Държавен вестник, брой 114 от 30.XII

Чл. 1. Република България може да назначава и да приема почетни(нещатни) консулски длъжностни лица в интерес на развитието на търговските, икономическите, културните и научните отношения между България и другите държави, а така също и за защита на правата и интересите на българските граждани и юридически лица в чужбина.

Чл. 2. (1) Почетни (нещатни) консулски длъжностни лица на Република България могат да бъдат български граждани или граждани на други държави, които едновременно с консулската дейност, могат да се занимават професионално и с друга работа, несвързана с изпълнението на консулските им функции.

(2) За своята дейност почетните консулски длъжностни лица на Република България не получават възнаграждение от държавата.

(3) Почетните консулски длъжностни лица на Република България не могат да изпълняват едновременно функциите на почетни консулски длъжностни лица на друга държава.

Чл. 3. (1) Почетните консулски длъжностни лица се назначават и се освобождават от Министерския съвет на Република България.

(2) Предложението за назначаването или освобождаването на почетните консулски длъжностни лица се прави от министъра на външните работи по негова инициатива или въз основа на препоръките и мнението на ръководителите на българските дипломатически или консулски представителства в съответните държави и на началника на отдел "Консулски" на Министерството на външните работи.

Чл. 4. (1) Министерството на външните работи осъществява контрол върху дейността на почетните консулски длъжностни лица.

(2) В началото на всяка година почетните консулски длъжностни лица представят в Министерството на външните работи делови и финансов отчет за дейността си през предходната година.

Чл. 5. (1) Почетните консулски длъжностни лица осъществяват своята дейност в съответствие с функциите, определени в чл. 5 на Виенската конвенция за консулските отношения, приета на 24 април 1963 г.

(2) Почетните консулски длъжностни лица изпълняват следните функции, като уведомяват за всеки отделен случай дипломатическото или консулското представителство на Република България, акредитирано за приемащата държава:

1. водят и поддържат регистър и картотека, в които вписват българските граждани, постоянно пребиваващи в приемащата държава на територията на консулския окръг;

2. изпълняват функциите на длъжностно лице по гражданското състояние по отношение на български граждани;

3. оказват съдействие за освобождаване, придобиване и възстановяване на българско гражданство;

4. приемат документи за издаване на задгранични паспорти на български граждани, постоянно живеещи в приемащата държава на територията на консулския окръг;

5. извършват нотариални функции по въпроси, свързани с имуществото на български граждани;

6. защитават интересите на българските граждани и юридически лица в случай на наследяване на територията на приемащата държава;

7. представляват български граждани или вземат мерки да се осигури подходящото им представяне пред съдебни или други органи на приемащата държава, за да се поиска вземането на временни мерки с оглед охраната на правата и интересите на тези граждани, когато поради отсъствие или по друга причина те не могат своевременно да защитават своите права и интереси;

8. осъществяват правата, посочени в чл. 36 на Виенската конвенция за консулските отношения.

(3) Почетните консулски длъжностни лица издават пасавани (пътни листове) на български граждани за завръщане в Република България, издават, продължават и анулират български визи на чужди граждани, както и внасят промени в издадените български входно-изходни визи само след получаване на изрично разрешение за всеки отделен случай от отдел "Консулски" на Министерството на външните работи.

(4) Почетните консулски длъжностни лица, които не са български граждани, нямат право:

1. да изпълняват съдебни поръчки за разпит в съответствие с чл. 5, буква "j" на Виенската конвенция за консулските отношения;

2. да разследват произшествия, станали по време на пътуването, и да разрешават спорове между капитана, командния състав и членовете на екипажа на българските кораби и самолети в съответствие с чл. 5, буква "l" на Виенската конвенция за консулските отношения;

3. да упражняват контрол и инспекция на военните морски и речни кораби, плаващи под български флаг.

Чл. 6. Почетните консулски длъжностни лица и ръководените от тях консулства се ползват от улесненията, привилегиите и имунитетите, предвидени във Виенската конвенция за консулските отношения и в съответствие с разпоредбите на вътрешното законодателство на приемащата държава.

Чл. 7. (1) Почетните консулски длъжностни лица могат да започнат да изпълняват своите функции след назначаването им в съответствие с разпоредбите на чл. 10-14 на Виенската конвенция за консулските отношения.

(2) След получаването на екзекватура от приемащата държава почетните консулски длъжностни лица връчват писмена декларация на министъра на външните работи на Република България или на упълномощено от него лице, в която заявяват, че ще изпълняват добросъвестно функциите и задълженията, свързани със заеманата от тях длъжност.

Чл. 8. (1) Функциите на почетните консулски длъжностни лица се прекратяват в съответствие с разпоредбата на чл. 25 от Виенската конвенция за консулските отношения.

(2) В случай на прекратяване на функциите им почетните консулски длъжностни лица или техните законни наследници са длъжни да предадат архива и цялата документация, свързани с дейността им, на българското дипломатическо или консулско представителство в съответната държава или на отдел "Консулски" на Министерството на външните работи.

Чл. 9. Почетните консулски длъжностни лица могат да прекъсват изпълнението на своите функции за срок, по-продължителен от 3 месеца, само с разрешение на министъра на външните работи.

Чл. 10. При изпълнение на функциите си почетните консулски длъжностни лица събират такси за консулски услуги в съответствие с разпоредбите на тарифа № 3 за таксите, които се събират за консулско обслужване в системата на Министерството на външните работи (обн., ДВ, бр. 52 от 1985 г.; попр., бр. 61 от 1985 г.; изм. и доп., бр. 43 от 1989 г.).

Чл. 11. (1) Почетните консулски длъжностни лица използват част от сумите, събрани от такси за консулски услуги за покриване на оправданите разходи, извършени в процеса на изпълнение на техните функции. Останалата част от тези суми почетните консулски длъжностни лица са длъжни да ги предават или да ги превеждат по банкови сметки по указание на Министерството на външните работи.

(2) Почетните консулски длъжностни лица осигуряват за своя сметка помещенията, съоръженията и оборудването, необходими за изпълнението на техните функции.

(3) Ако разходите, извършени при изпълнение на функциите, надвишават приходите от такси за консулски услуги, пасивът остава за сметка на почетните консулски длъжностни лица.

Чл. 12. (1) Почетни консулски длъжностни лица на други държави не могат да се назначават измежду български граждани освен с изричното съгласие на Република България, което съгласие може да бъде оттеглено по всяко време.

(2) Република България си запазва правото, посочено в ал. 1, и по отношение на граждани на трета държава, които не са същевременно граждани на изпращащата държава.

Чл. 13. (1) Почетните консулски длъжностни лица на други държави се приемат на територията на Република България в съответствие с разпоредбите на чл. 10-14 на Виенската конвенция за консулските отношения.

(2) Функциите на почетните консулски длъжностни лица на други държави се прекратяват в съответствие с разпоредбата на чл. 25 от Виенската конвенция за консулските отношения.

Чл. 14. Почетните консулски длъжностни лица и консулствата, ръководени от тях, при осъществяване на своите функции ползват режима, определен в глава трета на Виенската конвенция за консулските отношения.