Държавен вестник, брой 44 от 25.V

Чл. 1. Тази наредба определя органите, които извършват и контролират измерванията на тонажа на морските кораби, реда и начина за измерването им и документите, които се издават.

Чл. 2. Измерването на кораба се състои в определяне на бруто и нето тонажа му, изразен в обемни единици: кубически метри и регистър тонове (1 рег. т. = 2,83 куб. м), както и на останалите данни за кораба подлежащи на вписване.

Чл. 3. (1) Функциите на Администрация по Международната конвенция за измерване тонажа на кораби от 1969 г. се изпълняват от Министерството на транспорта съгласно Указ № 2337 (ДВ, бр. 70 от 1982 г.).

(2) Държавен контролен орган по измерването на морските кораби в Народна република България е Държавната инспекция по корабоплаване (ДИК). Измерването на морските кораби в НРБ и издаването на мерителни свидетелства на български и чужди кораби, както и осъществяването на контрола по измерванията се извършват от поделенията на ДИК във Варна и Бургас.

Чл. 4. Определянето на тонажа на корабите се извършва от експерт-мерител, специалист в ДИК, с квалификация инженер-корабостроител, или от други специалисти или организации, когато това им се възложи от началника на ДИК.

Чл. 5. Измерванията на тонажите на корабите за задължителни, доброволни и контролни.

Чл. 6. На задължително измерване подлежат:

1. българските морски търговски кораби с дължина, по-голяма от 24 м;

2. българските морски кораби със специално предназначение и морските кораби с дължина по-малка от 24 м, извършващи задгранични плавания;

3. чуждите морски търговски кораби с дължина, по-голяма от 24 м, когато за първи път посещават българско пристанище под знамето на държава, която не е членка на Международната конвенция за измерване на тонажа на кораби от 1969 г. или с която Народна република България няма договор за взаимно признаване на мерителни свидетелства.

Чл. 7. (1) Доброволно измерване се извършва по искане на корабопритежателя или капитана на кораба.

(2) Чужд кораб може да бъде измерен доброволно само когато плава под знамето на държава, която е членка на Международната конвенция за измерване тонажа на кораби от 1969 г., и това е поискано от правителството на тази държава.

Чл. 8. (1) Контролно измерване се извършва на български и чужди кораби, когато има съмнение за несъответствие между данните от мерителното свидетелство и действителните характеристики на кораба.

(2) Контролното измерване се състои в проверка на:

1. корабът снабден ли е с валидно мерително свидетелство, издадено в съответствие с изискванията на Международната конвенция за измерване тонажа на кораби от 1969 г.;

2. основните характеристики на кораба съответствуват ли на данните, вписани в свидетелството.

(3) Контролното измерване не трябва да забавя обработката или отплаването на кораба.

Чл. 9. Когато при контролно измерване се установи, че основните характеристики на проверявания кораб се различават от вписаните в мерителното свидетелство така, че се получава изменение на бруто или нето тонажа, постъпва се по следния начин:

1. когато корабът е български, подлага се отново на задължително измерване в сроковете и при условията, определени в чл. 6, т. 1 и 2 и чл. 10, ал. 1;

2. когато корабът плава под знамето на държава, която е членка на Международната конвенция за измерване тонажа на кораби от 1969 г. или с която Народна република България има договор за взаимно признаване на мерителни свидетелства, Министерството на транспорта незабавно уведомява за това различие правителството на държавата, под чието знаме плава корабът.

Чл. 10. (1) Задължително и доброволно измерване се извършват по молба от корабопритежателя или капитана на кораба. Молбата за задължително измерване се представя в ДИК най-късно 4 седмици преди вписването на кораба в регистъра на корабите в едно от българските морски пристанища. Към молбата и в двата случая се прилага пълен комплект документация по общокорабната и корпусната част, а по-искане на експерта-мерител - в допълнителна информация и документи.

(2) При придобиване, строеж или възстановяване на кораб в чужбина срокът за подаване на молбата за измерване е 4 седмици от деня, в който корабът за пръв път е пристигнал в българско пристанище.

(3) При придобиване на кораб в чужбина, за който има валидно Международно свидетелство за тонажа (1969), срокът за подаване на молбата за измерване е 3 месеца от деня на придобиването на кораба.

(4) Ако бъде пропуснат срокът за подаване на молбата по ал. 1, 2 или 3, срокът за измерване и издаване на Международно свидетелство за тонажа (1969) се удължава с 4 седмици, от деня на подаването на молбата.

Чл. 11. (1) При измерването на корабите и определянето на обемите на експертът-мерител състави акт за измерване (приложение № 1).

(2) Актът за измерване се съставя в един екземпляр и се съхранява в ДИК до заличаването на кораба от регистъра на корабите или до следващото измерване на кораба.

Чл. 12. На всеки кораб, на който бруто и нето тонажът са били определени според разпоредбите на тази наредба, ДИК издава на български и английски език Международно свидетелство за тонажа (1969) (приложение № 2), което е безсрочно.

Чл. 13. (1) В Международното свидетелство за тонажа (1969), издадено на чужд кораб по чл. 7, ал. 2, се отбелязва, че тонажът на кораба е определен по молба на правителството на държавата, под чието знаме плава корабът, като в едномесечен срок от датата на връчването на свидетелството и от акта за измерване.

(2) На чужд кораб, измерен по чл. 6, т. 3, Международно свидетелство за тонажа (1969) не се издава.

Чл. 14. (1) Международното свидетелство за тонажа (1969) престава да бъде валидно:

1. при изменения в съоръжаването, конструкцията, обема, използуването на отделните пространства на кораба, общия брой на пътниците, които корабът е оразмерен да носи според свидетелството за сигурност на пътнически кораб, които изискват или предизвикват изменения в бруто или нето тонажа му;

2. при отпадане на основанието корабът да плава под знамето на Народна република България;

3. при промяна на името на кораба;

4. при потъване, изчезване или разрушаване на кораба.

(2) Международното свидетелство за тонажа (1969) на кораб, който преди да стане български, е плавал под знамето на държава, членка на Международната конвенция за измерване тонажа на кораби от 1969 г., остава валидно до 3 месеца от деня на придобиването на кораба.

Чл. 15. (1) Бруто и нето тонажът на кораба се определят на основа и като функция от обема на корабните помещения, отговарящи на условията на чл. 16, класифицирани като затворени обеми.

(2) Големината на затворените обеми се коригира с обемите на помещенията на кораба или с части от тях, отговарящи на условията и изискванията на чл. 17, класифицирани като изключвани обеми.

(3) Обемите на корабните помещения се определят чрез измерване и/или изчисляване посредством общоприети математически методи, при което:

1. всяко измерване, използувано при изчисляването на обемите, се закръглява към съседния най-близък сантиметър;

2. обемите се изчисляват с точност до 1 куб. см.

Чл. 16. (1) Затворени обеми са всички корабни помещения, ограничени от корабния корпус, от постоянни или подвижни прегради или ограждения, от палуби или закрития, освен когато са ограничени с постоянни или подвижни тенти.

(2) Корабните помещения се считат за затворени обеми и когато ограждащите ги палуби имат някакво прекъсване, когато корпусът, палубата или закритията, преградите или огражденията имат какъвто и да е отвор, както и когато ограждението или преградата липсва.

Чл. 17. Изключвани обеми от затворените обеми на кораба са:

1. обемите, намиращи се в надстройка, когато:

а) са разположени срещу краен отвор, простиращ се от палуба до палуба, с изключение, когато това е защитна метална преграда с височина, непревишаваща с повече от 25 мм височината на съседната подпалубна греда, и широчина, равна или по-голяма от 90 на сто от широчината на палубата на линията на отвора. Това правило се отнася само за обема между действителния краен отвор и линията, прекарана успоредно на линията или лицето на отвора на разстояние от отвора, равно на половината от широчината на палубата или линията на отвора (фиг. 1 в приложение № 3);

б) широчината на обема вследствие на някое устройство, с изключение на изпъкналостта на външната обвивка, е по-малка от 90 на сто от широчината на палубата. В този случай от затворения обем се изключва само обемът между линията на отвора и успоредната линия, прекарана през точката, в която широчината на помещението, мерена напречно на кораба, става равна на или по-малка от 90 на сто от широчината на палубата (фиг. 2, 3 и 4 в приложение № 3);

б) обемът е напълно отворен и разделя два съседни обема, с изключение, когато разделянето им става с фалшборд или леери, от които обеми единият или двата са изключвани обеми съгласно букви "а" и "б". Такъв обем обаче няма да се изключва, когато разстоянието между двата разделени обема е по-малко от най-малката половина от широчината на палубата в мястото на разделянето (фиг. 5 и 6 в приложение № 3);

2. обемите, открити за въздействието на морето и атмосферните влияния, намиращи се под палубно покритие, което няма друга връзка с корпуса на кораба освен стойките, необходими за поддържането му. В такива обеми може да се поставят леери или фалшборд от метални листи или постоянни стойки към бордовете на кораба при условие, че разстоянието между горния ръб на леерите или фалшборда и металните листи е не по-малко от 0,75 м или от една трета от височината на обема, като се приема по-голямото разстояние (фиг. 7 в приложение № 3);

3. обемите в надстройка, която се простира от борд до борд на кораба и са с противоположно разположени странични отвори, които по височина не се по-малки от 0,75 м или от една трета от височината на надстройката в зависимост от по-голямото измерване. В този случай от затворения обем се изключва само обем с дължина, равна на отвора, и широчина най-много половината от широчината на палубата при отвора (фиг. 8 в приложение № 3);

4. обемът в надстройка, който се намира непосредствено под един непокрит отвор на открита палуба при условие, че отворът е изложен на атмосферни влияния, и обемът, който се изключва от затворените обеми, е ограничен от площта на отвора (фиг. 9 в приложение № 3);

5. отстъпът (рецесът) в крайната преграда на надстройка, изложен на атмосферните влияния, ако отворът му се простира от палуба до палуба без устройства за затваряне при условие, че вътрешната му широчина не е по-голяма от широчината на входа и неговото продължение в надстройката не е по-голямо от два пъти широчината на неговия вход (фиг. 10 в приложение № 3).

Чл. 18. Изброените в чл. 17 обеми няма да се изключват от затворените обеми на кораба, когато те отговарят най-малко на едно от следните условия:

1. помещението да е снабдено със стелажи или други средства за подреждане и укрепване на товари и материали;

2. отворите да са снабдени с устройства за затваряне;

3. конструкцията да дава възможност отворите да бъдат затваряни.

Чл. 19. Бруто тонажът (GT) на кораба се определя по формулата GT = К.V,

където: V е целият обем на всички затворени помещения на

кораба в куб. м; К1 = 0,2 + 0,02 lgV или както е дадено в

таблицата за коефициентите К1 и К2 (приложение № 4).

Чл. 21. (1) Когато някоя от характеристиките на кораба V, V , d, c N1 или N2 е изменена и това изменение предизвиква нарастване на нето тонажа, той се определя в съответствие с новите характеристики отново без отлагане.

(2) На кораб, на който товарната водолиния е определена по чл. 20, ал. 2, т. 5, буква "а" и "б", се определя само една стойност за нето тонажа, отговарящ на тази водолиния, която се прилага при превозите, в които корабът е зает.

(3) Когато някоя от характеристиките на кораба, посочени в ал. 1, или когато мястото на товарната водолиния, посочена в ал. 2, е изменено вследствие промяна на превозите, в които корабът е зает, и когато тази промяна предизвиква намаляване на неговия нето тонаж, ново Международно свидетелство за тонажа (1969), което да включва новия нето тонаж, не може да бъде издадено преди изтичането на 12 месеца от датата на издаването на предишното свидетелство, с изключение, когато:

1. корабът премине под знамето на друга държава;

2. корабът е претърпял изменения или преустройства, считани от ДИК за важни и изискващи промяна на мястото на определената преди това товарна водолиния;

3. корабът е пътнически и е зает с превозване на голям брой пътници без легла при специални условия (например поклонници).

Чл. 22. (1) За изчисляването на обемите, съставящи бруто и нето тонажите, независимо от поставената изолация или облицовка корабните помещения се измерват:

1. на корабите, построени от метал - до вътрешната страна на корабната обшивка и до вътрешните стени на конструктивните ограждащи повърхности.

(2) Страничните принадени обеми се включват в общия обем.

(3) Обемите, отворени към морето, трябва да се изключват от общия обем.

Чл. 23. Тонажът на корабите, посочени в чл. 6, т. 2, може да бъде определен и по правилото на Стирлинг (на Симпсън), което трябва да се отрази в свидетелството. На кораби без палуба (лодки) за височина на борда се взема разстоянието при средното ребро от горната част на кила до горната част на планшира, но не повече от 45 на сто от широчината на кораба.