Държавен вестник, брой 42 от 14.IV

Чл. 1. С тази наредба се определят:

1. мерките срещу проникване и разпространение на инфлуенца (грип) по птиците, причинявана от високопатогенни вируси на инфлуенцата;

2. методите за диагностика на заболяването;

3. мерките за ограничаване и ликвидиране на инфлуенцата;

4. задълженията на ветеринарномедицинските органи, физическите и юридическите лица за предпазване от проникване и при поява на заболяването.

Чл. 2. (1) Внос на живи птици се разрешава от страни, свободни от инфлуенца по птиците, в които не се провежда ваксинация срещу заболяването.

(2) Внесените птици се поставят на задължителна карантина и се изследват по схема, определена от генералния директор на Националната ветеринарномедицинска служба (НВМС).

(3) Срокът на карантината е от 3 до 8 месеца, в зависимост от предназначението на птиците.

(4) Декоративните птици се карантинират по местодомуване за срок 1 месец.

Чл. 3. Транзит на живи птици се разрешава в зависимост от епизоотичната обстановка и при изпълнение условията по чл. 2, ал. 1.

Чл. 4. Внос на продукти от птици се разрешава:

1. от страни, свободни от инфлуенца по птиците, в които не се провежда ваксинация срещу заболяването;

2. от страни с установена инфлуенца, ако:

а) възникналите епизоотични огнища са ликвидирани най-малко 6 месеца преди вноса;

б)продуктите са добити извън заразената зона най-малко 6 месеца след ликвидиране на последния случай на инфлуенца и са претърпели обработка, гарантираща унищожаването на вируса.

Чл. 5. Редът и условията за внос, износ и транзит на птици и птичи продукти се уреждат с Наредба № 1 за граничен контрол и карантина (обн., ДВ, бр. 41 от 1990 г.; изм., бр. 31 от 1993 г.).

Чл. 6. За предпазване на страната от проникване и разпространение на инфлуенца по птиците НВМС провежда следните общи профилактични мерки:

1. регистрация на обектите, в които ще бъдат настанени и ще се отглеждат птици;

2. контрол върху придвижването и търговията с птици и птичи продукти;

3. контрол върху пазарите за птици;

4. контрол върху обектите, в които се отглеждат птици, и върху движението на хора и транспортни средства в тях;

5. контрол върху люпилни, птицекланици и предприятия за преработка на хранителни или технически продукти от птичи произход;

6. контрол върху събирането и обезвреждането на отпадъците от обектите, в които се отглеждат птици от люпилните, от птицекланиците и от предприятията за преработка на птичи продукти;

7. периодични дезинфекции, дезинсекции и дератизации в обектите по т. 4 и 5 и дезинфекция на влизащите в страната превозни средства;

8. периодични клинични прегледи и сондажни серологични изследвания на домашни и отстреляни диви птици.

Чл. 7. При установяване на инфлуенца по птиците в съседни страни НВМС провежда допълнително следните мероприятия:

1. в районите, граничещи със засегнатите страни, се извършва регистрация на домакинствата и броя на отглежданите птици в тях;

2. извършва ежеседмични клинични прегледи, аутопсия на умрели птици и лаборатории изследвания.

Чл. 8. (1) Мерките по чл. 6 и 7 се изпълняват от кметовете, ветеринарномедицинските специалисти, собствениците и управителите на птицевъдни обекти и на предприятията за добив и преработка на птичи продукти, като:

(2) Кметовете:

1. определят със заповед състава на местната епизоотична комисия и организират нейната работа;

2. провеждат регистрация на птиците и на обектите, в които се отглеждат;

3. осигуряват условия за извършване на клиничните прегледи на птиците;

4. със заповед въвеждат ограничителните мерки, предписани от държавните ветеринарномедицински органи.

(3) Ветеринарномедицинските специалисти:

1. извършват клинични прегледи, аутопсии и лаборатории изследвания в специализираната лаборатория;

2. издават ветеринарномедицински свидетелства за придвижване на птици и птичи продукти;

3. уведомяват незабавно регионалната ветеринарномедицинска служба (РВМС) при съмнение за инфлуенца по птиците;

4. контролират изпълнението на мерките, предвидени в наредбата.

(4) Собствениците и управителите на обекти, в които се отглеждат птици:

1. водят на отчет броя на птиците и представят информацията в кметството и в РВМС;

2. проектират и изграждат обектите след съгласуване с държавните ветеринарномедицински органи;

3. изпълняват разпорежданията на държавните ветеринарномедицински органи по отглеждането и здравеопазването на птиците;

4. предоставят птиците за клинични прегледи и за вземане на проби за лаборатории изследвания;

5. при заболявания или повишена смъртност на птиците в обектите незабавно уведомяват ветеринарномедицинските специалисти;

6. предават на екарисажа или по указание на ветеринарномедицинския специалист обезвреждат труповете на умрелите птици;

7. осигуряват охрана на обектите за недопускане контакти с други животни и външни лица.

(5) Собствениците и управителите на предприятия за добив и преработка на птичи продукти и на фуражни заводи:

1. приемат за клане и преработка само птици и птичи продукти с ветеринарномедицинско свидетелство;

2. осигуряват условия за дезинфекция на влизащите и излизащите от предприятието транспортни средства;

3. предават на екарисажа отпадъци и конфискати;

4. осигуряват охрана на обекта за недопускане контакти с животни и външни лица;

5. при провеждане на мерките срещу заболяването изпълняват указанията на ветеринарномедицинските органи.

(6) Търговците на птици и птичи продукти:

1. придвижват птици и птичи продукти само с ветеринарномедицински документи;

2. уведомяват незабавно ветеринарномедицинските специалисти при масово заболяване или смъртност на птиците;

3. почистват превозните средства и ги предоставят за дезинфекция под контрол на ветеринарномедицинските специалисти (органи).

Чл. 9. При съмнение за инфлуенца по птиците до идването на специализиран диагностичен екип на НВМС ветеринарният лекар:

1. поставя под възбрана птицевъдния обект, като не допуска:

а) влизането и излизането на хора в него без негово разрешение;

б) вкарването, изкарването и преместването на птици, птичи продукти, трупове на умрели птици, постеля, тор, фуражи, инвентар, обувки, превозни средства и др., които могат да бъдат носители на вируса;

в) клането на птици;

г) използването на яйца за разплод и консумация от птицевъдния обект.

2. уведомява незабавно РВМС, като описва клиничните признаци, патологоанатомичните и епизоотологичните данни;

3. разпорежда да се подготви и зареди с дезинфекционен разтвор площадка за дезинфекция на обувките и мивки за ръцете с подходящи дезинфекционни средства;

4. изисква от собствениците и управителите на обекта информация за броя и вида на птиците в него и броя на умрелите птици по категории и помещения за период 21 дни преди появата на болестта;

5. уведомява кмета за мерките, посочени в т. 1, и по преценка поставя под възбрана други обекти, в които се отглеждат птици и преработват птичи продукти, имащи технологични връзки със засегнатия обект.

Чл. 10. Собствениците и управителите на птицевъдни обекти, на предприятията за добив и преработка на птичи продукти и търговците на птици:

1. незабавно уведомяват ветеринарния лекар при поява на масова заболеваемост и смъртност по птиците;

2. до идването на ветеринарния лекар:

а) изолират обекта и не допускат външни лица в него;

б) преустановяват придвижването, разместването и прегрупирането на птиците в обекта;

в) преустановяват посещения на други обекти с подобна дейност;

г) изпълняват разпорежданията на ветеринарния лекар, посочени в чл. 9, т. 1, 3, 4.

Чл. 11. Възбраната върху обекта и мерките, посочени в чл. 9 и 10, се отменят от органите на НВМС при непотвърждаване на диагноза инфлуенца по птиците.

Чл. 12. При сигнал за инфлуенца по птиците НВМС незабавно изпраща екип от специалисти, които извършва епизоотологично

проучване, на място взема материал за лаборатории изследвания и ги транспортира до специализираната лаборатория в ЦНИВМИ - София.

Чл. 13. (1) Диагнозата се поставя на базата на епизоотологичните, клиничните, патолого-анатомичните и лабораторните изследвания.

(2) В лабораторията се използват стандартни методи за изолиране и идентификация на вируса:

1. изолация на вируса чрез инокулиране в алантоисната кухина на 9 - 11-дневни кокоши ембриони.

2. имунодифузионна реакция в агаров гел за доказване на нуклеокапсидния или матричния антиген;

3. реакция хемаглутинация с птичи еритроцити;

4. реакция за задържане на хемаглутинацията;

5. венозен интрапатогенен индекс на 5-6-седмични пилета.

Чл. 14. Ръководителят на лабораторията по чл. 12:

1. поддържа постоянна диагностична готовност;

2. изследва незабавно получените проби и писмено уведомява за резултата главно управление на НВМС и съответната РВМС;

3. използва утвърдените от МБЕ методи за диагностика, посочени в чл. 13, ал. 2;

4. изпраща проби за потвърждаване на диагнозата в световната референтна лаборатория;

5. съхранява изолираните теренни щамове на вируса на инфлуенца по птиците.

Чл. 15. (1) При лабораторно потвърждаване на диагноза инфлуенца по птиците генералният директор на НВМС уведомява:

1. незабавно всичките си поделения и ведомствените ветеринарни служби към МО, МБР и Министерството на транспорта;

2. в срок 24 часа ветеринарните служби в съседните страни и международните ветеринарни организации - Ветеринарен комитет на Европейския съюз и Международното бюро по епизоотиите.

(2) Министъра на земеделието, горите и аграрната реформа определя със заповед мерките за ограничаване и ликвидиране на заболяването, както и за финансирането им.

(3) Кметовете издават заповед, в която посочват мерките за предпазване, ограничаване и ликвидиране на инфлуенцата по птиците в зависимост от особеностите на съответния регион, като посочват границите на заразената, застрашената и предпазната зона.

(4) Генералният директор на НВМС издава заповед за:

1. провеждане на епизоотологично проучване за изясняване:

а) източника и пътя на разпространение на инфекцията;

б) времето на предполагаемото проникване на вируса в птицевъдния обект;

в) периода на скрито протичане на инфекцията;

г) наличието на други обекти, в които има вероятност за проникване на вируса;

д) технологичните и епизоотичните връзки на засегнатия птицевъден обект с обектите по буква "г";

е) придвижването на възприемчиви птици и продукти от тях, хора и транспортни средства до други обекти с епизоотично значение;

ж) райони на разпространение на заболяването;

з) броя на птиците в засегнатия и застрашените птицевъдни обекти;

2. определяне района на разпространение на заболяването, броя на заболелите и контактните птичи стада, обекти и др. (застрашените);

3. незабавно убиване на птиците от засегнатия обект и обезвреждане на труповете, отпадъците, фуражите и торовата постеля под контрола на ветеринарномедицинските органи по начин, гарантиращ унищожаването на вируса;

4. установяване на добитото месо, яйца и птичи продукти от обекти, включително тези, добити през инкубационния период, и тяхното обезвреждане под контрола на ветеринарномедицинските органи по начин, гарантиращ унищожаването на вируса;

5. механично почистване и дезинфекция на помещенията и терена около тях, на транспортните средства и инвентара след унищожаване на птиците.

Чл. 16. Въз основа на епизоотологичното проучване НВМС определя три зони: заразена зона "А", застрашена зона "Б" и предпазна зона "В".

Чл. 17. (1) Заразена зона "А" включва:

1. епизоотичното огнище със засегнатите обекти;

2. територията на цялото населено място;

3. населените места в радиус 3 км от огнището;

4. птичите стада в други населени места извън трикилометровата зона, имали епизоотична връзка със засегнатия обект.

(2) Кметът на общината със заповед нарежда:

1. всички птици да се поставят при оборен режим и пред входа им да се изграждат дезинфекционни площадки;

2. да се извърши пререгистрация на птицевъдните обекти и броя на животните в тях;

3. гледачите да останат в засегнатия птицевъден обект до унищожаване на животните и извършване на дезинфекция;

4. собственикът на обекта да осигурява изхранването на птиците и условия за нормална работа и битово устройване на лицата в обекта;

5. влизане и излизане на лица и транспортни средства от птицевъдния обект да се допуска с

разрешение на ветеринарномедицинските органи след преминаване през ветеринарно-санитарен филтър;

6. епизоотичното огнище да се контролира денонощно от ветеринарномедицинските органи;

7. около засегнатия обект и на входно-изходните пътища на засегнатото населено място да се поставят денонощни полицейски постове за контрол върху движението на хора и транспортни средства;

8. да се поставят предупредителни надписи за констатирана инфлуенца по птиците;

9. забранява вкарването и изкарването на птици, птичи продукти, трупове на умрели птици, тор, торова постеля, фураж, изнасянето на инвентар и други предмети от засегнатия обект, които могат да бъдат носители на вируса;

10. да се извършват ежедневни клинични прегледи и периодично да се изпращат материали за лаборатории изследвания;

11. за установяване на скрито вирусоносителство да се изследват птиците от обектите, имали пряк и косвен контакт с епизоотичното огнище;

12. намиращите се на територията на птицевъдния обект фуражи, птичи продукти, контаминирани малоценни предмети да се унищожават (или обезвреждат) под контрола на ветеринарномедицинските органи; стойността им да се заплаща на собствениците след оценка от комисия, назначена от министъра на земеделието, горите и аграрната реформа;

13. да се организира залавянето и унищожаването на скитащи кучета и отстрел на диви птици в района на засегнатия птицевъден обект;

14. пред входовете на обекта да се изграждат дезинфекционни площадки и рампи за претоварване на фураж, храна за хора и други материали;

15. в засегнатото населено място да се извършва ежедневна дезинфекция на пътищата и на обектите с епизоотично значение;

16. забранява провеждането на пазари и изложби за птици.

Чл. 18. Собствениците на унищожените птици се обезщетяват по реда, посочен в Наредба № 24 от 1996 г. за обезщетяване на собствениците на животни, унищожени с профилактична и диагностична цел (ДВ, бр. 75 от 1996 г.).

Чл. 19. (1) Забранява се придвижването на птици, яйца, птичи продукти, тор, торова постеля и фураж.

(2) По изключение се допуска придвижването на птици за незабавно клане до определени птицекланици с разрешението и под контрола на държавните ветеринарномедицински органи.

Чл. 20. (1) Усилената възбрана продължава 30 дни след ликвидиране на епизоотичното огнище и се преминава към условна възбрана, през което време се извършват:

1. основно механично почистване и заключителна дезинфекция на помещенията, инвентара, складовите и битовите помещения, вътрешния транспорт, пътищата и района на засегнатия птицевъден обект;

2. обезвреждане на тора и отпадъците;

3. дезинфекция на работното облекло на персонала;

4. ежеседмични клинични прегледи на птиците в зона "А";

5. серологични изследвания на незасегнатите стада;

6. дезинсекция и дератизация на птицевъдните обекти.

(2) След изтичане на условната възбрана, която продължава 1 месец, се разрешава заселването на птицевъдния обект със здрави птици.

(3) Дезинфекцията се извършва по схема и с дезинфектанти, одобрени от държавните ветеринарномедицински органи.

Чл. 21. (1) Застрашената зона "Б" включва територията в радиус най-малко 5 км от външната граница на зона "А".

(2) В тази зона се изпълняват мероприятията, посочени в чл. 17, ал. 2, т. 1, 2, 5, 6, 9, 10, 11, 13, 15 и 16.

(3) Забранява се изнасянето на:

1. птици с изключение на предназначените за клане в определени от държавните ветеринарномедицински органи птицекланици;

2. разплодни яйца с изключение на насочените за определена люпилня от държавните ветеринарни органи;

3. тор, торова постеля, фураж, технически суровини от птичи произход, отпадъци от птицевъдните и птицепреработвателните предприятия без разрешение на държавните ветеринарномедицински органи.

Чл. 22. (1) Предпазната зона "В" включва територията в радиус най-малко 10 км от външната граница на зона "Б".

(2) Границата на зоната се определя в зависимост от стопанско-икономическите връзки между обектите с епизоотично значение.

(3) В тази зона се провеждат следните мероприятия:

1. преброяване, регистрация и контрол върху движението на птиците;

2. ежеседмични клинични прегледи на птиците и изпращане на материали за лаборатории изследвания;

3. поддържане от собствениците на денонощна охрана и дезинфекционни площадки на входа на птицевъдните обекти;

4. ежедневни профилактични дезинфекции в обектите с епизоотично значение под контрола на държавните ветеринарномедицински органи;

5. аутопсии, събиране и обезвреждане на труповете на умрелите животни, на отпадъците от птицевъдните и птицепреработвателните предприятия под контрола на държавните ветеринарномедицински органи;

6. забрана за провеждане на пазари и изложби за птици.

Чл. 23. В птицевъдните обекти, предприятията за добив и преработка на птичи продукти, екарисажи, фуражни заводи, ветеринарни лечебници, институти и станции извън посочените зони се въвеждат засилени ветеринарно-санитарни мерки.

Чл. 24. Ограничителните мерки в зони "А", "Б" и "В" се прекратяват със заповед на министърана земеделието, горите и аграрната реформа не по-рано от 30 дни след унищожаването на болните и контактните птици в засегнатия птицевъден обект от зона "А" и извършване на заключителна дезинфекция.

Чл. 25. (1) Профилактична ваксинация срещу инфлуенца по птиците не се използва.

(2) Принудителна ваксинация се извършва при опасност от широко разпространение на болестта със заповед на министъра на земеделието, горите и аграрната реформа по предложение на генералния директор на НВМС.

(3) В заповедта по ал. 2 се посочват:

1. районът, в който се извършва ваксинацията;

2. видовете птици, подлежащи на ваксинация;

3. субтипът на ваксината;

4. схемата на ваксинация;

5. ограниченията върху придвижването и търговията с ваксинираните птици и продуктите от тях.

(4) Националната ветеринарномедицинска служба разработва програма за санитарно клане на ваксинираните птици в случаите по ал. 2.

(5) Националната ветеринарномедицинска служба изготвя списък на вида и количеството ваксина срещу инфлуенца по птиците, в случай че има решение за поддържане на резерв от ваксини за прилагане на принудителна ваксинация.