Държавен вестник, брой 64 от 18.VII

Отменена с § 1 от заключителните разпоредби на Постановление № 52 на Министерския съвет от 6 април 2000 г. за приемане на Наредба за разрешените енологични практики и обработки и контрола по тяхното извършване - ДВ, бр. 31 от 14 април 2000 г., в сила от 14 април 2000 г.

Чл. 1. (1) С тази наредба се определят енологичните практики и обработки, които са разрешени при производството и съхранението на гроздова мъст и вино.

(2) Юридическите лица и едноличните търговци, които произвеждат и съхраняват гроздова мъст и вино, предназначени за продажба и консумация, нямат право да извършват други практики и обработки освен разрешените с тази наредба.

Чл. 2. Върху гроздето, предназначено за производство на гроздова мъст и вино, могат да се прилагат само следните енологични практики и обработки:

1. ръчно и/или механизирано бране;

2. подбор по степен на зрялост, сорт и качество, както и подбор на ботритизирани гроздове и/или зърна;

3. отстраняване на зелени, засъхнали или загнили гроздове и/или зърна;

4. сулфитиране със серен двуокис, калиев метабисулфит или калиев бисулфит.

Чл. 3. При първичното винопроизводство (преработка на прясно грозде, гроздова мъст, частично ферментирала гроздова мъст, частично ферментирала гроздова каша, концентрирана гроздова мъст, ферментиращо младо вино) са разрешени само следните енологични практики и обработки:

1. аерация;

2. термични обработки;

3. центрофугиране и филтриране със или без спомагателен инертен материал при условие, че употребата му не оставя отпадъци от него в обработения продукт;

4. употреба на въглероден двуокис и/или на азот с цел да се предпази продуктът от въздух;

5. употреба на дрожди за винификация;

6. подпомагане развитието на дрождите чрез добавка на:

а) диамониев фосфат или на амониев сулфат до 0,3 г на литър;

б) амониев сулфит или амониев бисулфит до 0,2 г на литър; тези добавки могат да бъдат използвани съвместно в общо количество до 0,3 г на литър;

в) тиаминов дихлорхидрат до 0,6 мг на литър, изразено като тиамин;

7. употреба на серен двуокис, калиев бисулфит или калиев метабисулфит;

8. десулфитиране чрез физически методи;

9. обработка на бяла гроздова мъст и на ферментиращо бяло вино с активен въглен за винарски цели до 100 г сух продукт на хектолитър;

10. бистрене с един или повече от следните материали, годни за енологична употреба:

а) желатин за хранителни цели;

б) рибен клей;

в) казеин и калиев казеинат;

г) животински белтък;

д) бентонит;

е) силициев диоксид под формата на гел или колоиден разтвор;

ж) каолин;

з) танин;

и) пектолитични ензими;

к) ензимни препарати от бетаглюконаза, разрешени от министъра на здравеопазването;

11. употреба на сорбинова киселина или калиев сорбат;

12. употреба на винена киселина за повишаване киселинността до 1,5 г на литър;

13. намаляване на киселинността до 1 г на литър, изразено като винена киселина, чрез ползване на една или повече от следните субстанции:

а) неутрален калиев тартарат;

б) калиев бикарбонат;

в) калциев карбонат, съдържащ евентуално малки количества двойна калциева сол на L(+) винена киселина и L(-) ябълчна киселина;

14. използване на препарати от дрождови обвивки до 40 г на хектолитър;

15. употреба на поливинил-полипиролидон - до 80 г на хектолитър;

16. употреба на винена суспенсия от млечно-кисели бактерии;

17. употреба на захароза, концентрирана гроздова мъст и/или ректифицирана концентрирана гроздова мъст за повишаване на естественото обемно алкохолно съдържание при условия и по ред, определени от министъра на земеделието и хранителната промишленост.

Чл. 4. При обработката на гроздовата мъст, предназначена за приготвянето на ректифицирана концентрирана гроздова мъст, са разрешени само енологичните практики и обработки по чл. 3, т. 1, 2, 3, 7, 8, 9 - за всички мъсти без гранични стойности, и т. 13, буква "в".

Чл. 5. При производството на мъст от частично ферментирало грозде, предназначена за пряка човешка консумация, трапезно вино, пенливо вино, пенливо вино с добавка на въглероден двуокис, газирано вино, ликьорно вино и качествени вина и при тяхното съхранение са разрешени само следните енологични практики и обработки:

1. енологичните практики и обработки по чл. 3, т. 2, 3, 4, 7, 9, 10, букви "а", "б", "в", "г", "д", "е", "ж" и "к", т. 13, 14, 15 и 16;

2. употреба в сухите вина на закваска в количества не по-големи от 5% от прясна здрава и неразредена винена кал, която съдържа дрожди, произлизаща от скорошната винификация на сухите вина;

3. аерация или барботаж с помощта на аргон или азот;

4. добавка на въглероден двуокис при условие, че съдържанието на въглероден двуокис на обработваното вино не е по-високо от 2 г на литър;

5. добавка на сорбинова киселина или на калиев сорбат при условие, че крайното съдържание на сорбинова киселина в обработвания продукт, предназначен за пряка човешка консумация, не надвишава 200 мг на литър;

6. добавка на L-аскорбинова киселина в границите до 150 мг на литър;

7. добавка на лимонена киселина с цел стабилизация на виното при условие, че крайното киселинно съдържание на обработваното вино не се надвишава с повече от 1 г на литър;

8. употреба за подкисляване на винена киселина до 1,5 г на литър;

9. добавка на танин;

10. обработка:

а) на белите и розовите вина с жълта кръвна сол;

б) на розовите и червените вина с жълта кръвна сол или с калциев фитат;

11. добавка на метавинена киселина в гранични стойности до 100 мг на литър;

12. употреба на арабска гума;

13. употреба на винена киселина или на нейна неутрална калиева сол с цел утаяване на излишния калций;

14. използване при производството на пенливи вина, получени чрез ферментация в бутилки и за които сепарацията на калта е извършена чрез дегоржаж на калциев или калиев алгинат;

15. добавка на калиев битартарат за подпомагане утаяването на винения камък;

16. употреба на меден сулфат за отстраняване на недостатъци във вкуса или миризмата на виното в гранична стойност до 1 г на хектолитър при условие, че така обработеният продукт има съдържание на мед не повече от 1 мг на литър;

17. добавка на карамел за подсилване цвета на ликьорните вина.

Чл. 6. Суровините и материалите, използвани при енологичните практики и обработки, посочени в тази наредба, трябва да бъдат разрешени за ползването им за енологични цели от министъра на здравеопазването.