Държавен вестник, брой 12 от 9.II

Чл. 1. Тази наредба определя условията и реда за организиране и провеждане конкурсите за създаване или проектиране произведения на градоустройството и архитектурата, изобразителните и приложните изкуства и дизайна.

Чл. 2. Конкурсите имат за цел да съдействуват за създаване или проектиране произведения на градоустройството и архитектурата, изобразителните и приложните изкуства и дизайна на най-високо идейно-художествено ниво, с най-високи качества и ефективност при възможност за участие в творческия процес на широк кръг от автори или колективи.

Чл. 3. По тази наредба се организират и провеждат конкурси за:

1. проекти на градоустройството и архитектурата;

2. проекти за инженерни съоръжения, в които доминира архитектурно-художествената част;

3. произведения на изящните изкуства;

4. произведения на монументалните и декоративно-монументалните изкуства;

5. произведения на приложните изкуства;

6. произведения на дизайна;

7. произведения на художествения синтез на архитектурата с изобразителните и приложните изкуства и дизайна.

Чл. 4. Конкурсите могат да бъдат:

1. тайни - когато не са известни авторите на произведенията или проектите;

2. явни - когато се известни авторите на произведенията или проектите;

3. общи - в които могат да участвуват всички желаещи български специалисти;

4. ограничени - в които могат да участвуват само определен кръг български специалисти;

5. контрактувани - в тях участвуват автори, с които е сключен предварителен договор за участие (контрактация);

6. международни - в които се допуска участието и на специалисти от други страни;

7. национални - в които се допуска участието на специалисти само от нашата страна;

8. ведомствени - в които участвуват специалисти само от отделно ведомство или организация.

Чл. 5. (1) (Изм. - ДВ, бр. 3 от 1984 г.) Произведенията и обектите, които задължително ще се създават или проектират с конкурс, се определят и утвърждават от Комитета за култура или Министерството на строителството и селищното устройство, или Държавния комитет за наука и технически прогрес по предложение на Съюза на архитектите в България, Съюза на българските художници или съответния инвеститор.

Произведенията и обектите се определят и утвърждават с перспективните и годишните планове, като обемът на проучвателните и проектните работи за обектите на капиталното строителство се предоставя на института (организацията), респективно на Съюза на архитектите в България, който ще проектира следващите фази.

(2) Въз основа на резултатите от конкурса планът за проектиране на следващите фази на първопремирания проект се предвижда в плана за проектиране на Съюза на архитектите в България или института (организацията), уточнен при утвърждаване на конкурсната програма съгласно чл. 12.

Чл. 6. Определянето на характера на конкурса се извършва едновременно с вземането на решение по чл. 5 за неговото провеждане. Решението за обявяването на международен конкурс се внася за одобряване в Министерския съвет.

Чл. 7. (1) Обявители на конкурса по смисъла на тази наредба могат да бъдат:

1. Съюзът на архитектите в България със съответния инвеститор - за обектите на градоустройството и архитектурата;

2. Съюзът на архитектите в България със съответния инвеститор - за инженерните съоръжения, в които доминира архитектурно-художествената част, след съгласуване с Научно-техническия съюз;

3. Съюзът на архитектите в България и Съюзът на българските художници със съответния инвеститор - за обектите и произведенията на художествения синтез на архитектурата с изобразителните и приложните изкуства и дизайна;

4. Съюзът на българските художници със съответния инвеститор - за произведенията на изящните, монументалните, декоративно-монументалните, приложните изкуства и дизайна.

(2) Обявители при ведомствените конкурси са институтът, организацията, съюзът или дружеството, от които се провежда конкурсът.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 33 от 1984 г.) Конкурсите се обявяват, организират и провеждат след съгласуване с Комитета за култура или Министерството на строителството и селищното устройство, или Държавния комитет за наука и технически прогрес.

Чл. 8. Средствата за организиране и провеждане на конкурса се осигуряват от инвеститора по съответния планов ред. Тези средства включват наградите - премии, поощрения, обезщетения, възнагражденията на журито, консултантите и техническата комисия, командировките и материалните разходи за организиране и провеждане на конкурса.

Чл. 9. (Изм. - ДВ, бр. 33 от 1984 г.) Контролът за правилното организиране и провеждане на конкурсите и за спазването на тази наредба се упражнява от Комитета за култура или Министерството на строителството и селищното устройство, или от Държавния комитет за наука и технически прогрес.

Чл. 10. Всички конкурси за създаване или проектиране произведения на градоустройството и архитектурата, изобразителните и приложните изкуства и дизайна се организират и провеждат по конкурсна програма.

Чл. 11. Проектът за конкурсна програма се съставя от обявителя или упълномощено от него лице, колектив или организация за сметка на инвеститора и се подписва от ръководството на ведомството-инвеститор и съответния съюз.

Чл. 12. (1) (Изм. - ДВ, бр. 33 от 1984 г.) Конкурсната програма, придружена с всички материали и приложения към нея, задължително се утвърждава от Комитета за култура или Министерството на строителството и селищното устройство, или от Държавния комитет за наука и технически прогрес, а за инженерните обекти, в които доминира архитектурно-художествената част - от Министерството на строителството и селищното устройство съгласувано с Държавния комитет за наука и технически прогрес.

(2) При утвърждаване на конкурсната програма за обектите на градоустройството и архитектурата се определя чрез кого ще се извършва проектирането - чрез Съюза на архитектите в България или проектантския институт или организация.

Чл. 13. Международните конкурси се обявяват с решение на Министерския съвет. Съобщенията за тях се обнародват и в печатните органи и издания на съответните международни съюзи. Конкурсните програми за международни конкурси освен на изискванията на тази наредба следва да отговарят и на действуващите международни правилници и изисквания.

Чл. 14. Конкурсната програма определя:

1. характера и вида на конкурса;

2. задачата на конкурса;

3. темата на конкурса;

4. времетраенето на конкурса;

5. деня, часа, мястото и начина за предаване и приемане на проектитеили произведенията;

6. необходимия най-малък брой проекти или произведения, които трябва дабъдат представени, за да се състои конкурсът, или броя на договорите (контрактациите), които ще се сключат за участие в него;

7. вида, начина, материалите и мащаба, в които трябва да се представятпроизведенията или проектите;

8. броя и размера на наградите - премии, поощрения, обезщетения;

9. броя на членовете на журито съгласно чл. 22;

10. къде и кога ще се дават материали и справки за конкурса;

11. други условия и данни, които обявителят счете за необходимо да съобщи на участниците.

Чл. 15. При конкурси за обекти на капиталното строителство към конкурсната програма се прилага и задание за проектиране, съставено съгласно Правилника за капиталното строителство (ДВ, бр. 98 от 1973 г.; доп., бр. 13 от 1975 г., бр. 46 от 1976 г. и бр. 4 и 63 от 1977 г.), от инвеститора, което трябва да съдържа точни, ясни и пълни указания по всички въпроси, свързани с най-правилното и ефективно решаване на конкурсната задача.

Чл. 16. Обявената конкурсна програма може да се изменя по реда на утвърждаването й само в изключителни случаи по обективни, независещи от обявителя причини, и то не по-късно от изтичане на една трета от времето, определено за провеждане на конкурса.

Чл. 17. (1) (Изм. - ДВ, бр. 33 от 1984 г.) Конкурсите за създаване и проектиране на произведения на градоустройството и архитектурата, изобразителните и приложните изкуства и дизайна се обявяват със съобщение задължително поне в един вестник на ежедневния централен печат, в други централни и местни издания, в изданията на Съюза на българските художници, Съюза на архитектите в България, научно-техническите съюзи, Комитета за култура и Министерството на строителството и селищното устройство. Съобщенията за международните конкурси се обнародват и в печатните издания на съответните международни съюзи.

(2) В съобщението следва да се посочат данните относно характера и темата на конкурса, деня, часа и мястото за предаване на проектите или произведенията, броя и размера на наградите, къде и кога ще се дават материали и справки по конкурса.

Чл. 18. Съюзът на архитектите в България, Съюзът на българските художници и научно-техническите съюзи уведомяват с писма своите дружества или групи за обявените конкурси.

Чл. 19. Ведомствените конкурси се обявяват със съобщения в съответното ведомство или организация.

Чл. 20. Когато се изменят условията на конкурса съгласно чл. 16, те трябва да се обявят по реда на чл. 17. Освен това новите условия трябва писмено да се съобщят на всички зарегистрирани участници.

Чл. 21. Справки и запитвания за изясняване същността на задачата могат да се правят най-късно до изтичането на една трета от срока за провеждане на конкурса. Отговорите на запитванията се съобщават писмено на всички зарегистрирани участници.

Чл. 22. (1) Представените конкурсни произведения или проекти се преценяват от жури, което се състои от представители на:

1. инвеститора на конкурса;

2. Комитета за култура;

3. (Изм. - ДВ, бр. 33 от 1984 г.) Министерството на строителството и селищното устройство;

4. Държавния комитет за наука и технически прогрес - за случаите по чл. 3, точка 6;

5. (Изм. - ДВ, бр. 33 от 1984 г.) научно-техническите съюзи - за случаите по чл. 3, точка 2;

6. Държавната комисия за изобразителни и приложни изкуства и архитектура при Комитета за култура, Съюза на архитектите в България и Съюза на българските художници;

7. Съюза на българските художници;

8. Съюза на архитектите в България.

(2) Главният проектант на общия градоустройствен план е участник по право в журито, ако не е участвувал в конкурса на някои от обектите.

Чл. 23. (Изм. - ДВ, бр. 33 от 1984 г.) Членовете на журито трябва да са компетентни в областта на съответната конкурсна задача и с доказани творчески качества в тази област. Не се допуска в състава на журито неспециалистите да бъдат повече от 1/4 от общия брой на журьорите, като броят на представителите на Съюза на архитектите в България и Съюза на българските художници да не бъде по-малко от 1/2 от общия им сбор.

Чл. 24. Членовете на журито се определят поименно от съответните ведомства и съюзи съгласно чл. 14 и 22 по искане на обявителя на конкурса и се назначават от него със заповед, която се издава в едноседмичен срок след предаването на произведенията или проектите.

Чл. 25. Членовете на журито не могат да бъдат заменявани след започване на журирането.

Чл. 26. По решение на журито могат да се привлекат като консултанти специалисти, необходими за изясняване на някои специфични проблеми на конкурсната задача.

Чл. 27. Заседанията на журито се считат за редовни, ако присъствуват най-малко 3/4 от членовете му. Решенията се вземат с явно гласуване при обикновено или квалифицирано болшинство от 2/3 на присъствуващите. В случаите на равен брой гласове "за" и "против" при обикновеното болшинство председателят има два гласа.

Чл. 28. На първото си заседание членовете на журито избират председател и зам.-председател. Те не могат да бъдат заменявани до приключването на конкурса освен когато лично пожелаят това поради невъзможност да изпълняват задължението си. Председателят, респективно зам.-председателят, е длъжен да присъствува и ръководи всички заседания.

Чл. 29. (1) За правилното провеждане на конкурса в едноседмичен срок от датата за приемане на проектите или произведенията обявителят назначава техническа комисия, която е извън състава на журито.

(2) Техническата комисия разопакова представените проекти или произведения, заснема ги и съставя списък на всички материали към тях.

Чл. 30. При тайни конкурси проектите или произведенията се означават от техническата комисия с нови типови знаци, като мотата им или други белези, указващи автора, се замаскирват. Списъкът с мотата на конкурсните произведения или проекти и определените нови цифрови знаци с пликовете се съхраняват от обявителя до произнасянето на журито.

Чл. 31 (1) Техническата комисия проверява дали представените произведения или проекти отговарят на изискванията на конкурсната програма и в срок до 20 дни представя за това протокол на журито.

(2) Всички произведения, проекти и материали, които не отговарят на изискванията на конкурсната програма или не се изискват от нея, се описват от техническата комисия в протокола, който тя представя на журито.

Чл. 32. Журито може да вземе решение с пълно единодушие да разгледа и оцени извън конкурса някои произведения или проекти, въпреки че не отговарят на изискванията на конкурсната програма. Ако се установи наличието на особени качества или интересни идеи с несъмнен принос за решаването на конкурсната задача, журито може да направи предложение на инвеститора авторите на бъдат възнаградени извън предвидените награди или произведението или проектът да бъдат откупени.

Чл. 33. Произведенията или проектите на участвуващите в контрактувани конкурси, които не са сключили договори за участие (контрактация), се преглеждат и оценяват от журито при условията на чл. 31 и 32.

Чл. 34. Журито преглежда и преценява представените произведения или проекти напълно обективно, като взема пред вид техните положителни и отрицателни страни съобразно изискванията на конкурсната програма. Преценките се правят писмено с мотивирани характеристики за всяко произведение или проект поотделно. Въз основа на тези характеристики журито задължително ги степенува и определя наградите.

Чл. 35. Когато журито не присъди определените според конкурсната програма награди или някои от тях, то може да увеличава броя или размера на останалите награди в рамките на предвидената обща сума. Журито може да присъди само една първа премия.

Чл. 36. За работата на журито и за неговите решения се съставя протокол, който се подписва от председателя и от членовете. Решенията трябва да се мотивират и особените мнения да се вписват в протокола.

Чл. 37. Когато конкурсът е таен, след подписването на протокола журито установява кои са мотата на наградените произведения или проекти и отваря пликовете с имената на авторите в присъствието на най-малко 3/4 от състава на журито и техническата комисия. Ненаградените произведения или проекти остават анонимни освен ако авторите им не изразяват желание да бъдат обявени имената им.

Чл. 38. (Изм. - ДВ, бр. 33 от 1984 г.) Работата по журирането трябва да приключи най-късно в двадесетдневен срок. Само при сложни конкурси този срок може да бъде продължен с разрешение на Комитета за култура или Министерството на строителството и селищното устройство, или Държавния комитет за наука и технически прогрес.

Чл. 39. Резултатите от конкурса се разгласяват в еднодневен срок след подписването на протокола от журито.

Чл. 40. Протоколът на журито се подписва от обявителя на конкурса в едноседмичен срок. Протоколът се утвърждава от председателя на Комитета за култура или министъра на строителството и селищното устройство, или от председателя на Държавния комитет за наука и технически прогрес в двадесетдневен срок освен ако са постъпили оплаквания против решението на журито или за нарушения във връзка с провеждането на конкурса.

Чл. 41. (Изм. - ДВ, бр. 33 от 1984 г.) Жалби против действията или решението на журито могат да се правят пред Комитета за култура или Министерството на строителството и селищното устройство, или Държавния комитет за наука и технически прогрес най-късно в десетдневен срок след обявяването на резултатите от конкурса.

Чл. 42. (Доп. - ДВ, бр. 33 от 1984 г.) Постъпилите оплаквания се разглеждат в десетдневен срок от комисия с представители на: обявителя, Комитета за култура, Министерството на строителството и селищното устройство или Държавния комитет за наука и технически прогрес, Държавната комисия за изобразителни и приложни изкуства и архитектура при Комитета за култура, Съюза на архитектите в България и Съюза на българските художници. Комисията се свиква от съответния комитет или министерство и нейните решения са задължителни за страните.

Чл. 43. Комисията по чл. 42 разглежда и случаите, когато обявителят е отказал до подпише протокола на журито поради неспазване на условията на конкурсната програма или разпоредбите на тази наредба.

Чл. 44. Ако се установи, че са допуснати нарушения на конкурсната програма или на тази наредба, по доклад на комисията председателят на Комитета за култура или министъра на строителството и селищното устройство, или председателят на Държавния комитет за наука и технически прогрес отменя решението на журито и налага или предлага да се наложат съответни санкции на виновните лица.

Чл. 45. При тайните конкурси членовете на журито, техническата комисия и съответните служебни лица са длъжни да спазват най-строго анонимността на конкурса. Членовете на журито не могат участвуват пряко или косвено в конкурса и в по-нататъшното разработване на конкурсната задача, ако конкурсът е дал резултат.

Чл. 46. Членовете на журито, на техническата комисия или авторите, извършили действия, несъвместими с изискванията на конкурсната програма и на тази наредба, или други нарушения във връзка с провеждането на конкурса, се отстраняват от участие в журито, техническата комисия или конкурса и носят дисциплинарна, имуществена, административна и наказателна отговорност съгласно действуващите нормативни актове.

Чл. 47. Представените за конкурса произведения или проекти са предмет на авторски права и защита съгласно Закона за авторското право.

Чл. 48. Изплащането на определените премии, поощрения или обезщетения се извършва от обявителя в едномесечен срок след влизане в сила на решението на журито.

Чл. 49. Ако по вина на обявителя изплащането на сумите се забави след изтичането на срока по чл. 48, обявителят дължи на правоимащия обезщетение съгласно чл. 86 от Закона за задълженията и договорите.

Чл. 50. Транспортните разноски до мястото на предаване на произведенията или проектите са за сметка на авторите. Когато някои от представените и приети от обявителя проекти или произведения са загубени преди заснемането не по вина на автора, вследствие на което последният е лишен от възможността на участвува в конкурса, той получава обезщетение в размер на една първа премия или обезщетение по преценка на журито - ако са загубени след заснемането им или са повредени.

Чл. 51. В едномесечен срок след обявяване на резултатите от конкурса обявителят устройства изложба, на която се обсъждат всички представени конкурсни проекти или произведения, като ненаградените се излагат анонимно. В обсъждането задължително участвуват членовете на журито. Конкурсната програма и протоколът на журито се предоставят на посетителите. При ведомствените конкурси изложби може да не се организират.

Чл. 52. Мястото и времето за посещение на изложбата се разгласяват от обявителя в ежедневния печати чрез съответния съюз. Изложбите са със свободен вход и разноските по тяхното уреждане са за сметка на инвеститора.

Чл. 53. На авторите, по тяхно искане, се връщат от обявителя и за негова сметка всички непремирани проекти, включително и получилите обезщетения, както и всички произведения на изобразителните и приложните изкуства и дизайна и получилите награди - премии, поощрения и обезщетения. Проектите, получили награди - премии и поощрения, остават собственост на инвеститора при запазване на авторските права на проектантите.

Чл. 54. (1) Инвеститорът се задължава да възложи проектирането на следващите фази на авторите на проекта, получил първа премия, чрез възлагане по реда, уточнен в конкурсната програма, и да осигури възможност за пряко участие в проектирането и провеждането на авторския надзор до окончателното завършване на обекта.

(2) За първопремираните проекти на синтеза инвеститорът се задължава да обезпечи проектирането чрез Държавната комисия за изобразителни и приложни изкуства и архитектура.

Чл. 55. (1) (Изм. - ДВ, бр. 33 от 1984 г.) С разрешение на Комитета за култура или Министерството на строителството и селищното устройство, или Държавния комитет за наука и технически прогрес и на Съюза на архитектите в България или Съюза на българските художници инвеститорът при особени случаи може да не приложи проекта, получил първа премия. В тази случай на авторите се заплаща обезщетение в размер на 50 на сто от полагаемия им се хонорар за изработката на идейния проект съгласно Ценовия правилник, тарифите за авторски възнаграждения или оценката на Държавната комисия за изобразителни и приложни изкуства и архитектура при Комитета за култура, Съюза на българските художници и Съюза на архитектите в България.

(2) В случай, че не се приложи първопремираният проект без необходимото разрешение, виновните носят дисциплинарна, имуществена, административна и наказателна отговорност съгласно нормативните актове.

(3) Обезщетение по ал. 1 не се дължи на авторите, ако промените произтичат от държавния план, и в случаите, когато авторите се откажат да продължат проектирането.

(4) При създадени особени обстоятелства, при които произведението не може да бъде осъществено за определения от конкурсната програма за срок от време, инвеститорът се задължава да заплати на автора стойността на извършените от него работи по оценка от Държавната комисия за изобразителни, приложни изкуства и архитектура. Инвеститорът запазва правата си за по-късен етап. Когато инвеститорът въобще няма да осъществи произведението, на автора се заплащат премията и стойността на извършената от него работа по оценка на Държавната комисия за изобразителни и приложни изкуства и архитектура. В тези случаи авторът запазва авторските си права.

Чл. 56. Когато не е определена първа премия, журито може да предложи разработването на проектната задача да се извърши въз основа на този проект, който има необходимите най-високи качества за решаването на конкурсната задача.

Този въпрос се решава окончателно от утвърждаващия протокола на журито по предложение на обявителя на конкурса.

Чл. 57. Когато конкурсът не може да се проведе поради липса на определения минимален брой произведения или проекти, на авторите, които са представители конкурсни проекти или произведения, се заплаща обезщетение в размер на третата премия, обявена в програмата. Произведенията или проектите се връщат на авторите им в едномесечен срок, без да се разтварят.

Чл. 58. Обявителят на конкурсите задължително съхранява в постоянен архив пълен текстов и снимков материал от всички организирани и проведени от него конкурси.

Чл. 59. Членовете на техническата комисия по провеждането на конкурса получават общо възнаграждение до 100 лв. за всяко едно произведение или проект, които са обработени от комисията. Общата сума се разпределя поравно между членовете.

Чл. 60. Членовете на журито и привлечените специалисти получават възнаграждения:

1. за участие в заседание за журиране на конкурсните произведения или проекти - на всеки участник от 10 до 40 лв. за заседание;

2. за писмени рецензии на привлечени от журито специалисти на конкурсните произведения или проекти - до 100 лв. за всяко рецензирано произведение или проект.

Чл. 61. Точният размер на възнагражденията се определя в конкурсната програма в зависимост от характера и значението на конкурса, сложността и обема на работата, както и от научните звания, степени и квалификация на журьорите.

Чл. 62. Размерът на възнаграждението на журьорите от други страни се определя по договори.

Чл. 63. За изработването на конкурсната програма се заплаща от инвеститора съгласно Ценовият правилник за проучвателните и проектантските работи по индивидуалната калкулация в зависимост от характера и значението на конкурса, сложността и обема на работата. Точният размер на сумата се определя в договора между Съюза на архитектите в България или Съюза на българските художници и инвеститора. В същия договор съгласно Ценовия правилник се определя и сумата за изработване на задание за проектиране, ако това задание ще се изработва от Съюза на архитектите в България или Съюза на българските художници.

Чл. 64. Освен възнагражденията, посочени в чл. 59 и 60, членовете на техническа комисия, на журито и привлечените специалисти получават пътни, дневни и квартирни пари за извършените от тях командировки във връзка с провеждането на конкурса съгласно действуващите наредби.

Чл. 65. Всички възнаграждения по този раздел и разходите за командировки се заплащат на правоимащите лица от Съюза на архитектите в България и Съюза на българските художници за сметка на инвеститора.

Чл. 66. При изплащането на премиите, поощренията и обезщетенията се удържа от правоимащите лица 5 на сто от размера им в полза на съответния съюз за компенсиране на направените от него разходи във връзка с конкурсите.

Чл. 67. За извършването на конкурсите инвеститорите сключват договори със Съюза на архитектите в България или Съюза на българските художници. В договорите са определени задълженията и санкциите за неизпълнението им от двете страни и се уточнява размерът на всички преки и косвени разходи по организацията и провеждането на конкурса.