Държавен вестник, брой 28 от 28.III

Чл. 1. (1) С тази наредба се урежда редът за извършване на данъчните проверки и ревизии и се определят длъжностните лица, които упражняват правомощията по чл. 12, ал. 1 от Закона за данъчната администрация (ДВ, бр. 59 от 1993 г.).

(2) По смисъла на тази наредба данъчна проверка и ревизия е действие или съвкупност от действия, предприети от орган на данъчната администрация за събиране, установяване или изясняване на факти и обстоятелства, имащи значение за определяне на данъчните задължения на данъчния субект.

Чл. 2. Данъчната ревизия (наричана по-нататък ревизия) се извършва за установяване на задълженията на данъчния субект за изтекъл отчетен период или за установяване на отделни видове данъчни задължения. В останалите случаи данъчният орган извършва данъчна проверка.

Чл. 3. Правомощията по чл. 12, ал. 1 ЗДА се упражняват от длъжностни лица, определени със заповед на министъра на финансите.

Чл. 4. Данъчните органи са длъжни да пазят в тайна обстоятелствата, които са им станали известни по служба. Не се смята за издаване на тайна предоставянето на сведения след писмено искане от органите на съдебната власт или на други органи на данъчната администрация.

Чл. 5. (1) Ревизиите могат да бъдат планови и извънредни.

(2) Плановите ревизии се извършват по утвърдени план-програми (годишни, полугодишни или тримесечни).

(3) Данъчните органи задължително извършват ревизия при ликвидация, приватизация, преобразуване и обявяване в несъстоятелност на данъчния субект.

Чл. 6. (1) Ревизиите се извършват от длъжностните лица по чл. 3 въз основа на писмена заповед на началника на данъчната служба. При започване на ревизията лицата, определени за извършването й, се легитимират със служебна карта.

(2) Заповед за извършване на ревизия може да бъде издадена от началника на Главно управление на данъчната администрация, когато ревизията е възложена от прокурора по реда на чл. 119, ал. 1, т. 3 от Закона за съдебната власт (ДВ, бр. 59 от 1994 г.) или е по искане на орган на държавно управление.

(3) Заповедта трябва да съдържа: наименование на органа, който я издава, номер и дата, данни за данъчния субект, обхват на ревизията - пълна или видовете данъчни задължения, които ще се проверяват, и периода, за който се проверяват, трите имена и длъжностите на лицата, които са определени да я извършват, срок за извършване на ревизията.

(4) Обхватът на ревизията, съставът на длъжностните лица и срокът за извършването й могат да се изменят с нова заповед на началника на данъчната служба, съответно на началника на Главно управление на данъчната администрация.

Чл. 7. (1) Заповедта по чл. 6 се връчва на данъчния субект не по-късно от 15 дни преди началото на ревизията.

(2) Данъчният субект не се известява предварително, когато това може да застраши целта на ревизията, както и в случаите, когато данъчният орган започва насрещна проверка.

Чл. 8. Ревизията може да се отложи в случай на природни и стихийни бедствия. При заболяване на лицата, представляващи данъчния субект, ревизията може да се отложи по преценка на данъчния орган. Непосредствено след отпадане на събитието началникът на данъчната служба издава заповед, с която оповестява новия срок на ревизията. В този случай не се прилага редът по чл. 7, ал. 1.

Чл. 9. (1) Данъчният субект осигурява условия за нормалното протичане на ревизията, като предоставя място за извършването й и определя длъжностно лице за контакт с данъчните органи или оказване на съдействие.

(2) При невъзможност за осъществяване на ревизията при данъчния субект или по преценка на органа, издал заповедта по чл. 6, ревизията се извършва в данъчната служба. В този случай се съставя протокол в два екземпляра и пълен опис на документите, които се предоставят на данъчния орган.

(3) Данъчният орган носи отговорност за опазване на предадените му по опис документи.

Чл. 10. Данъчният субект е длъжен да оказва съдействие на данъчния орган, като осигури всички условия за упражняване на правомощията му по чл. 12, ал. 1 ЗДА, като:

1. предоставя достъп до помещения, складове, каси и др.;

2. представя всички счетоводни, търговски и други документи, необходими за изясняване на фактите и обстоятелствата, свързани с обхвата на ревизията;

3. декларира обстоятелства, когато това се изисква със закон или акт на Министерския съвет, изготвя справки и други носители на информация и предоставя исканите данни;

4. при поискване предоставя заверени копия от счетоводни и други документи. Заверката се извършва с надпис "Вярно с оригинала" и се датира, подписва и подпечатва от упълномощен представител на данъчния субект;

5. дава писмени обяснения при поискване от данъчния орган.

Чл. 11. Когато за целите на ревизията е необходимо да се изземат вещи или оригинални документи, при изземването се съставя опис на иззетите вещи и документи.

Чл. 12. Когато в хода на ревизията данъчният орган установи, че са налице обстоятелствата по чл. 17 от Закона за данъчното производство (ДВ, бр. 61 от 1993 г.), той уведомява данъчния субект, че данъчният орган има право да определи размера на данъка по своя преценка.

Чл. 13. (1) Ако за целите на ревизията следва да се установят, проверят или изяснят факти и обстоятелства, свързани с дейност на ревизирания данъчен субект или на негови подразделения, когато тя се осъществява в района на друг данъчен орган, данъчният орган, издал заповедта за ревизията, отправя писмено искане за извършване на насрещна проверка до данъчния орган, в чийто район се извършва дейността.

(2) Редът по ал. 1 се прилага и в случаите, когато за нуждите на извършваната ревизия следва да се установят, проверят или изяснят факти и обстоятелства, свързани с дейността на друг данъчен субект, като искането се отправя до данъчния орган, в чийто район се намира седалището или местоживеенето му.

(3) Заповедта за извършване на насрещна проверка се издава от данъчния орган, до който е отправено искане по ал. 1 и 2. Заповедта се връчва на данъчния субект непосредствено при започване на насрещната проверка.

(4) Данъчните субекти, на които се извършва насрещна проверка, са длъжни да оказват съдействие на данъчните органи по смисъла на чл. 10.

Чл. 14. (1) Данъчната проверка се извършва чрез преглед на данъчни и други декларации при тяхното подаване, освен ако в закон или акт на Министерския съвет не е посочено друго.

(2) Данъчната проверка се извършва от служителя на данъчната администрация, определен за приемането им в данъчната служба.

Чл. 15. (1) Когато по разпоредба на закон или нормативен акт на Министерския съвет се изисква подаването на декларацията да става лично от данъчния субект или се допуска подаване от негов упълномощен представител, лицето, подаващо декларацията, удостоверява правомощието си да подаде съответния вид декларация чрез съдебно решение, удостоверение за данъчна регистрация или нотариално заверено пълномощно и документ за самоличност.

(2) Извън случаите по ал. 1 подаващият декларацията следва да удостовери самоличността си.

Чл. 16. (1) Служителят на данъчната администрация проверява дали декларацията е попълнена съобразно изискванията за съответния вид декларация.

(2) При констатирани несъответствия служителят изисква отстраняването им от данъчния субект, а ако това не може да стане веднага или подаващият декларацията не е упълномощен да извърши отстраняването им, декларацията не се приема и се счита, че такава не е подавана.

Чл. 17. След проверката по чл. 16, ал. 1 подадената декларация се завежда във входящ дневник, като в него се отбелязват и данните за подателя. Входящият номер и датата се съобщават на данъчния субект веднага чрез подателя.

Чл. 18. (1) Когато се допуска подаване на декларация чрез изпращане по пощата, служителят на данъчната администрация извършва действията по чл. 16, ал. 1. При приемането й тя се завежда с датата на пощенското клеймо в станцията на подаването.

(2) При констатирани несъответствия се изпраща съобщение с обратна разписка до данъчния субект за отстраняване на несъответствията в 7-дневен срок.

(3) Ако данъчният субект не отстрани несъответствията в посочения срок, счита се, че декларация не е подадена.

Чл. 19. (1) Когато данъчният орган определя размера на данъка въз основа на подадената декларация на данъчния субект, служителят на данъчната администрация извършва необходимите изчисления. Резултатите се оформят в акта по чл. 22, ал. 1, освен ако със закон не е установено друго.

(2) Въз основа на направените изчисления данъчният орган определя размера на дължимия данък и го съобщава на данъчния субект по предвидения в закона ред.

Чл. 20. Когато от подаването на декларации за данъчния орган не произтича непосредствено задължение за определяне размера на отделен вид данък въз основа на декларираните факти и обстоятелства, декларациите се завеждат в деловодството на данъчната служба и се класират в данъчното досие.

Чл. 21. (1) При осъществяване на правомощията по чл. 12, ал. 1 ЗДА данъчните органи извършват и проверки при данъчните субекти или трети лица за събиране на данни, свързани с данъчните им задължения или тяхното изпълнение.

(2) За резултатите от проверките по ал. 1 данъчният орган изготвя писмен доклад или предава събраните данни (съдебни решения, справки по банкови сметки или движението по тях, митнически декларации и др.) в данъчната служба за класиране в данъчното досие на данъчния субект.

(3) За проверките, извършвани от данъчните органи по установяване на административни нарушения, включително и когато тези проверки са част от данъчна проверка или ревизия, се прилага редът, установен със Закона за административните нарушения и наказания (обн., ДВ, бр. 92 от 1969 г.; изм. и доп., бр. 54 от 1978 г., бр. 28 от 1982 г., бр. 28 и 101 от 1983 г., бр. 89 от 1986 г., бр. 24 от 1987 г., бр. 94 от 1990 г., бр. 105 от 1991 г., бр. 59 от 1992 г.).

Чл. 22. (1) За резултатите от данъчните проверки и ревизии данъчните органи изготвят актове за констатации по реда на чл. 12 ЗДП, освен ако друго не е предвидено със закон.

(2) Актовете за констатации се изготвят в два екземпляра, един от които се връчва на данъчния субект.

(3) Неразделна част към актовете за констатации са всички събрани в хода на данъчната проверка или ревизия доказателства. Оригиналите от събраните писмени доказателства се прилагат към екземпляра от акта за констатации, предназначен за данъчния орган, а копията от тях се прилагат към екземпляра, предназначен за данъчния субект.

(4) Когато актът за констатации не съдържа предложение за издаване на данъчен облагателен акт, той се класира в досието на данъчния субект в данъчната служба.

(5) Когато актът за констатации съдържа предложение за издаване на данъчен облагателен акт, актът за констатации заедно с приложените към него доказателства се оформя в самостоятелна данъчна преписка, която се завежда по установения за това ред.

(6) Към данъчната преписка се прилага данъчен облагателен акт, ако бъде издаден, както и всички други документи, свързани с производството по издаване и обжалване на актовете на данъчния орган, определящи данъчните задължения на данъчния субект.

(7) Данъчната преписка се приключва:

1. ако данъчен облагателен акт не бъде издаден;

2. след приключване на производството по реда на чл. 23 - 28 ЗДП или след приключване на производството по чл. 225 ГПК, ако такова бъде образувано.

(8) Данъчната преписка по ал. 7 се съхранява в данъчното досие в данъчната служба в продължение на 5 години след образуването й. Когато с влязъл в сила данъчен облагателен акт са установени данъчни задължения, данъчната преписка се съхранява в продължение на 5 години от изпълнението на задълженията, но не повече от 15 години от деня, в който вземането е станало изискуемо.

Чл. 23. Данъчният орган, извършил насрещна проверка по реда на чл. 13, изготвя акт за констатации. Един екземпляр от него се изпраща на данъчния орган, по чието искане се извършва насрещната проверка, а другият се завежда и съхранява по установения за това ред от данъчния орган, извършил насрещната проверка. В случаите на насрещна проверка по чл. 13, ал. 2 екземпляр от акта за констатации се връчва и на данъчния субект.

Чл. 24. (1) Въз основа на акта за констатации от данъчна проверка и ревизия началникът на данъчната служба издава данъчен облагателен акт, с който определя данъчното задължение.

(2) Данъчният облагателен акт се съобщава на данъчния субект по предвидения в закона ред.