането продължава при въведен особен ред на кредитиране и плащания;

4. посоченият в т. 1, 2 и 3 ред се прилага и когато показателите по чл. 15, ал. 1, т. 3 са изпълнени, но стопанската организация има продукция (стоки) без осигурена реализация, има просрочена задлъжнялост и образувани свръхнормативни запаси. В зависимост от това, дали показателите се отчитат тримесечно или месечно, особеният ред на кредитиране и плащания може да се въвежда след изтичането на периода, за който те се отчитат.

(2) Когато при извършването на анализа за въвеждане на особен ред на кредитиране и плащания се установи, че причините за неизпълнението на част или на всички показатели по чл. 15, ал. 1, т. 3 за наличие на продукция (стоки) без осигурена реализация, на свръхнормативни запаси и на просрочена задлъжнялост са извън поделението и се дължат на грешки при определянето на качествените и други показатели, необвръзки в плановете и на други слабости, допуснати от по-горестоящите органи, отстраняването на които може да се осъществи след намесата на същите органи, въпросът за реда на кредитирането се отнася пред банковото звено, обслужващо тези органи. В тези случаи, банковото звено изисква от по-горестоящия орган да вземе мерки за отстраняване на допуснатите слабости и грешки. Съобразно мерките, които ще се вземат за отстраняване на слабостите, банковото звено, обслужващо по-горестоящия орган, дава указания за по-нататъшното кредитиране на поделението. До получаването на указанията кредитирането на поделението се извършва по общия ред.

(3) Особен ред на кредитиране и плащания за образувани свръхнормативни запаси не се налага спрямо стопанските организации, на които нормативът се определя на база разходите през тримесечието с най-ниска производствена програма.

(4) Когато се прилага особен ред на кредитиране и плащания към стопанските организации като цяло, той обхваща всичките им поделения.

Чл. 37. Особен ред на кредитиране и плащания може да се прилага и ако не са налице условията по чл. 36, но от анализа на икономическото състояние на стопанската организация банките установят, че през следващия период показателите по чл. 15, ал. 1, т. 3 няма да бъдат изпълнени или ще се допусне образуването на продукция (стоки) без осигурена реализация и на свръхнормативни запаси или просрочена задлъжнялост.

Чл. 38. (1) Особеният ред на кредитиране и плащания са състои в налагането на някои или всички от следните санкции:

1. повишаване на лихвения процент на ползуваните заеми в рамките от 4 до 8%. Размерът на лихвения процент се определя от банките;

2. лишаване от възможност да се ползуват някои форми за плащане или определяне от банките формата на плащане;

3. въвеждане на задължително разплащане с доставчиците чрез акредитивната форма при междуградските доставки, работи и услуги и предварително плащане с платежни нареждания при местните плащания;

4. преустановяване отпускането на нови или събиране на отпуснати вече някои или всички от следните видове заеми: непланови наднормативни запаси, временни платежни заеми, по специални решения всички или само за някои видове заеми, посочени в чл. 93, и за откриване на акредитиви. По преценка на банките ползуваните заеми могат да бъдат изискани и преди крайния срок за издължаване;

5. събиране на просрочените заеми - партиди Б и В, от паричните приходи и фонд "Резервен" на по-горестоящите организации;

6. намаляване до 20% кредитния лимит (контролна цифра) на заема по норматива за оборотни средства.

(2) По преценка на банките в зависимост от мерките, които стопанската организация взема за подобряване на работата си и резултатите от тези мерки, се налагат едновременно или последователно санкциите, посочени в предходната алинея, и се определя лихвеният процент на ползуваните заеми. Санкцията по т. 5 на предходната алинея се прилага във всички случаи, когато са възникнали просрочени заеми.

Чл. 39. (1) При прилагането на особен ред на кредитиране и плащания до погасяване на просрочения заем по партида А постъпилите суми по специалната заемна сметка се използуват последователно само за:

1. трудови възнаграждения и обезщетения, но без премиите и наградите;

2. неотложни стопанско-оперативни нужди съгласно чл. 36, ал. 1 от Наредба № 3 за плащанията.

3. сторнирани плащания по облекчени условия на плащания;

4. плащанията по реда на чл. 30 от Наредба № 3 за плащанията;

5. вноски за съответните парични фондове, но само за възстановяване на отклонени оборотни средства по тези фондове.

(2) Когато постъпленията са недостатъчни за плащанията по ал. 1, т. 3 и 4, те се изплащат от просрочен заем - партида А.

Чл. 40. Централното управление на съответната банка уведомява банковите клонове за въвеждането на особения ред на кредитиране и плащания по чл. 38, ал. 1, т. 2 и 3.

Чл. 41. (1) Банките следят отблизо резултатите от дейността и икономическото състояние на стопанските организации, спрямо които е въведен особен ред на кредитиране и плащания, и редовно анализират изпълнението на показателите по чл. 15, ал. 1, т. 3, състоянието на продукцията (стоките) без осигурена реализация, свръхнормативните запаси и просрочената задлъжнялост. Когато стопанските организации вземат мерки, в резултат на които се очертава трайна тенденция за изпълнение показателите и ликвидиране и недопускане наличието на продукция (стоки) без осигурена реализация, на свръхнормативни запаси и просрочена задлъжнялост, някои от санкциите могат да бъдат отменени временно.

(2) Особеният ред на кредитиране и плащания се отменя, когато показателите по чл. 15, ал. 1, т. 3 бъдат изпълнени и готовата продукция (стоки) без осигурена реализация, свръхнормативните запаси и просрочената задлъжнялост бъдат ликвидирани и се очертава трайна тенденция в подобряване работата на стопанската организация в това отношение.

Чл. 42. (1) Банките упражняват контрол и въздействие за ефективно използуване на оборотните средства независимо от източниците за тяхното образуване, включително и за изпълнение на задължителните държавни и задължителните планови задачи за достигане утвърдената обращаемост, за ликвидиране на продукцията (стоките) без осигурена реализация на свръхнормативните запаси и предотвратяване образуването на нови.

(2) Банките контролират и въздействуват за изпълнение на определени качествени показатели на плана съобразно нормативните актове за управление на икономиката.

(3) В отношенията си със стопанските организации банките упражняват предварителен, текущ и последващ контрол.

Чл. 43. (1) Във връзка с кредитирането и контрола банките изучават икономиката на стопанските организации, проверяват обвързаността на плановете, анализират отчетите и балансите, установяват конкретния натурален и стойностен състав на свръхнормативните запаси, изпълнението на договорите за кооперираните доставки и резервни части, като използуват статистическата, счетоводната и оперативната отчетност и извършват проверки на място.

(2) При проверките на място банките установяват излишните, залежалите, ненужните, демодираните и недобре съхраняваните стоково-материални ценности в стопанските организации, както и готовата продукция без осигурена или със затруднена реализация и залежалите стоки в търговските организации на дребно.

(3) Когато при проверките в стопанските организации се разкрият нарушения и слабости, банковият орган, който извършва проверката, в срок до 3 работни дни след завършването й съставя констативен акт за допуснатите нарушения и слабости, а ако такива нарушения и слабости не се констатират, изготвя записка, в която се посочват периодът, който е обхванат от проверката, какви проверки са извършени и че не са констатирани нарушения и слабости. Констативният акт се подписва само от съставителя.

Чл. 44. (1) Когато поделенията на стопанските организации не подобряват работата си, банковите клонове уведомяват местните държавни и партийни органи и съответните банкови звена, които контролират стопанските организации.

(2) Когато се констатира лошо съхраняване, разпиляване и повреждане на машини, суровини, материали и други стоково-материални ценности, произвеждане на продукция без осигурена реализация и други нарушения, допускани от стопанските организации и поделенията, от които могат да произтекат значителни загуби за страната, банките уведомяват съобразно характера на нарушенията Комитета за държавен и народен контрол, прокуратурата и другите контролни органи да търсят имуществена наказателна отговорност от виновните длъжностни лица на всички равнища.

(3) От виновните длъжностни лица се търси задължително имуществена отговорност и за непредявените в предвидените срокове рекламации за недостатъци в доставените от внос материали и други стоково-материални ценности.

(4) Банките могат да изискват от съответните контролни органи да правят проверки или ревизии, а при необходимост сами да извършват такива проверки или ревизии. В тези случаи при установяване на по-сериозни слабости и нарушения в зависимост от техния характер банките изпращат съставяните от тях констативни актове, доклади или записки на контролните органи, посочени в ал. 2, за вземане отношение.

Чл. 45. (1) Съгласно чл. 53, ал. 1, т. 9 от Правилника за отношенията с банките в народното стопанство банките събират в своя полза еднократна глоба за извършени от тях допълнителни проверки и операции, предизвикани от пропуски и грешки в документите, представени от стопанските организации, в размер 0,5 на сто върху стойностната разлика в документите.

(2) Глоба по предходната алинея се събира за суми над 1000 лв., когато се налагат допълнителни проверки поради представени неверни сведения и други книжа, свързани с ползуването на заеми за оборотни средства.

Чл. 46. При неизпълнение на задължителните държавни и задължителните планови задачи и при нарушения на кредитната и разплащателната дисциплина и на нормативните актове, свързани с дейността на банките, те налагат на министерствата и другите ведомства , на организациите и техните поделения кредитни и други санкции.

Чл. 47. (1) Когато поделение, което ползува заеми, не може да осигури издължаването им в определените срокове и при определените условия, по своя преценка банките издължават просрочените заеми - партиди Б и В, от паричните приходи и от фонд "Резервен" на съответната стопанска организация.

(2) Когато просрочените заеми не могат да бъдат издължени по реда на предходната алинея, неиздължената част се събира от паричните приходи и от фонд "Резервен" на стопанското министерство или другото ведомство, с което е подписан договорът за кредит. При липса на средства несъбраната част се отнася в просрочен заем - партида А.

(3) Със сумата на прехвърлените за събиране просрочени заеми - партида Б, се намалява кредитният лимит (контролната цифра) по заема по норматива за оборотни средства. Тази сума се счита за временна финансова помощ.

(4) По реда на ал. 1 и 2 могат да се събират и вземанията, предявени срещу структурните поделения на стопанските министерства, другите ведомства и стопанските организации, когато поделенията са изпаднали във временна неплатежоспособност.

(5) При временна неплатежоспособност на по-горестоящия орган банките по своя преценка предоставят кредит на него или на изправните доставчици, към които са длъжници временно неплатежоспособните структурни поделения.

(6) Възстановяването на средствата на стопанската организация, използувани за издължаване на просрочени заеми, се извършва по писмено нареждане на поделението при спазване на следния ред:

1. за просрочените заеми - партида Б - при наличие на свободен кредитен лимит (контролна цифра) или на средства по разплащателната сметка, излишък от обезпечение и при отстраняване на причините, поради които е възникнал просроченият заем;

2. за просрочените заеми - партида В - при наличие на средства по съответния паричен фонд;

3. когато има условие за възстановяване на средствата на стопанските организации или на стопанските министерства или другите ведомства, но поделението не дава нареждане, контролиращият го банков клон уведомява писмено съответната стопанска организация, стопанското министерство или другото ведомство, които могат да дадат писмено нареждане на банковия клон да им преведе сумата.

(7) По установения в предходните алинеи ред се постъпва и със заемите, ползувани от стопанската организация.

Чл. 48. (1) Банките спират плащанията от специалната заемна сметка, включително когато тя е с кредитен остатък, от разплащателната сметка и от обикновените заемни сметки, като не отпускат нови заеми, а платежните документи, издадени от стопанската организация като платец, и документите, издадени от доставчиците, се отнасят в просрочие, когато:

1. не се представят в определените срокове документите, сведенията и другите книжа по кредитирането и контрола;

2. не се отстраняват необвръзките в плановете след изтичане на срока, определен от банките;

3. не се попълни съгласуваният с банките размер на собствените оборотни средства;

4. не се възстановят в дадения от банката срок, но не повече от 30 дни от датата на представяне на баланса отклонените оборотни средства в капитални вложения, основен ремонт или по паричните фондове. Когато стопанските организации продължават да отклоняват оборотните средства, банките спират плащанията по специалната заемна сметка и преди дадения срок;

5. не се покрие реализираната от поделенията загуба с временна финансова помощ в срок от 15 дни, считано от датата на представяне на баланса за съответния отчетен период (тримесечие, шестмесечие, деветмесечие), включително и за годината. Когато стопанските организации, посочени в чл. 9, ал. 1 от Правилника за организация на стопанската дейност (ДВ, бр. 100 от 1975 г.), приключват със загуба за съответния отчетен период (тримесечие, шестмесечие, деветмесечие) и ако от анализа, извършен от банката, която ги контролира, се установи, че ще приключат със загуба и за годината, по-нататъшното кредитиране се решава от централното управление на съответната банка;

6. стопанските организации не договорят с банките в 10-дневен срок от установяването на свръхнормативните, излишните и ненужните запаси от стоково-материални ценности сроковете за тяхното ликвидиране;

7. не се покрият от фонд "Резервен" отклонените оборотни средства на стопанските организации от недостиг на печалба за извършваните задължителни вноски в бюджета по държавния план в срок до 15 дни от представяне на тримесечния баланс, а за годината - до утвърждаване на годишния отчет и баланс;

8. не се поставят в ред първичната и счетоводната отчетност в срок до 60 дни от установяване на нередовността. По мотивирано искане на стопанските организации и по преценка централното управление на съответната банка може да продължи този срок още с 60 дни. До въвеждането за отчетността в ред банките не приемат за обезпечение стоково-материалните ценности, разходите и вземанията, водени по нередовните сметки.

(2) При спрени плащания по реда на предходната алинея трудовите възнаграждения и обезщетенията (без премиите), плащанията за неотложни стопанско-оперативни нужди и отчисленията, подлежащи на внасяне по фондовете на стопанските организации до сумата за възстановяване на отклонените оборотни средства по тези фондове, и неотложните разходи по прибирането на реколтата, сеитбата и доставката на фуражи се изплащат от специалната заемна сметка, но не повече от свободния кредитен лимит (контролна цифра) или от средствата по разплащателната сметка, а за организациите със селскостопанска дейност - до свободния лимит за плащане. Сторнираните плащания по платежни документи, както и плащанията по реда на чл. 30 от Наредба № 3 за плащанията се извършват от просрочен заем - партида А, когато стопанските организации не разполагат със кредитен лимит (контролна цифра) или средства по разплащателната сметка. На търговските и пласментно-снабдителните организации документите, подлежащи на изплащане от разплащателната сметка, се изплащат от просрочен заем - партида Б.

(3) По мотивирано искане на стопанските организации ръководителят на банковото звено може да определи нов срок до 5 работни дни за представяне на сведенията и другите книжа във връзка с кредитирането и контрола, а за отстраняване на необвръзките по плана - до 30 дни от датата на установяване необвръзката.

Чл. 49. Когато стопанските организации не вземат мерки за намаляване и ликвидиране на свръхнормативните, излишните и ненужните запаси от суровини, материали и стоки, доставят стоково-материални ценности за производство на продукция без осигурена реализация или мерките не дават резултат, банките по своя преценка спират плащанията от заемните сметки, включително и когато те са с кредитен остатък, и от разплащателните сметки на платежни документи за новодоставяни суровини, материали и стоки от същия вид и асортимент, като отнасят платежните документи в просрочие. Тези документи се изплащат след вземане на резултатни мерки от стопанската организация за отстраняване на констатираните нарушения.

Чл. 50. Банките пристъпват към извършване на принудителна продажба на свръхнормативни, излишни и ненужни запаси от стоково-материални ценности, които не са били ликвидирани в договорените срокове. Продажбата се извършва по редовни или намалени цени по ред, установен с Наредба № 15 (ДВ, бр. 41 от 1976 г.).

Чл. 51. (1) Банките събират предсрочно предоставените заеми в размер на:

1. неправилно ползуваните в повече суми вследствие на представени неверни баланси, сведения и други книжа, въз основа на които е бил разрешен заем;

2. сумата на лошо съхраняваните и неинвентаризираните стоково-материални ценности, ако в дадения от банката срок, но не повече от 30 дни не са отстранени нарушенията;

3. сумата на готовата продукция без осигурена реализация, както и незавършеното производство и суровините и материалите, предназначени за производството на тази продукция. Едновременно с това се намалява лимитът за заема по норматива за оборотни средства. В тези случаи ръководните длъжностни лица на всички равнища, които са възложили, заявили и произвели продукция без осигурена реализация, съгласно чл. 6, ал. 2 от Постановление № 36 от 11 май 1977 г. за усъвършенствуване организацията по изпълнението на плана и утвърждаване отчетите и балансите на стопанските комплекси и министерства за 1976 г. (ДВ, бр. 44 от 1977 г.) се наказват по чл. 32 от Закона за административните нарушения и наказания. Наказателните постановления се издават от председателя на Българската народна банка въз основа на актове, съставени от органи на банката. Ако въпреки тези санкции производството на такава продукция продължава, банката уведомява прокуратурата за това;

4. сумата на отклонените оборотни средства в капитални вложения, основен ремонт и паричните фонове. Възстановяването на предсрочно събраната част от заема се извършва след отстраняване на причините и възстановяване на отклонените обороти средства.

(2) Когато заемите по предходната алинея, които следва да се събират предсрочно, се ползуват по специална заемна сметка, те се отнасят в просрочен заем - партида Б, след използуване на средствата по разплащателната сметка, ако стопанската организация ползува и разплащателна сметка. Когато заемите се ползуват по обикновена заемна сметка, те се събират от специалната заемна сметка или от разплащателната сметка, ако стопанската организация не ползува специална заемна сметка, а при недостиг на средства или кредитен лимит (контролна цифра) се отнасят в просрочен заем - партида А, като се издължава заемът с най-късни срокове. Ценностите по т. 2 и 3 от предходната алинея не се приемат за обезпечение на банковите заеми.

Чл. 52. (1) Когато в поделенията на стопанските организации се образуват свръхнормативни и залежали запаси от стоково-материални ценности, включително готова продукция и стоки без осигурена или със затруднена реализация, доставени, съответно произведени по изрично нареждане на стопанските организации, по искане на поделенията стопанските организации им заплащат стойността на тези запаси. Като изрично нареждане се счита одобреното с производствения план или с отделни писмени нареждания за производство на продукция независимо от това, че не е посочен подробно нейният асортимент, както и писмените нареждания или плана за материално-техническото снабдяване по отношение на суровините, материалите, стоките и другите стоково-материални ценности. Препис от искането поделенията представят на кредитиращото ги банково звено.

(2) Когато банките установят свръхнормативни и залежали запаси от стоково-материални ценности, посочени в ал. 1, и поделението не е предявило искане за тяхното заплащане, те писмено изискват от стопанската организация да заплати тези запаси.

(3) Когато стопанските организации в срок от 30 дни от предявяване на искането по реда на предходните алинеи не заплатят стойността на свръхнормативните и залежалите запаси от стоково-материални ценности, банките събират от разплащателните им сметки просрочените задължения на поделенията, включително просрочените заеми и лихвите по тях, съответствуващи на сумата на свръхнормативните и залежалите стоково-материални ценности. При недостиг на средства за тази цел банките могат да отпускат на стопанските организации заем за допълнителни потребности от оборотни средства при условие, че стоково-материалните ценности ще бъдат ликвидирани чрез продажба или употреба в срок до 3 месеца. При липса на средства за заплащане на запасите или на условия за отпускането на заеми сумите се събират от разплащателната сметка на съответното министерство или друго ведомство.

(4) Събирането на сумите от разплащателната сметка на министерството или другото ведомство се извършва само до размер, който съответствува на даденото от тях директно нареждане за производството на продукция без осигурена реализация или за закупуване на стоково-материални ценности, които залежават. При недостиг на средства банките могат да им отпускат заеми при условията и по реда на предходната алинея.

(5) Когато за доставените в поделението свръхнормативни и залежали стоково-материални ценности има просрочени платежни документи, те се изпращат на банковият клон, при който се води сметката на стопанската организация. С просрочените документи, включително и глобите по тях, се постъпва по реда на ал. 3 и 4. Платежните документи, за изплащането на които няма средства по разплащателната сметка или няма условия за разрешаване на заем, остават като просрочени и се изплащат при спазване на установената поредност.

(6) Когато просрочените заеми и лихвите по тях не могат да се изплатят от стопанската организация по реда, установен в ал. 3, несъбраната сума при спазване на ал. 4 се насочва за събиране от разплащателната сметка на министерството или другото ведомство, а при липса на средства се отнася в просрочен заем - партида А, на министерството или другото ведомство. При липса на условия за прилагане на ал. 4 неиздължената част от прехвърлените за събиране заеми и лихви не се събира от министерството или другото ведомство, а се отнася в просрочен заем - партида А, на стопанската организация.

(7) Когато външнотърговските организации не заплатят в установените срокове на стопанските организации и поделенията продукцията, произведена по договор или по тяхна заявка, банките събират стойността на тази продукция от разплащателните сметки на стопанските организации, респективно министерствата или другите ведомства, при спазване на реда, установен в ал. 2, 3 и 4.

(8) Получените от поделенията суми по ал. 1, 3 и 4 се считат за временна финансова помощ и не се отчитат като реализация на стоково-материални ценности. Като временна финансова помощ не се считат платените по реда на ал. 5 просрочени платежни документи.

(9) Възстановяването на средствата, иззети от стопанската организация, се извършва по реда на чл. 47, ал. 6.

Чл. 53. (1) Съгласно чл. 52 от Правилника за отношенията с банките в народното стопанство банките събират от неизправната страна вземанията за неустойки и обезщетения за неизпълнение на задължения по всички видове стопански договори, включително и по вътрешностопанските, когато поделенията имат сметки и банката, чрез безакцептно платежно искане, издадено от ощетената организация, по ред, установен с Наредбата за договорите между социалистическите организации (ДВ, бр. 1 от 1976 г.). Този ред се прилага и при неизпълнение на двустранно възложени задачи, без да е налице сключен договор.

(2) Когато банките установят, че стопанските организации, техните поделения и звена допускат взаимно опрощаване на задълженията при неизпълнение на договорите, те правят предложение за вземане на мерки на съответното равнище на управление, включително и да се налагат административни наказания на заместник-министрите и генералните директори.

Чл. 54. (1) Съгласно чл. 53, ал. 1, т. 12 от Правилника за отношенията с банките в народното стопанство банките временно блокират и окончателно удържат по 20% по своя преценка част от фонд "Работна заплата" на министерствата, другите ведомства, стопанските организации, поделенията и звената, изчислена на база основните щатни заплати на ръководните кадри, при неизпълнение на валутното салдо, съответно на валутните постъпления, на определени качествени показатели, за образуване на свръхнормативни запаси, за неизпълнение на планираната обращаемост на оборотните средства, за недостигане в нормативните срокове утвърдените технико-икономически показатели на въведените в действие нови производствени фондове, за неизпълнение на вноските в налични пари от стокооборота и услугите съгласно касовите планове, за превишаване на лимита за ведомствения стокооборот и за несвоевременно обезценяване на залежалата и демодираната продукция.

(2) Санкцията по предходната алинея се налага след извършване на комплексен анализ и преценка на състоянието в изпълнението на показателите, на причините, довели до неизпълнението, на отражението върху резултатите от стопанската дейност, на мерките, които се вземат, и перспективите за преодоляване на неблагоприятните резултати.

(3) Качествените показатели, непосочени в ал. 1, за неизпълнението на които се налагат санкции, се определят от банките въз основа на списъка на показателите, даден като приложение към чл. 28, ал. 3 на Правилника за планирането (ДВ, бр. 101 от 1975 г.).

(4) В договорите за кредит, сключени във връзка с взаимоотношенията на банките с министерствата, другите ведомства, стопанските организации и поделенията, може да се включват и други показатели, за неизпълнението на които банките налагат санкциите, посочени в ал. 1.

(5) Изпълнението на показателите се установява тримесечно.

Чл. 55. Когато стопанските организации едновременно не изпълняват показателите, посочени в чл. 53, ал. 1, т. 12 и 13, имат преразход на фонд "Работна заплата" (за селскостопанските организации - трудово възнаграждение) и са допуснали констатирани от банката нарушения при извършване на капитални вложения, санкцията съгласно чл. 53, ал. 8 от Правилника за отношенията с банките в народното стопанство се определя, като към процента за санкцията за преразход на фонд "Работна заплата" се добавя определеният процент за санкциониране за останалите показатели. Общият размер на санкцията не може да превишава 20%.

Чл. 56. (1) Общата сума на санкцията се удържа наведнъж, а при необходимост - и на части, равномерно по месеци, но не по-късно от последното изплащане на заплатите за следващото тримесечие.

(2) Ако за годината неизпълнението и преразходът по всички показатели са ликвидирани, удържаните суми се връщат на лицата, от които са били удържани.

(3) Централното управление на Българската народна банка може да отменя изцяло или частично наложените санкции по предходната алинея:

1. на поделенията на стопанските организации, когато стопанската организация като цяло е изпълнила показателите по чл. 54, ал. 1;

2. на стопанските организации, когато стопанският комплекс, министерството или другото ведомство, в чийто състав е включена стопанската организация, като цяло са изпълнили показателите по чл. 54, ал. 1.

Чл. 57. (1) На виновните длъжностни лица за допуснатите от тях нарушения банките налагат в случаите, предвидени от закона и чл. 53, ал. 7 от Правилника за отношенията с банките в народното стопанство, и административни наказания съгласно възложените им права нормативните актове и при спазване разпоредбите на Закона за административните нарушения и наказания.

(2) Когато банките установят взаимно парично или стоково кредитиране между стопанските организации или продажби на стоки на кредит на населението, нарушаване на установения ред за отпускане на суми на подотчетни лица за изкупуване на селскостопански произведения, несвоевременно отчитане на отпуснатите аванси за тези цели и други подобни случаи, освен наложените санкции те съставят актове и налагат глоби на виновните длъжностни лица по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

(3) Глобите се налагат с наказателно постановление.

(4) Когато банките установят, че стопанските организации са ползували оборотни средства (собствени или заемни) не по тяхното предназначение или са представили неверни сведения с цел да бъде използуван по-голям кредит или да бъдат плащани по-малко лихви или са извършили други нарушения, които разкриват признаци на престъпление, те изпращат констативните актове на прокуратурата.

Чл. 58. (1) Когато банките установят, че стопанските организации, на които е въведен особен ред на кредитиране и плащания, продължават да не изпълняват показателите, за които е въведен този ред, или не подобрят икономическото си състояние, по тяхна преценка могат да ги обявяват в трайна неплатежоспособност и да ги изключат от кредитиране съгласно чл. 53, ал. 1, т. 1 от Правилника за отношенията с банките в народното стопанство.

(2) Изключването от кредитиране се извършва от председателя на съответната банка.

(3) За изключените от кредитиране стопански организации централното управление на банката информира Министерския съвет с предложение за търсене на съответна отговорност и вземане на оздравителни мерки.

Чл. 59. (1) Спрямо изключените от кредитиране поделения на стопански организации се прилага следният ред:

1. уведомяват се банковите клонове;

2. преустановява се отпускането на нови заеми, а наличните редовни заеми и просрочените заеми - партида Б - се отнасят в просрочени заеми - партида А;

3. открива се разплащателна сметка, ако дотогава не е имало такива сметки;

4. постъпленията от реализацията се отнасят ежедневно за издължаване на просрочения заем - партида А. Ако този заем не може да се издължи по този ред за срок до 30 дни, по преценка на банките той се събира от стопанската организация по реда, установен в чл. 47, ал. 2;

5. надбавките върху постъпленията от реализация се изчисляват ежедневно и се прехвърлят от просрочения заем в разплащателната сметка, от която се изплащат всички доставки, работи, услуги и други задължения;

6. по искане на поделението банката може да отпуска средства от ежедневните постъпления по разплащателната сметка за най-неотложни стопанско-оперативни нужди по реда, утвърден в Наредба № 3 за плащанията. Когато постъпленията по разплащателната сметка не са достатъчни за плащанията по чл. 30 от Наредба № 3 за плащанията, разходите се изплащат от просрочен заем - партида А;

7. след издължаване или прехвърляне за събиране от сметката на стопанската организация на просрочения заем - партида А, постъпленията се отнасят в разплащателната сметка.

(2) При изключване от кредитиране на стопанска организация, посочена в чл. 9 от Правилника за организация на стопанската дейност, санкциите по предходната алинея се прилагат спрямо всички нейни поделения независимо от финансовото им състояние.

Чл. 60. Възстановяването на общия ред на кредитиране и плащания се решава от председателя на съответната банка по писмено искане на стопанската организация и мотивирано предложение на контролиращото банково звено.

Чл. 61. Банките изискват от ръководителите на министерствата, другите ведомства, стопанските организации и техните поделения да търсят лична имуществена отговорност от виновните длъжностни лица при наложени от банката колективни санкции, като увеличаване на лихвените проценти, въвеждане на особен ред на кредитиране и плащания, изключване от кредитиране и др. Когато ръководителите на стопанските организации и поделенията не търсят такава отговорност, банките уведомяват за това Главното управление за държавен финансов контрол при Министерството на финансите с копие до по-горестоящия орган и до съответната отраслова дирекция при централното управление на банката.

Чл. 62. (1) Съгласно чл. 56 от Правилника за отношенията с банките в народното стопанство при неизпълнение на задълженията си по договорите за кредит за оборотни средства, сключени със социалистическите организации, банките носят отговорност за виновно причинените им вреди. Вредите се установяват по общия ред и се изплащат от приходите на банките.

(2) На ръководните кадри и специалистите от банките временно се блокират и окончателно се удържат до 20% от основната щатна заплата за съответния месец. Налагането на тези санкции се извършва при условията и по реда, предвидени в Наредбата за организация на работната заплата.

Чл. 63. На стопанските организации се отпускат следните видове заеми:

1. за изпълнение на задачите, предвидени в плановете:

а) по норматива за оборотни средства;

б) за изкупуване;

в) за незавършено строителство (проектиране);

г) за планови запаси;

д) за сезонни разходи;

е) срещу платежни документи;

ж) за временен недостиг на средства по паричните фондове;

2. за покриване на допълнителни потребности от оборотни средства, възникнали в хода на изпълнение на плана:

а) за непланови наднормативни запаси;

б) по специални решения;

в) временни платежни заеми;

г) за откриване на акредитиви;

д) за разплащане с лимитирани чекове;

е) валутни заеми.

Чл. 64. Със заем за планови запаси се кредитират стопанските организации за наднормативни запаси от стоково-материални ценности, ако образуването им е предвидено в плана и стопанската организация докаже, че тези ценности ще бъдат употребени или реализирани в срок до 1 година от доставката или производството.

Чл. 65. Обекти на заема са наднормативните запаси от:

1. специфични, многотонажни и обемисти основни и спомагателни материали, запасни части, амбалаж и амбалажни материали и гориво на склад и на път. Тези стоково-материални ценности могат да бъдат един или няколко обекта на заема, което се решава при планирането на заемите. Специфичните стоково-материални ценности се установяват от съответните стопански организации съгласувано с банките. Многотонажните и обемистите стоково-материални ценности се определят по номенклатура, установена от Министерството на снабдяването и държавните резерви съгласувано с банката;

2. незавършено производство;

3. готова продукция;

4. групите стоки в пласментно-снабдителните организации и в търговските организации на едро и дребно.

Чл. 66. (1) Заемът за специфични, многотонажни и обемисти стоково-материални ценности се определя до размер на наднормативните запаси, предвидени за съответния обект, но не повече от плановите наднормативни запаси по балансовата сметка, по която се отчитат, а за групите стоки в пласментно-снабдителните и в търговските организации - до размер на наднормативните запаси, предвидени за съответния обект.

(2) За отделни видове готова продукция и незавършено производство заемът за планови запаси се определя до размер на общата сума за плановите наднормативни запаси по съответната балансова сметка.

(3) Към искането за заема стопанските организации прилагат сведение обр. III-3 (приложение № 1), изготвено по планови данни общо за балансовата сметка, и отделно сведение за съответния обект. Ако през време на ползуване на заема настъпят промени в плана, стопанските организации представят ново сведение обр. III-3, по което се извършва по-нататъшното кредитиране.

(4) Размерът на заема се определя при норматив за отделния обект. За стоково-материалните ценности, за които централните планиращи органи определят норматив за производствен запас, нормативът в дни се изчислява въз основа на нормативите за производствения запас и разхода за годината, за стоките - нормативът по групи стоки, определен от Министерството на вътрешната търговия и услугите, а за останалите стоково-материални ценности и стопански организации - нормативът в дни, определен по реда на Наредба № 12 за нормиране на оборотните средства (ДВ, бр. 33 от 1976 г.). Когато стопанските организации нямат утвърдени нормативи в дни по този ред, заем за планови запаси за тези стоково-материални ценности не се отпуска. За амбалажа се взема нормативът в стойност за балансовата сметка, по която се отчитат тези стоково-материални ценности.

(5) Когато като един обект на заема са приети стоково-материални ценности, отчитани в повече от една балансова сметка, нормативът за обекта се определя поотделно за всяка балансова сметка, а в сведенията обр. III-3 и III-2 (приложение № 2) се посочва като сбор от отделните нормативи за балансовите сметки.

Чл. 67. (1) Заемът се отпуска в границите на кредитен лимит и се ползува по обикновена заемна сметка. Когато между кредитния лимит и следващия се заем по сведение обр. III-3 има различие, заемът се ползува до по-малката сума.

(2) Когато през първия и втория месец на тримесечието в сведението обр. III-3 е предвидено да се образуват запаси за по-голяма сума от кредитния лимит, размерът на заема през тези месеци може да достигне най-голямата наличност по сведението за същите стоково-материални ценности през тримесечието.

(3) От обикновената заемна сметка се плащат платежните документи за стоково-материалните ценности - обект на заема, а така също могат и да се възстановяват извършени плащания за същите стоково-материални ценности от разплащателната сметка или от други заемни сметки.

(4) Платежните документи се изплащат от обикновената заемна сметка и при наличие на свободен кредитен лимит (контролна цифра) по специалната заемна сметка или на средства по разплащателната сметка.

Чл. 68. (1) Заемът за готова продукция и незавършено производство се отпуска до размер на наличните наднормативни количества, установени по сведение обр. III-2. Сведението за наличностите от готова продукция се съставя не по-рано от три работни дни преди искането на заема по данни от складовата или счетоводната отчетност. Сведението за незавършеното производство се съставя по данни от баланса за изтеклия месец.

(2) Заемът се използува за издължаване на заеми срещу стоково-материални ценности с настъпил срок, на просрочения заем - партида А, и остатъкът се отнася по специалната заемна или по разплащателната сметка.

Чл. 69. (1) За проверка на обезпечението на заема за планови запаси стопанските организации представят заедно с баланса и отделни сведения обр. III-2 за всеки обект, съставени по счетоводни данни към датата на баланса.

(2) Когато сведението е съставено за стоково-материални ценности по чл. 65, т. 1, в него се посочва общата наличност от тези стоково-материални ценности - обект на заема, като се прави компенсиране между увеличението и намалението на отделните видове стоково-материални ценности, приети като един обект на заема.

Чл. 70. Заемът се отпуска в рамките на наличните платени нормативни стоково-материални ценности. Ако заемът по обикновената заемна сметка е по-малък от наличните платени стоково-материални ценности, по писмено искане на стопанските организации за разликата (излишък от обезпечение) може да се отпусне допълнителен заем в рамките на кредитния лимит. Когато заемът е по-голям от наличните платени стоково-материални ценности, с разликата (недостига от обезпечение) се постъпва по реда на чл. 26, ал. 1.

Чл. 71. (1) Конкретните срокове през отделните месеци на тримесечието се определят за частта от заема, която превишава наличността по сведението обр. III-3 в края на тримесечието. На останалата част от заема се определя условен срок. При настъпване на условния срок се определят конкретните срокове.

(2) Когато заемът е по-малък или равен на остатъка по сведение обр. III-3 за текущо тримесечие, за него се определя условен срок независимо от предвиденото намаление през отделните месеци на това тримесечие.

Чл. 72. Когато вследствие на промени в плана размерът на заема следва да се намали, в срок до 3 работни дни от представянето не измененото сведение обр. III-3 на заема се определя нов срок по реда на чл. 71, ал. 1 и 2, а разликата се събира незабавно.

Чл. 73. (1) За да се запасят със зимнина - обект на лагеруване, стопанските организации за обществено хранене и столовете могат да се кредитират със заем за планови запаси със срок на издължаване не по-късно от 30 април. Такъв заем не се отпуска, когато продуктите могат да се доставят ритмично от търговските организации за търговия на едро.

(2) Търговските организации за търговия на дребно могат да ползуват заем за запасяване за курортния сезон и за зимата, ако запасяването над норматива за отделната група стоки е предвидено по плана, одобрен от държавното стопанско обединение, стопанската дирекция, окръжния народен съвет или окръжния кооперативен съюз.

(3) Размерът на заема се определя въз основа на представен план-сведение за образуване и ликвидиране на запасите.

Чл. 74. На търговските организации може да се отпуска заем за планови запаси за разликата между нормативите за предхождащото и текущото тримесечие в случаите, когато има чувствително намаление на норматива за текущото тримесечие. Заемът се отпуска за срок до 10-то число на последния месец на тримесечието. На стопанските организации, които се кредитират диференцирано по групи стоки, заемите се отпускат по посочения ред, но за разликата между норматива по групи стоки.

Чл. 75. (1) Строителните организации се кредитират със заем за планови запаси по обща потребност от производствени запаси за основни строителни материали, конструкции и детайли, когато за отделни тримесечия тя е над утвърдения годишен норматив за тях.

(2) Заемът се отпуска за разликата между плановата потребност и отделния норматив за основни строителни материали, конструкции и детайли.

(3) Заемът се ползува не по-рано от 30 дни преди настъпването на тримесечието, за което са предназначени плановите запаси, и се погасява до 90 дни от първото ползуване, но не по-късно от края на тримесечието, за което е отпуснат.

(4) Обезпечението на заема се проверява по баланса на организациите, без да се представя сведение обр. III-2.

Чл. 76. (1) Строителните организации могат да се кредитират със заем за планови запаси за доставка на определени материали преди настъпването на зимния сезон, когато е необходимо да се създават запаси от тях за повече от дните, приети при определяне на отделния норматив за основни строителни материали, конструкции и детайли в общия норматив на производствените запаси.

(2) Към искането на заема организацията представя сведения обр. III-4 (приложение № 3) за необходимите материали по вид, количество, стойност и дни на запас за всеки материал и обект поотделно. Справката се съставя по данни от строителната програма за всеки обект за първото тримесечие на следващата година и от проектно-сметната документация на обекта.

(3) Заемът се ползува по обикновена заемна сметка за изплащане доставката на материали през четвъртото тримесечие на текущата година и се издължава при получаване на кредитния лимит по заема по норматива за оборотни средства през следващата година, но не по-късно от 31 март.

(4) Обезпечението на заемите за планови запаси на строителните организации се проверява по баланса на организацията, без да се представя сведение обр. III-2.

Чл. 77. (1) Със заем за сезонни разходи се кредитират стопанските организации за разходи, включително и разходи за труд, които възникват в периодите на планов престой или на сезонно намаление обема на стокооборота, на изкупуването или производството, както и в периодите за подготовка на сезонни работи, когато тези разходи се извършват през един период на годината, а се възстановяват през следващите периоди на същата календарна година.

(2) По искане на стопанската организация заем може да се отпусне и когато разходите ще се възстановяват през следващата календарна година, но не за повече от една година, считано от датата на отпускането на заема.

(3) Със заем за сезонни разходи могат да се кредитират и стопанските организации, чиято дейност за организиране и експлоатация на животновъдни стопанства за собствени нужди и реализация е значителна по обем, поради което средствата по фонд "Социално-битови и културни мероприятия", осигурявани по реда на чл. 102, са недостатъчни за формиране на необходимите собствени оборотни средства. Заемът се отпуска и когато разходите няма да се възстановяват в срок до 1 година от отпускането му.

(4) Стопанските организации, които се кредитират със заем за изкупуване, не ползуват отделен заем за сезонни разходи.

Чл. 78. Обект на заема са плановите разходи след спадане на разходите, включени в плана за разходите на обращението или производството, за себестойността на продукцията или на строително-монтажните работи.

Чл. 79. Заемът се отпуска при условие, че по плана е предвидено извършените разходи да се възстановяват, и се ползува по обикновена заемна сметка, от която се изплащат в границите на кредитния лимит платежните документи за извършените сезонни разходи или се възстановяват изплатените от специалната заемна сметка, разплащателната сметка или други заемни сметки сезонни разходи.

Чл. 80. (1) Заемът не може да превишава сумата на сезонните разходи по сведението за извършените и възстановените сезонни разходи обр. III-5 (приложение № 4) или на предвидените в сведение обр. II-17 (приложение № 5) в зависимост от това, коя е по- малка.

(2) Заедно с баланса стопанските организации представят на банковия клон сведение обр. III-5.

(3) Когато неизвършени разходи по плана за текущото тримесечие ще се извършват през следващото тримесечие, по искане на стопанските организации плановият размер на заема за това тримесечие се увеличава, без да се представя ново сведение и без да се изисква допълнителен кредитен лимит.

(4) Ново сведение не се представя и допълнителен кредитен лимит не се изисква и когато се извършват сезонни разходи за сметка на плана за следващите тримесечия. С предсрочно извършените разходи по искане на стопанските организации съответно се увеличава плановият размер на заема за текущото тримесечие.

(5) Ако след планирането на заема настъпят промени в плана за сезонни разходи, размерът на заема се определя въз основа на ново сведение обр. II-17. Тримесечният план, с изключение на плана за строителните организации, може да се разпредели по месеци в началото на тримесечието.

Чл. 81. (1) Когато в сведение обр. III-5 се установи, че заемът за сезонни разходи е по-голям от наличните невъзстановени сезонни разходи, превишението се издължава по реда на чл. 26, ал. 1.

(2) Заемите за сезонни разходи на стопанските организации от вътрешната търговия и материално-техническото снабдяване се издължават от разплащателната сметка.

Чл. 82. (1) Сроковете и сумите за издължаване на заема се определят съобразно сведение обр. II-17 според превишението на сумата за възстановяване над извършените разходи.

(2) Когато възстановяването на разходите е предвидено за следващото тримесечие, на заема се определя условен срок, до който трябва да се представи сведение с разпределение по месеци.

(3) Когато съгласно сведението заемът или част от него не се издължава напълно през годината, на неиздължения заем се определя условен срок, до който стопанските организации представят ново сведение, в което предвиждат окончателното издължаване на заема в срок до една година от отпускането.

Чл. 83. Заемът, отпуснат за извършени, но неплатени от заемната сметка разходи, се ползува по реда на чл. 68, алинея 2.

Чл. 84. (1) Със заем срещу платежни документи се кредитират стопанските организации, които като доставчици ползуват акцептната форма на плащане.

(2) Със заема по предходната алинея се кредитират стопанските организации за издадените платежни искания както по междуградски, така и по местни плащания, когато сметките на доставчика и платеца са в различни банкови клонове.

(3) Заемът се отпуска без кредитен лимит и се ползува по обикновена заемна сметка.

(4) Платежните искания се приемат за обезпечение в срок на документооборота.

(5) Размерът на заема се определя до сумата на платежните искания на срокове по споразумение със стопанските организации, но не по-дълги от 7 дни по положение към края на предния ден и задължително на последния работен ден на месеца.

(6) Заемът се отпуска и на звената на стопанските организации, които ползуват заемни подсметки, като излишъкът от проверка на обезпечението се отнася по заемната подсметка, а недостигът се изисква до размер на свободния кредитен лимит. Неиздължената част от недостига се събира с дебитно авизо от заема по норматива за оборотни средства на стопанските организации, а при липса на свободен кредитен лимит неиздължената част се отнася в просрочен заем - партида А. Такъв заем може да се отпуска и на обособените на вътрешна стопанска сметка звена, които не съставят баланс, но имат открита набирателна сметка и им е дадено право да издават платежни документи за извършените от тях продажби. С установения излишък или недостиг от обезпечение се заверява, съответно задължава специалната заемна сметка на поделението, към което се числи звеното.

(7) По искане на стопанските организации и по преценка на банките може да се отпуска заем и извън сроковете по ал. 5.

(8) Заемът срещу платежни документи се използува по реда на чл. 68, ал. 2.

Чл. 85. (1) Със заем за временен недостиг на средства по паричните фондове могат да бъдат кредитирани стопанските организации за фонд "Разширяване и техническо усъвършенствуване" (РТУ), фонд "Регулиране на цените" (РЦ) и фонд "Социално-битови и културни мероприятия" (СБКМ).

(2) Стопанските организации се кредитират със заеми по предходната алинея, ако отговарят и на следните специални условия:

1. да нямат просрочие по заема за съответния паричен фонд;

2. да са внесени подлежащите на внасяне до датата на искане на заема отчисления по съответния паричен фонд;

3. да нямат допуснати преразходи и отклонени оборотни средства в паричните фондове;

4. да не са спрени плащанията по съответния паричен фонд;

5. да са включили в разходите по план-сметката за съответния паричен фонд подлежащите на издължаване заеми, отпуснати през предхождащи години.

(3) Към искането на заема стопанските организации представят годишна план-сметка за приходите и разходите по съответния паричен фонд с разпределение по тримесечия, ако преди това не е била представена. Когато се иска заем за временен недостиг на средства по фонд "Регулиране на цените", също се представя план-сметка, макар че в Правилника за финансиране на стопанската дейност (ДВ, бр. 101 от 1975 г.) не е предвидено да се изготвя такава план-сметка.

(4) Когато заемът се отпуска за недостиг по месеци, план-сметката се разпределя и по месеци.

Чл. 86. (1) Заемите за временен недостиг на средства на паричните фондове "РТУ" и "РЦ" се отпускат, когато приходите по годишната план-сметка, включително остатъкът в началото на годината, намален със стоково-материалните ценности, закупени със средства от паричния фонд, които няма да се употребят през текущата година, покриват разходите, но през отделни тримесечия или месеци в тримесечието разходите превишават приходите.

(2) Размерът на заема се определя до сумата на недостига на средства по план-сметната за тримесечието или за месеца в нарастващи сборове от началото на годината, увеличена със стойността на материалите, които няма да се вложат през съответния период.

(3) Размерът на заема се увеличена със сумите, които следва да се внесат в паричния фонд по плана за съответния период, но срокът им не е настъпил към датата на отпускане на заема.

(4) Заемът се разрешава в рамките на кредитния лимит за същия вид заем.

(5) Общата сума на отпуснатите през годината заеми за всеки паричен фонд не може да превишава 70% от постъпленията за фонда по плана за годината.

(6) За издължаване на заема се определят конкретни срокове, както следва:

1. за временен недостиг на средства за тримесечието - по споразумение със стопанските организации през тримесечията, когато приходите превишават разходите, но не по-късно от края на календарната година;

2. за подлежащите на внасяне суми паричните фондове, срокът на които не е настъпил към датата на отпускане на заема - на датите за внасянето на тези суми;

3. за временен недостиг на средства за отделни месеци на тримесечието - не по-късно от срока за вноските за последния месец на тримесечието.

(7) Заемът се издължава на определените срокове със средства от паричните фондове, а при липса на средства неиздължената част се отнася в просрочен заем - партида В, за съответния тарифен фонд при спазване на чл. 28, ал. 1.

(8) Заемът се отпуска по обикновена заемна сметка. Средствата се отнасят по сметката на съответния паричен фонд изцяло или на части по искане на стопанските организации и оттам се ползуват.

Чл. 87. (1) Стопанските организации могат да се кредитират със заем за временен недостиг на средства по фондовете "РТУ" и "СБКМ" в рамките на кредитния лимит и за попълване прираста на собствените оборотни средства, когато попълването не може да се осигури с плановите отчисления за фонда през текущата година.

{2) Заемът за временен недостиг на средства по фонд "СБКМ" се отпуска за попълване прираста на собствени оборотни средства за комунално-битовата и културната дейност, включително и за организиране и експлоатация на животновъдни, зеленчукови и други помощни стопанства за собствени нужди и за реализация.

(3) Заемите по предходните алинеи могат да се отпускат и за по-дълъг срок от една година с разрешение на централното управление на съответната банка.

(4) Заемът се отпуска по обикновена заемна сметка и се отнася по специалната заемна сметка по разплащателната сметка. Когато заемът се отпуска на по-горестоящата организация, тя го разпределя по поделения и сумите се превеждат направо от обикновената заемна сметка. Неразпределената сума се отнася по специалната, съответно по разплащателната, й сметка.

(5) За издължаване на заема се определят:

1. конкретни срокове - за подлежащата на издължаване сума до края на календарната година;

2. условен срок за останалата сума.

(6) В срок до 5 дни след представяне на план-сметката за приходите и разходите по паричните фондове "РТУ" и "СБКМ" на заема, който ще се издължи през годината, се определят конкретните срокове. Когато стопанските организации не представят в срок план-сметка, заемът се издължава от паричния фонд, а ако паричният фонд не разполага със средства, се отнася в просрочен заем - партида В, при спазване на чл. 28, ал. 1.

Чл. 88. (1) Заемът се отпуска и за аварийни основни ремонти поради временен недостиг на средства по фондовете "РТУ" и "СБКМ".

(2) Заемът се отпуска без кредитен лимит и се ползува по обикновена заемна сметка, от която се плащат разходите за ремонта.

(3) Срокът за издължаването на заема се определя по споразумение със стопанската организация след завършването на ремонта при спазване разпорежданията на чл. 86, ал. 6, т. 2, и чл. 87, ал. 6. Този срок не може да бъде по-дълъг от 1 година, считано от първото ползуване на средства, а издължаването се извършва по реда на чл. 86, ал. 7.

Чл. 89. (1) Със заем за непланови наднормативни запаси могат да бъдат кредитирани стопанските организации за образуваните по непланов ред наднормативни запаси от стоково-материални ценности, които ще се ликвидират в срок до 3 месеца от отпускането на заема.

(2) Заемът се отпуска при условие, че стопанските организации не са допуснали забавяне обращаемостта на нормируемите оборотни средства през период от началото на годината до края на изтеклото тримесечие. Това условие не се изисква от стопанските организации, на които обращаемостта на оборотните средства се установява годишно.

(3) Заемът се отпуска без кредитен лимит.

Чл. 90. Обект на заема са неплановите наднормативни запаси от основни и спомагателни материали, запасни части, амбалаж и амбалажни материали, палети и бокспалети и горива, групите стоки в търговските и в пласментно-снабдителните организации, които се кредитират при норматив за отделния вид ценности или група стоки, определен по реда на чл. 66, ал. 4. Обект на заема са и отделни видове незавършено производство и готова продукция, но в границите на общия непланов наднормативен остатък по съответната балансова сметка, по която те се отчитат.

Чл. 91. (1) Заемът се отпуска по писмено искане на стопанските организации, към което се прилага сведение обр. III-2, и писмо, в което се посочват причините за образуването, начинът и графикът за ликвидирането на запасите, както и междинните и крайният срок за издължаване на заема, определен въз основа на графика.

(2) Когато се иска заем за стоково-материални ценности, които се кредитират при норматив за отделния вид или групи стоки, в сведението се посочват тяхното количество и стойност и определеният норматив за отделните видове стоково-материални ценности.

(3) За стоково-материалните ценности, за които стопанските организации ползуват заем за планови запаси и искат заем за непланови наднормативни запаси, те представят отделно сведение обр. III-2, в което посочват само фактически образуваните непланови наднормативни запаси. Заемът за непланови наднормативни запаси се отпуска, след като е използуван заемът за планови запаси.

(4) Когато се иска заем срещу незавършено производство или готова продукция, в сведението обр. III-2 се посочват данни за общата фактическа наличност по тях по съответната балансова сметка, в т. ч. конкретните изделия по вид и сума, за които се иска заем.

(5) Стопанските организации съставят сведението обр. III-2 за незавършено производство по данни от баланса за изтеклия месец, а за останалите стоково-материални ценности - по данни на складовата или счетоводната отчетност до 3 работни дни преди искането на заема.

(6) Заемът за суровини, материали, гориво, групи стоки и др. може да достигне общо до размера на платените и неплатените стоково-материални ценности на склад и на път, посочени в сведението обр. III-2. Ако от датата, към която е съставено сведението, до датата на отпускането на заема сумата на неплатените стоково-материални ценности е намалена, с това намаление се увеличават платените стоково-материални ценности.

(7) Заемът се ползува по обикновена заемна сметка.

(8) С частта от отпуснатия заем срещу платените стоково-материални ценности се постъпва по реда на чл. 68, ал. 2, а платежните документи за неплатените стоково-материални ценности се изплащат от обикновената заемна сметка.

Чл. 92. (1) Обезпечението на заема се проверява по данни от баланса въз основа на сведение обр. III-2.

(2) Когато незавършеното производство и готовата продукция са едновременно обект на заем за планови запаси и на заем за непланови наднормативни запаси, обезпечението се проверява едновременно за двата заема по общо сведение обр. III-2 за тези стоково-материални ценности. В тези случаи с установения недостиг от обезпечение се намаляват последователно заемът за непланови наднормативни запаси и заемът за планови запаси.

(3) Когато заемът се ползува за суровини, материали, гориво, групи стоки и др. при отделен норматив и за тях е ползуван и заем за планови запаси, проверка на обезпечението се извършва въз основа на отделни сведения обр. III-2. В тези случаи в сведение обр. III-2 за заема за планови запаси се посочват стоково-материалните ценности до размер на предвиденото по плана натрупване, а останалата част се посочва в сведение обр. III-2 за проверка на обезпечението на заема за непланови наднормативни запаси.

Чл. 93. Стопанските организации могат да се кредитират със заем по специални решения за:

1. производство на стоки за народно потребление в специализираните цехове за ширпотреба;

2. пренасочените декларирани излишни и залежали стоково-материални ценности, а търговските и снабдителните организации - за разкритите от тях залежали ненужни стоки;

3. изкупени от пласментно-снабдителните организации излишни, залежали и отказани от потребителите стоково-материални ценности;

4. наднормативни запаси, образувани в резултат на предсрочен внос на особено важни или дефицитни суровини със стратегическо предназначение за бъдещи потребности, предсрочен внос и отложен износ за използуването на благоприятна конюнктура на международните пазари или за преодоляване на неблагоприятна конюнктура и при други случаи, когато това е целесъобразно и е в интерес на народното стопанство. В тези случаи заинтересуваното министерство по своя инициатива подготвя протокол за тази цел и го съгласува с председателя на Държавния комитет за планиране, с министъра на финансите, с министъра на снабдяването и държавните резерви и с председателя на Българската народна банка. В съставения протокол се уточняват въпросите за начина и сроковете за ликвидиране на образуваните по посочените причини запаси. На основание на този протокол посочените в него запаси не се считат като свръхнормативни запаси, изваждат се от сумата на тези запаси на всички равнища, включително и общо за народното стопанство, не участвуват при изчисляване обращаемостта на оборотните средства и за тях не се налагат санкции по реда на чл. 53, ал. 1, т. 12 от Правилника за отношенията с банките в народното стопанство;

5. допълнителни оборотни средства за постигане на по-висока ефективност на стопанската дейност;

6. разходи, свързани с по-пълното използуване на личното стопанство за увеличаване селскостопанското производство;

7. вземания по просрочени платежни документи от нередовни купувачи;

8. непредвидени в тази наредба нужди по решение на Министерския съвет или управителния съвет на банката.

Чл. 94. (1) Стопанските организации могат да се кредитират със заем по специални решения за производство на стоки за народно потребление в специализираните цехове за ширпотреба.

(2) Обект на заема са стоково-материалните ценности, предназначени за производство на стоки за народно потребление в откритите специализирани цехове да ширпотреба.

(3) Заемът се отпуска ежегодно по писмено искане от стопанските организации, в което се посочва какви стоки за народно потребление ще се произвеждат през годината в специализираните цехове за ширпотреба, с какви материали - отпадъчни, икономисани, редовни, и сключени ли са договори за реализация на продукцията.

(4) Към искането за разрешаване на заема стопанските организации прилагат справка за производството на стоките по предходната алинея, в която посочват годишния и среднодневния разход на необходимите за това производство материали, незавършено производство и готова продукция, както и определените за тях нормативи в дни за основната дейност.

(5) Размерът на заема се определя чрез умножение на среднодневния разход на материали, незавършено производство и готова продукция и нормативите в дни за тях за основната дейност. За селскостопанските организации, поделения и звена размерът на заема се определя по дадена от тях справка за годината, разпределена по тримесечия, в която се посочват сумата, необходима за покупка на материали, заплащането на труд и други разходи.

(6) Когато конкретните условия и особеностите на производството налагат, за което стопанската организация трябва да даде подробна писмена обосновка, по изключение и с разрешение на банките и със съгласие на по-горестоящия орган размерът на заема може да се определи на база на нормодни, завишени в сравнение с нормодните за основната дейност. Този ред може да се прилага както при първоначалното разрешаване на заема за годината, така и през течение на годината.

(7) Всички плащания във връзка с производството по начало се извършват от откритата обикновена заемна сметка в границите на сумата на разрешения заем, без да се изисква кредитен лимит.

(8) Постъпленията от продажба на стоки за народно потребление, произвеждани в специализираните цехове за ширпотреба, се отнасят в специалната заемна сметка, респективно в разплащателната сметка, ако стопанската организация не се кредитира по специална заемна сметка.

(9) Изплатените от специалната заемна сметка, респективно от разплащателната сметка, материали и други разходи във връзка с производството на стоки за народно потребление в специализираните цехове за ширпотреба се възстановяват най-късно до датата на представяне на баланса за изтеклия месец по същите сметки въз основа на представени от стопанската организация платежни нареждания.

(10) За проверяване обезпечението на заема за производство на стоки за народно потребление в специализираните цехове за ширпотреба стопанската организация представя на банката заедно с баланса си за съответния месец, а за селскостопанските организации - тримесечно, и сведение обр. III-2, в което се посочват наличностите от материали, незавършено производство и готова продукция, частта от тях, която не следва да се приема за обезпечение, и неплатените на доставчиците стоково-материални ценности. В сведението не се посочва нормативът за оборотни средства, определен по реда на ал. 5.

(11) Заемите за производство на стоки за народно потребление в специализираните цехове за ширпотреба се насрочват за издължаване по споразумение със стопанските организации съобразно договорите за продажба на произведената продукция.

(12) При настъпване на сроковете заемите се издължават от специалната заемна, респективно от разплащателната, сметка при спазване на чл. 26, ал. 1.

(13) Заемите за производство на стоки за народно потребление в специализираните цехове за ширпотреба се олихвяват привилегировано с 2% годишна лихва.

Чл. 95. (1) Стопанските организации могат да се кредитират със заем по специални решения за пренасочените декларирани излишни и залежали стоково-материални ценности от по-горестоящата организация, а търговските и пласментно-снабдителните организации - само за разкритите от тях залежали и ненужни стоки и ценности, които са употребяеми и са със запазени качества, независимо от това, дали са в норматива или над него и какви са причините за образуването им.

(2) Към искането за заема стопанските организации представят описи на стоково-материалните ценности по вид, количество и стойност с разпределение по месеци съобразно конкретните срокове за пренасочване или реализация.

(3) Крайният срок за издължаване на заема се определя по преценка на банките.

(4) Заемът се ползува по обикновена заемна сметка - безкредитен лимит. Със сумата на разрешените заеми на търговските и пласментно-снабдителните организации се ангажира кредитен лимит (контролна цифра) на заема по норматива за оборотни средства.

(5) Заемът се ползува по реда на чл. 68, ал. 2, а при търговските и пласментно-снабдителните организации той се отнася по специалната заемна сметка.

(6) На заемите се определят конкретни ежемесечни срокове за издължаване съобразно срока за ликвидиране на стоково-материалните ценности, но не по-късно от последния работен ден на месеца. На заема, който ще се издължи през следващата година и не са определени конкретни срокове при отпускането, се дава условен срок.

(7) Заемът може да се издължава предсрочно по представен опис на ликвидираните стоково-материални ценности.

(8) Срокът на заема не може да се продължава, а за неликвидираните в срок стоково-материални ценности не се отпуска друг вид заем. Стопанските организации не могат да се кредитират за новообразувани запаси от същия вид стоково-материални ценности, докато не се ликвидират тези, за които ползуват заем.

(9) Ликвидирането на стоково-материалните ценности се установява при проверката на обезпечението на заема въз основа на представена ежемесечна справка с данни за план и отчет в натрупване за подлежащите на ликвидиране и фактически ликвидирани отделни видове стоково-материални ценности или стоки, без да се допуска компенсация на неизпълнението на един вид с преизпълнението на друг. Сумата на преизпълнението за отделните видове ценности или стоки се изисква от специалната заемна сметка, а при липса на свободен кредитен лимит (контролна цифра) се отнася в просрочен заем - партида А. Когато стопанската организация не ползува специална заемна сметка, тези суми се изискват от разплащателната сметка. Неликвидираните отделни видове ценности или стоки не се приемат за обезпечение на заема по норматива за оборотни средства.

(10) Заемът се олихвява с 8%.

Чл. 96. (1) На пласментно-снабдителните организации може да се отпуска безлимитно заем по специални решения за изкупените излишни, залежали и отказани от предприятията-потребители стоково-материални ценности. Ако някои от стоково-материалните ценности по преценка на банката и Министерството на снабдяването и държавните резерви ще се използуват като ресурс за повече от 1 година, те могат да се кредитират по договореност между банките и министерството.

(2) По реда по предходната алинея се постъпва и със свръхнормативни запаси от материални ценности при пласментно-снабдителните организации, образувани поради неизкупуването им от потребителите в резултат на извършени от висшестоящите организации промени в производствените им програми.

(3) Когато заемът се иска за отказани от потребителите ценности, към искането за заем пласментно-снабдителните организации прилагат писмата, с които потребителите са отказали заявените стоково-материални ценности.

(4) Заемът се ползува по обикновена заемна сметка, от която се изплащат изкупените стоково-материални ценности и се възстановяват суми за платени от специалната заемна сметка отказани стоково-материални ценности.

(5) Заемът за изплатените през месеца от обикновената заемна сметка стоково-материални ценности се насрочва за издължаване с конкретни срокове по споразумение със стопанските организации при проверка на обезпечението на заема.

(6) Проверка на обезпечението на заема се извършва въз основа на сведение обр. III-2, като недостигът се събира от специалната заемна сметка, а при липса на свободна контролна цифра несъбраната част от заема се отнася в просрочен заем - партида А.

(7) Заемът се олихвява с редовен лихвен процент.

Чл. 97. (1) Стопанските организации могат да бъдат кредитирани със заем по специални решения за наднормативни запаси, образувани в резултат на просрочен внос на особено важни или дефицитни суровини със стратегическо предназначение за бъдещи потребности, предсрочен внос и отложен износ за използуването на благоприятна конюнктура на международните пазари или за преодоляване на неблагоприятна конюнктура и при други случаи, когато това е целесъобразно и е в интерес на народното стопанство. Видовете и обемите на тези стоково-материални ценности се определят от Държавния комитет за планиране, Министерството на финансите, Министерството на снабдяването и държавните резерви, Министерството на външната търговия, Българската народна банка и заинтересуваната страна - министерство или друго ведомство. В тези случаи заинтересуваното министерство по своя инициатива подготвя протокол за тази цел и го съгласува с председателя на Държавния комитет за планиране, с министъра на финансите и с председателя на Българската народна банка. В съставения протокол се уточняват въпросите за начина и сроковете за ликвидиране на превишението на норматива по съответната група стоки.

(2) На основание на този протокол превишението на нормативите по съответните групи стоки не се счита като свръхнормативен запас, изважда се от сумата на тези запаси на всички равнища, включително и общо за народното стопанство, не участвува при изчисляване обращаемостта на оборотните средства и за него не се налагат санкции по реда на чл. 53, ал. 1, т. 12 от Правилника за отношенията с банките в народното стопанство.

(3) Заемът се разрешава безлимитно въз основа на писмено искане от министерствата и другите ведомства и се разпределя за ползуване от стопанските организации и поделенията.

(4) При определяне размера на заема се прилага нормативът, установен по реда на чл. 66, ал. 4.

(5) При разрешаване на заема се определят условията, срокът, ползуването, издължаването, проверката на обезпечението, както и лихвеният процент на тези заеми.

Чл. 98. (1) На стопанските организации може да се отпуска заем за осигуряване на допълнителни оборотни средства за постигане на по-висока ефективност на стопанската дейност чрез надпланово значително обновяване на асортимента, съществено подобряване на качеството, ускорено преминаване на двусменен режим, внедряване научно-технически постижения в практиката и други подобни случаи.

(2) Към искането на заем стопанските организации представят разчет и обосновка за повишаване ефективността на стопанската дейност, като посочват по кои показатели от плана - рентабилност, обществената производителност на труда и др., ще се постигнат по-големи резултати от планираните.

(3) Заемът се разрешава безлимитно от централното управление на банката и при спазване на чл. 97, ал. 4.

Чл. 99. (1) На потребителните кооперации могат да бъдат отпускани заеми по специални решения за кредитиране на кооператорите, работниците, служителите и пенсионерите за покупка на животни, инвентар, за строителство и ремонт на селскостопански постройки, съоръжения и др., свързани с по-пълното използуване на личното стопанство за увеличаване на селскостопанското производство.

(2) Заемът се отпуска въз основа на писмено искане, без да се определят предварително неговият размер и срок и се ползува безлимитно по обикновена заемна сметка, дългът по която се олихвява с 3%.

(3) От обикновената заемна сметка се отпускат средства или се възстановяват суми по специалната заемна сметка, съответно разплащателната сметка за разрешените на стопаните заеми. За целта потребителните кооперации представят на Банката справка за броя на сключените договори и сумата на отпуснатите или подлежащи на отпускане заеми.

(4) Потребителните кооперации внасят постъпилите погашения от стопаните за издължаване на отпуснатите им заеми направо по обикновената заемна сметка.

(5) Заедно с баланса потребителните кооперации представят сведение със следните данни за съответния месец:

1. сума на погасителните вноски с настъпил срок на плащане въз основа на погасителния план;

2. предсрочно внесени погасителни вноски от стопаните;

3. внесени суми по обикновената заемна сметка;

4. суми за събиране (т. 1 + т. 2 - т. 3) от специалната заемна сметка или разплащателна сметка. При липса на свободна контролна цифра или на средства по разплащателната сметка несъбраната сума се отнася в просрочен заем - партида А.

Чл. 100. (1) Стопанските организации могат да бъдат кредитирани срещу вземания по просрочени платежни документи от нередовни купувачи.

(2) Заемът се отпуска при условие, че стопанските организации са спазили изискванията на чл. 89, ал. 2, главна причина за финансовото им затруднение са просрочените вземания от нередовни купувачи и че са изправни като доставчици към отделните платци. Изправен доставчик е този, който изпълнява доставките при спазване на условията и сроковете по договорите. Изправността на доставчиците към отделните платци се установява от банките по направените откази от акцепт за неспазване на условията и сроковете по договорите.

(3) По писмено искане на стопанските организации, на които е разрешено да ползуват заем срещу вземания по просрочени платежни документи от нередовни купувачи, такъв заем може да се разреши и на звената на стопанските организации, на които са открити заемни подсметки. Отпуснатите заеми на звената се ползуват за издължаване на недостига от обезпечение по заема срещу платежни документи, ако звеното ползува такъв заем, а остатъкът се прехвърля на стопанската организация и се ползува по реда на ал. 6. Такъв заем може да се отпуска и на обособените на вътрешна стопанска сметка звена, които не съставят баланс, но им е дадено право да издават платежни документи за извършените от тях продажби и имат открита набирателна сметка.

(4) Заемът се ползува по обикновена заемна сметка и се отпуска срещу вземания по просрочени платежни документи и просрочени инкасови поръчения за присъдени вземания от стопанските организации за доставки, работи и услуги без наличието на кредитен лимит.

(5) Заемите срещу вземания по просрочени платежни документи се отпускат на срокове, не по-дълги от 7 дни, определени по споразумение със стопанските организации-доставчици и задължително на последния работен ден на месеца. Когато стопанските организации ползуват заем срещу платежни документи, отпускането и на двата заема се извършва на една и съща дата. Този ред се спазва и при първоначалното отпускане на заема.

(6) Размерът на заема се определя по сумата на просрочените платежни документи, подлежащи на кредитиране с този вид заем. Сумата на отпуснатия заем се ползува последователно за издължаване на недостиг от обезпечение по заема срещу платежни документи, за издължаване на просрочен заем - партида Б, но не повече от неприетите за обезпечение вземания и остатъкът, ако има такъв, се отнася по специалната заемна сметка, а когато стопанската организация не ползува такава - по разплащателна сметка.

(7) По искане на стопанските организации, както и по преценка на банките може да се отпуска заем и извън сроковете по ал. 5, като задължително се определя и размерът на заема срещу платежни документи.

(8) Инкасираните суми по просрочените платежни документи, срещу които е отпуснат заем, се отнасят в заверение на обикновената заемна сметка на заема по специални решения срещу вземания по просрочени платежни документи.

(9) Когато през периода на ползуване на заема постъпят откази от акцепт, банката преустановява отпускането на заем по просрочени платежни документи от платци, направили отказ от акцепт за неспазване на условията и сроковете по договорите. Кредитирането на просрочени документи към такива платци се възстановява, ако в продължение на 60 дни не са направени откази от акцепт.

(10) Кредитирането с този вид заем се преустановява, когато се установи, че вземанията от нередовни купувачи не са вече главна причина за финансовото затруднение.

(11) При преустановяване кредитирането със заем за вземания по просрочени платежни документи ползуваните заеми продължават да се водят по обикновената заемна сметка до инкасирането на просрочените платежни документи, срещу които е отпуснат заемът.

(12) Заемът се олихвява с редовен лихвен процент.

Чл. 101. (1) По решение на Министерския съвет или на управителния съвет на банката на стопанските организации могат да се отпускат заеми по специални решения за непредвидени в тази наредба нужди.

(2) Разрешаването на заеми по специални решения от управителния съвет на банката може да се извършва и по реда на чл. 22, ал. 2.

(3) Заемът се отпуска при спазване разпорежданията на чл. 97, ал. 4.

(4) Когато заемите се отпускат по решение на Министерския съвет, в писмото на централното управление до банковия клон се посочват номерът и датата на документа на Министерския съвет.

Чл. 102. (1) При временен недостиг на кредитен лимит (контролна цифра) по специалната заемна сметка или на средства по разплащателната сметка стопанските организации могат да бъдат кредитирани с временен платежен заем за изплащане на доставки, работи , услуги и заплати. Такъв заем не се отпуска за плащания от паричните фондове на стопанските организации.

(2) Размерът на заема се определя до сумата на допълнителната нужда от оборотни средства за период до 15 дни, считано от датата на искането на заема. Тази сума се определя от стопанската организация и се съгласува с банките. В искането за заема се посочват и мерките за осигуряване издължаването му в срок.

(3) Заемът се отпуска след анализ на причините и преценка дали недостигът на средства или на свободен кредитен лимит (контролна цифра) има временен характер, както и дали мерките, които ще се вземат от стопанските организации, осигуряват издължаването на заема в срок. Когато заемът се иска от търговски организации или от организации за услуги на населението, освен другите условия се изисква и да е изпълнено заданието за постъпления в налични пари, както и да се спазват разпорежданията за ведомствения стокооборот.

(4) Заемът се разрешава и ползува и при наличие на просрочени заеми, ако банките преценят, че ще настъпи подобряване на финансовото състояние.

(5) Всеки временен платежен заем се води в отделна аналитична сметка.

(6) Заемът се отпуска без кредитен лимит и се ползува по обикновена заемна сметка, от която се извършват всички плащания - просрочени и редовни, посочени в ал. 1, ако е използуван кредитният лимит (контролната цифра), съответно средствата по разплащателната сметка. При свободен кредитен лимит (контролна цифра) или на средства по разплащателната сметка най-напред се плащат платежните документи, които не подлежат на плащане от временния платежен заем.

(7) След изтичане на 15-дневния период, считан от датата на първото плащане на заема, на ползувания заем се определя срок за издължаване до 30 дни.

(8) Когато отпуснатият заем е използуван в пълен размер преди изтичането на периода, срокът за издължаване се определя от деня на използуването на пълния размер.

(9) По преценка на банките нов временен платежен заем може да се отпусне след определяне на сроковете за издължаване на ползувания вече заем.

(10) По писмено искане на стопанските организации и по преценка на банките сроковете на целия заем или на отделни вноски могат да бъдат продължени до 15 дни, ако в този срок се осигурява издължаването им.

(11) Обезпечението на заема се проверява едновременно с обезпечението на заема по норматива за оборотни средства. Не се проверява обезпечението на заемите, отпуснати за плащания от разплащателната сметка.

Чл. 103. (1) Със заем за откриване на акредитиви могат да бъдат кредитирани стопанските организации при случаите на ползуване на акредитивната форма при спазване на Наредба № 3 за плащанията.

(2) Към искането си стопанските организации прилагат акредитивно нареждане.

(3) Заемът се отпуска по преценка на банките и при наличие на средства по разплащателната сметка или свободен кредитен лимит (контролна цифра) по специалната заемна сметка, на просрочен заем, а също и когато акредитивната форма на плащане е въведена като санкция.

(4) Заемът се отпуска в размер на покупната стойност на стоково-материалните ценности.

(5) Крайният срок за издължаване на заема се определя, като към срока, за който е открит акредитивът, се прибавят 10 дни.

(6) Ако срокът на акредитива се продължи, продължава се съответно и срокът на заема.

(7) С отпуснатия заем се задължава обикновената заемна сметка за откриване на акредитиви и се заверява банката на доставчика.

(8) До настъпване на крайния срок заемът за откриване на акредитиви се издължава от специалната заемна сметка или от разплащателната сметка на всяко 10-то, 20-то и на 1-во число на следващия месец за положение към предния ден до размер на изплатените на доставчиците суми от акредитива. Остатъкът от заема се издължава на крайния срок.

Чл. 104. (1) Стопанските организации могат: да бъдат кредитирани със заем за разплащане с лимитирани чекове за плащане на транспортни услуги при спазване реда, определен в Наредба № 3 за плащанията. Заеми за разплащане с лимитирани чекове за доставки, работи и услуги не се отпускат.

(2) С разрешение на банките заем може да се отпусне и при наличие на свободен кредитен лимит (контролна цифра) по специалната заемна сметка или на средства по разплащателната сметка.

(3) За да бъде отпуснат заем за разплащане с лимитирани чекове, стопанските организации трябва да ползуват постоянни услуги по транспорта и експедицията на стоки и да спазват Наредба № 3 за плащанията във връзка с разплащанията с лимитирани чекове.

(4) Заемът се отпуска до размер на месечната планова потребност от средства за транспортни, експедиторски и свързани с тях други разходи, включително и за покупка на абонаментни карти или за плащане на предвидените в Наредба № 3 за плащанията такси за превозване на работниците. За нужди, по-малки от 1000 лв., заем не се разрешава.

(5) Заемът се отпуска без кредитен лимит и ползува по обикновена заемна сметка.

(6) Заемът се издължава от специалната заемна сметка или от разплащателната сметка на всяко 10-то, 20-то и на 1-но число на следващия месец за положение на предния ден до размер на изплатените лимитирани чекове.

Чл. 105. Банките могат по изключение да кредитират за срок до една година стопанските министерства, другите ведомства, СГНС и ОНС със заем в чуждестранна валута за внос на суровини и материали от несоциалистически страни за потребности, възникнали в процеса на изпълнението на плана.

Чл. 106. В договорите за заеми в чуждестранна валута освен условията, предвидени с чл. 23, се посочват видът и размерът на валутата, която се предоставя и с която ще се издължава заемът за суровините и материалите, които ще се доставят. Към договора се прилагат разчет и обосновка за валутната и икономическата ефективност и сроковете за издължаване на заема, включително лихвите и разноските по него, с посочване на източника.

Чл. 107. За да бъдат кредитирани, стопанските министерства, другите ведомства, СГНС и ОНС трябва да отговарят на условията по чл. 15, да имат право на собствена валута и да имат открита валутна сметка в банката.

Чл. 108. Към искането за заем стопанските министерства, другите ведомства, СГНС и ОНС представят:

1. погасителен план за издължаване на заема, включително лихвите и другите разходи;

2. справка за източниците от валута за издължаване на заема;

3. при необходимост банката може да изисква и други справки и документи.

Чл. 109. Валутният заем може да се издължава от валутните постъпления на други стопански комплекси, министерства, други ведомства и стопански организации при спазване на реда, установен в чл. 27, ал. 3 от Правилника за отношенията с банките в народното стопанство.

Чл. 110. Заемите в чуждестранна валута се отпускат по видове валути, лихви и други разноски в зависимост от пазарните условия.

Чл. 111. (1) Разрешените от Българската народна банка заеми се ползуват по валутна заемна сметка при Българската външнотърговска банка (БВБ) в определения с договора срок.

(2) Българската външнотърговска банка извършва банково-техническото оформяване на валутните заеми и всички дейности по реализирането им, тяхното отчитане и погасяване, начисляването на лихвите и таксите по тях, банковите операции, свързани с вноса, и др.

Чл. 112. Българската външнотърговска банка упражнява и контрол по целевото използуване на получените чрез заема валутни средства и по спазването на договорените условия, като контролира изпълнението на ангажиментите на заемополучателите във връзка с усвояването и издължаването на заемите.

Чл. 113. (1) Валутните заеми могат да се ползуват и при спрени плащания по други видове заеми. Неусвоените в срок заеми се анулират.

(2) По преценка на банката срокът за усвояване на заема може да се продължи, без да се променя крайният срок за издължаването.

Чл. 114. (1) При девалвация и ревалоризация на валутите на несоциалистическите страни заемите и източниците за издължаването им се преизчисляват.

(2) Ако при преизчисляването се наруши балансът между сумата на заема, лихвите и другите разноски по него и количеството на средствата за тяхното изплащане, заемополучателят поема разликата с оглед изцяло да се издължи действително използуваният заем. Когато заемополучателят не направи това, банката покрива недостигащата сума във валута от валутните фондове м други валутни приходи на заемополучателя.

Чл. 115. Валутните заеми и начислените по тях лихви, такси и комисионни във валута се издължават на сроковете от договорените източници, а ако те са недостатъчни - от средствата по валутния фонд на заемоискателя или от гаранта. Тези заеми могат да се изплащат и за сметка на неизползувана валута поради снемане на предвиден по плана внос след писмено съгласие на балансиращия орган.

Чл. 116. Неиздължените на срока валутни заеми се отнасят в отделна партида - просрочени валутни заеми, които се олихвяват съгласно Тарифата за лихвите, таксите, комисионните и разноските, които банките и Държавният застрахователен институт събират и плащат по операциите си. До издължаването на отпуснатите заеми съобразно плана нови заеми не се отпускат.

Чл. 117. Лихвата по валутните заеми се определя съобразно условията на международния кредитен пазар, като се събира и допълнителна лихва във валута над договорения лихвен процент съгласно тарифата.

Чл. 118. Начислените лихви, комисионни и разноски във валута се капитализират по съответната валутна заемна сметка и се издължават едновременно с главницата в договорените срокове.

Чл. 119. (1) Банките кредитират с валутни заеми стопанските министерства и другите ведомства и за закупуване на научно-техническа документация при осъществяването на научно-техническо сътрудничество на НРБ със социалистическите страни.

(2) Валутните заеми в социалистическа валута за закупуване на научно-техническа документация при осъществяването на научно-техническото сътрудничество на НРБ със социалистическите страни се разрешават, ако за тази документация министерствата и другите ведомства нямат осигурени средства в съответната валута с единния план за обществено-икономическото развитие на страната, статия "Техническа и научно-техническа помощ", и има положително заключение и разрешение, дадено от Комитета за наука, технически прогрес и висше образование и съответните органи по реда на Правилника за научно-техническото сътрудничество на НРБ с другите страни и с международните организации (ДВ, бр. 9 от 1973 г.; изм. и доп., бр. 12 от 1974 г. и бр. 100 от 1975 г.).

Чл. 120. Тематиката за доставката на научно-техническата документация предварително се съгласува с Комитета за наука, технически прогрес и висше образование по отношение на:

1. техническо и технологично ниво на документацията;

2. страната, от която трябва да бъде доставена научно-техническата документация;

3. други условия при нейното внедряване.

Чл. 121. Към научно-техническата документация, доставяна по линия на научно-техническото сътрудничество, не спадат:

1. документация за правнозащитена и научно-техническа разработка (патенти, изобретения и др.);

2. производствено-технически сведения от типа ноу-хау, които се продават по пътя на продажбата на лицензии.

Чл. 122. Разрешение за доставка на научно-техническа документация по линия на научно-техническото сътрудничество се дава по реда, установен с Правилника на научно-техническото сътрудничество на НРБ с другите страни и c международните организации.

Чл. 123. Валутните заеми в социалистическа валута за закупуване на научно-техническа документация при осъществяване на научно-техническо сътрудничество на НРБ със социалистическите страни се разрешават, ползуват и издължават при спазване на указанията на чл. 106, 108, 111, 113, 115, 116 и 118.

Чл. 124. Със заеми по норматива за оборотни средства се кредитират стопанските организации, чийто норматив за оборотни средства се формира от собствени оборотни средства и банков заем.

Чл. 125. Плановият размер на заема представлява разликата между сумата на норматива за оборотни средства за производствената дейност по държавния план за тримесечието и съгласувания с банката планов размер на собствените оборотни средства. Допълнителна потребност от заем по норматива за оборотни средства по насрещния план може да се договаря от банковите звена при условие, че се осигурява планираната обращаемост на оборотните средства и е спуснат допълнителен кредитен лимит (контролна цифра).

Чл. 126. Заемът по норматива за оборотни средства може да бъде предоставен във вид на обща сума или на отделни суми диференцирано по видове или групи материали или стоки.

Чл. 127. (1) Заемът се ползува по специална заемна сметка при спазване разпорежданията на чл. 11, ал. 1 и 2 до размер на кредитен лимит (контролна цифра). Когато има разлика между кредитния лимит (контролната цифра) и предвиденото в таблицата за норматива за оборотни средства банково дялово участие, до отстраняване на разликата заемът се ползува до размер на по-малката сума.

(2) Когато по баланса за изтеклото тримесечие се установи, че собствените оборотни средства са в по-голям размер от този по таблицата за норматива за оборотни средства и не се предвижда тяхното разпределение, с разликата се намалява плановият размер на заема, определен по чл. 125.

Чл. 128. (1) Когато нормативът за оборотни средства за следващото тримесечие е по-голям, по писмено искане на стопанската организация с разликата се увеличава кредитният лимит (контролната цифра) за текущото тримесечие 15 дни преди края му, без да се иска кредитен лимит (контролна цифра).

(2) Когато банковото дялово участие в норматива за оборотни средства за текущото тримесечие е по-малко от това за изтеклото, през първите 15 дни на текущото тримесечие заемът се ползува до размер на кредитния лимит (контролната цифра) за изтеклото тримесечие. След този срок, ако сборът на редовния заем и просрочения заем - партида Б, превишава кредитния лимит (контролната цифра), превишението се отнася в просрочен заем - партида А, като последователно се заверяват специалната заемна сметка и просроченият заем - партида Б. По този начин се постъпва и когато има намаление на кредитния лимит (контролната цифра) през тримесечието.

(3) Когато през някое тримесечие нормативът за оборотни средства се намалява и се покрива изцяло със собствени оборотни средства, поради което за това тримесечие не е планиран банков заем, специалната заемна сметка не се закрива. В този случай през първите 15 дни на тримесечието плащанията се извършват до размер на кредитния лимит (контролната цифра) за изтеклото тримесечие. След изтичането на този срок остатъкът от заема и просроченият заем - партида Б, се отнасят в просрочен заем - партида А, а плащанията се извършват до размер на кредитния остатък по специална заемна сметка при спазване на установената поредност в Наредба № 3 за плащанията.

Чл. 129. Отпускането, ползуването, обезпечението и издължаването на този заем се извършват по реда, определен с глави трета, четвърта, пета и шеста.

Чл. 130. (1) Със заем за изкупуване се кредитират стопанските организации, които изкупуват или изкупуват и преработват селскостопански произведения, както и тези, които изкупуват и угояват животни. В тази наредба селскостопанските произведения и животните се наричат "селскостопански произведения".

(2) С този заем се кредитират и стопанските организации, които изкупуват селскостопански произведения от други изкупвателни организации, но само ако изкупуват такива произведения и направо от производителите.

Чл. 131. Заемът се ползува безлимитно по специална заемна сметка при спазване разпорежданията на чл. 11, ал. 1 и 2.

Чл. 132. (1) В началото на тримесечието, през което приключва изкупвателната кампания на селскостопанските произведения, и през следващите тримесечия до започване на новата изкупвателна кампания стопанските организации представят общо сведение по обр. III-3, съставено по планови данни за движението на основните и спомагателните материали, запасните части, отпадъците и другите материали, материалите в преработка, горивото, амбалажа и малоценните и малотрайните предмети. Разпределение по месеци на данните в сведението не се прави.

(2) Стопанските организации от консервната промишленост освен сведението по предходната алинея представят такова сведение и за готовата продукция с разпределение по месеци.

(3) За сезонните разходи и за възстановяването им се представя сведение по обр. II-17. За тези разходи стопанските организации, на които е открита специална заемна сметка за заема за изкупуване, не ползуват отделен заем за сезонни разходи.

Чл. 133. Отпускането, ползуването, обезпечението и издължаването на този заем се извършват по реда, определен с глави трета, четвърта и пета.

Чл. 134. Със заем по норматива за оборотна средства се кредитират държавните и кооперативните промишлени стопански организации, стопанските организации с експлоатационна дейност, организациите за внедряване на научно-техническите постижения в практиката и горските стопанства.

Чл. 135. Определянето на размера и ползуването на заема се извършват по реда на глава втора, раздел ХII и при спазване на разпоредбите на тази глава.

Чл. 136. (1) Заемът за съответното тримесечие може да се увеличава със стойността на експонатите, които стопанската организация предава на външнотърговските организации за участие в международни панаири и изложби, на експонатите за постоянните местни изложби и панаири, а също и на машините, дадени за изпитание, при спазване разпоредбите на чл. 144, ал. 3. Увеличението на заема се допуска, ако има кредитен лимит.

(2) За увеличение на заема стопанската организация представя протокол за предаване на експонатите, респективно на машините за изпитание. В протокола за експонатите се означават техният вид и стойност, за кой панаир или изложба са предназначени, датата на започване и завършване на панаира или изложбата и в какъв срок експонатите ще се върнат или ще се отчете стойността им, ако се продават. В протокола за машините се посочва срокът за изпитанието.

Чл. 137. По писмено искане на стопанските организации заемът може да се увеличава за срок от 3 месеца в размер на реализираните над плана икономии от суровини и материали през изтеклото тримесечие, но не повече от сумата на икономията за периода от началото на годината, установени въз основа на отчетите за себестойността като разлика между разходите за суровини и материали в цялата стокова продукция по планова себестойност на насрещния план и фактическа себестойност, намалена с влиянието от измененията на цените. Искането за увеличението на заема се представя в банката заедно с баланса за изтеклото тримесечие, без да се иска допълнителен кредитен лимит. Крайният срок за ползуване на увеличението е срокът за представяне на баланса за тримесечието, през което е дадено увеличението на заема.

Чл. 138. (1) Заемът може да се увеличи и за преизпълнение на производствената програма, ако е обезпечено изпълнението на плана и за надплановата продукция е осигурена реализация.

(2) Увеличението на заема се допуска, ако има кредитен лимит за срок не повече от планираната в дни обращаемост на нормируемите оборотни средства и до размера на сумата на необходимите за преизпълнение на плана материали.

Чл. 139. (1) Когато стопанските организации, които се кредитират със заем под норматива за оборотни средства, имат поделения или звена в района на други банкови клонове, на които не са открити разплащателни или специални заемни сметки, могат да поискат да им се открият заемни подсметки.

(2) Заедно с писменото искане за откриване на заемната подсметка се представят:

1. списък на поделенията или звената в района на други банкови клонове, на които следва да се открият заемни подсметки, в който се посочва на кого да се изпращат извлеченията от заемните подсметки и документите към тях;

2. списък на служебните лица, упълномощени да получават средства и да подписват платежни документи.

(3) Заемни подсметки на поделения и звена в района на банковия клон, който кредитира стопанската организация, не се откриват.

Чл. 140. Заемните подсметки на стопанските организации, които се кредитират със заем по норматива за оборотни средства, се лимитират. С лимитите по заемните подсметки се намалява кредитният лимит по заема по норматива за оборотни средства на стопанската организация.

Чл. 141. Заемните подсметки на поделенията или звената се задължават с всички плащания, които следва да се извършват с оборотни средства от специалната заемна сметка, и се заверяват с всички постъпления от стопанската дейност, включително плащанията и постъпленията по чл. 13, ал. 5.

Чл. 142. Когато по заемната подсметка се образува кредитен остатък, по писмено искане на поделението, на звеното или на стопанската организация той се прехвърля по специалната заемна сметка на стопанската организация не по-късно от 25-то число на текущия месец.

Чл. 143. Когато при проверката на обезпечението на заема по норматива за оборотни средства се установи по-голям недостиг от остатъка по специалната заемна сметка, който следва да се отнесе в просрочен заем - партида Б, по споразумение със стопанската организация разликата се отнася в заверение на заемните подсметки на поделенията или звената, като съответно се намаляват определените им кредитни лимити и се увеличава кредитният лимит на стопанската организация.

Чл. 144. (1) Обезпечението на заема по норматива за оборотни средства се проверява всеки месец по данни от баланса, към който се прилага сведение обр. III-8 (приложение № 7), като едновременно с това се проверява обезпечението на просрочения заем - партида А, и на другите заеми за стоково-материални ценности и разходи за производствената дейност, ползувани по обикновена заемна сметка.

(2) Освен посочените в чл. 17 обекти за обезпечения се приемат и вземанията и другите активи по чл. 18.

(3) Експонатите за панаири и изложби се приемат за обезпечение до 2 месеца след закриване на панаира или изложбата, а предадените за изпитание машини - за срока на изпитанието, но не повече от максималния едногодишен срок. След изтичане на тези срокове кредитният лимит на заема съответно се намалява.

Чл. 145. При проверка на обезпечението на заема се спада плановият или фактическият размер на собствените оборотни средства в зависимост от това, кой е по-голям.

Чл. 146. (1) Когато се установи недостиг от обезпечение, банката съвместно със стопанската организация извършва необходимия анализ, за да разкрие причините за установеното необезпечение на заема.

(2) Когато причините за необезпечението са отстранени през периода от датата, към която е съставен балансът, до датата на проверката на обезпечението и стопанската организация направи искане по реда на чл. 27, ал. 4, частта от недостига от обезпечение, причините за който са отстранени, не се отнася в просрочен заем - партида Б.

(3) Когато причините за просрочения заем - партида Б, са отстранени през месеца, за който се прави проверка на обезпечението, а погасяването на просрочения заем за сметка на отстранените причини е извършено през периода от началото на следващия месец до датата на проверката на обезпечението, със сумата на отстранените причини, използувана за погасяване на просрочения заем - партида Б, се увеличава деловодно заемът, чието обезпечение се проверява.

Чл. 147. Проверка на обезпечението се извършва и когато специалната заемна сметка към датата на баланса е с кредитен остатък, но стопанската организация има просрочен заем - партида Б, към същата дата. Когато в тези случаи се установи недостиг от обезпечение, за сумата на недостига не се взема счетоводна операция.

Чл. 148. Освен разпоредбите на глава втора раздел ХIII при ползуване на заема се прилагат и разпоредбите на този раздел.

Чл. 149. На поделенията и звената на стопанските организации, които се кредитират със заем за изкупуване, заемни подсметки се откриват по реда на чл. 139 и 141 при спазване на следните особености:

1. плащанията от заемните подсметки се извършват безлимитно;

2. заедно с искането за откриване на заемни подсметки стопанската организация представя и справка за размера, до който могат да се изплащат суми в налични пари за авансиране на производителите и за разплащане по изкупуването.

Чл. 150. Когато на стопанската организация са необходими средства за авансиране на личните стопани по договарянето на селскостопанските произведения, както и за разплащане по изкупуването, към искането си прилагат задължително обр. III-10 (приложение № 8) за сумата на аванса в брой и за срока на отчитането.

Чл. 151. (1) Авансите се отпускат в размер най-много до 15-дневните нужди за авансиране на производителите и за разплащания по изкупуването на селскостопанските произведения.

(2) Размерът на авансите и дните за отчитането им се определят по споразумение между банката и стопанските организации в зависимост от хода на кампанията по авансирането и изкупуването, отдалечеността на изкупвателните пунктове, съобщителните средства и др., но за срок не повече от 20 дни от получаването на аванса.

Чл. 152. Стопанските организации отчитат в определения срок изразходването на получените аванси, като се спазва следният ред:

1. за авансите на производителите се представя справка-декларация обр. III-11 (приложение № 9) за отчитане на аванса. Банката може да изисква от стопанската организация да представи сключените договори с производителите, които след проверка връща. При второто и по следващите искания на аванси стопанската организация представя справка-декларация обр. III-11 за отчитане на аванса и задължително обр. III-10 за новия аванс;

2. за авансите по изкупуването се представя справка за общата сума на платените в брой селскостопански произведения и задължително обр. III-10 за новия аванс.

Чл. 153. (1) При отчитането на авансите неизползуваната част се възстановява или се прихваща от новия аванс. Когато нов аванс не се отпуска и неизползуваната част на аванса не може да се възстанови, сумата се отнася в просрочен заем - партида Б. Ако след това стопанските организации отчетат аванса, с отчетената сума се издължава просроченият заем - партида Б.

(2) Нови аванси не се отпускат, преди да се отчете по-рано даденият аванс.

Чл. 154. На поделенията или звената на стопанските организации, на които са открити заемни подсметки, аванси се отпускат по реда на чл. 149, т. 2, и чл. 150 - 153 включително със следните особености:

1. искането и справката-декларация се подписват от ръководителите на поделението или звеното или от подотчетното лице, упълномощено от стопанската организация;

2. ако полученият аванс не се отчете в срок или не се възстанови неизползуваният аванс, със сумата на неотчетения или невъзстановения аванс се заверява заемната подсметка на поделението или звеното и се задължава просроченият заем - партида Б, на стопанската организация при кредитиращия банков клон.

Чл. 155. (1) Обезпечението на заема се проверява всеки месец по данни от баланса, към който се прилага сведение обр. III-12 (приложение № 10, като едновременно с това се проверява обезпечението на просрочения заем - партида А, и на другите заеми срещу стоково-материални ценности и разходи, ползувани по обикновена заемна сметка.

(2) Освен посочените в чл. 17 обекти за обезпечение се приемат още:

1. вземанията и другите активи по чл. 18, както и сумата на авансите в брой с ненастъпил срок на отчитане и сумата на дадените натурални заеми и аванси на производителите до срока за предаване на авансираните култури;

2. платежните документи, отговарящи на условията за кредитиране със заем срещу платежни документи;

3. разходите за обращението на селскостопанските произведения при поделенията на ДСО "Зърнени храни"

4. стареещата продукция от спиртни напитки при поделенията на ДСО "Винпром", ако е определена с акт за стареене, който е съставен от назначена от директора на поделението комисия и е одобрен от Централната дегустационна комисия при обединението. Стареещата продукция може да се приема за обезпечение на заема и за срок, по-дълъг от една година.

(3) При проверка на обезпечението на заема се спада плановият или фактическият размер на собствените оборотни средства в зависимост от това, кой е по-голям.

(4) След приключване на изкупвателната кампания стопанската организация представя сведение обр. III-14 (приложение № 11). За приключване на изкупвателната кампания за отделната стопанска организация се счита срокът, в който според местните условия приключва изкупуването на най-късната култура.

(5) Когато сезонните разходи са предвидени по план, за извършените и възстановените сезонни разходи стопанската организация представя заедно с баланса и сведение по обр. III-5.

(6) Селскостопанските произведения, вторичните суровини, незавършеното производство и готовата продукция без тази на стопанските организации от консервната промишленост се приемат за обезпечение до фактическия размер по баланса.

(7) Останалите производствени запаси и готовата продукция на стопанските организации от консервната промишленост се приемат за обезпечение при следния ред:

1. по време на изкупвателната кампания и през първите два месеца от тримесечието, през което тя приключва - в размер на фактическите наличности;

2. за третия месец от тримесечието, през което приключва изкупвателната кампания - до фактическия размер, но не повече от остатъка по сведение обр. III-3;

3. през следващите тримесечия до началото на тримесечието, през което започва новата изкупвателна кампания - до фактическия размер, но не повече от остатъка по сведение обр. III-3 за края на съответното тримесечие;

4. готовата продукция на стопанските организации от консервната промишленост - до размер на остатъка по сведение обр. III-3 за съответния месец.

Чл. 156. (1) Когато при проверката на обезпечението се установи, че фактическите наличности от запасите, посочени в чл. 155, ал. 7, надвишават плановия им размер и не са образувани по вина на стопанската организация, по нейно писмено искане и с разрешение на банката могат да бъдат приемани за обезпечение само до следващата проверка на обезпечението на заема.

(2) В искането си стопанската организация посочва причините за надплановите запаси и мерките, които ще вземе за тяхното ликвидиране.

Чл. 157. След приключването на кампанията за изкупуването на селскостопански произведения заемът остава да се води по специалната заемна сметка, без да се отпуска друг заем за образуваните по плана запаси.

Чл. 158. (1) Когато при проверката на обезпечението се установи недостиг от обезпечение, постъпва се по реда на чл. 146, ал. 1, 2 и 3.

(2) Проверка на обезпечението се извършва и когато специалната заемна сметка е с кредитен остатък, като се постъпва по реда на чл. 147.

159. Със заем по норматива за оборотни средства се кредитират стопанските организации, предприятия, поделения и звена със селскостопанска дейност на други стопански и научни организации, като се спазват разпоредбите на чл. 11 - 13 и на тази глава.

Чл. 160. (1) За да се кредитира със заем по норматива за оборотни средства, стопанската организация представя освен документите по чл. 15 и:

1. ежемесечно - платежни нареждания за прехвърляне от сметките за финансиране по специалната заемна сметка стойността на младите животни, прехвърлени в основните стада, вложения труд за основния ремонт и за капиталните вложения и извършените за тях услуги с оборотни средства от собствените: автотранспорт, жива теглителна сила, машиностроителен парк, ремонтни работилници и др. Тези суми се прехвърлят най-късно до датата на представяне на месечните баланси;

2. междукооперативните предприятия представят еднократно и писмо-декларация от членуващите в тях организации, че банката има право да събере дължимите суми от сметките на членовете пропорционално на дяловото им участие в междукооперативните предприятия, ако заемът не бъде издължен поради реализирана загуба или недостиг на обезпечение. Когато по сметките на членовете няма средства, съответната сума се събира от сметките на АПК, а при липса на средства по сметките им сумата се събира от Министерството на земеделието и хранителната промишленост.

(2) Селскостопанската организация представя на банката освен месечни и тримесечни баланси и отчетна форма 19-СС, а след деветмесечието - данни за очакваното изпълнение на плана и схема за образуването и разпределението на очаквания доход за годината.

(3) За селскостопанската продукция, за която е определен план (база) за изкупуване, се изисква да е сключен договор до размер на плана (базата) за изкупуване, а за останалата продукция се прилагат разпорежданията на чл. 19, ал. 1, т. 1.

Чл. 161. (1) Когато предприятия на АПК се изграждат върху съществуващи дейности на членовете на АПК (ТКЗС и ДЗС), едновременно с приемането на тези дейности се прехвърлят и собствените оборотни средства, които съответствуват на приетото имущество в размер на относителния дял на собствените средства на ТКЗС или ДЗС към средногодишния размер на всички оборотни средства.

(2) Когато АПК създават предприятия, без да приемат дейности от съществуващите и за дейността им се спуска допълнителен план извън плана на членовете на АПК, първоначално собствените им оборотни средства в размер, определен по споразумение между банката и стопанската организация, се формират от фонд "РТУ" на АПК. Ако по този фонд няма свободни средства, ръководителят на банковия клон може да отпусне заем за временен недостиг на средства по фонд "РТУ" при спазване на чл. 85, и 87, който се насрочва за издължаване на равни вноски в петгодишен срок от датата на започване на целогодишната дейност.

Чл. 162. Обектите на заема се приемат за кредитиране по следните цени:

1. доставените стоково-материални ценности - по държавни цени, увеличени с разходите по доставката им, за ценностите, за които няма държавни цени - по договорените между страните цени;

2. закупените през годината животни за угояване и овце и кози за млекуване и угояване - по държавни изкупни цени, увеличени с разносните по доставката им. За животни за млекуване и угояване, за които няма определени държавни изкупни цени - по договорни цени с поделенията на научно- производствените обединения по говедовъдство и овцевъдство;

3. закупените през годината млади животни за основни стада - по доставни цени, но не по-високи от цените, определени от Държавния комитет за планиране, Министерството на финансите и Министерството на земеделието и хранителната промишленост, увеличени с разходите по доставката им;

4. извършените на други организации и лица услуги, включително на други членове или предприятия и на един и същ аграрно-промишлен комплекс - по цени на реализацията.

Чл. 163. (1) Плановият размер на заема се определя по тримесечия въз основа на таблицата "План за паричните постъпления и плащания" от производствено-финансовия план. Този размер представлява превишението на сумата на плащанията над постъпленията, увеличено с остатъка на заема към края на предхождащото тримесечие. Когато специалната заемна сметка е с кредитен остатък, превишението на плащанията над постъпленията се намалява след извършване проверката на обезпечението за положение към края на изтеклото тримесечие с кредитния остатък по специалната заемна сметка, но не повече от сумите на собствените оборотните средства. Когато през изтеклите тримесечия има неизпълнение на приходите и разходите и те ще се извършат през следващите тримесечия или има преизпълнение на приходите и разходите за сметка на следващите тримесечия, с неизпълнението или преизпълнението по писмено искане на стопанската организация и с разрешение на банката се коригира сумата на приходите и разходите за текущото тримесечие.

(2) За всяко тримесечие банката определя на стопанската организация лимит за плащане, до размера на който може да се извършват плащания от специалната заемна сметка.

(3) Когато по обективни причини се налага да се извършват допълнителни разходи, банката може да увеличи лимита за плащане над годишния размер на плановите разходи.

(4) Когато срокът за окончателно издължаване на заема не е настъпил, но специалната заемна сметка е с кредитен остатък, лимитът за плащане се спазва, ако до този срок стопанската организация ще ползува заем.

Чл. 164. (1) През течение на отделните тримесечия лимитът за плащане се увеличава със:

1. предвидените в производствено-финансовия план разходи за извършване през следващите тримесечия или с неизвършените през изтеклите тримесечия, но които трябва да се извършат през текущото тримесечие;

2. сумата не разходите, необходими за подсяване или презасяване на пострадалите култури - намалени със стойността на планираните, но неизвършени разходи за тези култури;

3. възстановените средства по специалната заемна сметка, изтеглени от нея в брой по реда на чл. 166. Когато получените средства през текущото тримесечие се възстановяват през следващото тримесечие, лимитът за плащане за последното се увеличава по реда на т. 1.

(2) Увеличението на лимита по т. 1 и 2 се извършва по писмено искане на стопанската организация с разрешение на банката.

(3) При определянето му лимитът за плащане за отделните тримесечия се намалява с извършените през изтеклите тримесечия разходи за сметка на тримесечието, за което се определя този лимит.

Чл. 165. През тримесечието кредитирането се извършва в рамките на определения лимит за плащане, който може да превишава кредитния лимит. В края на тримесечието заемът по специалната заемна сметка следва да бъде сведен до размера на кредитния лимит, без същия да се ангажира от просрочените заеми по партида Б.

Чл. 166. От специалната заемна сметка се отпускат и средства в брой за закупуване от членове-кооператори и от личните стопанства млади животни и животни за угояване, както и овце и кози за сезонно млекуване и угояване. Получените средства се отчитат от стопанската организация в срок до 15 работни дни, а когато това се извършва чрез п. т. т. станция, срокът се удължава с дните, необходими за придвижване на документите. Отчитането се извършва с писмо-декларация за размера на разходваните средства, като се посочват номерът и датата на разходните касови ордери. Нови аванси не се отпускат преди отчитане на отпуснатите преди това за същата цел. Когато стопанската организация не отчете получените средства в определените срокове, неотчетената сума се отнася в просрочен заем - партида Б.

Чл. 167. Банковите клонове съвместно със стопанските организации преценяват представените данни за очакваното изпълнение на производствено- финансовия план, като според това изпълнение коригират плановите отчисления и вноските за собствените и централизираните парични фондове без амортизационните отчисления, както и плановите отчисления за данъка върху дохода. Намаление в заплащането на труда не се прави. При надвнесени отчисления за фондовете спрямо полагащите се по очакваното изпълнение на плана нови отчисления не се правят до края на годината.

Чл. 168. (1) След изтичане за всеки месец банката съпоставя паричните постъпления и плащания по плана с фактическите постъпления и плащания, отразени по специалната заемна сметка.

(2) Когато се установи, че от началото на годината над 10% от предвидените суми не са постъпили и на банката не са известни причините за отклонението от плана, тя извършва незабавно проверка на място за установяване причините за тези отклонения.

(3) Когато при проверката се констатира, че планираните постъпления с натрупване от началото на годината не са получени по вина на стопанската организация (закъсняване с прибирането на реколтата, несвоевременно предаване на готовата продукция и др.), банката дава срок до един месец, в който, ако планът за паричните постъпления не бъде изпълнен, сумата на неизпълнението се отнася в просрочен заем - партида А.

Чл. 169. (1) Когато на последния ден от тримесечието заемът по специалната заемна сметка, увеличен с дебитния или намален с кредитния остатък по заемните подсметки, превишава кредитния лимит за тримесечието, превишението се отнася в просрочен заем - партида А.

(2) Ако на банката е известно, че превишението на заема над кредитния лимит не е по вина на стопанската организация, сумата на превишението не се отнася в просрочени заеми, ако банката има свободен кредитен лимит.

Чл. 170. (1) След изтичане на първото, второто и третото тримесечие заедно с проверката по реда на чл. 168, ал. 1, 2 и 3 се анализира изпълнението на плана за паричните постъпления и плащания с натрупване от началото на годината.

(2) Когато при проверките се установи, че:

1. предвидените суми от началото на годината не са постъпили по вина на стопанската организация и непостъпилите суми са по-големи от сбора между допуснатото превишение за заема над кредитния лимит в края на тримесечието и отнесеното в просрочие неизпълнение по реда на чл. 168, ал. 3, разликата от неизпълнението се отнася в просрочен заем - партида А. Когато сумата на неизпълнението е по-малка от отнесените в просрочие суми по реда на чл. 168, ал. 3, с разликата се издължава съответната част от просрочения заем;

2. просроченият заем - партида А, образуван по реда не чл. 169, ал. 1, или част от него не е по вина на стопанската организация, съответната част се издължава от специалната заемна сметка в рамките на кредитния лимит за текущото тримесечие.

Чл. 171. (1) Срокът за окончателното издължаване на заема се определя съобразно производствено-финансовия план на стопанската организация през месеца, през който превишението на паричните постъпления над паричните плащания от началото на годината осигурява окончателното издължаване на заема. Определянето на срока се извършва до 5 работни дни от получаването на утвърдения производствено-финансов план.

(2) Когато според плана на стопанската организация заемът не може да се издължи до края на годината, не се определя срок за издължаването му.

(3) При настъпване не срока за издължаване на заема дългът по специалната заемна сметка и просрочените заеми по партида Б се отнасят в просрочен заем - партида А. Специалната заемна сметка не се закрива и плащанията до края на годината се извършват до размер на кредитния остатък по нея при спазване на установената поредност с Наредба № 3 за плащанията.

Чл. 172. Когато стопанските организации имат необособени на отделен баланс поделения или звена в района на други банкови клонове, на които не са открити разплащателни или специални заемни сметки, могат да поискат да им се открият заемни подсметки при спазване реда за чл. 139 - 143 и при следните особености:

1. на заемните подсметки на поделенията или звената се определя лимит за плащане;

2. кредитният лимит не се разпределя по звена, а се следи в стопанската организация.

Чл. 173. Обезпечението на заема се проверява тримесечно по данни от баланса, към който се прилага сведение обр. III-23 (приложение № 12), като едновременно с това се проверява обезпечението на просрочения заем - партида А, и на другите заеми за стоково-материалните ценности и разходи за производствена дейност, ползувани по обикновена заемна сметка.

Чл. 174. Освен посочените в чл. 17 обекти за обезпечение се приемат и вземанията и другите активи по чл. 18, както и стоковата продукция, нереализирана към 31.ХII не по вина на стопанската организация със срок съобразно тримесечния план за реализацията, но не по-дълъг от 30 юни, а за пшеницата - до 31 август. Спиртните напитки, за производството на които има разрешение от Министерството на финансите, се приемат за обезпечение в сроковете, определени за ДСО "Винпром". Запасните части се приемат за обезпечение до размер на определения за тях норматив.

Чл. 175. (1) Когато причините за необезпечението са отстранени през периода от датата, към която е съставен балансът, до датата на проверката на обезпечението и стопанската организация направи искане по реда на чл. 177, частта от недостига от обезпечение, причините за който са отстранени, не се отнася в просрочен заем - партида Б.

(2) За отстранена причина не може да се счита счетоводното отнасяне по сметка "Печалби и загуби" на установените през годината фири, липси и др.

Чл. 176. Когато при проверката на обезпечението се установи излишък от обезпечение и стопанската организация има просрочени заеми по партида Б, излишъкът до размера на свободния кредитен лимит и без да се ангажира лимит за плащане, се използува за издължаването на просрочения заем по същата партида.

Чл. 177. Когато преди настъпване срока за издължаване на заема специалната заемна сметка се яви с кредитен остатък, той може да се използува за издължаване на просрочения заем - партида Б, ако до настъпването на крайния срок за издължаване на заема стопанската организация няма да ползува заеми.

Чл. 178. (1) Когато причините за просрочения заем - партида Б, са отстранени през периода, за който се проверява обезпечението, а погасяването на просрочения заем за сметка на отстранените причини е извършено през периода от изтичане на тримесечието до датата на проверката на обезпечението, със сумата на отстранените причини, използувани за погасяване на просрочения заем - партида Б, се увеличава деловодно заемът, чието обезпечение се проверява.

(2) Когато крайният срок за издължаване на заема по специалната заемна сметка не е настъпил, просроченият заем по партида Б се издължава със средства от специалната заемна сметка в границите на свободния кредитен лимит и ако са отстранени причините за този срочен заем.

Чл. 179. При кредитирането на стопанските организации за оборотни средства банката съдействува на управление "Земеделие" при ОНС при извършваните проверки за правилното планиране и точното спазване на утвърдените нормативи за материалните разходи на организациите, посочени в чл. 159. Когато при проверките се установят нарушения, по нареждане на управление "Земеделие" банката не отпуска средства за аванси на ръководните кадри до отстраняване на нарушенията.

Чл. 180. (1) Най-малко веднъж в тримесечието банката извършва проверки на място в стопанската организация. За добре работещите стопански организации тези проверки може да се извършват и за по-дълъг период.

(2) Проверките на място обхващат:

1. по приходната част на плана - от кои производства не са реализирани постъпленията, като по-конкретно се анализират отклоненията между планираните и фактически реализираните постъпления от растениевъдна и животинска продукция, и кои са по-главните причини за това;

2. по разходната част на плана - при кои производства има неизпълнение или превишение на планираните разходи и кои са по-главните причини за това;

3. правилно остойностяване и осчетоводяване на доставените или произведените стоково-материални ценности по посочените в чл. 162 цени.

Чл. 181. (1) Със заем по норматива за оборотни средства се кредитират стопанските организации от вътрешната търговия, общественото хранене, международния туризъм и материално-техническото снабдяване.

(2) Откриването на специална заемна сметка се извършва по реда на чл. 11, ал. 1 и 2. Към тази сметка може да се откриват една или няколко аналитични сметки в зависимост от това, с какъв лихвен процент се олихвява заемът за отделните групи или видове стоки.

(3) На стопанските организации, посочени в ал. 1, се открива и разплащателна сметка.

Чл. 182. Определянето на размера и ползуването на заема се извършват по реда на глава втора, раздел ХII и при спазване на разпорежданията на тази глава.

Чл. 183. Плановият размер на заeма на стопанските организации, които освен търговска дейност имат и изкупвателна дейност и извършват сезонни разходи, се определя, като към заема по чл. 182 се прибави планираният заем за изкупуване и за сезонни разходи.

Чл. 184. (1) Стопанските организации за търговия на едро се кредитират по специална заемна смета до размер на одобрен кредитен лимит. Стопанските организации за търговия на дребно, за обществено хранене и за международен туризъм, наричани по-нататък "организации за търговия на дребно", както и пласментно-снабдителните организации се кредитират също по специална заемна сметка, но при одобрена контролна цифра.

(2) Одобрените кредитни лимити (контролни цифри) на стопанските организации за търговия на едро и на пласментно-снабдителните организации всяко тримесечие се увеличават по писмено искане на стопанските организации с 1/30 от тримесечния насрещен план по стокооборота за същото тримесечие, без да се изисква допълнителен кредитен лимит. Така увеличените кредитни лимити (контролни цифри) се използуват при кредитирането и спрямо тях се установява увеличението, предвидено в чл. 34, т. 4 и чл. 186, ал. 6.

Чл. 185. При прилагането на чл. 128, ал. 2 за стопанските организации за търговия на дребно и за пласментно-снабдителните организации се спазват разпорежданията и на чл. 186, ал. 6 и чл. 191.

Чл. 186. (1) По писмено искане на стопанските организации за търговия на дребно и по преценка на банката контролната цифра може да бъде превишавана без ограничение по време до 5%, ако се доставят качествени и търсени от населението стоки и се изпълнява планът за стокооборота.

(2) По писмено искане на стопанската организация за търговия на дребно и по преценка на банката при преизпълнение на плана за стокооборота на дребно с натрупване от началото на годината контролната цифра може да се превишава и с процента на преизпълнението.

(3) Превишението на контролната цифра по реда на предходните алинеи се допуска при условие, че организациите изпълняват заданието за постъпления в налични пари и спазват разпорежданията за ведомствения стокооборот.

(4) През месец януари правото за превишение на контролната цифра по реда на ал. 1 и 2 се дава въз основа на изпълнението на плана за стокооборота на дребно за населението за изтеклата година.

(5) Стопанските организации за търговия на дребно могат да ползуват едновременно привилегиите по ал. 1 и 2. Искането за ползуване увеличението на контролната цифра по реда на ал. 1 и 2 важи, докато се изпълнява и преизпълнява планът за стокооборота и при спазване на ал. 3.

(6) Контролната цифра на пласментно-снабдителните организации може да се превишава до 10% за срок до 60 дни. Когато се допусне превишение, банката предупреждава писмено организацията, че ако в посочения срок превишението не бъде ликвидирано, ще бъде отнесено в просрочен заем - партида А.

Чл. 187. (1) От специалната заемна сметка се извършват всички плащания на стопанската организация от стоков характер за сметка на оборотни средства, включително транспортните разходи по доставката и реализацията, данъкът върху оборота и прехвърляемите надбавки по разплащателната сметка. От нея се издължават на определените срокове другите заеми за оборотни средства, ако е предвидено това да се извършва от специалната заемна сметка.

(2) От специалната заемна сметка на потребителните кооперации се плащат и платежните документи за дейността за изкупуване и преработка на селскостопански произведения и вторични суровини. Тези плащания се допускат и при превишение на контролната цифра при наличие на просрочен заем - партида А, както и при спряно кредитиране.

Чл. 188. (1) Стопанските организации за търговия на едро се кредитират с поощрителен лихвен процент за наличните нормативни запаси от необходими и търсени стоки, с които се преодолява дифицитността или се повишава стабилността в снабдяването на населението. Заемът се ползува по аналитична сметна № 2 към специалната заемна сметка в рамките на кредитния лимит на заема по норматива за оборотни средства. Постъпленията от продажбата на тези стоки се отнасят в заверение на аналитична сметка № 1 към специалната заемна сметка.

(2) Списъкът на стоките, които се кредитират с поощрителен лихвен процент, ежегодно се съобщава от централното управление на банката на банковите клонове и стопанските организации за търговия на едро заедно с лихвения процент, с който ще бъде олихвяван заемът.

(3) Заемът се отпуска за цялата година по еднократно писмено искане от стопанската организация. Към искането се прилага сведение по обр. III-2 за наличностите, посочени в списъка, описани по вид, количество и стойност. Обезпечението на заема по тази сметка се проверява всеки месец по сведение, изготвено по същия образец, което се представя с баланса. Размерът на заема се привежда в съответствие с наличното обезпечение, като резултатът се прехвърля по аналитична сметка № 1 на заема по норматива за оборотни средства със счетоводна операция.

(4) По писмено искане на стопанската организация проверка на обезпечението може да се извърши и през течение на месеца по сведение за наличностите, изготвено по счетоводни данни. В този случай за резултата от проверката на обезпечението се вземат счетоводни операции по установения ред.

(5) При прилагането на чл. 203, т. 1 платежните документи за доставката на стоките, включени в списъка по ал. 2, се плащат направо от аналитична сметка № 2 към специалната заемна сметка.

Чл. 189. (1) Прехвърлените в разплащателната сметна надбавки се установяват въз основа на сведение обр. III-15 (приложение 13), което се представя заедно с баланса за изтеклото тримесечие.

(2) Надбавките се прехвърлят периодично в разплащателната сметка по установения по реда на предходната алинея процент в срокове от 3 до 5 дни, определени по споразумение между стопанската организация и банката.

(3) По искане на стопанската организация и със съгласие на банката може да се допусне и извънредно прехвърляне на надбавките.

Чл. 190. (1) В началото на тримесечието до представяне на сведението обр. III-15 надбавките се прехвърлят в размери, установени по процента за предходното тримесечие.

(2) Ако в срока по чл. 189, ал. 1 сведението по обр. III-15 не бъде представено, прехвърлянето на надбавките се преустановява. След като бъде представено сведението, надбавките се прехвърлят за периода, през който са били спрени. В този случай, ако сведението е представено през следващия месец преди проверката на обезпечението на заема, с прехвърлените надбавки по разплащателната сметка за изтеклия месец се увеличава заемът, а ако е представено след проверката на обезпечението - надбавки за изтеклия месец не се прехвърлят.

Чл. 191. (1) Когато дългът по специалната заемна сметка по норматива за оборотни средства на стопанските организации за търговия на дребно превишава контролната цифра, включително даденото увеличение по реда на чл. 186, ал. 1 и 2, в продължение на 10 дни, банката предупреждава писмено съответната организация, че ако в определения срок, но не повече от 30 дни, считано от възникване на превишението, то не бъде ликвидирано, ще бъде отнесено в просрочен заем - партида А. В предупреждението банката определя и конкретния срок, до който трябва да се ликвидира превишението.

(2) Когато стопанската организация има звена, на които са открити заемни подсметки, при установяване на превишението се имат предвид и кредитните лимити по заемните подсметки или фактическият дълг по тях, ако той е по-малък, но при условие, че данните за дълга са потвърдени от банката.

(3) Когато плащанията от специалната заемна сметка са спрени по реда на чл. 48, ал. 1, при установяване превишението на контролната цифра се вземат предвид и наличните просрочени платежни документи, подлежащи на изплащане от специалната заемна сметка.

(4) Когато след предупреждението стопанската организация за търговия на дребно представи справка, от която се установява, че към определена дата превишението на заема се дължи на налични надпланови количества селскостопански произведения и вторични суровини, счита се, че няма превишение. Наличните надпланови количества селскостопански произведения и вторични суровини в стойност се установяват като разлика между фактическата наличност и сумата на предвиденото планово натрупване към съответната дата. В тези случаи ново предупреждение не се прави, а срокът по ал. 1 започва да тече от датата на представяне на справката за надплановите количества селскостопански произведения и вторични суровини.

(5) В случай, че в определения срок заемът по специалната заемна сметка не бъде сведен в рамките на увеличената по предвидения ред контролна цифра, превишението над контролната цифра по чл. 128, респективно чл. 184, ал. 2, се отнася в просрочен заем - партида А.

Чл. 192. Когато се образува просрочен заем - партида А, стопанската организация не може да ползува привилегиите по чл. 188 за увеличаване на контролната цифра.

Чл. 193. (1) Когато на пласментно-снабдителна организация е даден срок 60 дни да ликвидира превишението на контролната цифра и през този период възникне просрочен заем - партида А, в него се отнася, без да се чака изтичането на дадения срок, и превишението на дълга над контролната цифра, определена по реда на чл. 184, ал. 2.

(2) При възникване на просрочен заем - партида А, стопанската организация за търговия на дребно и банката съставят списък на стоки от първа необходимост, плащането на които се осигурява и при наличие на просрочен заем - партида А, до размер на постъпленията по специалната заемна сметка от предния ден .

(3) Когато постъпленията на стопанските организации за търговия на дребно от предния ден не са достатъчни за изплащане за изкупените селскостопански произведения и вторични суровини, на стоките от първа необходимост и на билетите за безкондукторно таксуване за продажба на населението, разликата се изплаща от просрочен заем - партида А.

Чл. 194. (1) Когато стопанските организации издължат просрочения заем - партида А, правото да се допуска превишение на контролната цифра се възстановява, ако в срок до 45 дни на допуснат просрочие на плащанията към доставчиците си, без да ползуват привилегиите по чл. 186. Конкретният срок се определя от банката.

(2) Ако в срока по предходната алинея отново се образува просрочен заем - партида А, постъпва се по реда на чл. 193, ал. 2 и 3.

Чл. 195. Когато стопанските организации, които се кредитират със заем по норматива за оборотни средства, имат поделения или звена в района на други банкови клонове, на които не са открити разплащателни или специални заемни сметки, могат да поискат да им се открият заемни подсметки при спазване разпорежданията на чл. 139 - 143 и при следните особености:

1. заемните подсметки на поделенията или звената се задължават с всички плащания и се заверяват с всички постъпления, посочени в чл. 187 - 189;

2. за да се прехвърлят надбавки и върху постъпленията по заемните подсметки, банковите клонове съобщават писмено (извънсчетоводно) кредитните обороти по заемните подсметки и през месеца, но не повече от два пъти в срокове, определени по споразумение със стопанската организация.

Чл. 196. По искане на стопанските организации по установения ред могат да се откриват и особени сметки за изплащане на разходи, свързани с издръжката на поделенията им.

Чл. 197. (1) Обезпечението на заема по норматива за оборотни средства се проверява всеки месец по данни от баланса, към които се прилага сведение обр. III-16 (приложение № 14). Едновременно с това се проверява обезпечението на просрочения заем - партида А, и на другите заеми за стоково-материални ценности и разходи, ползувани по обикновена заемна сметка, при спазване на чл. 145, 146 и 147.

(2) Плановият или фактическият размер на собствените оборотни средства се намалява с норматива за разходите за бъдещи периоди.

(3) Освен посочените в чл. 17 обекти за обезпечение се приемат и вземанията и другите активи по чл. 18, както и:

1. вземанията от болници, детски градини, ясли и др., когато плащанията се извършват от бюджетни средства, възникнали през месеца, за който се проверява обезпечението;

2. сумата на продадените на населението стоки на кредит по неотчетени от потребителните кооперации договори с ДСК от датата на последния срок за отчитане по график до края на месеца, а също и приетите от ДСК договори от последния срок по графика, за които до края на месеца не е получено заверение.

Чл. 198. За обезпечение на заема по норматива за оборотни средства се приемат, без да се превишава кредитният лимит (контролната цифра), независимо от това, кога са доставени, следните видове стоково-материални ценности, предназначени за продажба:

1. запасните части в стопанските организации за търговия на едро и на дребно за поддържане на домакински уреди в експлоатация;

2. запасните части при ДСО "Мототехника и автосервизи" - за моторни превозни средства в експлоатация;

3. запасните части при пласментно-снабдителните организации за локомотиви, за вагонния парк, за моторни превозни средства и селскостопански машини в експлоатация;

4. печатните издания в ДО "Книгоразпространение и търговия с книжарски стоки" с дълъг срок на реализация - речници, университетска литература, издания на класиците на марксизма-ленинизма, актуална обществено-политическа литература, учебници и други учебни пособия;

5. лекарствените средства за епидемии и други лекарствени средства с ограничена употреба при поделенията на Държавното аптечно обединение, ако са доставени по план и са включени в номенклатурата на Министерството на народното здраве;

6. лекарствени средства за епидемии при НПО по ветеринарно дело, ако са доставени по план;

7. изкупените от пласментно-снабдителните организации свободни движими основни средства и стоково-материални ценности до тяхната реализация, но не за повече от две години;

8. животните за угояване в спомагателните стопанства на стопанските организации за обществено хранене за нуждите на собствените им заведения за обществено хранене.

Чл. 199. (1) Стопанските организации за търговия на едро и пласментно- снабдителните организации се кредитират със заем по норматива за оборотни средства диференцирано по отделни групи стоки в рамките на кредитния лимит (контролна цифра) за заема по норматива за оборотни средства.

(2) Стоковият норматив в рамките на норматива за оборотни средства представлява сбор от нормативите за отделните групи стоки, разработени от Министерството на вътрешната търговия и услугите, съответно от Министерството на снабдяването и държавните резерви, и съгласувани с централното управление на банката.

(3) Когато определените нормативи по групи стоки не обхващат цялата номенклатура, с която работи съответната стопанска организация, групите, за които на са определени нормативи, образуват една обща група с един норматив. Този норматив представлява разликата между стоковия норматив и сумата на нормативите по отделните групи стоки.

(4) Установените нормативи по групи стоки общо за страната могат да се диференцират съобразно специфичните нужди и условия на работа от Министерството на снабдяването и държавните резерви и от стопанската организация за търговия на едро по поделения съгласувано със съответното банково звено.

(5) Стопанските организации за търговия на едро и пласментно- снабдителните организации могат да диференцират определените им нормативи по групи стоки по тримесечия и по отделни звена, ако ползуват отделен заем по норматива за оборотни средства. Това диференциране се извършва съгласувано със съответния окръжен банков клон.

(6) Промени на определените нормативи по групи стоки както общо, така и по пласментно-снабдителни организации и по поделения на стопанската организация за търговия на едро могат да се извършват от Министерството на снабдяването и държавните резерви и от стопанската организация за търговия на едро съгласувано със съответното банково звено.

Чл. 200. (1) На стопанските организации, които се кредитират диференцирано по групи стоки, се откриват отделни аналитични сметки, както следва:

1. аналитична сметка № 1 (основна), от която се извършват всички плащания и се отнасят всички суми, които е предвидено да се отразяват по специалната заемна сметка;

2. аналитична сметка № 2, по която при спазване на установения ред се прехвърля частта от заема по норматива за оборотни средства по аналитична сметка № 1, която подлежи на олихвяване с поощрителен лихвен процент;

3. аналитична сметка № 3, по която се прехвърля част от заема по норматива за оборотни средства по аналитична сметка № 1 във връзка с диференцираното кредитиране по групи стоки, когато фактическите запаси превишават за тях определените нормативи.

(2) Дългът по специалната заемна сметка по норматива за оборотни средства, отчитан по трите аналитични сметки и просрочения заем - партида Б, не може да превишава определения кредитен лимит (контролна цифра), включително допустимото превишение.

Чл. 201. (1) Ежемесечно заедно с баланса стопанските организации за търговия на едро и пласментно-снабдителните организации представят на банката сведение обр. III-18 (приложение № 6), в което се посочват данни в стойност за фактическите запаси по групи стоки, определените за тях нормативи и превишението на нормативите.

(2) Когато от представеното сведение се установи, че са допуснати превишения на определените нормативи по едни групи стоки, общата сума на това превишение, без да се компенсира със сумата на непопълнените нормативи по останалите групи стоки, се прехвърля по аналитична сметка № 3 към специалната заемна сметка.

(З) Когато по отделните групи стоки се отчита превишение на нормативите, което следва да се прехвърли по аналитична сметка № 3, сумата на превишението се намалява с ползуваните заеми за планови запаси, за непланови наднормативни запаси и със заемите по специални решения, когато с тях не се ангажира кредитен лимит (контролна цифра), отпуснати срещу стоки от същите групи.

(4) За допуснатите отклонения на запасите, за които не са определени нормативи по групи стоки и в сведението са посочени на един ред като обща група, санкции не се налагат.

Чл. 202. (1) През месеца, следващ проверката на обезпечението на заема по норматива за оборотни средства се постъпва по реда на чл. 201. В този случай остатъкът по аналитична сметка № 3 се привежда в съответствие с новия размер на превишението на нормативите по групи стоки. Ако остатъкът по аналитична сметка № 1 е по-малък от сумата на превишението, която следва да се отнесе по аналитична сметка № 3, прехвърлянето се извършва до размер на по-малката сума.

(2) Аналитична сметка № 3 се издължава изцяло и след проверката на обезпечението, до края на текущия месец, по писмено искана на стопанската организация и по представена от нея справка по данни на складовата и счетоводната отчетност за всички групи стоки при условие, че превишенията на определените нормативи по всички групи стоки са ликвидирани. По преценка на ръководителя на банковия клон данните могат да се проверяват на място.

Чл. 203. Заедно с налагане на санкциите по чл. 201 се установява следният ред на кредитиране и плащания на групите стоки, по които се отчита превишение на нормативите:

1. платежните документи за доставката на стоки, включени в списъка по чл. 188, ал. 2, се изплащат направо от аналитична сметка № 2 към специалната заемна сметка по норматива за оборотни средства в рамките на свободния кредитен лимит;

2. платежните документи за нови доставки от групите стоки, наличностите от които превишават определените нормативи и са отнесени в аналитична сметка № 3, не се изплащат, а остават като просрочени документи. Изплащането на тези платежни документи се извършва след ликвидиране превишението на нормативите по съответните групи стоки при спазване разпоредбите на чл. 200, ал. 2;

3. групите стоки, по които не се отчита превишение на нормативите, се изплащат от аналитична сметка № 1 в рамките на свободния кредитен лимит (контролна цифра).

Чл. 204. Когато е допуснато превишение на нормативите по групи стоки, освен санкцията по чл. 201 банката по своя преценка блокира и окончателно удържа чат от фонд "Работна заплата" на ръководните кадри съгласно чл. 53, ал. 1, т. 12 от Правилника за отношенията с банките в народното стопанство.

Чл. 205. Освен разпоредбите на глава втора, раздела ХII при ползуване на заема се прилагат и разпоредбите на този раздел.

Чл. 206. Със заем за изкупуване се кредитират и стопанските организации от системата на Централния кооперативен съюз, на който е възложено изкупуване на селскостопански произведения от потребителните кооперации.

Чл. 207. Окръжните кооперативни съюзи, които наред с изкупуването на селскостопански произведения имат и търговска дейност, за двете дейности ползуват само заем за изкупуване.

Чл. 208. На поделенията и звената на стопанските организации, които се кредитират със заем за изкупуване, заемни подсметки се откриват по реда на чл. 139 - 141.

Чл. 209. Необходимите на стопанските организации средства за авансиране на личните стопанства по договаряне на селскостопанските произведения, както и за разплащането по изкупването се отпуска при спазване на чл. 150 - 154.

Чл. 210. Авансите за изкупуване на билки се отпускат до 40-дневните нужди и се отчитат в срок до 45 дни.

Чл. 211. Обезпечението на заема се проверява всеки месец по данни от баланс, към който се прилага сведение обр. III-12, като едновременно с това се проверява обезпечението на просрочения заем - партида А, и на другите заеми срещу стоково-материални ценности и разходи, ползувани по обикновена заемна сметка, при спазване на чл. 155, ал. 2 - 7 и чл. 156 - 158.

Чл. 212. На окръжните кооперативни съюзи, които освен изкупвателната дейност имат и търговска дейност, стоковите наличности в търговията на едро и в търговията на дребно над определените за тях стокови нормативи не се приемат за обезпечение. Погасяването на образувания по тази причина просрочен заем - партида Б, може да става само при следващата проверка на обезпечението до размер на ликвидираните свръхнормативни запаси.

Чл. 213. Строителните и проектантските организации, включително строителните предприятия към АПК и специализираните хидромелиоративни МТС, се кредитират със следните заеми:

1. заем по норматива за оборотни средства;

2. заеми за незавършено строителство (проектиране): за изпълнени СМР (проучвателни и проектни работи) със собствени сили по незавършени обекти (проекти), етапи и подобекти, които в тази наредба се наричат обекти (проекти); на главни строители за изпълнено строителство (проектиране) от подизпълнители; за доставяне на машини и съоръжения.

Чл. 214. Заемът се отпуска на организациите за стоково-материални ценности и разходи, включени в общия норматив за оборотни средства за производствени запаси.

Чл. 215. Определянето на размера и ползуването на заема се извършват по реда на глава втора, раздел ХII и при спазване разпоредбите на тази глава.

Чл. 216. (1) Към искането за заема организацията представя и справка за размера на общия норматив за оборотни средства за производствени запаси.

(2) Заемът се ползува до размер на кредитния лимит.

(3) На организациите, кредитирани със заем по норматива за оборотни средства, не се открива разплащателна сметка.

(4) Специалната заемна сметка се заверява със средства от другите видове заеми и от други постъпления освен от реализация на завършени и предадени обекти (проекти) и от такива заеми, за ползуването и издължаването на които е установен друг ред.

Чл. 217. Когато организацията има поделения или звена в района на други банкови клонове, на които не са открити специални заемни сметки, тя може да поиска да им се открият заемни подсметки по реда на чл. 139 - 143.

Чл. 218. (1) За да бъдат кредитирани със заем за незавършено строителство (проектиране), строителните и проектантските организации трябва да отговарят на условията по чл. 15 и да не започват строителство на обекти без открито финансиране.

(2) Когато при започване на кредитирането строителните и проектантските организации са отговаряли на условията по чл. 15 и не са започнали строителство на обекти без открито финансиране, но впоследствие са нарушили някои от тези условия, банката преустановява кредитирането със заем за незавършено строителство до отстраняване на нарушението по установения ред.

Чл. 219. Заемът се отпуска на организациите за строително-монтажните работи (проучвателни и проектни работи) по незавършени обекти (проекти), изпълнени със собствени сили по сметни цени.

Чл. 220. За отпускането на заема организацията представя в банката искане, към което прилага:

1. справка обр. III-25 (приложение № 15) за производствения план със собствени сили за годината и по тримесечия;

2. списък обр. III-26 (приложение № 16) на пусковите обекти (проекти) или на работите, които трябва да бъдат завършени според договорите и нормите за времетраене на строителството (проектирането) и договорите между главния строител (главния проектант) и подизпълнителите.

Чл. 221. (1) Размерът на заема се определя по тримесечия по данни в таблица обр. III-25 (приложение № 17), която се съставя от справка обр. III-25 и списък обр. III-26.

(2) по искане на организацията за първите три тримесечия заемът може да се ползува над определения размер, считано от началото на годината до годишния обем на производствения план.

(3) През отделните тримесечия определеният размер на заема може да бъде превишаван с предвидената по плана за тримесечието сума за получаване от завършени обекти (проекти). Дългът в края на всяко тримесечие следва да се сведе до договорения размер.

(4) При условията на т. 117. 4 ПКС звена на строителна организация, обособени на баланс, могат да бъдат кредитирани за преизпълнение на годишната задача по отделни обекти в рамките на общия обем по производствения им план. Когато при тези случаи общият обем на производствения план на такова звено се превишава, изисква се съгласие на по-горестоящия орган, дадено чрез съответното банково звено. Когато при това съгласие се превишава общият обем на производствения план на тази организация, необходимо е съгласието на по-горестоящия орган, което се дава чрез съответната отраслова дирекция на банката. За кредитиране и над обема на производствения план на по-горестоящия орган е необходимо разрешение от централното управление на банката.

Чл. 222. (1) Заемът се ползува по обикновена заемна сметка. Средства от нея се прехвърлят по специалната заемна сметка въз основа на платежни нареждания на организацията. Прехвърлянията се извършват от 11-ия до 15-ия и от 21-вия до 25-ия ден на месеца и при проверка обезпечението на заема.

(2) Прехвърлянето на средства за първото и второто десетдневие по реда на предходната алинея се извършва до размер на действително изпълнените СМР по незавършени обекти за съответното десетдневие, но не повече от 1/3 от месечния план за СМР. По изключение прехвърлянето на средства над този размер може да се допусне при доказано преизпълнение на строителната програма.

(3) Стойността на изпълнените строителни и монтажни работи се установява месечно и тримесечно с двустранен акт обр. 19, съставен от инвеститора и строителя. Тримесечните актове се отразяват в баланса на организациите след проверка от банката по реда и в сроковете, посочени в чл. 52 от Наредба № 10 за финансиране, кредитиране и банков контрол на капиталните вложения (ДВ, бр. 54 от 1977 г.). Върнатите поради късно представяне в банката актове съгласно чл. 51 от същата наредба не се осчетоводяват.

(4) Когато се установи надвзета сума по заема за незавършено строителство, с нея се постъпва по реда на чл. 240.

(5) За надвзетата сума от датата на прехвърлянето й до датата на установяването й банката начислява допълнителна лихва 2%.

(6) Ако през следващия месец организацията не покрие надвзетите суми, до покриването им банката прехвърля по искане на организацията средства от заема за изпълнени СМР по незавършени обекти в специалната заемна сметка само въз основа на баланс. В този случай организацията може да ползува временен платежен заем само за заплати, ако има съгласие на горестоящата организация, дадено чрез съответното банково звено.

Чл. 223. (1) Частта от заема, която съответствува на стойността на изпълнените СМР (проектиране) по непредадени в срок обекти (проекти) се прехвърля в просрочени заеми в отделна аналитична сметка за всеки обект (проект), която се олихвява съгласно чл. 1, ал. 1, т. 8 от Тарифата за лихвите, таксите, комисионните и разноските, които банките и Държавният застрахователен институт събират и плащат по операциите си, както следва:

1. при удължаване на нормативните срокове до 3 месеца - 4%;

2. при удължаване на нормативните срокове от 3 до 6 месеца, за допълнително удължаване от 3 до 6 месеца - 6%;

3. при удължаване на нормативните срокове над 6 месеца - 10%.

(2) По реда на т. 3 от предходната алинея се постъпва и с предадените в срок, но неплатени до проверката на обезпечението обекти (проекти).

(3) Прехвърлянето на сумите по отделните аналитични сметки по реда на ал. 1 и 2 се извършва въз основа на справка обр. III-28 (приложение № 18) независимо от резултата от проверката на обезпечението.

(4) Когато по установения в Правилника за капиталното строителство ред се докаже, че строителят не носи вина за незавършването в нормативния срок на обекта, банката продължава кредитирането му от съответните аналитични сметки, посочени в ал. 1 и 2, до завършването в новия договорен срок. В този случай банката събира направо от инвеститора начислената лихва за този обект (проект) за времето след първоначалния до края на новия договорен срок. Сумата на лихвата се събира по реда на чл. 25, ал. 2 от Правилника за отношенията с банките в народното стопанство.

(5) Когато Министерският съвет удължи срока за завършването на обекта, банката продължава, съответно възстановява, кредитирането с редовен заем.

(6) Организациите не се кредитират за изпълнено строителство по обекти с неоткрито финансиране и по нередовни обекти, както и за строителството в надвишение на утвърдената сметна стойност съгласно чл. 55 от Наредба № 10, а също и лошо изпълнените работи и отклоненията от проекта при спазване на т. 74.3 от Правилника за капиталното строителство. При проверката на обезпечението банката намалява сметната стойност на отчетения в баланса обем, ако това строителство е осчетоводено.

(7) За изпълнените строителни и монтажни работи над утвърдената сметна стойност по незавършени обекти организациите се кредитират с редовен заем по реда на чл. 55 от Наредба № 10. Когато банката спре финансирането на обекта, за надвишението на утвърдената сметна стойност, на което е спряно финансирането, се постъпва по реда на предходната алинея.

Чл. 224. (1) Заемът за изпълнени СМР по незавършени обекти се издължава с получените суми при плащането въз основа на протокола на приемателната комисия за въвеждане обекта (проекта) съгласно т. 103 ПКС.

(2) Получените суми при разплащане на обекти (проекти), заемът за които е отнесен по съответните аналитични сметки, посочени в чл. 223, ал. 3 и 4, се използуват за издължаване на дълга по тези сметки за съответния обект. Остатъкът от сумата се отнася в специалната заемна сметка на заема по норматива за оборотни средства.

(3) Когато главният строител дължи суми на подизпълнители за изпълнени от тях подобекти и видове работи, той може да даде съгласие при разплащането на обекта банката да плати дължимата сума по реда на чл. 6, ал. 3 от Наредба № 10.

Чл. 225. Заемът се отпусна на организацията-главен строител (главен проектант) за изплащане на подизпълнителите извършено и предадено от тях съгласно договорите строителство (проектиране) по незавършени и непредадени още на инвеститорите обекти (проекти), независимо дали предаването е извършено в сроковете или след сроковете по договорите. Когато се иска заем за изпълнени работи по незавършени в срок обекти, той се ползува от съответната аналитична сметка по чл. 223.

Чл. 226. Заемът се отпуска за всеки обект (проект) и се води в обща партида на организацията. Към искането си тя прилага списък, в който са посочени сроковете за завършване на строителството от подизпълнителя и сумата за плащането му по всеки обект (проект) съгласно договорите.

Чл. 227. Заемът се ползува по обикновена заемна сметка общо за всички обекти (проекти). Съобразно договора между страните по нареждане на главния строител (проектант) или по искане на подизпълнителя сумите се одобряват на подизпълнителя по заема за незавършено строителство (проектиране), съответно по специалната му заемна сметка.

Чл. 228. Срокът за издължаване на съответната част от заема е еднакъв със срока за разплащане на обекта (проекта) след предаването му на инвеститора. Заемът се издължава с получените суми при разплащането.

Чл. 229. Ако обектът (проектът) не се предаде в срок, частта от дълга се отнася в съответната аналитична сметка в просрочени заеми по чл. 223 заедно с дълга по заема за изпълнени СМР (проектни работи) от главния строител (проектант) със собствени сили по същия обект (проект) и се издължава с получените суми за този обект (проект).

Чл. 230. Заемът се отпуска на организациите за доставяне на машини и съоръжения общо за всички строящи се обекти с редовно открито финансиране, когато по договора за строителството те са поели доставката и заплащането.

Чл. 231. За отпускането на заема организацията прилага към искането таблица обр. III-29 и списък обр. III-26, в които в раздела за машините и съоръженията се дават данни за реализацията на завършени и предадени обекти. Размерът на заема се определя по тримесечия въз основа на данните от посочените приложения.

Чл. 232. (1) Заемът се ползува по обикновена заемна сметка. Доставените машини и съоръжения се изплащат със средства от разрешения заем въз основа на платежни документи.

(2) Когато изграждането на обекта се финансира от банков клон, който не контролира организацията, по нейно искане може да се открие заемна подсметка при банковия клон, който финансира обекта. От тази сметка се изплащат доставените машини и съоръжения и свързаните с това разходи.

Чл. 233. Разпоредбите на чл. 221, ал. 4, чл. 223, ал. 1 - 6 вкл., и чл. 224, ал. 1 и 2 относно заема за изпълнени строителни и монтажни работи по незавършени обекти се прилагат и за заема за доставяне на машини и съоръжения.

Чл. 234. (1) Организациите се кредитират с този заем и за разходите им по доставката, съхраняването и опазването на машините и съоръженията по незавършени обекти.

(2) Към искането на заема за разходите по предходната алинея организацията представя план-сметка за разходите по дейността си за годината.

(3) Заемът се отпуска за годината, ползува се пряко от организацията, а по разпределение - от поделенията й, по отделна аналитична сметка до размер на издръжката съгласно план-сметката за годината. Когато разходите са изплатени от друг източник, по искане за организацията те могат да бъдат възстановени от заема.

(4) Заемът се погасява при заплащането на завършените обекти с постъпленията в договорения размер от средствата за инвеститорски контрол и от средствата за съхраняване и опазване на машините и съоръженията, предвидени по норматив в утвърдената генерална сметка.

Чл. 235. Обезпечението на всички заеми за оборотни средства се проверява ежемесечно, а за проектантските организации - тримесечно по данни от баланса, към който се прилагат сведение обр. III-24 (приложение № 19) и справка обр. III-28 (приложение № 18).

Чл. 236. (1) Освен посочените в чл. 16 обекти за обезпечение се приемат и вземанията и другите активи по чл. 17, както и ценностите за непроизводствената дейност.

(2) Вземанията за извършено строителство по изпълнителни листове срещу учреждения и организации на бюджетна издръжка се приемат за обезпечение до тяхното събиране.

(3) При проверката на обезпечението се спада плановият или фактическият размер на собствените оборотни средства за производствената и непроизводствената дейност в зависимост от това, кой е по-голям.

Чл. 237. (1) Когато се установи недостиг от обезпечение, банката съвместно с организацията извършва необходимия анализ, за да разкрие причините за необезпечението на заема.

(2) Когато причините за необезпечението са отстранени през периода от датата, към която е съставен балансът, до датата на проверката на обезпечението и организацията направи искане по реда на чл. 27, ал. 4, частта от недостига от обезпечение, причините за който са отстранени, не се отнася в просрочен заем.

(3) Когато причините за просрочените заеми са отстранени през месеца, за който се проверява обезпечението, а погасяването на просрочения заем за сметка на отстранените причини е извършено през периода от началото на следващия месец до датата на проверката на обезпечението, със сумата на отстранените причини, използувана за погасяване на просрочения заем, се увеличава деловодно заемът, чието обезпечение се проверява.

Чл. 238. Проверката на обезпечението се извършва и когато специалната заемна сметка е с кредитен остатък, но организацията ползува заем за незавършено строителство или има просрочен заем по партида Б. Когато в тези случаи се установи недостиг от обезпечение, за сумата на недостига не се взема счетоводна операция.

Чл. 239. Когато при проверката се установи излишък от обезпечение на заема за изпълнени СМР със собствени сили (за незавършено проектиране), излишъкът по искане на организацията се прехвърля по специалната заемна сметка или с него служебно се покрива надвзета сума по заема, отнесена в просрочен заем - партида Б.

Чл. 240. (1) Освен по реда на чл. 239 надвзетата сума по заема за незавършено строителство се покрива и със средства от специалната заемна сметка до размер на свободния кредитен лимит към датата на баланса, но не повече от свободния кредитен лимит в деня на проверката на обезпечението. При липса на свободен кредитен лимит надвзетата сума се отнася в просрочен заем - партида Б.

(2) Когато надвзетата сума се възстановява със свободен кредитен лимит по специалната заемна сметка, счетоводна статия за недостига от обезпечение се взема до размер на заема по специалната заемна сметка, увеличен с възстановената надвзета сума по заема за незавършено строителство.

Чл. 241. В справка обр. III-28 организацията посочва по сметна стойност незавършените и непредадените в срок до датата на баланса обекти (проекти), както и предадените, но неплатени до представянето на баланса.

Чл. 242. Справка обр. III-28 не се представя, когато няма обекти по чл. 223, ал. 1 и 2.