Държавен вестник, брой 52 от 6.VI

Чл. 1. (1) С тази наредба се уреждат условията и редът за оказване на спешната медицинска помощ и организацията на работата на центровете за спешна медицинска помощ, наричани по-нататък "центрове".

(2) Спешната медицинска помощ е вид медицинска дейност, насочена към оказване на срочна и качествена медицинска помощ на болни и пострадали лица.

Чл. 2. Центровете обслужват населението, като:

1. осигуряват своевременна спешна медицинска помощ от лекари и/или среден медицински персонал в дома и на местопроизшествието;

2. осъществяват експресна диагностика;

3. провеждат на място, по време на транспорта и до приемането в болнично заведение необходимите лечебни и реанимационни мероприятия на пациентите;

4. осигуряват амбулаторния прием на болни, потърсили медицинска помощ в спешно приемно отделение или спешен приемен сектор;

5. осигуряват спешна хоспитализация на нуждаещите се;

6. осъществяват специализирана транспортна дейност;

7. организират спешната консултативна помощ между здравните заведения;

8. участват в оказването на спешна медицинска помощ при стихийни бедствия, аварии и катастрофи;

9. информират и дават медицински съвети на населението по телефона;

10. осъществяват трудово-лекарска експертиза за временна нетрудоспособност в рамките на спешната медицинска помощ;

11. проучват заболеваемостта и потребността от спешна медицинска помощ;

12. организират и провеждат мероприятия за повишаване квалификацията на кадрите, работещи в системата на спешната медицинска помощ;

13. съвместно с компетентните ведомства и организации провеждат мероприятия за ограничаване на пътнотранспортните произшествия и произшествията в планините и водните басейни, както и на техните неблагоприятни последици върху здравето на пострадалите;

14. вземат кръвни проби за алкохол и упойващи вещества.

Чл. 3. Обект на спешна медицинска помощ са:

1. всички болни и пострадали, намиращи се в състояние, пряко застрашаващо живота им;

2. болни и пострадали, потърсили сами помощ в спешните приемни отделения или сектори на центровете;

3. лица с данни за психично разстройство, които представляват опасност за себе си или за здравето и живота на околните;

4. жени със започващо раждане или аборт;

5. болни деца до 1 година, за които е потърсена медицинска помощ в регионалната координационна централа на центровете;

6. болни и пострадали, при които не може да се прецени характерът на заболяването и срочността на необходимата медицинска помощ;

7. болни и пострадали, намиращи се на обществени места;

8. заразноболни, подлежащи на задължителна хоспитализация.

Чл. 4. Обект на специализиран транспорт, осъществяван от центровете, са:

1. спешно болни, при които са налице показания за транспорт;

2. при спешност - консултанти, хирургични и анестезиологични екипи от други здравни заведения, кръв, плазмозаместители и други медицински материали и апаратура с витални индикации;

3. трупове, подлежащи на съдебномедицинска експертиза, от мястото на произшествието до съответното болнично заведение.

Чл. 5. Здравните заведения оказват безотказно и по всяко време на денонощието спешна медицинска помощ на всички нуждаещи се независимо от тяхното гражданство, местожителство и местонахождение.

Чл. 6. В малките населени места спешна медицинска помощ се оказва и от медицинския персонал, осигуряващ медицинското обслужване в тях, според конкретните възможности за своевременно изпълнение на повикванията. При необходимост съответният медицински специалист иска помощ от центъра, обслужващ района, и представя болния на пристигналия екип.

Чл. 7. (1) Диспечерите, работещи в регионалната координационна централа на съответния център:

1. приемат и регистрират всички повиквания от целия обслужван регион;

2. преценяват естеството и спешността на повикването;

3. възлагат изпълнението на съответен екип, като спазват следната срочност за приемане и предаване на повикванията:

а) за осигуряване на спешна помощ - 3 мин.;

б) за неотложна помощ - до 30 мин.;

в) за транспорт - до 30 мин.;

4. осигуряват транспорт и организация за осъществяването на спешната консултативна помощ;

5. приемат и регистрират обратната информация;

6. попълват учетна форма № 257 на МНЗ "Книга за повикванията на станцията за бърза медицинска помощ", както и бланка № 819 на МНЗ "Ежедневно сведение за дейността на БНМП".

(2) Диспечерите възлагат за изпълнение на медицинските екипи не повече от едно повикване наведнъж.

Чл. 8. В регионалните координационни централи на центровете дежури денонощно лекар, който ръководи работата по оказването на спешна медицинска помощ в целия регион.

Чл. 9. След получаване на адреса за посещение медицинският екип е длъжен да:

1. се отправи незабавно по най-бързия път до местопроизшествието или дома на болния;

2. проведе необходимите диагностични, лечебни и реанимационни мероприятия;

3. поиска при необходимост консултация от регионалната координационна централа, от спешно приемно отделение или помощта на друг екип;

4. осъществи спешна хоспитализация на пациента, ако такава се налага;

5. осигури приемственост и последователност в лечебната помощ на пациентите и попълни "Фиш за спешна медицинска помощ" съгласно приложение № 1 в два екземпляра; фишовете се съхраняват в центъра 1 година;

6. попълни учетна форма на МНЗ № 58 "Бързо известие" при поставяне на диагноза за инфекциозно заболяване или отравяне, подлежащо на задължително съобщение;

7. уведоми незабавно регионалната координационна централа на съответния център след завършване на обслужването на пациента.

Чл. 10. През времето, в което не е зает с изпълнение на повиквания, персоналът на доболничните екипи за спешна медицинска помощ работи в спешните приемни отделения или сектори на съответния център.

Чл. 11. Времето за придвижване на екипа - от момента на поставяне на задачата до момента на пристигане на екипа при пациента, при обслужван район с радиус до 30 км е:

1. за оказване на спешна помощ - не повече от 20 мин.;

2. за неотложна помощ - не повече от 30 мин.;

3. за транспорт - не повече от 30 мин.

Чл. 12. Спешните приемни отделения и сектори на центровете и здравните заведения, в които се извършва спешна хоспитализация, осигуряват:

1. с предимство и безотказно денонощно приемане на пациентите, доведени от екипите за спешна медицинска помощ за амбулаторно или стационарно лечение;

2. освобождаването на екипите най-късно до 10 мин. след пристигането им в здравното заведение;

3. (изм. - ДВ, бр. 52 от 1995 г.) необходимите диагностични, лечебни и реанимационни дейности на пациентите до изписването им от спешно приемно отделение, настаняването им в стационара или прехвърлянето им в друго болнично заведение, като престоят на пациенти в спешно приемно отделение не може да превишава 12 часа;

4. хоспитализацията по спешност на пациентите.

Чл. 13. (1) (Изм. - ДВ, бр. 52 от 1995 г.) Дежурният лекар в спешно приемно отделение при необходимост отправя искания за консултации на болните в отделението към дежурните лекари или завеждащите отделения и специализирани кабинети в болницата, които са длъжни своевременно да ги осигурят.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 52 от 1995 г.) В случаите, когато функцията на дежурен лекар в спешно приемно отделение се изпълнява от лекаря на екипа и той изпълнява повикване на адрес, както и във филиали за спешна медицинска помощ, в които не са предвидени лекарски длъжности, медицинската сестра или фелдшерът от спешно приемно отделение отправят искания за наблюдение на болните в отделението към дежурните лекари или към завеждащите отделения и специализирани кабинети в болницата.

Чл. 14. (1) (Изм. - ДВ, бр. 52 от 1995 г.) Болниците и поликлиниките осигуряват за своя сметка, със свои средства и персонал консултации, хирургични, реанимационни и лечебни дейности, както и параклиничните изследвания, необходими за болните в спешно приемно отделение или сектор на центъра.

(2) (Нова - ДВ, бр. 52 от 1995 г.) Медицинските директори на здравните заведения, на чиято територия са разкрити спешни приемни отделения или сектори, ръководят и контролират спешната консултативна дейност на територията на тези отделения или сектори.

(3) (Нова - ДВ, бр. 52 от 1995 г.) Всички възникнали проблеми при обслужването на болните в спешно приемно отделение или сектор се решават съвместно между медицинския директор на здравното заведение, на чиято територия е разкрито спешно приемно отделение, и директора на центъра за спешна медицинска помощ.

Чл. 15. (1) Спешните приемни отделения и сектори осигуряват денонощно амбулаторния прием и обслужването на всички спешни случаи при отсъствие на доболничните екипи поради оказване на спешна медицинска помощ на адрес.

(2) Спешните приемни отделения и сектори осигуряват амбулаторния прием и обслужване на всички болни, потърсили медицинска помощ извън работното време на поликлиниките.

Чл. 16. За осигуряване на своевременна спешна медицинска помощ дежурният лекар в регионалната координационна централа задължава съответното районно или общинско здравно заведение да изпълни повикване, постъпило в регионалната координационна централа от района, който то обслужва.

Чл. 17. Пациентите, при които са налице показания за спешен специализиран транспорт с придружаване от реанимационен екип между различни болнични заведения в страната, се транспортират от екипите и превозните средства на центровете.

Чл. 18. При изпълнение на повикване за спешна медицинска помощ специализираните линейки и леки автомобили се движат задължително с включена светлинна сигнализация и при необходимост с включена звукова сигнализация.

Чл. 19. Центровете изготвят планове за действия при стихийни бедствия, катастрофи и аварии.

Чл. 20. Центровете изграждат и организират материалната си база и осигуряват минимален брой медицински персонал на дежурство съгласно приложения № 2 и 3.

Чл. 21. (1) Центровете осигуряват съвременни системи за свръзки, които са максимално достъпни за населението и осигуряват надеждна връзка с екипите за спешна медицинска помощ, със здравните заведения от обслужвания регион и с други ведомства и организации, имащи отношение към спешната медицинска помощ.

(2) Регионалните координационни централи разполагат със съответен брой директни телефонни линии, отговарящи на единния за цялата страна телефонен номер "150", в зависимост от броя на обслужваното население съгласно приложение № 4.

(3) Регионалните координационни централи осигуряват задължително магнетофонен запис на повикванията и на радиотелефонните връзки, като лентите се пазят най-малко 90 дни.

Чл. 22. (1) Центровете в зависимост от дейността и структурата им разполагат със следните транспортни средства:

1. специално оборудвани линейки;

2. леки автомобили за специални дейности;

3. специално оборудвани летателни или плавателни средства за медицински цели.

(2) Превозните средства носят само опознавателните знаци, посочени в приложение № 5, и ползват предимства при изпълнение на служебните си задачи съгласно Закона за движение по пътищата и правилника за неговото прилагане.

Чл. 23. Специализираните транспортни средства и медицинските екипи се оборудват с апаратура и лекарства съгласно приложение № 6.

Чл. 24. Центровете поддържат постоянен резерв от лекарства и консумативни материали, гарантиращ ефективната работа на екипите.