Държавен вестник, брой 39 от 16.IV

Отменена с § 1 от преходните и заключителните разпоредби на Постановление № 77 на Министерския съвет от 9 април 2002 г. за приемане на Наредба за условията и реда за издаване, отказ и отнемане на разрешения за работа на чужденци в Република България - ДВ, бр. 39 от 16 април 2002 г., в сила от 17 юни 2002 г.

Чл. 1. (Изм. - ДВ, бр. 56 от 1994 г.) С тази наредба се уреждат условията и редът за издаване на разрешения за работа по договор на чужденци в Република България.

Чл. 2. (1) (Изм. - ДВ, бр. 56 от 1994 г., предишен текст на чл. 2, бр. 43 от 1996 г.) Разрешението за работа е официален документ, с който се разрешава на чужденеца да работи в Република България за определен период от време, на конкретно място на работа, за конкретна длъжност, при определен работодател (възложител) и населено място.

(2) (Нова - ДВ, бр. 43 от 1996 г.) Разрешение по ал. 1 се издава за работа, която изисква специализирани знания и умения, които в Република България съответстват на средно специално или по-високо образование, както и професионален опит, не по-малък от годините, необходими за придобиване на съответната образователна степен.

Чл. 3. (Изм. - ДВ, бр. 56 от 1994 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 64 от 1997 г.) Разрешенията за работа се издават от Министерството на труда и социалната политика по образец съгласно приложението.

(2) Разрешенията за работа на територията на Република България се издават само по искане на работодател (възложител).

(3) (Нова - ДВ, бр. 43 от 1996 г.) Наемането на работа на чужденец от работодател по смисъла на Кодекса на труда на Република България се извършва след издаване на разрешението за работа и само по трудов договор на пълно работно време.

(4) (Нова - ДВ, бр. 43 от 1996 г.) Приемането на работа на чужденец от регистрирано по българското законодателство юридическо или физическо лице (възложител) по междуфирмен договор с чуждестранно юридическо лице, което е работодател на чужденеца, може да става само след издаване на разрешението за работа.

Чл. 4. (Изм. - ДВ, бр. 56 от 1994 г., бр. 43 от 1996 г.) (1) Разрешение за работа на чужденец може да бъде издадено, когато:

1. пазарът на труда не предлага подготвено местно лице за съответната работа и за нея няма кандидат - български гражданин, който да желае да бъде обучен в страната или в чужбина;

2. броят на чужденците, работещи при един работодател, не надвишава 10 на сто от средносписъчната численост на персонала за предходните 12 месеца на наетите по основни трудови договори български граждани и чужденци с приравнени на тях права;

3. работодателят е заявил пред бюрото по труда по местоработата и поне в по едно централно и местно средство за масово осведомяване потребност от съответната работна сила един месец преди подаване на искането за разрешение за работа;

4. работодателят е посочил поименно работещ при него български гражданин, който ще бъде обучаван от чужденеца за изпълнение на същата работа;

5. резултатите от медицинските изследвания не сочат наличие на заразно или паразитно заболяване, органично заболяване, наркомания, бременност или лактация и други като основания за нетрудоспособност на чужденеца в срока на трудовия договор;

6. в случая по чл. 3, ал. 3 чужденецът е на трудоспособна възраст по Кодекса на труда на Република България.

(2) Извън условията по ал. 1, т. 1, 3 и 4 може да бъде издадено разрешение за работа на:

1. чужденци, чиято заетост на територията на страната произтича от изпълнението на международни договори на Република България;

2. международно признати учени и дейци на културата;

3. висш ръководен персонал на фирми, създадени от чуждестранни юридически лица на територията на Република България;

4. специалисти на чуждестранни фирми във връзка с договорени монтаж, пуск и ремонт на вносно оборудване;

5. специалисти, изпратени за окачествяване на договорена продукция, произвеждана на ишлеме;

6. лица, кандидатстващи за статут на бежанец - за заетост до 3 месеца, по предложение на Националното бюро за териториалното убежище и бежанците при продължаваща над 3 месеца продецура за признаване статут на бежанец.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 64 от 1997 г.) Министърът на труда и социалната политика може да разрешава при доказана целесъобразност издаването на разрешения за работа в отделни случаи извън ограничението по ал. 1, т. 2.

(4)(Изм. - ДВ, бр. 64 от 1997 г.) За едновременното наемане на повече от 10 чужденци по условията на ал. 1, т. 2 и във всички случаи по чл. 3, ал. 4 следва да е получено съгласието на министъра на труда и социалната политика. При необходимост той изисква становищата на компетентните министерства, ведомства, творчески съюзи, синдикални организации и органи на местната администрация.

(5) Когато възложителят е сключил междуфирмен договор, предвиждащ работа на чужденци в Република България без съгласуване с Министерството на труда и социалните грижи, разрешения за работа могат да се издават с оглед на състоянието на вътрешния пазар на труда.

(6) Разрешение за работа не е необходимо за:

1. лица с разрешено постоянно пребиваване в страната, с предоставено право на убежище или с признат статут на бежанец;

2. официално акредитирани в Министерството на външните работи на Република България кореспонденти на чуждестранни средства за информация;

3. членове на екипажите на български кораби;

4. лица, регистрирали стопанска или друга дейност в страната съобразно действащото законодателство, когато за участието си в регистрираната от тях дейност те не получават възнаграждение в пари или в натура;

5. чуждестранни специалисти, пребиваващи в страната по силата на междуправителствени договори за оказване на правна, финансова, експертна и друга помощ на български държавни институции, с които не са в трудовоправни отношения;

6. управляващи търговски дружества, фондации и сдружения, които имат регистрация по законоустановения ред и осъществяват дейност на територията на страната;

7. ръководител на търговско представителство или клон на чуждестранна фирма;

8. студенти в чуждестранни висши учебни заведения за заетост до 6 месеца във връзка с провеждане на учебна практика, непосредствено свързана с предмета на тяхното обучение, при което обменът е в рамките на реализирана от младежка или студентска организация международна програма за обмен, предварително съгласувана с Министерството на труда и социалната политика по отношение на броя и конкретните работни места на чуждестранните студенти;

9. студенти и ученици в чуждестранни висши учебни заведения и професионални училища за ваканционна заетост до 3 месеца в една календарна година по международен обмен, осъществяван чрез посредничеството на Националната служба по заетостта;

10. лица, които при запазване на тяхното обичайно пребиваване в чужбина са активни участници в научни, културни или спортни мероприятия от национално значение, ако заетостта им в Република България не надхвърля 3 месеца;

11. лица, които при запазване на тяхното обичайно пребиваване в чужбина са изпратени в Република България от чуждестранния им работодател за срок до 3 месеца за:

а) извършване на монтаж и гаранционен ремонт на доставени от чужбина машини и съоръжения;

б) обучение в обслужването или приемане на поръчани съоръжения, машини или други вещи;

в) преминаване на курс в рамките на един експортен договор за доставка или лицензионен договор;

12. свещенослужителите за упражняваната от тях религиозна дейност, ако имат разрешение от Дирекцията по вероизповеданията на Министерския съвет.

Чл. 5. (1) (Изм. - ДВ, бр. 56 от 1994 г., предишен текст на чл. 5, бр. 43 от 1996 г.)) Разрешението за работа се издава за срока, за който на чужденеца се предлага договор за работа, но за не повече от една година.

(2) (Нова - ДВ, бр. 43 от 1996 г.) Когато чужденецът пребивава на друго законно основание в Република България, издаденото разрешение за работа не може да надвишава разрешения срок на пребиваване.

Чл. 6. (Изм. - ДВ, бр. 56 от 1994 г., бр. 43 от 1996 г., доп. - ДВ, 64 от 1997 г.) (1) Издадено разрешение за работа може да бъде продължено за срок до 12 месеца, ако са налице предпоставките за първоначалното издаване на разрешението и няма прекъсване в заетостта и пребиваването в страната, като общата продължителност на разрешението и неговите продължения е максимално 3 години, с изключение на случаите по ал. 3 и 4. Като прекъсване за преподаватели не се счита времето на едно пребиваване в чужбина до 3 месеца, свързано с прекъсването на образователния процес в средните и висшите училища между 2 учебни години.

(2) Чужденец може да получи ново разрешение за работа за същото или друго работно място след изтичане на период, равен на срока на действието на предишното разрешение за работа, включително и неговите продължения.

(3) (Нова - ДВ, бр. 64 от 1997 г.) Разрешенията за работа на чужденци - висш ръководен персонал на дружества или клонове, създадени от чуждестранни юридически лица на територията на Република България, могат да бъдат продължавани над максималния 3-годишен срок по ал. 1 с по една следваща година, когато пазарът на труда не предлага подготвено местно лице и/или продължава обучението на български гражданин за съответната длъжност.

(4) (Нова - ДВ, бр. 64 от 1997 г.) Разрешенията за работа на преподаватели в средни и висши училища могат да бъдат продължавани за следващ 3-годишен срок при условията на ал. 1.

(5) (Нова - ДВ, бр. 64 от 1997 г.) Извън ограниченията по ал. 2 ново разрешение за работа може да бъде издадено на:

1. висшия ръководен персонал на дружества или клонове, създадени от чуждестранни юридически лица на територията на Република България, при условията на чл. 4, ал. 1;

2. международно признати учени и дейци на културата;

3. специалисти на чуждестранни фирми във връзка с договорени монтаж, пуск и ремонт на вносно оборудване, както и за приемане на поръчани съоръжения, машини и други вещи."

3. Досегашните ал. 3 и 4 стават съответно ал. 6 и 7.

4. Досегашната ал. 5 ставаал. 8, като в нея думите "ал. 4" се заменят с "ал. 7".

(6) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 64 от 1997 г.) Разрешението за работа се обезсилва след изтичане срока на трудовия договор или на междуфирмения договор.

(7) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 64 от 1997 г.) При първоначално издаване на разрешение за работа чужденецът, който няма разрешено временно пребиваване в Република България на друго основание, трябва да пребивава извън територията на страната до получаването на разрешението за работа.

(8) (Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 64 от 1997 г.) (Изм. - ДВ, бр. 64 от 1997 г.) Извън ограничението по ал. 7 може да се издаде разрешение за работа на членовете на семейството на чужденец (съпруг, съпруга, деца, живеещи в общо домакинство) с временно пребиваване на друго основание, ако те са пребивавали в страната най-малко 24 месеца преди датата на внасяне в бюрото по труда на искането за разрешение за работа.

Чл. 7. (Изм. - ДВ, бр. 56 от 1994 г., бр. 43 от 1996 г.) (1) Разрешението за работа може да бъде отменено с решение на ръководителя на Националната служба по заетостта в следните случаи:

1. когато се установи, че за издаването на разрешението са представени неверни данни;

2. когато след издаването му настъпят обстоятелства, посочени в чл. 4, ал.1, т. 5;

3. при предсрочно прекратяване на договора за работа или обучение;

4. при преждевременно прекратяване на разрешението за пребиваване на чужденеца в страната по реда на Закона за пребиваване на чужденците в Република България.

(2) За отмененото разрешение за работа се уведомяват органите на Министерството на вътрешните работи.

Чл. 8. (Изм. - ДВ, бр. 56 от 1994 г., бр. 43 от 1996 г.) (1) За издаване на разрешение за работа работодателят представя в бюрото по труда по местоработата на чужденеца следните документи:

1. искане-декларация в два екземпляра по образец, утвърден от министъра на труда и социалните грижи;

2. обосновка на искането;

3. четири снимки на чужденеца;

4. копия от съдебното решение и/или регистрацията в Българската търговско-промишлена палата или друг документ, легитимиращ работодателя, заверени по установения ред;

5. копие от удостоверението за данъчна регистрация на работодателя;

6. документи за образование, специалност, правоспособност и/или придобити професионална квалификация, умения и опит на чужденеца в съответствие с обективните изисквания за длъжността, които следва да са легализирани по съответния ред, освен в случаите, произтичащи от международни договори на Република България;

7. справка-декларация от работодателя за работещите при него чужденци с посочване на имената по паспорт, датата на раждане и гражданството отделно за:

а) наетите по трудов договор - с посочени номер, дата на издаване и срок на разрешението за работа;

б) упълномощените да представляват фирмата и работещите по договор за управление или за контрол - с посочени номер и дата на съдебната регистрация за поименното им вписване; номер и срок на удостоверението за разрешено временно пребиваване в страната;

8. (Изм. - ДВ, бр. 64 от 1997 г.) справка-декларация за средносписъчната численост на персонала и внесените от работодателя вноски в Държавното обществено осигуряване и във фонд "Професионална квалификация и безработица" за предходните 12 месеца, подписана от работодателя, главния счетоводител;

9. трудов договор, съставен по условията на българското законодателство в два екземпляра, в който следва да са определени и задълженията на страните относно разходите за квартира, медицинско лечение, застраховки, транспорт от и до държавата, където е постоянното местоживеене на чужденеца;

10. медицинско свидетелство по образец, утвърден от министъра на здравеопазването;

11. други документи, свързани със спецификата на работното място, изисквани от нормативни актове.

(2) Възложителят представя в Министерството на труда и социалната политика освен документите по ал. 1, т. 2, 4, 5, 7 и 8 и:

1. копие от междуфирмения договор с чуждестранно юридическо лице, обуславящ приемането на работа на чужденци, заверено от страните по договора;

2. документ, легитимиращ чуждестранния работодател - страна по междуфирмения договор, легализиран по съответния ред;

3. списък на чужденците, съдържащ трите имена, дата на раждане, гражданство, специалност, професионална квалификация, място и срок на работа.

(3) Индивидуалните разрешения за работа по чл. 4, ал. 4 за всяко от лицата се издават в рамките и за срока, определени в съгласието на министъра на труда и социалните грижи, след представяне в бюрото по труда на документите по ал. 1 от възложителя или от прекия работодател, когато последният има търговско установяване на територията на Република България. Вместо трудов договор се прилага писмо-потвърждение на външния работодател за изпращане на лицето на работа в Република България във връзка с изпълнението на междуфирмения договор при осигурени трудово възнаграждение, социално осигуряване и здравна застраховка, легализирано по съответния ред.

(4) При работа в различни населени места документите могат да бъдат внесени в бюрото по труда, на чиято територия е седалището на възложителя или на прекия работодател, търговско установен в Република България, ако това е изрично посочено в предварителното съгласие на министъра на труда и социалните грижи.

(5) Националната служба по заетостта може да извършва проверки за установяване достоверността на посочените данни или да изисква представянето на допълнителни документи за удостоверяването им.

Чл. 9. (Изм. - ДВ, бр. 56 от 1994 г., бр. 43 от 1996 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 64 от 1997 г.) Бюрото по труда приема и изпраща в 3-дневен срок в Централното управление на Националната служба по заетостта документите за издаване на разрешение за работа на чужденец.

(2)(Изм. - ДВ, бр. 64 от 1997 г.) Бюрото по труда подготвя и изпраща в 10-дневен срок в Централното управление на Националната служба по заетостта становище по обстоятелствата, изложени в представените документи.

(3) Ръководителят на националната служба по заетостта взема решение за издаване на разрешение за работа или за отказ, като уведомява писмено вносителя.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 64 от 1997 г.) Отказът за издаване на разрешение за работа се обжалва в 7-дневен срок пред министъра на труда и социалната политика, който се произнася с решение.

(5) При потвърден отказ по реда на ал. 4 ново искане за същото лице може да бъде направено, ако са настъпили съществени изменения в обстоятелствата.

(6) Издаване и продължаване на разрешение за работа на чужденец може да бъде отказано, когато:

1. не са спазени изискванията на наредбата;

2. условията на труд и заплащане са по-неблагоприятни от тези за сравнимия български работник или когато предлаганото заплащане, обявено пред бюрото по труда по реда на чл. 4, ал. 1, т. 3, е по-ниско от договореното с чужденеца;

3. чужденецът е работил незаконно в Република България в предходен 5-годишен период, което е констатирано по съответния ред от контролните органи на Националната служба по заетостта;

4. работодателят (възложителят) е санкциониран в предходен 2-годишен период от контролните органи на Националната служба по заетостта за ползване на труда на чужденец без разрешение за работа по реда на чл. 37а от Закона за пребиваване на чужденците в Република България;

5. работодателят през последните 8 месеца е освободил от работа български персонап, който би могъл да бъде нает на работните места, за които се иска наемането на чужденец;

6. не е върнато отменено или изтекло разрешение за работа, въпреки поискването на Националната служба по заетостта;

7. на чужденеца му е отказано влизане в страната или е отнето правото на пребиваване по реда на Закона за пребиваване на чужденците в Република България.

Чл. 10. (Изм. - ДВ, бр. 56 от 1994 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 43 от 1996 г.) При всяко издаване на разрешение за работа, при неговото продължаване и при преиздаване поради загубване или повреждане на документа работодателят (възложителят) заплаща такса в размер 3 минимални работни заплати, установени за страната към момента на издаването на съответния документ. Сумата се внася наведнъж по сметката на фонд "Професионална квалификация и безработица.

(2) Копия от издаденото разрешение за работа се изпращат в Министерството на вътрешните работи, Министерството на външните работи и съответното бюро по труда.

(3) Националната служба по заетостта води регистър за издадените разрешения за работа.

Чл. 11. (Отм., предишен текст на чл. 12, изм. - ДВ, бр. 56 от 1994 г.) (1) Работодател или възложител, ползващ труда на чужденец без разрешение за работа, се наказва с глоба по реда и в размерите, установени с чл. 37а от Закона за пребиваване на чужденците в Република България (обн., ДВ, бр. 93 от 1972 г.; изм. и доп., бр. 36 от 1979 г., бр. 17 от 1987 г., бр. 26 от 1988 г., бр. 53 от 1989 г. и бр. 27 от 1994 г.).

(2) Актовете по чл. 37а от Закона за пребиваване на чужденците в Република България се съставят от специализираните контролни органи на Националната служба по заетостта.

(3) Министерството на труда и социалната политика прави предложение пред Министерството на вътрешните работи за отнемане на разрешението за пребиваване на чужденец, работещ без разрешение за работа.