Държавен вестник, брой 100 от 8.XII

Чл. 1. (1) С тази наредба се уреждат някои специфични трудови и осигурителни отношения, както и други права и задължения на служителите в дипломатическите и консулските представителства на Република България в чужбина.

(2) Служители по смисъла на тази наредба са лицата:

1. изпратени на работа по трудово правоотношение в дипломатическо или консулско представителство на Република България в чужбина;

2. членове на семейството на служител по смисъла на предходната точка, сключили трудов договор за работа в представителството в приемащата държава;

3. български или чужди граждани, живеещи в приемащата държава, сключили трудов договор за работа в представителство на Република България, които не попадат в кръга на посочените в предходните точки.

Чл. 2. (1) Членовете на семейството на служител, изпратен от Република България, ползват правата по тази наредба, ако са пребивавали в приемащата държава най-малко шест месеца през една календарна година. Това изискване не се отнася за годината на постъпването и освобождаването на служителя.

(2) При извънредни обстоятелства в приемащата държава лицата по предходната алинея могат да ползват права с разрешение на министъра на външните работи и преди изтичането на посочения срок.

Чл. 3. Членовете на семейството на служител, изпратен от Република България, могат да работят в учреждения, фирми и други организации в приемащата държава само с разрешение на министъра на външните работи. Разрешението се издава по писмена молба на заинтересуваното лице, придружена от становището на ръководителя на дипломатическото или консулското представителство.

Чл. 4. Ръководителят на дипломатическото или консулското представителство утвърждава правилник за вътрешния трудов ред, в който се конкретизират изискванията за изпълнението на функциите на отделните служби и служители, връзките между тях, разпределението на работното време, определянето на дежурствата, почивките и други въпроси, свързани с дейността на представителството.

Чл. 5. Служителят в дипломатическото или консулското представителство е длъжен:

1. да съдейства за утвърждаването на авторитета на Република България и за провеждането на външната й политика;

2. да не разгласява обстоятелства, свързани с дейността на представителството или на неговите служители, което би довело до увреждане интересите на Република България;

3. да спазва законите и да уважава нравите и обичаите на приемащата държава;

4. да поддържа отношения на взаимно уважение и зачитане на останалите служители в представителството.

Чл. 6. (1) Служителите в дипломатическите или консулските представителства, изпратени от Република България, сключват трудов договор или допълнително споразумение с министъра на външните работи за срок до 4 години при условия, които могат да бъдат променяни съгласно Кодекса на труда.

(2) Трудов договор или допълнително споразумение по ал. 1 се сключва с лице, което е само български гражданин.

Чл. 7. (1) Лицата по т. 2 и 3 от ал. 2 на чл. 1 сключват трудов договор с ръководителя на дипломатическото или консулското представителство за срок до една година.

(2) По изключение, ако интересите на службата налага това, ръководителят на представителството може да сключи трудов договор за работа в представителството с член на своето семейство след направено мотивирано предложение и получи писмено съгласие на министъра на външните работи.

Чл. 8. При прекратяване на трудовия договор или преместване в друго представителство на служител, изпратен от Република България, се прекратява и трудовият договор, сключен с член на семейството му.

Чл. 9. (1) След изтичането на срока по ал. 1 на чл. 6 или при предсрочно завръщане, когато интересите на работата налагат това, със завърналия се в страната служител се сключва допълнително споразумение към трудовия договор за работа в Министерството на външните работи.

(2) Предложението за предсрочно завръщане по ал. 1 се прави въз основа на становището на ръководителя на дипломатическото или консулското представителство на Република България и ръководителя на звеното в централното управление на Министерството на външните работи, осъществяващо функционалното и методическото ръководство върху работата на служителя, съгласувано със съответния заместник-министър.

(3) Когато служител, изпратен на работа по реда на т. 1 от ал. 2 на чл. 1 в дипломатическото или консулското представителство, преди заминаването е бил в трудово правоотношение с друг работодател, след завръщането му поради изтичане на срока по ал. 1 на чл. 6 или при предсрочно завръщане трудовият договор с Министерството на външните работи се прекратява. Ако заминаването е станало по предложение на друг държавен орган, същият орган след завръщането му предлага работа с оглед на образованието и квалификацията на лицето.

Чл. 10. Министърът на външните работи определя сроковете за предаване и приемане на работата за отделните длъжности, като този срок не може да бъде по-голям от 30 календарни дни.

Чл. 11. (1) Служителите, изпратени от Република България, и членовете на техните семейства, работещи в дипломатическото или консулското представителство, получават заплата във валута и полагащи се допълнителни възнаграждения към нея в съответната държава и възнаграждение в левове в Република България.

(2) Служителите по т. 3 от ал. 2 на чл. 1 получават само възнаграждение във валута, определено при спазване на местното законодателство.

Чл. 12. (1) Заплатите и полагащите се допълнителни възнаграждения във валута на служителите, изпратени от Република България на работа в дипломатическото или консулското представителство, се определят от базисен размер във валута, приет за съответната държава, съгласно приложение № 1.

(2) Министерството на външните работи и Министерството на финансите извършват проучвания за промените в издръжката на живота в отделните страни, като ползват данни на ООН, и при поскъпване на живота с повече от 10 на сто съгласувано с Министерството на труда и социалните грижи предлагат на Министерския съвет базисният размер във валута за съответната държава да се коригира с процента на поскъпване.

Чл. 13. (1) Заплатата във валута на служителите, изпратени от Република България в дипломатическите или консулските представителства, се определя в зависимост от заеманата длъжност от базисния размер във валута за съответната държава с процентите съгласно приложение № 2.

(2) Работещите членове на семейството на служител, изпратен от Република България, получават заплата във валута в размер 50 на сто от определената по предходната алинея за длъжността, за която е сключен трудовият договор.

Чл. 14. (1) Служителят, изпратен от Република България на работа в дипломатическото или консулското представителство, получава допълнителни възнаграждения във валута, определени в процент от базисния размер във валута за съответната страна по приложение № 1, както следва:

1. за всяко дете до 18-годишна възраст, пребиваващо в страната заедно с него - 8 на сто;

2. за неработещ съпруг, пребиваващ в страната заедно с него - 16 на сто.

(2) Сумите по предходната алинея се изплащат по условията на ал. 1 на чл. 2.

Чл. 15. (1) Служителите, изпратени от Република България на работа в дипломатическото или консулското представителство, и членовете на техните семейства, работещи в представителството, получават в Република България възнаграждение в левове в размер 50 на сто от заплатата за съответната длъжност, определяна с коефициент към минималната работна заплата съгласно приложение № 2.

(2) Служителите по предходната алинея получават и пълния месечен размер в левове на допълнителните трудови възнаграждения, които се полагат за съответната длъжност. Когато е предвидено тези възнаграждения да се изчисляват в процент от основната заплата на лицето, те се определят в левове от пълния размер на заплатата за длъжността, установена с коефициент към минималната работна заплата, съгласно приложение № 2.

Чл. 16. (1) Възнагражденията във валута се изплащат в последния работен ден на месеца, за който се дължат, а левовото възнаграждение се начислява до 10-о число на следващия месец.

(2) Когато сумата за валутните възнаграждения не е получена в срок, те могат да се изплатят от наличните суми в представителството.

(3) При окончателно завръщане в Република България или при преместване полагащото се възнаграждение във валута на служителя се изчислява и изплаща седем дни преди тръгването му.

Чл. 17. (1) Служителите, изпратени от Република България, и членовете на техните семейства, работещи в представителството, имат право на удължен платен годишен отпуск по чл. 155 от Кодекса на труда в зависимост от климатичните и други специфични условия в приемащата държава:

1. четиридесет работни дни - в Бирма, Виетнам, Индонезия, Сингапур, Пакистан, Саудитска Арабия, Шри Ланка, Камбоджа, Бангладеш, Лаос, Тайланд, Перу, Колумбия, Мексико, Еквадор, Боливия, Венецуела, Никарагуа, Куба, Малайзия, Монголия, Украйна, Беларус, Република Коми и страните от Африка, с изключение на Алжир, Тунис, Мароко, Зимбабве, ЮАР, Кения и Замбия;

2. тридесет работни дни - в останалите страни.

(2) Размерите на отпуските по ал. 1 се отнасят и за военнослужещите, доколкото в закон не е предвидено друго.

(3) Служителите по т. 3 от ал. 2 на чл. 1 ползват платен годишен отпуск в размер, предвиден от местното законодателство.

Чл. 18. Дните, необходими за пътуването на служителите, изпратени от Република България, и членовете на техните семейства, работещи в дипломатическото или консулското представителство, до приемащата държава при постъпване на работа и обратно до Република България при окончателно завръщане, както и при пътуване за ползване на платен годишен отпуск, се считат за работни и се определят по действително необходимите дни за пътуване, но не повече от 2 дни за отиване и 2 дни за връщане. При превишаване на определените дни по причина и искане на служителя на него му се разрешава неплатен отпуск, който до 30 работни дни в една календарна година се признава за трудов стаж.

Чл. 19. (1) При пътуване до Република България във връзка със смърт на родител, дете, съпруг, брат, сестра и родител на другия съпруг на служител, изпратен от Република България, и на членовете на техните семейства, работещи в представителството, се разрешават 2 дни платен отпуск, както и дни за пътуване по предходния член. В тези случаи може да се ползват и до 3 работни дни от платения годишен отпуск или неплатен отпуск.

(2) За дните по предходната алинея се заплаща в пълен размер валутното и левовото възнаграждение освен за времето, когато е ползван неплатен отпуск.

Чл. 20. Платеният годишен отпуск се ползва до края на съответната календарна година, за която се отнася. Неговото ползване може да се отложи в интерес на службата от министъра на външните работи.

Чл. 21. (1) Лицата, на които предстои заминаване на работа в дипломатическо или консулско представителство, ползват в Република България преди заминаването си пълния размер на полагащия им се платен годишен отпуск.

(2) Когато по обективни причини платеният годишен отпуск в годината на заминаването не е използван, полагащият се отпуск може да се ползва по реда на ал. 4 на чл. 176 от Кодекса на труда. В този случай възнаграждението за този платен отпуск се заплаща в левове и се изчислява съгласно чл. 177 от Кодекса на труда от брутното трудово възнаграждение, получено през месеца, предхождащ заминаването.

(3) Лицата, които са били в трудово правоотношение с друг работодател, ако не са използвали при него отпуската си в пълен размер, получават съответно обезщетение по чл. 224 от Кодекса на труда.

Чл. 22. (1) Възнаграждението за платения годишен отпуск, полагащ се за времето на работа в чужбина, се заплаща във валута с изключение на отпуска по ал. 1 на предходния член. То се изчислява от определената валутна заплата и допълнителните възнаграждения към нея.

(2) За времето на отпуска по предходната алинея се получава и определеното левово възнаграждение.

Чл. 23. (1) Българските официални празници се празнуват и са неприсъствени дни за служителите в дипломатическите или консулските представителства.

(2) Официалните празници на съответната държава могат да бъдат обявени за неприсъствени, но не повече от пет работни дни в една календарна година по преценка на ръководителя на дипломатическото или консулското представителство.

Чл. 24. (1) Служителят, изпратен от Република България, и всеки член на неговото семейство имат право на медицинско обслужване, като разходите за него за една календарна година са не повече от 50 на сто от базисния размер, определен във валута за съответната държава.

(2) С разрешение на ръководителя на дипломатическото или консулското представителство лицата по ал. 1 могат да сключват в рамките на предвидените средства договор за медицинска осигуровка в приемащата държава.

(3) По предложение на ръководителя на съответното представителство и с разрешение на министъра на външните работи може да се сключи и групова медицинска осигуровка за целия персонал на представителството в размерите по ал. 1.

(4) Средствата за медицинско обслужване могат да се изразходват за членове на семейството, без да се спазват изискванията на ал. 1 на чл. 2 за минимален срок на пребиваване в приемащата държава, с разрешение на министъра на външните работи.

Чл. 25. (1) Болничното лечение на служителите, изпратени от Република България, и на членовете на техните семейства се провежда в Република България.

(2) По желание на бременната раждането се извършва в приемащата държава или в Република България. Разходите за раждане в приемащата държава се заплащат от дипломатическото или консулското представителство.

(3) При тежки и спешни случаи, когато лекарската намеса не търпи отлагане, както и в други случаи по решение на ръководителя на представителството, взето въз основа на лекарско заключение, болничното лечение може да се проведе и в приемащата държава. Ако в тези случаи определената сума за медицинска помощ се окаже недостатъчна, преразходът се одобрява от министъра на външните работи.

Чл. 26. В разходите за медицинско обслужване не се включват стойността на медикаментите при домашно лечение и стойността на благородните метали или металокерамичните материали, употребени при зъболечение и при изработване на зъбни протези.

Чл. 27.-34. (Отм. - ДВ, бр. 21 от 2000 г., в сила от 1.01.2000 г.)

Чл. 35. (1) Служителят, изпратен от Република България, има право на поемане на пътните разходи при:

1. заемане на длъжността;

2. окончателно завръщане;

3. преместване от една държава в друга или от едно населено място в друго;

4. предсрочно връщане от задгранична работа;

5. ползване на платен годишен отпуск в Република България;

6. ползване на отпуск поради временна нетрудоспособност, бременност и раждане в Република България;

7. смърт на родител, дете, съпруг, брат, сестра и родител на другия съпруг.

(2) Членът на семейството на служителя, изпратен от Република България, има право на пътни разходи във връзка с посочените в предходната алинея случаи.

(3) Децата - членове на семейството, които по време на пребиваването в чужбина навършат 18 години, съответно 25 години, ако са учащи се и не са сключили брак, имат право на пътни и багажни разноски при завръщането.

(4) Членовете на семейството на служител, изпратен от Република България, имат право на пътни разходи по т. 5 на ал. 1 независимо от това, дали служителят ползва отпуската си за съответната година.

(5) Придружителят и децата в предучилищна възраст на болния или бременната в случаите по т. 6 на ал. 1 имат право на пътни разходи. Придружителят се определя от ръководителя на дипломатическото или консулското представителство след вземане мнението на лекуващия лекар.

Чл. 36. (1) Пътуването от Република България до съответната държава и обратно на служителите, изпратени от Република България, и членовете на техните семейства се извършва със самолет икономична класа по финансово най-изгодния маршрут.

(2) По желание на служителя, изпратен от Република България, и при доказана икономическа изгода или по лекарска препоръка той и членовете на неговото семейство могат да пътуват с влак първа класа, със спално място, с параход, кола или автобус.

(3) Разходите, които надвишават предвиденото в ал. 1, са за сметка на служителя, изпратен от Република България.

Чл. 37. Разходите в левове и във валута за визи, летищни и други такси и други подобни разходи в случаите, посочени в чл. 36, се заплащат от Министерството на външните работи.

Чл. 38. Посланикът, акредитиран в приемащата държава, при първоначално заминаване от Република България и при окончателно завръщане има право на самолетен билет първа класа. От това право се ползват и членовете на семейството му, когато пътуват с него.

Чл. 39. При пътуване в случаите, посочени в ал. 1 на чл. 35, с лично моторно превозно средство служителите, изпратени от Република България, и членовете на техните семейства имат право на пътни пари в левове в размер 30 на сто от стойността на самолетния билет икономична класа по най-изгодната тарифа. Ако в същото превозно средство пътуват и други служители, изпратени от Република България, или членове на семействата им, те имат право на пътни пари в същия размер.

Чл. 40. За пътуванията по ал. 1 на чл. 35 и чл. 39 не се изплащат дневни и квартирни пари.

Чл. 41. (1) За компенсиране на транспортни, митнически и други разходи, свързани с пренасянето на багаж, служителят, изпратен от Република България, и всеки член на неговото семейство имат право:

1. при първоначално заминаване от Република България за приемащата държава - на 15 на сто от стойността на цял самолетен билет икономична класа от Република България до града на местослуженето, като сумата се изплаща в левове;

2. при окончателно завръщане от съответната държава и при преместване от една държава в друга - на 20 на сто от стойността на цял самолетен билет икономична класа до Република България или до града на новото местослужене, като сумата се изплаща във валутата, в която се определят заплатите.

(2) Получените средства по предходната алинея не се отчитат от служителя.

Чл. 42. Всички разходи в приемащата държава и за транспортирането до Република България със самолет или друг вид превозно средство на починал служител в дипломатическо или консулско представителство, изпратен от Република България, и на член от неговото семейство се извършват със средства от бюджета на Министерството на външните работи.

Чл. 43. (1) Служителите, изпратени от Република България, имат право на разходи за квартира и обзавеждане за сметка на Министерството на външните работи по нормативи съгласно приложение № 3.

(2) Разходите за наем и обзавеждане извън нормативите се заплащат от служителя.

(3) Разходите за текущ ремонт - едно боядисване на жилището или една смяна на тапети, почистване на паркет или мокет в рамките на срока по ал. 1 на чл. 6, са за сметка на съответното представителство.

Чл. 44. (1) При първоначалното пристигане в приемащата държава до настаняването в жилище в срока, определен за приемане и предаване, Министерството на външните работи поема разходите за хотел на служителя и членовете на семейството му, ако в момента няма свободни жилища в задграничното представителство, в рамките на едномесечния норматив за наем за жилище.

(2) За наемането на чуждестранно жилище, както и при настаняване в жилище - собственост на Република България, се назначава комисия, която преценява условията на наемодателя, норматива за жилищна площ и обзавеждане и изготвя протокол с предложение. Съставът и протоколите на комисията се утвърждават от ръководителя на представителството.

(3) Договорът за наемане на жилище се сключва след утвърждаване на протокола на комисията. Копие от всеки протокол и сключен договор се изпраща в Министерството на външните работи.

(4) Жилището и обзавеждането се предават на служителя и се приемат от него с инвентарен опис на комисията по ал. 2 на този член.

(5) Изискващите се парични гаранции по договора за наем са за сметка на служителя. Той може да получи в аванс необходимата сума от представителството, която възстановява в касата му на равни месечни вноски за срок до 12 месеца.

(6) Всички щети, свързани с наемането и ползването на жилището и мебелировката, възникнали вследствие на лошо стопанисване по вина на служителя, се заплащат от него.

(7) При прекратяване на договора за наем и напускане на жилището служителят изисква документ от чуждестранния наемодател, че няма никакви претенции, свързани с освободеното жилище. Документът се предава на длъжностното лице, изпълняващо финансовоотчетнически функции в представителството.

(8) При освобождаване на жилището - собственост на Република България, длъжностното лице, изпълняващо финансовоотчетнически функции, издава на служителя документ за наличие или липса на задължения по ползваното от него жилище.

Чл. 45. (1) Разходите за отопление, електричество, охлаждане, топла и студена вода и газ на жилището, за абонаменти и такси за телефон, радиоприемник и телевизор се заплащат от служителя.

(2) Когато разходите по предходната алинея цялостно или частично са включени в наема и не могат да се разграничат, комисията по ал. 2 на чл. 44 определя по съпоставими данни сумата, която служителят трябва да заплаща.

(3) Служителите, живеещи в сградата на представителството, в която няма отделни измервателни уреди, заплащат част от разходите на представителството за отопление, охлаждане, електричество, гараж, вода и газ, определени с разпределителен протокол на комисията по ал. 2 на чл. 44. Сумите се внасят всеки месец в касата на представителството.

(4) Служителите, които живеят в обособени жилищни сгради - собственост на Република България, плащат всички разходи по ал. 1 според показанията на измервателните уреди, инсталирани в жилищата им, или ако няма такива уреди - въз основа на разпределителен протокол от комисията по ал. 2 на чл. 44.

(5) В страните, в които се ползва удължен отпуск по т. 1 от ал. 1 на чл. 17, разходите за електроенергия се заплащат в зависимост от техния размер, който се определя в процент към базисния размер на валутата за съответната държава по приложение № 1, както следва:

1. до 5 на сто - от служителя;

2. над 5 до 15 на сто - от представителството;

3. над 15 на сто - от служителя.

(6) Ръководителите на дипломатическите или консулските представителства, с изключение на временно управляващите а.и., се освобождават от заплащане на разходите, посочени в ал. 1, без разходите за лични международни телефонни разговори.

Чл. 46. Служителите в дипломатическото или консулското представителство се командироват в съответната държава от неговия ръководител, а в други страни и в Република България - от министъра на външните работи.

Чл. 47. (1) Командированите служители имат право на пътни и квартирни пари по условията и в размерите, предвидени в Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина.

(2) Дневни пари се заплащат в размер 50 на сто от предвидените с наредбата по предходната алинея, а в друга страна - в пълния размер.

(3) Ръководителите на представителствата, аташето по отбраната и военните аташета имат право на квартирни пари по действителния размер на разходите срещу представен документ.

(4) При еднодневни командировки в съответната страна дневни и квартирни пари не се полагат.

(5) При еднодневни командировки в трети страни дневни пари се изплащат по Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина.

(6) Служителите по т. 3 от ал. 2 на чл. 1 се командироват по условията на местното законодателство, а при липса на правна уредба - по реда на предходните алинеи.

Чл. 48. (1) На служителите, командировани в Република България, не се изплащат дневни и квартирни пари. Когато командировката е извън постоянното местоживеене, на служителя се изплащат пътни, дневни и квартирни пари съгласно Наредбата за командировките в страната.

(2) При командировка в Република България до 15 календарни дни служителите получават определеното им възнаграждение в левове и пълния размер на възнаграждението във валута. За времето над 15 календарни дни се получава левовото възнаграждение и 50 на сто от валутното възнаграждение.

Чл. 49. (1) За покриване на допълнителни разходи, свързани с пристигането в приемащата държава, служителят, изпратен от Република България, получава безвъзмездно и еднократно сума, определена в процент от базисния размер във валута за съответната страна по приложение № 1, както следва:

1. за служителя - 50 на сто;

2. за всеки член на неговото семейство при пристигане - по 25 на сто.

(2) От правата по ал. 1 се ползват и служителите, преместени в трета държава.

Чл. 50. (1) (Изм. - ДВ, бр. 145 от 1998 г.) Учебните такси за една учебна година в размер до 150 на сто от базисния размер на валутата за съответната страна за всяко дете на служител, изпратен от Република България, обучаващо се в основно или средно училище в приемащата страна, са за сметка на дипломатическото или консулското представителство. Разходите за учебните такси за една учебна година се извършват въз основа на представен документ от съответното учебно заведение.

(Ал. 2 и 3 отм. - ДВ, бр. 145 от 1998 г.)

(4) Разходите за пансион, закуски, учебници, транспорт, формуляри, марки, свързани със заверка на документи, специални курсове, лични услуги и други подобни се заплащат от служителя.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 145 от 1998 г.) При повтаряне на учебната година поради слаб успех правата по ал. 1 не се ползват.

Чл. 51. (1) Служителите, изпратени от Република България, могат да ползват еднократно в годината на заминаването безлихвен валутен заем за закупуване на автомобил, необходим за лични и служебни нужди в чужбина. Заемът се изплаща във валута в срок до 24 месеца.

(2) Заемът по ал. 1 се разрешава от министъра на външните работи след преценка на ръководителя на съответното дипломатическо или консулско представителство и предварителното становище на управление "Финансово-счетоводно" на Министерството на външните работи.

Чл. 52. Разходите за правна защита в чужбина на служителите и членовете на техните семейства по възникнали правни спорове, свързани със служебната им работа в чужбина, са за сметка на Министерството на външните работи.

Чл. 53. (1) Когато в приемащата държава възникне и продължи повече от месец заплаха за живота и сигурността на служителите в задграничните представителства и на членовете на техните семейства, министърът на външните работи съгласувано с министъра на финансите предлага на Министерския съвет да разреши временно изплащане на всяко лице на сума, не по-малка от 15 на сто от базисния размер във валута за съответната държава по приложение № 1.

(2) В случаите по ал. 1 Министерството на външните работи сключва за своя сметка, в полза на лицата по предходната алинея и/или наследниците им, застраховки срещу рисковете от злополука, акутно заболяване, военен риск и/или други съответни на конкретния случай рискове и срокове, които български или чуждестранни застрахователни дружества предлагат.