Държавен вестник, брой 34 от 3.IV

Чл. 1. С тази наредба се определят ветеринарно-санитарните и хигиенните изисквания при:

1. изграждане и експлоатация на кланици за домашни животни от видовете: едри и дребни преживни, включително видовете Бубалус Бубалус и Бизон Бизон (Bubalus Bubalus и Bison Bison), свине и домашни еднокопитни;

2. производство и продажба на прясно месо от видовете животни по т. 1.

Чл. 2. Наредбата не се прилага за прясно месо, транжирано и съхранявано в магазини за продажба на дребно, както и за мляно месо.

Чл. 3. Мястото за строеж на кланица се определя съгласно Наредба № 7 от 1992 г. на Министерството на здравеопазването за хигиенните изисквания за здравна защита на селищната среда (ДВ, бр. 46 от 1992 г.).

Чл. 4. (1) Кланицата се пуска в експлоатация при спазване изискванията на Наредба № 6 от 1993 г. на Министерството на териториалното развитие и строителството за държавно приемане и разрешаване ползването на строежите в Република България (ДВ, бр. 28 от 1993 г.).

(2) Националната ветеринарномедицинска служба (НВМС) издава ветеринарно-санитарно разрешително за експлоатация на кланицата, ако тя отговаря на ветеринарно-санитарните и хигиенните изисквания по тази наредба.

Чл. 5. Теренът за ново строителство, разширяване или реконструкция на кланиците отговаря на стандартните и техническите изисквания за оттичането на надземните води, нивото на подпочвените води и естественото проветряване.

Чл. 6. (1) Дворът на кланиците се озеленява, поддържа се чист и сух и се загражда с ограда, непозволяваща достъп на външни лица и животни.

(2) Дворът има вход за персонала, вход за живите животни и изход за готовата продукция.

(3) На входа за живите животни се изграждат дезинфекционни съоръжения и рампа за разтоварване с кантар за измерване теглото на животните.

(4) Пътищата в двора са асфалтирани или покрити с твърда настилка, подходящи за лесно почистване.

(5) В двора и сградите не се допускат други животни освен предназначените за клане.

Чл. 7. (1) Производствените сгради се снабдяват с необходимото количество вода, отговаряща на БДС 2823 - 83 "Вода за пиене", с подходящо налягане и температура.

(2) Допуска се използването на промишлена вода за технически цели при осигурена отделна водопроводна мрежа без връзка с мрежата за питейна вода, ясно обозначени една от друга.

Чл. 8. Електрическите, отоплителните, осветителните, водопроводните и другите инсталации отговарят на БДС.

Чл. 9. Към кланиците се изграждат пречиствателни съоръжения или станции за отпадните води преди влизането им в колектора или в друго определено място.

Чл. 10. Сградите и помещенията отговарят на изискванията за:

1. стабилна конструкция и добро техническо състояние;

2. осигурено работно пространство, позволяващо свободно извършване на технологичните процеси, при спазването на ветеринарно-санитарните и хигиенните изисквания;

3. подове - гладки, но не хлъзгави, без пукнатини и грапавини, направени от водонепропускливи материали, устойчиви на корозионно действие на кръвта и течностите, удобни за лесно и ефикасно почистване, измиване и дезинфекциране, с наклон най-малко 2 % за оттичане на отпадните води към канализационните тръби, съоръжени с решетки и сифони за премахване на миризми;

4. стени - гладки, направени от непромокаеми, нетоксични материали в светли цветове и миещи се покрития на височина 2 м, а в кланиците -3 м. В хладилниците и складовите помещения стените да са с покритие на височината на складираната продукция;

5. заоблени ъгли между стените и пода;

6. тавани на помещенията - покрити по начин, недопускащ образуване на конденз, полепване на прах, развитие на плесени и удобен за лесно почистване;

7. врати - от трайни, неръждаеми материали, ако са от дърво, да бъдат с гладко и непромокаемо покритие върху всички повърхности;

8. работни места - с достатъчен брой съоръжения за почистване и дезинфекция на ръцете, както и за почистване на инструментите с гореща вода; мивки-педални или с фотоклетка. Мивките за миене на ръцете да разполагат с топла и студена вода или предварително смесена вода с подходяща температура, препарати за миене и дезинфекция и хигиенни начини за подсушаване;

9. приемателни и разпределителни пунктове - разположени по начин и оборудвани така, че да позволяват хигиенното пренасяне и опазване на месото по време на товаро-разтоварните работи;

10. специални водоустойчиви и неръждаеми контейнери с капаци и ключалки, които не позволяват на неоторизирани лица да изваждат от тях месо, което е негодно за консумация от хора, или помещения със секретни брави;

11. хигиенно съхранение на материали за опаковане и пакетиране;

12. хладилници - поддържащи вътрешната температура на месото, оборудвани с неръждаема инсталация, непозволяваща пряк контакт на месото с пода и стените;

13. осигурено достатъчно количество гореща вода;

14. системи за отвеждане на течните и твърдите отпадъци, отговарящи на хигиенните норми;

15. добре оборудвани помещения за нуждите на ДВСК, позволяващи осъществяването на ветеринарен контрол по всяко време;

16. достатъчен брой съблекални с гладки, непромокаеми, миещи се лесно стени и подове, мивки, душове и автоматични тоалетни, оборудвани така, че да предотвратят замърсяване на чистите части в сградата. Тоалетните да не са в пряк достъп към работните помещения. Мивките да са снабдени със студена и топла течаща вода или предварително смесена вода с подходяща температура, препарати за почистване и дезинфекция на ръцете и хигиенични начини за подсушаване на ръцете. Мивките да са педални или с фотоклетка;

17. условия за почистване и дезинфекциране на транспортните средства за месо;

18. стая или обезопасено помещение за съхранение на миещи и дезинфекциращи препарати.

Чл. 11. Разположението на производствените помещения, приемните и експедиционните площадки да осигурява разграничаване в технологичните процеси, като не се допуска контакт на живите животни и готовия продукт.

Чл. 12. В случаите, когато към кланицата има изградено месопреработвателно предприятие, да се осигури и отделен възел за персонала.

Чл. 13. Кланичните, производствените и складовите помещения се изолират от насекоми и гризачи, като се поставят приспособления за това.

Чл. 14. Технологичното оборудване на кланиците, което е в непосредствен контакт с хранителния продукт, се съгласува с органите на НВМС и отговаря на следните изисквания:

1. да е произведено от материали, които не взаимодействат с прясното месо, не променят физико-химичния му състав, не отделят токсични вещества, не отделят мирис, не придават допълнителен привкус, устойчив е на корозионното действие на кръвта и телесните течности, издържат на постоянно почистване и дезинфекция;

2. вътрешната повърхност на частите по т. 1 да бъде гладка и да не е боядисана.

Чл. 15. Кланиците трябва да разполагат със:

1. обори за предкланична почивка на животните, изградени с подходящи материали, позволяващи ежедневно почистване и дезинфекция, снабдени с питейна вода и канализация за отпадните води;

2. отделен бокс или обор за болните или съмнително болните животни;

3. оборудване за извършването на възможно най-добра обработка на висящото животно, след като бъде зашеметено. Животното не трябва да се допира до пода по време на обработката.

Чл. 16. (1) Кланичната зала се оборудва със:

1. тръбен релсов път с механизирано задвижване (конвейер), достигащ до хладилните помещения;

2. бокс за зашеметяване на животните с електротелфер или друго съоръжение за повдигане и закачането им на конвейера;

3. място за обезкървяването на трупа със събирателна вана за кръвта, мивка със студена и топла вода и стерилизатор;

4. площадки за дране и съоръжение за механично снемане на кожата;

5. място за изваждане на вътрешните органи и разполовяването на трупа, както и съоръжение за закачване на главата и вътрешните органи, за извършване на кланичен месопреглед;

6. достатъчно количество вода при разходна норма за 24 часа 300 литра за един брой едър рогат добитък или три броя свине за клане;

7. място за извършване на ветеринарно-санитарен преглед на месото и вътрешностите.

(2) Към кланичната зала се изграждат помещения, в които се осъществява:

1. почистване и обработка на стомаси и черва;

2. разделяне и сортиране на червената и бяла карантия (черен дроб, сърце, бял дроб, бъбреци, далак, диафрагма, стомах, черва);

3. обработване на глави, свински уши и опашки;

4. съхранение на кожи, рога, копита и свинска четина;

5. съхранение на мазнините (сало и лой);

6. лаборатория за изследване на трихинели съгласно изискванията на Наредба № КО-03-509 от 1997 г. на МЗГАР за профилактика и контрол на трихинелозата (ДВ, бр. 82 от 1997 г.).

(3) Помещенията по ал. 2, т. 1 не се изграждат, ако почистването на стомасите се извършва посредством механични средства в затворен цикъл с вградена вентилационна система при спазване на следните изисквания:

1. оборудването да е инсталирано така, че отделянето на червата от стомасите, изкормването и почистването на стомасите да се извършва по хигиенен начин. Да е разположено на отделно място без пряк контакт с прясното месо, защитено чрез преграда, висока 3 м, която ограничава достъпа до него, ако подобни дейности се извършват в кланицата;

2. характеристиките и функциите на машините трябва да изключват всякакво замърсяване на прясното месо;

3. да е инсталирана машина за отвеждане на газовете и миризмите;

4. оборудването трябва да е снабдено с устройство, отвеждащо отпадните води и съдържанието на стомасите в затворен цикъл към канализацията;

5. линията стомах-машина и обратно да е ясно разграничена и отдалечена от линиите за движение на другите пресни меса. След като стомасите бъдат освободени и почистени, те да се отстранят по хигиеничен начин;

6. стомасите не се обработват от работници, които са в контакт с други пресни меса.

(4) При обработка на парени свине попарването, отстраняването на четината, остъргването и пърленето да се извършват на места, добре отделени от мястото за клане с празно пространство от 5 м или с преграда от 3 м.

Чл. 17. (1) Хладилните помещения се снабдяват с устройства за дистанционно отчитане и автоматично записване на температурата и влажността.

(2) Условно годното месо се съхранява в отделно хладилно помещение.

Чл. 18. Собственикът или ръководителят на кланицата осигурява:

1. контрол върху влизащите и излизащи лица;

2. строго разграничение между замърсени и чисти помещения; 3. място за складиране на тора.

Чл. 19. (1) Животните за клане, докарани в кланичните помещения, се колят и обезкървяват незабавно.

(2) При одирането, изкормването и тоалета на трупа месото се предпазва от замърсяване.

Чл. 20. Обезкървяването е пълно. Кръвта, предназначена за консумация от хора, се събира в изолирани чисти контейнери и се разбърква механично.

Чл. 21. (1) Трупът на животните (с изключение на свинете) се одира напълно. Четината на свинете се отстранява веднага, като се използват препарати за свалянето й, след което свинските трупове се измиват с питейна вода.

(2) Глави на едрите и дребните преживни животни не се одират, ако се обработват по начин, непозволяващ замърсяване на месото.

Чл. 22. (1) Изкормването на животните се извършва не по-късно от 45 мин. след зашеметяването, а в случай на ритуално клане - до половин час след обезкървяването.

(2) Белите дробове, сърцето, черният дроб, бъбреците, далакът и медиастинумът се отстраняват или остават прикрепени към трупа с естествените им връзки, като се спазват следните изисквания:

1. отделените органи се номерират по начин, позволяващ да бъдат разпознати, че са от дадения труп;

2. изискванията по т. 1 се отнасят и за главите, езика, храносмилателния тракт, както и за всякакви други части на животните, подлежащи на преглед;

3. всички органи остават в близост до трупа до завършване на прегледа;

4. при говедата, свинете и еднокопитните животни се отстранява периреналната капсула. Пенисът, ако не показва някакви патологоанатомични изменения, се отстранява веднага.

Чл. 23. Забранява се почистването на прясното месо с кърпа, както и надуването на органи.

Чл. 24. Труповете на еднокопитните, едри преживни животни над 6 месеца и прасета над 1 месец се подлагат на ветеринарно-санитарен преглед след разделянето им на половинки по дължината на гръбначния стълб.

Чл. 25. Забраняват се:

1. контакт на непрегледани трупове с тези, преминали ветеринарен преглед;

2. преместването, транжирането и всякаква обработка на непрегледани трупове и вътрешности;

3. контакт на месо и ядливи части на трупа, определени като годни за човешка консумация, с месо и органи, негодни за човешка консумация, и неядливи части от трупа.

Чл. 26. Прясното месо, което е под възбрана или е конфискувано, стомасите, червата, кожите, рогата, копитата и четината се отделят в специални помещения или контейнери.

Чл. 27. На контейнери, съдържащи кръв и вътрешности от няколко животни и едно от тях е обявено за негодно за консумация, се поставя маркировка "негодни за консумация от хора".

Чл. 28. При манипулирането, рязането и обработката на месото и вътрешностите не се допуска замърсяване на месото.

Чл. 29. Транжирането на месо и вътрешни органи се извършва само в одобрени от НВМС предприятия и цехове под контрола на държавен ветеринарен лекар.

Чл. 30. (1) Собственикът или ръководителят на предприятието осигурява условия за провеждане на ветеринарно-санитарната инспекция и контрол.

(2) Те предоставят на контролните органи достъп до помещенията и информират държавния ветеринарен лекар за произхода на месото, постъпило в предприятието.

Чл. 31. Месо от дивеч се обработва в отделни помещения или в помещения, където се транжира друго месо, при следните условия:

1. месото се придвижва до транжорните с хладилни камиони;

2. транжирането се извършва в отделни помещения или в зала, където се транжира другото месо, ако там не се извършва друга дейност;

3. преди и след транжирането се извършва измиване и дезинфекция на помещението.

Чл. 32. След транжирането и пакетирането месото незабавно се транспортира в хладилниците за охлаждане, замразяване и съхранение.

Чл. 33. (1) В транжорните постъпват меса, преминали ветеринарна инспекция и контрол.

(2) По време на транжирането се осигурява температура в помещенията не по-висока от + 12 градуса С, на месото + 7 градуса С, на черния дроб, бъбреците и главата + 3 градуса С. Тези температури се поддържат включително до пакетиране на продуктите.

(3) Транжиране на топло месо се допуска, ако кланичното помещение и транжорната се намират в една и съща сграда или група сгради, една до друга.

(4) Транжиране се провежда без замърсяване на месото, като остатъците от съсирена кръв, кости и лимфни възли се отстраняват.

(5) Месо, отпаднало при транжирането, негодно за консумация от хора, се събира в заключващи се контейнери и помещения.

Чл. 34. Държавният ветеринарен лекар извършва:

1. контрол при входа и изхода на прясното месо;

2. здравна проверка на прясното месо по отношение произхода и мястото на съхранение;

3. здравна инспекция на прясното месо по време на транжиране и експедиране от предприятието;

4. контрол за чистотата на сградите, помещенията и инструментите и хигиената на персонала, вкл. облеклото;

5. друг контрол по негова преценка за осигуряването на условията с тази наредба.

Чл. 35. Труповете, половинките и четвъртинките, предназначени за продажба на едро, както и карантията да са:

1. добити в кланица, отговаряща на условията на тази наредба;

2. от животно, прегледано преди и след клането от държавен ветеринарен лекар и намерено годно за консумация от хора;

3. от животни, заклани при спазване на изискванията, посочени в раздели VI и XII на наредбата;

4. от животни, маркирани в съответствие с изискванията на Наредба № 9 от 1998 г. на МЗГАР за ветеринарно-санитарна инспекция и контрол на животните, предназначени за клане (ДВ, бр. 42 от 1998 г.);

5. придружени по време на транспорта от:

а) здравен сертификат;

б) търговски документ от предприятието изпращач с данни за точната идентификация на месото и ветеринарен номер на предприятието, а ако месото е замразено, ясно (нешифровано) - от месеца и годината на замразяване. Документът да се пази от получателя на стоката за представяне при поискване от ветеринарните органи;

6. съхранявани след кланичния преглед при спазване на хигиенните изисквания в предприятията, одобрени и контролирани в НВМС;

7. транспортирани при спазване на хигиенните изисквания.

Чл. 36. Разфасовки или парчета по-малки от предвидените в чл. 35 трябва да са:

1. получени чрез обезкостяване, разфасоване или опаковане в транжорна, отговаряща на условията по тази наредба;

2. получени чрез обезкостяване, разфасовани или опаковани от прясно месо по чл. 35 или прясно месо, внесено от други страни;

3. съхранявани при условията на наредбата;

4. проверени от държавен ветеринарен лекар;

5. опаковани по изискванията на наредбата.

Чл. 37. (1) Прясното месо, съхранено при условията на наредбата и непретърпяло друга обработка, трябва да:

1. отговаря на изискванията по чл. 35, т. 3, 5, 7 и 8 и чл. 36, а при внос от други страни - на изискванията за внос на прясно месо;

2. се придружава при транспортирането от търговски документ или сертификат по образец, а ако е за износ в ЕС или в други страни - с данни за одобрения номер на хладилника.

(2) Сертификатът се попълва от държавен ветеринарен лекар въз основа на здравните сертификати, прикрепени към партидата прясно месо, когато е оставено на съхранение, а при внос се посочва произходът на прясното месо.

Чл. 38. (1) Разрешава се повторното препакетиране на прясното месо в предприятие, различно от това, в което първоначално е опаковано, ако:

1. са спазени изискванията по чл. 35, 36 и 37;

2. преопаковането е извършено в център за повторно опаковане, отговарящ на изискванията на наредбата.

(2) Изпълнението на чл. 35, 36 и 37 не се прилага за прясно месо:

1. непредназначено за консумация от хора;

2. предназначено за изложби, специални изследвания или анализи, при условие че държавният контрол е в състояние да гарантира, че месото няма да се използва за консумация от хора и ще бъде унищожено след анализ.

Чл. 39. (1) Държавният ветеринарен лекар обявява като негодно за консумация от хора:

1. месо от животни:

а) при които е диагностицирана една от следните болести: генерализирана форма на актиномикоза или актинобацилоза, емфизематозен антракс, общ лимфанденит, сап, бяс, тетанус, остра салмонелоза, остра бруцелоза, червенка, ботулизъм, септицемия, пиемия, токсемия или виремия;

б) показали видими патологоанатомични изменения от бронхопневмония, плеврит, метрит, мастит, артрит, перикардит, ентерит или менингоенцефалит, потвърдени чрез подробен преглед. Такова месо се подлага на бактериологично изследване и търсене на остатъчни вещества с фармакологичен ефект. Когато резултатите от тези изследвания са отрицателни, труповете се обявяват за годни за консумация от хора, след като бъдат отстранени частите, негодни за консумация;

в) засегнати от обща макроскопично видима саркоцистоза или цистицеркоза с над 3 броя цистицерки на 40 кв. см;

г) мъртви, мъртвородени или неродени;

д) заклани твърде млади, месото на които е едематично;

е) показващи признаци на атрофия или прогресивна анемия;

ж) показващи многобройни тумори, абсцеси или серозни рани в различни зони на трупа;

з) с генерализиран туберкулозен процес или изтощение (кахексия) и каквато и да е форма на туберкулоза. Такова месо се изпраща за техническо оползотворяване. Труповете на положително или съмнително реагиралите на туберкулин животни се изпращат за обезвреждане чрез висока температура. При наличие на туберкулозни изменения в отделен орган или част от трупа и прилежащите им лимфни възли, тези органи и лимфни възли се изпращат за техническо оползотворяване, а останалата част на трупа и вътрешните органи се преработват в саздърма;

2. частите на трупа с признаци на големи хеморагични инфилтрации, локализирани абсцеси или локално замърсени, както и вътрешности с изменения от инфекциозен, паразитен или травматичен произход;

3. месо с повишена температура, показващо отклонения от показателите цвят, мирис или вкус;

4. месо с белезникав лимфаденит (Casefsus limphadenitis). Ако е атрофичен органът и съответният лимфен възел или е засегнат целият труп, се отстраняват;

5. месо, отстранено от поразените места;

6. кръв, замърсена със стомашно съдържание или други замърсители, или кръв на животно, месото на което е било обявено като негодно за консумация от хора;

7. черния дроб и бъбреците на животни от региони с доказано замърсяване с тежки метали;

8. месо, подложено на йонизиращо или ултравиолетово лъчение.

(2) Когато целият труп, негова част или орган са засегнати от болест или от изменения, различни от тези по ал. 1, държавният ветеринарен лекар забранява за консумация от хора целия труп или част от него.

(3) Като негодно за консумация от хора се обявява и:

1. прясно свинско месо и месо от еднокопитни с трихинелоза (Наредба № КО-03-509 от 1997 г.);

2. месо от нерези, използвани за разплод; недоразвити ихермафродитни свине; некастрирани мъжки свине с тегло на трупа над 80 кг се маркира с правоъгълен надпис "за преработка", с височина на буквите 1,6 см;

3. машинно обезкостено месо, което се изпраща за топлинно обработени месни продукти;

4. след отстраняване на частите, негодни за консумация, прясното месо и карантията от животни при слаба инвазия (под 3 броя на 40 кв. см.) от Cysticercus bovis или Cysticercus cellulose се обезвреждат по общоприетите методи.

Чл. 40. Разрешава се за консумация от хора месо от животни, претърпели неотложно клане, само за вътрешния пазар и ако са спазени следните изисквания:

1. предприятието, в което са заклани, да не е обект на забрана;

2. преди клането животното да е подложено на преглед от ветеринарен лекар в съответствие с изискванията на тази наредба;

3. животното да е било заклано след зашеметяване, обезкървено и изкормено на място. В специални случаи ветеринарният лекар може да отмени зашеметяването и разреши застрелване;

4. закланото и обезкървено животно да е транспортирано възможно най-бързо при задоволителни хигиенни условия до кланица, одобрена от НВМС. Когато закланото животно не може да бъде докарано в рамките на 1 час до такава кланица, то трябва да бъде транспортирано в контейнер или транспортно средство, в което температурата е от 0 до 4 градуса С;

5. ако изкормването не е било извършено в момента на клането, трябва да е извършено максимум до 3 часа след него. Ако изкормването е извършено на място, вътрешностите се изпращат с трупа в кланицата;

6. по време на транспорта до кланицата закланото животно да се придружава от ветеринарномедицинско свидетелство, издадено от ветеринарен лекар, който е наредил клането, удостоверяващ резултата от предкланичния преглед, времето на клането и естеството на каквото и да е лечение, предписано на животното, и резултата от прегледа на вътрешностите;

7. трупът на закланото животно (до прегледа, след клането, включително и бактериологично изследване) да се обработва така, че да не влиза в допир с труповете и карантията, предназначени за консумация от хора;

8. месото от район, който е под възбрана, да отговаря на специфичните правила, определени за всеки отделен случай от НВМС;

9. обработката на закланите по необходимост животни да се извършва в предприятие, посочено от държавен ветеринарен лекар;

10. месото да се маркира с печат по указанията на НВМС.

Чл. 41. Националната ветеринарно медицинска служба контролира:

1. месото, обявено като негодно за консумация от хора, да бъде ясно отделено от месото, обявено като годно за консумация от хора;

2. месото, обявено като негодно за консумация от хора, да се обработва в съответствие с Наредба № 14 от 1994 г. за екарисажната дейност (ДВ, бр. 82 от 1994 г. ).

Чл. 42. (1) Животните или месото от тях при съмнение за остатъчни вещества след кланичния преглед трябва да бъдат изследвани.

(2) Изследването за остатъчни вещества да се извършва и за субстанции, имащи фармакологично действие, и за продукти на тяхното превръщане, и за други субстанции, предавани на месото, които може да са вредни за здравето на хората.

(3) Ако изследваното месо съдържа следи от остатъчни вещества в количества, които превишават пределно допустимите концентрации, то се обявява за негодно за консумация от хора. Изследвания за остатъчни вещества се провеждат с научно признати методи според международно приетите стандарти. Националната ветеринарномедицинска служба трябва да има най-малко 1 референтна лаборатория.

(4) Националната ветеринарномедицинска служба контролира съдържанието на допустимите количества субстанции в месото, които не вредят върху здравето на хората.

Чл. 43. (1) Контролът на НВМС в предприятията се извършва:

1. постоянно най-малко от един държавен ветеринарен лекар преди, по време и след кланичния преглед;

2. най-малко един път дневно от държавен ветеринарен лекар във всяка одобрена транжорна при работа с месо за проверка на хигиенните условия в предприятието и регистрирането на прясното месо, влизащо и напускащо предприятието;

3. в хладилника постоянно или периодично от държавен ветеринарен лекар.

(2) Държавният ветеринарен лекар може да има помощници. Броят им се определя от НВМС. Лица, които са завършили ветеринарен техникум, могат да изпълняват тази длъжност само под ръководството и отговорността на държавния ветеринарен лекар при извършването на следните дейности:

1. при предкланичния преглед да направи начална проверка на животните и да помага при чисто практическите задачи;

2. при следкланичния преглед (при условие че държавният ветеринарен лекар действително е в състояние да контролира работата на помощниците на място);

3. при здравен контрол на разфасованото и съхраняваното месо;

4. при контрол на одобрените предприятия.

(3) Помощниците са част от инспекционен екип под контрола и отговорността на държавния ветеринарен лекар. Те са независими от предприятието. Националната ветеринарномедицинска служба определя състава на инспекционния екип за всяко предприятие по такъв начин, че държавният ветеринарен лекар да е в състояние да надзирава тяхната дейност.

Чл. 44. (1) Националната ветеринарномедицинска служба одобрява кланици, предприятия, транжорни и хладилници, ако отговарят на тази наредба, като им издава разрешение за извършване на дейностите.

(2) На одобрените обекти по ал. 1 се дава номер по списък, съставен от НВМС.

(3) При неспазване изискванията на наредбата НВМС може да отнеме разрешението по ал. 1 за цялата дейност на обекта или за част от нея.

Чл. 45. (1) Ръководителят на предприятието, собственикът или негов представител са длъжни да провеждат самоконтрол за общата хигиена на производствените условия в своето предприятие, включително и чрез микробиологичен контрол.

(2) Проверките трябва да обхващат съдовете, съоръженията, машините и продуктите по време на всички производствени фази.

(3) Ръководителят на предприятието, собственикът или негов представител са длъжни да информират държавния ветеринарен лекар за естеството, честотата и резултата от извършените проверки заедно с наименованието на проверяващата лаборатория.

(4) Естеството на проверките, тяхната честота и методите за вземане на проби и методите за бактериологично изследване се утвърждават от НВМС.

(5) Ръководителят на предприятието, собственикът или негов представител въвеждат програма за обучение на персонала относно спазване на условията за хигиенично производство.

(6) Държавният ветеринарен лекар, който е отговорен за предприятието, трябва да бъде включен в планирането и осъществяването на тази програма.

Чл. 46. Националната ветеринарномедицинска служба събира и обработва резултатите от пред- и следкланичните прегледи, извършени от държавния ветеринарен лекар, за диагностиката на болести, предавани на човека. При констатиране на болест държавният ветеринарен лекар незабавно съобщава на компетентните ветеринарни органи, отговорни за контрола на стадото, от което произлизат животните.

Чл. 47. (1) Пакетирането и опаковката на прясното месо:

1. да не изменят органолептичните му качества;

2. да не са носители на вредни субстанции, предаващи се на месото;

3. да осигуряват предпазването му по време на транспорта и манипулирането.

(2) Забранява се използването на опаковки от дървен материал (освен при опаковане на агнешко и ярешко месо и труповете на млади животни) и контакт на месото с опаковката.

(3) Забранява се повторното използване на опаковката, освен ако е изготвена от материал, устойчив на корозия, удобен за лесно почистване и дезинфекция и предварително почистен и дезинфекциран.

Чл. 48. (1) Опаковане на прясно разфасовано месо и карантия се извършва непосредствено след разфасоването при спазване на всички хигиенни изисквания.

(2) Преди опаковането разфасованото месо и карантията се обвиват в предпазна прозрачна обвивка, отговаряща на изискванията на чл. 47, ал. 1.

(3) Когато обект на търговия са черният дроб, бъбреците и сърцето, опаковката съдържа целия орган.

Чл. 49. (1) След кланичния преглед прясното месо и карантията се охлаждат и съхраняват при постоянна вътрешна температура не по-висока от +7 градуса С за трупове и разфасовки и + 3 градуса С за карантия.

(2) Замразяване на прясното месо се извършва само в предприятието, в което то е добито или разфасовано, веднага след добиването му.

(3) Замразеното месо се съхранява при вътрешна температура не по-висока от - 12 градуса С във

вътрешността или по-ниска и не може да се съхранява при по-висока температура.

(4) Прясното месо, преминало процес на замразяване, носи знак за месеца и годината, през които е било замразено.

Чл. 50. Забранява се съхраняване на месо в хладилниците заедно с други продукти и предмети, които могат да окажат влияние върху неговото качество и безвредност.

Чл. 51. (1) Здравният сертификат се издава от държавен ветеринарен лекар при товарене на месото. Оригиналът придружава месото по време на транспорта.

(2) Сертификатът съдържа само 1 страница по образец, одобрен от НВМС, или на страната вносител.

Чл. 52. Прясното месо се транспортира с превозни средства, снабдени с херметически затваряща се система и оборудвани така, че температурите, необходими за съхранение на месото, да се поддържат по време на транспорта.

Чл. 53. Превозните средства по чл. 54 отговарят на следните изисквания:

1. вътрешните им повърхности или друга част, която влиза в контакт с месото, да бъде от некорозиращ материал, който не променя органолептичните качества на месото или го прави вредно за човешкото здраве. Тези повърхности трябва да бъдат гладки, лесни за почистване и дезинфекция;

2. да са снабдени с достатъчно приспособления срещу насекоми, прах и да бъдат непромокаеми;

3. при превоз на трупове, половинки и четвъртинки и неопаковани месни разфасовки да бъдат снабдени с конструкция, устойчива на ръждясване, за окачване на месото на височина, за да не се допира в пода. Това не се изисква за замразено месо в хигиенични опаковки. При въздушен транспорт устройство за окачване на месата не е задължително, ако е осигурено подходящо оборудване за хигиенното товарене или разтоварването на месото.

Чл. 54. Транспортните средства за превоз на месо в никакъв случай не се използват за транспорт на живи животни или други продукти, които могат да го увредят или замърсят.

Чл. 55. Забранява се превоз на:

1. опаковано с неопаковано месо, освен ако не е поставена разделителна преграда между двете;

2. месо със стомаси, глави и крака, освен ако не са попарени и почистени;

3. месо с различни температурни режими на съхранение;

4. месо в непочистени, неизмити и недезинфекцирани транспортни средства.

Чл. 56. (1) Трупове, половинки и четвъртинки (с изключение на замразено месо, опаковано в съответствие с хигиенните изисквания) се превозват окачени през цялото време на транспорта.

(2) При въздушен транспорт се прилага чл. 53, т. 3.

(3) Други разфасовки и карантия трябва да се поставят върху стелажи, ако не са опаковани, или в контейнери от неръждавейка. Вътрешностите трябва винаги да се транспортират във водонепропускливи и устойчиви на замърсяване опаковки, които могат да бъдат използвани отново след почистване и дезинфекция.

Чл. 57. Държавният ветеринарен лекар проверява преди изпращане на транспортното средство условията на товарене да отговарят на хигиенните условия на тази наредба.

Чл. 58. Забранено е връщането на животни, влезли в кланицата.

Чл. 59. В предприятието се поддържа постоянна хигиена на оборудването, като:

1. работниците и лицата с достъп до месото да са здравно освидетелствани и периодично да минават на медицински преглед;

2. работниците, извършили клането на животните или работещи с месото, носят чисто и лесно почистващо се работно облекло през целия работен ден, измиват и дезинфекцират ръцете си няколко пъти по време на работа и по всяко време;

3. се забранява:

а) пушенето на работните места;

б) достъп на животни в предприятието освен на животни, докарани в кланицата за клане;

4. гризачи, насекоми и други вредители системно се унищожават;

5. оборудването и инструментите, използвани при работа с месо, се пазят чисти и в добро състояние, дезинфекцират се няколко пъти през работния ден - при приключване на работата и преди отново да бъдат използвани, ако са замърсени.

Чл. 60. (1) Помещенията, инструментите и работното оборудване не могат да се използват за други цели освен за обработка на прясно месо или добито дивечово месо от стопанства, преминали ветеринарно-санитарен контрол.

(2) Изискванията по ал. 1 не се прилагат за:

1. транспортните средства, използвани в хладилници и помещения за пакетиране;

2. разфасоване на птиче месо, дивеч или зайци и производство на месни продукти, когато тези дейности се извършват във време, различно от това, когато се извършва дейност с прясно и дивечово месо от ферми. Помещението за разфасоване се почиства и дезинфекцира, преди отново да се ползва за разфасоване на прясно месо и месо от дивеч от ферми. Инструментите за разфасоване се използват само за разфасоване на месо.

Чл. 61. Месото и контейнерите, които го съхраняват, не трябва да влизат в пряк контакт с пода.

Чл. 62. (1) В производството се използва само питейна вода.

(2) Промишлената вода може да се използва по изключение за производство на пара, ако тръбите, инсталирани за тази цел, не позволяват използването й за друго и няма опасност за замърсяване на прясното месо.

(3) Промишлената вода може да се използва по изключение и за охлаждането на хладилното оборудване.

(4) Тръбите с промишлена вода трябва ясно да се различават от тръбите с питейната.

Чл. 63. Забранява се разпръскването на дървени стърготини и на други замърсители по пода на работните помещения и на складовете за прясно месо.

Чл. 64. Миещи и дезинфекционни средства и други подобни вещества да се използват така, че инструментите, средствата на труда и прясното месо да не се увреждат. След измиването и дезинфекцията инструментите и средствата се изплакват обилно с питейна вода.

Чл. 65. Малките предприятия трябва да имат помещения за добив и преработка на месо със:

1. водонепропусклив под, който лесно се почиства и дезинфекцира, устойчив на гниене и положен по такъв начин, че да улесни отвеждането на водата към канали, пригодени с капаци против миризмата;

2. гладки, здрави, непропускливи стени, със светло миещо се покритие на височина 2 м и най-малко 3 м за кланичните зали;

3. врати от лесно почистващ се, устойчив на гниене материал и без мирис;

4. изолационни материали, които са устойчиви на гниене и без мирис;

5. вентилация и отвеждане на парата;

6. естествено или изкуствено осветление, което не променя цветовете.

Чл. 66. До работните места да има:

1. достатъчен брой средства за почистване и дезинфекция на ръцете и за почистване на инструментите с гореща вода. Крановете на чешмите да са педални или с фотоклетка. Мивките за измиване на ръцете да имат течаща топла и студена вода или вода, смесена до определена температура, продукти за почистване и дезинфекция и хигиенични средства за изсушаване на ръцете;

2. съоръжения за предпазване срещу вредители - инсекти и гризачи.

Чл. 67. Помещенията за дезинфекция на инструментите да са снабдени с гореща вода с температура най-малко 82 градуса С.

Чл. 68. Съоръженията и работното оборудване - маси за разфасовка и обезкостяване, контейнерите, ремъците на конвейерите и автоматичните триони да са:

1. от устойчиви на корозия материали, лесни за почистване и дезинфекция и незамърсяващи месото. Използването на дърво е забранено;

2. устойчиви на корозия сглобки и оборудване, отговарящи на хигиенните изисквания за манипулиране с месото.

Чл. 69. (1) Контейнерите да са водонепропускливи, устойчиви на ръждясване, с капаци за съхранение на месо, непредназначено за консумация от хора, и непозволяващи изваждането му от неупълномощени лица.

(2) Когато количеството на това месо е голямо или то не се изкарва или унищожава в края на работния ден, е необходимо да има отделно заключващо се помещение за неговото съхранение.

(3) Контейнерите за складиране на месо да са проектирани така, че нито месото, нито контейнерите да са в директен контакт с тавана и стените.

Чл. 70. Хладилните помещения да са с подходящо оборудване за поддържане във вътрешността на месото на температури съгласно изискванията на тази наредба.

Чл. 71. В предприятието да е осигурена достатъчно топла и студена вода. Използването на промишлена вода се допуска само за противопожарна дейност и охлаждане на хладилните устройства.

Чл. 72. Тръбите за промишлена вода трябва ясно да са разграничени от тези за питейната вода.

Чл. 73. В предприятието да е изградена система за обезвреждане на отпадните води.

Чл. 74. (1) Малките кланици трябва да са снабдени със:

1. широки навеси за животните, пристигащи за клане, и бокс за болните и съмнително болните животни;

2. кланична зала и помещения за следващите операции достатъчно големи, че да осигурят провеждането на тези операции на задоволително ниво на хигиената;

3. напълно отделено място в рамките на кланичната зала, предназначено за зашеметяване и обезкървяване;

4. в кланичната зала стените да са миещи се на височина 3 м или до тавана. По време на клането парите трябва да бъдат отведени напълно;

5. оборудване, което позволява след зашеметяването тоалетът да се извършва без контакт с пода на кланичната зала;

6. хладилни помещения с капацитет, съобразен с размера и вида на закланите животни, с отделно място за отделяне на конфискуваните трупове.

(2) Изключение от изискването по т. 6 на ал. 1 може да бъде дадено от държавния ветеринарен лекар, когато месото се изпраща веднага до предприятията за транжиране, които са в непосредствена близост до кланиците, ако транспортът не трае повече от един час.

Чл. 75. Забранява се изпразването на стомасите и червата или складирането на кожи, рога и копита и свинска четина в кланичната зала по време на клане.

Чл. 76. Торът от животните да бъде отстраняван от околността на кланицата всеки ден, а при невъзможност да се складира в ясно означени места.

Чл. 77. Животните, вкарани в кланичната зала, се зашеметяват и заколват незабавно.

Чл. 78. (1) Болните и съмнително болните животни се колят отделно от здравите, в определен ден или след края на редовното клане с разрешение на държавен ветеринарен лекар.

(2) След клането на такива животни се извършва основно почистване, измиване и дезинфекция на работните помещения.

Чл. 79. Кланиците трябва да имат стая с устройство за заключване, която да се ползва от държавния ветеринарен лекар по време на работа.

Чл. 80. (1) Помощници на държавния ветеринарен лекар в предприятието са ветеринарни техници, преминали теоретичен курс по ДВСК по програма, одобрена от НВМС, с теоретична част най-малко 200 часа.

(2) Обучението се провежда в кланица, разфасовъчен цех, хладилник и лаборатория на ДВСК.

Чл. 81. (1) Изпитът е теоретичен с практическа част за проверка на знанията по:

1. теоретична част:

а) основни познания по анатомия и физиология на животните за клане;

б) основни познания по патология на заболяванията на животните за клане;

в) основни познания по патологична анатомия на животните за клане;

г) основни познания по хигиена, в частност производствена хигиена, клане на животни, разфасоване, хигиена на съхранението и хигиена на работното място;

д) познания по методите и процедурата на клането, ветеринарно-санитарния преглед, подготовката, опаковането, пакетирането и транспорта на прясното месо; познания по законите, правилниците и административните мерки, свързани с провеждането на тяхната работа;

е) процедури по вземане на проби;

2. практическа част:

а) ветеринарно-санитарен преглед и експертиза на трупа и органите;

б) определяне на видовата принадлежност на трупа чрез ветеринарен преглед на анатомичните органи на животното;

в) определяне на броя на анатомичните органи на закланите животни, в които се наблюдават промени;

г) следкланичен преглед в кланицата;

д) ветеринарно-санитарен контрол;

е) вземане на проби.

(2) Изпитът се провежда от комисия, назначена от генералния директор на НВМС.