Държавен вестник, брой 76 от 6.VIII

Отменена с § 1, т. 24 от заключителните разпоредби на Постановление № 162 на Министерския съвет от 23 юли 2002 г. за приемане на Наредба за държавните изисквания за придобиване на висше образование на образователно-квалификационните степени "бакалавър", "магистър" и "специалист" - ДВ, бр. 76 от 6 август 2002 г., в сила от 6 август 2002 г.

Чл. 1. (1) Висше образование по специалностите "Балетно изкуство (балетна педагогика, балетна режисура, балетознание)" от професионално направление "Музикално и танцово изкуство" за образователно-квалификационни степени "бакалавър" и "магистър" се придобива във висши училища, които отговарят на изискванията на Закона за висшето образование и на наредбата.

(2) Висше образование по специалностите "Балетно изкуство (балетна педагогика)" се придобива за образователно-квалификационните степени "бакалавър" с професионална квалификация "балетмайстор-педагог" и "магистър" с професионална квалификация "магистър по балетна педагогика". За специалностите "Балетно изкуство (балетна режисура)" и "Балетно изкуство (балетознание)" висше образование се придобива само за образователно-квалификационна степен "магистър" след придобита образователно-квалификационна степен "бакалавър" по специалността "Балетно изкуство (балетна педагогика)".

(3) формите на обучение са редовна и задочна.

Чл. 2. Сроковете за редовната форма на обучение са:

1. за образователно-квалификационна степен "бакалавър" - 4 учебни години, съответстващи на 8 семестъра, с общ минимален хорариум 2800 учебни часа;

2. за образователно-квалификационна степен "магистър" за лица, притежаващи образователно-квалификационна степен "бакалавър" с професионална квалификация "балетмайстор-педагог" - не по-малко от една учебна година, съответстваща на два семестъра, през които се изучават минимум 7 учебни дисциплини с общ минимален хорариум 700 часа.

Чл. 3. Приемането на студенти за обучение в случаите по чл. 2, т. 1 и 2 се извършва чрез конкурсни изпити, както следва:

1. за образователно-квалификационна степен "бакалавър" - чрез писмен изпит по методика на класическия танц и устен изпит по теория и практика, като резултатите се оценяват по шестобалната система;

2. за образователно-квалификационна степен "магистър" - чрез конкурсни изпити при условия и по ред, определени в правилниците на висшите училища, като резултатите се оценяват по шестобалната система.

Чл. 4. (1) Обучението включва задължителни, избираеми и факултативни учебни дисциплини.

(2) За образователно-квалификационна степен "бакалавър" минималният брой задължителни учебни дисциплини и минималният им хорариум са, както следва:

(3) Висшите училища могат да включват в учебните планове на всяка специалност като задължителни учебни дисциплини и други освен посочените в чл. 4, ал. 2.

(4) Минималният хорариум на задължителните учебни дисциплини при задочната форма на обучение не може да бъде по-малък от половината на предвидения за редовната форма, а срокът за обучението е с една учебна година над определения за редовната форма.

(5) Хорариумът на факултативните учебни дисциплини не може да надхвърля 10 на сто от общата аудиторна заетост по учебен план.

Чл. 5. Висшите училища организират педагогическа практическа подготовка на студентите за образователно-квалификационна степен "бакалавър" с минимален хорариум 40 учебни часа.

Чл. 6. (1) Лекционните курсове на не по-малко от половината от задължителните учебни дисциплини, определени в чл. 4, ал. 2, се преподават от хабилитирани в съответното научно направление лица на основна работа във висшето училище.

(2) Лекционните курсове на не по-малко от 60 на сто от задължителните учебни дисциплини, включени в учебните планове за образователно-квалификационна степен "магистър", и семестриалните изпити по тях се провеждат от хабилитирани в съответното научно направление лица на основна работа във висшето училище.

(3) По решение на академичния съвет до 20 на сто от лекционните курсове по задължителните учебни дисциплини и семестриалните изпити по тях могат да се провеждат от нехабилитирани преподаватели с образователна и научна степен "доктор" в съответното научно направление и до 10 на сто - от нехабилитирани преподаватели с образователно-квалификационна степен "магистър" по съответната специалност в съответствие с действащото законодателство.

(4) С решение на академичния съвет до 50 на сто от лекционните курсове и семестриалните изпити по избираемите и факултативните учебни дисциплини могат да се провеждат от преподаватели с образователно-квалификационна степен "магистър" по съответната специалност в съответствие с действащото законодателство.

Чл. 7. (1) Обучението за образователно-квалификационна степен "бакалавър" завършва с държавен изпит.

(2) Обучението за получаване на образователно-квалификационна степен "магистър" завършва със защита на дипломна работа.

Чл. 8. (1) Държавните изпити или защитата на дипломна работа се организират и провеждат от комисия, в състава на която влизат не по-малко от трима хабилитирани преподаватели в съответното научно направление.

(2) Съставът на всяка изпитна комисия се определя със заповед на ректора на висшето училище.

Чл. 9. Студентите, изпълнили задълженията си по учебния план, в който са отразени изискванията на наредбата, получават диплома за образователно-квалификационна степен "бакалавър" или "магистър" и професионална квалификация в съответствие с Държавния регистър на образователно-квалификационните степени по специалности във висшите училища на Република България.