Държавен вестник, брой 64 от 18.VII

Отменена с параграф единствен на заключителната разпоредба на Наредба № 13 за разрешените енологични практики и обработки - ДВ, бр. 64 от 18 юли 1995 г.

Чл. 1. (1) Тази наредба определя производствените манипулации и спомагателни материали, които са разрешени при производството и съхранението на гроздовата мъст и виното.

(2) Стопанските организации и физическите лица, които произвеждат и съхраняват гроздова мъст и вино, нямат право да извършват други производствени манипулации и да употребяват по вид и количество други спомагателни материали освен разрешените от тази наредба.

Чл. 2. Преди постъпването на гроздето за преработка във винарската изба са разрешени само следните производствени манипулации:

1. ръчно или механично бране на гроздето;

2. подбор на гроздето по степен на зрялост, сорт и качество. Подбор на ботритизирани гроздове или зърна;

3. отстраняване на зелени, засъхнали или загнили гроздове или зърна;

4. сулфитиране на обраното грозде;

5. транспортиране на гроздето до винарската изба в специални контейнери (корита), палет-контейнери или дървени и пластмасови касетки.

Чл. 3. При преработката на гроздето във винарската изба са разрешени само следните производствени манипулации:

1. смачкване на гроздето без или със отделяне на чепките. Отделянето на зърната от чепките може да предхожда смачкването им;

2. сулфитиране на смачканото грозде с течен серен двуокис, серниста киселина и калиев метабисулфит;

3. отцеждане на гроздовата мъст статично, динамично или комбинирано;

4. пресоване на цяло или смачкано грозде и ферментирали джибри;

5. мацерация на смачкано грозде. Мацерация на цяло грозде в среда от газ въглероден двуокис. При мацерацията на загрятото смачкано грозде не се допуска концентриране или карамелизиране на захарта;

6. загряване на цяло или смачкано грозде и гроздова мъст. При загряване не се допуска концентриране и карамелизиране на захарта;

7. охлаждането на цяло или смачкано грозде и гроздова мъст;

8. обработка на гроздовата каша и гроздовата мъст с пектолитични ензимни препарати;

9. смесване на грозде от различни сортове.

Чл. 4. При производството на гроздовата мъст и виното са разрешени само следните производствени манипулации:

1. сулфитиране на гроздовата мъст и гроздовата каша с течен серен двуокис, серниста киселина или калиев мета-бисулфит;

2. пастьоризиране на гроздовата мъст;

3. обработка с пектолитични ензимни препарати;

4. прибавяне на танин в гроздовата мъст;

5. обработка на гроздовата мъст със стабилизиращи и бистрещи глини(бентонит, каолин), разрешени от Министерството на народното здраве;

6. откаляване на гроздовата мъст чрез:

а) оставяне в покой след сулфитиране;

б) центрофугиране (сепариране);

в) охлаждане;

7. филтриране на гроздовата мъст през обикновени и специални шихти, които да не са чисто азбестови, със или без прибавяне на кизелгур, целулоза и перлит;

8. настойване на гроздовата мъст в пресни джибри;

9. смесване на гроздовата мъст или гроздова каша от различни сортове грозде;

10. заквасване със селекционирани дрожди;

11. заквасване с млечно-кисели бактерии;

12. употреба на стимуланти за размножаването и развитието на дрождите- амониев сулфат, амониев хлорид, амониев фосфат и тиамин;

13. аериране на ферментиращата гроздова мъст;

14. регулиране на температурата при ферментацията на гроздовата мъст и гроздовата каша чрез студ или топлина - непряко;

15. употреба на инертни газове - азот и въглероден двуокис;

16. консервиране на гроздовата мъст със серен двуокис или студ;

17. обработка с активирани въглища;

18. концентриране на прясна или консервирана гроздова мъст студ или топлина и обратна осмоза. При концентрирането с топлина, което може да става под вакуум или атмосферно налягане, не се допуска карамелизиране на захарта;

19. карамелизиране на прясна или консервирана гроздова мъст чрез пряко или непряко загряване;

20. частично или пълно десулфатиране на консервирана гроздова мъст с физически средства;

21. повишаване киселинността на гроздовата мъст чрез прибавяне на:

а) винена киселина - до 1,5 г на литър, а по изключение за някои сортове грозде и южни райони или при изключителни климатични условия - до 2,5 г на литър;

б) лимонена киселина - до 1 г на литър;

22. намаляване киселинността (откисляване) на гроздовата мъст;

23. повишаване захарното съдържание на гроздовата мъст със захар, гроздова мъст и концентрирана гроздова мъст. Употребата на захар се разрешава от Националния аграрно-промишлен съюз в години с неблагоприятни климатични условия за натрупване на захар в гроздето в количество до 30 г на литър гроздова мъст (гроздовата каша);

24. насищане (сатуриране) с въглероден двуокис при производството на газирани вина и газиран гроздов сок;

25. употреба на спирт за хранителни цели при производството на ароматизирани и десертни вина и мистели;

26. употреба на консервирана или концентрирана гроздова мъст.

Чл. 5. При съхранението, обработката и бутилирането на виното са разрешени само следните производствени манипулации:

1. откаляване;

2. претакане;

3. центрофугиране (сепариране);

4. смесване на вина от един и същ сорт и от различни и от различни сортове;

5. сулфитиране с течен серен двуокис, серниста киселина и калиев мета-бисулфит;

6. филтриране чрез обикновени и специални шихти без или със прибавяне на кизелгур, целулоза и перлит;

7. обработка с топлина или със студ;

8. употреба на инертни газове - азот и въглероден двуокис, под налягане или не;

9. обработка с активирани въглища и растителни масла за хранителни цели;

10. оцветяване с карамел на десертни и ароматизирани вина;

11. намаляване киселинността с калциев карбонат;

12. повишаване киселинността с винена или оцетна киселина;

13. обработка с арабска гума;

14. обработка с мета-винена киселина;

15. бистрене и стабилизиране с желатин, рибен клей, танин, животински албумини за хранителни цели, казеин, натриев алгинат, колоидален силициев двуокис, активирани глини (бентонит, каолин), разрешени от Министерството на народното здраве;

16. обработка с кислород (въздух) за отстраняване на желязото или на малки количества сероводород. Обработката с кислород не трябва да има за цел десулфитиране на вино с излишно съдържание на серен двуокис;

17. обработка с калиев фероцианид. Обработеното вино не трябва да съдържа остатъци от калиев фероцианид или негови деривати;

18. обработка с калциев фитат;

19. прибавяне на аскорбинова киселина за предпазване от окисление;

20. пастьоризиране в бутилки;

21. топло бутилиране;

22. прибавяне в полусухите, полусладките и сладките вина на сорбинова киселина или нейни соли;

23. употреба на течен или разтопен парафин за хранителни цели;

24. зреене на слънчева площадка на десертни вина в дървени или метални съдове със или без прибавяне на дъбова дървесина или дъбов екстрат;

25. ускорено съзряване на десертни вина чрез загряване в термични камери или соларии със или без прибавяне на дъбова дървесина или дъбов екстрат и обработки с кислород (въздух);

26. употреба на захар, винен дестилат и захарен сироп при производството на естествено пенливи и газирани вина;

27. изолация на винарските съдове и съоръжения с покрития, разрешени от Министерството на народното здраве;

28. дезинфекция на винарските съдове и помещения с калиев перманганат, калцинирана сода, хлорна вар, перхидрол, меден сулфат и други разрешени от министерството на народното здраве дезинфекционни средства съгласно утвърдените технологически правила и норми, съгласувани с Министерството на народното здраве;

29. опушване на винарските съдове и помещения със серен двуокис.

Чл. 6. При производството и съхранението на гроздовата мъст и виното могат да се употребяват само следните спомагателни материали:

1. азот;

2. активирани въглища - животински и растителни - до 100 г на хектолитър;

3. албумин за хранителни цели

4. амониев сулфат - до 30 г на хектолитър;

5. амониев хлорид - до 30 г на хектолитър;

6. амониев фосфат - до 30 г на хектолитър;

7. амоняк за хранителни цели - до 12 г на хектолитър;

8. арабска гума - до 30 г на хектолитър;

9. аскорбинова киселина за хранителни цели - до 10 г на хектолитър;

10. бактерии - млечно-кисели;

11. белтък яйчен за хранителни цели;

12. бентонит активиран за винарски цели;

13. винен дестилат;

14. винена киселина за хранителни цели - до 250 г на хектолитър;

15. въглероден двуокис за хранителни цели;

16. дрожди винени - селекционирани;

17. ензимни препарати - пектолитични;

18. желатин за хранителни цели;

19. захар рафинирана;

20. казеин за хранителни цели;

21. калиев карбонат;

22. калиев мета-бисулфит за хранителни цели;

23. калиев сорбат за хранителни цели - до 27 г на хектолитър;

24. калиев перманганат;

25. калиев фероцианид химически чист;

26. калциев карбонат за хранителни цели - до 500 г на хектолитър;

27. калциев сулфат за хранителни цели - до 200 г на хектолитър;

28. калциев фитат за хранителни цели;

29. калцинирана сода;

30. каолин за хранителни цели;

31. карамел;

32. кизелгур;

33. кислород;

34. концентрирана гроздова мъст ( гроздов концентрат);

35. консервирана гроздова мъст;

36. лимонена киселина;

37. мета-винена киселина за хранителни цели - до 10 г на хектолитър;

38. мистел;

39. натриев алгинат за хранителни цели;

40. натриев хлорид за хранителни цели;

41. парафин течен и твърд за хранителни цели;

42. рибен клей за хранителни цели;

43. спирт ректифициран за хранителни цели;

44. сорбинова киселина за хранителни цели - до 200 г на хектолитър;

45. серен двуокис - до 150 г на хектолитър;

46. сяра;

47. танин за хранителни цели - до 25 г на хектолитър;

48. тиамин - до 6 г на хектолитър.

Чл. 7. Спомагателните материали по чл. 6 трябва да отговарят на държавните стандарти и отраслови нормали, а когато няма такива - да бъдат разрешени от Министерството на народното здраве.