НАРЕДБА № 17 ЗА ХИГИЕННИТЕ ИЗИСКВАНИЯ И НОРМИ ЗА ДОБАВКИТЕ В ХРАНИТЕЛНИТЕ ПРОДУКТИ
НАРЕДБА № 17 ЗА ХИГИЕННИТЕ ИЗИСКВАНИЯ И НОРМИ ЗА ДОБАВКИТЕ В ХРАНИТЕЛНИТЕ ПРОДУКТИ
Обн. ДВ. бр.75 от 21 Септември 1984г., отм. ДВ. бр.110 от 19 Декември 1995г.
Отменена с § 2 от заключителните разпоредби на Наредба № 45 от 1 декември 1995 г. за хигиенните норми и изисквания за добавките в хранителните продукти - ДВ, бр. 110 от 19 декември 1995 г.
Раздел I.
Общи положения
Чл. 1. (1) С наредбата се определят хигиенните изисквания и норми за добавките, използувани в хранителните продукти при произвеждането, продаването и употребяването им.
(2) Добавки в хранителните продукти са вещества, които не се употребяват самостоятелно като храна и се добавят в хранителния продукт по технологични съображения. те биват:
1. консерванти;
2. антибиотици;
3. антиоксиданти и техните синергисти;
4. оцветители;
5. киселини, основи и соли;
6. емулгатори, стабилизатори на консистенцията и желиращи вещества;
7. ароматни вещества и овкусители;
8. изкуствени подсладители;
9. ензимни препарати;
10. витамини;
11. други добавки.
(3) Влагането на добавките в хранителните продукти се разрешава от Министерството на народното здраве (МНЗ) по реда на раздел IV.
Раздел II.
Хигиенни и други изисквания за добавките
Чл. 2. Употребяването на добавките в хранителните продукти или изменения в условията на употребяването им се допускат само за някоя от следните цели.
1. да запазват натуралните качества и хранителната стойност на продукта;
2. да въвеждат или намаляват целенасочено някои хранителни вещества при приготвянето на диетични и специализирани хранителни продукти;
3. да подобряват качествата за съхраняване и стабилността на продукта;
4. да подобряват органолептичните свойства (вкус, мирис, цвят и т. н.) на продукта, без това да води да промени в неговата хранителна стойност и качества;
5. да подобряват условията на подготвяне, обработване, разфасоване и други производствени процеси.
Чл. 3. Не се допуска употребяването на добавки в хранителните продукти, когато това води до:
1. намаляване хранителната стойност на продукта, с изключение на случаите по чл. 2, т. 2;
2. заблуждаване на консуматора по отношение качествата и произхода на продукта;
3. прикриване на изменения в продукта при нарушения на установените технологични правила и санитарно-хигиенен режим на различните етапи от произвеждането му;
4. отрицателно влияние върху здравето на консуматора.
Чл. 4. (1) Добавките в хранителните продукти се използуват в минимални количества, необходими за достигане на технологичния ефект, съгласно съответните технологични инструкции, съгласувани с МНЗ.
(2) Всяка добавка в хранителни продукти трябва да се използува в количество, ненадминаващо допустимото ниво на употреба, определено със:
1. хигиенно-токсикологична оценка;
2. данни от сумарно дневно постъпление в организма от всички източници.
(3) При едновременно влагане на две или повече добавки, принадлежащи към една и съща група, сумата от стойностите, изразени като процент от концентрацията в сместа, към допустимото ниво на отделните добавки не трябва да надхвърля 100.
(4) Допустимото ниво на употреба на всяка добавка по ал. 2 в хранителните продукти се изразява в мг/кг (или в проценти) на такъв продукт.
Чл. 5. Употребяването на добавки при произвеждането на храни за кърмачета и деца се ограничава и допуска само по преценка на МНЗ.
Раздел III.
Хигиенни норми и правила за добавките
Чл. 6. (1) За консерванти се използуват химични вещества, които се влагат в хранителни продукти за предотвратяване на развалянето им от бактерии, плесени и дрожди.
(2) Използуването на химични консерванти в прясно и кисело мляко не се разрешава.
(3) За консервиране на хранителни продукти може да бъдат използуване не повече от два консерванта при условията, посочени в чл. 4, ал. 3.
(4) Могат да бъдат консервирани само хранителни продукти, получени от суровина без признаци на разваляне.
(5) За консервирането на хранителни и питейни продукти се използуват консерванти съгласно приложение № 1.
Чл. 7. (1) за консервиране на хранителни продукти могат да се използуват антибиотици при следните условия:
1. да не се използуват като лекарства и да не влияят неблагоприятно върху употребата на други антибиотици като лечебни средства;
2. да не променят екологичното състояние на микрофлората на хранителните продукти, водещи до промени, опасни за здравето на консуматора;
3. да не променят неблагоприятно чревната микрофлора;
4. влагането им да не води до неспазване на хигиенните изисквания за произвеждането и съхраняването на хранителните продукти.
(2) Използуването на антибиотици, като добавка към фуражите се урежда от Националния аграрно-промишлен съюз съгласувано с МНЗ.
(3) Допуска се използуването на антибиотици като добавки в хранителните продукти съгласно приложение № 1.
Чл. 8. Антиоксидантите и техните синергисти, които се използуват за забавяне на окислителните процеси в хранителните продукти, са посочени в приложение № 2.
Чл. 9. (1) Оцветителите, които се използуват за оцветяване на хранителни продукти (приложение № 3), биват:
1. естествени (от растителен и животински произход). Те и техните смеси не трябва да съдържат синтетични органични разтворители;
2. синтетични органични разтворители.
(2) Оцветителите могат да се използуват само в количества, минимално необходими за получаване на естествения или обичайния цвят, съобразно чл. 4, ал. 1.
(3) Не се разрешава да се оцветяват със синтетични оцветители основните хранителни продукти (мляко, масло, брашно, хляб, месо) и специализираните детски храни.
Чл. 10. (1) Киселините, основите и солите се използуват като добавка в хранителните продукти за:
1. изменяне или поддържане на рН и буферните свойства на продукта при някои технологични процеси;
2. консерванти (някои органични киселини и соли) и стабилизатори на консистенцията на хранителните продукти (нитрати, фосфати, цитрати, аскорбати).
(2) Допускат се за влагане в хранителните продукти само киселините, основите и солите, посочени в приложение № 4.
Чл. 11. (1) Емулгаторите, стабилизаторите на консистенцията и желиращите вещества се използуват за стабилизиране на колоидните системи в готовия хранителен продукт.
(2) За нуждите на отделни отрасли на хранителната промишленост могат да се съставят съгласувано с МНЗ комплексни стабилизаторни и подобрителни смеси.
(3) Емулгаторите, стабилизаторите и желиращите вещества, които се допускат за влагане в хранителни продукти, са посочени в приложение № 5.
Чл. 12. (1) Ароматните вещества и овкусителите на хранителните продукти, посочени в приложение № 6, могат да бъдат:
1. естествени - добити с физически методи от суровини, предназначени за храна;
2. природоидентични - добити с химични методи от суровини, употребявани за храна, и синтезираните им еквиваленти;
3. изкуствени, добити по синтетичен път.
(2) Общото количество на всички добавени ароматни вещества не може да надминава 500 мг/кг в крайния продукт, с изключение на алкохолни питиета и дъвки.
(3) Синтетични ароматни вещества не се допускат в детски храни, предназначени за кърмачета.
Чл. 13. Изкуствените подсладители, които се използуват в производството на специални диетични хранителни продукти, са посочени в приложение № 7.
Чл. 14. (1) Ензимните препарати, предназначени за влагане в хранителни продукти (приложение № 8), се получават от:
1. животински тъкани;
2. ядивни части на растения;
3. микроорганизми, нормално присъствуващи в храни или използувани при приготвяне на храни.
(2) Ензимните препарати трябва да отговарят на изискванията и нормите в приложение № 9.
Чл. 15. Витамините и другите добавки, които могат да се влагат в хранителните продукти, са посочени в приложение № 10.
Чл. 16. (1) Добавките да хранителни продукти, предназначени за хранителната промишленост и за домашна употреба, се опаковат в оригинална опаковка. На всяка опаковка се поставят следните означения:
1. наименование и местонахождение на предприятието-производител;
2. вид и наименование на добавката;
3. предназначение на добавката;
4. химично наименование на активното вещество;
5. дата на производство;
6. срок на трайност;
7. указание за начина на прилагане.
(2) Разфасоване на добавки в едри и дребни опаковки се извършва само в държавни предприятия, получили писмено разрешение от МНЗ.
(3) Вложените добавки в хранителния продукт и техните количества задължително се обявяват върху етикета на продукта.
Раздел VI.
Ред и начин за издаване на санитарни разрешителни
Чл. 17. Санитарни разрешителни за произвеждане, употребяване и внасяне на добавки в хранителни продукти се издават от Дирекцията по здравна профилактика и държавен санитарен контрол (ДЗПДСК) при МНЗ по реда на Наредба № 5190 относно реда за издаване на разрешителни от Държавната санитарна инспекция за производството и търговията със стоки, имащи значение за здравето на населението (ДВ, бр. 85 от 1966 г.).
Чл. 18. (1) При искане на санитарни разрешителни, при въвеждане на нови производства и внасяне на добавки за хранителни продукти ведомствата и фирмите-вносители представят в ДЗПДСК данни за:
1. подробна спецификация (наименование на препарата, химично наименование на активното вещество, предназначение на препарата, физико-химични свойства, начин на получаване, съдържание на основното вещество, наличие и съдържание на полупродукти, примеси, степен на чистота);
2. подробна обосновка на целта и необходимостта от използуването на новия препарат, неговите преимущества пред използуваните начини за постигане на същия технологичен ефект;
3. начин на използуване в хранителните продукти, в които ще се прилага добавката, и концентрация, изразена в кг на добавката за 100 кг полуфабрикат или готов продукт;
4. хигиенно-токсикологична оценка на добавката (приложение № 1).
(2) Всяка промяна в технологията на производството, показателите на добавката, областта на прилагането, технологията на влагане и концентрацията на добавката задължително се съгласува с МНЗ.
(3) За издаване на санитарно разрешително за нова фабрична марка предложителят представя в МНЗ данни за нейната чистота, сравнена с чистотата на използуваните преди това марки от същата добавка.
Чл. 19. (1) Министерството на народното здраве може по преценка да издава временно санитарно разрешително за срок 2 години, когато предприятието-производител или фирмата-вносител не са представили всички необходими данни по чл. 18.
(2) В случаите по ал. 1 предприятието-производител или фирмата-вносител представя 15 дни преди изтичане на срока пълни данни по изискванията на чл. 18.
(3) Данните, които предприятието смята за поверителни, се изпращат съгласно изискванията за поверителната кореспонденция.
Чл. 20. (1) Забранява се използуването на добавки в хранителните продукти, за които няма утвърден стандартизационен документ, съгласуван с МНЗ, или издадено санитарно разрешително.
(2) Хранителни продукти, съдържащи неразрешени за нашата страна добавки, могат по изключение да се допуснат за консумиране след преценка и съобразно разрешение на МНЗ.
Раздел V.
Хигиенен контрол
Чл. 21. На хигиенен контрол подлежат както добавките, така и хранителните продукти, в които те са вложени.
Чл. 22. (1) Хигиенният контрол по чл. 21 се извършва от органите на държавния санитарен контрол и на ведомствения контрол на предприятията и производствените лаборатории.
(2) Вземането на проби за експертиза и лабораторните анализи и изследвания се извършват по реда на раздел V на глава трета на Правилника за прилагане на Закона за народното здраве (обн., Дв, бр. 31 от 1974 г.; изм., бр. 99 от 1980 г.) и в съответствие със стандартизационните документи и Инструкция № 0-94 за вземане на проби от хранителни продукти (ДВ, бр. 99 от 1974 г.).
(3) Вътрешните ведомствени контролни органи и технологичните служби към предприятията и производствените лаборатории извършват постоянен контрол на добавките и хранителните продукти, в които са вложени, по отношение спазването на:
1. технологичното инструкция;
2. допустимите нива и спецификация на добавката.
Заключителни разпоредби
§ 1. Тази наредба се издава на основание § 2 от заключителните разпоредби във връзка с чл. 20 от Закона за народното здраве.
§ 2. Наредбата отменя Санитарни правила № 0-36 за добавките в хранителните продукти (обн., Дв, бр. 12 от 1972 г.; изм., бр. 83 и 86 от 1973 г. и бр. 38 от 1975 г.).
§ 3. Контролът по изпълняване на наредбата се възлага на органите на държавния санитарен контрол.
Приложение № 1
Приложение № 1 към чл. 6, ал. 5 и чл. 7, ал. 3
Списък на консервантите и антибиотиците, които могат да се влагат в хранителните продукти
I. Консерванти
1. Серен двуокис. В препаратите му се допуска максимално арсен - 0,1, и селен - 20 мг/кг препарат. Разрешава се обработване с препарати на серния двуокис на следните хранителни продукти, като свободният и общият серен двуокис в готовите продукти не надвишават посочените стойности:
| № | Наименование на продукта | Допустимо | ниво в мг/кг |
| (л) | |||
| -3,4 | |||
| свободен серен | общ серен | ||
| двуокис | двуокис | ||
| 1 | 2 | 3 | 4 |
| 1. | Вина | 20 | 200 |
| 2. | Трапезни вина с остатъчна захар: | ||
| без прибавяне на други консерванти | 30 | 300 | |
| с прибавяне на други консерванти | 30 | 240 | |
| 3. | Плодови сокове за пряко консумиране | 20 | 200 |
| 4. | Плодови сокове, сиропи и напитки | ||
| пастьоризирани, които се консумират | |||
| след разреждане (минимално 1:4) | 60 | 100 | |
| 5. | Мармалади, конфитюри, сладка, | ||
| желета, получени от пулпове | 20 | 300 | |
| 6. | Сушени плодове и зеленчуци | 20 | 100 |
| 7. | Гроздов мед | 20 | 100 |
| 8. | Гликоза | 20 | 50 |
| 9. | Сулфитирани пулпове, сокове и каши | 1800 | |
| 10. | Нишестета | 50 | |
| 11. | Картофи белени | 20 |
Забележки. а. Количеството на серния двуокис се определя от БДС за съответните хранителни продукти. б. Сулфираните полуфабрикати преди преработването им се десулфитират. 2. Бензоена киселина (натриев бензоат). Използува се консервиране на: безалкохолни напитки - до 500 мг/л; полуфабрикат пиперки - с концентрация до 1000 мг/кг; оцет - до 1000 мг/кг. 3. Сорбинова киселина (натриев или калиев сорбат). Допуска се за консервиране на следните хранителни продукти, като концентрацията й не надминава посочените нива:
| № | Наименование на продукта | Мг/кг (л) |
| 1 | 2 | 3 |
| 1. | Плодови пулпове | 1500 |
| 2. | Плодови сокове (непастьоризирани) | 1000 |
| 3. | Мармалади, сладка, сиропи | 500 |
| 4. | Безалкохолни напитки | 500 |
| 5. | Вина | 300 |
| 6. | Туршии | 1500 |
| 7. | Хайвер | 1200 |
| 8. | Майонеза, майонезни продукти | 1200 |
| 9. | Лютеници | 700 |
| 10. | Плодови каши и зеленчукови полуфабрикати | 1500 |
| 11. | Доматени сокове | 600 |
| 12. | Кулинарни сокове | 1000 |
| 13. | Меки сирена и продукти на база извара | 200 |
| 14. | Твърди сирена - повърхностно обтриване | |
| с 3% калиев сорбат | ||
| 15. | Сушена риба - повърхностно обтриване с 3% | |
| калиев сорбат | ||
| 16. | Трайни сушени колбаси - повърхностно | |
| обтриване с 8% калиев сорбат |
II. Антибиотици
1. Низин. Използува се консервиране на сирена при допустимо нива 5 мг/кг готов продукт и в леда за съхраняване на прясна риба. 2. Пимаризин (натамицин). Допуска се като съставна част на покривна материя за сирене при допустимо ниво 500 мг/кг покривна материя.
Приложение № 2
Приложение № 2 към чл. 8
Списък на антиоксидантите и техните синергисти, които могат да се влагат в хранителните продукти
| № | Вещество | Продукти | Допустимо ниво |
| в мг/кг (л) | |||
| 1 | 2 | 3 | |
| 1. | Бутилхидрокситолуол | Мазнини от животински и | 200 |
| растителен произход, | |||
| топени, хидрогенирани, | |||
| кулинарни и сладкарски | |||
| мазнини | |||
| 2. | Галати | " | 100 |
| 3. | Витамин Е (токоферол) | " | 100 |
| 4. | Каротин | " | Съгласно чл. 4, |
| ал. 1 | |||
| 5. | Аскорбинова киселина | ||
| и натриев | |||
| D-изоаскорбинат | Мазнини от животински | 100 | |
| и растителен произход, | |||
| топени, хидрогенирани, | |||
| кулинарни и сладкарски | |||
| мазнини, сухи млека, | |||
| плодови и зеленчукови | |||
| консерви, рибни продукти, | |||
| пиво, естествено пенливи | |||
| вина, безалкохолни напитки | |||
| 6. | Лимонова киселина | Мазнини от животински | Съгласно чл. 4, |
| и растителен произход, | ал. 1 | ||
| топени, хидрогенирани, | |||
| кулинарни и сладкарски | |||
| мазнини | |||
| 7. | Аскорбилпалмитат | Мазнини от животински | Съгласно чл. 4, |
| и растителен произход, | ал. 1 | ||
| топени, хидрогенирани, | |||
| кулинарни и сладкарски | |||
| мазнини, сухи супи |
Приложение № 3
Приложение № 3 към чл. 9, ал. 1
Списък на естествените и синтетичните оцветители, които могат да се влагат в хранителните продукти
| № | Наименование | № по С.I. | Продукти |
| 1 | 2 | 3 | 4 |
| А. Естествени | |||
| 1. | Каротин (алфа, | ||
| бета, гама) | 75010 | Сладкарски и захарни изделия, | |
| 2. | Карамел, получен без | кремове, сладоледи, маргарин, | |
| помощта на амоняк | газирани и негазирани | ||
| Карамел, получен с | безалкохолни и някои алкохолни | ||
| помощта на амоняк | напитки, консервирани плодове | ||
| 3. | Хлорофил | 75810 | и зеленчуци, конфитюри, |
| 4. | "Рубин" - концентрат | плодови млека, млечни напитки | |
| или водно-алкохолен | |||
| екстракт от бъз | |||
| 5. | Карбо медициналис | ||
| вегетабилис | Напитки, захарни и сладкарски | ||
| изделия | |||
| 6. | Анато | Маргарин, масла, сирена | |
| 7. | Червен гроздов | Алкохолни напитки | |
| багрилен концентрат | |||
| 8. | Багрило от червено | ||
| цвекло | Месни продукти | ||
| Б. Синтетични | |||
| 1. | Еритрозин | 45130 | Сладкарски и захарни изделия, |
| 2. | Тартразин | 19140 | сладоледи, ароматизирани и |
| 3. | Индиготин | 73015 | негазирани безалкохолни |
| 4. | Патент-синьо | 42051 | напитки, покривна материя |
| на сирене | |||
| 5. | Сънсет-жълто | 15985 | Газирани безалкохолни напитки |
| 6. | Азорубин | 14720 | Ликьори и вермутни алкохолни |
| напитки | |||
| 7. | Фуксин | 42510 | За нанасяне на печат върху |
| месо, яйца, сирене | |||
| 8. | Брилянт-зелено | 42010 | |
| 9. | Метил-виолетово | 42535 |
Забележка: Оцветителите се влагат по изискванията на чл. 4, ал. 1.
Приложение № 4
Приложение № 4 към чл. 10, ал. 2
Списък на киселините, основите и солите, които могат да се влагат в хранителните продукти
| Наименование | Хранителни продукти | Допустимо ниво в |
| мг/кг (л) или % | ||
| 1 | 2 | |
| Оцет, оцетна киселина, | Без ограничения | Съгласно чл. 4, ал. 1 |
| лимонена киселина, | ||
| винена киселина, калциев | ||
| двухлорид, магнезиев | ||
| карбонат, цитрати, (натриев, | ||
| калиев, калциев) | ||
| LD-млечна киселина | Не се допуска в храни | Съгласно чл. 5, ал. 1 |
| LD-ябълчна киселина | за кърмачета и деца | Малеиновата киселина |
| до 3-годишна възраст | като примес с LD- | |
| ябълчна киселина се | ||
| ограничава до 0,05% | ||
| Пропионова киселина | Топени сирена | Съгласно чл. 4, ал. 1 |
| Метавинена киселина | Вина | 1 г/л |
| Ортофосфорна киселина | Билкови безалкохолни | до 600 мг/л |
| питиета | ||
| Аскорбинова, | Месни произведения | До 500 мг/л |
| изоаскорбинова киселина | ||
| и техните соли | ||
| Глюконо-делта-лактон | Сурово-сушени месни | До 0,7% |
| произведения | ||
| Натриев бикарбонат | Тестени изделия, | Съгласно чл. 4, ал. 1 |
| мармалади, топени | ||
| сирена и масла | ||
| (не се допуска за храни | ||
| които са системен | ||
| източник на вит. В) | ||
| 1 | ||
| Амониев бикарбонат | Сладкарски изделия | Съгласно чл. 4, ал. 1 |
| (не се допуска за храни, | ||
| които са системен | ||
| източник на вит. В) | ||
| 1 | ||
| Натриев сулфит, | Коктейлни бисквити | До 0,045% в брашното |
| натриев бисулфит | ||
| и натриев метабисулфит | ||
| Ортофосфати (едно-, | Топени сирена и | Съгласно чл. 4, ал. 1 |
| дву-, тризаместени | млечнобелтъчни | |
| натриеви или калиеви) | продукти | |
| Ортофосфати (едно-, | Коктейлни бисквити | До 0,8% в брашното |
| дву-, тризаместени | ||
| натриеви или калиеви) | ||
| Калциев фосфат | Конфитюри с | Съгласно чл. 4, ал. 1 |
| нискоестерифицирани | ||
| пектини | ||
| Пирофосфати (калиев, | Студено приготвени | Съгласно чл. 4, ал. 1 |
| натриев) | кремове | |
| Коктейлни бисквити | До 0,6% в брашното | |
| Полифосфати: | ||
| Пентанатриев | ||
| триполифосфат | Преработване на | До 200 г за 100 кг |
| замразени меса | прат | |
| Тетранатриев | ||
| пирофосфат | " | До 300 г за 100 кг |
| прат | ||
| Нитрити (натриев, | Колбасни изделия и | До 15 г за 100 кг |
| калиев). Могат | месни продукти от | суровина |
| да се използуват и | нераздробено месо | |
| като смес с | (не се допуска влагането | |
| готварска сол (0,5 г | им в детски храни, млечни | |
| нитрит на 100 г. | и рибни продукти) | |
| готварска сол) или като | ||
| воден разтвор, като | ||
| остатъкът от нитрит | ||
| в готовия продукт не | ||
| може да бъде повече | ||
| от 100 мг/кг продукт | ||
| Нитрати (силитра). | Колбасни изделия и | До 50 г за 100 кг |
| Могат да се | месни продукти от | суровина |
| използуват: | нераздробено месо | |
| като смес с готварска | (не се разрешава употребата | |
| сол или като воден | им за детски храни, млечни | |
| разтвор; | и рибни продукти, с | |
| самостоятелно или | изключение на някои сирена) | До 0,1% |
| като смес с нитрит в | ||
| отношение 2 към 1 до | ||
| 3 към 11 като остатъкът | ||
| от нитрит не може да | ||
| бъде повече от 100 мг/кг | ||
| готов продукт |
Приложение № 5
Приложение № 5 към чл. 11, ал. 3
| Наименование | Хранителни продукти | Допустимо ниво |
| в % | ||
| 1 | 2 | 3 |
| Агар, гума, арабика, | Без ограничения | Съгласно чл. 4, ал. 1 |
| естери на мастни киселини | ||
| с полиалкохоли | ||
| (полиоксиетилен сорбитан и | ||
| моностеарат или палмитат), | ||
| пектини с различна степен на | ||
| естерификация, лецитин | ||
| (за хранителни цели), | ||
| желатин, целулоза и | ||
| метилцелулоза | ||
| Алгинова киселина, | Без ограничения | Количеството на |
| натриев, калциев | алгиновата киселина | |
| алгинат | и алгинатите се | |
| отчита заедно и не | ||
| може да бъде повече | ||
| от 10% от теглото на | ||
| готовия продукт | ||
| Моно- и диглицериди | мазнини и маргарин | До 3 |
| на висши мастни | пенести замразени | До 2 |
| киселини във: | производства, | |
| прахообразни сосове, | ||
| пестили, захарни | ||
| изделия | ||
| Глицерин | Ликьори, луксозни | |
| напитки | 0,4 | |
| Захарни изделия | Съгласно чл. 4, ал. 1 | |
| Карбокси-метилцелулоза | Нектари, сладолед | Съгласно чл. 4, ал. 1 |
| Размътващо средство | Безалкохолни напитки | Съгласно чл. 4, ал. 1 |
| Н - 269 |
Приложение № 6
Приложение № 6 към чл. 12, ал. 1
Списък на ароматните вещества и овкусителите,
които могат да се влагат в хранителните продукти
I. Ароматни вещества
1. Допуска се ароматизирането на следните видове хранителни продукти (по одобрени от МНЗ рецептури): а) хлебни изделия; б) сладкарски и захарни изделия; в) сладолед; г) маргарин; д) концентрати от супи и месни продукти; е) сирена и млечнокисели продукти; ж) безалкохолни и млечни питиета; з) кулинарни сосове на маслена основа; и) плодови напитки, нектари, конфитюри на база на тиква, моркови, зелени домати и с добавка на пектин; к) алкохолни напитки; л) дъвки.
Забележка. Общото количество на всички добавени ароматни вещества не трябва да надминава 500 мг/кг (л) в крайния продукт с изключение на алкохолните напитки и дъвките.
2. Естествени ароматни вещества:
а) етерични масла: анасоново, бергамоново, босилково, брезово, гераниево, дъвково, карамфилово, кардамоново, копърово, лимоново, мандариново, ментово, мускатово, птигреново, портокалово, розово, хвойново, мащерково, чубриково, естрагоново, (тарусово), кимионово, кимово, кориандрово, монардово, хмелово, пелиново, бахарово, лаврово, резенево, чесново, луково, хряново, синапово, канелено, риганово и джодженово;
б) екстракти от подправки, използувани в рецептурите при приготвяне на ястия;
в) натурални сокове и екстракти от плодове.
3. Синтетични ароматни вещества. Влагат се посписъчно и с максимално допустима концентрация (мг/кг) в крайния хранителен продукт по групи: а) до 10 мг/кг; б) до 100 мг/кг; в) над 100 мг/кг, като за вещества със сходна химична структура се допускат при ограничаваща сумарна концентрация на указание химично вещество А, Б, В, където:
А - индивидуално или сумарно като концентрация изоамилов алкохол;
б - индивидуално или сумарно като концентрация бензоена киселина;
В - индивидуално или сумарно като концентрация цитирал;
Синтетичните ароматни вещества са със следния разрешен статус:
1. Алдехид С - 1.
2. Алдехид С - 1.
3. Алдехид С - 1. 8914
4. Алдехид С - 1.
5. Алдехид С - 1.
6. Амилацетат - 2А. 1613
7. Амилбутират - 2А.
8. Амилвалерианат - 2А.
9. Амилпропионат - 2А.
10. Амилцинамат - 2А.
11. Анетол - 2.
12. Анисалдехид - 2Б.
13. Бензалдехид - 2Б.
14. Бензиналкохол - 2Б.
15. Бензилацетат - 2Б.
16. Бензилбутират - 2Б.
17. Ванилин - 3.
18. Геранилацетат - 1В.
19. Геранилацетоацетат - 1В.
20. Гераниол - 1.
21. Диацетил - 3.
22. Диетиленгликол (за тютюн) - 3.
23. Диетилмалонат - 3.
24. Евгенол - 2.
25. Енантов естер - 2.
26. Етилацетат - 3.
27. Етилацетоацетат - 3.
28. Етилбензоат - 2Б.
29. Етилванилин - 3.
30. Етилизобутират - 3.
31. Етилвалерианат - 3.
32. Етилкапроат - 3.
33. Етиллактат - 3.
34. Етиллаурат - 2.
35. Етилматол - 1.
36. Етилнонанат - 1.
37. Етилхептанат - 1.
38. Енантов етер - 1.
39. _- и Я-йонон - 1.
40. Линалилацетат - 2В.
41. Линалоол - 2В.
42. Малтол - 1.
43. Ментол - 3.
44. Метилантранилат - 2.
45. Метилоктанат - 2.
46. Метилсалицилат - 1.
47. Метилцинамит - 2.
48. Прониланизол - 1.
49. Фенилацеталдехид - 2.
50. Фенилетилалкохол - 2.
51. Фенилетилизобутират - 2.
52. Хелиотропин - 2Б.
53. Цитрал - 1В.
54. Цитранелол - 1В.
55. Цитранилацетат - 1В.
Забележка. Съставът и композициите от синтетични ароматни вещества (включително и разрешените от тази наредба) се съгласува с МНЗ.
II. Овкусители
1. Натриев глутамат, натриев-5-гуанилат, натриев-5-инозинат - за супи, концентрати, сирена, колбаси, сосове и готови ястия, съгласно изискванията на чл. 4, ал. 1.
2. Пушилни препарати - за месни, млечни и рибни продукти.
Приложение № 7
Приложение № 7 към чл. 13
Списък на изкуствените подсладители, които
могат да се влагат в диетични хранителни
продукти
1. Ксилит - за плодово-зеленчукови консерви, безалкохолни газирани напитки, сладкарски и хлебни изделия.
2. Захарин - за плодово -зеленчукови консерви, безалкохолни газирани напитки, сладкарски и захарни изделия - до 100 мг/кг (л) (0,01%).
3. Сорбит - за плодово-зеленчукови консерви, безалкохолни газирани напитки, сладкарски, захарни и хлебни изделия.
4. Аспартам - безалкохолни напитки.
Забележка. Подсладителите се влагат по изискванията на чл. 4, ал. 1.
Приложение № 8
Приложение № 8 към чл. 14, ал. 1
Списък на ензимните препарати, които могат да се влагат в хранителните продукти
1. Ензимни препарати, получени от животински тъкани: сирищна мая, трипсин, липаза, каталаза, пепсин, химозин и панкреатин.
2. Ензимни препарати, получени от ядивни части на растения: бромелин, фицин, малц-карбохидраза (амилаза), папаин, пектиназа.
3. Ензимни препарати, получени от микроорганизми, нормално присъствуващи в храни или използувани при приготвяне на храни: алфа (бета-) амилаза, алфа-(бета-) галактозидаза, или амилоглюкоамилаза, глюкоизомераза, глюкооксидаза, инвертаза, липаза, малтаза или алфа- глюкозидаза, пектиназа и протеаза.
Приложение № 9
Приложение № 9 към чл. 14, ал.2
Указание за обща спецификация на ензимни препарати за хранителната промишленост
1. Наименование
Означава се, че продуктът е ензимен препарат за обработване на хранителни продукти.
Индивидуалните ензимни препарати обикновено се наименуват според субстрата, за който се прилагат, като протеаза или амилаза. Използуват се също и някои традиционни наименования, като малц, пепсин, сирищна мая.
2. Ензимните препарати се получават от животински, растителни или микробиални източници. Те могат да се състоят от цели клетки, части от клетки или свободни от клетки извлеци, от използувания източник. Могат да съдържат един или повече активни компоненти, както и носители, разтворители, консерванти, антиоксиданти и други добавки, съобразени с добрата производствена практика. Те могат да бъдат течни, полутечни, сухи или в имобилизирана форма. Цветът им може да варира от практически безцветен до тъмнокафяв.
3. Суровини
а. Животински тъкани, използувани за приготвянето на ензими, които трябва да отговарят на изискванията на ветеринарния контрол и да се манипулират съгласно правилната хигиенна практика.
б. Растителните материали, използувани за произвеждането на ензимни препарати, или културните среди за растежа на микроорганизми трябва да се състоят от съставки, които не оставят вредни за здравето остатъци в обработения хранителен продукт при нормалните условия на прилагане.
в. Ензимните препарати от микробиални източници се произвеждат по методи и при подходящи условия на култивиране, осигуряващи контролирана ферментация и предотвратяващи попадането на микроорганизми, които биха могли да бъдат източник на токсични продукти или други нежелани вещества.
4. Химично описание
Активните компоненти на препарата трябва да се състоят от биологичноактивен протеин, понякога коригиран с метали, въглехидрати (или липиди). Известните молекулни тегла варират приблизително от 12000 до няколко стотин хиляди.
5. Имобилизирани ензимни препарати
а. Ензимни препарати, превърнати във водонеразтворени с физични или химични средства, се наричат имобилизирани ензимни препарати.
б. Носителят на имобилизираните ензимни препарати трябва да бъде инертен или допустим за използуване в храни.
в. Имобилизиращият агент на имобилизирания ензимен препарат трябва да бъде допустим за съответно прилагане за храни.
г. Отмиването на ензима, носителя и особено на имобилизиращите агенти се нормира в допустими нива, посочени в индивидуалните спецификации.
6. Добавки и ингредиенти
Добавките (включително технологичните) и ингредиентите, използувани при получаването на ензимни препарати, трябва да бъдат вещества, възприети за обща употреба в хранителни продукти, включително водата и веществата, които не са разтворими в хранителния продукт и се отстраняват от него след преработването му.
7. Замърсители
а. Химични: арсен - не повече от 3 мг/кг; олово - не повече от 10 мг/кг; тежки метали - не повече от 40 мг/кг, изчислени като олово.
б. Микробиологични: Салмонела-бактерии - да не се установяват в 30 г продукт по метод от БДС 6835-74; Стаф. ауреус - да не се установяват в 30 г продукт по метод от БДС 1670-82; Е. коли и колиформи - да не се установяват в 1 г продукт по метод от БДС 6835-74;; общ брой аеробни и факултативно анаеробни мезофилни микроорганизми - до 50 000 в г продукт по метод от БДС 6835-74.
в. В общата спецификация на ензимния препарат, БДС, ОН и технологичните инструкции задължително да се посочи точното класификационно положение на вида микроорганизми, използувани и като щамови продуценти на ензимния препарат (за случаите, когато произходът е микробиален).
г. Антибиотична активност: трябва да отсъствува за ензимни препарати от микробиален произход, когато се определя с методи по Appendix A, Specifications for identity and purity, FAO, Food and Nutrition Paper, 19, 1981, p. 217.
д. В ензимни препарати от гъбен произход не трябва да се установяват авлатоксин В , охратоксин А, стеригоматоцистин,
1
Т-2 токсин или зеараленон при определяне по метода на Патерсън и Робертс (1979 г.).
8. Хигиенни условия
а. Ензимните препарати се произвеждат в съответствие с необходимите изисквания.
б. Препаратите не трябва да причиняват увеличаване на микробното число над нивото, прието за дадения вид храна.
в. Препаратите не трябва да съдържат замърсители, вредни за здравето.
9. Активност
а. Активността на ензимните препарати се измерва според реакцията, катализирана от индивидуалните ензими, и обикновено се изразява в единица активност за единица тегло от препарата.
б. В търговската практика активността понякога се дава като количеството ензимен препарат, което е необходимо да бъде прибавено към определено количество хранителен продукт, за да се постигне желания ефект.
Приложение № 10
Приложение № 10 към чл. 15
I. Витамини
| № | Хранителни продукти | В мг/ | кг (л) | продукт | |||
| -3,8 | |||||||
| А | В | В | РР | С | D | ||
| 1 | 2 | ||||||
| 1. | Брашно (типово и | ||||||
| бяло) | - | 2 | 4 | 10 | - | - | |
| 2. | Бонбони | - | - | - | - | 1000 | - |
| 3. | Захар | - | - | - | - | 1000 | - |
| 4. | Мляко | - | - | - | - | 100 | - |
| 5. | Мазнини растителни | ||||||
| и животински, | |||||||
| маргарин | 50 | - | - | - | - | - | |
| 6. | Мазнини за детски | ||||||
| храни | 56 хил. | - | - | - | - | 5 хил. | |
| МЕ | МЕ |
II. Разрешени препарати за обработване на брашна
1. Бромати (калиева и калциева сол) в количества, в които след преработване на брашното да не открива повече от 20 мг/кг неорганичен бром.
2. Оксиглутин (препарат, съставен от 1% смес на азодикарбонамид и пшеничено брашно). Разрешава се прибавянето на тази смес в следните количества:
а) брашно тип "500" - до 0,08%;
б) брашно тип "700" - до 0,01%;
в) брашно тип "1150" - до 0,4%.
3. Аскорбинова и изоаскорбинова киселина.
III. Други добавки
1. Калциев глюконат - до 0,5% за специални детски храни.
2. Калциев карбонат - 0,1 само за макарони за диетични цели.
3. Парафин. допуска се за:
а) гланциране на бонбони;
б) покритие на твърди и полутвърди сирена;
в) дъвки (като съставка до 15%).
4. Изисквания към твърдия парафин:
а) да бъде рафиниран със сярна киселина;
б) при ултравиолетова светлина да не показва по-силно 7
флуоресциране от специално приготвен разтвор хининов сулфат (10 в 0,1 Н сярна киселина);
в) при изследване по метода на книжната и тънкослойната хроматография в зоната на полицикличните въглеводороди (3-4 бензпирен, 1, 2, 5, 6-дибензатрацен и 20-мителхолантрен) в ултравиолетовата светлина не трябва да дава по-силна флуоресценция от тази, която отговаря на 10 микрограма сумарно от посочените три вещества на 1 кг продукт.
5. Пчелният восък се използува за гланциране на бонбони и като прибавка на дъвка.
6. Екстрактът от чувен (с относително тегло 105) се влага по 0,77 кг за 100 кг таханова халва. За други продукти категорично се забранява.
7. Хмеловият екстракт и гранулат се допускат за произвеждане на пиво.
8. Церазинът се използува за покритие на твърди и полутвърди сирена.
Приложение № 11
Приложение № 11 към чл. 18, ал. 1, т. 4
Указание за токсикологични данни, необходими
за санитарно разрешително за добавки в
хранителни продукти
1. Остра токсичност: биохимични изследвания - токсикокинетика, метаболизъм и възможни реакции на химично взаимодействие с компонентите на хранителния продукт.
2. Подостра токсичност (кумулативни свойства).
3. Хронична токсичност:
а) специални изследвания (влияе върху репродукцията, ембриотоксичност, тератогенно, канцерогенно, мутагенно и алергогенно действие);
б) данни за допустима дневна доза и допустимо ниво на употреба в хранителните продукти в официалните материали на Световната здравна организация и кодекс алиментариус.
4. Възможно неблагоприятно влияние на препарата върху работниците в процеса на произвеждането на хранителните продукти и необходими съответни мерки за охрана на труда.
5. Методи за идентифициране и количествено определяне на препарата в хранителните продукти и за контролиране чистотата на препарата.
6. Санитарни изисквания за употребяването на добавката в други страни.
