Държавен вестник, брой 6 от 21.I

Чл. 1. С тази наредба се уреждат условията и редът за лицензиране на обекти за производство и преработка на птицевъдна продукция с цел да се приведат в известност всички производители и преработватели на птицевъдна продукция и условията, при които произвеждат.

Чл. 2. На лицензиране подлежат всички обекти на юридически лица и еднолични търговци за производство и преработка на птицевъдна продукция, предназначена за пазара.

Чл. 3. Обекти за производство и преработка на птицевъдна продукция са селекционните и размножителните ферми за кокошки, пуйки, гъски, патици, токачки, пъдпъдъци, гълъби и фазани; люпилни; ферми за отглеждане на кокошки носачки; ферми за отглеждане на бройлери, пуйчета за месо, гъсета и патета за месо и гушене; птицекланици и цехове за сортиране и преработка на яйца; складови бази за съхранение на птицевъдна продукция; цехове за производство на полуготови и готови храни от птиче месо и яйца; цехове за преработка на кланични отпадъци и пух и перушина.

Чл. 4. Не подлежат на лицензиране придворни птицеферми с до 500 кокошки носачки и пилета бройлери, до 100 птици от останалите видове, домашни люпилни с капацитет при еднократно зареждане до 100 яйца.

Чл. 5. За да бъдат лицензирани, обектите трябва да:

1. притежават архитектурен строителен план;

2. отговарят на изискванията на Наредба № 7 от 25 май 1992 г. за хигиенните изисквания за здравна защита на селищната среда (обн., ДВ, бр. 46 от 1992 г.; изм. и доп., бр. 46 от 1994 г.);

3. отговарят на ветеринарно-санитарните изисквания;

4. отговарят на нормативните изисквания за безопасна експлоатация и противопожарна охрана;

5. отговарят на нормативните изисквания за опазване на околната среда.

Чл. 6. Лицензирането се извършва със заповед на министъра на земеделието и хранителната промишленост и се вписва в регистър.

Чл. 7. (1) Заявлението за издаване на лиценз се подава в областното управление "Земеделие и хранителна промишленост" и се придружава от комплект документи в два екземпляра:

1. заверено копие от архитектурния строителен план;

2. удостоверение от съответната хигиенно-епидемиологична служба;

3. разрешително от Националната ветеринарно-медицинска служба;

4. разрешително от териториалната служба за противопожарна охрана;

5. удостоверение от компетентния орган по опазване на околната среда;

6. технологична и профилактична програма за производство и преработка на птицевъдна продукция и за вида и обема на продукцията, разработени и заверени от Института по птицевъдство - гр. Костинброд;

7. заверено копие от решението или удостоверението от съда за съдебна регистрация на заявителя;

8. документ за данъчна регистрация;

9. документ от регистрацията в Националния статистически институт.

(2) В 15-дневен срок областните управления "Земеделие и хранителна промишленост" изготвят становище и изпращат комплекта с документацията до управление "Животновъдство" в Министерството на земеделието и хранителната промишленост.

Чл. 8. Лицензът се издава в двумесечен срок от подаването на документите. Отказът за издаване на лиценз се мотивира писмено и за него се уведомява заявителят. Отказът се обжалва по реда на Закона за административното производство.

Чл. 9. (1) Лицензът се издава за срок 3 години.

(2) Тарифата за таксите за издаване на лиценз по чл. 6 ежегодно най-късно до 15 януари се утвърждава от министъра на земеделието и хранителната промишленост.

(3) Действието на лицензното право за срока по ал. 1 се продължава със заверка на министъра на земеделието и хранителната промишленост след заплащане на таксите по утвърдената тарифа.

Чл. 10. Правата по лиценза не могат да се прехвърлят или преотстъпват на други юридически лица или еднолични търговци.

Чл. 11. Лицензопритежателят е длъжен:

1. да притежава документи, удостоверяващи произхода на птиците и суровините, рецептурното съдържание на полуготовите и готовите храни от яйца и птиче месо и стандартизирани опаковки;

2. произведената продукция да отговаря на БДС и другите нормативни документи;

3. да спазва зооветеринарните изисквания за отглеждане, производство и преработка на птици и птицевъдна продукция;

4. когато по време на действие на лицензното право се промени характерът на производството или лицензопритежателят не е в състояние да осигури някое от условията за упражняване на това право, той незабавно уведомява областното управление "Земеделие и хранителна промишленост", което от своя страна уведомява Министерството на земеделието и хранителната промишленост;

5. да допуска в лицензирания обект експерти от управление "Животновъдство" на Министерството на земеделието и хранителната промишленост, Националната ветеринарномедицинска служба и експерти селекционери за контрол и проверка на технологичните, санитарните и селекционните нормативни изисквания.

Чл. 12. (1) Контролът по изпълнението на наредбата се осъществява от експертите, посочени в чл. 11, т. 5.

(2) При извършване на контрола контролните органи имат право:

1. на свободен достъп в контролираните обекти;

2. да изискват необходимата информация и документи;

3. да вземат проби и мостри за лабораторни изследвания;

4. да привличат експерти, когато характерът на проверката изисква това;

5. да проверяват технологичната изправност на обектите.

Чл. 13. (1) При осъществяване на функциите си контролните органи:

1. установяват точно фактите и отразяват обективно резултатите от проверки в констативни протоколи;

2. дават заключение по възражения във връзка с проверката;

3. опазват служебната, производствената и търговската тайна.

(2) Контролните органи не могат да използват информацията от проверката извън предназначението й.

Чл. 14. При констатиране на нарушения на наредбата министърът на земеделието и хранителната промишленост по предложение на контролните органи може:

1. да сезира правозащитните органи;

2. да спре действието на лиценза за определен срок;

3. да отнеме лиценза.

Чл. 15. Лицензът се отнема със заповед на министъра на земеделието и хранителната промишленост по предложение на областните управления "Земеделие и хранителна промишленост".

Чл. 16-17. (Зал. - ДВ, бр. 18 от 1997 г.)