Държавен вестник, брой 109 от 16.XII

Чл. 1. С тази наредба се определят условията и редът за изграждането (планирането, проектирането и строителството) на среда в населените места с оглед ползването й от инвалиди.

Чл. 2. (1) Наредбата се прилага при изработване и изменение на градоустройствени планове и при изграждане на нови сгради, благоустройствени и други строежи.

(2) При преустройство на съществуващи строежи наредбата се прилага, когато с решение на общински съвет се изисква осигуряване на възможност за ползването им от инвалиди.

Чл. 3. (1) Изграждането на селищната среда с оглед ползването й от инвалиди се организира от общините.

(2) Общинските администрации по предложение или съгласувано с регионалните или териториалните структури на съюзите на инвалидите изготвят мотивирани предложения до общинския съвет за изграждане и реконструкция на съществуващата селищна среда и на отделни сгради и съоръжения в нея, които ще се ползват от инвалиди.

(3) Предложения по смисъла на ал. 2 до общинската администрация могат да правят и всички юридически и физически лица.

(4) Предложенията по ал. 2 се внасят в общинския съвет от кмета на общината и се приемат с решения.

(5) С решенията по ал. 4 могат да се определят:

1. конкретната селищна среда, сградите и съоръженията, за които трябва да се осигури възможност за ползването им от инвалиди;

2. необходимостта от извършване на изменения на действащите градоустройствени планове с оглед изграждане на селищна среда за ползване от инвалиди;

3. възмездното предоставяне на право на строеж върху общинска земя или прехвърляне на общинска недвижима или движима собственост срещу изграждане на среда, сгради или съоръжения за ползване от инвалиди;

4. обектите по чл. 5, т. 5, 6, 7 и 8, в които като условие за издаване на разрешението за строеж трябва да се осигури възможност за достъп и ползване от инвалиди;

5. преференциите за предприемачите, които ще изграждат среда, сгради и съоръжения, предназначени за ползване от инвалиди;

6. източниците и размерът на финансовото осигуряване за изграждането на среда, ползвана от инвалиди;

7. отговорността на общинската администрация за изпълнението на решенията.

(6) Изпълнението на решенията по ал. 4 се осъществява от или чрез компетентните органи и служби на общинската администрация.

(7) Общият и подробните градоустройствени планове на населените места или на части от тях, техните изменения и проектите на строежите, които ще се ползват от инвалиди, се съгласуват с местните или регионалните организации на съюзите на инвалидите.

Чл. 4. (1) В селищната среда се осигурява възможност за придвижване на инвалидите, както следва:

1. по хоризонталните комуникационни елементи пред жилищните, обществените и производствените сгради, предназначени за ползване от инвалиди;

2. по улиците и пешеходните зони, пешеходните пътеки тип "зебра" на натоварени кръстовища, островите на пътното платно и пешеходните алеи, определени от общинския съвет;

3. по стълбите, свързващи различни нива в градската среда, когато са елемент на хоризонталните комуникации, предназначени за ползване от инвалиди;

4. по определените от общината подлези и надлези.

(2) В паркингите на населените места за леките автомобили на инвалидите се осигуряват паркоместа, както следва:

1. най-малко две паркоместа - в паркингите от 20 до 50 места;

2. най-малко 3 на сто от паркоместата - в паркингите с повече от 50 места;

3. най-малко 5 на сто от паркоместата пред и около здравните заведения и заведенията за социални грижи, предназначени за ползване от инвалиди;

4. най-малко 5 на сто от паркоместата в паркингите пред и около производствените сгради, в които повече от 10 на сто от работните места са за инвалиди.

(3) В паркингите пред и около жилищни сгради с предвидени в тях жилища за инвалиди се устройват паркоместа за леки автомобили на инвалиди при норма едно паркоместо на всеки две жилища за инвалиди.

Чл. 5. Осигуряват се достъп и ползване от инвалиди на следните сгради и съоръжения:

1. автогарите, железопътните гари, аерогарите, речните и морските гари;

2. болниците, поликлиниките и другите здравни заведения;

3. административните сгради на общините, обектите за административно обслужване на граждани, сградите на съдебната система и пощенските станции;

4. заведенията за социални грижи, които са предназначени да се ползват от инвалиди;

5. определените от общината училища, висши учебни заведения и интернати;

6. определените от общината магазини и заведения за обществено хранене, аптеки и други търговски обекти, административни сгради, банки, застрахователни институти, кина, театри, опери, читалища, библиотеки, музеи, изложбени зали и др., открити и покрити спортни съоръжения, култови и обредни сгради, сгради за временно обитаване (хотели, мотели, почивни станции, общежития и пансионати) и други обществени сгради и съоръжения;

7. обектите с производствено, обслужващо и друго предназначение, в които се устройват работни места за инвалиди;

8. жилищните сгради с предвидени в тях жилища за инвалиди.

Чл. 6. Хоризонталните комуникационни елементи в населените места по чл. 4, ал. 1, т. 1 и 2 се изпълняват със скосяване на бордюрите на тротоарите до 3 см височина над пътното платно.

Чл. 7. На кръстовища (без светофарни уредби), които се намират в близост до обекти, ползвани от инвалиди, се предвижда светофар за самообслужване със светлинен и звуков сигнал с необходимата продължителност. Бутонът за задействане на светофара се монтира на височина 110 см от нивото на прилежащия терен.

Чл. 8. (1) Стълбите, свързващи различни нива в градската среда, определена за ползване от инвалиди, трябва да отговарят на следните изисквания:

1. стълбищните рамена се изграждат с широчина най-малко 150 см и с не по-малко от три стъпала;

2. стъпалата се предвиждат с широчина, не по-малка от 30 см, и с височина, не по-голяма от 15 см;

3. най-малко от едната страна на стълбищното рамо се предвижда парапет с височина 90 см.

(2) В зависимост от конкретните теренни условия едновременно със стълбите могат да се осигуряват и рампи или обходни алеи.

Чл. 9. Рампите в подлезите и надлезите, предназначени за ползване от инвалиди, трябва да отговарят на следните изисквания:

1. да имат наклон, не по-голям от 1:20, и широчина, не по-малка от 90 см. Наклон 1:12 се допуска за рампи с дължина, не по-голяма от 200 см;

2. на всеки 60 см височина или на всеки 10 м дължина, преодолявани чрез рампа, се изгражда площадка с дължина, не по-малка от 2 м;

3. към откритите страни на рампите се предвижда двоен парапет - с височина 75 см за ползването му от деца и с височина 90 см за ползването му от възрастни;

4. от двете страни по дължината на свободностоящите рампи се предвиждат предпазни бордюри с височина, не по-малка от 5 см;

5. повърхността на рампите трябва да осигурява безопасно придвижване на инвалидните колички.

Чл. 10. Паркоместата за леки автомобили на инвалиди се разполагат в началото на паркинга, по възможност успоредно на тротоара, и се изграждат с наклон, не по-голям от 3 на сто, и с размери 3,6 на 5 м.

Чл. 11. Елементите на транспортно-комуникационните системи, предназначени за ползване от инвалиди, включително паркоместата за инвалиди, се означават с маркировка и се сигнализират с пътни знаци съгласно Закона за движение по пътищата и правилника за неговото прилагане.

Чл. 12. Елементите за обзавеждане на средата в населените места, определена за ползване от инвалиди (пейки, телефони, пощенски кутии и др.), се разполагат и оразмеряват по начин, осигуряващ ползването им от инвалиди.

Чл. 13. Елементите на средата, предназначена за ползване от лица с увредено зрение и с увреден слух, се предвиждат с цветово, графично, светлинно и звуково означаване и сигнализиране.

Чл. 14. В обществените сгради по чл. 5, т. 1 - 6 достъпът и свободното придвижване на инвалиди се осигуряват, както следва:

1. за сградите без асансьор - в първия етаж;

2. за многоетажните сгради с асансьори (административни сгради, поликлиники и др.) - и в по-високите нива и етажи, в които са разположени помещения, предназначени за ползване от инвалиди;

3. във входните и комуникационните пространства (входни преддверия и вестибюли, фоайета, коридори, кулоари, стълби, рампи и асансьори), свързани с обслужването на помещенията, ползвани от инвалиди;

4. в помещенията с основно предназначение (приемни помещения за пътници на гарите, пощенски салони, зали за административно и финансово-кредитно обслужване, търговски, зрителни, лекционни и изложбени зали и др.);

5. в санитарните помещения за посетители - когато санитарни помещения за посетители са предвидени в сградата.

Чл. 15. (1) В обектите с производствено, обслужващо и друго предназначение, в които се предвиждат работни места за инвалиди, се осигуряват условия за свободно придвижване на инвалидите, както следва:

1. във входните и комуникационните пространства (входни вестибюли, преддверия, фоайета, коридори, стълби, рампи, асансьори и др.), обслужващи работните помещения за инвалиди;

2. в работните помещения, в които се предвиждат работни места за инвалиди;

3. в санитарно-хигиенните и другите спомагателни помещения (съблекални, гардеробни, бани, умивални, тоалетни и др.), обслужващи работните помещения за инвалиди;

4. в помещенията за хранене, здравно обслужване, културни дейности, търговско обслужване и административно управление и сградите и съоръженията за спорт.

(2) Разпределението и оразмеряването на работните и обслужващите помещения по ал. 1 трябва да отговарят на ергономичните, физиологичните и социално-битовите потребности на инвалидите.

Чл. 16. (1) В жилищните сгради с предвидени в тях жилища за инвалиди се осигурява достъп до жилищата и елементите за общо ползване, както и до обектите за обществено обслужване в приземните етажи на тези жилищни сгради.

(2) Жилищата, предвидени за обитаване от инвалиди, се разполагат в първия (при възможност приземен) етаж в сградите без асансьори. В сгради с асансьори жилищата за инвалиди се групират.

(3) Елементи за общо ползване по смисъла на ал. 1 са:

1. входните и комуникационните пространства - входни преддверия и фоайета, стълби и стълбищни площадки, рампи, коридори, асансьори и площадки пред входните врати на жилищните сгради;

2. помещения и пространства за общо ползване, разположени в първите етажи и в етажите, в които са предвидени жилища за инвалиди.

Чл. 17. Оразмеряването и функционално-пространственото разпределение на жилищата за инвалиди трябва да осигуряват безпрепятствено придвижване и достъп на инвалидите до всички елементи на жилищата, включително балконите, лоджиите и терасите.

Чл. 18. Комуникационните елементи на жилищните, обществените и производствените сгради, в които се осигурява достъп на инвалиди, трябва да отговарят на следните изисквания:

1. коридорите се предвиждат с широчина, не по-малка от 1,5 м;

2. за преодоляване на денивелации във фоайетата се изграждат рампи съгласно изискванията на чл. 9;

3. един от асансьорите в сградата трябва да осигурява достъп на инвалидите до горните етажи. Кабината се оразмерява със светла широчина, не по-малка от 1,1 м, със светла дълбочина, не по-малка от 1,4 м, и с широчина на светлия отвор на вратата 90 см. Площадката пред асансьорната кабина се предвижда с размери, не по-малки от 1,8 на 1,5 м;

4. асансьорите в сгради, в които се предвижда достъп на инвалиди с увреден слух или с увредено зрение, се съоръжават с устройства за светлинен и звуков сигнал;

5. вратите към помещенията, в които се осигурява достъп на инвалиди, се предвиждат със светла широчина, не по-малка от 90 см. Допускат се прагове с височина, не по-голяма от 3 см;

6. пред санитарните уреди в санитарните помещения, предназначени за ползване от инвалиди, се осигурява свободна площ с размери, не по-малки от 1,3 на 1,3 м;

7. в обществените и производствените сгради се изгражда най-малко един санитарен възел (преддверие и тоалетна), като размерите на тоалетната са не по-малки от 1,4 на 1,9 м, а на преддверието - не по-малки от 1,3 на 1,8 м. Вратата на тоалетната трябва да се отваря навън.

Чл. 19. Комуникационните елементи на жилищните, обществените и производствените сгради, в които се осигурява достъп на инвалиди, придвижващи се без инвалидни колички, трябва да отговарят на следните изисквания:

1. външните стълби пред входовете се изграждат съгласно изискванията на чл. 8, ал. 1 и с височина, преодолявана от едно стълбищно рамо, не по-голяма от 1,2 м;

2. вътрешните стълби се изграждат съгласно изискванията на чл. 8, ал. 1 и с височина, преодолявана от едно стълбищно рамо, не по-голяма от 1,8 м, и широчина на стълбищното рамо, не по-малка от 1,2 м. Стълбищните площадки са с размери, не по-малки от 1,5 на 1,5 м;

3. стълбищата, предназначени за ползване от инвалиди с увредено зрение, се предвиждат със:

а) контрастно оцветяване на първото и последното стъпало;

б) тактилни водещи ленти, които започват 70 см преди първото стъпало и завършват 70 см след последното стъпало - за сградите, предназначени за обитаване или за осъществяване на трудова дейност от слепи хора;

4. един от входовете на сградата се изгражда на нивото на терена, а когато това е технически нецелесъобразно за изпълнение, се предвижда рампа съгласно изискванията на чл. 9;

5. хоризонталните площадки пред входовете на сградите и входните преддверия се изграждат с размери, не по-малки от 1,8 на 1,5 м;

6. входните врати на сградите и помещенията по пътя на движението на инвалидите се предвиждат с широчина на светлия отвор, не по-малка от 90 см. При врати с повече от едно крило най-малко едно от крилата се предвижда с широчина, не по-малка от 90 см. Не се допускат въртящи се и летящи врати с тежки затварящи устройства.

Чл. 20. В жилищните сгради с предвидени в тях жилища за инвалиди и в другите сгради за обитаване, предназначени за ползване от инвалиди (хотели, мотели, почивни станции, общежития, домове за стари хора и пансионати), се осигурява свободна немебелирана площ с размери, не по-малки от 1,3 на 1,3 м, за:

1. жилищните помещения на жилищните сгради (дневни, столови и спални);

2. обслужващите помещения - преддверия, кухни, санитарни помещения и балкони (лоджии и тераси).

Чл. 21. Помещенията в сградите и обектите за обществено обслужване, в които се предвиждат достъп и ползването им от инвалиди, трябва да отговарят на следните специфични изисквания:

1. пред местата, предназначени за ползване от инвалиди, се осигурява свободно пространство с размери, не по-малки от 1,8 на 1,3 м;

2. в помещенията, в които съобразно функциите им се предвижда движение по пътеки, през проходи, при касовите апарати и др., се осигурява широчина, не по-малка от 90 см, по пътя на придвижването.

Чл. 22. (1) В аудиториите, кабинетите и лабораториите във висшите учебни заведения се осигурява по едно място за инвалиди, придвижващи се с инвалидни колички.

(2) В големите аудитории се осигурява по едно място за лица с увреден слух, снабдено с индукционна верига и означено по подходящ начин.

Чл. 23. (1) В зрителни зали с повече от 250 места се предвижда по едно място за инвалидна количка на всеки 250 места. Местата, предназначени за инвалидни колички, се разполагат в края на редовете и в непосредствена близост до евакуационните изходи.

(2) В залите, предназначени за провеждане на конгреси и конференции, се осигуряват най-малко две места, снабдени с индукционна верига, за лица с увреден слух.

Чл. 24. В сгради и съоръжения за спорт с трибуни до 2000 места се предвиждат най-малко четири места за инвалиди, придвижващи се с инвалидни колички, а при трибуни с повече от 2000 места - по едно място на всеки 2000 места. Местата за инвалидни колички се разполагат в края на редовете или в самостоятелна ложа и в непосредствена близост до евакуационните изходи.

Чл. 25. При реконструкция на приемни сгради на транспорта, когато е технически трудно да се осигури придвижването до транспортните средства за инвалиди с инвалидни колички, се предвиждат временни рампи.