Държавен вестник, брой 68 от 1.IX

Чл. 1. С тази наредба се уреждат условията и редът за придобиване на правоспособност за упражняване на професията машинист-крановик, включително и специфичните изисквания към подготовката и провеждането на изпитите за нея, както и въпросите за отчетността и контрола над дейността на машинист крановиците.

Чл. 2. (1) Степените за придобиваната правоспособност за машинист-крановик са втора и първа. Първа степен е по-високата степен на правоспособност.

(2) Степените на правоспособността са свързани с товароподемността на повдигателните съоръжения и с разреда на работата.

Чл. 3. В зависимост от сложността на работата и товароподемността на повдигателните съоръжения правоспособност за машинист-крановик се придобива за упражняване на следните специализации на тази професия (специалност) със степен на правоспособност по следната таблица:

Чл. 4. (1) Правоспособност за машинист-крановици II или I степен по чл. 3 се придобива след преминаване на обучение в учебно заведение, в професионален учебен център (ПУЦ) или в школи и курсове на самоуправляващите се стопански организации (ССО).

(2) Завършилите курса на обучение и положили успешно изпита за правоспособност придобиват:

1. II степен на правоспособност и началния разред по професията(специалността);

2. I степен на правоспособност и съответен разред.

(3) Разредите по ал. 2, т. 1 и 2 се определят съгласно тарифно-квалификационните справочници на съответните отрасли или сфери на дейност.

(4) Следващите по-високи разреди в степените на правоспособност се получават по реда, установен с чл. 10 от Наредба № Р-8 за реда, условията и изискванията за определяне на разреди, класове и др. на работниците от 1977 г., издадена от бившия Комитет по труда и работната заплата(необнародвана).

(5) От II в I степен на правоспособност се преминава след усвояване на най-високия разред, съответствуващ на товароподемността на повдигателните съоръжения за II степен, определена с чл. 3.

(6) В случаите, когато непосредствено след придобиване степента на правоспособност лицето ще работи на кран, чиято товароподемност изисква по-висок разред от същата степен на правоспособност, разредът се придобива без допълнително обучение само с полагане на квалификационен изпит в ССО.

(7) Машинист-крановици, които ще работят на повдигателни съоръжения с дистанционно управление по радиоканал, трябва да бъдат допълнително обучени за работа с радиоуправляеми кранове по учебна програма, утвърдена от Министерството на народната просвета (МНП), съгласувана с Главната инспекция за държавен технически надзор при Комитета по качеството (ГИДТН при ККач.). Обучението се организира от ССО по реда, установен с чл. 9, т. 1.

(8) Лицата, които ще работят на повдигателни съоръжения, задвижвани посредством електрически двигатели, трябва да получат и съответната квалификационна група по безопастност на труда съгласно глава 1.2, т. 1.2.1 на Правилника за безопастност на труда при експлоатацията на електрически уреди и съоръжения (Д-01-008), издаден от бившето Министерство на труда и социалните грижи от 1971 г. и утвърден от ЦС на БПС (необнародван).

Чл. 5. (1) Правоспособност за специализацията съгласно т. 4 от таблицата по чл. 3 се придобива само за работа на крана.

(2) Правоспособност за специализацията съгласно т. 5 от таблицата по чл. 3 получават лица, които притежават свидетелство за правоспособност за машинист на багер.

(3) Транспортиране (маневриране) на самоходните машини, оборудвани с повдигателни съоръжения (кранове), се извършва само от лицата, които притежават свидетелство за управление на моторни превозни средства от категория С, Д или Т - мотокаристи (електрокаристи).

Чл. 6. Лицата, придобили правоспособност за машинист-крановици, могат да усвояват като втора и следваща професия (специалност) във II степен на правоспособност всяка една от посочените в чл. 3 специализации.

Чл. 7. (1) Машинист-крановиците се подготвят в учебните заведения и в учебните звена към ССО - професионалните учебни центрове, школи и курсовете. Учебните заведения, които подготвят машинист-крановици, се определят с годишния план на МНП за приемане на ученици в IX клас на единните средни политехнически училища (ЕСПУ), първи курс на професионално-техническите училища, средните професионално-технически училища, техникумите и професионалните паралелки, а учебните звена към ССО- със задачите по годишния план на ССО.

(2) Учебните заведения, които подготвят машинист-крановици, могат да организират и курсове за подготовка и за повишаване на тяхната квалификация.

Чл. 8. (1) Организирането на различни курсове за подготовка и повишаване квалификацията на машинист-крановици в учебните звена на ССО се извършва в съответствие с годишните планови задачи на ССО.

(2) Машинист-крановици се подготвят в учебните звена на ССО, когато броят на машинист-крановиците с II степен на правоспособност, подготвени в учебните заведения, е недостатъчен за задоволяване потребностите на народното стопанство.

(3) Откриването на курсове за правоспособност в учебните звена на ССО се извършва при наличието на учебно-техническа база, съответствуваща на учебните планове и програми за обучение, на преподаватели, посочени в чл. 12, и на обекти за практическо обучение. За целта се издава писмено разрешение от териториалния орган на ГИДТН.

(4) Министерството на народната отбрана (МНО), Министерството на вътрешните работи (МВР), Министерството на транспорта (МТ) и Главното управление на строителните войски (ГУСВ) може да организират за свои нужди курсове за машинист-крановици в учебните заведения и в учебните звена на ССО.

Чл. 9. Съгласно чл. 6 от ПМС № 42 от 1980 г. за единна национална система за повишаване квалификацията на кадрите (обн., ДВ, бр. 67 от 1980 г.; изм. и доп., бр. 61 от 1981 г. и бр. 43 от 1986 г.), стопанските организации (поделения) са задължени да организират курсове с продължителност на обучението, определена с тази наредба, както следва:

1. специализация (обучение със специално предназначение) в случаите на преминаване на работа от един на друг тип кранове в съответната специализация, независимо от притежаваната степен на правоспособност. Курсовете може да имат продължителност от 12 до 50 учебни часа;

2. опресняване и обогатяване на знанията по безопасна експлоатация на крановете и охрана на труда и противопожарана охрана. Курсовете се провеждат ежегодно с продължителност от 6 до 18 учебни часа.

Чл. 10. (1) Обучението на машинист-крановици в учебните заведения се провежда при спазване на част втора и трета на Правилника за техникумите, средните професионално-технически и професионално-техническите училища (обн., ДВ, бр. 80 от 1975 г.; изм. и доп., бр. 3 от 1983 г., бр. 92 от 1985 г. и бр. 21 от 1987 г.) и раздели I, II и III от наредбата. В учебните звена на ССО трябва да се спазва Наредба № 12 на МНП за организация на обучението в професионално-учебните зентрове, школите и курсовете(ДВ, бр. 4 от 1983 г.) и тази наредба.

(2) организацията, обемът и съдържанието на обучението по охрана на труда и противопожарна охрана при подготовката и повишаването на квалификацията на машинист-крановици в учебните заведения, в ПУЦ, школите и курсовете се определят съгласно изискванията на чл. 4, ал. 1, на раздели II и III на Наредба № 8 за обучението и повишаването на квалификацията по охрана на труда и противопожарна охрана (ДВ, бр. 51 от 1982 г.).

Чл. 11. В курсовете за машинист-крановици могат да се обучават:

1. завършили най-малко основно образование;

2. навършили 18 години;

3. здрави физически и психически, което се установява с медицинско свидетелство, издадено от обединена болница или самостоятелна поликлиника. Свидетелството трябва да съдържа и заключение за годността на лицето за упражняване на професията.

Чл. 12. Преподаватели в курсовете могат да бъдат:

1. по теория - инженери със специалност подемно-транспортни машини, технология на машиностроенето или електрообзавеждане на промишлени предприятия или учители по практика с една от същите специалности;

2. по практика - учители по практика с една от посочените специалности в т. 1, както и лица, притежаващи свидетелство за I степен на правоспособност за машинист-крановици и най-малко едногодишен стаж по професията.

Чл. 13. Преподавателите и кандидатите за обучение в учебните звена на ССО се утвърждават от Управление "Народна просвета" при окръжния (Столичния) народен съвет.

Чл. 14. (1) Обучението на машинист-крановици в учебните заведения се провежда по учебни документации, съставени от МНП и съгласувани с ГИДТН при ККач., по въпросите на устройството и безопасната експлоатация на повдигателните съоръжения и одобрени от министъра на народната просвета или от упълномощено от него лице.

(2) Обучението на машинист-крановици в курсове в учебните заведения и учебните звена на стопанските организации се провежда по учебни планове и програми, съставени съгласно Наредба № 5 за съставянето на учебните планове и програми за повишаване квалификацията на изпълнителските кадри (ДВ, бр. 96 от 1981 г.), съгласувани с ГИДТН при ККач. и одобрени от МНП.

Чл. 15. (1) При усвояване на втора и следваща професия при специалност по чл. 6 обучението се провежда по утвърдената учебна документация за съответната специализация, която кандидатът желае да придобие. Учебният материал, предвиден в учебния план и програми, се изучава, както следва:

1. устройство и електрообзавеждане на крана - с 50 на сто от часовете;

2. безопасна експлоатация на повдигателните съоръжения, охрана на труда и противопожарна охрана - с пълен брой часове;

3. практика - с пълен брой часове;

(2) Придобиването на правоспособност за работа на багери, предназначени за работа с кука, съгласно чл. 5, ал. 2 се извършва чрез допълнително обучение със специално предназначение. Изучава се учебен материал по:

1. устройство и безопасна експлоатация на багер крана - 18 учебни часа;

2. охрана на труда и противопожарна охрана - 6 учебни часа;

3. практика - 18 учебни часа.

Чл. 16. Организирането на квалификационните изпити за правоспособност и издаването на свидетелства за правоспособност в учебните заведения се извършват съгласно глави VII, XII и XIV от Правилника за техникумите, средните професионално-технически и професионално-техническите училища.

Чл. 17. (1) Квалификационният изпит за правоспособност в учебните звена към ССО се провежда от изпитна комисия с председател - специалист с висше образование от ССО или ПУЦ, чиято специалност съответствува на посочените в чл. 12, и членове: преподавателят, водил обучението по теория на професията, представител на териториалните органи на ГИДТН при ККач. и представител на службата по охрана на труда.

(2) Положилите неуспешно квалификационния изпит по теория и (или) практика имат право да се явяват на поправителен изпит по 2 пъти за всеки предмет. Ако оценката "слаб" е по практика, поправителният изпит се провежда, след като с кандидата се проведат допълнително 6 учебни часа по управление на крана.

(3) Учебното заведение или учебното звено (ССО) изпраща един екземпляр от протокола с оценките от изпита в териториалния орган на ГИДТН при ККач.

(4) На положилите успешно квалификационния изпит се издава свидетелство за правоспособност и квалификация по образец, установен от МНП с чл. 61, т. 1 и 2 от Наредба № 12 от 1983 г. за организация на обучението в професионално-учебните центрове, школите и курсовете.

(5) В свидетелствата по ал. 4 се вписват и словом придобитите степен на правоспособност, разредът и товароподемността на крана. Издава се удостоверение за квалификационна група по безопасността на труда във връзка с чл. 4, ал. 8.

(6) Регистрационният номер на свидетелствата за правоспособност се взема от книгата за вписване на свидетелствата.

Чл. 18. (1) Свидетелствата за правоспособност и за професионална подготовка се подписват от председателя на изпитната комисия и от директора на учебното заведение(ръководителя на учебното звено), в което е положен квалификационният изпит, и се подпечатват с печата на учебното заведение (ССО).

(2) Свидетелствата за правоспособност се заверяват от териториалните органи на ГИДТН при ККач.

(3) На лицата, завършили успешно курсовете, организирани по чл. 8 ал. 4, се издават свидетелства за правоспособност и за професионална подготовка от съответните учебни заведения и звена, в които е проведено обучението, и се заверяват от специализираните служби за технически надзор на МНО, МВР, МТ и ГУСВ и са валидни за всички отрасли на народното стопанство.

Чл. 19. (1) На машинист-крановиците, изгубили свидетелството си за правоспособност, се издават дубликати от учебните заведения (ССО), които са провели обучението и изпита.

(2) Издаването на дубликат става само след писмено потвърждаване от съответните контролни органи или органите на държавния технически надзор, на чиято територия (ведомство) е на работа лицето, че свидетелството не е иззето от тях.

(3) Дубликатите се заверяват по реда на чл. 18, ал. 2 и 3.

(2) При нарушаване изискванията на тази наредба МНП съгласувано с органите за държавен технически надзор има право да прекратява обучението в учебните звена.

(3) Не се допускат на работа машинист-крановици, чиито свидетелства за правоспособност не са заверени от органите за технически надзор.

(4) Машинист-крановиците са длъжни при поискване да представят свидетелствата си за правоспособност на контролните органи.

Чл. 21. Машинист-крановиците, нарушили виновно изискванията на Наредба № 31 за устройство и безопасна експлоатация на повдигателните съоръжения (ДВ, бр. 33 от 1981 г.) и Правилника за безопасността на труда, при товарно-разтоварните работи (Д-05-001), издаден от Министерството на транспорта и утвърден от ЦС на БПС (необнародван), се лишават за срок от 1 месец до 2 години от право да упражняват правоспособността по професията машинист-крановик на основание чл. 13, буква "в" във връзка с чл. 16 от Закона за административните нарушения и наказания. Временното лишаване може да става и в случай на еднократно грубо виновно нарушение. Лишаването за срок до 2 месеца се извършва от териториалните органи на ГИДТН при ККач., от специализираните служби за технически надзор на МНО, МВР, МТ и ГУСВ и профсъюзните контролни органи по охрана на труда. За това своевременно писмено се уведомяват ръководствата на ССО и другите организации (поделения), които са длъжни да освободят по чл. 330, ал. 2, т. 2 от Кодекса на труда виновните лица или да ги настанят с тяхно съгласие на друга подходяща работа.

Чл. 22. (1) Лицата, на които са иззети свидетелствата за правоспособност, в 20-дневен срок преди изтичане срока на наказанието се явяват на проверочен изпит за потвърждаване на притежаваната правоспособност и квалификация пред комисията с председател, посочен в чл. 17, ал. 1, и членове: представител на териториалните органи на ГИДТН при ККач. и представител на службата по охрана на труда. Комисията се назначава от ръководството на ССО (поделението) по предписание на контролните органи, посочени в чл. 21.

(2) Положилите неуспешно проверочния изпит имат право да се явяват на поправителен изпит по 2 пъти за всеки предмет. След всеки неиздържан изпит по практика курсистът се обучава допълнително 6 учебни часа по управление на крана срещу заплащане. Поправителните изпити се провеждат най-малко през 3 дни.

(3) На проверочния (поправителния) изпит се проверяват и оценяват знанията и уменията, установени с Наредба № 31 за устройство и безопасна експлоатация на повдигателните съоръжения и Правилника за безопасността на труда, при товарно-разтоварните работи (Д-05-001).

(4) На проверочния (поправителния) изпит въз основа на установеното равнище на квалификация, на трудовите и обществени прояви на кандидата и резултатите от медицинското освидетелствуване, комисията дава заключение за годността на лицето да изпълнява дейностите на защитената правоспособност. За резултатите от изпита се съставя протокол.

Чл. 23. (1) При положително заключение на комисията на проверочния (поправителния) изпит протоколът за резултатите от изпита се изпраща на контролните органи, посочени в чл. 21, и на ССО или учебното звено. Въз основа на протокола и след изтичане срока на наказанието ССО или учебното звено чрез контролния орган, който е иззел свидетелството за правоспособност в зависимост от защитената степен на правоспособност и квалификация връща старото свидетелство, когато притежаваната правоспособност и квалификация са потвърдени, или издава ново свидетелство на лицето, когато защитената степен на квалификация и правоспособност са по-ниски от притежаваните. При издаването на ново свидетелство за правоспособност старото свидетелство, в което комисията записва текст за невалидност, се връща на лицето.

(2) При отрицателно заключение на втория поправителен изпит комисията определя срока за допълнителната подготовка и обучение и датата за явяване отново на изпит, която записва в свидетелството за правоспособност. В зависимост от необходимата допълнителна подготовка обучението може да бъде само за опресняване на знанията и уменията или със специално предназначение.

(3) При неуспешно положен изпит и след допълнително обучение по ал. 2, за да започне отново работа като машинист-крановик, лицето трябва да се яви отново на проверочен изпит.

(4) След успешно положен изпит комисията съставя протокол за резултатите от изпита и на лицето се връща или се издава ново свидетелство за правоспособност.

(5) Свидетелствата за правоспособност на лицата, които не са се явили или не са потвърдили правоспособността си в срокове, определени в чл. 22 и 23, по предписание на контролните органи се разглеждат от комисия в състав от специалистите, посочени в чл. 22, ал. 1. Комисията вписва в свидетелството за правоспособност текста "до явяване на проверочен изпит". Свидетелството се връща на лицето.

Чл. 24. Лице, притежаващо свидетелство за правоспособност, но прекъснало практиката си за повече от 3 г., губи правото си да работи като машинист-крановик. То може да възстанови това право след индивидуално обучение по управление на крана в продължение на 6 до 12 часа под ръководството на наставник и инструктаж по охрана на труда и противопожарна охрана. За това учебното звено (служба) за квалификация в ССО съставя протокол, в който вписва, че лицето е преминало обучение, и му издава удостоверение за опресняване и обогатяване на знанията и уменията.

Чл. 25. Машинист-крановиците подлежат на периодични медицински освидетелствувания, съобразени със спецификата на професията: на възраст до 50 г. - на всеки 10 г.; над 50 г. - на всеки 5 г.; при започване на работа по професията след прекъсване за повече от 3 г. и след прекарани тежки заболявания.