Държавен вестник, брой 91 от 5.VIII

Чл. 1. (1) Тази наредба определя основните изисквания и задължения за осигуряване на безопасни условия във всяка трудова дейност с цел запазване живота, здравето и трудоспособността на работещите, както и живота и здравето на други лица, за които съответната трудова дейност създава опасност.

(2) Наредбата не отменя действащи по-благоприятни изисквания за безопасност на труда.

Чл. 2. Тази наредба се прилага във всички сфери и дейности независимо от формите на собственост, където се полага наемен труд, извършва се работа без трудово правоотношение, работи само собственикът и/или членовете на неговото семейство.

Чл. 3. (1) Всяко юридическо или физическо лице, което наема на работа лица по трудов договор или възлага другиму извършването на работи или дейности в собствени, наети или предоставени помещения, площадки, работни места, технологични линии, машини и съоръжения, уредби, материали и др., е длъжно да осигури безопасни условия на труд с оглед опазване на живота, здравето и трудоспособността както на работещите, така и на лица, които по друг повод се намират в работните помещения, на работните площадки и места.

(2) Задълженията по предходната алинея важат и при организирането и провеждането на обучение във всички видове учебни заведения, организации и звена за повишаване на квалификацията или преквалификацията.

Чл. 4. Безопасни условия на труд съгласно установените норми, правила и изисквания в обекти, производства, дейности и работни места се осигуряват:

1. при проектирането, изграждането, реконструкцията, модернизацията и въвеждането им в експлоатация;

2. в процеса на тяхната експлоатация, поддържане и ремонт;

3. при временното спиране, закриването или ликвидацията им.

Чл. 5. Създаването на безопасни условия на труд обхваща:

1. организация на трудовите процеси, която трябва да отстранява или в максимална степен да ограничава съществуващите рискови фактори за живота, здравето и трудоспособността на работещите;

2. спазването на всички норми и изисквания, включени в законови разпоредби, правилници по безопасност на труда - единни и отраслови, наредби, инструкции, стандарти и заповеди;

3. създаване на вътрешната система от правила и изисквания;

4. оценка на съществуващите рискови фактори;

5. осигуряване на необходимите средства за защита в случаите, когато е невъзможно с технически или други мерки да бъдат отстранени съществуващите опасности и вредности, като приоритетно се реализират колективните средства за защита;

6. подбор на работниците и служителите съгласно установените изисквания в зависимост от условията на труд или за съответния вид работа;

7. създаване на система за информиране и обучение по въпросите на безопасността;

8. контрол за спазване на изискванията за безопасност.

Чл. 6. (1) Дейностите по осигуряване на безопасност на труда се реализират едновременно с тези за предотвратяване и борба с пожарите, промишлените аварии и опазване на околната среда. За целта се осигуряват:

1. връзки за взаимодействие и оповестяване със службите за бърза медицинска помощ, противопожарна охрана, гражданска защита, опазване на околната среда съответните контролни и други компетентни органи;

2. възможности за осъществяване на ефективни мерки за борба с пожари и промишлени аварии, както и за евакуация на лицата, намиращи се на територията на предприятието;

3. нормативни актове, регламентиращи организацията на работа и изискванията за всяка една от дейностите, както и други материали, популяризиращи новости и опит в областта на безопасното осъществяване на трудовата дейност;

4. необходими медикаменти, средства и организация за оказване на първа долекарска и на бърза медицинска помощ на пострадали;

5. критерии и класификация на опасности, при които работещите имат право да откажат или да преустановят изпълнението на възложената им работа или дейност, както и начините за уведомяване на ръководството и редът за продължаването на работата, съгласно чл. 283 от Кодекса на труда.

(2) Когато на един обект, работна площадка, работно място се извършват работи и дейности от различни предприятия или организации, те са длъжни взаимно да се информират за съществуващите опасности и вредности и да съставят общ документ (протокол, договор, споразумение) за задължения и координирани мерки по осигуряване безопасността на труда.

Чл. 7. (1) Лицата, които ръководят и управляват трудовите процеси, са длъжни да осигуряват условия за безопасен труд в ръководените от тях работи и дейности.

(2) В предприятията и организациите с писмена заповед могат да бъдат назначени или определени отделни длъжностни лица за осъществяване координация на дейностите по осигуряване на безопасни условия на труд, изпълнение на определени изисквания на тази наредба и провеждане на контрол по спазването на изискванията и задълженията за осигуряване на безопасен труд.

(3) Правата и задълженията на преките ръководители и на работещите по осигуряването на безопасни условия на труд, методите и средствата за контрол, както и взаимодействието между отделните звена и направления се уреждат с вътрешен акт, утвърден от ръководителя.

(4) В предприятията и организациите може да бъде утвърдена вътрешна система за санкциониране при нарушения или неизпълнение на правилата, нормите и изискванията за безопасност, която не трябва да противоречи на действащата в страната нормативна уредба.

(5) На длъжностните лица по ал. 2 се осигуряват всички необходими условия за изпълнение на възложените им дейности по безопасността на труда, както и защита и ненакърняване на правата и интересите им.

Чл. 8. (1) Всички сгради, площадки, работни места, машини и съоръжения, уредби и други подобни при въвеждането им в действие и в процеса на експлоатация трябва да съответстват на установените в страната норми и изисквания за безопасност.

(2) Съответствието с изискванията за безопасност се удостоверява с документи по установения ред.

Чл. 9. За съоръженията с повишена опасност - котли, повдигателни уредби, асансьори, рентгенови апарати, въжени линии и др., се осигурява съответната документация, доказваща тяхната регистрация, техническо освидетелстване, периодични прегледи и безопасно състояние.

Чл. 10. (1) Всяка организация и предприятие разработва и утвърждава собствени правила за безопасна работа за специфични производства и дейности, както и за отделни машини, съоръжения и работни места. Тези правила не могат да противоречат на единните и отрасловите правила и другите общовалидни за страната документи по безопасност на труда.

(2) Правилата по предходната алинея се обявяват на работещите и задължително се поставят по подходящ начин за ползване на работните места.

Чл. 11. (1) В зависимост от изпълняваната работа и съществуващия професионален риск работодателите или лицата, които възлагат работа, са длъжни да организират провеждането на инструктаж, обучение и изпит по безопасността на труда на работещите в обем и периодичност съгласно нормативните актове.

(2) Инструктаж и обучение на работещите се провеждат и при:

1. постъпване на работа или в началото на тяхната дейност;

2. смяна на извършваните от тях работа и дейности;

3. въвеждане на нови технологии и оборудване, машини и съоръжения, както и при специфични изменения на работните места;

4. предоставяне за ползване на лични предпазни средства.

(3) Инструктаж и обучение по безопасността на труда се провеждат и с командировани в предприятието или организацията работници или служители, както и с приети за обучение, квалификация, преквалификация и производствена практика лица.

(4) Не се допускат до работа лица, които не са запознати с нормите и изискванията за безопасност.

(5) Инструктажите, обучението и изпитите по безопасността на труда се провеждат по време на работа, като разходите за тях не могат да бъдат за сметка на обучаваните и инструктираните.

(6) На задължително обучение по безопасността на труда подлежат специалисти с ръководни функции от предприятието или организацията, както и работниците и служителите, имащи задължения да осъществяват дейности, свързани с осигуряване на безопасност на труда, в периодичност съгласно нормативните документи.

(7) Провеждане на инструктаж и обучение по безопасността става от длъжностни лица от съответното предприятие или организация.

Чл. 12. (1) За спазване на нормите и изискванията за безопасност на труда се осигуряват необходимите финансови, технически и други средства.

(2) Разходите за осъществяването на мерките и мероприятията за безопасността на работещите не могат да бъдат за сметка на трудовото им или друго законоустановено възнаграждение.

Чл. 13. (1) Периодично и в обхват съгласно нормативните актове се извършва проучване на професионалния риск и оценка на условията на труда по работни места и видове дейности.

(2) Систематизацията и съхранението на данните, характеризиращи условията на труд, става съгласно установените изисквания.

(3) Опасните работни места се означават по установения ред.

(4) На основата на резултатите от проучването и оценката на рисковите фактори и условията на труд се разработват планове и осъществяват конкретни мероприятия за осигуряване или подобряване безопасността на труда.

Чл. 14. (1) В случаите, когато е невъзможно с технически средства и други мерки да се отстранят съществуващите опасности и вредности за живота и здравето на работещите, задължително се осигуряват необходимите лични предпазни средства и специално работно облекло.

(2) Не се допускат до работа работници или служители, които са без предвидените за вида работа защитни средства и специални работни облекла.

Чл. 15. (1) Извършването на определени работи, изискващи правоспособност, се възлага само на притежаващи такава правоспособност лица.

(2) При липса на правоспособни лица се осигурява обучение за придобиване на необходимата правоспособност преди възлагането на работата.

Чл. 16. При организирането на трудова дейност се осигурява:

1. спазването на установената в страната или за съответната дейност или вид работа продължителност на работното време и междусменните и седмични почивки;

2. необходимите медицински прегледи и профилактика на работещите, както и санитарно-битови помещения и обслужване;

3. спазването на установените форми за закрила труда на непълнолетни, жени и лица с намалена трудоспособност.

Чл. 17. Не се допускат до работа лица със заболявания, противопоказани за съответния вид работа или дейност.

Чл. 18. При трудови процеси и дейности, свързани с високо нервно-психическо натоварване, наложен ритъм, монотонност и др., трябва да се прилагат съответни мерки за отстраняване или ограничаване на неблагоприятното им въздействие върху работещите.

Чл. 19. За всички станали злополуки и аварии във връзка с извършвана работа или дейности от лица, предприятия или организация задължително се уведомява съответната районна инспекция по труда.

Чл. 20. Регистрирането, анализирането и отчитането на трудовия травматизъм и професионалните заболявания, предоставянето на своевременна достоверна информация за трудовия травматизъм и условията на труд на съответните държавни органи става съгласно установените в страната ред, обхват и периодичност.

Чл. 21. (1) При започване на дейността лицата по чл. 3 уведомяват писмено за това съответната районна инспекция по труда, на чиято територия се намират, като посочват:

1. наименование и адрес на предприятието (организацията, фирмата и др.);

2. идентификационния номер съгласно Единния класификатор на предприятията, организациите и учрежденията;

3. предмет на осъществяваната от предприятието или организацията дейност;

4. численост на персонала;

5. списък на основните групи производствено оборудване съгласно класификацията на Националния статистически институт;

6. местонахождение на производствените помещения, обекти и др.;

7. име и телефон на длъжностните лица за осъществяване на дейностите, свързани с осигуряване безопасността на труда.

(2) За всяка промяна в горните данни се уведомява съответната районна инспекция по труда в 14-дневен срок.

Чл. 22. Всеки работещ има право:

1. да получи качествено и навременно обучение и инструктаж по безопасността на труда, в т.ч. и по експлоатационните инструкции и правилата за използване на средствата за индивидуална и колективна защита, предпазните съоръжения и системи;

2. да откаже изпълнението на възложена работа, за която не е инструктиран или няма изискващата се правоспособност;

3. да откаже или да преустанови изпълнението на възложената работа или дейност при възникване на сериозна и непосредствена опасност за живота и здравето му, като уведоми незабавно за това прекия ръководител.

Чл. 23. Всеки работещ е длъжен да се грижи за собствената си безопасност и за безопасността на лицата, които биха могли да пострадат при извършваната от него работа или дейност.

Чл. 24. Основните задължения на работещите по безопасността на труда са:

1. да спазват нормите, правилата и изискванията за безопасна работа, по които са обучени и инструктирани;

2. да поддържат и повишават знанията и квалификацията си по безопасните методи за труд;

3. да използват коректно и по предназначение машините, съоръженията и средствата за индивидуална и колективна защита;

4. да уведомяват съответните длъжностни лица за всички случаи на повреди, аварии и др., които създават опасност за тяхното или на други хора здраве, а така също и за възникналите трудови злополуки;

5. да оказват долекарска помощ на пострадали при трудови злополуки или получили други увреждания;

6. да употребяват предназначените за оказване на долекарска помощ съоръжения и медикаменти само за определената цел;

7. да оказват съдействие за реализирането на всички мерки, свързани с осигуряване на безопасността и опазване на здравето на хората и за контрола в тази насока.

Чл. 25. (1) Контролът по прилагането на тази наредба се осъществява от контролните органи за спазване на трудовото законодателство.

(2) За предотвратяване и преустановяване на нарушенията на тази наредба, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях се прилагат принудителни административни мерки съгласно чл. 404 от Кодекса на труда.

(3) Всяко предприятие или организация трябва да има ревизионна книга за вписване на констатации и предписания от контролните органи, която се заверява в съответната районна инспекция по труда.

Чл. 26. (1) Нарушителите на изискванията на тази наредба, ако не подлежат на по-тежко наказание, носят отговорност по чл. 413 и 415 от Кодекса на труда.

(2) Установяването на нарушенията по предходната алинея, издаването на наказателните постановления, тяхното обжалване и изпълнение се извършват по реда, установен в чл. 416 от Кодекса на труда.