НАРЕДБА № 2 ЗА ЗАСТРОЯВАНЕ В ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ЗЕМИ
НАРЕДБА № 2 ЗА ЗАСТРОЯВАНЕ В ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ЗЕМИ
Обн. ДВ. бр.47 от 4 Юни 1993г., отм. ДВ. бр.48 от 28 Април 1998г.
Отменена с § 3 от преходните и заключителните разпоредби на Наредба № 2 от 10 април 1998 г. за застрояване в земеделските земи - ДВ, бр. 48 от 28 април 1998 г.
Глава първа.
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Чл. 1. С тази наредба се определят условията и редът за застрояване в земеделските земи по смисъла на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи за случаите, в които не се променя предназначението им.
Чл. 2. Без да се изисква промяна на предназначението на земеделските земи, в тях се разрешава строителство, свързано с ползването им, както следва:
1. на стопански сгради, постройки и съоръжения за производство и съхранение на растителна, растително-дървесна и животинска продукция съгласно списъка в приложение № 1, вкл. инженерни мрежи и съоръжения, свързани с необходимото благоустрояване на парцелите - водоснабдяване, канализация и пречистване на отпадъчните води, електроснабдяване, енергоснабдяване, третиране на твърдите отпадъци, мелиорации и др.;
2. на жилищни сгради за временно или постоянно обитаване от домакинствата на собствениците на земята и/или на лицата, които произвеждат селскостопанска продукция от съответните земеделски земи.
Чл. 3. (1) За изграждане на строежи, различни по предназначение и ползване от посочените в чл. 2, юридическите и физическите лица, собственици на земеделски земи (или носители на право на строеж върху тях), трябва да предявяват искане пред компетентните органи за промяна на предназначението на земеделските земи при условия и по ред, определени със Закона за опазване на обработваемата земя и пасищата.
(2) Когато юридически и физически лица, ползватели на държавни или общински земеделски земи, искат да извършат строителство с промяна на предназначението на земите, те предявяват искане по реда на ал. 1 чрез собственика на земята.
Глава втора.
ЗАСТРОЯВАНЕ В ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ЗЕМИ
Чл. 4. (1) Застрояването в земеделските земи се определя въз основа на влязъл в сила план за земеразделяне, чрез устройствен план или чрез застроителни решения, изработени и одобрени за цяло землище или за части от землище върху топографо-геодезическа основа в мащаб не по-дребен от 1:5000.
(2) Когато липсват условията на ал. 1, застрояването на отделни имоти се определя от главния архитект на общината върху скица в мащаб не по-дребен от 1:5000 с обхват, достатъчен, за да се прецени дали предвиденият строеж е включен правилно в околната обстановка. Застрояването се съгласува с регионалните служби на Министерството на земеделието.
Чл. 5. Определянето на възможното застрояване по реда на чл. 4, ал. 1 или ал. 2 включва:
1. установяване на частта от имота, в която може да се застроява;
2. определяне на площта на застрояването (застроения двор);
3. определяне на вида на разрешените строежи и архитектурно-строителните изисквания към тях.
Чл. 6. Възможното застрояване се определя, като се съобразяват:
1. желанията на собственика на земята или на носителя на правото на строеж в нея;
2. местоположението и големината на имотите в землището и достъпът до тях от полските и другите пътища и прокари;
3. ограниченията при ползването им, описани в документите за възстановяване собствеността на земеделските земи;
4. традициите на застрояване в съответния район;
5. конкретните климатични, почвени, хидроложки, санитарноохранителни, ландшафтни и екологични условия на територията;
6. възможностите за по-компактно застрояване чрез разполагане в съседство или групиране на сгради в общ застроен двор - при нотариално заверено съгласие на отделните собственици;
7. възможностите за електрозахранване, комуникационно-транспортно обслужване, питейно-битово водоснабдяване и водоснабдяване за нуждите на селскостопанското производство, за отвеждане, пречистване и заустване на използваните води.
Чл. 7. (1) Разполагането на сградите, постройките и съоръженията в застроения двор се определя със ситуационен план в мащаб не по-дребен от 1:1000, разработен от правоспособен проектант, при пълно отразяване на законосъобразните искания на собственика.
(2) Ситуационният план трябва да съдържа освен проектното решение за разполагане на предвидените за изграждане строежи и данни за наличните сгради и съоръжения в имота и в имотите в непосредствена близост и необходимите коти, хоризонтали и трасировъчни данни.
(3) Когато се изработва застроително решение по чл. 4, ал. 1 в М 1:2000 или М 1:1000 за част от землището, с него след отразяване на желанията на собствениците на земята може да се определи разположението на сградите, постройките и съоръженията. В този случай застроителното решение изпълнява и ролята на ситуационния план по смисъла на ал. 1.
Чл. 8. (1) Строителството по чл. 2 се ограничава, когато съществува конкретна забрана или се определя специален разрешителен режим със закон или друг нормативен акт за следните случаи:
1. на определени отстояния от морския бряг, респ. от морските плажове, от естествени и изкуствени водоеми, от реки и крайречни диги, от пътища и железопътни линии, от границите на защитени природни обекти, от границите на паркове, лесопаркове, иглолистни и широколистни гори, от минни разработки и др.;
2. в зоните за санитарна и хидрогеоложка охрана на находищата на минерални води, лечебна кал и торф, в санитарноохранителните зони около източниците за питейно-битово водоснабдяване, в охранителните зони на магистралните тръбопроводи, електропроводите с високо напрежение, на курортните ресурси, курортните местности, гробищните паркове, архитектурно-строителните паметници на културата, в буферните зони около природните резервати и др.;
3. в хигиенно-защитните зони на сметищата за контролирано обезвреждане на твърди битови отпадъци;
4. в границите на напоителните полета;
5. в териториите с неподходящи за строителство инженерно-геоложки и теренни условия.
(2) С общ градоустройствен план или с териториалноустройствен план на общината може да се ограничава строителството по чл. 2 в крайградските територии, предназначени за осигуряване на екологична устойчивост на градовете или предназначени за развитието им. Когато не съществуват такива планове, строителството може временно да се ограничава до изработването на съответния план с решение на общинския съвет.
(3) Списъкът на основните нормативни актове, с които се ограничава строителството в земеделските земи, действащи към датата на издаване на наредбата, е даден в приложение № 2.
Глава трета.
НОРМИ ЗА ЗАСТРОЯВАНЕ В ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ЗЕМИ
Чл. 9. Площта на застроения двор се определя в зависимост от удовлетворяване едновременно на следните норми за застрояване:
1. площта на застроения двор в процент от общата площ на всички имоти на съответния собственик в землището може да достига:
а) до 10 на сто, но не повече от 3 дка за земеделски земи първа и втора категория - над 60 бала;
б) до 20 на сто, но не повече от 6 дка за земеделски земи трета до пета категория - под 60 бала;
в) до 30 на сто от минимално допустимите площи на земеделски имоти - 3 дка за ниви, 2 дка за ливади и 1 дка за лозя и овощни градини;
2. застроената площ на сградите (стопански и жилищни сгради, постройки и съоръжения) в процент от площта на застроения двор не може да бъде по-малко от:
а) 35 на сто от земеделски земи първа и втора категория;
б) 25 на сто за земеделски земи от трета до пета категория;
в) не се ограничава площта на оранжериите.
Чл. 10. В земеделските земи строежите се проектират с височина съобразно функционално-технологичните изисквания, а за жилищни сгради - до два етажа.
Чл. 11. (1) Разстоянието на сградите, постройките и съоръженията от границите между два съседни имота при свободно застрояване трябва да бъде най-малко 3 м.
(2) Сградите, постройките и съоръженията могат да се разполагат по границата между два съседни имота при взаимно съгласие на собствениците, удостоверено с нотариално заверени подписи, като не се допуска отвеждане на дъждовни води от покривите на сградите в чужд имот.
Чл. 12. (1) Земеделските имоти и застроените дворове могат да се ограждат.
(2) Оградата се изгражда по граничната линия на имота на собственика, който я строи. Тя се разполага поравно от двете страни на граничната линия, когато е постигнато писмено съгласие с нотариално заверени подписи на двамата собственици да изградят обща ограда.
Глава четвърта.
РАЗРЕШЕНИЯ ЗА СТРОЕЖ
Чл. 13. (1) Разрешение за строеж в земеделски земи се издава за:
1. изграждане на нови сгради, пристрояване и надстрояване на съществуващи такива;
2. промяна на конструктивните елементи на съществуващи строежи;
3. промяна на функционалното предназначение на съществуващи сгради;
4. изграждане и преустройство на инженерни мрежи и съоръжения;
5. направа на огради.
(2) Не се изисква строително разрешение за боядисване на фасади и промяна на елементи от покривната конструкция, когато не се променя височината на сградата.
Чл. 14. (1) Разрешение за строеж се издава от началника на техническата служба на общината по писмено искане на собственика на имота или на лице с учредено право на строеж.
(2) Искането по ал. 1 се придружава от следните книжа:
1. документ за собственост на имота, съответно за правото да се строи в него;
2. скица на имота в мащаб не по-дребен от 1:5000 с допустимото застрояване съгласно чл. 4, ал. 1, заверена от общинската поземлена комисия;
3. ситуационен план на застроения двор в М 1:1000 съгласно чл. 7, ал. 1 или застроително решение - в случаите, когато съществува такова решение и може да изпълни ролята на ситуационен план;
4. разрешения за право на водоползване, електрозахранване, включване на отпадъчните води в съответен водоприемник, както и съответните заключения и оценки от органите на околната среда, санитарния контрол, противопожарната охрана, когато такива се изискват по действащото законодателство в зависимост от вида и характера на съответния строеж;
5. одобрен проект, който съдържа най-малко архитектурно-строителна част (архитектурни проекти) и конструктивна част (конструктивни проекти) на предвидените за изграждане строежи, инсталационни части на проекта за необходимите инженерни мрежи в застроения двор и инсталации на предвиждащите се строежи.
Чл. 15. (1) Разрешението за строеж се издава или за всички сгради, постройки, съоръжения и мрежи, включени в ситуационния план, или само за онези от тях, които ще се изграждат първоетапно.
(2) Разрешението за строеж на жилищни сгради се издава при условие, че те се изграждат едновременно или след изграждането на стопански строежи.
(3) В разрешението за строеж се вписват всички условия, свързани с изпълнението на обекта.
Чл. 16. (1) Когато някои от строежите се изграждат на етапи, при всяко последващо искане за издаване на разрешение за строеж се представят документите по чл. 13 и 14 с изключение на ситуационния план, респ. застроителното решение.
(2) Когато се иска разрешение за строеж на обект, непредвиден в първоначалния ситуационен план, освен документите по ал. 1 се представя и ситуационен план.
(3) За преустройства на строежи в застроения двор, за които се изисква разрешение за строеж, се представят книжата по чл. 14, ал. 2, като проектът по т. 5 се изработва в обхват и съдържание в зависимост от вида и спецификата на предвиждащите се преустройства.
Чл. 17. Издадените разрешения за строеж или отказите могат да се обжалват пред съда при условията и по реда на чл. 138 от Закона за териториално и селищно устройство.
Чл. 18. Определянето на строителна линия и ниво на строеж, техническото ръководство, контролът при изпълнение на строителните работи и въвеждането в действие на сградите и съоръженията са в съответствие със Закона за териториално и селищно устройство и правилника за неговото прилагане.
Глава пета.
ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА СОБСТВЕНИЦИТЕ
Чл. 19. Собствениците сами определят вида на застрояването в своите имоти, условията и начина за строителство, както и етапите на изграждане.
Чл. 20. Собствениците, респ. носителите на правото на строеж, са задължени при строителството да не увреждат почвите и да спазват санитарноохранителните, противопожарните и екологичните норми.
Глава шеста.
КОНТРОЛ И АДМИНИСТРАТИВНО-НАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
Чл. 21. Контролът по прилагането на наредбата се осъществява от техническите служби на общините, органите на Държавната инспекция за териториалноустройствен и строителен контрол и териториалните органи на Министерството на земеделието.
Чл. 22. Административнонаказателната отговорност се осъществява по реда на Закона за териториално и селищно устройство и Закона за административните нарушения и наказания.
Допълнителни разпоредби
§ 1. Имот по смисъла на тази наредба е и парцелът земеделска земя, собствеността върху която е възстановена съгласно Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.
Преходни и Заключителни разпоредби
§ 2. Наредбата се издава на основание чл. 201, ал. 1 от Закона за териториално и селищно устройство във връзка с чл. 4, ал. 2 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.
Приложение № 1 към чл. 2, т. 1
Списък на сгради, постройки и съоръжения, свързани с производството на растителна, растително-дървесна и животинска продукция в земеделските земи
1. Сгради селскостопански
1.1. За животновъдство
1.2. За птицевъдство
1.3. За растениевъдство
1.4. Спомагателни
1.5. Обслужващи
2. Сгради складови селскостопански
3. Сгради за хангари и гаражи
4. Строителни съоръжения складови
4.1. Навеси, манипулационни и складови площадки
4.2. Резервоари
4.3. Силажовместилища и торохранилища
5. Строителни съоръжения за снабдителни и отвеждащи системи
6. Строителни хидромелиоративни съоръжения
7. Други сгради и съоръжения, свързани с ползването на земеделските земи
Приложение № 2 към чл. 8, т. 3
Списък на основните нормативни актове, които налагат забрани, разрешителен режим или други ограничения на застрояването на земеделските земи
1. Закон за териториално и селищно устройство (обн., ДВ, бр. 29 от 1973 г.; попр., бр. 32 от 1973 г.; изм. и доп., бр. 87 от 1974 г., бр. 3 и 102 от 1977 г., бр. 36 от 1979 г., бр. 3 от 1980 г., бр. 45 от 1984 г., бр. 19 от 1985 г., бр. 36 от 1986 г., бр. 14 от 1988 г., бр. 31 от 1990 г.; попр., бр. 32 от 1990 г.; изм., бр. 15 от 1991 г.).
2. Правилник за прилагане на Закон за териториално и селищно устройство (обн., ДВ, бр. 62 от 1973 г.; изм. и доп., бр. 24 от 1975 г., бр. 87 от 1976 г., бр. 37 от 1978 г., бр. 7 и 44 от 1980 г.; доп., бр. 38 от 1983 г.; изм. и доп., бр. 48 от 1985 г. и бр. 53 от 1987 г.).
3. Наредба № 5 за правила и норми по териториално и селищно устройство (обн., ДВ, бр. 69 и 70 от 1977 г.; изм. и доп., бр. 99 от 1985 г., бр. 52 и 64 от 1986 г., бр. 89 от 1989 г. и бр. 91 от 1990 г.).
4. Закон за собствеността и ползването на земеделските земи (обн., ДВ, бр. 17 от 1991 г.; попр., бр. 20 от 1991 г.; изм. и доп., бр. 74 от 1991 г., бр. 18 и 28 от 1992 г.).
5. Закон за опазване на обработваемата земя и пасищата (обн., ДВ, бр. 27 от 1973 г.; изм. и доп. бр. 3 и 102 от 1977 г., бр. 102 от 1981 г., бр. 58 от 1985 г., бр. 24 от 1987 г. и бр. 26 от 1989 г.).
6. Закон за горите (обн., Изв., бр. 89 от 1958 г.; изм. и доп., ДВ, бр. 26 от 1968 г., бр. 44 от 1977 г. и бр. 36 от 1979 г.).
7. Закон за водите (обн., ДВ, бр. 29 от 1969 г.; изм. и доп., бр. 3 от 1977 г., бр. 36 от 1979 г., бр. 44 от 1984 г., бр. 36 от 1986 г. и бр. 24 от 1987 г.).
8. Наредба № 2 за санитарно-охранителните зони около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване (ДВ, бр. 68 от 1989 г.).
9. Наредба за издаване на позволителни за извършване на строежи, които могат да се отразят неблагоприятно върху естествения режим на водите (ДВ, бр. 82 от 1973 г.).
10. Наредба № 14 за курортните ресурси, курортните местности и курортите (обн., ДВ, бр. 79 от 1987 г.; изм., бр. 18 от 1992 г.).
11. Наредба № 9 за пределно допустими нива на електромагнитни полета в населени територии и определяне на хигиенно-защитни зони около излъчващи обекти (обн., ДВ, бр. 35 от 1991 г.; попр., бр. 38 от 1991 г.).
12. Наредба № 7 за хигиенните изисквания за здравна защита на селищната среда (ДВ, бр. 46 от 1992 г.).
13. Закон за защита на природата (обн., ДВ, бр. 47 от 1967 г.; изм. и доп., бр. 3 от 1977 г., бр. 39 от 1978 г., бр. 28 от 1982 г., бр. 26 от 1988 г. и бр. 86 от 1991 г.).
14. Наредба № 4 за буферните зони около резерватите (ДВ, бр. 77 от 1980 г.).
15. Закон за пътищата (обн., ДВ, бр. 93 от 1969 г.; изм., бр. 37 от 1978 г.).
16. Постановление № 38 на МС за опазване на газопроводната система на НРБ (обн., ДВ, бр. 47 от 1977 г.; изм. и доп., бр. 56 от 1979 г. и бр. 85 от 1988 г.).
17. Закон за паметниците на културата и музеите (обн., ДВ, бр. 29 от 1969 г.; изм. и доп., бр. 29 от 1973 г., бр. 36 от 1979 г., бр. 87 от 1980 г., бр. 102 от 1981 г. и бр. 45 от 1984 г.).
18. Закон за електростопанството (обн., ДВ, бр. 95 от 1975 г.; изм. и доп., бр. 56 от 1986 г. и бр. 12 от 1988 г.).
19. Наредба за прилагане на чл. 10, ал. 10 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ДВ, бр. 81 от 1992 г.).
20. Наредба № 21 за хигиенните изисквания за изграждане и поддържане на гробищни паркове (ДВ, бр. 92 от 1984 г.).
21. Основни насоки за реализация на териториалноустройствения план за развитие на стопанския туризъм и отдих на Българското черноморско крайбрежие, приет с Протокол № 14 от 28 май 1980 г. на Министерския съвет.
Забележка. В списъка са включени действащите нормативни актове към датата на издаването на наредбата. При извършване на строителство в земеделски земи трябва да се спазват и ограничителните изисквания на нормативните актове, непосочени в списъка или издадени след влизане в сила на тази наредба.
