Държавен вестник, брой 6 от 19.I

Чл. 1. (1) Недвижими имущества, които са забележителни произведения на архитектурата, строителството, изобразителните и приложните изкуства и отговарят на изискванията на чл. 3 от Закона за паметниците на културата и музеите (ЗПКМ), се обявяват за паметници на културата. Те подлежат на издирване, изучаване и документиране.

(2) По вид и значение паметниците са единични (отделно стоящи) и групови - комплекси, ансамбли и резервати, а едните и другите:

1. архитектурно-строителни (паметници на градоустройството, архитектурата и археологията);

2. паметници на изобразителните и приложните изкуства;

3. исторически паметници и места;

4. (нова - ДВ, бр. 51 от 1988 г.) паметници на градинско-парковото изкуство (градини, паркове, алеи, озеленени булеварди, площади, гробища, скверове и др.).

(3) Средата, в която са създадени недвижимите паметници на културата, и движимите ценности в тях са неразделна част от паметниците на културата.

Чл. 2. (1) Архитектурно-строителните паметници са ценни за историята, архитектурата, археологията и обществото сгради, съоръжения и останки от тях, надгробни и селищни могили, валове, некрополи и др.

(2) Паметници на изобразителните и приложните изкуства са:

произведения на монументалната живопис, дървопластика, мозайки, стенописи по външни и вътрешни стени и тавани, творби на монументалната скулптура и приложните изкуства.

(3) Исторически паметници са: сградите и местата, свързани с важни исторически събития, с живота и дейността на исторически личности и бележити дейци на културата и науката.

Чл. 3. Всички ведомства, учреждения, обществени и кооперативни организации и граждани, които притежават паметници на културата, са задължени при поискване да представят на органите по издирване и изучаване необходимите сведения за тях и да съдействуват за проучването им.

Чл. 4. (1) Издирването, изучаването и документирането на недвижимите паметници на културата имат за цел да установят фонда на културното наследство, неговото систематизиране, научна класификация и категоризация. За целта се разработват научни паспорти, графично фото- и фотограметрично заснемане и др., които се използуват при проектиране, изпълнение на консервационни работи, представяне и популяризиране на паметниците на културата.

(2) Държавата полага грижи за издирване и изучаване на недвижимите паметници на културата на територията на страната посредством Националния институт за паметниците на културата (НИПК), окръжните съвети за култура (ОСК), институтите на Българската академия на науките (БАН) и др.

Чл. 5. Издирването на паметниците на културата се извършва чрез: археологически разкопки, проучвания на място, научни експедиции, комисии и други методи и средства. Откриването им може да стане и случайно при селскостопански, благоустройствени, строителни и други мероприятия.

Чл. 6. (1) Разкопките за издирване на паметници на културата се извършват на основание на цялостен план за проучване на страната, който се изработва от Комитета за култура (КК) и БАН.

(2) За извършване на археологически разкопки от НИПК се изисква открит лист от Археологическия институт и музей (АИМ) при БАН и се издава административна заповед от директора на НИПК, която се връчва на председателя на съответния народен съвет или на собственика на терена.

Органите на държавната власт и управление са длъжни да оказват съдействие за извършване на разкопките съгласно чл. 17 ЗПКМ. За разчистване на проучени археологически паметници, обект на реставрация от НИПК, не се иска открит лист.

(3) Изпълнителният комитет (ИК) на ОНС съгласувано с НИПК може да обявява със заповед определени зони за защитени, когато в тях се предполагат културни пластове.

Чл. 7. Изучаването на паметниците на културата се извършва от НИПК съгласувано с ОСК, институтите на БАН, висшите учебни заведения (ВУЗ), музеите и други държавни и обществени институти и органи чрез проучване на място, проучване по литература, а при нужда - и чрез допълнителни археологически разкопки, архитектурни сондажи и други средства.

Чл. 8. (1) Изучаването на паметниците на културата е комплексно и обхваща:

1. определяне общото състояние на паметника на културата и средата му и първоначално документиране чрез описание, архитектурно и фотозаснемане, фотограметрично и геодезично документиране;

2. историческо проучване по архивни материали, литературни източници, изобразителни, полиграфични, епиграфски и хералдически материали, библиографски справки и др.;

3. изкуствоведчески проучвания, които обхващат: описание на паметника и аналогии с други паметници, датировка; стил, автор, школа и хронологични съпоставки;

4. техническа и технологична характеристика: материали, конструкции, разтвори, физични, химични и биологични изследвания, инфрачервени, ултравиолетови, рентгенови и други изследвания, микро- и макроснимки, стереорадиографични и др. - според нуждите.

(2) Изучаването на паметниците на културата се извършва на етапи:

1. предварително - дава се заключение за историческото, научното и художественото значение на паметника, открива се досие на паметника, регистрира се и се обявява в "Държавен вестник";

2. пълно - допълва се досието на паметника с паспорт, каталог, монографии и др. и се определя окончателната му категория. Пълното проучване продължава и по време на консервацията и реставрацията.

Чл. 9. (1) Всички документи, които се събират и създават в процеса на издирване, деклариране, изучаване, регистриране и обявяване, проучване, проектиране, консервация и реставрация на паметниците на културата, тяхното популяризиране и охрана, образуват личното им досие. Всяко досие има три части:

1. текстова част - с исторически данни и преценка за историческото, научното и художественото значение на паметника и неговата техническа и технологична характеристика;

2. графична част - с архитектурно, фотограметрично, геодезично и друго заснемане на паметника;

3. фотодокументация с пълно заснемане на паметника на културата: черно-бели и цветни негативи, цветни диапозитиви и черно-бели и цветни копия, направени при първоначалното изучаване, преди започване, през време и след завършване на консервацията и реставрацията.

(2) В НИПК се съхраняват оригиналните досиета на недвижимите паметници на културата, а в ОСК или определени от тях органи - копия от досиетата.

Чл. 10. (1) Предложения за деклариране на сгради и исторически места за паметници на културата могат да правят държавни учреждения, централни ръководства на обществени организации, институти, дружествата на приятелите на паметниците на културата и музеите и граждани.

(2) Издирените паметници на културата се декларират от НИПК чрез съставяне на списък на паметниците на културата, един екземпляр от който се изпраща на ОСК, които уведомяват съответните собственици.

(3) За декларираните паметници на културата се попълва картон в два екземпляра, единият от които остава в НИПК, а другият се изпраща в ОСК.

(4) В картона се дават пълни адресни данни и данни, които характеризират паметника и са основание за декларирането му, както и всички елементи на паметника и средата му.

Чл. 11. (1) Всички декларирани паметници на културата са юридически защитени и се намират под временна възбрана. В тях не могат да се извършват изменения и преустройства, които променят външния им образ и вътрешното разпределение. При нарушения собствениците и ползувателите се наказват за повреждане или унищожаване на паметника на културата съгласно Наказателния кодекс, Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), ЗПКМ и Закона за териториално и селищно устройство (ЗТСУ).

(2) Издирените и декларирани паметници на културата подлежат на изучаване и научна обработка с цел да се разкрие тяхното научно, историческо и художествено значение и да се включат във фонда на културното наследство на страната.

(3) Ако от изучаването и научната обработка се установи, че обектът не притежава необходимите качества за паметник на културата, НИПК уведомява ОСК, който писмено съобщава на съответния народен съвет и собственика. От този момент се вдига временната възбрана и защитата на обекта като паметник на културата.

Чл. 12. (1) Документацията за декларираните паметници на културата след първоначалното им изучаване се внася в Съвета за опазване на паметниците на културата (СОПК) за одобряване.

(2) Одобрените от СОПК паметници на културата се утвърждават от председателя на Комитета за култура, след което се вписват в Държавния списък на паметниците на културата (регистър) и получават пореден номер.

(3) В ОСК се води местен списък (регистър) на паметниците на културата.

(4) Регистрираните паметници на културата се обявяват в "Държавен вестник". Националният институт за паметниците на културата периодично издава каталози на обявените паметници на културата.

Чл. 13. (1) Предложения до Министерския съвет за обявяване на резервати по чл. 4 ЗПКМ се правят от Комитета за култура и Комитета по архитектура и благоустройство (КАБ) при МС.

(2) За обявяване на резерватите се изискват следните проучвания и документи:

1. мотивиран доклад от ОНС за необходимостта от обявяване на резервата с икономическа и идеологическа обосновка;

2. научно обоснована справка за историческата, архитектурната и художествената стойност на резервата, разработена от НИПК и ОСК;

3. кадастрален план на резервата с означение на границите му (всички единични паметници и охранителната зона).

Чл. 14. (1) Регистрите, личните досиета и други документи, свързани с недвижимите паметници на културата, които се намират в НИПК, образуват Националния документален архив на паметниците на културата.

(2) Архивни и документални материали за паметниците на културата, които се изработват или съхраняват в други институти, организации и учреждения на държавата, се считат за част от Националния документален архив на паметниците на културата и задължително се предоставят безплатно (в оригинал или копие) за попълването му. Непредаването на такъв материал се наказва по ЗАНН.

(3) Научно-техническата документация (НТД) е част от досието на паметника и веднага след изработването и одобряването й задължително се предава в архива. Забранява се изплащането на възнагражденията за НТД, ако не се представи документ за предаден на архива екземпляр от нея.

(4) В ОСК се организира местен архив на недвижими паметници на културата.

Чл. 15. (1) Националният документален архив съставя необходимите каталози и справочници за ползуването му.

(2) В Националния документален архив на паметниците на културата се води фототека и филмотека.

(3) За образуване, съхраняване и ползуване на Националния документален архив НИПК издава специални указания.

Чл. 16. (1) Ползуването на Националния документален архив и изготвянето на преписи на документи от него става само с личното разрешение на директора на НИПК.

(2) Забранява се изнасяне на документи от Националния документален архив за ползуване вън от помещенията му.

Чл. 17. (1) За издирване, изучаване, деклариране, регистриране и обявяване на паметниците на културата се изработват следните документи:

1. списък на декларираните паметници на културата;

2. картон за деклариране;

3. лично досие на паметника на културата;

4. държавен списък на паметниците на културата (регистър);

5. паспорт на паметника на културата;

6. отчетна карта за паметника на културата;

7. удостоверение за притежание на паметник на културата;

(2) Други форми на документи се създават при нужда с решение на директора на НИПК.

Чл. 18. (1) След регистриране и обявяване в "Държавен вестник" на недвижимите паметници на културата ОСК издава на собствениците удостоверения, че имотът е обявен за паметник на културата. До обявяването на паметника на културата на собствениците се издават при нужда временни удостоверения от НИПК.

(2) Окръжният съвет за култура писмено уведомява местните градски и селски общински народни съвети за регистрираните и обявените в "Държавен вестник" недвижими паметници на културата, собственост на граждани, за да се отбележи това служебно в партидите по имуществените регистри за данъчно облагане от съвета. При издаване на удостоверения за тези имоти, особено за продажба и други правни сделки, да се отбелязва задължително, че имотът е паметник на културата.

(3) При промени на собствеността съгласно чл. 28 ЗПКМ или при вписване на законна ипотека върху имота - паметник на културата, съответният народен съвет, извършил промяната, в едномесечен срок да уведоми ОСК за отбелязване на промяната в личното досие на паметника.

При отписване на имота от списъка на паметниците на културата собственикът е длъжен да върне издаденото му удостоверение в ОСК.

(4) Собствениците на недвижими паметници на културата - държавни, обществени и кооперативни организации, са задължени в едномесечен срок да уведомят ОСК за извършеното прехвърляне и замяна на паметниците на културата съгласно чл. 26, ал. 3 ЗПКМ.

(5) При неизпълнение на задълженията по този член се налагат наказания съгласно ЗПКМ и ЗАНН.

Чл. 19. Регистрираните и обявени недвижими паметници на културата се отбелязват в териториалноустройствените, общите и подробните градоустройствени планове на селищата съгласно специална наредба, одобрена от Комитета за култура и КАБ, което се контролира от органите на ОСК и специалистите от техническите служби при народните съвети.

Чл. 20. (1) Отписване или промяна в категорията на недвижимите паметници на културата се извършва със заповед на председателя на Комитета за култура по предложение на НИПК и решение на СОПК, подкрепено с акт за състоянието на паметника. Те се отбелязват в регистъра. Искания за промени се правят чрез ОСК.

(2) Паметниците от категорията "за сведение" се отписват или прекатегоризират от НИПК.

(3) При отписване се осигурява пълно заснемане и документиране на паметника на културата от предложителя, ако не са направени преди това.

Отписването се обнародва в "Държавен вестник".

(4) Отписването и промяната се съобщават писмено на съответния ОСК, който уведомява собственика и отбелязва промените съгласно предходните алинеи.