Държавен вестник, брой 109 от 20.XI

Чл. 1. С тази наредба се определят:

1. мерките срещу проникване и разпространение на везикулозна болест по свинете в страната;

2. мерките за диагностика на заболяването;

3. мерките за ограничаване и ликвидиране на везикулозната болест по свинете;

4. задълженията на ветеринарномедицинските органи, физическите и юридическите лица за предпазване от проникване и поява на везикулозна болест по свинете.

Чл. 2. (1) Внос на свине се разрешава от страни свободни от везикулозна болест и при условие, че:

1. не се извършва ваксинация в страната;

2. заболяването не е установено най-малко две години преди вноса;

3. предвидените за внос свине са родени и отгледани на територията на страната.

(2) Свине, внесени за разплод, се подлагат на задължителна 30-дневна карантина в карантинни бази одобрени от Националната ветеринарномедицинска служба (НВМС), и се изследват по схема, утвърдена от НВМС.

(3) Внесените за клане свине се изколват до 48 часа в кланици, одобрени от НВМС.

(4) Транзит на свине и продукти от свине се разрешава от НВМС в зависимост от епизоотичната обстановка.

Чл. 3. Внос на продукти от свине се разрешава от страни, свободни от везикулозна болест, в които не се провежда ваксинация и когато:

1. възникналите епизоотични огнища са ликвидирани най-малко една година преди износа чрез унищожаване на болните и контактните свине и е проведен серологичен контрол на свинете в развъдните и угоителни стопанства;

2. суровите продукти от свине са добити най-малко една година след последния случай на везикулозна болест.

Чл. 4. За предпазване на страната от проникване и разпространение на везикулозна болест по свинете НВМС провежда следните общи профилактични мерки:

1. идентификация на свинете за разплод и регистрация на обектите в които се отглеждат;

2. контрол върху придвижването и търговията със свине и продукти от тях;

3. контрол върху пазарите и изложбите за животни;

4. контрол върху свиневъдните обекти и върху движението на хора и транспортни средства в тях;

5. контрол върху отглеждането на свине при пасищни условия;

6. контрол върху кланици и месопреработвателни предприятия, предприятия за преработка на технически продукти от свине, екарисажи, предприятия произвеждащи фуражи за свине, ветеринарни институти и станции и извършените в тях дезинфекции, дезинсекции и дератизации;

7. контрол върху събирането , обезвреждането и използването на кухненските и кланичните отпадъци за храна на свине;

8. контрол върху събирането и обезвреждането на отпадъците от паркингите до пътища с международен трафик, от летища, морски и речни гари и гранични контролнопропускателни пунктове;

9. дезинфекция на влизащите в страната превозни средства;

10. проверка на влизащите в страната лица и транспортни средства за продукти от животински произход, непретърпели термична обработка като намерените се конфискуват и унищожават под контрол на държавен ветеринарен лекар.

Чл. 5. (1) При установяване на везикулозна болест по свинете в съседни страни освен мерките по чл. 4 НВМС провежда и:

1. ежеседмични клинични прегледи на свинете в застрашените райони;

2. сондажни серологични изследвания на домашни и отстреляни диви свине;

3. засилен контрол върху движението и търговията със свине и продукти от тях и върху обектите с епизоотично значение, имащи връзка със свине;

4. ограничение върху движението на животни в двукилометровата гранична зона.

(2) Министърът на земеделието, горите и аграрната реформа издава заповед за мерките по ал. 1 и за забрана на вноса на свине и продукти от тях в страната.

Чл. 6. (1) Мерките по чл. 4 и 5 се изпълняват от кметовете, ветеринарномедицинските специалисти, собствениците и управителите на свиневъдни обекти и предприятия за добив и преработка на продукти от свине и от търговците на свине и продукти от тях.

(2) Кметовете:

1. определят със заповед състава на местната епизоотична комисия и организират нейната работа;

2. организират регистрацията на свинете;

3. осигуряват помощен персонал при клиничните прегледи и идентификацията на свинете;

4. осигуряват условия за извършване на контролна дейност от страна на ветеринарномедицинските органи;

5. въвеждат със заповед ограничителните мерки, предписани от държавните ветеринарномедицински органи;

6. районират пашата на свине в местата, в които е разрешено отглеждането им при пасищни условия.

(3) Ветеринарномедицинските специалисти:

1. извършват клинични прегледи и аутопсии;

2. вземат проби за лабораторно изследване;

3. уведомяват незабавно регионалната ветеринарно-медицинска служба (РВМС) при съмнение за везикулозна болест по свинете.

(4) Ветеринарните лекари издават ветеринарномедицински свидетелства при придвижването на свине и продукти от тях

(5) Собствениците и управителите на свиневъдни обекти:

1. водят регистър на свинете и представят в кметството и регионалните ветеринарномедицински служби информация за броя им;

2. проектират и изграждат обектите след съгласуване с държавните ветеринарномедицински органи;

3. предоставят животните за клинични прегледи и вземане на проби за лабораторни изследвания;

4. незабавно уведомяват ветеринарномедицинските специалисти при заболяване на свине;

5. предават на екарисажа или по указание на ветеринарномедицински специалист обезвреждат труповете на умрелите свине;

6. не допускат изхранване на свине с нестерилизирани кухненски, кланични и други животински отпадъци;

7. ограждат обектите и поддържат в тях ветеринарносанитарни филтри и дезинфекционни площадки за хора и превозни средства;

8. не допускат на територията на свиневъдния обект външни лица и връщане в тях на свине от кланици.

(6) собствениците и управителите на предприятия за добив и преработка на продукти от свине и на фуражни заводи:

1. осигуряват изискванията по ал. 5, т. 7;

2. приемат за клане и преработка свине и продукти от тях с ветеринарномедицински свидетелства;

3. предоставят за дезинфекция влизащите и излизащите от предприятието транспортни средства.

(7) Търговците на свине и продукти от свине:

1. придвижват свине и продукти от свине само с ветеринарномедицински документи и в одобрени от НВМС, механично почистени и дезинфекцирани транспортни средства;

2. почистват превозните средства и ги предоставят за дезинфекция на ветеринарномедицински специалисти;

3. уведомяват незабавно ветеринарномедицински специалист при заболяване или смърт на животни.

Чл. 7. При съмнение за везикулозна болест по свинете и до идването на специализиран диагностичен екип на НВМС ветеринарният лекар:

1. поставя свинете на затворен режим;

2. изключва вентилационните системи на помещенията за животни;

3. забранява се:

а) влизането и излизането на хора от обекта;

б) вкарването, изкарването и преместването на свине, трупове на свине, продукти от свине, постеля, тор, торова течност, фураж, инвентар, облекло, обувки, превозни средства и др., които могат да бъдат преносители на вируса;

в) клането, осеменяването, кръвните операции и други манипулации;

4. сменя облеклото и обувките, с които е извършил клиничния преглед, дезинфекцира ръцете си преди излизане от обекта и незабавно уведомява РВМС, като описва клиничните признаци и епизоотичните данни;

5. разпорежда да се подготви и зареди с дезинфекционен разтвор площадка за дезинфекция на обувките и мивка за ръцете с подходящи дезинфекционни средства;

6. сравнява съответствието на броя и вида на животните в свиневъдния обект с тези, посочени в регистъра на кметството и извършва епизоотологично проучване;

7. уведомява кмета за мерките по т. 1 и 3;

8. не посещава други животновъдни обекти.

Чл. 8. При съмнение за везикулозна болест по свинете собствениците и управителите на свиневъдни обекти и на предприятия за добив и преработка на продукти от свине и търговците на свине:

1. незабавно уведомяват ветеринарния лекар за куцота, слюнотечение и мехурчета по устната кухина, рилото и междукопитната цепка;

2. до идването на ветеринарния лекар:

а) изолират свинете и не допускат контакт с външни лица;

б) не посещават други животновъдни обекти;

в) преустановяват придвижването, разместването и прегрупирането на свинете в обекта;

3. изпълняват мерките по чл. 7, т. 3.

Чл. 9. Мерките по чл. 7 и 8 се отменят от НВМС.

Чл. 10. (1) При сигнал за везикулозно заболяване при свине Главно управление на НВМС изпраща екип от специалисти в свиневъдния обект.

(2) Специализираният диагностичен екип по ал. 1 взема материал от болни свине (епител от везикули) за лабораторни изследвания, който се поставя във фосфатно-буферен разтвор с рН 7,6, а при свине с повишена температура без патологични изменения-кръв с антикоагулант.

(3) Пробите по ал. 2 се транспортират до специализирана лаборатория с хладилна чанта, след дезинфекция на външната част на стъклата с материала и на контейнера, в който се поставят.

Чл. 11. (1) Диагностиката на везикулозната болест по свинете се извършва само в специализираната лаборатория на Централния научноизследователски ветеринарномедицински институт в София, за работа с инфекциозен материал от болни или съмнително болни от везикулозна болест по свинете или от шап животни.

(2) Националната ветеринарномедицинска служба осъществява постоянен контрол върху спазването на изискванията за безопасност при работа с вируса на везикулозната болест по свинете в лабораторията по ал. 1.

(3) По изключение извършване на биологична проба извън лабораторията по ал. 1 се разрешава от генералния директор на НВМС.

(4) В лабораторията по ал. 1 се използват следните методи:

1. идентификация на вирусния агент чрез:

а) ензимосвързан имуносорбентен метод (ЕЛАЙЗА);

б) реакция за свързване на комплемента (РСК);

в) изолация върху клетъчни култури (приготовляват се от тъкани на свине);

2. серологични тестове:

а) вируснеутрализационна реакция;

б) ензимосвързан имуносорбентен метод (ЕЛАЙЗА).

Чл. 12. Ръководителят на лабораторията по чл. 11:

1. поддържа постоянна диагностична готовност;

2. изследва незабавно получените проби и уведомява за резултата Главно управление на НВМС, съответната РВМС и лицензирания частнопрактикуващ ветеринарен лекар на участъка;

3. използва утвърдените от Международното бюро по епизоотии методи за диагностика посочени в чл. 11, ал. 4;

4. изпраща проби за потвърждаване на диагнозата в Световната референтна лаборатория в Пърбрайт, Великобритания.

Чл. 13. Диагноза везикулозна болест по свинете се поставя въз основа на епизоотологичните и клиничните данни и резултатите от лабораторните изследвания за везикулозна болест по свинете и шап, получени в лабораторията по чл. 11.

Чл. 14. (1) При лабораторно потвърждаване на диагноза везикулозна болест по свинете:

1. Националната ветеринарномедицинска служба обявява заболяването:

а) незабавно - във всичките си поделения и ветеринарните служби към Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи и Министерството на транспорта;

б) в срок до 24 часа пред ветеринарните служби на съседните страни и международните ветеринарни организации-Ветеринарен комитет на Европейския съюз и Международно бюро по епизоотии;

2. министърът на земеделието, горите и аграрната реформа определя със заповед мерките за ограничаване и ликвидиране на заболяването;

3. кметовете издават заповед, в която посочват мерките за предпазване, ограничаване и ликвидиране на везикулозната болест по свинете, в зависимост от особеностите на съответния регион, и определят границите на заразената, застрашената и предпазна зони.

(2) Генералният директор на НВМС издава заповед за:

1. провеждане на епизоотологично проучване за изясняване:

а) произхода на инфекцията;

б) времето и пътя на проникване на вируса в животновъдния обект;

в) периода на скрито протичане на инфекцията при максимален инкубационен период 28 дни за везикулозната болест по свинете;

г) наличието на други свиневъдни обекти, в които има вероятност за проникване на вируса;

д) придвижването на свине и продукти от тях, хора и транспортни средства до други обекти с епизоотично значение;

2. определяне района на разпространение на заболяването, броя на заболелите и контактни свине и рисковите свиневъдни обекти;

3. привеждане в действие на оперативен план за борба с везикулозната болест по свинете;

4. провеждане на текуща дезинфекция по реда посочен в приложение № 1;

5. умъртвяване по безкръвен начин и унищожаване труповете на болните и контактни свине чрез изгаряне или загробване като загробването се извършва:

а) в ров, дълбок най-малко 3 м, който се запълва с трупове на височина 2 м;

б) на дъното на рова и върху труповете се поръсва хидратна вар и те се покриват с пласт пръст не по-малък от 2 м;

в) мястото на загробването и 3 м около него се дезинфекцира и огражда срещу преминаване на животни;

6. проследяване добива и реализацията на месото при извършено клане на животни от засегнатия свиневъден обект до 28 дни преди установяване на заболяването като месото и месните продукти се обезвреждат под контрола на държавен ветеринарен лекар по начин гарантиращ унищожаване на вируса;

7. основно механично почистване и дезинфекция на помещенията на свиневъдния обект - сгради за животни, складови и битови помещения, вътрешни транспортни средства, пътища и околния терен, след унищожаване на свинете по реда, посочен в приложение № 1;

8. провеждане на дератизация.

Чл. 15. (1) Генералният директор на НВМС утвърждава оперативен план за действие при съмнение или при възникване на везикулозна болест по свинете (приложение № 2).

(2) В плана по ал. 1 се посочват организацията, ръководството и финансирането на профилактиката и борбата със заболяването.

Чл. 16. За ограничаване и ликвидиране на възникналото епизоотично огнище се определят три зони: заразена зона "А", застрашена зона "Б" и предпазна зона "В".

Чл. 17. (1) Заразената зона "А" включва:

1. епизоотичното огнище със засегнатите свиневъдни обекти;

2. територията на цялото населено място;

3. населените места в радиус 3 км от огнището;

4. стадата, фермите и дворовете със свине в други населени места извън трикилометровата зона както и предприятията имали връзка със засегнатия свиневъден обект.

(2) В зона "А" със заповед на кмета на общината се налага усилена възбрана, при която:

1. всички свине се поставят на затворен режим;

2. гледачите остават в засегнатия свиневъден обект до унищожаване на животните и извършване на дезинфекция;

3. собственикът на свиневъдния обект осигурява изхранването на свинете и битовото устройване на лицата в обекта;

4. влизане и излизане на лица от свиневъдния обект се допуска с разрешение на държавен ветеринарен лекар след преминаване през ветеринарно-санитарен филтър;

5. епизоотичното огнище се контролира денонощно от държавен ветеринарен лекар;

6. около засегнатия свиневъден обект и входно -изходните пътища в засегнатото населено място се поставят денонощни полицейски постове за контрол върху движението на хора, свине и транспортни средства;

7. се поставят предупредителни надписи за констатиране на везикулозна болест по свинете;

8. се извършва ново преброяване на свинете;

9. се забранява клането, вкарването и изкарването на свине, изнасянето на продукти и предмети, които могат да бъдат носители на вируса, кръвни операции, други манипулации, осеменяване, профилактични имунизации и противопаразитни третирания на свине;

10. кланиците и предприятията, добиващи и преработващи продукти от свине, се поставят под възбрана; временно се спира производствената дейност; наличните продукти се поставят под възбрана до обезвреждането им под контрола на държавен ветеринарен лекар; извършва се основно почистване и дезинфекция на помещенията, съоръженията, инвентара, работното облекло и транспортните средства;

11. извършват се ежедневни клинични прегледи с термометриране на животните с намален апетит и куцота - преглеждат се рилото, езикът, вътрешната страна на устните, венците, копитата и междукопитната цепка;

12. прегледите по т. 11 се извършват 28 дни след потвърждаване на диагнозата, а след това през 5 дни в продължение на 2 месеца;

13. се извършват серологични изследвания по схема на НВМС; изследванията обхващат животни от всички свиневъдни обекти от зона "А" и свинете от от зони "Б" и "В", имали пряк или коствен контакт с епизоотичното огнище и при установяване на положителни серореагенти групата свине се изолира и унищожава по начините по чл. 14, ал. 2, т. 5;

14. намиращите се на територията на засегнатия свиневъден обект фуражи, продукти от животински произход и контаминирани малоценни предмети се унищожават под контрола на държавен ветеринарен лекар като стойността им се заплаща на собствениците след оценка от комисия, назначена от министъра на земеделието, горите и аграрната реформа;

15. кметът на засегнатото населено място организира залавянето и унищожаването на скитащи кучета и отстрел на диви птици в района на засегнатия свиневъден обект в зона "А";

16. пред входовете на свиневъдните обекти се изграждат дезинфекционни площадки и рампи за претоварване на фураж, храна за хора и други материали; влизането и излизането на лица в тях, както и в предприятията за добив и преработка се извършва през ветеринарносанитарен филтър ; в засегнатото населено място се извършва ежедневна дезинфекция на пътищата;

17. собствениците на унищожените свине се обезщетяват по реда посочен в Наредба № 24 от 1996 г. за обезщетяване на собствениците на животни, унищожени с профилактична и диагностична цел (ДВ, бр. 75 от 1996 г.);

18. в срок 30 дни след ликвидиране на болните и контактни свине и изпълнението на мерките по т. 13 се разрешава изнасянето на други животни (без свине) и продукти от тях (без свински продукти) под контрол на държавен ветеринарен лекар.

(3) Усилената възбрана се вдига 40 дни след ликвидиране на епизоотичното огнище и при отрицателни резултати от серологичните изследвания и се преминава към условна възбрана.

Чл. 18. (1) Условната възбрана продължава от 3 до 5 месеца, в зависимост от годишния сезон.

(2) По време на условната възбрана се извършват:

1. ежеседмични профилактични дезинфекции и дератизации в засегнатите свиневъдни обекти;

2. ежеседмични клинични прегледи на свинете;

3. основно механично почистване и заключителна дезинфекция на помещенията, инвентара, складовите и битовите помещения, вътрешния транспорт, пътищата и района на засегнатия свиневъден обект;

4. изпарване или изваряване на работното облекло на персонала;

5. закопаване на тора, торовата течност и отпадъците в траншея;

6. контролирано придвижване и клане на свине;

7. дезинфекция на кожи от свине и други технически продукти от свине в определени от НВМС предприятия под контрол на държавен ветеринарен лекар.

(3) След преминаване на условната възбрана се разрешава редовно клане и отглеждане на свине в ликвидираното епизоотично огнище.

Чл. 19. (1) Застрашена зона "Б" включва територията в радиус най-малко 10 км от външната граница на зона "А".

(2) В зона "Б" се изпълняват мероприятията, посочени в чл. 17, ал. 2, т. 1, 8, 9, 11, 13 и 16.

(3) Забранява се търговията със свине за срок от 40 дни след ликвидирането на епизоотичното огнище, като придвижването за клане се разрешава от държавен ветеринарен лекар.

(4) Ограничителните мерки в зона "Б" се прекратяват 40 дни след унищожаването на болните и контактни свине в засегнатите свиневъдни обекти от зона "А" и извършване на дезинфекция и сондажни серологични изследвания в свиневъдните стопанства.

Чл. 20. (1) Предпазна зона "В" включва територията в радиус най-малко 20 км от външната граница на зона "Б".

(2) Границата на зоната се определя в съответствие със стопанско-икономическите връзки между обектите с епизоотично значение и броя на свинете в тях.

(3) В зона "В" се провеждат:

1. преброяване, регистрация и контрол на движението на свинете;

2. ежеседмични клинични прегледи на свинете;

3. поддържане от собствениците на свиневъдни обекти на денонощна охрана и дезинфекционни площадки на входа на животновъдните обекти;

4. ежеседмични профилактични дезинфекции в обектите с епизоотично значение;

5. клане на свине само след клиничен преглед и термоментиране в кланици, определени от НВМС;

6. събиране и обезвреждане на труповете под контрол на държавен ветеринарен лекар;

7. извършване на сондажни серологични изследвания по схема на НВМС.

(4) Търговията, пазарите и изложбите за животни се забраняват за срок 40 дни след ликвидиране на епизоотичното огнище.

Чл. 21. Ограничителните мерки в зони "А", "Б" и "В" се прекратяват със заповед на министъра на земеделието, горите и аграрната реформа.

Чл. 22. В предприятията за добив и преработка на свинско месо в страната, екарисажите, фуражните предприятия, ветеринарните лечебници, институти и станции се въвеждат засилени ветеринарносанитарни мерки.

Чл. 23. Принудителната и профилактичната ваксинация срещу везикулозна болест по свинете е забранена.