Държавен вестник, брой 43 от 9.V

Чл. 1. С тази наредба се определят условията и редът за освобождаване на малки количества ядрен материал от прилагането на Виенската конвенция за гражданска отговорност за ядрена вреда (ДВ, бр. 76 от 1994 г.), наричана по-нататък "Виенска конвенция".

Чл. 2. Ядрен материал, който се предава от експлоатиращия на получателя за използване, може да бъде освободен от прилагането на Виенската конвенция за времето, когато той е извън ядрена инсталация, при условие, че когато пратката напуска ядрената инсталация, тя отговаря на изискванията на тази наредба.

Чл. 3. (1) Освобождаването на малки количества ядрен материал от прилагането на Виенската конвенция се извършва от Комитета за използване на атомната енергия за мирни цели (КИАЕМЦ).

(2) Освобождаването на малки количества ядрен материал от прилагането на Виенската конвенция се извършва след получаване на следните документи:

1. сертификат за активността на пратката ядрен материал или масата на пратката делящ се материал;

2. сертификат-разрешение на опаковъчния комплект;

3. информация за:

(а) организацията, извършваща превозването;

(б) отправната точка, маршрута и крайната цел на превозването;

(в) получателя на пратката;

(г) вида на транспортното средство.

(3) При необходимост КИАЕМЦ изисква предоставянето на допълнителна документация.

Чл. 4. (1) Общата активност на всяка пратка, в която се намира един ядрен материал или няколко ядрени материала от една и съща група, не трябва да надхвърля границите на активност за тази група съгласно следната таблица:

(2) Ядрен материал, чиято индивидуална активност А2 не е точно установена, се отнася към първа група.

Чл. 5. Общата активност на пратка ядрен материал във формата на радиоактивно вещество от особен вид се ограничава до 18,5 ТБк.

Чл. 6. (1) Когато в една пратка се съдържа радиоактивно вещество от особен вид и ядрен материал не във вид на радиоактивно вещество от особен вид или ядрени материали от различни групи, независимо дали са опаковани отделно или заедно, сумата на отделните съставни части, получена чрез делене на активността на всеки съдържащ се в пратката ядрен материал на съответната граница на активност съгласно чл. 4 и 5, не трябва да надхвърля единица.

(2) Когато в една пратка със смесен състав индивидуалната активност на няколко от ядрените материали е неизвестна, за делител на тяхната обща активност се използва най-ниската граница на активност на който и да е от тези ядрени материали.

(3) Когато в една пратка индивидуалната активност на всички съдържащи се в тази пратка ядрени материали е неизвестна, общата активност на пратката не трябва да надхвърля най-ниската граница на активност на който и да е ядрен материал от тази пратка.

Чл. 7. (1) Масата на пратката от делящи се вещества не може да надхвърля границите съгласно следната таблица:

(2) В пратка, съдържаща повече от едно делящо се вещество, сумата на отделните съставни части, получени чрез делене на масата на всяко делящо се вещество на границата на маса съгласно таблицата по ал. 1, не трябва да надхвърля единица.

Чл. 8. (1) Делящите се вещества трябва да бъдат опаковани и превозвани така, че да не възниква критичност при условията, на които е вероятно да бъдат изложени по време на нормални и аварийни условия на превозване. Трябва да се вземат предвид следните аварийни условия:

1. проникване на вода в опаковката или изтичане на вода от нея;

2. загуба на ефективност на вградени неутронни поглътители или забавители;

3. възможно изменение на подреждането на радиоактивното съдържание както вътре в опаковката, така и при изпадане от нея;

4. намаляване на разстоянието между опаковките или радиоактивното им съдържание;

5. потапяне на опаковките във вода или заравянето им в сняг;

6. възможен ефект от изменения на температурата.

(2) При оценяване критичността на делящи се вещества при подреждането им за превозване трябва да се отчита следното:

1. определянето на критичността на облъчени делящи се вещества може да се базира на данни от фактическото облъчване, отчитайки значителните отклонения в състава;

2. при определяне критичността на делящи се вещества, за които липсват данни за фактическото облъчване, се приемат следните предпоставки:

(а) вещество, чийто коефициент на размножаване на неутроните намалява при облъчването, се счита за необлъчено;

(б) вещество, чийто коефициент на размножаване на неутроните расте при облъчването, се счита за облъчено до степен, съответстваща на максимален коефициент на размножаване на неутроните;

3. за делящи се вещества от неопределен вид, чийто състав, маса, концентрация, степен на забавяне или плътност са неизвестни или не могат да бъдат определени, се приема, че всеки неизвестен параметър има стойност, която обуславя максимален коефициент на размножаване на неутрони при вероятните условия на превозване.

Чл. 9. Опаковъчните комплекти за делящи се вещества се конструират така, че при провеждане на изпитвания съгласно Наредба № 0-46 за превозване на радиоактивни вещества в Република България (ДВ, бр. 53 от 1976 г.), наричана по-нататък "Наредба 0-46", приложение № 8, част I "Изпитвания за годност при транспорт на опаковки тип А", да отговарят на следните условия:

1. нито обемът, нито пространственото разположение, на чиято основа е оценена критичността, да не се намали с повече от 5 на сто и конструкцията на опаковъчния комплект да не позволи проникването на куб със страна 10 см;

2. вода да не прониква в която и да е част на опаковката или да не изтича от нея, освен ако проникването или изтичането на вода от тази част е взето предвид при прилагането на чл. 11 и 12;

3. конфигурацията на радиоактивното съдържание и геометрията на системата за херметизация да не се изменят така, че съществено да се увеличи коефициентът на размножаване на неутроните.

Чл. 10. Индивидуална опаковка, повредена или неповредена, трябва да бъде подкритична при условията по чл. 8, ал. 1, като се вземат предвид физичните и химичните характеристики, включително и всяко изменение на тези характеристики при повреда на опаковката и при условията на забавяне и отразяване на неутрони, както следва:

1. при вещество вътре в системата за херметизация - това вещество, разположено:

(а) с конфигурация и забавяне, обуславящи максимален коефициент на размножаване на неутроните;

(б) с отразяване на неутроните при напълно залята система на херметизация с воден слой с дебелина 20 см (или еквивалент) или с по-голямо отразяване на неутроните в системата за херметизация, допълнително предизвикано от вещество, окръжаващо опаковката ;

2. при част от веществото, изпаднало от системата за херметизация - това вещество, разположено:

(а) с конфигурация и забавяне, обуславящи максимален коефициент на размножаване на неутроните;

(б) с отразяване на неутроните около този материал от воден слой с дебелина 20 см (или еквивалент).

Чл. 11. Критичността на индивидуална опаковка в изолация се оценява, като се приема, че вода може да проникне във или да изтече от всички свободни пространства в опаковката, включително тези в системата за херметизация. Ако обаче конструкцията на опаковъчния комплект включва специални мерки за предотвратяване на проникването или изтичането на вода от определени свободни пространства, дори и в резултат на човешка грешка, се приема, че в тези пространства няма да прониква вода или да изтича от тях. Специалните мерки включват:

1. редица високонадеждни водни прегради, всяка от които остава водонепроницаема, ако опаковката е повредена;

2. висока степен на качествен контрол при производството и ремонта на опаковъчните комплекти;

3. специални изпитвания, демонстриращи затварянето на всяка опаковка преди превозване.

Чл. 12. Съвкупността от опаковки трябва да бъде подкритична. Допустимият брой на опаковките "N" се определя, като се приема, че при опаковки, долепени плътно една до друга с произволно подреждане и потопени във вода с дебелина на слоя от всички страни 20 см (или еквивалент), се спазват и двете условия:

1. пет пъти "N" неповредени опаковки, без странично вещество между тях, са подкритични;

2. два пъти "N" повредени опаковки със забавител, съдържащ водород, между тях до степен, обуславяща максимален коефициент на размножаване на неутрони, са подкритични.

Чл. 13. (1) Освобождават се от изискванията на чл. 8 до чл. 12 включително и от другите изисквания, отнасящи се специално към делящите се вещества, опаковките, отговарящи на едно от изискванията, посочени в приложение № 1.

(2) Опаковките по ал. 1 се считат за опаковки с неделящи се вещества и към тях се прилагат изискванията, свързани с техния радиоактивен характер и свойства.

Чл. 14. За нарушаване на наредбата виновните лица носят отговорност съгласно чл. 42 от Закона за използване на атомната енергия за мирни цели (ДВ, бр. 79 от 1985 г.).