Държавен вестник, брой 16 от 18.II

Отменена с параграф единствен на Наредба № 2 от 4 февруари 2003 г. за организация и провеждане на профилактични прегледи при лица от 0 до 18 години и диспансерно наблюдение на задължително здравноосигурени лица - ДВ, бр. 16 от 18 февруари 2003 г.

10. Пиломикози и онихомикози на ръцете

периодичност и продължителност на наблюдението - прегледи в продължение на 6 месеца. При онихомикозите - 2 пъти годишно до оздравяване;

клиничен преглед - общ клиничен и дерматологичен статус;

необходими изследвания - микологично изследване, ПКК, трансаминази - честота по преценка на лекаря, който води наблюдението;

необходими консултации - интернист, гастроентеролог;

лечение и рехабилитация - антимикотични и локални лекарствени средства;

диспансерно наблюдение - провежда се от - дерматовенеролог от здравното заведение, обслужващо района на болните по местоживеене.

11. Сифилис

периодичност и продължителност на наблюдението - прегледи при ранния сифилис до края на втората година от заразяването - два пъти годишно, а при късния сифилис - 1 път годишно. Наблюдението продължава до 5 години след оздравяването;

клиничен преглед - общ клиничен и дерматовенерологичен статус;

необходими изследвания - ПКК, серологични изследвания за сифилис, при всеки преглед;

необходими консултации - интернист, невролог, кардиолог;

лечение и рехабилитация - пеницилинови препарати, а при свръхчувствителност други антибиотици;

диспансерно наблюдение - провежда се от дерматовенеролог само от кожно-венерологичен диспансер (клиника, отделение).

12. Гонококция

периодичност и продължителност на наблюдението - прегледите се провеждат две седмици след приключване на лечението и три месеца след първия контролен преглед, след което наблюдението се преустановява;

клиничен преглед - общ клиничен и венерологичен статус;

необходими изследвания - микроскопски и микробиологични изследвания за откриване на гонококция при всеки контролен преглед;

необходими консултации - акушер-гинеколог и уролог по преценка;

лечение и рехабилитация - антибиотично;

диспансерно наблюдение - провежда се от дерматовенеролог от специализиран кабинет, отделение или здравно заведение, обслужващо района на болните по местоживеене.

V. ЗАБОЛЯВАНИЯ НА СЪРДЕЧНО-СЪДОВАТА СИСТЕМА

1. Артериална хипертония

периодичност и продължителност на наблюдението - прегледите се осъществяват един път седмично до постигане на манометричен контрол на хипертонията и моделиране на лечението, след това - един път на 3-4 месеца, а при необходимост - по-често. Болните се наблюдават до края на живота;

клиничен преглед - общ клиничен статус с насоченост към:

сърдечен статус - сърдечни граници, тонове и сърдечни шумове;

белодробен статус - търси се застой;

периферен съдов статус;

неврологичен статус (при артериална хипертония III степен), а при останалите степени - по преценка;

проследяване на телесно тегло.

Измерването на артериалното налягане се извършва след почивка (5 мин.) в легнало и седящо положение на дясната ръка трикратно през една минута, като се приема най-ниската стойност съобразно класификациите на СЗО.

Измерва се и артериалното налягане на лявата ръка (при началните прегледи);

необходими изследвания - морфологични - ръст, тегло. Лабораторни изследвания - ПКК, серумен натрий и калий, кръвна захар, креатинин, общ холестерол, триглицериди, НДL холестерол, урина - един път годишно, а при наличие на дислипидемия и провеждане на лечение - липидният статус се изследва на 3-6 месеца; очни дъна - при диспансеризирането и след това на 2-3 години веднъж; ЕКГ - един път годишно, а при необходимост - по-често; ехокардиография - еднократно при диспансеризирането, а след това - при показания; измерване на телесно тегло - на 6 месеца, а при наличие на наднормено тегло - ежемесечно;

необходими консултации - кардиолог - при лека, умерена и тежка степен, а при нужда - и с ендокринолог, нефролог, уролог, съдов хирург, невролог;

лечение и рехабилитация - диетичен режим, хипотензивни средства,здравословен начин на живот и санаторно-курортно лечение;

диспансерно наблюдение - провежда се при болни с лека и умерено тежка артериална хипертония от личния терапевт, лекаря в СЛПЗ. При болни с тежка артериална хипертония с органни промени диспансерното наблюдение се осъществява от кардиолога в общопрофилното здравно заведение, обслужващо района на болните по местоживеене. Показателите за наблюдение при болни с тежка артериална хипертония са същите, както при болните с лека и умерено тежка хипертония. Честотата на наблюдението е индивидуална по преценка на кардиолога, който го осъществява.

2. Ревматизъм

периодичност и продължителност на наблюдението - при болни в активна фаза I на ревматично възпаление - изследването и лечението е в кардиологично отделение. При болни в активна фаза II на ревматичното възпаление контролните прегледи се извършват един път месечно в продължение на една година от началото на поредния ревматичен пристъп. При болни в неактивна фаза III контролните прегледи са 4 пъти годишно в продължение на 3 до 5 години от поредния ревматичен пристъп. При болни в неактивна фаза IV контролните прегледи се извършват два пъти годишно в продължение на 5 години от началото на последния ревматичен пристъп, след това - един път, а при необходимост - по-често. Наблюдението продължава до края на оздравяването в случаите, когато няма формиран порок;

клиничен преглед - общ клиничен статус и пълен сърдечен статус с насоченост към размери на сърцето, сърдечна функция, търсене на сърдечна недостатъчност и ритъмно-проводни нарушения;

необходими изследвания - при активна фаза II се провежда контрол на ревматичното възпаление на 3 месеца. Изследват се ЕКГ и пробите за ревматична активност, които включват ПКК, СУЕ, "С" реактивен протеин, ASI, фибриноген, протеинограма и гърлен секрет. При оформяне на ревматичен порок изследването включва ЕКГ, ЕхоКГ, а при необходимост и трансезофагеална ехокардиография (ТЕЕ, ОКГ), като честотата на контрола е по преценка на кардиолога. В началото на наблюдението се прави еднократно и рентгенография на сърце и бял дроб. При неактивна фаза III и IV се прави ЕКГ и ЕхоКГ един път годишно. Изследванията за оценка на ревматичното възпаление се провеждат един път годишно, а по преценка (съмнение за ревматизъм) - по-често;

необходими консултации - при болните в неактивна фаза III и IV се провеждат консултации с кардиолог един път годишно, а по преценка - по-често;

лечение и рехабилитация - при болните с активна фаза II и неактивна фаза III и IV се провежда противоревматична профилактика с Бензацилин или орален пеницилин, при необходимост Еритран, най-малко 5 години след пристъпа или до 25-годишна възраст, а след това по преценка. При болни с ревматизъм в неактивна фаза IV противоревматичната профилактика се определя индивидуално;

диспансерно наблюдение - провежда се при болните с ревматизъм в активна фаза II от кардиолог, а при болните в неактивна фаза III и IV - от личния терапевт, лекаря от СЛПЗ.

3. Ревматични, неревматични пороци и вродени сърдечни малформации - периодичност и продължителност на наблюдението - прегледи един път годишно, а при необходимост и по-често. Наблюдението е до края на живота;

клиничен преглед - общ клиничен статус с насоченост към сърдечно-съдовата система (размери на сърце, камерна функция, белези за сърдечна недостатъчност, функционален клас, ритъмно-проводна патология);

необходими изследвания - ЕКГ, ЕхоКГ - един път годишно. ТЕЕ и инвазивни изследвания - при показания;

необходими консултации - кардиолог в клиники на Националния център по сърдечно-съдови заболявания и на МУ;

лечение и рехабилитация - симптоматично и хирургично при индикации;

диспансерно наблюдение - провежда се от кардиолог от съответното общопрофилно здравно заведение, обслужващо района на болните по местоживеене.

4. Исхемична болест на сърцето

Честотата на наблюдението се определя от функционалния клас по NYHA, ангинозната симптоматика и състоянието на левокамерната функция, както и от наличие на ритъмно-проводна патология;

4.1. ИБС - състояние след миокарден инфаркт - оформят се следните групи за наблюдение и лечение:

Първа група - болни с нисък риск (добра левокамерна функция, липса на ритъмна патология, на миокардна исхемия и стенокардия);

Втора група - болни с умерено повишен риск (лека до умерена миокардна исхемия, стенокардия с функционален клас I и II, атерогенни рискови фактори, добра левокамерна функция);

Трета група - болни с висок риск (високостепенна миокардна исхемия, понижена левокамерна функция, слединфарктна стенокардия - хронична фаза);

периодичност и продължителност на наблюдението - за болните с нисък риск наблюдението се провежда два пъти месечно до края на шестия месец, след това един път месечно до края на първата година от настъпването на инфаркта, а след това през 3 до 6 месеца до края на живота. Болните с умерено повишен риск подлежат на чести наблюдения - два пъти месечно и по преценка - по-често до уточняване на необходимостта от коронарна реваскуларизация. Случаите, които не се оперират, се наблюдават два пъти месечно да края на живота. Болните с висок риск подлежат на спешно изясняване на необходимостта от операция или ангиопластика в болнична обстановка. Болните, които не се оперират, се наблюдават два пъти месечно до края на живота;

клиничен преглед - общ клиничен статус с насоченост към сърдечния статус - ритъм, тонове, шумове, артериално налягане, периферен съдов статус и откриване на явления на застойна сърдечна недостатъчност;

необходими изследвания - при първа група: ЕКГ на 3 месеца, РЕП, ако не е направено при хоспитализацията, се прави еднократно в началото, а след това - един път годишно, и при показания - по-често. При болни втора група - ЕКГ - ежемесечно, РЕП - извършва се в специализирана кардиологична клиника - еднократно в началото, а по-късно - по преценка. При болни с трета група - ЕКГ - 1-2 пъти месечно, а при необходимост - по-често. РЕП - еднократно в началото при липса на противопоказания, в специализирана кардиологична клиника, а след това - по преценка. Ехокардиография - един път през първите 3 месеца за всички групи, а след това - по преценка;

необходими консултации - в Националния център по сърдечно-съдови заболявания и МУ с оглед уточняване на индикациите за коронарна реваскуларизация (ангиопластика, коронарна операция);

лечение и рехабилитация - медикаментозно лечение съобразно възприетите принципи за лечение на ИБС, санаторно-курортно лечение и рехабилитация - Банкя или в друг регионален рехабилитационен център за болни от първа и втора група. При болни от трета група - бързо уточняване за оперативно лечение или ангиопластика;

диспансерно наблюдение - провежда се от кардиолог от общопрофилното здравно заведение, обслужващо района на болните по местоживеене.

4.2. ИБС. Състояние след нестабилна стенокардия (диагностично уточнена в болница). Включват се болни в следните групи:

Първа група - с нисък риск (състояние след нестабилна ангина от типхронично изострена и новопоявила се лекостепенна);

Втора група - с умерен и висок риск (състояние след нестабилна ангина в покой);

периодичност и продължителност на наблюдението - болките от първа група се наблюдават през първия месец два пъти, като в този период се изясняват индикациите за оперативно лечение, един път месечно - до 6-ия месец, а след това 1-2 пъти годишно по преценка. Наблюдението е до края на живота. Болните от втора група подлежат на оперативно лечение, но тези, които остават нереваскуларизирани, се наблюдават 1-2 пъти месечно в продължение на 6 месеца, а след това - по преценка. Наблюдението е до края на живота;

клиничен преглед - общ клиничен статус с насоченост към сърдечния статус - ритъм, тонове, шумове, артериално налягане, периферен съдов статус и откриване на явления на застойна сърдечна недостатъчност;

необходими изследвания - мастен профил, холестерол, триглицериди при възможност НДL холестерол - един път на три години, а при дислипидемия - мастен профил по-често до нормализиране. При първа група ЕКГ - веднъж месечно през първите 3 месеца, а след това - по преценка. При втора група - ежемесечно в първите 6 месеца, а по преценка - по-често, след това - при необходимост. РЕП - в началото след пълна стабилизация, ако не е направена в болницата, а след това - 1-2 пъти годишно за първа група, а при втората група при липса на противопоказания, ако не е направена в болницата - еднократно през първите 3 месеца, а след това - по преценка. ЕхоКГ - 1-2 пъти годишно за първа и втора група;

необходими консултации - в Националния център по сърдечно-съдови заболявания и МУ с оглед уточняване на индикациите за коронарна реваскуларизация (ангиопластика, коронарна операция);

лечение и рехабилитация - медикаментозно съобразно възприетите принципи за лечение на нестабилна ангина след стабилизация, санаторно-курортно лечение и рехабилитация, както при състояние след инфаркт;

диспансерно наблюдение - провежда се от кардиолог от общопрофилното здравно заведение, обслужващо района на болните по местоживеене.

4.3. Стабилна стенокардия - I, II, III, IV клас по NYHA

периодичност и продължителност на наблюдението - болни с клас I и II по NYHA се наблюдават един път месечно през първите 6 месеца, а след това - един път на 3 месеца до края на първата година и след това 2 пъти годишно. Наблюдението е до края на живота. Болни с клас III и IV по NYHA се уточняват в болнична обстановка за оперативна индикация. Тези от тях, които не се реваскуларизират, се наблюдават два пъти месечно през първите 6 месеца, един път месечно до края на първата година, като през целия период се търсят възможности и индикации за коронарна реваскуларизация. При реваскуларизираните болни през първата и в следващите години наблюдението продължава с прегледи през 1 до 3 месеца, а при необходимост по-често. Наблюдението е до края на живота;

клиничен преглед - общ клиничен статус с насоченост към сърдечния статус - размери на сърцето, камерна функция, белези на сърдечна недостатъчност, ритъм, тонове, шумове, артериално налягане, периферен съдов статус;

необходими изследвания - холестрол, триглицериди, при дислипидемия - един път на 3 месеца до нормализиране на показателите, а след това - 1-2 пъти годишно. При липса на дислипидемия - еднократно в началото и след това - 1 път през 2 до 3 години. РЕП при I и II клас - един-два пъти годишно, а при II и IV функц. клас - по преценка и при липса на противопоказания (за IV клас). ЕхоКГ - един път годишно след изходната за I, II клас, а при III, IV клас - 2 пъти годишно;

необходими консултации - в клиниките на Националния център по сърдечно-съдови заболявания и на МУ с оглед определяне на индикациите за коронарна реваскуларизация;

лечение и рехабилитация - медикаментозно съобразно възприетите принципи за лечение на стабилна ангина, санаторно-курортно лечение и рехабилитация;

диспансерно наблюдение - провежда се от кардиолог от общопрофилното здравно заведение, обслужващо района на болните по местоживеене.

4.4. Хронична исхемична болест на сърцето с левокамерна дисфункция (със или без сърдечна недостатъчност, липсва активна миокардна исхемия - исхемична кардиопатия)

периодичност и продължителност на наблюдението - прегледите през първите 6 месеца са един път месечно, до края на първата година - един път на 3 месеца, а след това 2 пъти годишно и при необходимост по-често. Наблюдението е до края на живота;

клиничен преглед - общ клиничен статус с насоченост към сърдечния статус и преди всичко големина на сърцето, белези на левокамерна дисфункция, ритъм, тонове, шумове, артериално налягане, периферен съдов статус и явления на застойна сърдечна недостатъчност;

необходими изследвания - ЕКГ в покой - 2 пъти годишно до края на живота; ЕхоКГ - от 2 до 3 пъти годишно, рентгенография на бял дроб и сърце - контролна при необходимост; холестерол, триглицериди и НДL холестерол - 1 път годишно (при лечение на дислипидемия - по-често); телесно тегло - от 1 до 2 пъти годишно, а при болни с наднормено тегло - по-често;

необходими консултации - в клиниките на Националния център по сърдечно-съдови заболявания и на МУ с оглед коронарна реваскуларизация при наличие на индикации. Консултациите са еднократно на 1-3 години;

лечение и рехабилитация - медикаментозно лечение с акцент към АСЕ -инхибитори и лечение на застойна сърдечна недостатъчност с индивидуализиране на дозата;

диспансерно наблюдение - провежда се от кардиолог от общопрофилното здравно заведение, обслужващо района на болните по местоживеене.

5. Ритъмни нарушения - тахи- и брадиаритмии

5.1. Тахиаритмии

5.1.1. Надкамерни тахиаритмии - включват се надкамерни екстрасистолии, надкамерни тахикардии с риентри механизъм със или без допълнителна скрита връзка или WPW синдром, предсърдно мъждене, предсърдно трептене, автоматични надкамерни тахикардии;

периодичност и продължителност на наблюдението - бенигнените надкамерни екстрасистоли (функционален тип без органични сърдечни заболявания) не се диспансеризират. Надкамерните тахикардии и тахиаритмии с добра прогноза при липса на значимо сърдечно заболяване се наблюдават в зависимост от честотата на пристъпите - малка честота на пристъпи - 1-2 пъти годишно, по-чести пристъпи - 2-3 пъти годишно. Наблюдението е до края на живота. Болните с органично сърдечно заболяване, тези с голяма симптоматика и чести пристъпи подлежат на чест контрол - един път на 2-3 месеца, а при необходимост - по-често до стабилизиране на синусов ритъм. След това от 3 до 4 пъти годишно. Наблюдението е до края на живота. Болните с висок риск (WPW синдром с чести пристъпи, предсърдно мъждене с чести пристъпи или хронично с тахиаритмия с трудно повлияване) подлежат на болнично лечение за уточняване индикациите за аблация и регулиране на терапията. След хоспитализация наблюдението при болни с неизвършена аблация е един път на 3 месеца, а при сполучлива аблация - от 1 до 2 пъти годишно. Наблюдението е до края на живота.

5.1.2. Камерна тахиаритмия

Включват се камерни екстрасистоли от бенигнен тип без сърдечно заболяване и камерни тахиаритмии с нисък, умерено висок и висок риск, периодичност и продължителност на наблюдението - камерните екстрасистоли от бенигнен тип се наблюдават от 1 до 2 пъти в годината в зависимост от симптомите до изчезването им, а при зачестили - контрол 2 пъти в годината. Наблюдението е до края на живота. Камерните тахиаритмии с добра прогноза (непродължителна камерна тахиаритмия при здраво сърце или при заболяване с добра левокамерна функция) се наблюдава 2-3 пъти годишно, а по преценка - и по-често. Наблюдението е до края на живота. Камерната тахиаритмия с умерено тежка прогноза (потенциално опасна) включва непродължителни или продължителни тахикардии при намалена левокамерна функция, но без сърдечна недостатъчност. След болнично уточняване прегледите се провеждат от 4 до 6 пъти годишно, а по преценка - по-често. Наблюдението е до края на живота. Малигнени тахикардии (лоша левокамерна функция и сърдечна недостатъчност) - по принцип болнично уточняване и лечение, а след това прегледите се провеждат 1-2 пъти месечно. Наблюдението е до края на живота;

клиничен преглед при надкамерни и камерни тахиаритмии - общ клиничен статус с насоченост към сърдечния статус - продължителна аускутация на сърцето и проследяване на пулса в различно положение за определяне на ритъма, честотата, шумовете и сърдечните тонове, артериалното налягане, периферния сърдечен статус, размери на сърцето, левокамерна функция и белези за сърдечна недостатъчност;

необходими изследвания при надкамерни и камерни тахиаритмии -изследване на щитовидната жлеза при показания, ЕКГ в зависимост от риска и прогнозата при висок риск - ежемесечно, при умерен риск - 2-3 пъти годишно, и при нисък риск - 1-2 пъти годишно. Холтер, Ехо КГ - при нисък риск - изходна в началото на наблюдението, а след това - при необходимост. При умерен и висок риск - освен изходно изследване - Холтер ЕхоКГ още 2-3 изследвания годишно по преценка;

необходими консултации при надкамерни и камерни тахиаритмии - в НЦССЗ и МУ при необходимост - консултация еднократно. Изпращат се за ЕФИ при показания с оглед уточняване на възможностите за аблации при надкамерните тахикардии, а при камерни тахикардии с неблагоприятна и лоша прогноза - за уточняване диагнозата и лечението;

лечение и рехабилитация при надкамерни и камерни тахиаритмии - провежда се въз основа на възприетите принципи за лечение на ритъмни нарушения, като се акцентуира на съвременните изисквания - камерните тахикардии и камерните екстрасистолии да се лекуват с антиаритмични медикаменти при много строги индикации (опасност от проаритмии!);

диспансерно наблюдение - провежда се от кардиолог от общопрофилнотоздравно заведение, обслужващо района на болните по местоживеене.

6. Кардиомиопатии

Включват се различни по етиология, протичане и прогноза миокардни заболявания, които нямат причинна връзка с ИБС, хипертония и клапни пороци на сърцето. Различават се три групи кардиомиопатии (КМП):

дилатативна КМП;

хипертрофична КМП със или без субаортна стеноза;

рестриктивна КМП (рядка форма).

6.1. Дилатативна (идиопатична и вторична с позната етиология)

периодичност и продължителност на наблюдението - при болни със значителна кардиодилатация, лоша левокамерна функция и застойна сърдечна недостатъчност - прегледи един път на 1 до 3 месеца, а при индикации - и по-често. Наблюдението е до края на живота. При по-леки и умерено тежки случаи с лека (умерена) кардиодилатация, леко потисната левокамерна функция и нетежка застойна сърдечна недостатъчност - прегледи 1 път на 3 - 4 месеца през първата година, а след това при стабилизация - от 2 до 3 пъти годишно. Наблюдението е до края на живота. При прогресиращо влошаване - честота на прегледите, както при тежката форма;

клиничен преглед - общ клиничен статус с насоченост към сърдечния статус - шийни вени, ритъм, тонове, шумова находка, сърдечни размери, белези на застойна сърдечна недостатъчност, артериално налягане;

необходими изследвания - ЕКГ - 2 - 4 пъти годишно, рентгенография на бял дроб и сърце - изходна в началото и след това при показания, ЕхоКГ и Holter ЕКГ - от 1 до 2 пъти годишно, а при показания - по-често;

необходими консултации - в клиниките на Националния център по сърдечно-съдови заболявания и на МУ с оглед диагностично уточняване;

лечение и рехабилитация - етиологично лечение при позната етиология. Терапия на ДКМП - в зависимост от NYHA - стадий (АСЕ инхибитор, диуретици, дигиталисови препарати, антикоагуланти и амиодарон);

диспансерно наблюдение - провежда се от кардиолог от общопрофилното здравно заведение, обслужващо болните по местоживеене.

6.2. Хипертрофична кардиомиопатия

Две форми: обструктивна (с аортна стеноза) и необструктивна

периодичност и продължителност на наблюдението - при тежки форми с голям субаортен обструктивитет и/или значителна камерна тахиаритмия, синкопални пристъпи, голяма митрална регургитация, белези на застойна сърдечна недостатъчност - контролни прегледи - един на 2-3 месеца. При леки и умерени форми - контролни прегледи - 1-2 пъти годишно. Наблюдението продължава до края на живота;

клиничен преглед - общ клиничен статус с насоченост към наличие или липса на ограничен физически капацитет, задух, ангинозна болка, палпитация, пресинкоп, наличие или липса на систоличен шум на изгонване III - VI степен в ляво парастернално III - IV междуребрие, бърз каротиден пулс, динамична аускултация, понякога белези за застойна сърдечна недостатъчност, предсърдно мъждене, камерни тахиаритмии;

необходими изследвания - ЕКГ - 2-4 пъти годишно при тежки и 1 път годишно при леките форми. Холтер ЕКГ - един път в началото, 1 път годишно при леките форми и 3-4 пъти при тежките. ЕхоКГ - един път годишно при леки форми и до 2 - 3 пъти годишно при тежки форми. Рентгенография на сърце и бял дроб - в началото на наблюдението, а след това - при съмнение и данни за левокамерна застойна сърдечна недостатъчност;

необходими консултации - в кардиологични клиники на НЦССЗ или МУ при тежки форми или неясни случаи с оглед оценка на оперативно или пейсмейкърно лечение;

лечение и рехабилитация - ограничение на тежки физически натоварвания. Опасност от предизвикана хиповолемия, забраняват се положителни кардиоинотропни медикаменти (дигиталис само при предсърдно мъждене, когато Ѓ-блокери или верапамилът не са ефективни). Забрана на вазодилататори - нитрати, АСЕ инхибитори. Необходимо е особено внимание с диуретиците - дават се малки дози само при изразен сърдечен застой. Профилактика на ендокардит. При лека, умерена субективна симптоматика - блокер или верапамил като базисна терапия. Много тежката субективна и обективна симптоматика, при бърз прогрес, рефрактерна на медикаментозно лечение, при млади хора е показание за оперативно лечение. При камерни тахиаритмии - амиодарон;

диспансерно наблюдение - провежда се от кардиолог от общопрофилното здравно заведение, обслужващо района на болните по местоживеене.

7. Инфекциозен ендокардит, лекуван само консервативно

периодичност и продължителност на наблюдението - контролни прегледи - един път месечно до 6-ия месец, след това - 1 път на 2 месеца до края на първата година и 1 път на 6 месеца до края на живота;

клиничен преглед - общ клиничен статус (интоксикация, фебрилитет, анемия) и проследяване на сърдечната находка - ритъм, тонове, шумове, сърдечни размери, белези за сърдечна недостатъчност, емболични прояви, спленомегалия, периферен съдов статус;

необходими изследвания - ПКК, СУЕ, урина (еритроцитурия и албуминурия), ЕКГ и Ехо КГ, С-реактивен протеин - през 3 - 4 месеца в първата година, след това - 1-2 пъти годишно. Контролни бактериологични изследвания (хемокултури) - по преценка;

необходими консултации - в кардиологични клиники на НЦССЗ или МУ при съмнение за рецидив или други усложнения;

лечение и рехабилитация - противорецидивна антибактериална профилактика при интеркурентни заболявания и изостряне на съпътстващи хронични заболявания;

диспансерно наблюдение - провежда се от кардиолог от общопрофилното здравно заведение, обслужващо района на болните по местоживеене.

8. Клапно протезиране, митрална комисуротамия или балонна клапна дилатация

периодичност и продължителност на наблюдението - болни, преживели комисуротомия на митрална клапа и след балонна клапна дилатация, се наблюдават до третия месец ежемесечно, а след това един път на три месеца до края на първата година. След първата година - един-два пъти годишно. Наблюдението продължава до края на живота. Болни с инплантирана клапна протеза се наблюдават един път месечно до края на първата година. След това - един до два пъти годишно. Наблюдението продължава до края на живота;

клиничен преглед - общ клиничен статус с насоченост към сърдечния статус - ритъм, тонове, шумове с акцент в аускултаторния район на протезираната клапа - промяна на шумовата находка, белези за поява засилване на сърдечната недостатъчност (белодробен застой), системен венозен застой, физически капацитет (NYHA клас), сърдечни граници, белези на левокамерна дисфункция, кръвоизливи (антикоагулация);

необходими изследвания - ЕКГ и Ехо КГ - един път месечно в първите 6 месеца, а след това - от 1 до 2 пъти годишно. Рентгенография на бял дроб и сърце - само при съмнение или наличие на белодробен застой, т.е. при показания. Лабораторен контрол на антикоагулантната терапия - през един до 2 месеца в първите 6 месеца, а след това на 3-4 месеца;

необходими консултации - кардиолог в диспансера на кардиологичната клиника, която е оперирала болния (НЦССЗ, Клиника "Св. Екатерина", МУ, кардиохирургично отделение на Клинична база "Лозенец" - София). По преценка се прави трансезофагиална Ехо КГ (ТЕЕ). Консултативните прегледи се правят един до два пъти годишно;

лечение и рехабилитация - антикоагулацията (вит. К-анатагонисти), най-често синтром, се поддържа за цял живот. Тя се осъществява при клапно протезиране с механична протеза, хронично предсърдно мъждене, при ТЕЕ данни за левопредсърдна тромбоза и при данни за емболизъм. Антикоагулацията при механична клапна протеза се поддържа в степен на NR 2 S - 3. При билогична протеза на митралната клапа антикоагулантна терапия се прави 3 месеца и след това се прекъсва и се преминава на ежедневна антиагрегантна терапия с ацетизал.

При биологична протеза на аортна клапа антикоагулация не е необходима и се преминава направо на непрекъсната антитромбозна профилактика само с ацетизал до края на живота. Когато от биологична клапа тромбозният риск е повишен (предсърдно мъждене, тромб в ляво предсърдие и ляво ухо, сърдечна недостатъчност), и при биологичната клапна протеза трябва да се прави антикоагулантна терапия. Провежда се и профилактика на инфекциозен ендокардит;

диспансерно наблюдение - провежда се от кардиолог от общопрофилното здравно заведение, обслужващо района на болните по местоживеене, съвместно с кардиолог и хемостазиолог към диспансерния кабинет на клиниката по кардиохирургия, в която е опериран болният.

9. ИБС след коронарна реваскуларизация (аорто-коронарен байпас, АСВ или коронарна ангиопластика, РТСА)

Тези болни се разпределят в 2 групи. Първа - с относително добра прогноза - нормална левокамерна функция, добър постоперативен резултат, липса или незначителна миокардна исхемия следоперативно. Втора група - с неблагоприятна прогноза, значително понижена левокамерна функция (ИФ < 30 %), без или със сърдечна недостатъчност, значителна регионална левокамерна дисфункция, камерни тахиаритмии, остатъчна миокардна исхемия, въпреки коронарната реваскуларизация;

периодичност и продължителност на наблюдението - прегледите при болните от първа група се провеждат ежемесечно в първите 3 месеца, след това при благоприятно протичане - един път през 3-4 месеца до края на първата година, а в следващите години - 2 пъти годишно. Контролните прегледи при болните от втора група се провеждат ежемесечно в продължение на 6 месеца, а след това при относителна стабилизация прегледите са през 3 до 4 месеца. Наблюдението на болните както от първа, така и от втора група продължава цял живот;

клиничен преглед - общ клиничен и сърдечен статус с насоченост към ритъм, тонове, шумове, артериално налягане, периферен съдов статус, сърдечни граници, белези за левокамерна дисфункция, левокамерна аневризма, застойна сърдечна недостатъчност - белодробен застой, функционален клас (степен на ограничение). Определя се общият и коронарният атерогенен риск на болния: възраст, пол, прекаран миокарден инфаркт, фамилна анамнеза, наличие на следоперативна стенокардия, миокардна исхемия, левокамерна дисфункция, камерни тахиаритмии, холестерол, артериална хипертония, тютюнопушене, захарна болест, затлъстяване, обездвижване, повишен фибриноген, стрес и др.;

необходими изследвания - ЕКГ при всеки контролен преглед, а при необходимост - по-често. Рентгенография на бял дроб-сърце при съмнение или клинични данни за белодробен застой, ЕхоКГ 1-2 пъти следоперативно в първите месеци и след това - 1-2 пъти годишно. При болни от втора група с неблагоприятна прогноза - ежемесечно ЕКГ, а ЕхоКГ на 3 до 6 месеца. Работна ЕКГ проба - на всички в първия месец след коронарната реваскуларизация, след това в групата с добра прогноза - един път годишно, а в групата с лоша прогноза - по индивидуална преценка, но не по-малко от 2 пъти годишно;

необходими консултации - кардиолог към диспансера на Клиниката по кардиохирургия на НЦССЗ, Клиниката на УБ "Св. Екатерина" или отделението по кардиохирургия на Клинична база "Лозенец" - София. Втора група подлежи на преоценка в клиниката, където е опериран болният, за своевременна коронарна реоперация или балонна коронарна дилатация;

лечение и рехабилитация - ранна следоперативна рехабилитация (20-30 дни) в специализиран санаториален комплекс - Банкя, или другаде; задължителна терапия с антитромбоцитен медикамент - аспирин 325 мг на ден ежедневно без пауза; при необходимост (левокамерна дисфункция) - лечение с АСЕ инхибитор в продължение на много месеци (години). При остатъчна миокардна исхемия - Ѓ-блокери, нитрати. При значителна следоперативна исхемия и левокамерна дисфункция - контролна ЕКГ проба и в зависимост от резултата - насочване за ангиография с оглед изясняване необходимостта от нова реваскуларизация;

диспансерно наблюдение - провежда се от кардиолог от общопрофилното здравно заведение, обслужващо болните по местоживеене, съвместно с кардиолог и хемостазиолог към диспансерния кабинет на клиниката по кардиохирургия, в която е опериран болният.

10. Имплантиран постоянен електрокардиостимулатор пейсмейкър

Първа седмица постоперативно ("0"). По-нататъшни контроли в интервали от време, както е показано на таблица № 1:

Интервали от време за контрол на имплантиран пейсмейкър

По-нататъшен контрол - на интервали от половин година.

Легенда:

РК = разширен контрол;

БК = базисен контрол;

РК + = разширен контрол плюс окончателно нагласяване. При хирургичниили технически усложнения се правят допълнителни контроли според клиничното състояние;

клиничен преглед - общ клиничен статус с насоченост към сърдечно-съдовата система - палпитации, пристъпи на световъртеж, замайване, пресинкоп, синкоп, сърдечни граници, ритъм, локален статус (оперативно място), периферен съдов статус, артериално налягане, белези на сърдечна недостатъчност;

необходими изследвания - първа седмица постоперативно ("0") - разширен контрол на пейсмейкърната функция, състояние на оперативната рана (джоб), подробна информация на болния и предоставяне на лична карта ("паспорт") на болен с имплантиран пейсмейкър (дати, вид и режим на пейсмейкъра). Рентгенография на бял дроб-сърце за определяне мястото на електродите, Холтер ЕКГ 24 часа. При фреквентно-адаптираща система допълнителен контрол и велоергометричен тест за индивидуално нагласяване на сърдечната честота. При смяна на импулсния генератор - преценка на дадената стимулационна енергия след 4 седмици. Провеждане на контрол на пейсмейкъра, както при клиничния преглед;

базисно изследване - при еднокамерен, двукамерен и честотно адаптиран пейсмейкър:

задължително: ЕКГ в покой - 12 отвеждания, магнитен ЕКГ тест, анализ на импулсите;

факултативно: дразнеща вълна, пейсмейкърови спайкове;

разширен контрол: провежда се най-малко веднъж годишно. При функционални нарушения се изпробват широка гама от контролни параметри: магнитен тест с ЕКГ в покой, дразнеща вълна, Венкебахов пункт, рефрактерен период, Холтер ЕКГ, РЕП. Наблюдението се провежда до края на живота;

необходими консултации - кардиолог към диспансера на Клиниката по кардиохирургия на НЦССЗ, Клиниката на УБ "Св. Екатерина" или отделението по кардиохирургия на Клинична база "Лозенец" - София;

диспансерно наблюдение - провежда се от кардиолог от общопрофилното здравно заведение, обслужващо болните по местоживеене, съвместно със специалистите кардиолози в пейсмейкъровите диспансери, където са оперирани болните.

11. Вродени сърдечни пороци (ВСП)

Най-честите ВСП за диспансерно наблюдение при възрастни преди и следоперативно лечение са предсърден септален дефект (ASD), камерен септален дефект (VSD), пулмонална стеноза, коарктация на аортата, дуктус артериозус апертус (персистенс/PDA), тетралогия на фало, аномалия на Ебщайн;

периодичност и продължителност на наблюдението - зависят от вида и тежестта на ВСП. При лека и умерена форма на ВСП, протичаща без усложнения, контролните прегледи се провеждат един път на 1 до 3 години. При тежка форма на ВСП контролните прегледи са по-чести - през 3 до 4 месеца. При тези болни се налага бърза хоспитализация за диагностично уточняване и оперативно лечение. Контролните прегледи на оперираните болни са през 6 месеца. При настъпване на усложнения и поява на субективна симптоматика болните се хоспитализират за диагностично изясняване и лечение. Тези болни след това се оставят на по-активно диспансерно наблюдение през 3 до 4 месеца през първата година, през 6 месеца 2-рата година и впоследствие един път на 1 до 3 години. Наблюдението при всички болни независимо от формата и тежестта е до края на живота;

клиничен преглед - общ клиничен статус и детайлно анализиране на физикалната находка, уточняване функционалния клас на болния по NYHA, търсене на цианоза, оглед на шийни вени, търсене на прекордиална деформация, палпация на прекордиума, сърдечни граници, артериално налягане, артериален пулс на горни и долни крайници, явления на застойна сърдечна недостатъчност, белодробен (системен) венозен застой;

необходими изследвания - ЕКГ при всеки контролен преглед, Холтер ЕКГ при ритъмно-проводна патология - един път годишно, при необходимост за контрол на антиаритмичния терапевтичен ефект или при засилване на аритмията - по-чести Холтер ЕКГ регистрации; Ехо КГ - честотата на изследването зависи от тежестта на ВСП и характера на неговото протичане. При необходимост болните се насочват за ТЕЕ в съответните клиники към НЦССЗ и клиники на МУ. Рентгенография на сърце и бял дроб - при строги показания само когато трябва да се уточни промяна в състоянието на белодробното съдово русло;

необходими консултации - кардиолог към диспансера на Клиниката по кардиохирургия на НЦССЗ, Клиниката на УБ "Св. Екатерина" или отделението по кардиохирургия на Клинична база "Лозенец" - София;

лечение и рехабилитация - оперативно или интервенционно лечение след уточняване в кардиологичните клиники на НЦССЗ и Клиниката на УБ "Св. Екатерина" или отделението по кардиохирургия на Клинична база "Лозенец" - София. Болните, които не подлежат на оперативно лечение, се лекуват консервативно. При болните, които подлежат на оперативно лечение и тези, които са оперирани, се провежда профилактика на инфекциозния ендокардит;

диспансерно наблюдение - провежда се от кардиолог от общопрофилното здравно заведение, обслужващо болните от региона по местоживеене, съвместно с кардиолог към диспансерния кабинет на горепосочените клиники по кардиохирургия.

12. Хронична артериална и венозна недостатъчност, заболявания на лимфните пътища

периодичност и продължителност на наблюдението - прегледите при напреднали форми на заболяването са ежемесечно, а в ранните стадии - на 6 месеца. Наблюдението продължава до края на живота;

клиничен преглед - общ клиничен преглед с ангиологичен статус;

необходими изследвания - ултразвукови доплерови изследвания - един път годишно, а при необходимост - и по-често;

хемостазни изследвания, ПКК, биохимични изследвания на кръвта - при необходимост;

необходими консултации - съдов хирург, ангиолог, кардиолог, невролог (за установяване на наличие на съдово заболяване в други жизнено важни органи);

лечение и рехабилитация - в зависимост от стадия на заболяването се провеждат лечебни курсове с вазоактивна терапия, антикоагуланти, антагреганти, програмиран физикален тренинг, антирискова терапия. Физиотерапия, за венозната и лимфна недостатъчност - морелечение, за хроничната артериална недостатъчност - Хасковски минерални бани;

диспансерно наблюдение - провежда се от личния терапевт, лекаря в СЛПЗ.

VI. БОЛЕСТИ НА КОСТНО-МУСКУЛНАТА СИСТЕМА И НА СЪЕДИНИТЕЛНАТА ТЪКАН

А. Възпалителни ставни заболявания

1. Ревматоиден артрит

периодичност и продължителност на наблюдението - прегледите се правят веднъж на тримесечие, а при необходимост и по-често до края на живота на болния;

клиничен преглед - общ клиничен статус с насоченост къмопорно-двигателния апарат;

необходими изследвания - ПКК, СУЕ, С-реактивен белтък, фибриноген, протиенограма, Валер - Роз, урина на 3 месеца при възпалителна активност на заболяването, а при частична или пълна ремисия - един път на 6 месеца. Рентгенография на засегнатите стави се прави 1 път годишно, а при персистираща възпалителна активност - 1 път на 6 месеца. При провеждане на основно лечение се контролират показателите на кръвотворене, чернодробна и бъбречна функция;

необходими консултации - ревматолог от здравното заведение, обслужващо болните от района по местоживеене, а по преценка и необходимост - ревматолог от клиника на МУ. При наличие на показания - ортопед, ото-рино-ларинголог, стоматолог;

лечение и рехабилитация - лечението се осъществява съгласно възприетите принципи за лечение и рехабилитация на заболяването;

диспансерно наблюдение - провежда се от личния терапевт, лекаря в СЛПЗ;

2. Болест на Бехтерев (анкилозиращ спондилит)

периодичност и продължителност на наблюдението - прегледите се извършват от 3 до 4 пъти годишно, а при изостряне на болестта - и по-често до края на живота на болния;

клиничен преглед - общ клиничен статус с насоченост къмопорно-двигателния апарат;

необходими изследвания - ПКК, СУЕ и други показатели за биологична активност се проследяват 2-3 пъти годишно и при всяко изостряне на болестта. Рентгенография на засегнатите стави и аксиалния скелет, сцинтигафия на аксиалния скелет и периферните стави и HLA В-27 - при индикации и по преценка;

необходими консултации - ревматолог от здравното заведение от района по местоживеене и от специализирана клиника по ревматология на МУ и други специалисти по преценка;

лечение и рехабилитация - лечението се осъществява съгласно възприетите принципи за лечение и рехабилитация на болестта на Бехтерев. Ортопедично лечение се провежда по преценка на ревматолога съвместно с ортопеда;

диспансерно наблюдение - провежда се от личния терапевт, лекаря в СЛПЗ.

3. Псориатричен артрит

В зависимост от типа на протичане на псориатичния артрит (ревматоидентип или спондилит) наблюдението се осъществява съгласно изискванията за ревматоиден артрит или за болестта на Бехтерев. Диспансерното наблюдение се осъществява от ревматолог с консултациите на дерматолог.

4. Реактивни артрити

4.1. Ревматизъм - виж V.2.

4.2. Други реактивни артрити

В тази група се включват полово придобит реактивен артрит след хламидиална или гонорейна инфекция, постентеритен артрит след инфекция с шигела, салмонела и йерсиния ентероколитика, реактивни артрити при други инфекции (стафилококи, ешерихия коли, микобактериум туберкулозе и др.);

периодичност и продължителност на наблюдението - прегледите се правят 2-3 пъти годишно, а при необходимост и по-често до пълно оздравяване;

клиничен преглед - общ клиничен статус с насоченост към опорно-двигателния апарат;

необходими изследвания - ПКК, СУЕ, рентгенография на засегнатите стави, микробиологично и/или имунологично изследване за доказване на причинителя на заболяването - честотата на изследването е по преценка;

необходими консултации - ото-рино-ларинголог, стоматолог, акушер-гинеколог, уролог, дерматолог, фтизиатър, офталмолог, инфекционист и др.;

лечение и рехабилитация - лечението се осъществява съгласно възприетитепринципи за лечение и рехабилитация на реактивните артрити съобразно причинителя;

диспансерно наблюдение - провежда се от ревматолог от здравното заведение, обслужващо болните от района по местоживеене.

Б. Системни заболявания на съединителната тъкан

1. Системен лупус еритематодес (СЛЕ)

периодичност и продължителност на наблюдението - прегледите се извършват ежемесечно в първите 3 месеца от откриването на заболяването и на 3 или 6 месеца в стадиите на ремисия до края на живота;

клиничен преглед - общ клиничен статус с насоченост към опорно-двигателния апарат, сърдечно-съдовата, отделителната, централната и периферната нервна система, зрителния анализатор и др.;

необходими изследвания - СУЕ, ПКК, АНА титър, LE-клетки, лупусни маркери и комплемент, ревматоиден фактор, протеинограма, фибриноген, коагулограма, ензими, урина при всеки контролен преглед. Рентгенография на бял дроб и сърце, ЕКГ, очни дъна и коремна ехография - при необходимост;

необходими консултации - дерматолог, нефролог, пулмолог, офталмолог,невролог, кардиохирург, психиатър и др.;

лечение и рехабилитация - лечението се осъществява съгласно възприетите принципи за лечение и рехабилитация на СЛЕ;

диспансерно наблюдение - провежда се от ревматолог от здравното заведение, обслужващо болните от района по местоживеене.

2. Прогресивна системна склероза (ПСС)

периодичност и продължителност на наблюдението - прегледите са на 30-ия ден от изписването от стационара, а след това в зависимост от състоянието - през 3 или 6 месеца до края на живота;

клиничен преглед - общ клиничен статус с насоченост към типичните белези на заболяването;

необходими изследвания - СУЕ, ПКК, AST, Валер - Роз, гарлен смив - посявка, фибриноген, урея, креатинин, пик. к-на, СГОТ, СГТП, ГГТП, АФ, СРК, урина - един път на 6 месеца, а по преценка - по-често. Рентгенография на бял дроб и сърце, ЕКГ, ФИД с белодробна дифузия, ЕхоКГ, ехография на бъбреците и др. при необходимост и по преценка;

необходими консултации - пулмолог, кардиолог, нефролог, дерматолог, рехабилитатор, физиотерапевт, вегетолог и др., а при необходимост и с ревматолози от специализирани клиники на МУ;

лечение и рехабилитация - лечението се осъществява съгласно възприетите принципи за лечение и рехабилитация на ПСС;

диспансерно наблюдение - провежда се от ревматолог от здравното заведение, обслужващо болните по района на местоживеене.

3. Полимиозит

периодичност и продължителност на наблюдението - прегледите са веднъж до края на първия месец от изписването от стационара, а след това - през 3 или 6 месеца в зависимост от състоянието и по преценка. Наблюдението се осъществява до края на живота;

клиничен преглед - общ клиничен статус с насоченост към специфичните прояви на болестта;

необходими изследвания - СУЕ, ПКК, СГОТ, СГПТ, СРК - два пъти годишно;

AST, Валер - Розе, AHA, LE-клетки, миоглобинурия, Т3, Т4, ТТН, ТАТ, МАТ, серология за Косаки и ЕСНО вирусни инфекции, ЕКГ, ЕхоКГ, ЕМГ и ехография на щитовидна жлеза - честота на отделните изследвания по преценка;

необходими консултации - ендокринолог, дерматолог, невролог, гастроентеролог и други при необходимост;

лечение и рехабилитация - лечението се осъществява съгласно възприетите принципи за лечение и рехабилитация на полимиозит;

диспансерно наблюдение - провежда се от ревматолог от здравното заведение, обслужващо района на болните по местоживеене.

4. Смесена съединителнотъканна болест

периодичност и продължителност на наблюдението - прегледи в период на ремисия един път годишно. Наблюдението продължава до края на живота, а при активните форми - 4 пъти годишно;

клиничен преглед - общ клиничен и дерматологичен статус;

необходими изследвания - ПКК, урея, креатинин, СРК, LE-клетки, кръвна захар, имунологичен статус и ЕМГ - честотата на изследването е по преценка на лекаря, който осъществява наблюдението;

необходими консултации - интернист, дерматолог, невролог и други по преценка;

лечение и рехабилитация - кортикостероиди, нестероидни противовъзпалителни лекарствени средства, вазодилататори и други по преценка;

диспансерно наблюдение - провежда се от ревматолог от здравното заведение, обслужващо болните по местоживеене.

5. Болест на Бехчет

периодичност и продължителност на наблюдението - прегледи в активна фаза - 4 пъти годишно, а в период на ремисия - 1 път годишно. Наблюдението продължава до края на живота;

клиничен преглед - общ клиничен и дерматологичен статус с насоченост към лигавицата на устната кухина и гениталиите;

необходими изследвания - ПКК, имунологичен статус - честота по преценка на лекаря, който води наблюдението;

необходими консултации - дерматолог, ото-рино-ларинголог, офталмолог, стоматолог;

лечение и рехабилитация - кортикостероиди, цитостатици, антибиотици и локални лекарствени средства;

диспансерно наблюдение - провежда се от ревматолог от здравното заведение, обслужващо района на болните по местоживеене.

В. Дегенеративни и обменни ставни заболявания

1. Първична и вторична остеоартроза

Включват се болни с активирана и инвалидизираща форма на болестта;

периодичност и продължителност на наблюдението - прегледите са два пъти годишно до края на живота;

клиничен преглед - общ клиничен статус с насоченост към опорно-двигателния апарат и с особено внимание към засегнатите стави и околоставни структури;

необходими изследвания - ПКК, СУЕ - два пъти годишно, и рентгенография на засегнатите стави - един път годишно. При ставен излив се прави пункция от ревматолог и се изследва синовиална течност;

необходими консултации - ревматолог, ортопед и други специалисти по преценка;

лечение и рехабилитация - лечението се осъществява съгласно възприетите принципи за лечение и рехабилитация на остеоартрозата. Съвместно с ортопеда се преценяват показанията за ортопедично лечение;

диспансерно наблюдение - провежда се от личния терапевт, лекаря в СЛПЗ.

2. Подагра и други кристални артропатии

периодичност и продължителност на наблюдението - прегледите се провеждат 4 пъти годишно и при всеки пристъп до края на живота;

клиничен преглед - общ клиничен статус с насоченост към опорно-двигателния апарат;

необходими изследвания - ПКК, СУЕ, креатинин и пикочна киселина в серуми 24-часова урина, липиден профил, кръвна захар (кръвно-захарен профил при необходимост), урина - при всеки контролен преглед и пристъп. Рентгенография на засегнатите стави, абдоминална ехография, ЕКГ, ИНГ - един път годишно по преценка;

необходими консултации - кардиолог, нефролог, ендокринолог;

лечение и рехабилитация - лечението се осъществява съгласно възприетите принципи за лечение и рехабилитация на подаграта;

диспансерно наблюдение - провежда се от ревматолог от здравното заведение, обслужващо района на болните по местоживеене.

VII. БОЛЕСТИ НА ЕНДОКРИННИТЕ ЖЛЕЗИ И НА ОБМЯНАТА

1. Хипотиреоидизъм

периодичност и продължителност на наблюдението - прегледи ежемесечно през първата година, през 3 месеца през втората година, през 4 до 6 месеца след втората година до края на живота;

клиничен преглед - общ клиничен статус с насоченост към пулса, артериалното налягане, телесното тегло, кожата и кожните придатъци;

необходими изследвания - ПКК, холестерол, триглицериди, кръвна захар, ЕКГ - 1 път годишно; Т4 (СТ4), ТСХ в серума (взети преди прием на Левотироксина сутрин на гладно) - през 6 седмици до постигане на оптимална субституция, след което - от 1 до 2 пъти годишно. При тотална аблация на щитовидната жлеза по повод злокачествен процес - ехография и сцинтиграфия през 6 месеца;

необходими консултации - ендокринолог, а при необходимост - кардиолог, офталмолог, хематолог и др.;

лечение и рехабилитация - левториксин 50-150 мг дневно донормализиране на ТСХ и СТ4. При нужда - коронародилататори, витамини, железни препарати и рехабилитация при сърдечни и други усложнения;

диспансерно наблюдение - провежда се от личния терапевт, лекаря в СЛПЗ.

2. Хипертиреоидизъм (тиреотоксикоза)

периодичност и продължителност на наблюдението - прегледите са през 3 седмици в първите 3 месеца, а след това през три месеца до прекратяване на лечението и веднъж годишно до края на третата година. След третата година се прекратява наблюдението;

клиничен преглед - общ клиничен статус с насоченост към кожа, пулс, артериално налягане, телесно тегло, тиреоиден и очен статус;

необходими изследвания - левкоцити - през 7 до 10 дни до края на 3-ия месец от началото на тирестатичното лечение и два пъти месечно до края на курса на лечение. Кръвна захар, трансаминази - през 1-3 месеца през първата година, а след това веднъж годишно. ТЗ (СТЗ), Т4 (СТ4) и ТСХ веднъж на 2-3 месеца до края на курса на лечението, а след това през 6 месеца до края на третата година. Веднъж годишно - ехография на щитовидната жлеза. При компресивен синдром - рентгенови изследвания на шийната област и горния медиастинум;

необходими консултации - кардиолог, офталмолог, хематолог и др. по преценка;

лечение и рехабилитация - тиреостатици, Ѓ-блокери, витамини, антиаритмични препарати от групата на верапамила;

диспансерно наблюдение - провежда се от ендокринолог от здравното заведение, обслужващо района на болните по местоживеене.

3. Хипопаратиреоидизъм

периодичност и продължителност на наблюдението - прегледи на 3 месеца до края на живота;

клиничен преглед - общ клиничен статус с насоченост към ръст, тегло, кожа, лигавици, кожни придатъци, артериално налягане, изследване за тетанични феномени;

необходими изследвания - серумен общ и йонизиран калций и фосфор - веднъж на 6 месеца. Електромиография при необходимост;

необходими консултации - ендокринолог, невролог;

лечение и рехабилитация - активни метаболити на vit D, калциеви препарати, физиотерапия, UV облъчване, климато- и балнеолечение, слънчеви бани;

диспансерно наблюдение - провежда се от личния терапевт, лекаря в СЛПЗ;

4. Първични хиперлипопротеинемии

периодичност и продължителност на наблюдението - прегледите се извършват на 6 месеца до края на живота;

клиничен преглед - общ клиничен статус с насоченост към ръст, тегло, черен дроб и артериално налягане;

необходими изследвания - холестерол, HDL-холестерол, триглицериди - два пъти годишно. Кръвна захар и ЕКГ - веднъж годишно. Ехография на черен дроб - веднъж годишно, а при необходимост по-често;

необходими консултации - ендокринолог, кардиолог, а при необходимост и други специалисти;

лечение и рехабилитация - хиполипидна диета, антилипемични лекарствени средства, режим на повишена физическа активност, обучение на болните за здравословен начин на живот, балнеосанаториално лечение;

диспансерно наблюдение - провежда се от личния терапевт, лекаря в СЛПЗ.

5. Захарен диабет

периодичност и продължителност на наблюдението - прегледи при инсулинозависим захарен диабет (ИЗЗД) - ежемесечно, а при неинсулинозависим захарен диабет (НИЗЗД) - на тримесечие веднъж. Наблюдението на болните от двата вида диабет продължава до края на живота;

клиничен преглед - общ клиничен статус с насоченост към ръст, тегло, кожа, инжекционни места, лигавици, черен дроб, артериално налягане, пулс на долните крайници, сетивност;

необходими изследвания - кръвно-захарен профил (КЗП) - ежемесечно при ИЗЗД; НИЗЗД - КЗП - веднъж на тримесечие. При необходимост и по преценка КЗП при болните от двата вида диабет се извършва по-често. Серумни липиди (холестерол, HDL-холестерол, триглицериди), ЕКГ - веднъж годишно. Хемоглобин А1 и урина (белтък, седимент, захар) - веднъж на тримесечие. Микропропротеинурия - 1-2 пъти годишно;

необходими консултации - ендокринолог за НИЗЗД, невролог, офталмолог, нефролог, кардиолог и други специалисти по преценка и при необходимост за болните от двата вида диабет;

лечение и рехабилитация - диета, инсулиново лечение, орални антидиабетни лекарствени средства, режим на повишена физическа активност, ЛФК и кинезитерапия, обучение на болния - групово и индивидуално, самоконтрол на гликемията, глюкозурията и кетонемията в дома, санаторно-курортно и балнеолечение;

диспансерно наблюдение - провежда се за болните от ИЗЗД на инсулиново лечение от двата типа диабет - ендокринолог от здравното заведение, обслужващо района на болните по местоживеене, включително и от центрове по диабет, а за НИЗЗД - личния терапевт, лекаря в СЛПЗ.

6. Остеопороза

периодичност и продължителност на наблюдението - прегледите се извършват два пъти годишно до края на живота;

клиничен преглед - общ клиничен статус с насоченост към опорно-двигателния апарат за търсене на деформации и патологични фрактури;

необходими изследвания - серумен калций и фосфор, алкална фосфатаза (по възможност костна фракция) - веднъж годишно. Рентгенография на скелета - по преценка. При необходимост - ехография на матка, яйчници и мамография;

необходими консултации - ендокринолог, гинеколог, уролог, ортопед, ревматолог и други;

лечение и рехабилитация - естрогени и гестагени, калцитонин, бифосфонати, калциеви препарати, vit D и активните му метаболити, натриев монофлуорофосфат, анаболни хормони. Рехабилитация, дозирана ЛФК и двигателен режим, климато- и балнеолечение, слънчеви бани;

диспансерно наблюдение - провежда се от личния терапевт, лекаря в СЛПЗ.

7. Хипогонадизъм - мъжки и женски

периодичност и продължителност на наблюдението - прегледите се провеждат един път годишно до края на живота;

клиничен преглед - общ клиничен статус с насоченост към гениталиите;

необходими изследвания - гонадотропни хормони, полови стероидни хормони (тестостерон, естрадиол, прогестерон) един път годишно при необходимост. Ехография на матка и яйчници, тестиси и простата, рентгенография на турско седло при необходимост;

необходими консултации - андролог, гинеколог;

лечение и рехабилитация - заместителна хормонотерапия с гонадотропнихормони или полови стероиди;

диспансерно наблюдение - провежда се от ендокринолог от здравното заведение, което обслужва района на болните по местоживеене.

8. Хипопитуитаризъм

периодичност и продължителност на наблюдението - прегледите се провеждат един път годишно до края на живота;

клиничен преглед - общ клиничен статус с насоченост към състоянието на половата система и окосмяването;

необходими изследвания - тропни хормони в серума, СТ4, кортизол, тестостерон, естрадиол - един път годишно, профилна рентгенография на черепа, а при нужда КАТ на хипофиза и хипоталамус при необходимост;

необходими консултации - невролог, психиатър и други специалисти при необходимост;

лечение и рехабилитация - според причината и степента на отпадане на хормоналната секреция;

диспансерно наблюдение - провежда се от ендокринолог от здравното заведение, което обслужва района на болните по местоживеене.

9. Инсипиден диабет

периодичност и продължителност на наблюдението - прегледите са един път годишно до края на живота;

клиничен преглед - общ клиничен статус с измерване на артериалното налягане;

необходими изследвания - количество на урината от 24 часа и определяне на относителното й тегло, клирънс на свободната вода - един път годишно, при необходимост профилна рентгенография на черепа;

необходими консултации - нефролог и други специалисти при необходимост;

лечение и рехабилитация - заместително с антидиуретичен хормон или със салидиуретици при нефрогенната форма;

диспансерно наблюдение - провежда се от ендокринолог от здравното заведение, което обслужва района на болните по местоживеене.

10. Тумори на хипофизата

периодичност и продължителност на наблюдението - прегледите се извършват през 6 месеца до края на живота;

клиничен преглед - общ клиничен статус с насоченост към промени във физическото и половото развитие, артериалното налягане;

необходими изследвания - съответния тропен хормон в серума базално и след съответния тест за потискане на хиперсекрецията - един път годишно. Обременяване с глюкоза или кривозахарен профил при диабет - два пъти годишно. КАТ на хипофизата, рентгенография на черепа профил и на определени костни сегменти (според вида на хиперсекрецията) - при необходимост;

необходими консултации - офталмолог, невролог, неврохирург;

лечение и рехабилитация - оперативно или лъчелечение за потискане на хиперсекрецията. При липса на ефект - медикаментозно лечение;

диспансерно наблюдение - провежда се от ендокринолог от здравното заведение, което обслужва района на болните по местоживеене.

11. Адисонова болест

периодичност и продължителност на наблюдението - до уточняване на поддържащото лечение прегледите са през 3 месеца, а след това един път годишно. Наблюдението продължава до края на живота;

клиничен преглед - общ клиничен статус с търсене на пигментации,измерване на артериалното налягане в право и легнало положение;

необходими изследвания - кортизол в плазмата, калий в серума в началото до уточняване на поддържащото лечение - през 3 месеца, а след това - един път годишно. КАТ на надбъбреци по преценка и при необходимост;

необходими консултации - фтизиатър;

лечение и рехабилитация - заместително хормонално с глюкокортикоиди иминиралкортикоиди, като при интиркурентни заболявания дозата се повишава за няколко дни, след което се възстановява обичайната поддържаща доза. Болните трябва да избягват резки температурни колебания, тежко физическо натоварване, стрес и слънчеви бани;

диспансерно наблюдение - провежда се от ендокринолог от здравното заведение, което обслужва района на болните по местоживеене.

12. Вродена надбъбречнокорва хиперплазия

периодичност и продължителност на наблюдението - прегледите са през първата година - два пъти годишно, а след това един път годишно. Наблюдението е до края на живота;

клиничен преглед - общ клиничен статус с измерване на артериалното налягане и търсене на белези на вилиризация или хипогонадизъм;

необходими изследвания - калий в серума, плазмен кортизол, 17-хидроксистероиди в урина, прогестерон, дехидростеандростерон, ренин и алдостерон, 17-котостероиди - един път годишно, а по преценка - по-често. КАТ на бъбреците при необходимост;

необходими консултации - гинеколог, андролог;

лечение и рехабилитация - кортизонови препарати, 9-Ђ-флуорокортизон, полови и стероидни хормони;

диспансерно наблюдение - провежда се от ендокринолог от здравното заведение, което обслужва болните по местоживеене.

13. Тумори на надбъбречните жлези (хормононесекретиращи и инциденталоми)

периодичност и продължителност на наблюдението - прегледите се провеждат през първата година от операцията през 3 и 6 месеца, а след това - един път годишно. Наблюдението е до 5 години след операцията;

клиничен преглед - общ клиничен статус с измерване на артериалното налягане;

необходими изследвания - 17-кетостероиди, 17-хидроксистероиди, свободен кортизол в урината, плазмен кортизол, ренин и алдостерон, електролити - през първата година 2 пъти, а до края на 5-ата година - един път годишно. КАТ на надбъбречните жлези - при необходимост;

необходими консултации - ендокринен хирург, уролог;

лечение и рехабилитация - оперативно;

диспансерно наблюдение - провежда се от ендокринолог от здравното заведение, което обслужва района на болните по местоживеене.

14. Първичен алдостеронизъм

периодичност и продължителност на наблюдението - прегледите при туморна форма след операцията са на 3 и на 6 месеца през първата година, а след това - един път годишно. За идиопатичните форми прегледите се провеждат два пъти годишно. И при двата случая наблюдението продължава до края на живота;

клиничен преглед - общ клиничен статус с измерване на артериалното налягане;

необходими изследвания - калий в кръвта, екскреции на калий с урината - един път годишно, а по преценка и по-често. КАТ на надбъбречните жлези при необходимост;

необходими консултации - офталмолог, невролог, кардиолог;

лечение и рехабилитация - при тумори - оперативно, при идиопатичнатаформа - спиронолактон, триамтерен, амилорид;

диспансерно наблюдение - провежда се от ендокринолог от здравното заведение, което обслужва района на болните по местоживеене.

15. Синдром на Къшинг

периодичност и продължителност на наблюдението - прегледите се провеждат на 3 месеца до уточняване на поддържащото лечение, а след това два пъти годишно. Наблюдението е до края на живота;

клиничен преглед - общ клиничен статус с търсене на кожно-дистрофични промени и измерване на артериалното налягане;

необходими изследвания - калий в серума, обременяване с глюкоза, а по преценка и КЗП, плазмен кортизол, 17-кетостероиди, 17-хидроксистероиди, свободен кортизол в урината - два пъти годишно, а по преценка и по-често. Рентгенография на череп и лумбални прешлени (на останалите костни сегменти при показания), КАТ на хипофизата и надбъбречните жлези - при необходимост и по преценка;

необходими консултации - офталмолог, невролог, кардиолог, неврохирург, ендокринен хирург;

лечение и рехабилитация - при аденом на хипофизата или надбъбреците - оперативно, а в останалите случаи - двустранна адренектомия, лъчелечение, лечение със стероидни блокери или невротрансмитерни блокери - по преценка. Да се избягва физическо и психическо натоварване;

диспансерно наблюдение - провежда се от ендокринолог от здравното заведение, което обслужва болните по местоживеене.

16. Феохромоцитом

периодичност и продължителност на наблюдението - прегледите през първата година след операцията са на 3 и 6 месеца, а след това - един път годишно. Наблюдението се провежда до 5 години след операцията;

клиничен преглед - общ клиничен статус с измерване на артериално налягане;

необходими изследвания - катехоламини в урината, кръвна захар - при всеки преглед. КАТ на надбъбречните жлези - при необходимост. При екстраадренална локализация се прави сцинтиграфия с метайодобензилгуанидин - при необходимост;

необходими консултации - офталмолог, невролог, кардиолог, ендокриненхирург;

лечение и рехабилитация - оперативно;

диспансерно наблюдение - провежда се от ендокринолог от здравното заведение, което обслужва района на болните по местоживеене.

VIII. ОТО-РИНО-ЛАРИНГОЛОГИЧНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ

1. Хронично гнойно възпаление на средното ухо

периодичност и продължителност на наблюдението - прегледите се провеждат два пъти годишно, а при необходимост - по-често. Наблюдението продължава една година след оперативното лечение;

клиничен преглед - локален клиничен статус, насочен към уточняване локализацията на процеса, на дефекта на тъпанчето, наличие на централна перфорация, епитимпанална перфорация, изясняване характера на ексудата;

необходими изследвания - изследване на слуха - аудиограма или шепот и разговор на разстояние 6 метра, рентгенография на мастоидните израстъци, бактериологично изследване на секрета, ПКК и СУЕ - при всеки преглед;

необходими консултации - неврохирург при необходимост;

лечение и рехабилитация - консервативно, симптоматично и оперативно;

диспансерно наблюдение - провежда се от ото-рино-ларинголог от здравното заведение, което обслужва района на болните по местоживеене.

2. Хронични заболявания на ларинкса

В тази група се включват преканцерозите - папиломатоза и кератоза;

периодичност и продължителност на наблюдението - прегледите се провеждат - от 3 до 4 пъти годишно. Наблюдението е до края на живота при неоперирани болни и 5 години след операцията при оперирани;

клиничен преглед - локален статус, индиректна ларингоскопия, насочен към изясняване състоянието на гласните връзки, локализацията на процеса (едностранно, двустранно), подвижност на гласните връзки;

необходими изследвания - ПКК, СУЕ, хистологично изследване - честотата е по преценка на лекаря, който провежда наблюдението;

необходими консултации - интернист, кардиолог и други при необходимост;

лечение и рехабилитация - оперативно;

диспансерно наблюдение - провежда се от ото-рино-ларинголог от здравното заведение, което обслужва района на болните по местоживеене.

IХ. ОЧНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ

1. Глаукома

В групата на това заболяване се включват болни с първична, вторична и ювенилна глаукома;

периодичност и продължителност на наблюдението - прегледите се провеждат на 3 до 6 месеца при неоперирани болни, а при оперирани болни - първият преглед е една седмица след изписването. До края на първата година прегледите са на два месеца, а след това на 6 месеца. Наблюдението е до края на живота;

клиничен преглед - очен статус;

необходими изследвания - зрителна острота без и със корекция за далече и на зрителното поле, биомикроскопия на преден очен сегмент, просветление и офталмоскопия, гониоскопия, денонощна крива в амбулаторни условия - честота по преценка;

необходими консултации - кардиолог, ангиолог, а при оперативно лечение с интернист и с други специалисти по преценка;

лечение и рехабилитация - консервативно, лазерно и оперативно. Работа без нощни смени и избягване на ексцесивни температури;

диспансерно наблюдение - провежда се от очен лекар от здравното заведение, което обслужва района на болните по местоживеене.

2. Аблацио ретине

В тази група се включват болни, преболедували от отлепване на ретината, застрашени от отлепване на ретината, средните, високи и злокачествени степени на късогледство;

периодичност и продължителност на наблюдението - прегледите на оперираните болни са през 6 месеца, а на останалите болни - един път годишно. По преценка и при необходимост прегледите са по-често. Наблюдението е до края на живота;

клиничен преглед - очен статус;

необходими изследвания - при всеки преглед рутинни офталмологични изследвания, изследване на зрителното поле, биомикроскопични изследвания на периферията на очното дъно и други;

необходими консултации - кардиолог, ангиолог, а при оперативно лечение с интернист и други специалисти по преценка. Провеждат се консултации и със специализираните кабинети на клиниките при МУ най-малко един път годишно;

лечение и рехабилитация - консервативно, лазерно и оперативно. Режим на живот и работа без физически натоварвания;

диспансерно наблюдение - провежда се от очен лекар от здравното заведение, което обслужва района на болните по местоживеене.

3. Съдови и възпалителни заболявания на увеята и ретината

В тази група се включват болни с някои съдови и възпалителни заболявания на ретината и увеята;

периодичност и продължителност на наблюдението - прегледите се извършват един път месечно до настъпване на излекуване, а при автоимунните заболявания - един път годишно, но и при всеки рецидив. Наблюдението се провежда до края на живота;

клиничен преглед - очен статус;

необходими изследвания - при всеки преглед рутинни офталмологични изследвания, периметрия, биомикроскопско изследване на очното дъно и периферията му - при всеки преглед. Флуоресцентна ангиография - при показания;

необходими консултации - със съответния специалист съобразно етиопатогенезата. Провеждат се консултации и със специализираните кабинети на клиниките при МУ;

лечение и рехабилитация - противовъзпалително, антибиотично иимуномодулиращо, съобразно етиологията, антиагрегатно, съдово, лазерно;

диспансерно наблюдение - провежда се от очен лекар от здравното заведение, което обслужва района на болните по местоживеене.

4. Травматични увреждания на очите (на очната ябълка)

периодичност и продължителност на наблюдението - прегледите след изписването от болница са ежемесечно в първите три месеца, а след това на 3 до 6 месеца по преценка на офталмолога. Наблюдението продължава до настъпване на оздравяване, а при някои случаи по преценка и след оздравяване за период, необходим за профилактика на късните усложнения;

клиничен преглед - очен статус;

необходими изследвания - рутинни офталмологични изследвания при всеки преглед, други изследвания, включително ехография и електроретинография по преценка;

необходими консултации - със специализираните кабинети на клиниките при МУ;

лечение и рехабилитация - системно и периодично лечение по показания. Оптична корекция и трудоустрояване в безопасна работна среда;

диспансерно наблюдение - провежда се от очен лекар от здравното заведение, което обслужва района на болните по местоживеене.

Х. БОЛЕСТИ НА ХРАНОСМИЛАТЕЛНАТА СИСТЕМА

1. Ахалазия на хранопровода

периодичност и продължителност на наблюдението - прегледите се извършват през 2 до 3 месеца при болни в напреднал стадий на заболяването, а при останалите - 1 път годишно. Наблюдението се провежда до края на живота;

клиничен преглед - общ клиничен статус с насоченост към търсене на дисфагия, гадене, повръщане, ексикация, консумация на тегло и други нарушения;

необходими изследвания - ПКК при всеки преглед. При показания се изследват показатели за нарушение на водно-електролитния баланс, кръвна захар, белтъчен и липиден профил. Езофагогастроскопия - един път годишно. Рентгеново изследване на хранопровода - на две години веднъж, а при показания - по-често;

необходими консултации - хирург с оглед уточняване показанията за оперативно лечение, гастроентеролог от клиниките на МУ;

лечение и рехабилитация - пневмодилатация, хидравлична дилатация, прокинетици, дилататори на долния езофагиален сфенктер;

диспансерно наблюдение - провежда се от гастроентеролог от здравното заведение, обслужващо района на болните по местоживеене.

2. Стомашна язва

периодичност и продължителност на наблюдението - прегледите се извършват през два месеца до пълно оздравяване на язвата. След оздравяване на язвата се прави преглед един път годишно с оглед на недопускане на рецидив. Наблюдението продължава до края на живота;

клиничен преглед - общ клиничен и коремен статус с насоченост към болков, диспептичен синдром, характерни за язвите на стомаха, консумация на тегло;

необходими изследвания - ПКК при всеки преглед. При повръщане - изследване на показатели за нарушение на водно-електролитния баланс, АКР (за наличие на ацидоза), белтъчен профил и фибриноген. Фиброгастродуоденоскопия - провежда се задължително при всеки контролен преглед с взимане на най-малко по 5 биопсии от дъното, ръбовете и околната лигавица на язвения дефект. Рентгенография на стомаха - до един път годишно само при съмнение за малигнена дегенерация на язвата;

необходими консултации - хирург при показания за оперативно лечение при липса на ефект от консервативното лечение (перфорация, малигнена дегенерация, пенетрация към панкреаса, тежък неовладяващ се от консервативни средства кръвоизлив), гастроентеролог от МУ;

лечение и рехабилитация - диета, двумесечен лечебен курс с Н2 блокер или сукралфат, колоидален бисмутов субцитрат. През следващите 3 до 6 месеца - поддържаща терапия с половин от средната поддържаща лечебна доза. При незатворени язви до 6-ия месец се препоръчва оперативно лечение;

диспансерно наблюдение - провежда се от гастроентеролог от здравното заведение, обслужващо района на болните по местоживеене.

3. Глутенова ентеропатия и хроничен неспецифичен ентероколит с малабсорбционен синдром

периодичност и продължителност на наблюдението - прегледите се извършват един път годишно, а при показания - през 3 до 6 месеца. Наблюдението продължава до края на живота;

клиничен преглед - общ клиничен и коремен статус с насоченост към търсене на диаричен синдром и прояви на малабсорбция - консумация на тегло, дехидратация, хиповитаминоза, анемия, хипопротеинемия, хипокалциемия и други електролитни и метаболитни нарушения;

необходими изследвания - ПКК - при всеки преглед. При показания - показатели за преценка на малабсорбционния синдром, стеатореята, копрологични изследвания за бактериална и гъбна инфекция. Тънкочревна биопсия - при обостряне и подозрения за усложнения като лимфом, карцином;

необходими консултации - гастроентеролог от клиниките на МУ и при съмнение за усложнения - хирург, онколог;

лечение и рехабилитация - диетично хранене - безглутенова диета, а при неповлияване - кортикостероиди. При чревна дисбиоза - антибиотици и чревни антисептици;

диспансерно наблюдение - провежда се от гастроентеролог от здравното заведение, обслужващо района на болните по местоживеене.

4. Улцерозен колит. Болест на Крон. Аденоми на дебелото черво и генерализирана полипоза

периодичност и продължителност на наблюдението - прегледите се извършват през 6 до 12 месеца, а при персистиращ улцерозен колит - през два месеца. Наблюдението продължава до края на живота;

клиничен преглед - общ клиничен и коремен статус с насоченост към търсене на диариен синдром със съответната му характеристика, системни прояви, данни за водно-електролитни и метаболитни нарушения и клинични белези за развитие на усложнения;

необходими изследвания - ПКК, показатели за водно-електролитни и метаболитни нарушения, копрологични и серологични изследвания за бактериална и гъбна инфекция - при всеки преглед. Ректоскопия с биопсия - един път годишно. Колоскопия или иригогрофия - по индивидуална преценка и съмнение за малигнена дегенерация;

необходими консултации - хирург - при усложнения и индикации за оперативно лечение;

лечение и рехабилитация - диета, салазопирин или препаратите на 5-АСА, кортикостероиди, имуран, а при данни за инфекция - антибактериални и антимикотични средства. Ендоскопска или опретавна полипектомия при аденоми, колектомия при строги показания при улцерозен колит, оперативно лечение при строги показания при болест на Крон и чревна полипоза;

диспансерно наблюдение - провежда се от гастроентеролог от здравното заведение, обслужващо района на болните по местоживеене.

5. Хронични хепатити (хронични вирусни хепатити и хронични автоимунни хепатити). Чернодробна цироза, включително първична билиарна цироза. Болест на Уилсън. Хемохроматоза

периодичност и продължителност на наблюдението - прегледите се извършват през 6 месеца, а при показания - през 1 до 3 месеца. Наблюдението продължава до края на живота;

клиничен преглед - общ клиничен статус с насоченост към еволюцията на хепатоспленомегалията и клиничните белези за чернодробна функционална недостатъчност, портална хипертония, извънчернодробни и други клинични прояви на заболяването. При декомпенсирана цироза - контрол на оточно-асцитния синдром и търсене на хеморагична диатеза;

необходими изследвания - ПКК с тромбоцити, ретикулоцити, показатели за цитолиза (АСАТ, АЛАТ), холестаза (билирубин, алкална фосфатаза, ГГТП), хемолиза (ретикулоцити, серумно желязо, тест на Кумбс, общ белтък, протеинограма, фибриноген, протормбиново време, кръвна захар, холестерол - провеждат се един път годишно, а при показания на по-чести интервали. При хронични вирусни хепатити - маркери за HBV, HDV, HCV репликация - еднократно в началото на заболяването, а при необходимост по-често.

При автоимунен хепатит - антинуклеарни, антигладкомускулни антитела иимуноглобулини до 1-2 пъти годишно. Антимитохондриални антитела и имуноглобулини - при първична билиарна цироза - един път годишно. При болест на Уилсън - мед в серум и урина при всеки преглед. Чернодробна биопсия - на 2 години. Хемохроматоза - желязо, ЖСК и феритин в серума при всеки преглед. Чернодробна биопсия - по преценка на 2 години. Ехография, КАТ и Ђ-фетопротеин - при подозрение за първичен чернодробен карцином. Чернодробна биопсия за проследяване ефекта от лечението и проследяване еволюцията на заболюването до 1-2 пъти годишно при съответни показания;

необходими консултации - невролог и офталмолог при болест на Уилсън, хирург при кървене от варици при показание за хирургично лечение на асцита и кръвоизлива и относно вземане на решение за чернодробна трансплантация;

лечение и рехабилитация - антивирусни средства (интерферон) при хроничен активен вирусен хепатит със строго спазване на индикациите; кортикостероиди при автоимунни хронични хепатити; хепатопротектори, диуретици съобразно клиничните прояви при цироза. Депенициламин/купренил при болестта на Уилсън (без прекъсване до края на живота). Кръвопускания и евентуално лечение с десферал - при хемохроматоза; имуносупресори и урзодеоксихолева киселина при първична билиарна цироза;

Забележка. Лечението се провежда съобразно заболяването, неговия стадий, активност и усложнения при строга индивидуална преценка. Диспансерно наблюдение - провежда се от гастроентеролог в здравното заведение, обслужващо района на болните по местоживеене.

6. Хроничен панкреатит

периодичност и продължителност на наблюдението - прегледите се извършват през 6 до 12 месеца, при необходимост и по-често. Наблюдението продължава до края на живота;

клиничен преглед - общ клиничен преглед с насоченост към коремния статус, консумация на тегло, характеристиката на болковия синдром, клиничните прояви на панкреасната екзокринна недостатъчност (диария, стеаторея), панкреасен вторичен диабет, клинични данни за настъпили усложнения и други;

необходими изследвания - ПКК, амилаза и липаза в серум и урина, кръвна захар (евентуално профил и глюкозотолерантен тест) - при всеки преглед. Показатели за холестаза и малдигестия при съответни показания, ехография на панкреас, черен дроб и жлъчни пътища при всеки преглед, КАТ - при строги показания до 1 път годишно, ЕРХП - само при показания за оперативно лечение;

необходими консултации - хирург при настъпили усложнения, налагащи хирургично лечение (инфектирани кисти, панкреасен асцит, дуоденална стедоза, механичен иктер и др.), гастроентеролог от МУ;

лечение и рехабилитация - провежда се съобразно тежестта, клиничните прояви и настъпилите усложнения, диета, ензимни препарати (предпочитат се препарати с високо липазно съдържание - панцитрат, креон), аналгетици, лечение на диабета, Н2 блокери. Оперативно лечение - само при строги показания;

диспансерно наблюдение - провежда се от гастроентеролог в здравното заведение, обслужващо района на болните по местоживеене.

ХI. БОЛЕСТИ НА НЕРВНАТА СИСТЕМА

1. Паркинсонизъм

периодичност и продължителност на наблюдението - прегледи се провеждат през 3 до 6 месеца. Наблюдението е до края на живота;

клиничен преглед - общ клиничен статус с неврологичен статус;

необходими изследвания - електромиография при необходимост;

необходими консултации - психиатър, физиотерапевт;

лечение и рехабилитация - антипаркинсонови лекарствени средства, рехабилитация и балнеолечение;

диспансерно наблюдение - провежда се от невролог от здравното заведение, обслужващо района на болните по местоживеене, включително и Републиканския неврологичен диспансер в столицата.

2. Болест на Алцхаймер и съдова деменция

периодичност и продължителност на наблюдението - прегледите се провеждат през 3 до 6 месеца. Наблюдението продължава до края на живота;

клиничен преглед - общ клиничен с неврологичен и психичен статус;

необходими изследвания - очни дъна, ЕКГ, Доплерова сонография, КАТ на мозъка - по преценка и при необходимост;

необходими консултации - психолог, психиатър, интернист;

лечение и рехабилитация - невротропни вазоактивни и антипсихотични средства, двигателна и социална рехабилитация;

диспансерно наблюдение - провежда се от невролог от здравното заведение, обслужващо района на болните по местоживеене, включително и републикански неврологичен диспансер в столицата. Болни с психични отклонения се пренасочват за наблюдение от психиатър.

3. Мозъчно-съдова болест

периодичност и продължителност на наблюдението - прегледите се извършват през три месеца през първата година от заболяването, а след първата година два пъти годишно, а по преценка на лекаря - и по-често. Наблюдението продължава според еволюцията на болестта;

клиничен преглед - общ клиничен с неврологичен статус;

необходими изследвания - Доплерова сонография, КАТ на мозъка, ЕКГ, липиден профил, очни дъна - честота съобразно необходимостта;

необходими консултации - кардиолог, офталмолог, психиатър, интернист,физиотерапевт;

лечение и рехабилитация - вазоактивни, антиагрегантни, антиедемни иноотропни лекарствени средства. При необходимост и по преценка се провежда рехабилитация, физиотерапия и балнеолечение;

диспансерно наблюдение - провежда се през първата година от заболяването от невролог в здравното заведение, обслужващо района на болните по местоживеене, включително и в Републиканския неврологичен диспансер в столицата, а след това от личния терапевт и лекаря от СЛПЗ.

4. Множествена склероза и други демиелинизиращи заболявания

периодичност и продължителност на наблюдението - болните се наблюдават през 3 до 12 месеца. Наблюдението продължава до края на живота или по-кратко при благоприятна еволюция;

клиничен преглед - общ клиничен, неврологичен и офталмологичен статус;

необходими изследвания - отоневрологично изследване, евокирани потенциали, ядреномагнитен резонанс - по преценка и при необходимост;

необходими консултации - психиатър, офталмолог и отоневролог;

лечение и рехабилитация - имуносупресори, кортикостероиди, ноотропни имиорелаксантни лекарствени средства. Провежда се двигателна рехабилитация и балнеолечение;

диспансерно наблюдение - провежда се от невролог от здравното заведение, обслужващо района на болните по местоживеене, включително и Републиканския неврологичен диспансер в столицата.

5. Епилепсия

периодичност и продължителност на наблюдението - прегледите се провеждат през 3 до 12 месеца. Наблюдението продължава 5 години след последния припадък, а при болни с рецидивиращи припадъци - до края на живота;

клиничен преглед - общ клиничен и неврологичен статус;

необходими изследвания - ЕЕГ, очни дъна, КАТ - честота по преценка;

необходими консултации - психиатър;

лечение и рехабилитация - антиконвулсивни лекарствени средства, социална рехабилитация, трудоустрояване;

диспансерно наблюдение - провежда се от невролог от здравното заведение, обслужващо района на болните по местоживеене, включително и Републиканския неврологичен диспансер в столицата. При психични отклонения болните се прехвърлят за наблюдение от психиатър.

6. Миастения гравис

периодичност и продължителност на наблюдението - прегледите се извършват през период от 3 месеца. Наблюдението продължава до края на живота;

клиничен преглед - общ клиничен с неврологичен статус;

необходими изследвания - ЕМГ с простигминов тест, КАТ на тимусна жлеза и други изследвания по преценка и при необходимост;

необходими консултации - ендокринолог;

лечение и рехабилитация - антихолинестеразни, имуносупресивни и кортикостероидни лекарствени средства, социална и професионална рехабилитация;

диспансерно наблюдение - провежда се от невролог от здравно заведение, обслужващо района на болните по местоживеене, включително и Републиканския неврологичен диспансер в столицата.

7. Хередодегенеративни заболявания

Към тази група заболявания спадат миопатии, неврална мускулна атрофия, хепатолентикуларна дегенерация, ЛАС, хередоатаксин

периодичност и продължителност на наблюдението - прегледите се извършват през период от 3 до 12 месеца, а при необходимост по-често. Наблюдението продължава до края на живота;

клиничен преглед - общ клиничен с неврологичен статус;

необходими изследвания - ЕМГ, биопсия при миопатиите - по преценка биохимични и ензимологични изследвания при всеки преглед;

необходими консултации - генетик, гастроентеролог, психолог, интернист;

лечение и рехабилитация - лекараствени средства съобразно вида на заболяването, рехабилитационно и балнеосанаториално лечение;

диспансерно наблюдение - провежда се от невролог от здравното заведение, обслужващо района на болните по местоживеене, включително и Републиканския неврологичен диспансер в столицата.

ХII. БОЛЕСТИ НА ПИКОЧО-ОТДЕЛИТЕЛНАТА СИСТЕМА

1. Остър глумерулонефрит

периодичност и продължителност на наблюдението - прегледите се провеждат през 3 месеца в продължение на 1 година от началото на заболяването. След 12 месеца, ако персистира уринната находка или има други прояви, болният се превежда в диспансерната група на хроничните гломерулонефрити и интерстициални нефрити;

клиничен преглед - общ клиничен статус с насоченост за търсене на отоци, фебрилитет, артериална хипертония, макроскопска хематурия, прояви от инфекциозни огнища;

необходими изследвания - на всеки 3 месеца до една година се правят изследвания в рамките на малък нефрологичен комплекс (МНЛК):

антропометрия - телесно тегло;

изследване на сутрешна урина - белтък, седимент, рН-метрия, кристалурия, относително тегло (евентуално по Разбойников);

24-часова урина - изследване на обема и протеинурията;

серумен креатинин/урея;

общ белтък/албумин в кръвта;

хемоглобин, еритроцити, левкоцити с ДКК;

СУЕ.

При остатъчна патология до 12 месеца от началото на заболяването болните се хоспитализират допълнително за диагностично изясняване в специализирана клиника на МУ. По преценка и при необходимост се осъществява ехография на бъбреци, рентгенография на бял дроб, ЕКГ, изследване на очни дъна;

необходими консултации - ото-рино-ларинголог, стоматолог, офталмолог;

лечение и рехабилитация - саниране на фокална инфекция (консервативно или оперативно), антихипертензивна терапия, кортикостероиди;

диспансерно наблюдение - провежда се от нефролог от здравното заведение, обслужващо района на болните по местоживеене, включително и от диализни центрове.

2. Хронични гломерулонефрити и интерстициални нефрити

периодичност и продължителност на наблюдението - при установяване на клинична и имунологична активност прегледите се провеждат през 1 до 3 месеца. При данни за ремисия или бавна прогресия - през 3 месеца. Наблюдението продължава до края на живота;

клиничен преглед - общ клиничен статус с насоченост за търсене на отоци, фебрилитет, артериална хипертония, макроскопска хематурия;

необходими изследвания - изследвания, включени в МНЛК, при всеки преглед и допълнителни разширени изследвания по преценка на лекаря, който провежда наблюдението, в зависимост от формата и активността на процеса. Ехография, ЕКГ и очни дъна - изследванията се провеждат при необходимост;

необходими консултации - ото-рино-ларинголог, стоматолог, офталмолог, кардиолог при смесена патология и други специалисти по преценка на лекаря, който провежда наблюдението;

лечение и рехабилитация - щадящ режим, диета, саниране на инфекции, кортикостероиди, имуносупресори, антиагрегантни, антихипертензивни, антилипемични и диуретични лекарствени средства;

диспансерно наблюдение - провежда се от нефролог от здравното заведение, обслужващо района на болните по местоживеене, включително и от диализни центрове.

3. Колагенозни нефропатии

периодичност и продължителност на наблюдението - прегледите се провеждат през 1 до 3 месеца. Наблюдението е до края на живота;

клиничен преглед - общ клиничен статус с насоченост за търсене на отоци, фебрилитет, артериална хипертония, макроскопска хематурия;

необходими изследвания - МНЛК при всеки преглед и допълнителни разширени изследвания съобразно конкретния случай (търсене на антинуклеарни антитела, антиДНК, антитела, АНСА, криоглабулини и др.) по преценка. Ехография, ЕКГ и очни дъна - при необходимост;

необходими консултации - дерматолог, ревматолог, кардиолог, съдов хирург, офталмолог, невролог;

лечение и рехабилитация - щадящ режим, диета, кортикостероиди, имуносупресори, антиагрегантни, антихипертензивни и диуретични лекарствени средства;

диспансерно наблюдение - провежда се от нефролог от здравното заведение, обслужващо района на болните по местоживеене, включително и от диализни центрове.

4. Инфекции на пикочните пътища и пиелонефрити

периодичност и продължителност на наблюдението - прегледите през първите 3 месеца от началото на заболяването са през 15 дни, а при липса на активна инфекция и при стабилизация на състоянието - през 3 до 6 месеца. При активиране на инфекцията прегледите се провеждат както през първите 3 месеца. Наблюдението продължава до оздравяване, а при хронифициране до края на живота;

клиничен преглед - общ клиничен статус с насоченост към търсене на болки в кръста за бъбречни кризи, фебрилитет, дизурия, мътна урина и други;

необходими изследвания - МНЛК при всеки преглед и допълнителни разширени изследвания съобразно конкретния случай. Задължително се изследват урокултури в два последователни дни. След завършване на етиологично лечение - 2 до 3 бактериологични изследвания през 15 дни. При липса на инфекция и стабилизиране на състоянието микробиологично изследване през 3 до 6 месеца. При необходимост - ехография, контролна обзорна графия на БУМ, ЕКГ, контролна изотопна нефрография;

необходими консултации - уролог, андролог, гинеколог;

лечение и рехабилитация - щадящ режим, адекватна диета (приемане на повече течности), балнеолечение в Горна баня и Хисаря, антибиотици, химиотерапевтици, спазмолитици, отстраняване на предразполагащите фактори, ваксинотерапия;

диспансерно наблюдение - провежда се от нефролог от здравното заведение, обслужващо района на болните по местоживеене, включително и от диализни центрове.

5. Нефролитиаза

периодичност и продължителност на наблюдението - прегледите се провеждат през 3 до 6 месеца, а по преценка и по-често. Наблюдението продължава до края на живота;

клиничен преглед - общ клиничен статус с насоченост към търсене на болкова симптоматика от бъбреците и пикочните пътища, дизурия, хематурия, уроинфекция;

необходими изследвания - МНЛК при всеки преглед и допълнителни разширени изследвания съобразно конкретния случай (преди всичко урикозурия, калциурия с тестове на гладно и обременяване, натрий и урея в урината - за диетичен контрол). За изключване на пикочни инфекции - урокултури - от 2 до 3 през 15 дни след изостряне на заболяването. При необходимост - изследване на паратхормон, цитратурия, оксалурия, магнезиурия. Ехографии, рентгенови изследвания, изотопни изследвания - по преценка и при необходимост;

необходими консултации - уролог, ендокринолог;

лечение и рехабилитация - щадящ режим, диета, балнеолечение в Хисаря и Горна баня, спазмолитици, повлияване на калциурията и урикозурията, алкализиране на урината или подкиселяване;

диспансерно наблюдение - провежда се от нефролог от здравното заведение, обслужващо района на болните по местоживеене, включително и от диализни центрове.

6. Подагрозна нефропатия

периодичност и продължителност на наблюдението - прегледите се извършват през 3 месеца. Наблюдението продължава до края на живота;

клиничен преглед - общ клиничен статус с насоченост към търсене на метаболитен синдром, ставни прояви, артериална хипертония, нефролитиаза и др.;

необходими изследвания - МНЛК при всеки преглед, а при необходимост - креатининов клирънс, обмен на пикочната киселина, натрий и урея в урината за диетичен контрол, бъбрек уретер, мехур, холестерол, триглицериди, ехография, обзорна графия на БУМ, ЕКГ, очни дъна;

необходими консултации - ревматолог, уролог;

лечение и рехабилитация - диета (ограничение на белтъците, калоража и готварската сол и прием на повече течности), уриколитично, урикозурично лечение, алкализация на урината, антихипертензивни и хиполипемични лекарствени средства;

диспансерно наблюдение - провежда се от нефролог от здравното заведение, обслужващо района на болните по местоживеене, включително и от диализни центрове.

7. Автозомно-доминантна поликистоза

периодичност и продължителност на наблюдението - прегледите при болни в началните фази и с неусложнени форми на заболяването са през 6 месеца, а в останалите случаи - през 3 месеца. Наблюдението е до края на живота;

клиничен преглед - общ клиничен статус с насоченост към търсене на болкова симптоматика от бъбреците, палпаторна находка, хематурия и други;

необходими изследвания - МНЛК при всеки преглед и допълнителни разширени изследвания по преценка на лекаря, който води диспансерното наблюдение. Ехографско изследване - 2 пъти годишно;

необходими консултации - уролог;

лечение и рехабилитация - симптоматично лечение на инфекциите, артериалната хипертония и хематурията. Балнеолечение, а при усложнения - лечение на усложненията;

диспансерно наблюдение - провежда се от нефролог от здравното заведение, обслужващо района на болните по местоживеене.

8. Хронична бъбречна недостатъчност на консервативно и диализно лечение

периодичност и продължителност на наблюдението - прегледите при болни на консервативно лечение са през 3 месеца при стойности на серумния креатинин под 600 - 700 мкмол/л, а при болни с над тези стойности - ежемесечно. Наблюдението продължава до края на живота;

клиничен преглед - общ клиничен статус с насоченост към сърдечния и белодробен статус, АН, костната, мускулната система и телесното тегло;

необходими изследвания - разширен нефрологичен лабораторен комплекс (РНЛК), който включва:

ендогенен креатининов клирънс (24-часов или двучасов);

урея в 24-часова урина - мониториране на белтъчния внос; пикочна киселина (серумно ниво, денонощна урикозурия, клирънс на пикочната киселина);

калий, натрий, калций, фосфор (серумно ниво и денонощна уринна ексреция), алкална фосфатаза;

алкално-киселинно равновесие;

холестерол, триглицериди в кръвта, липопротеини;

коагулационен статус;

чернодробни проби (СГОТ, СГПТ, ГГТП, общ билирубин);

серумно желязо, ТЖСК.

Честотата и видът на отделните изследвания в комплекса са по преценка на лекаря, провеждащ диспансерното наблюдение. Абдоминална ехография, ЕКГ, рентгенография на бял дроб и на кости, а при необходимост и по преценка на лекаря - по-често. На 6 месеца изследване за Наа Ар, анти HCV антитела, а преди включване на диализа - и за СПИН;

необходими консултации - кардиолог, пулмолог, ревматолог и др. по преценка;

лечение и рехабилитация - диета, кетоаналози на есенциалните аминокиселини, фосфорсвързващи препарати, активни метаболити на вит. Д, еритропоетин, антихипертензивни. При стойности на серумния креатинин над 750 - 800 мкмол/л започва подготовка за диализно лечение, включително и траен съдов достъп за хемодиализа;

диспансерно наблюдение - провежда се от нефролозите от диализните центрове, обслужващи района на болните по местоживеене.

9. Терминална бъбречна недостатъчност и очакване на бъбречна трансплантация

периодичност и продължителност на наблюдението - прегледите се провеждат през 3 до 6 месеца. Наблюдението продължава до извършване на бъбречната трансплантация или до снемането от списъка на чакащите поради противопоказания. В последните случаи наблюдението продължава до края на живота;

клиничен преглед - общ клиничен статус с насоченост към телесното тегло, АН, сърдечния и белодробен статус, костната система;

необходими изследвания - еднократна типизация на HLA-антигените. Единпът на 6 месеца изследвания, включени в РНЛК, изследване на цитотксични антитела - два пъти годишно (май и ноември);

необходими консултации - кардиолог, пулмолог и други по преценка;

лечение и рехабилитация - vit D - аналози, антипаратиреоидни медикаменти, калциеви препарати, противоанемични средства;

диспансерно наблюдение - провежда се от нефролог в Републиканския диспансер за чакащи бъбречна трансплантация в сътрудничество с нефролога от диализния център по местоживеене.

10. Състояние след бъбречна трансплантация

периодичност и продължителност на наблюдението - прегледите се провеждат един път седмично през първите 6 месеца от трансплантацията, един път на 15 дни през следващите 6 месеца, един път месечно през втората година, 6 пъти годишно през 3-ата година и 4 пъти годишно след 3-ата година от трансплантацията. При усложнения или влошаване на състоянието по преценка на лекаря наблюдението може да се провежда и на по-малки периоди. Наблюдението продължава от момента на бъбречната трансплантация до края на живота или до отхвърляне на бъбрека и преминаване на болния отново на хемодиализа за лечение и наблюдение;

клиничен преглед - общ клиничен статус с насоченост към АН, сърдечния и белодробен статус, костната система, търсене симптоми на отхвърляне на трансплантата;

необходими изследвания - от 1-вия до 6-ия месец - 3 пъти месечно МНЛК,един път месечно РНЛК и определяне нивото на циклоспорин А в кръвта;

От 6-ия до 12-ия месец един път месечно МНЛК, РНЛК и определяне нивото на циклоспорин А в кръвта;

От 12-ия до 24-ия месец - един път месечно РНЛК и определяне нивото на циклоспорин А в кръвта;

От 24-ия до 36-ия месец - през два месеца РНЛК и определяне нивото на циклоспорин А в кръвта;

След 3 години от трансплантацията - през 3 месеца РНЛК и определяне нивото на циклоспорин А в кръвта;

Ехографски изследвания на трансплантанта и други изследвания по преценка на лекаря, провеждащ наблюдението;

необходими консултации - уролог, кардиолог, дерматолог, хепатолог, офталмолог, ендокринолог, гинеколог и други;

лечение и рехабилитация - кортикостероиди, азатиопирин, циклоспорин А, хепатопротективни средства, антилипемични средства, антипаратиреоидни средства, vit D-аналози, калциеви препарати, антихипертензивни и диуретични. При инфекциозни усложнения - антибактириални, противовирусни и противогъбични лекарствени средства;

диспансерно наблюдение - провежда се от трансплантолог от Републиканския диспансер по бъбречна трансплантация при МУ - София.

ХIII. НОВООБРАЗУВАНИЯ

Онкологични заболявания

периодичност и продължителност на наблюдението - честотата на прегледите е по преценка на лекаря, който провежда наблюдението, съобразно тежестта, локализацията и клиничната изява на заболяването. Наблюдението продължава до края на живота;

клиничен преглед - общ клиничен статус с насоченост към системата,засегната от болестния процес, телесното тегло, температура;

необходими изследвания - ПКК, тромбоцити, туморни маркери, биохимични изследвания съобразно локализацията на процеса, рентгенография на бял дроб, кости, ехография на коремни органи, КАТ, сцинтиграфия и други. Честотата и видът на изследванията се определят от лекаря, който провежда наблюдението;

необходими консултации - специалисти, съобразно локализацията и вида на заболяването. По преценка на лекаря, който провежда наблюдението, и специалисти от хирургическите специалности с оглед уточняване необходимостта от оперативно лечение и с други специалисти съобразно характера на заболяването и настъпилите усложнения;

лечение и рехабилитация - оперативно, химиотерапия, лъчетерапия и симптоматични лекарствени средства;

диспансерно наблюдение - провежда се от онколог от диспансера заонкологични заболявания, обслужващ района на болните по местоживеене.

Забележка: Предраковите заболявания и доброкачествените новообразувания се обособяват в рискова група. Наблюдението се осъществява от съответния специалист по профила на заболяването в съответното общопрофилно и специализирано здравно заведение, обслужващо болните по местоживеене. Периодичността, продължителността и показателите на изследване, както и консултациите с други снециалисти са по преценка на лекаря, който провежда наблюдението.

ХIV. ПРОФЕСИОНАЛНИ БОЛЕСТИ

1. Професионални белодробни болести

Пневмокониози: силикоза, силикотуберкулоза, силикатози, металокониози и други пневмокониози (леярска, каменоделска, пещоремонтчиците и други)

периодичност и продължителност на наблюдението - прегледите се извършват един път годишно за силикоза I, II и III стадий, силико-туберкулоза, силикатозите, металокониозите и другите пневмокониози. Рисковите групи - контрола L и контрола Z, се наблюдават един път на 2, респ. активно 3 години, а при необходимост и по-често. Наблюдението на всички пневмокониози се провежда до края на живота;

клиничен преглед - общ клиничен преглед с насоченост към белодробния и сърдечния статус;

необходими изследвания - ПКК, урина, ЕКГ, ФИД при всеки преглед; кръвно-газов анализ (КГА), кръвна захар, чернодробни проби и ЕхоКГ - по преценка. Рентгенография на белия дроб - при всеки преглед, а при показания томограми на 7, 9 и 11 см. За азбестозата се прави и профилна рентгенография на бял дроб в I косо положение - при всеки преглед;

необходими консултации - пулмолог, кардиолог;

лечение и рехабилитация - медикаментозно, симптоматично, санаториално - Шипка, Смолян, Трявна и др.;

диспансерно наблюдение - провежда се от завеждащ отделенията по професионални белодробни болести (ОПББ) в района, определен за обслужване на болните по месторабота или местоживеене, а за лицата с контрола Z и от цеховия лекар по месторабота.

2. Хронични неспецифични белодробни болести с професионална етиология

2.1. Хроничен бронхит

периодичност и продължителност на наблюдението - прегледите се извършват един път годишно, а при необходимост - по-често. Наблюдението продължава до края на живота;

клиничен преглед - общ клиничен преглед с насоченост към белодробния и сърдечен статус;

необходими изследвания - ПКК, урина, ЕКГ, ФИД - при всеки преглед;

КГА, кожно-алергично тестуване (при астматичните форми) - по преценка. Рентгенография на белите дробове и околоносните кухини през първата година - еднократно, а след това по преценка;

необходими консултации - пулмолог, ото-рино-ларинголог, а при необходимост - алерголог и кардиолог;

лечение и рехабилитация - медикаментозно, рехабилитация, ЛФК според състоянието на дихателната и сърдечно-съдовата система. Санаториално лечение - Шипка, Смолян, Трявна, гр. Сандански и Момин проход;

диспансерно наблюдение - провежда се от завеждащ отделенията за професионални белодробни болести в района, определен за обслужване на болните по месторабота или местоживеене.

2.2. Професионални белодробни алергични заболявания (бронхиална астма и хиперсензитивни пневмонити)

периодичност и продължителност на наблюдението - прегледите се осъществяват един път годишно, а по преценка - и по-често. Наблюдението продължава до края на живота;

клиничен преглед - общ клиничен преглед с насоченост към белодробния и сърдечния статус;

необходими изследвания - ПКК, урина, кръвна захар, чернодробни проби, ФИД, КГА, ЕКГ при всеки преглед, кожно-алергични проби с битови и професионални алергени и изследване на неспецифичната и специфична бронхиална реактивност - по преценка;

необходими консултации - пулмолог, ото-рино-ларинголог, алерголог, кардиолог и други по преценка;

лечение и рехабилитация - медикаментозно лечение, ЛФК според функционалното състояние на дихателната и сърдечно-съдовата система. Санаториално лечение - Шипка, Смолян, Трявна, гр. Сандански, Момин проход;

диспансерно наблюдение - провежда се от завеждащ отделенията за професионални белодробни болести в района, определен за обслужване на болните по месторабота или местоживеене.

3. Професионални отравяния

3.1. Състояния след прекарани остри професионални отравяния, при които могат да се очакват остатъчни клинични прояви (ранни или късни)

3.1.1. Отравяне с газове и метали с иритативно действие

периодичност и продължителност на наблюдението - прегледи до два пъти годишно по преценка. Наблюдението продължава до края на живота;

клиничен преглед - общ клиничен преглед с насоченост към дихателната система;

необходими изследвания - ПКК, урина - един път годишно, тежки метали в кръв и урина и рентгенография на белия дроб - по показания;

необходими консултации - пулмолог, ото-рино-ларинголог, невролог (при интоксикация с тежки метали);

лечение и рехабилитация - медикаментозно лечение, антидотно по преценка, ЛФК, балнеосанаториално;

диспансерно наблюдение - провежда се от завеждащ кабинет по професионални болести към районна болница.

3.1.2. Отравяне с органични разтворители, ациклични и циклични въглеводороди и техни производни, цианати, въглероден окис, ФОС, ХОС, сероводород, серовъглерод, поразяващи нервната система

периодичност и продължителност на наблюдението - прегледите се провеждат два пъти годишно. Наблюдението продължава до края на живота;

клиничен преглед - общ клиничен преглед с насоченост към неврологичния статус;

необходими изследвания - ЕЕГ, специализирани изследвания на периферна нервна система - един път годишно, а по преценка по-често;

необходими консултации - невролог;

лечение и рехабилитация - медикаментозно, ЛФК, санаториално;

диспансерно наблюдение - провежда се от завеждащ кабинет по професионални болести към обединена районна болница.

3.1.3. Отравяния с хлорирани въглеводороди и други органични разтворители, амино- и нитросъединения на бензола, арсеноводород, пестициди, хлорирани нафталини, увреждащи черния дроб

периодичност и продължителност на наблюдението - прегледите се провеждат два пъти годишно. Наблюдението продължава до края на живота;

клиничен преглед - общ клиничен преглед с насоченост към коремния статус;

необходими изследвания - ПКК, урина, СГОТ, СГТП, ГГТП, билирубин, ехография на коремни органи - един път годишно, а по преценка и по-често;

необходими консултации - гастроентеролог, а при показания - с хематологи невролог;

лечение и рехабилитация - медикаментозно, ЛФК, санаториално;

диспансерно наблюдение - провежда се от завеждащ кабинет по професионални болести към обединена районна болница.

3.1.4. Отравяне с бензол и неговите нитро- и аминопроизводни, хлорорганични пестициди, арсеноводород, тежки метали, увреждащи хемопоезата

периодичност и продължителност на наблюдението - прегледите се провеждат два пъти годишно. Наблюдението продължава до края на живота;

клиничен преглед - общ клиничен статус;

необходими изследвания - ПКК, серум на желязо, ЖСК, билирубин - един път годишно; СГОТ, СГПТ и ГГТР и тежки метали в биологични среди - по преценка;

необходими консултации - хематолог, а по преценка - гастроентеролог и невролог;

лечение и рехабилитация - медикаментозно, ЛФК, санаториално;

диспансерно наблюдение - провежда се от завеждащ кабинет по професионални болести към обединена районна болница.

3.2. Хронични професионални интоксикации

3.2.1. Хронично манганово отравяне

периодичност и продължителност на наблюдението - прегледите се провеждат един път годишно. Наблюдението продължава до края на живота;

клиничен преглед - общ клиничен преглед с насоченост към неврологичния и сърдечно-съдовия статус;

необходими изследвания - ПКК, урина, ЕЕГ, ЕМГ, ЕКГ - при всеки преглед,и по преценка чернодробни проби и манган в биологични течности, рентгенография на белия дроб, ехография на коремни органи;

необходими консултации - невролог, а при необходимост с гастроентеролог и кардиолог;

лечение и рехабилитация - медикаментозно, а при необходимост -антидотно. ЛФК, санаториално лечение.

диспансерно наблюдение - провежда се от завеждащ кабинет по професионални болести към обединена районна болница.

3.2.2. Винилхлоридна болест

периодичност и продължителност на наблюдението - прегледите се провеждат един път годишно. Наблюдението продължава до края на живота;

клиничен преглед - общ клиничен преглед с насоченост към неврологичния статус (главно периферна нервна система);

необходими изследвания - ПКК, вегетологични изследвания, капиляроскопия, ехография на коремни органи - при всеки преглед;

необходими консултации - невролог;

лечение и рехабилитация - симптоматично, ЛФК, санаториално;

диспансерно наблюдение - провежда се от завеждащ кабинет по професионални болести към обединена районна болница.

3.2.3. Хронични отравяния с органични разтворители, хлорорганични съединения и др., протичащи с хипо-, дис- и апластични състояния

периодичност и продължителност на наблюдението - прегледи два пъти годишно. Наблюдението продължава до края на живота;

клиничен преглед - общ клиничен статус;

необходими изследвания - ПКК при всеки преглед, а при показания - чернодробни ензими и ехография на коремни органи;

необходими консултации - хематолог, а при показания - гастроентеролог и невролог;

лечение и рехабилитация - симптоматично, ЛФК, санаториално;

диспансерно наблюдение - провежда се от завеждащ кабинет по професионални болести към обединена районна болница.

Забележка. В изброените хронични професионални отравяния в точка 3.2 се включват болни с по-лека форма на заболяване, при които се очаква прогресиране след прекратяване контакта с ноксата.

Болните с хронични професионални интоксикации с по-изразен и тежък стадий, когато са трудоустроени на друга работа или са с трайно частична или пълна загуба на трудоспособност (група инвалидност), се наблюдават от профпатолога, който ги обслужва по местоживеене. Той преценява и назначава схемата на наблюдението.

Болните с останалите професионални болести (от пренапрежение на мускулно-скелетната система, на периферната нервна система, на анализаторите - очен и слухово-вестибуларен, вибрационна болест) се наблюдават от завеждащ кабинета по професионални болести от съответната районна болница, който определя схемата на наблюдението.

ХV. БОЛЕСТИ НА ДИХАТЕЛНАТА СИСТЕМА

1. Специфични и хронични неспецифични белодробни болести

В групата на специфичните белодробни болести се включват всички форми на белодробна и извънбелодробна туберкулоза. В групата на хроничните неспецифични белодробни болести (ХНБЗ) се включват:

а) хроничен бронхит;

б) пневмосклероза;

в) емфизем на белите дробове;

г) бронхиектазии;

д) хроничен белодробен абсцес;

е) кисти на белите дробове;

ж) хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ);

з) бронхиална астма;

и) белодробен тромбоемболизъм;

к) белодробна саркоидоза;

л) белодробни микози.

периодичност и продължителност на наблюдението - честотата на контролните прегледи и продължителността на наблюдението на специфичните и хроничните неспецифични белодробни болести е в зависимост от диспансерната група, в която попада съответното заболяване;

клиничен преглед - общ клиничен статус с насоченост към дихателната система, а при извънбелодробните форми на туберкулоза - и към органа, засегнат от болестния процес;

необходими изследвания:

1. при белодробна туберкулоза: ПКК, СУЕ, урина, чернодробни ензими, реакция към ППД, микробиологично изследване на храчка, рентгенография на бял дроб, включително томография на бял дроб при необходимост, бласттрансформационен тест и др. Честотата и видът на изследванията, които следва да се извършат, се определя от лекаря, извършващ диспансерното наблюдение, съобразно диспансерната група;

2. при извънбелодробна туберкулоза: ПКК, СУЕ, урина, чернодробни ензими, реакция към ППД и др. съобразно локализацията на болестния процес. Честотата и видът на изследванията, които следва да се извършат, се определя от лекаря, извършващ диспансерното наблюдение, съобразно диспансерната група;

3. при хронични неспецифични белодробни заболявания: ПКК, СУЕ, урина, биохимични изследвания, функционално изследване на дишането (ФИД), изследване на върхов експираторен дебит (ВЕД), кръвно-газов анализ (КГА), рентгенография на бял дроб, вкл. томография, микробиологично изследване на храчка, ЕКГ, перфузионна и вентилаторна сцинтиграфия на бял дроб и др. Честотата и видът на изследванията, които следва да се извършат, се определя от лекаря, извършващ диспансерното наблюдение, съобразно диспансерната група;

необходими консултации - със специалисти съобразно вида и тежестта на заболяването по преценка на лекаря, който провежда наблюдението, и пулмолози от Държавната университетска болница за белодробни болести (ДУБББ) - София, Държавната болница за белодробни болести (ДБББ) - София, и специализирани клиники на МУ;

лечение и рехабилитация - индивидуално за всеки болен според вида и тежестта на заболяването по преценка на лекаря, провеждащ наблюдението;

диспансерно наблюдение - провежда се от пулмолог от пневмо-фтизиатричен диспансер (кабинет в общопрофилно здравно заведение), обслужващ болния по местоживеене.

Групите на болните със специфични и хронични неспецифични белодробни заболявания са:

нулева група - за диагностична обработка на болни със специфични и хронични неспецифични белодробни заболявания;

първа група - за активна диспансерна обработка на болни с туберкулоза;

втора група - за диспансерно наблюдение на болни с туберкулоза;

трета група - за диспансерен контрол на болни с туберкулоза;

четвърта група - за здрави контактни лица;

пета група - за болни с извънбелодробна туберкулоза;

шеста група - за застрашени от специфично заболяване лица;

седма група - за болни от ХНБЗ.

I. В група 0 влизат лица, нуждаещи се от установяване активността на процеса и/или диагностично уточняване. Наблюдението в тази група продължава до 6 месеца, след което здравите се свалят от отчет, а болните се прехвърлят в друга диспансерна група съобразно вида и тежестта на заболяването.

II. В I група се включват всички бацилоносители (БК положителни при директна микроскопия или микробиологична посявка на храчка) и болните с активен специфичен белодробен процес.

1. Болните от I група се подразделят на:

а) Iа група - болни с новооткрит туберкулозен процес или изостряне и рецидив след проведено ефективно лечение;

б) Iб група, в която влизат болни, при които вследствие непълноценно проведено антибактериално или хирургично лечение (или при невъзможност за провеждането им) се е оформил хроничен туберкулозен процес;

бацилоотделители с хронична деструктивна туберкулоза при наличие набацилоотделяне и каверни повече от 2 години;

болни, неотделящи туберкулозни бактерии, но с наличие на инкапсулиранемпием и с туберкулом с разпадане.

2. Еднократното намиране на БК при лица без явни туберкулозни изменения в белите дробове и бронхите е недостатъчно, за да се вземат на отчет в тази група.

3. Бацилоотделителите с предшестващи рентгенологични изменения, показващи пресно разпадане, в т. ч. и при рецидиви, преминават от Iа група във II група след изчезване на микобактериите от храчките и наличие на клинико-рентгенологични данни за стихване на белодробния процес.

4. Лицето се снема от епидемиологичен отчет като бацилоотделител към ХЕИ още в хода на основния курс на лечение при клинико-рентгенологично подобрение, ако се установят три последователни отрицателни посявки. На тези лица се провеждат санитарно-профилактични мероприятия, както към болен с отворена форма на ТБК до превеждане на лицето във II група.

5. При болните от Iб група, при които каверната въпреки лечението персистира и има периодично отделяне на БК в храчките, се извършва следното:

а) след първата негативна посявка се правят още три последователни посявки. Ако те са отрицателни и са съчетани с обратна динамика на заболяването, болните се снемат от епидемиологичен отчет като бацилоотделители към ХЕИ, но остават като заразни огнища по отношение на санитарно-противоепидемичните мероприятия на диспансера;

б) наблюдението на болните от тази група продължава още една година с посявки още три пъти през 4 месеца. Ако посявките са негативни, болните се превеждат във II група, където се наблюдават две години. Изследват се за БК през 6 месеца с посявка и се водят с диагноза фиброзно-кавернозна ТБК (отворен негативен синдром) или цироза на белите дробове (отворен негативен синдром);

в) в случаите, когато една от посявките се окаже положителна, независимоот клинико-рентгенологичната динамика се постъпва, като болните се връщат в Iб група.

6. Болни, при които настъпи промяна във формата и фазата на процеса, но лечението им не е приключено, диагнозата може да бъде изменена, но те остават на отчет в Iа група през целия срок, необходим за лечението им.

7. Болните от Iа група, приключили ефективно лечение, се проверяват не по-рядко от един път на два месеца, а при лечение в домашна обстановка - всеки месец.

III. Прехвърляне на болни от Iа във II група.

1. Прехвърлянето на болни от I във II група се определя от фазата, формата, разпространеността и бацилоотделянето, както и от наличието или липсата на обременяващи фактори и/или съпътстващи заболявания.

2. Прехвърлянето на болните от I група, открити във фаза на разпадане с наличие на бацилоотделяне, във II група става след приключване на основния курс на лечение и стихване на процеса (изчезване на кухината и БК в храчките, всмукване на огнищата), но не по-рано от 6-12 месеца след изчезването на разпадането и туберкулозните бактерии.

3. Прехвърлянето на болните от I във II група става не по-рано от 12-18 месеца при значително разпространение на процеса, усложнено протичане и/или наличие на следните обременяващи фактори:

а) несвоевременно откриване;

б) разпространеност на процеса;

в) напреднала възраст;

г) несистемно проведено лечение;

д) недисциплинираност на болния;

е) бавна еволюция на процеса;

ж) вълнообразно протичане на заболяването;

з) наличие на следтуберкулозни изменения с функционални нарушения;

и) съпътстващи заболявания и състояния, отслабващи съпротивата на организма, като: силикоза, диабет, тежки нервни или психически заболявания, алкохолизъм, наркомания, прекарани интерурентни заболявания или травми, бременност, раждане и др.

4. При ограничени процеси без разпадане и без БК в храчките превеждането във II група може да стане веднага след приключване на основния курс на лечение, ако е настъпило стихване на процеса.

5. След сполучлива белодробна резекция при отсъствие на туберкулозни изменения в останалите части на белия дроб болните се превеждат във II група 6 месеца след операцията.

6. При болни с обширни остатъчни изменения, инкапсулирани плеврити и емпиеми, задържането в I група се удължава с още 12-18 месеца.

7. Превеждането на болни от I в III група не се извършва, освен при болните с плеврити, пресни огнищни, инфилтративни и дисеминирани форми с ограничена разпространеност, когато в резултат на лечението е настъпило оздравяване.

IV. Втора група включва болни със стихнал туберкулозен процес и трайната безбацилност.

1. Болните от II група подлежат на контролен преглед веднъж на три месеца, а ако са подложени на активна терапия в домашна обстановка - на два месеца.

2. Болни, които са прехвърлени във II група при пълна неактивност на процеса, престояват една година (освен случаите с отворен негативен синдром), след което се прехвърлят в III група.

3. Болни, прехвърлени от I във II група с все още съществуващи данни за активност, престояват в нея 1,5 години.

4. Болни с единични туберкуломи с размер над 4 см или с множествени такива при липса на признаци за активност и разпадане, при противопоказано хирургично лечение, както и преведените болни с инкапсулирани плеврити и емпиеми остават във II група за 3 години.

5. През време на престоя на болните във II група изследването за БК се извършва при всеки контролен преглед.

V. Трета група включва лицата, при които всички белези на активност са изчезнали и са в процес на клинично оздравяване. В тази група се включват и лица, които имат открити при флурографски (или рентгенов преглед по друг повод) неактивни изменения, чиято давност не може да се определи.

1. Клинично оздравяване съществува при изчезване на субективните и обективни признаци на болестта. Клинично оздравяващи са и случаите с пневмосклероза, бронхиектазии, емфизем, сърдечно-белодробна недостатъчност, обусловени от фиброзно-циротичен процес, развил се на мястото на активни туберкулозни изменения или свързани с хирургическа намеса.

2. Престоят в III група трае 3 години, след което лицата се свалят от диспансерно наблюдение като клинично здрави освен при наличието на:

а) цироза след деструктивна туберкулоза, голяма хирургическа намеса или хронично-дисеминирана туберкулоза;

б) негативни белодробни изменения със съпътстващи заболявания;

в) отворен негативен синдром, остатъчна кухина или цироза на белите дробове;

г) разпространеност на остатъчните посттуберкулозни изменения (ангажиране на повече от един белодробен дял).

3. Болните от III група се проверяват клинично не по-рядко от 1 път на 6 месеца, а бактериологично - един път годишно.

VI. В IV група се включват здрави лица, намиращи се в контакт с болни от туберкулоза, с бацилоотделители или с болни с доказана каверна.

1. Контактните лица се проверяват клинично и микробиологично веднъж на 3 месеца и се наблюдават през цялото времетраене на контакта. Като контактни се привличат и децата и юношите, които са в контакт с болни от туберкулоза, макар и без бацилоотделяне, водени в I група със следните форми:

а) инфилтративно-пневмонична ТБК;

б) огнищна и хематогенно-дисеминирана белодробна ТБК.

2. При контактните лица се провеждат следните профилактични мероприятия:

а) оздравяване на туберкулозните огнища;

б) повишаване общата съпротива на организма;

в) химиопрофилактика и БЦЖ ваксинация.

VII. В V група се включват болни с извънбелодробна туберкулоза.

1. Според активността на процеса болните се подразделят на:

а) V1 - активна туберкулоза;

б) V2 - стихваща туберкулоза;

в) V3 - неактивна туберкулоза.

2. Болните от V група подлежат на контролен преглед в същите срокове както болните от I, II и III група, като освен прегледите, извършвани от специалистите съобразно локализацията на извънбелодробната форма, задължително се преглеждат веднъж годишно от пневмофтизиатър.

3. При съчетаване на белодробна с извънбелодробна туберкулоза болният се поставя в съответната група в зависимост от това, коя форма е по-активна. Ако и двете форми са в активна фаза, болният се води в I или II група със знаменател - V група.

VIII. В VI група се водят лица, застрашени от специфично заболяване или рецидив. Те са показани за прилагане на химиопрофилактика. Тази група се дели на 2 подгрупи:

1. VIа група - лица, които показват високи стойности на туберкулиновите проби със или без интоксикация, но без изразени морфологични изменения.

2. VIб група - лица с неактивни туберкулозни изменения в белите дробове в случаите, когато:

а) боледуват от диабет, от силикоза;

б) имат резекция на стомаха;

в) са преболедували от туберкулоза с остатъчни изменения, вкл. и тезис метатуберкулозна пневмосклероза;

г) са наблюдавани в III група в посочения по-горе период от време и нямат данни за активност на специфичния процес.

Лицата от VI група посещават диспансера два пъти годишно и по преценка на лекаря се подлагат на химиопрофилактика, а тези от VIб група посещават диспансера един път годишно.

IX. VII група - болни с хронични неспецифични белодробни заболявания.

Според активността на процеса болните от тази група се разделят на следните подгрупи:

1. VIIа - фаза на обостряне на заболяването, при която болните се нуждаят от стационарно или амбулаторно лечение и остават в тази група до настъпване на трайна ремисия;

2. VIIб - фаза на стихване, при която болните се контролират най-малко два пъти годишно, а тези с ограничена пневмосклероза, хроничен абсцес, емфизем, белодробни кисти - един път годишно.

Болните от саркоидоза се наблюдават ежемесечно през първите 3 месеца от откриване на заболяването. След това: до 1 година - през 3 месеца, до 3 години - през 6 месеца, до 5 години - ежегодно. При същите болни се изследва при необходимост дифузионен капацитет и кръвна захар.

Болните с остра форма на белодробен тромбоемболизъм се наблюдават ежемесечно в продължение на 1 година, а при тези с хронично рецидивираща форма честотата на наблюдението е по преценка на лекаря, който го провежда, и съобразно тежестта, разпространеността и наличието на дихателна и/или сърдечна недостатъчност.

Забележка. Наблюдението, лечението и рехабилитацията на болните с бронхообструктивни състояния се провежда съобразно изискванията на националния консенсус за бронхиална астма и хронична обструктивна белодробна болест.

Забележка. На диспансеризираните болни, които получават периодично хемотрансфузии, се извършват и допълнителни наблюдения и изследвания съгласно изискванията на Наредба № 43 от 1995 г. за профилактика и контрол на вирусните хепатити в Република България (ДВ, бр. 103 от 1995 г.).

ХVI. ПСИХИЧНИ РАЗСТРОЙСТВА

Психиатричната диспансеризация се осъществява от всички специализирани психиатрични служби (психиатрични болници, клиники, кабинети, отделения, диспансери, психично-здравни центрове), които разработват програми за продължителна връзка с пациента извън периода на активното болнично или извънболнично лечение (т.е. извън епизод на обслужване).

Програма за поддържащо лечение при шизофрения

Фармакотерапевтичен модул за обучение в социални умения, модул за социална защита, модул за семейно консултиране.

Програма за противорецидивно лечение при афективни разстройства

Фармакотерапевтичен модул, психосоциален модул.

Програма за медицински и психосоциални грижи при психоорганични състояния

(Вследствие напр. на болестта на Алцхаймер, мозъчно-съдова болест, епилепсия, алкохолизъм, изоставане в умственото развитие и др.)

Фармакотерапевтичен модул, модул за надомни грижи, психосоциален модул.

1. Шизофрения

периодичност и продължителност на наблюдението - на диспансерно наблюдение подлежат лица, чийто първи епизод на боледуване е наложил активно лечение над една година и всички лица, приключили втори епизод на боледуване. Лицата се информират за препоръчителността на дългогодишното, неограничено във времето лечение. Осведомяват се за предполагаемите нежелани ефекти и им се разяснява програмата на службата за тяхното мониториране;

инициатива - постига се уговорка за терапевтично поведение при рецидив или нов пристъп и за приноса на болния, близките и персонала към поддържането на контакта с пациента и в периода на пристъп;

клиничен преглед - съдържателните области на интервюто включват: проверка за продромите на пристъп, за странични явления, за нивото на социално функциониране, за идеи за самоубийство или агресия;

необходими изследвания, консултации, лечение и рехабилитация - следва се протоколът на програмата, развита от службата;

диспансерно наблюдение - провежда се от съответната психиатрична служба.

2. Афективни разстройства

периодичност и продължителност на наблюдението - на проследяване подлежат лица след втори пристъп, настъпил преди изтичането на тригодишен светъл период, след пристъп, непоследван от светъл период; след приключен пристъп, чиято лична, социална или здравна цена се преценява като много висока. Срокът на противорецидивното лечение се уговаря съобразно протокола на противорецидивната програма. Очаква се готовност от лицето да се ангажира за 3-5 години с поемане на лекарства, прегледи и лабораторен контрол с уговорка за преразглеждане на споразумението след изтичане на посочения срок;

инициатива - постига се уговорка за терапевтично поведение при рецидив или нов пристъп и за приноса на болния, близките и персонала към поддържането на контакта с лицето и в периода на пристъп;

клиничен преглед - съдържателните области на интервюто включват: проверка за продромите на пристъп, за странични явления, за нивото на социално функциониране, за идеи за самоубойство и агресия;

необходими изследвания, консултации, лечение и рехабилитация - следва се протоколът на програмата, развита от службата.

3. Психоорганични състояния

периодичност и продължителност на наблюдението - наблюдението продължава, докато съществува възможност за поддържане на личността в общността (до настаняване в дом). Минималната честота на контактите е два пъти в годината;

инициатива - болният, близките, психиатричната служба;

клиничен преглед - областите на оценка включват: емоционална, познавателна и паметова сфера; телесно състояние; себеобгрижване; социално функциониране; ниво на зависимост от грижи;

необходими консултации, изследвания, лечение и рехабилитация - съгласно протокола на програмата, развита от службата.

Забележка. Тази наредба не отменя Наредба № 10 от 26.V.1987 г. на МЗ (ДВ, бр. 47 от 1987 г.) и Методично указание за диспансерната дейност на психиатричните служби № 8 от 12.VI.1986 г. на МЗ (публикувано в служебен бюлетин, бр. 8 от 1986 г.).