Държавен вестник, брой 101 от 23.XI

Чл. 1. С тази наредба се уреждат изискванията и редът за издаване на разрешения за извършване на обществен превоз на пътници с автобусен транспорт и откриването на автобусни линии от всички юридически и физически лица в страната, наричани по-нататък "превозвачи".

Чл. 2. Обществен превоз на пътници е този, който се извършва с моторно превозно средство (МПС) срещу заплащане.

Чл. 3. Общественият превоз на пътници се подразделя на:

1. вътрешноградски, крайградски и междуселищен на територията на общината, наречен общински - осъществява се по транспортна схема, утвърдена от съответния общински съвет;

2. междуобщински в района на една област - осъществява се по съгласувана между заинтересованите общини и утвърдена от областния управител транспортна схема;

3. междуобластен - осъществява се по съгласувани между заинтересованите области и утвърдени от областните управители транспортни схеми;

4. специализиран - осъществява се по отделен договор (превоз на ученици, работници и други);

5. случаен - най-често туристически, осъществяващ се по отделен договор и при затворени врати (без междинно спиране и качване на пътници) от началния до крайния пункт и обратно;

6. превоз при необичайни (екстрени) обстоятелства - природни бедствия, промишлени аварии и др. - извършва се по разпореждане на съответните органи.

Чл. 4. Обществен превоз на пътници може да се извършва от всеки превозвач, който отговаря на следните изисквания:

1. регистриран е като търговец по смисъла на Търговския закон - съдебна, данъчна, статистическа регистрация;

2. осъществява превозите от свое име и на своя отговорност;

3. запознат е и спазва нормативните актове на автомобилния транспорт;

4. притежава МПС с постоянна българска регистрация, отговарящи на изискванията за съответния вид обществен превоз на пътници и в достатъчно количество за обслужване на дадена автобусна линия;

5. има сключени договори с правоспособни водачи и друг персонал за осигуряване на нормална и безопасна експлоатация на наличните автобуси;

6. разполага със собствена или договорена ремонтно-сервизна база за обслужване и поддържане в изправност на МПС и подходящи социално-битови условия за персонала;

7. осигурява всички задължителни застраховки на пътниците, водачите и МПС;

8. осигурява самостоятелно или на договорни начала:

а) регламентираните предпътни прегледи на МПС и заверка на пътния лист за изправност на същите от компетентен механик;

б) ежедневните предпътни медицински прегледи на водачите за алкохол и общото им здравословно състояние;

9. има осигурен собствен или чрез договаряне гараж за домуване на МПС;

10. осигурява предварителна продажба на билети и карти в официално обявени бюра, автогари и други;

11. има съгласувани с общините и обявени на населението начални, междинни и крайни спирки по маршрута на всяка автобусна линия;

12. има финансова стабилност, гарантирана от обслужващата го банка, и редовно платени данъци към държавата и общината, удостоверени от съответните институции;

13. има заверени от данъчните органи ценни образци - билети и карти за снабдяване на пътниците;

14. изготвя и предава в определените срокове регламентираната статистическа информация, удостоверено от териториалната статистическа служба.

Чл. 5. Общественият превоз на пътници с автобусен транспорт се извършва по транспортни схеми, утвърдени от съответните органи по чл. 3, т. 1, 2 и 3 на база трайно установилата се практика и реалните потребности и са задължително изискване за разпределение на превозите между превозвачите и издаване на съответни разрешения.

Чл. 6. Транспортната схема задължително съдържа: маршрут и дължина на всяка автобусна линия, спирките по всеки маршрут и графика за обслужването на автобусната линия.

Чл. 7. В градовете с тролейбусен и трамваен транспорт автобусните линии се планират с маршрути, които допълват линиите, обслужвани с електротранспорт, без да се влошава обслужването на населението и оскъпява услугата.

Чл. 8. В транспортните схеми могат да се включват и автобусни линии със сезонен характер. За обслужването на тези линии се издават временни разрешения за определен период от годината.

Чл. 9. (1) За вътрешноградските, крайградските и другите превози в рамките на общината транспортните схеми се разработват от съответните общини и след обсъждане от назначена от председателя на общинския съвет комисия се внасят за разглеждане и утвърждаване от общинския съвет.

(2) В състава на комисиите се включват общински съветници, представители на общината, Държавна автомобилна инспекция (ДАИ), Пътна полиция (КАТ), автогарите, основните превозвачи и други по преценка на председателя на общинския съвет.

(3) В транспортните схеми отделните автобусни линии се класифицират на ефективни и неефективни и се групират така, че при конкурсите да се осигури заинтересованост на превозвачите да кандидатстват за обслужването на всички автобусни линии.

(4) Маршрутни таксиметрови линии не могат да дублират автобусните линии и спирки, утвърдени с вътрешноградските и крайградските транспортни схеми.

Чл. 10. Междуселищните транспортни схеми се разработват чрез координация и съгласуване потребностите от превоз на пътници на отделните общини, като се отчитат и предложенията на превозвачите.

Чл. 11. Междуселищните транспортни схеми се разделят на два вида:

1. вътрешнообластни, включващи междуобщинските автобусни линии на територията на една област;

2. междуобластни, включващи автобусните линии между две и повече области.

Чл. 12. (1) Инициативата за предложения по включването на автобусни линии в междуселищните транспортни схеми се предприема от общините, от чието седалище започва автобусната линия.

(2) Предложенията за включване на автобусни линии във вътрешнообластните транспортни схеми се подават в общините, посочени в приложение № 1, явяващи се центрове за зараждане и погасяване на по-големи пътникопотоци.

(3) Списъкът на общините по приложение № 1 може да бъде променян от министъра на транспорта по предложение на съответния областен управител.

(4) Предложенията за включване на автобусни линии в междуобластните транспортни схеми се подават в областните администрации от общините, откъдето започва превозът.

Чл. 13. (1) Вътрешнообластните транспортни схеми се разработват от общините, посочени в приложение № 1, и след обсъждане от комисия, назначена със заповед на областния управител, се утвърждават от него.

(2) В състава на комисията се включват представители на областната администрация, заинтересованите общини, ДАИ, КАТ, основните превозвачи, автогарите и други по преценка на областния управител.

(3) В транспортните схеми отделните автобусни линии се класифицират на ефективни и неефективни според пътникопотока и се групират за конкурса така, че да се осигури заинтересованост от превозвачите да кандидатстват за обслужването на всички линии.

Чл. 14. Координацията на вътрешнообластните транспортни схеми се осъществява от областните администрации. Те разглеждат и решават възникналите спорове между общините при разработването на транспортните схеми извън района на дадена община.

Чл. 15. (1) Междуобластните транспортни схеми се разработват от специалисти на областната администрация, от чиято територия започват/завършват автобусните линии, съгласувано с областната администрация, на чиято територия завършват/започват същите автобусни линии.

(2) Разработените транспортни схеми след обсъждане от назначена от областния управител комисия се утвърждават от областните управители, от чиито територии започват и завършват съответните автобусни линии.

(3) В състава на комисията се включват представители на областните администрации, от чиито територии започват/завършват съответните автобусни линии, ДАИ, КАТ, основните превозвачи, автогарите и други по преценка на областния управител.

(4) Споровете по транспортните схеми между областните администрации се решават от Министерството на транспорта.

Чл. 16. Предложенията за включване на дадена автобусна линия в междуселищната транспортна схема следва да съдържат:

1. налични автобусни линии по превозвачи и тяхното разписание;

2. начален и краен пункт на новопредлаганата автобусна линия;

3. междинни спирки;

4. разписание - час на тръгване от всеки пункт;

5. обща дължина в километри на маршрута;

6. предполагаем пътникопоток;

7. цена на услугата за всяка отсечка от маршрута.

Чл. 17. Всяко предложение за автобусна линия се комплектова със съгласувателни писма от общините на началния, крайния и междинните пунктове за спиране.

Чл. 18. Не се включват в междуселищните транспортни схеми автобусни линии в едно и също направление при интервал на тръгване по-малък от 60 мин. при обслужването им от различни превозвачи. Изключения се разрешават от Министерството на транспорта.

Чл. 19. Разписанията и маршрутите на вътрешноградските и междуселищните автобусни линии се планират така, че да се осигурява координация между отделните видове транспорт и равнопоставеност между превозвачите, без взаимно да си пречат и нелоялно да се конкурират.

Чл. 20. Автобусите за обществен превоз на пътници трябва да отговарят и да се експлоатират съобразно изискванията на Закона за движение по пътищата (ЗДП), подзаконовите актове, издадени в изпълнението му, действащите български държавни стандарти, други нормативни актове по транспорта и тази наредба.

Чл. 21. Автобусите за обществен превоз на пътници трябва да са преминали регламентираните технически прегледи, да имат добър външен и вътрешен вид, да са хигиенични и съответно освидетелствани от органите на Транспортния хигиенно-епидемиологичен институт (ТХЕИ).

Чл. 22. Всички автобуси за обществен превоз на пътници трябва да бъдат съответно оборудвани и да отговарят на изискванията, посочени в приложение № 2.

Чл. 23. Всеки превозвач, преди да кандидатства за получаване на разрешение за извършване на съответен обществен превоз на пътници, е длъжен да представи автобусите си за преглед пред определени от министъра на транспорта органи за издаване на удостоверение за транспортна годност за всеки автобус според изискванията за съответния вид превоз по форма съгласно приложение № 3.

Чл. 24. Удостоверението за транспортна годност се издава за срок до 3 години в зависимост от общото техническо състояние на МПС и изискванията за съответния вид превоз съгласно приложение № 2.

Чл. 25. Удостоверението за транспортна годност в оригинал следва да бъде представяно на контролните органи по ЗДП при поискване.

Чл. 26. След изтичане срока на валидност на удостоверението за транспортна годност то се презаверява от определения орган. При конструктивни промени на МПС удостоверението следва да бъде презаверено или подменено.

Чл. 27. (1) За издаването на удостоверение за транспортна годност превозвачът е длъжен да представи на определения орган:

1. технически паспорт на автобуса от завода производител;

2. документ от органите на КАТ за извършен последен технически преглед на МПС;

3. удостоверение от ТХЕИ за хигиенна оценка на автобуса и пригодност за обществен превоз на пътници.

(2) По преценка на определения орган автобусите могат да не бъдат представяни за преглед.

(3) Орган за издаване на удостоверение за транспортна годност по смисъла на тази наредба в случай, че липсва друго упълномощаване, са структурите на ДАИ.

(4) Допуска се при упълномощаване общината да сформира комисия с ръководител представител на общината и членове от ДАИ и КАТ.

(5) Услугите за освидетелстване на автобусите от органите на ТХЕИ и издаването на удостоверение за транспортна годност се заплащат по цени на издателите.

Чл. 28. Междуселищните автобусни линии задължително се обслужват от официално обявени автогари, автостанции и автоспирки.

Чл. 29. (1) Всяка автогара следва да има минимум следното оборудване: перони за безопасно качване и слизане на пътниците, билетни гишета за предварителна и текуща продажба на билети и таксуване на багажи, чакалня, информационни табла за разписанията на автобусните линии и цените на билетите, тоалетна, звукова информационна система за обявяване тръгването и пристигането на автобусите пред пътниците.

(2) За продадените билети в автогарите и други специализирани бюра задължително се изготвя и предава на водача справка по образец съгласно приложение № 4, която се вписва в контролния лист отделно от продадените билети в автобуса.

Чл. 30. Автостанциите следва да имат минимално оборудване, съответстващо на това на автогарите, с изключение на перони и звукова информационна система.

Чл. 31. Автоспирките следва да бъдат оборудвани с навес и табло с разписание на преминаващите автобусни линии.

Чл. 32. Превозвачите, получили разрешение за междуселищна автобусна линия, се обслужват от официално обявените автогари и автоспирки на договорна основа.

Чл. 33. Автогарите и автостанциите се ползват от всички превозвачи, получили разрешение за обществен превоз на договорна основа. Цените на предоставените услуги се договарят.

Чл. 34. Получилият разрешение за обществен превоз превозвач сам организира обявяването на разписанието на обслужваната от него автобусна линия в автогарите, автостанциите и автоспирките и организира контрола по спазването му.

Чл. 35.(1) Превозите по утвърдените транспортни схеми се разпределят между превозвачите чрез конкурс, проведен от съответно назначена комисия.

(2) За участие в конкурса превозвачите подават молба до съответната община (приложение № 1) по образец съгласно приложение № 5.

(3) Конкурсите се провеждат от комисии, назначени от кметовете на общините по приложение № 1. В комисиите се включват представители на общината, общинския съвет, ДАИ, КАТ, териториалните данъчни и статистически управления, специалисти по пътническите превози и други по преценка на кмета. Към комисиите се включват и представители на основните превозвачи, които нямат право на глас при вземане на решение от комисиите.

(4) Определянето на условията за провеждането на конкурсите, тяхното обявяване и провеждане се организира от общините по приложение № 1.

Чл. 36. (1) Молби за участие в конкурсите могат да подават само превозвачи, отговарящи на изискванията на тази наредба. Не се допускат до участие в конкурсите превозвачи или

сдружения от превозвачи, които не разполагат с необходимия парк от автобуси, включително резервен такъв, за съответната автобусна линия по обявения конкурс.

(2) При сдружаване на превозвачи с цел осигуряване на необходимия автобусен парк актът на сдружаване, съответно съдебно регистриран, се прилага към молбата за участие в конкурс.

(3) Участие на превозвачи с регистрирани автобуси и самите те като търговци в конкурсите се допускат, ако регистрацията е извършена в района на общината, провеждаща конкурса. Превозвачи от други райони могат да бъдат допуснати до конкурс само по изключение при липса на кандидати от района на общината, провеждаща конкурса.

Чл. 37. Не се подлагат на конкурс автобусни линии, които до времето на провеждане на конкурса се обслужват от даден превозвач и транспортното обслужване отговаря на потребностите на населението и условията на тази наредба.

Чл. 38. Конкурси за свободните автобусни линии (курсове) се обявяват в местния печат най-малко 30 дни преди тяхното провеждане. В съобщението за конкурса се посочват изискванията и условията по организацията на превозите, мястото и срокът за подаване на документите, характеристиката на автобусната линия - разписание, спирки и друга поясняваща информация при необходимост.

Чл. 39. При отказ на даден превозвач да обслужва определени автобусни линии или курсове поради капацитетни ограничения или неефективност по предложение на комисията съгласно чл. 35, ал. 3 този превозвач може да бъде лишен от правото да обслужва друга ефективна линия (курсове), като за доброволно освободената и принудително отнетата линия се обявява конкурс по общия ред.

Чл. 40. За покриване на цялата утвърдена транспортна схема отговарят съответните общини, организиращи и провеждащи конкурсите. За целта при обявяването на конкурсите се предвижда:

1. комбиниране на ефективни с неефективни автобусни линии (курсове) от съответната транспортна схема;

2. обявяване на конкурси в комбинация на автобусни линии от различни транспортни схеми;

3. съгласуване на междуобластни и международни автобусни линии само след задоволяване на вътрешнообщинските и междуселищните транспортни схеми;

4. разпределение на дотациите диференцирано в зависимост от интереса на превозвачите към дадена автобусна линия;

5. насочване на маломестните автобуси по междуселищните автобусни линии с ограничен пътникопоток и др.

Чл. 41. (1) За провеждане на всеки конкурс кметовете на общините по предложение на комисиите по чл. 35, ал. 3 утвърждават точков измерител за значимостта на посочените критерии:

1. съответствие в изискванията на тази наредба;

2. надеждност на превозвача - резервен парк от автобуси, ръководство и контрол;

3. професионализъм;

4. обем на извършваните превози по транспортната схема;

5. възможност за самостоятелно или в сдружение обслужване на дадена комбинация от автобусни линии;

6. ангажиране в обслужването на неефективни автобусни линии и курсове;

7. цена на превозите;

8. социални облекчения за определена категория пътници.

(2) Комисиите могат да утвърждават и допълнителни критерии.

Чл. 42. Общините и комисиите не могат да поставят условия пред превозвачите за извършване на безплатни или с намалени цени пътувания освен регламентираните по съответния ред. Превозвачите доброволно могат да оферират безплатни или с намалени цени пътувания.

Чл. 43. Резултатите от проведените конкурси се обявяват най-късно до 20 дни от датата на провеждане на конкурса, като всички кандидати (класирани и некласирани) се уведомяват писмено.

Чл. 44. Кандидатите се класират на базата на сумата от точките за критериите съгласно чл. 41.

Чл. 45. Превозите се възлагат на съответните превозвачи, спечелили конкурса за определени автобусни линии, с договор, сключен между превозвача и общината, провеждаща конкурса, за срок от 1 до 3 години.

Чл. 46. (1) Спечелилите конкурси превозвачи в срок до 15 дни от обявяването на резултатите от конкурса сключват договор с общината и получават разрешение за превоз по образец съгласно приложение № 6.

(2) В договора освен изискванията към превозвачите по чл. 4 задължително се включват и следните условия:

1. да не извършват едностранни промени в организацията на превозите, влошаващи тяхното качество и култура;

2. да съблюдават всички изисквания, свързани с безопасността на движението;

3. да не допускат превоз на пътници без документ за превоз - билети и карти;

4. да не извършват неразрешени от компетентните органи превози;

5. да уведомяват общината за всяка промяна на цените.

(3) Размерът на таксите за издаване на разрешение за обществен превоз на пътници и начинът на тяхното събиране и разпределение се определят чрез тарифа, определена от Министерския съвет по предложение на министъра на финансите и министъра на транспорта.

Чл. 47. При отказ на превозвача да сключи договор в посочения срок съгласно чл. 46, ал. 1 общината предлага сключването на договор на следващия класирал се превозвач. В случай, че няма други класирали се кандидати, се обявява нов конкурс или съответната автобусна линия се предлага на изправни превозвачи, с които има вече сключени договори.

Чл. 48. (1) Разрешение съгласно чл. 46, ал. 1 се издава на дългогодишни и традиционни превозвачи от компетентните органи без конкурс само на базата на подадена молба, придружена със съответните документи, гарантиращи спазването на изискванията на тази наредба.

(2) Издаването на разрешение се предхожда от сключването на договор с общината за обслужваните автобусни линии.

Чл. 49. При поява на потребности от удължаване на дадена автобусна линия или увеличаване броя на курсовете общината първо предлага на превозвача, обслужващ дадената линия, да поеме това разширение и само в случай на отказ обявява конкурс по общия ред.

Чл. 50. Сключилите договори и получилите разрешение за обществен превоз на пътници превозвачи нямат право самоволно да прекратяват или ограничават договореното транспортно обслужване. За подобни действия те носят отговорност, определена с договора.

Чл. 51. Издаденото разрешение може да бъде отнето, след като общината, сключила договора, установи неизпълнение на клаузи от него непосредствено при собствени проверки или сигнали от органите на ДАИ и КАТ.

Чл. 52. Разрешенията за осъществяване на нерегламентирани с транспортните схеми обществени превози на пътници съгласно чл. 3, т. 4 и 5 се издават от органи, както следва:

1. ученически - от общината, на чиято територия се намират учебните заведения;

2. работнически - от общината, на чиято територия се намира обслужваното предприятие, съгласувано с общините, откъдето започват превозите, отчитайки предложенията на обслужваното предприятие;

3. случайни (туристически, по заявка и др.) - от общината, където е регистриран превозвачът и превозните му средства.

Чл. 53. При издаването на разрешения за обществен превоз на пътници компетентният орган приоритетно задоволява превозите в следната последователност:

1. вътрешноградски и крайградски превози;

2. общински превози, непривлекателни за превозвачите, но обществено необходими, в съчетание с ефективни автобусни линии и курсове;

3. междуобщински превози с добра населеност на автобусите в съчетание с неефективни превози;

4. междуобластни превози - след задоволяване на вътрешнообластните превози;

5. международни превози - след задоволяване на междуобластните превози.

Чл. 54. Получените разрешения не могат да се преотстъпват на друг превозвач.

Чл. 55. Издаденото разрешение определя и района на движение на съответното МПС. Нарушаването на определения с разрешението район на движение се санкционира по ЗДП.

Чл. 56. Без издадено разрешение от съответния компетентен орган превозвачите не могат да извършват обществен превоз на пътници. Превозвачите, извършващи обществен превоз на пътници без разрешение, се санкционират от съответните органи по ЗДП.

Чл. 57.(1) Всеки превозвач, извършващ обществен превоз на пътници, освен документите, свързани с регистрацията му като търговец, следва да притежава и следните специфични документи:

1. удостоверение за транспортна годност за автобуса;

2. разрешение за обществен превоз на пътници от общината със строго определен маршрут и разписание;

3. договор с общината.

(2) Незаверените от издаващия орган фотокопия на посочените по ал. 1, т. 1 и 2 документи се считат за невалидни.

Чл. 58. Превозвач, редовно допуснат да извършва обществен превоз на пътници, е длъжен да снабди всеки правоспособен водач на автобус със следните документи:

1. свидетелство за регистрация на автобуса;

2. удостоверение за собственост на автобуса;

3. пътен и контролен лист или съчетан пътен и контролен лист по образец съгласно приложение № 7;

4. удостоверение за транспортна годност на съответния автобус по образец съгласно приложение № 3;

5. разрешение за обществен превоз на пътници съгласно приложение № 6, окомплектовано със схема на маршрута и разписание;

6. ценова таблица на обслужваната автобусна линия;

7. ценни образци - билети;

8. справки по образец съгласно приложение № 4 за продадените билети от автогарите и специализираните бюра.

Чл. 59. При извършването на туристически превози превозвачът е длъжен да притежава разрешение за туристически превози, списък на пътниците и документ за платена стойност на превоза в случай, че пътниците не са снабдени с индивидуални билети.

Чл. 60. (1) Обществен превоз на пътници се извършва само срещу издаване на одобрените за това ценни образци (билети и карти) от данъчните служби.

(2) Превозвачите осигуряват сами необходимите им ценни образци по установения ред и съгласувано с данъчните служби.

(3) За утвърдените ценни образци превозвачът уведомява териториалните данъчни служби по месторегистрацията му.

(4) При извършването на обществен превоз на пътници преди започване на превоза, ако не бъдат издадени или съставени свързаните с превоза документи, превозвачът се санкционира от контролните органи по ЗДП.

(5) Превозвачите извършват превоз с безплатни карти съгласно действащото законодателство на:

1. участници в Отечествената война;

2. инвалиди;

3. многодетни майки;

4. органите за контрол по чл. 61 ЗДП.

(6) Карти за безплатни пътувания по ал. 5, т. 1, 2 и 3 се издават от общините или упълномощени от тях органи по местожителство на правоимащите лица.

(7) Средствата за компенсация на разходите по ал. 6 се предоставят на общините от Министерството на финансите, а тяхното разпределение между отделните превозвачи се извършва на основата на договорения от превозвачите пробег по ред, определен от министъра на финансите и министъра на транспорта.

Чл. 61. Контролът по спазването на тази наредба се организира от органите за контрол по ЗДП - ДАИ и КАТ.

Чл. 62. Органите за контрол по чл. 61 наказват превозвачите и водачите на МПС, допуснали нарушаване на ЗДП и тази наредба, както следва:

1. за извършване на обществен превоз на пътници без разрешение (чл. 45, ал. 1, т. 2 ЗДП и чл. 56 от наредбата) - с глоба от 2000 до 6000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок до една година;

2. за неснабдяване на пътниците с документ (билет, карта) за платена превозна цена (чл. 45, ал. 1, т. 3 ЗДП) - с глоба от 2000 до 6000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок до една година;

3. за повторно нарушение по т. 1 и 2 наказанието е глоба от 3000 до 12000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца до 2 години;

4. за извършване на обществен превоз на пътници, без водачът на МПС да притежава свързаните с превоза документи (чл. 58 от наредбата), служи си с невалидни документи, не издаде или не състави свързаните с превоза документи (чл. 47, ал. 1, т. 2 ЗДП), откаже да представи документите или осуети извършването на проверка от контролните органи (чл. 47, ал. 1, т. 3 ЗДП), откаже да изпълни нарежданията на органите за контрол (чл. 47, ал. 1, т. 4 ЗДП), както и при управление с разпломбиран или повреден тахограф (чл. 47, ал. 1, т. 8 ЗДП) - с глоба до 4000 лв. или лишаване от право да управлява МПС за срок до една година;

5. за повторно нарушение по т. 4 глобата е от 1000 до 5000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца до 2 години;

6. за превоз на пътници над определените норми за съответното МПС (чл. 50, ал. 1, т. 1 ЗДП) и за неправилно използване на тахографа (чл. 50, ал. 1, т. 4 ЗДП) - с глоба до 1500 лв., а при повторно нарушение - от 500 до 2000 лв.;

7. за управление на МПС за обществен превоз на пътници над законоустановеното работно време (чл. 51, т. 2 ЗДП), за отказ на превоз на контролен орган (чл. 51, т. 4 ЗДП) - с глоба до 500 лв.;

8. пътник без билет (карта) в превозно средство (чл. 52, ал. 4 ЗДП) - с глоба до 100 лв. отделно от глобата на водача.

Чл. 63. Контролните органи на издателя на разрешението за обществен превоз на пътници контролират спазването на условията по договора и налагат предвидените в него санкции.

Чл. 64. При издаване на разрешения за обществен превоз на пътници в нарушение на изискванията на тази наредба министърът на транспорта може да отнема разрешенията и да възлага издаването на нови съгласно ЗДП.