НАРЕДБА ЗА ДЕЙНОСТТА НА НАЦИОНАЛНАТА СЛУЖБА ЗА СИГУРНОСТ ПО ОСИГУРЯВАНЕ ЗАЩИТАТА НА СТРАТЕГИЧЕСКИ ОБЕКТИ И ДЕЙНОСТИ И ПО ОПАЗВАНЕ НА ДЪРЖАВНАТА ТАЙНА В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
НАРЕДБА ЗА ДЕЙНОСТТА НА НАЦИОНАЛНАТА СЛУЖБА ЗА СИГУРНОСТ ПО ОСИГУРЯВАНЕ ЗАЩИТАТА НА СТРАТЕГИЧЕСКИ ОБЕКТИ И ДЕЙНОСТИ И ПО ОПАЗВАНЕ НА ДЪРЖАВНАТА ТАЙНА В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Обн. ДВ. бр.5 от 13 Януари 1995г., доп. ДВ. бр.99 от 10 Ноември 1995г., доп. ДВ. бр.64 от 30 Юли 1996г., отм. ДВ. бр.113 от 30 Септември 1998г.
Отменена с § 5, т. 1 от заключителните разпоредби на Постановление № 212 на Министерския съвет от 24 септември 1998 г. за приемане на Правилник за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи - ДВ, бр. 113 от 30 септември 1998 г., в сила от 30 септември 1998 г.
Глава първа.
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Чл. 1. С тази наредба се уреждат условията и редът за:
1. осигуряване защитата на стратегически обекти и дейности, които са от значение за националната сигурност;
2. даване на разрешение за работа в стратегически обекти и дейности и за достъп до факти, сведения и предмети, които съставляват държавна тайна.
Чл. 2. Стратегическите обекти и дейности, които са от значение за националната сигурност, се определят от Министерския съвет по предложение на съответния министър или ръководител на ведомство съгласувано с директора на Националната служба за сигурност.
Чл. 3. Защитата на стратегическите обекти и дейности от значение за националната сигурност включва:
1. организиране и контрол на физическа защита (охрана) на обекти;
2. информационна закрила, осъществявана чрез административни, организационни, технически и криптографически мерки.
Глава втора.
ОСИГУРЯВАНЕ ЗАЩИТАТА НА СТРАТЕГИЧЕСКИ ОБЕКТИ И ДЕЙНОСТИ ОТ ЗНАЧЕНИЕ ЗА НАЦИОНАЛНАТА СИГУРНОСТ
Чл. 4. (1) (Доп. - ДВ, бр. 99 от 1995 г.) В държавни органи и организации по списък, утвърден с решение на Министерския съвет се създават звена за сигурност и опазване на фактите, сведенията и предметите, които съставляват държавна тайна на Република България.
(2) Числеността и щатът на звената за сигурност са за сметка на Министерството на вътрешните работи.
(3) Служителите в звената за сигурност са офицери от Националната служба за сигурност и от регионалните служби за сигурност с месторабота в държавни органи и организации.
Чл. 5. Организацията и функциите на звената за сигурност се определят от министъра на вътрешните работи и от ръководителя на съответното министерство или ведомство със съвместна инструкция.
Чл. 6. Националната служба за сигурност оказва съдействие и осъществява контрол и на недържавни органи и организации при създаването, организирането и функционирането на звена за сигурност и опазване на държавната тайна, които имат разрешение за работа в стратегически и животоосигуряващи обекти или работят с факти, сведения и предмети, съставляващи държавна тайна.
Глава трета.
ОРГАНИ, УСЛОВИЯ И РЕД ЗА ДАВАНЕ НА РАЗРЕШЕНИЕ ЗА РАБОТА В СТРАТЕГИЧЕСКИ ОБЕКТИ И ДЕЙНОСТИ И ЗА ДОСТЪП ДО ФАКТИ, СВЕДЕНИЯ И ПРЕДМЕТИ, КОИТО СЪСТАВЛЯВАТ ДЪРЖАВНА ТАЙНА
Раздел I.
Компетентни органи
Чл. 7. Разрешенията по чл. 1, т. 2 се дават от Националната служба за сигурност и от съответните регионални служби за сигурност.
Чл. 8. За работа в стратегически обекти и дейности извън територията, където вече е дадено разрешение, е необходимо да се уведоми съответният началник на регионалната служба за сигурност.
Чл. 9. При освобождаване на заеманата длъжност органите на Националната служба за сигурност се уведомяват, като се посочва и причината за освобождаването.
Раздел II.
Условия и ред за даване на разрешение
Чл. 10. (1) Разрешенията за работа в стратегически обекти и дейности и за достъп до факти, сведения и предмети, съставляващи държавна тайна, се дават на физически лица, които отговарят на условията в наредбата и за тях е поискано такова разрешение.
(2) Условията по ал. 1 се прилагат и при провеждане на конкурси по реда на Кодекса на труда и на други нормативни актове.
Чл. 11. (1) Разрешенията по чл. 10 не се дават на:
1. небългарски граждани или на лица, които имат и друго гражданство освен българско;
2. непълнолетни;
3. осъждани за умишлени престъпления от общ характер;
4. регистрирани по чл. 30 от Закона за Националната полиция;
5. страдащи от психически заболявания, установени и документирани по съответния ред;
6. лица, за които има данни, че извършват дейност, застрашаваща националната сигурност.
(2) Предвиденото в ал. 1, т. 1 не се прилага по отношение на служителите, посочени в чл. 1, т. 2 и 3 от Наредбата за трудовите и осигурителните отношения на служителите в дипломатическите и консулските представителства на Република България.
Чл. 12. (1) Предложенията за назначаване и за участие в конкурси на лица, които постъпват в стратегически обекти, или за извършване на стратегически дейности от значение за националната сигурност предварително се съгласуват със службите за сигурност към регионалните дирекции на вътрешните работи. Искането се отправя с писмо, в което се посочват трите имена, адресът, единният граждански номер и длъжността, която ще заема кандидатът.
(2) Службите за сигурност в 10-дневен срок дават писмен отговор на искането.
Чл. 13. (1) След съгласуване с Националната служба за сигурност и със съответните регионални служби за сигурност ръководителите на министерствата и другите ведомства утвърждават списък на длъжностите, които налагат заемащите ги лица да работят с данни и документи, съдържащи държавна тайна.
(2) Списъкът по ал. 1 се изработва по образец на Националната служба за сигурност. При необходимост се правят мотивирани предложения за допълнение на утвърдения списък, а при по-големи щатни промени или реорганизации се изработва нов.
Чл. 14. (1) Предложенията за лицата, които ще заемат длъжности, налагащи да работят с материали, съдържащи държавна тайна, се съгласуват: за министерствата и другите ведомства - с Националната служба за сигурност, а за всички останали държавни органи и организации - с регионалните служби за сигурност.
(2) Кандидатите за длъжностите, които фигурират в списъка, се съгласуват задължително преди назначаването или преназначаването им.
(3) Ръководителите на държавните органи и организации изпращат писмено предложение до Националната служба за сигурност или до съответния териториален началник на регионалната служба за сигурност, в което посочват:
1. имената, адреса и единния граждански номер на лицето;
2. длъжността от утвърдения списък, за която се предлага кандидатът.
(4) Към молбата се прилага снимка на кандидата.
Чл. 15. Без съгласуване със секретни материали работят: лицата, избирани пряко от избирателите; съдиите, прокурорите, следователите и помощник-следователите; министрите, ръководителите на другите ведомства и техните заместници; длъжностните лица, избирани от Народното събрание, назначавани с указ на президента или с решение на Министерския съвет; началниците на канцелариите на президента и вицепрезидента на републиката, началниците на кабинетите на министър-председателя, зам. министър-председателите и министрите; главните секретари на министерствата и другите ведомства; съветниците на президента и вицепрезидента и съветниците в Министерския съвет; командният състав на Въоръжените сили.
Чл. 16. (1) Органите на Националната служба за сигурност са длъжни в едномесечен срок да дадат отговор на органите и организациите, които по установения ред са представили свои служители или кандидати за работа с материали, съдържащи държавна тайна.
(2) Преди получаването на писмено разрешение от надлежните органи ръководителите и другите длъжностни лица от съответното ведомство нямат право да уведомяват служителите или кандидатите за заемането на длъжността, че са предложени да работят с данни, съставляващи държавна тайна, нито да им разрешават достъп до такива данни.
(3) При заемането на длъжността ръководителите предупреждават служителите за наказателната отговорност за нарушаване на установения ред за опазване на държавната тайна.
Чл. 17. Писменият отказ за даване на разрешение за работа в стратегически обекти и дейности и за достъп до факти, сведения и предмети, съставляващи държавна тайна, не се мотивира. Той не се съобщава на служителя, съответно кандидата за заемане на длъжността.
Раздел III.
Отнемане на разрешенията
Чл. 18. (1) Органите на сигурността, издали разрешенията, както и директорът на Националната служба за сигурност и неговите заместници ги отнемат, когато констатират, че е налице някое от условията по чл. 11.
(2) На служителите, чиито разрешения за работа с материали, съдържащи държавна тайна, са отнети, се предлагат длъжности извън утвърдения списък по чл. 13.
Глава четвърта.
ОПРЕДЕЛЯНЕ СТЕПЕНТА НА СЕКРЕТНОСТ НА ДОКУМЕНТИТЕ, КОИТО СЪДЪРЖАТ СВЕДЕНИЯ, СЪСТАВЛЯВАЩИ ДЪРЖАВНА ТАЙНА, И РЕДА ЗА ИЗМЕНЯНЕТО Й
Чл. 19. (1) Секретни материали и документи са тези, които съдържат данни, включени в Списъка на фактите, сведенията и предметите, които съставляват държавна тайна на Република България, приет от Народното събрание.
(2) В съответствие със списъка, приет от Народното събрание, държавните органи и организации изработват конкретни по степен на секретност списъци на фактите, сведенията и предметите, които са държавна тайна в системата на съответния орган или организация.
(3) (Нова - ДВ, бр. 64 от 1996 г.) Предоставянето на факти и сведения, съставляващи държавна тайна, в изпълнение на международните договори, по които Република България е страна, се извършва по съответния ред и само при наличие на задължителни разпоредби за конфиденциалност и защита на информацията, предвидени в тези договори.
Чл. 20. (1) Степените на секретност са следните:
1. строго секретно от особена важност;
2. строго секретно;
3. секретно.
(2) Други степени и терминология на секретност не се разрешават.
Чл. 21. (1) Степента на секретност се определя от изпълнителя и от съответния ръководител, подписващ документа, на основание на Списъка на фактите, сведенията и предметите, съставляващи държавна тайна на Република България.
(2) Секретните материали, получени от други органи и организации, се движат и съхраняват с такава степен на секретност, с каквато са получени. Изменението в степента или обявяването на такива документи за несекретни се извършва само с писмено съгласие на ръководителя, който ги изпраща.
Чл. 22. (1) Ръководителите на държавните органи и организации могат да изменят (да увеличават или да намаляват) степента на секретност на документите в случай, че определената степен не съответства на Списъка на фактите, сведенията и предметите, които съставляват държавна тайна на Република България.
(2) Когато документи са заведени на отчет като секретни, но не съдържат данни, съставляващи държавна тайна, съответният ръководител ги обявява за несекретни с писмена резолюция.
Преходни и Заключителни разпоредби
§ 1. В двумесечен срок от влизане на наредбата в сила всички лица, започнали работа в стратегически обекти и дейности, и лицата, допуснати до работа с факти, сведения и предмети, които съставляват държавна тайна до влизане в сила на тази наредба, се съгласуват по реда на раздел II от
§ 2. Контролът по изпълнението на наредбата се възлага на директора на Националната служба за сигурност.
§ 3. Тази наредба се издава на основание чл. 14, ал. 3 ЗНСС (ДВ, бр. 49 от 1994 г.).
