Държавен вестник, брой 98 от 11.XII

Чл. 1. С тази наредба се определя процедурата за обявяване на обектите на недвижимото културно-историческо наследство за паметници на културата и за архивиране на документацията за тях.

Чл. 2. Недвижимо културно-историческо наследство по смисъла на тази наредба е съвкупността от автентични материални свидетелства за човешко съществуване и дейност, които принадлежат неразделно към средата, в която или за която са създадени, както и трайно принадлежащите им движими ценности.

Чл. 3. (1) Процедурата за обявяване на обектите от недвижимото културно-историческо наследство за паметници на културата включва:

1. идентифициране;

2. деклариране;

3. заключителна комплексна оценка;

4. утвърждаване, обнародване и регистриране.

(2) Предложенията за обявяване на обектите на недвижимото културно-историческо наследство за паметници на културата се подготвят от Националния институт за паметниците на културата (НИПК).

(3) Обявяването на недвижими паметници на културата се извършва системно - по ежегодни териториални програми.

(4) Обявяването на недвижими паметници на културата може да се извършва и инцидентно - при възникнали неотложни обстоятелства.

Чл. 4. (1) Програмите по чл. 3, ал. 2 се подготвят от НИПК. Техният обхват и съдържание се утвърждават от министъра на културата. Разходите за командировки, материали и информационно обезпечаване, свързани с тяхното изпълнение, се осигуряват целево в бюджета на НИПК.

(2) Разходите за командировки, материали и информационно обезпечаване, свързани с инцидентното обявяване на недвижими паметници на културата по предложения на общини, се финансират от съответните общински бюджети.

Чл. 5. С обявяване на обектите от недвижимото културно-историческо наследство за паметници на културата се определят видът и категорията им и се регламентира режимът за тяхното опазване.

Чл. 6. (1) Видът на обектите на недвижимото културно-историческо наследство се определя в зависимост от:

1. принадлежността им към определен исторически период;

2. пространствената им структура и териториалния им обхват;

3. научната и културната област, към която те се отнасят;

4. местоположението им.

(2) Според принадлежността им към определен исторически период обектите на недвижимото културно-историческо наследство са:

1. праисторически;

2. антични;

3. средновековни;

4. възрожденски;

5. от Новото време.

(3) Според пространствената им структура и териториалния им обхват обектите на недвижимото културно-историческо наследство са:

1. единични обекти;

2. групови обекти:

а) ансамбъл - териториално обособима структура от обекти на недвижимото културно-историческо наследство, чиито елементи се намират в определени пространствени, естетически и смислови взаимоотношения помежду си и с прилежащата им среда;

б) комплекс - разновидност на ансамбъла, чиито елементи принадлежат на една функционална общност;

в) историческо селище - цялостно урбанизирано образувание, което, независимо дали се е развивало постепенно във времето или е планово създадено, е наситено с културно-исторически свидетелства от една или няколко епохи;

г) историческа зона - обособима структура от селищна, извънселищна територия или част от акватория, наситена със свидетелства за културата или историята на една или няколко исторически епохи.

(4) Според научната и културната област, към която се отнасят, обектите на недвижимото културно-историческо наследство са:

1. (изм. - ДВ, бр. 20 от 2001 г.) археологически-материални следи на човешка дейност от минали епохи, съществуващи в руинно състояние над земята и/или в земните пластове - на сушата и във водните басейни на територията на страната;

2. исторически - структури, паметни знаци и места, свързани със забележителни исторически събития и личности;

3. архитектурно-строителни-самостоятелни сгради и инженерни съоръжения или съчетания от тях, които имат значение за развитието на архитектурно-строителното изкуство и наука;

4. художествени - произведения на изящните, монументалните и приложните изкуства като неразделни елементи от пространствената среда, в която или за която са създадени;

5. на урбанизма и културния пейзаж - пространствено обособими структури от селищна или извънселищна територия, разпознаваеми по устойчивата им композиция и от значение за развитието на градоустройствената наука, взаимодействието на човека с природната среда, притежаващи структурообразуваща или поддържаща роля за развитието на населено място или извънселищна територия;

6. на парковото и градинското изкуство - териториално или пространствено обособени структури, разпознаваеми по устойчивата им композиция и от значение за развитието на паркоустройственото изкуство и наука;

7. етнографски - свидетелства за бит, занаяти, умения, обичаи, вярвания, представляващи неразделни елементи от пространствената среда, на която принадлежат, и значими от гледна точка на етнологията;

8. производствено-технически и индустриалнотехнологични - самостоятелни сгради или комплекси от сгради и инженерни съоръжения с прилежащото им техническо оборудване, които имат значение за развитието на техническата култура и индустриалните технологии.

(5) Според местоположението им спрямо селищни структури обектите на недвижимото културно-историческо наследство са:

1. в населено място;

2. в извън населено място.

Чл. 7. Според културно-историческата им стойност обектите на недвижимото културно-историческо наследство се степенуват във:

1. категория "световно значение" - обекти с общочовешка стойност според критериите, утвърдени от международната конвенция за защита на световното наследство;

2. категория "национално значение" - обекти с изключителна стойност за българската история и култура;

3. категория "местно значение" - обекти, свързани с местна история и култура;

4. категория "ансамблово значение" - обекти с относително ниска индивидуална културно-историческа стойност, които поддържат пространствената характеристика на груповия паметник, към който принадлежат;

5. категория "за сведение" - обекти с ниска индивидуална културно-историческа стойност, които са носители на информация за научната и културната област, към която се отнасят.

Чл. 8. Режимите за опазване на обектите на недвижимото културно-историческо наследство са комплекс от правила и норми, които включват:

1. териториален обхват:

а) граници на обекта и на неговите съставни елементи - ако са идентифицирани такива;

б) граници на охранителната му зона - ако е определена такава;

2. предписания за опазване на обекта и неговата среда.

Чл. 9. (1) Специален режим за опазване - резерват, може да се определя за групови обекти на недвижимото културно-историческо наследство или части от тях, които имат категория "национално значение".

(2) Правилата и нормите на този режим осигуряват най-висока степен на опазване.

Чл. 21. Списъците на декларираните обекти на недвижимото културно-историческо наследство, предложени от НИПК за придобиване на статут "паметник на културата" по смисъла на чл. 12 от Закона за паметниците на културата и музеите, се утвърждават от:

1. Комитета за Световно наследство към ЮНЕСКО - за паметниците на културата от световно значение, чрез Националната комисия на ЮНЕСКО по предложение на министъра на културата;

2. Министерския съвет - за паметниците на културата с режим "резерват" по предложение на министъра на културата и министъра на регионалното развитие и благоустройството;

3. министъра на културата - за всички останали категории паметници.

Чл. 22. (1) Списъците на паметниците на културата, утвърдени по реда на чл. 21, се обнародват в "Държавен вестник".

(2) До обнародване на утвърдените списъци в "Държавен вестник" НИПК при необходимост издава временно удостоверение на заинтересуваните лица.

Чл. 23. Обнародваните в "Държавен вестник" паметници на културата се регистрират в Националния регистър на недвижимите паметници на културата.

Чл. 24. Националният институт за паметниците на културата издава удостоверения за регистрираните паметници на културата.

Чл. 25. Паметниците на културата се отписват и прекатегоризират по реда на тяхното утвърждаване. Отписването и прекатегоризирането се обнародват в "Държавен вестник".

Чл. 26. (1) Националният научно-документален архив при НИПК осъществява провежданата от Главно управление на архивите при Министерския съвет държавна политика при формирането на националния архивен фонд за недвижимото културно-историческо наследство и неговото опазване.

(2) Устройството и дейността на Националния научно-документален архив се определят с правилник, издаден от директора на НИПК и съгласуван с директора на Централния държавен архив.

Чл. 27. (1) Националният архивен фонд на Националния научно-документален архив съдържа документи за обектите на недвижимото културно-историческо наследство в Република България, както и за обекти, свързани с българската история и култура извън нейната територия.

(2) Националният архивен фонд на Националния научно-документален архив съдържа:

1. оригинала на Националния регистър на недвижимите паметници на културата;

2. оригиналите на списъците на декларираните обекти на недвижимото културно-историческо наследство;

3. оригиналите на досиетата на декларираните обекти и регистрираните паметници на културата;

4. нормативни документи в областта на опазването на недвижимото културно-историческо наследство и ратифицираните от Република България международни документи в тази област;

5. научни разработки и други документи, свързани с обектите на недвижимото културно-историческо наследство и опазването на недвижимите паметници на културата - научно мотивирани предложения, научни теми, директивни планове-концепции, опорни планове и териториалноустройствени схеми, копия от действащи застроителни и регулационни планове, архивни планове и кадастри, фототека, видеотека и др.

(3) Досиетата на недвижимите паметници на културата и обектите на недвижимото културно-историческо наследство се образуват от всички документи, включително и тези, обект на авторско право, които се събират и създават за тях в процеса на обявяването, популяризирането и опазването им.

Чл. 28. (1) Екземпляр от създадената извън НИПК документация за недвижими паметници на културата и обектите на недвижимото културно-историческо наследство, свързана с техния статут или намеса по тях) задължително се предава безвъзмездно в Националния научно-документален архив за неговото попълване.

(2) Неизпълнението на разпорежданията по ал. 1 се наказва по Закона за държавния архивен фонд и Правилника за прилагане на Закона за държавния архивен фонд.

Чл. 29. (1) Специализираните органи по опазването на недвижимите паметници на културата към общините, районите и кметствата създават и попълват местен архив за недвижимите паметници на културата и обектите на недвижимото културно-историческо наследство и организират неговото ползване съгласно правилник, приет от общинския съвет на съответната община, Държавния архив по места и съгласуван с НИПК.

(2) Националният научно-документален архив при НИПК оказва съдействие и методическо ръководство на специализираните органи по опазването на недвижимите паметници на културата към общините, районите и кметствата при изпълнение на дейностите, посочени в ал. 1.

Чл. 30. Националният научно-документален архив създава н поддържа компютризирана информационна система за недвижимите паметници на културата и обектите на недвижимото културно-историческо наследство в Република България и за тези, свързани с българската история и култура извън нейната територия.