Държавен вестник, брой 64 от 20.VII

Чл. 1. С тази наредба се уреждат условията и редът за провеждане на следдипломното обучение на средните и полувисшите медицински и немедицински специалисти в системата на здравеопазването.

Чл. 2. Следдипломното обучение на средните и полувисшите медицински и немедицински специалисти се извършва чрез:

1. повишаване на квалификацията;

2. профилиране;

3. преквалификация.

Чл. 3. По предложение на Висшия медицински съвет Министерството на здравеопазването определя полувисшите медицински институти и здравните заведения, в които се провежда следдипломното обучение на средните и полувисшите медицински и немедицински специалисти.

Чл. 4. Здравните заведения могат да организират и други форми на следдипломно обучение извън посочените в чл. 2. Завършилите тези форми получават удостоверение за проведеното обучение.

Чл. 5. Ръководителите на здравните заведения създават условия за осъществяване на следдипломното обучение на средните и полувисшите медицински и немедицински специалисти.

Чл. 6. (1) В Министерството на здравеопазването се създава централен регистър за завършилите следдипломно обучение средни и полувисши медицински специалисти. В регистъра се включват данните, посочени в приложение № 1.

(2) Регионалните центрове за здравна информация организират и поддържат регионални регистри за следдипломно обучение на средните и полувисшите медицински специалисти.

(3) Данните по ал. 1 се подават от съответните полувисши медицински институти на регионалните центрове за здравна информация, които я предоставят незабавно на централния регистър към Министерството на здравеопазването.

Чл. 7. Лицата, които провеждат следдипломното обучение, имат статут на учащи се и ползват отпуски, ако са сключили договор съгласно чл. 234 от Кодекса на труда.

Чл. 8. (1) Повишаването на квалификацията чрез курсове и други форми за разширяване на професионалните знания и умения се провежда в здравни заведения, определени по реда на чл. 3.

(2) Обучението се провежда по тригодишна план-програма за всяко звено, утвърдена от ръководителя на съответното здравно заведение. Програмата включва лекции, семинари и практически занятия, но не по-малко от 36 учебни часа, разпределени в 9 месеца за всяка учебна година.

Чл. 9. (1) Лицето, което се обучава, в края на всяка учебна година полага колоквиум пред комисия, съставена от медицинския ръководител на заведението. В комисията се включва задължително и ръководителят на звеното, в което се е провело обучението, както и двама други специалисти с необходимата квалификация.

(2) До колоквиум се допускат лицата, изпълнили утвърдената им план-програма.

(3) Лицата, неиздържали колоквиума, имат право да се явяват допълнително 2 пъти в рамките на календарната година.

(4) Лицата, издържали успешно трите колоквиума, получават удостоверение за придобита квалификация.

Чл. 10. Ръководителите на здравните заведения осигуряват на средните и полувисшите медицински и немедицински специалисти на всеки 3 години възможност за включването им в курсове за повишаване на квалификацията.

Чл. 11. Прекъсване на обучението по тригодишните план-програми се разрешава поради болест, бременност и майчинство за не повече от 3 години.

Чл. 12. Полувисшите медицински институти, висшите медицински институти, националните центрове и институтите към Министерството на здравеопазването и Военномедицинската академия оказват консултативна и методична помощ на здравните заведения, извършващи повишаване на квалификацията.

Чл. 13. (1) Профилирането на средните и полувисшите медицински специалисти се състои в специализирано обучение за придобиване на съответен медицински профил по номенклатура съгласно приложение № 2 и завършва с полагане на изпит пред държавна комисия.

(2) Лицата, положили успешно държавен изпит, получават диплома за придобит профил.

Чл. 14. Министерството на здравеопазването ежегодно утвърждава и публикува до 31 май планираните места за профилиране за следващата година.

Чл. 15. Министерството на здравеопазването утвърждава:

1. номенклатура на профилите за средните и полувисшите медицински специалисти;

2. единни учебни план-програми и сроковете за профилиране;

3. критерии за акредитация на базите за профилиране;

4. базите за профилиране;

5. ежегодно състава на държавните изпитни комисии.

Чл. 16. (1) Лицата, които желаят да се профилират, подават в полувисшите медицински институти следните документи: молба, копие от диплома за завършено медицинско образование и писмено съгласие от медицинския ръководител на здравното заведение, ако лицето работи.

(2) Полувисшият медицински институт издава на зачислените по ал. 1 книжка за профилиране, в която се вписват ръководителят, датата на започване и план-програмата за обучение.

(3) Профилирането започва от датата на зачисляването.

(4) Директорът на полувисшия институт и медицинският ръководител на здравното заведение, в което ще се проведе профилирането, по предложение на главната медицинска сестра (където има) определят ръководителя.

(5) Профилирането се прекратява със заповед на директора на полувисшия медицински институт по предложение на медицинския ръководител на заведението, в което се провежда, при неизпълнение на учебната програма или по лична молба.

Чл. 17. (1) До държавен изпит за придобиване на профил се допускат кандидати, изпълнили учебната план-програма и издържали успешно колоквиумите, предвидени в нея.

(2) Колоквиумите се полагат пред комисия в състав: ръководителят на профилирането и две лица с необходимата квалификация по съответния профил.

(3) Резултатите от колоквиумите се вписват в протоколната книга и в книжката на профилиращия се.

(4) В една календарна година се определят две изпитни сесии за държавен изпит за всеки профил, които полувисшите медицински институти обявяват до 30 ноември на предходната година.

(5) Допуснатите до държавен изпит се уведомяват най-малко 30 дни преди началото на изпитната сесия за датата и мястото за провеждането на изпитите.

Чл. 18. (1) Държавният изпит за профилиране се провежда в два последователни дни и е практически и теоретически.

(2) Крайната оценка е средноаритметична от оценките от практическия и теоретическия изпит, като при слаба оценка на единия от тях общата оценка е слаб.

Чл. 19. Резултатите от държавния изпит се вписват в изпитен протокол и в главната книга на съответния полувисш медицински институт от председателя на изпитната комисия, подписват се от всички членове и се съобщават на кандидатите.

Чл. 20. (1) В срок до 1 месец след провеждането на изпитната сесия съответният полувисш медицински институт изпраща копие от протоколите за проведените държавни изпити в Министерството на здравеопазването.

(2) Министърът на здравеопазването със заповед признава придобит профил на успешно издържалите държавния изпит считано от първо число на месеца след полагането му.

(3) Диплома за придобит профил се издава от съответния полувисш медицински институт и се подписва от неговия директор.

Чл. 21. (1) Всеки кандидат има право на две явявания на държавен изпит за придобиване на медицински профил в тригодишен срок.

(2) Неиздържалите държавния изпит или неявилите се при условията на предходната алинея могат да се явят не повече от два пъти след договаряне с медицинския ръководител на здравното заведение за условията на явяване.

Чл. 22. Преквалификацията е придобиване на друго медицинско образование и професия и се извършва в съответния полувисш медицински институт по номенклатура, учебни планове и програми, утвърдени от министъра на здравеопазването.

Чл. 23. За средните и полувисшите медицински специалисти, включени във въоръжените сили, придобиването на друго медицинско образование и професия се извършва във Военномедицинската академия по номенклатура, учебни планове и програми, утвърдени от министъра на здравеопазването съгласувано с министъра на отбраната.

Чл. 24. Финансиране на профилирането и преквалификацията се извършва по договори между полувисшите медицински институти и:

1. здравните заведения, които изпращат свои служители на обучение;

2. лицата, които сами заплащат своето обучение;

3. здравните заведения, определени като бази за профилиране и преквалификация.

Чл. 25. Набирането на приходите от следдипломното обучение и тяхното изразходване се извършват в съответствие с чл. 2 от ПМС № 146 от 1991 г. за приоритетно снабдяване в системата на здравеопазването (обн., ДВ, бр. 71 от 1991 г.; изм., бр. 87 от 1991 г., бр. 47 от 1992 г. и бр. 74 от 1993 г.) и Наредба № 13 от 1993 г. за набиране на извънбюджетни приходи и реда за тяхното разходване в здравните заведения на Министерството на здравеопазването (ДВ, бр. 105 от 1993 г.).

Чл. 26. (1) Средните и полувисшите медицински специалисти, провеждащи следдипломно обучение по заявка на държавно или общинско здравно заведение, получават по време на обучението от постоянната си месторабота:

1. пълния размер на индивидуалното си трудово възнаграждение и всички допълнителни възнаграждения към него, освен ако не са налице условията, за които се дават;

2. средства в размер, установен с Наредбата за командировките в страната, приета с ПМС № 72 от 1986 г. (обн., ДВ, бр. 11 от 1987 г.; изм., бр. 21 от 1991 г. и бр. 2 от 1994 г.), и колективния трудов договор.

(2) Средните и полувисшите медицински специалисти, изпратени на следдипломно обучение от частни здравни заведения, договарят с тях условията за обучението си.