Държавен вестник, брой 2 от 6.I

Чл. 1. (1) С тази наредба се определят видовете и минималните размери на допълнителните и другите трудови възнаграждения, които са задължителни за заплащане при работа по трудово правоотношение и не са конкретно установени в Кодекса на труда, в закон или в друг нормативен акт.

(2) С наредбата се определя и увеличеното заплащане на нощния труд за случаите, когато индивидуалният трудов договор не е сключен за работа само през нощта.

Чл. 2. (1) В колективния трудов договор могат да се договарят и други специфични допълнителни трудови възнаграждения.

(2) Редът и условията за получаване, както и по-високи размери на допълнителните трудови възнаграждения се определят с колективния трудов договор.

(3) Конкретните размери на допълнителните трудови възнаграждения по ал. 2 се уговарят с индивидуалния трудов договор на работника или служителя.

(4) В случаите, когато няма условия за сключване на колективен трудов договор съгласно чл. 51 от Кодекса на труда, размерите на допълнителните трудови възнаграждения се уговарят с индивидуалния трудов договор при условия и по ред, определени от работодателя.

Чл. 3. (1) За продължителна работа на работниците и служителите се заплаща допълнително месечно възнаграждение в процент върху основното трудово възнаграждение, определено с индивидуалния трудов договор.

(2) За продължителна работа се зачита времето:

1. което се признава за трудов стаж по Кодекса на труда;

2. (доп. - ДВ, бр. 1 от 1994 г., в сила от 01.07.1993 г.) което е признато за трудов стаж по отменения Закон за пенсиониране на земеделските стопани-кооператори, както и трудовият стаж, придобит от тях, признат по Закона за пенсиите;

3. (доп. - ДВ, бр. 1 от 1994 г.) през което лицата са задължително осигурени по силата на нормативен акт за всички осигурителни случаи, включително и когато са се осигурявали за всички осигурителни случаи, без трудова злополука и професионално заболяване ;

4. (доп. - ДВ, бр. 1 от 1994 г.) през което лицата са заемали щатна длъжност в системата на Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи и другите военизирани ведомства и организации, както и времето, прекарано в редовна военна служба и в Строителните войски.

(3) Минималният размер на допълнителното трудово възнаграждение за продължителна работа не може да бъде по-малък от 0,6 на сто за всяка година трудов стаж от времето, зачитано по предходната алинея. Правото за получаване на това възнаграждение възниква при трудов стаж, не по-малък от три години.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 1 от 1994 г.) Размерът на допълнителното трудово възнаграждение за продължителна работа на работника или служителя се изменя на период не по-малко от една година придобит трудов стаж.

(5) Размерът на допълнителното трудово възнаграждение за продължителна работа се определя въз основа на представените документи за трудов стаж от работника или служителя. Увеличаването на размера впоследствие се извършва служебно при навършване на съответния трудов стаж и се урежда с допълнително трудово споразумение.

(6) Допълнителното трудово възнаграждение за продължителна работа се заплаща за действително отработено време в рамките на съответната месечна продължителност на работното време само по основното трудово правоотношение, а при непълно работно време - по всеки отделен трудов договор до допълването им до съответната месечна продължителност на работното време.

Чл. 4. (Отм. - ДВ, бр. 2 от 2005 г., в сила от 31.03.2006 г.)

Чл. 5. (1) (Изм. - ДВ, бр. 72 от 1996 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 1999 г.) За по-висока лична квалификация на лице с научна степен, която е свързана с изпълняваната работа, се заплаща допълнително месечно трудово възнаграждение в размер не по-малък от:

1. девет лева - за доктор;

2. петнадесет лева - за доктор на науките.

(2) При наличие на повече от едно от посочените в предходната алинея основания лицето получава най-благоприятното допълнително месечно трудово възнаграждение.

Чл. 6. (Изм. - ДВ, бр. 25 от 1999 г.) За всеки отработен нощен час или за част от него между 22,00 и 6,00 ч. на работниците и служителите се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер, не по-малък от 0,072 лв.

Чл. 7. (1) При подневно отчитане на работното време и при работа на смени, чиято нощна продължителност на работното време е по-малка от тази на дневното, трудовото възнаграждение, заработено по трудови норми, се увеличава с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време.

(2) При сумирано отчитане на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място.

(3) При сумирано отчитане на работното време трудовото възнаграждение, заработено по трудови норми, се увеличава с коефициент, равен на отношението между часовете, получени след превръщането на нощните часове в дневни, и действително отработените часове през месеца или установения друг период.

Чл. 8. (Изм. - ДВ, бр. 25 от 1999 г.) За времето, през което работникът или служителят е на разположение на работодателя и се намира извън територията на предприятието в място, уговорено между тях, се заплаща трудово възнаграждение за всеки час или за част от него в размер, не по-малък от 0,09 лв.