Държавен вестник, брой 21 от 10.III

Чл. 1. (1) Рекултивацията на нарушените терени обхваща комплекс от инженерни, мелиоративни, селскостопански, горскостопански и други дейности, изпълнението на които води до възстановяване на нарушените терени и подобряване на ландшафта, събиране и оползотворяване на хумуса и подобряване на продуктивността на слабопродуктивните земи.

(2) С рекултивацията се възстановява годността на земята за селскостопанско или горскостопанско ползване. При техническа невъзможност се създава друг вид ползване или се оформя подходящ ландшафт.

Чл. 2. Подлежат на рекултивация нарушени терени от:

1. открити рудници, кариери и други земи с нарушен почвен профил;

2. сгуроотвали, хвостохранилища, насипища, сметища и други депа за отпадъци;

3. терени над подземни рудници, конфигурацията на които е нарушена от експлоатацията на рудниците;

4. стари корита на реки и дерета;

5. трасета на канали, пътища и жп линии и строителни площадки, след демонтаж на инженерните съоръжения, облицовки и горно строене.

Чл. 3. Подходящи материали за създаване на горния пласт при рекултивация на нарушените терени са:

1. хумусният хоризонт;

2. подхумусният хоризонт от почвения профил, който е повлиян от природните фактори, съдържа малки количества хумус и е обитаем от микроорганизми;

3. по-дълбоките пластове, които след обработка са годни за развитие на растителност: нетоксични глини и пясъци, изветрели и полуизветрели скали, льос, льосовидна глина, глинест льос.

Чл. 4. Рекултивацията на нарушените терени се извършва чрез:

1. разстилане на хумусен пласт върху предварително подравнен терен;

2. прибавяне към геоложките материали на повърхността на подходящи подобрители, като пепел от сгуроотвалите, лигнитен прах, зеолити, пясък, изкуствени и естествени торове и др., за създаване на условия за нормално развитие на растителните видове.

Чл. 5. Изискванията за рекултивираните земи, предназначени за земеделско ползване, са:

1. пластът от посочените в чл. 3, т. 2 и 3 материали, върху които се разстила хумусен пласт, да бъде с дебелина не по-малка от 1,5 м;

2. кота на повърхността, равна на котата на съседните земи. При техническа невъзможност се допуска по-висока или по-ниска кота, като се осигури за предпазване на рекултивираната площ от ерозия, наводняване и заблатяване;

3. стойност на рекултивирания терен по отношение пропадане, свличане и плъзгане;

4. осигурен пътен достъп до рекултивираната площ;

5. при създаване на тераси откосите да са с наклон, осигуряващ устойчивостта на земните маси. Откосите се затревяват.

Чл. 6. Изискванията за рекултивираните земи, предназначени за залесяване, са:

1. пластът от посочените в чл. 3, т. 2 и 3 материали да бъде с дебелина не по-малка от 2 м;

2. стабилност на рекултивирания терен;

3. създаване на подходящи условия за развитие на дървесна или храстова растителност.

Чл. 7. Изискванията за рекултивираните земи, предназначени за водни площи, са:

1. откоси на бреговете, осигуряващи стабилност на терена;

2. изградена система на захранване и опресняване на водите;

3. изградени преливници на водната площ и съоръжение за отвеждане на водите до най-близкия подходящ водоприемник;

4. запечатване на дъното с водонепропускливи материали.

Чл. 8. Рекултивираните земи, предназначени за други цели, се подравняват във вид, незагрозяващ ландшафта. Разстилане на хумусен пласт се допуска само върху площите за озеленяване.

Чл. 9. Рекултивацията се извършва на два етапа:

1. техническа рекултивация, при която се извършват: почистване и подготовка на терена, изземване и транспортиране на земните маси по тяхното предназначение; подравняване и оформяне на терена в окончателния му вид; изземване, транспортиране и разстилане на хумусния пласт; добавяне на подобрители; изграждане на временни и постоянни пътища; изпълнение на противоерозионни и хидромелиоративни мероприятия; оформяне на водните площи;

2. биологическа рекултивация, която включва:

а) при земи, предназначени за земеделско ползване - провеждане на комплекс от агротехнически, агрохимически, технологични и мелиоративни мероприятия за възстановяване продуктивността на рекултивираните земи през първите 5 години след изпълнение на техническата рекултивация;

б) при земи, предназначени за горскостопанско ползване - лесотехнически, агрохимически, технологични и мелиоративни мероприятия за създаване на горски насаждения от дървесна и храстова растителност през първите 3 години след извършване на техническата рекултивация и залесяването.

Чл. 10. (1) При предложение за промяна предназначението на земеделска земя за държавни и общински неземеделски нужди по реда на раздел III от Правилника за прилагане на Закона за опазване на обработваемата земя и пасищата (ППЗООЗП - обн., ДВ, бр. 65 от 1973 г.; изм. и доп., бр. 35 от 1975 г., бр. 5 от 1976 г., бр. 9 от 1978 г., бр. 78 от 1985 г. и бр. 53 от 1987 г.) инвеститорът на обекта отправя писмено искане до кмета на общината за определяне на терените за рекултивация или земите за подобряване с хумуса от площадката (трасето).

(2) Същото искане отправят физическите и юридическите лица, когато предлагат промяна предназначението на собствени земеделски земи в случай, че не могат да осигурят оползотворяване на отнетия хумусен пласт или част от него.

Чл. 11. При строителство върху земи от горския фонд искането се отправя до съответната районна дирекция по горите, като се спазват разпоредбите на Закона за горите и правилника за прилагането му.

Чл. 12. В протокола на комисията по чл. 10, 11 и 12 ППЗООЗП се посочват:

1. размерът и категорията на земята, от която ще се отнема хумусният пласт, дълбочината на изземването и обемът на хумуса в кубически метри;

2. местоположението, културният вид, категорията, размерът, границите и собствеността на терените, които ще се рекултивират или подобряват;

3. необходимите противоерозионни и хидромелиоративни мероприятия, други изисквания при рекултивацията или подобряването на земята.

Чл. 13. Инвеститорът изготвя задание за проектиране на обекта, в което отразява изискванията за отнемане и оползотворяване на хумуса от площадката (трасето) и за рекултивиране или подобряване на определените терени.

Чл. 14. (1) Не се допуска унищожаване или замърсяване на хумусния пласт.

(2) При извършване на строителство на сгради и съоръжения върху земи от първа, втора и трета категория хумусният пласт се събира и депонира до транспортирането и разстилането му.

(3) Не се отнема хумусният пласт от земите, предназначени за разсадници, оранжерии, гробища, санитарноохранителни зони около водоизточници и охранителни зони, както и когато мощността на хумусния пласт е под 10 см.

Чл. 15. Хумусният пласт се отнема от предвидените за застрояване със сгради и съоръжения площи с изключване на терени, предвидени за озеленяване.

Чл. 16. (1) При строителство върху земеделски земи от първа, втора и трета категория иззетият хумусен пласт се съхранява до оползотворяването му за рекултивация и подобряване на слабопродуктивни земи.

(2) За други цели хумусният пласт може да се използва само с разрешение на Министерството на земеделието, когато е отнет от земеделски земи, и от Комитета по горите, когато е отнет от горски площи, след задължително съгласуване и в двата случая с Министерството на околната среда.

(3) Хумусният пласт, отнет от физически и юридически лица при строителство върху собствена земеделска земя, се ползва от тях.

Чл. 17. (1) Съхраняването на иззетия хумусен пласт се извършва в границите на площадката или трасето, а при невъзможност - върху определени с протокола по чл. 12 площадки, засягащи негодни за земеделско ползване или необработваеми земи на база сключен договор със собственика на земите.

(2) Съхраняването на хумуса се допуска за срок до 5 години от отреждане на площадката, като депоните не могат да надхвърлят 10 м височина.

(3) Съхраняването на хумусния пласт за срок над 5 години се разрешава от Министерството на земеделието, когато е за земеделски нужди, и от Комитета по горите, когато ще се използва за залесяване, след задължително съгласуване и в двата случая с Министерството на околната среда. В тези случаи депоните задължително се затревяват с оглед предпазване от ерозия.

Чл. 18. Хумусният пласт се оползотворява за:

1. повърхностно разстилане при рекултивация на нарушени терени;

2. подобряване на слабопродуктивни земеделски земи от четвърта и пета категория, а при липса на такива - на земи от втора и трета категория;

3. създаване условия за затревяване, залесяване или подобряване на лесорастителните условия.

Чл. 19. (1) Минималната дебелина на разстлания хумусен пласт върху рекултивирани нарушени терени, предназначени за земеделско ползване, е не по-малко от 30 - 35 см след слягането.

(2) При терени с наклон над 3о се предвиждат противоерозионни мероприятия.

(3) Разстилане на хумусен пласт върху засолени почви и токсични земни пластове се допуска след дълбоко реголване с обръщане на пласта.

Чл. 20. При подготовка на откоси за залесяване и затревяване може да се разстила хумусен пласт с дебелина не по-малко от 15 см след слягане.

Чл. 21. (1) При извършване на временно строителство и прокарване на подземни съоръжения, свързани с изкопни работи, след което земята се връща за земеделско или горскостопанско ползване, хумусният пласт се отнема и депонира до възстановяването на земите.

(2) След завършване на строителните или изкопните работи хумусният пласт отново се разстила на повърхността.

Чл. 22. Контролът по изземването, съхраняването и оползотворяването на хумусния пласт се упражнява от ведомствата, посочени в наредбата.

Чл. 23. (1) Рекултивация на нарушените терени, подобряване на земеделски земи и оползотворяване на хумуса се извършва въз основа на проект.

(2) Проектите за рекултивация на нарушени терени, за подобряване на земеделски земи и за оползотворяване на хумусния пласт се одобряват от инвеститора на обекта след задължително съгласуване с Министерството на околната среда, Министерството на земеделието - за земеделските земи, Комитета по горите - за земите от горския фонд, и съответната община.

Чл. 24. (1) За нови строежи, рудници, мини и кариери се разработват проектни решения за рекултивация и подобряване на земите и оползотворяване на хумуса. Без тези разработки не се допуска утвърждаването на проектите.

(2) За рекултивация на нарушени терени при завършено строителство и експлоатация, както и при действащи обекти, за които няма проектни разработки, се изготвят самостоятелни работни проекти в едногодишен срок.

Чл. 25. (1) При открит добив на рудни и нерудни изкопаеми заедно с проекта за експлоатация се разработва и проект за рекултивация, като:

1. проектът за експлоатация задължително се съобразява с изискванията за следващата рекултивация на земите;

2. насипването се извършва така, че да не се допуска смесване на материалите и да не се допускат неравности, оскъпяващи рекултивацията;

3. развитието на минните работи трябва да осигурява етапното рекултивиране на освободените от експлоатацията площи.

(2) Проектът за рекултивация трябва да съдържа отделни сметки за техническа и биологическа рекултивация. Сметката за биологическа рекултивация трябва да бъде разпределена за изпълнение по години.

Чл. 26. Стойността на работите за рекултивация на нарушените терени, подобряване на земите и за оползотворяване на хумусния пласт се включва в общата стойност на съответния обект.

Чл. 27.(1) Управление "Земя и земеползване" към Министерството на земеделието, районните дирекции по горите към Комитета по горите, районните инспекции по околната среда към Министерството на околната среда, органите на Държавната инспекция за териториално устройство и строителен контрол и техническите служби на общините следят за качеството при изпълнението на проектите.

(2) При неспазване на проектите посочените в ал. 1 служби могат да спират работата, да задължат изпълнителя да коригира нарушенията и да съставят актове на виновните лица.

Чл. 28. (1) Техническата рекултивация или оползотворяването на хумусния пласт за подобряване на земите се приемат едновременно с приемането на съответния строеж или като самостоятелен етап на строителството от държавна приемателна комисия при условията и по реда на Наредба № 6 от 1993 г. за държавно приемане и разрешаване ползването на строежите в Република България (ДВ, бр. 28 от 1993 г.).

(2) Земеделската земя се категоризира и се причислява към държавния или общинския поземлен фонд.

(3) Рекултивирана земя за залесяване се причислява към държавния горски фонд.

Чл. 29. (1) За земеделски земи инвеститорът на обекта предава на собственика на земята и проекта за провеждане на биологическа рекултивация.

(2) Средствата за извършването на биологическата рекултивация се осигуряват и превеждат от инвеститора на обекта на собственика, респективно ползвателя на земята.

(3) Ползвателят на земята е длъжен да изпълни проекта за биологическа рекултивация.

(4) Службите, посочени в чл. 27, ал. 1, контролират изпълнението на проекта.

Чл. 30. (1) Появилите се дефекти в техническата рекултивация се установяват от комисията, посочена в чл. 28, ал. 1.

(2) През първите 5 години дефектите се отстраняват от инвеститора, респективно изпълнителя на техническата рекултивация.