Безплатен Държавен вестник

Изпрати статията по email

Държавен вестник, брой 35 от 27.IV

НАРЕДБА № 4 ЗА ИМУЩЕСТВЕНАТА ОТГОВОРНОСТ НА ОФИЦЕРИТЕ И СЕРЖАНТИТЕ ОТ МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

 

НАРЕДБА № 4 ЗА ИМУЩЕСТВЕНАТА ОТГОВОРНОСТ НА ОФИЦЕРИТЕ И СЕРЖАНТИТЕ ОТ МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

ИЗДАДЕНА ОТ МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ,

Обн. ДВ. бр.35 от 27 Април 1993г.

Отменено основание. Виж § 2, т. 1 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за Министерството на вътрешните работи, с която се отменя Закона за Министерството на вътрешните работи от 1991 г. - ДВ, бр. 122 от 19 декември 1997 г.


Глава първа.
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. С тази наредба се уреждат условията и редът за търсене на имуществена отговорност от офицерите и сержантите от Министерството на вътрешните работи (МВР).


Чл. 2. (1) Офицерите и сержантите от МВР отговарят имуществено за вредите, които са причинени по небрежност при или по повод изпълнението на служебните им задължения.

(2) Имуществена отговорност по условията и реда на тази наредба не може да се търси, когато вредата е причинена умишлено или е резултат на престъпление или е причинена не при или по повод изпълнение на служебни задължения.

(3) В случаите по ал. 2 отговорността е в пълен размер и се осъществява по общия ред.


Глава втора.
РАЗМЕР НА ИМУЩЕСТВЕНАТА ОТГОВОРНОСТ

Чл. 3. Размерът на вредата се определя към деня на причиняването й, а ако той не може да се установи - към деня на откриването й. Отговорността е за действително причинените вреди, но не и за пропуснатите ползи.


Чл. 4. Размерът на имуществената отговорност се определя на база на основна месечна заплата, получавана към деня на причиняването на вредата, а когато това не може да се установи - към деня на откриването й.


Чл. 5. (1) Когато вредата е причинена от няколко офицери или сержанти, отговорността се определя, като се вземат предвид размерът на действително причинената вреда, обстоятелствата, при които е причинена, както и степента на участие на всеки един от тях.

(2) При невъзможност да се установи степента на участието на всеки причинител поотделно имуществената отговорност се изчислява пропорционално на получаваната основна месечна заплата.

(3) Сборът на дължимите обезщетения по ал. 1 и 2 не може да надвишава размера на вредата.

(4) В случаите на пълна имуществена отговорност задлъжнелите лица отговарят солидарно.


Чл. 6. Офицерите и сержантите не отговарят имуществено за вредите, които са настъпили в резултат на непреодолима сила, случайно събитие, нормален производствено-стопански риск, както и при оправдан стопански риск по смисъла на Наказателния кодекс.


Чл. 7. (1) Вредата и нейният размер се определят чрез ревизионен акт или с акт на специално назначена комисия.

(2) Комисията по ал. 1 се назначава от длъжностно лице, имащо право да издава заповед за търсене на имуществена отговорност.

(3) За резултатите от проверката комисията съставя констативен протокол, към който освен събраните материали задължително се прилага и обяснение на служителя. Отказът да се даде обяснение се удостоверява с изрично изявление на лицето или подписи на двама свидетели или с покана с обратна разписка.


Чл. 8. Ограничената имуществена отговорност може да бъде осъществена и от органите на финансовия контрол, ако вредата е установена при ревизия или проверка от тези органи.


Глава трета.
ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА ИМУЩЕСТВЕНА ОТГОВОРНОСТ

Чл. 9. (1) Имуществената отговорност се реализира по административен ред със заповед, която съдържа:

1. длъжността на лицето, което я е издало;

2. номера и датата на издаването й;

3. номера и датата на преписката, с която е установена вредата;

4. званието, трите имена и длъжността на причинителя на вредата;

5. кратко описание на фактическата обстановка, при която е настъпила вредата, времето и мястото на причиняването й, както и доказателствата, които я обосновават;

6. размера на вредата и задължението на финансовия орган за внасянето й в полза на държавния бюджет;

7. срока за обжалване и органа, пред който подлежи на обжалване;

8. подпис на длъжностното лице, издало заповедта, и печат.

(2) В заповедта могат да бъдат посочени и сроковете за удържане на дължимата сума.


Чл. 10. Издадената заповед може да се обжалва в едномесечен срок по административен ред пред висшестоящия орган. В същия срок заповедта може да се обжалва и по съдебен ред.


Чл. 11. Заповед за имуществена отговорност по отношение на подчинените им служители издават:

1. министърът на вътрешните работи;

2. директорите на Националната служба за сигурност, Националната полиция, Националната служба "Противопожарна охрана" и началниците на Централната служба за борба с организираната престъпност и Специализирания отряд за борба с тероризма;

3. началниците на службите от централната администрация, общите служби, както и ръководителите на научно-приложните институти и учебните заведения на министерството;

4. директорите на Столичната и регионалните дирекции на вътрешните работи.


Чл. 12. (1) Заповедта се издава в едномесечен срок от откриването на вредата, но не покъсно от една година от датата на причиняването й, а когато вредата е причинена от ръководен служител - 5 години от нейното причиняване.

(2) Сроковете по ал. 1 не текат, ако е образувано производство за осъществяване на пълна имуществена отговорност, докато производството е висящо.


Чл. 13. Заповедта се връчва незабавно на задълженото лице, което с подписа си удостоверява датата и начина на връчването й.


Чл. 14. Ако задълженото лице в определения срок не оспори основанието или размера на отговорността, сумата, определена в заповедта, се удържа от заплатата му в размерите, посочени в Гражданския процесуален кодекс.


Чл. 15. Препис от заповедта за имуществена отговорност или съдебно решение за такава отговорност се изпраща на финансовата служба на съответното поделение за завеждане на отчет и за удържане на сумата от заплатата на задълженото лице.


Чл. 16. Когато задълженото лице бъде преместено на работа в друго поделение на МВР, извлечение от сметката му се изпраща на финансовата служба по новото местослужене за събиране на остатъка от сумата.


Чл. 17. (1) При уволнение неиздължената сума по имуществената отговорност се удържа изцяло от обезщетението и другите вземания, които задълженото лице има право да получи.

(2) Ако дължимата сума не може да се изплати по реда на ал. 1, събирането на вземането се извършва по реда на Гражданския процесуален кодекс.


Чл. 18. Партидата на задълженото лице във финансовата служба не се закрива, докато не бъде изплатена цялата сума. Погасяването на задължението се контролира от съответната финансова служба.


Чл. 19. Лихви върху дължимите суми по заповед за реализиране на имуществена отговорност не се дължат.


Чл. 20. Събраните по заповеди за имуществена отговорност суми се внасят в тридневен срок от деня на удържането им в приход на държавния бюджет.


Чл. 21. Имуществената отговорност по тази наредба не изключва налагането на дисциплинарна, административнонаказателна или наказателна отговорност за същото деяние.


Заключителни разпоредби

§ 1. Наредбата се издава на основание чл. 91-93 от Закона за Министерството на вътрешните работи и отменя Наредбата за прилагане на Указа за имуществената отговорност на военнослужащите по отношение на редовия, сержантския и офицерския състав от МВР, приета със заповед № I-855 от 12 юли 1972 г.


§ 2. Офицерите, сержантите и срочнослужещите от Гранични войски и от Вътрешни войски отговарят имуществено по реда и условията, предвидени в правилата за въоръжените сили.


§ 3. Изпълнението на наредбата се възлага на директорите на националните и централните служби, Столичната и регионалните дирекции, началниците на централните, общите и на службите от централната администрация на МВР, както и на ръководителите на научно-приложните институти и учебните заведения на МВР.


§ 4. Контролът по изпълнението на наредбата се възлага на главния секретар на МВР.


§ 5. Наредбата влиза в сила от деня на обнародването й в "Държавен вестник".


Промени настройката на бисквитките