Държавен вестник, брой 49 от 17.V

Чл. 1. Тази наредба определя ветеринарно-санитарните и хигиенните изисквания при:

1. изграждане и експлоатация на месопреработвателните предприятия;

2. производство и продажба на месни продукти за консумация от хора или за изготвяне на други хранителни продукти.

Чл. 2. Наредбата не се прилага при изготвяне и съхраняване на месни продукти и други продукти от животински произход за консумация от хора в магазини за продажба на дребно или в помещения, които обслужват тези магазини.

Чл. 3. Мястото за строеж на месопреработвателно предприятие се определя съгласно Наредба № 7 от 1992 г. за хигиенните изисквания за здравна защита на селищната среда (обн., ДВ., бр. 46 от 1992 г.; изм., бр. 46 от 1994 г., бр. 89 и 101 от 1996 г., бр. 101 от 1997 г.).

Чл. 4. (1) Месопреработвателно предприятие се пуска в експлоатация при спазване изискванията на Наредба № 6 за държавно приемане и разрешаване ползването на строежите в Република България (обн., ДВ, бр. 28 от 1993 г.; доп., бр. 73 от 1993 г.).

(2) Националната ветеринарномедицинска служба (НВМС) издава ветеринарно-санитарно разрешително за експлоатация на месопреработвателното предприятие, ако то отговаря на ветеринарно-санитарните и хигиенните изисквания по тази наредба.

Чл. 5. Теренът за ново строителство, разширяване или реконструкция на месопреработвателното предприятие отговаря на стандартните и техническите изисквания за оттичането на надземните води, нивото на подпочвените води и естественото проветряване.

Чл. 6. (1) Дворът на месопреработвателното предприятие се озеленява, поддържа се чист и сух и се загражда с ограда, непозволяваща достъп на външни лица и животни.

(2) Дворът има вход за персонала, вход за суровините и изход за готовата продукция.

(3) Пътищата в двора са асфалтирани или покрити с твърда настилка, подходящи за лесно почистване.

Чл. 7. (1) Производствените сгради се снабдяват с необходимото количество вода, отговаряща на БДС 2823 - 83 "Вода за пиене", с подходящо налягане и температура.

(2) Допуска се използването на промишлена вода за технически цели при осигурена отделна водопроводна мрежа без връзка с мрежата за питейна вода, ясно обозначени една от друга.

Чл. 8. (1) Електрическите, отоплителните, водопроводните, канализационните, климатичните и други инсталации отговарят на БДС.

(2) За всички помещения се осигурява достатъчно естествено и изкуствено осветление, което не променя цвета на продуктите.

Чл. 9. Към месопреработвателните предприятия или центровете за преопаковка се изграждат пречиствателни съоръжения или станции за отпадните води преди влизането им в колектора или друго определено място.

Чл. 10. (1) Предприятията трябва да имат най-малко:

1. работни места с размери и разположение, недопускащи заразяване на суровините и продуктите, осигуряващи изпълнението на производствените дейности;

2. помещения със:

а) под от устойчиви и непромокаеми материали и гладки стени, лесни за почистване и дезинфекция, с канализация; стени с миеща се облицовка до 2 м височина или до височина на складиране в хладилните помещения на складовете;

б) лесен за почистване таван;

в) врати от некорозиращ материал, лесен за почистване;

г) достатъчно добра вентилация и проветряване, за да се избегне кондензацията по стените;

д) достатъчно естествено или изкуствено осветление, непроменящо цвета на суровините и продуктите;

е) достатъчен брой мивки за миене и дезинфекция на ръцете, с топла и студена вода или смесена до подходяща температура, както и средства за миене, дезинфекция и подсушаване на ръцете; в работните помещения и тоалетните крановете на чешмите не трябва да се регулират ръчно;

3. средства за защита от гризачи, инсекти и други вредители;

4. специални съдове от устойчив материал, снабдени със системи за затваряне, непозволяващи достъп в тях на неупълномощени за това хора, предназначени за съхраняване на суровини и продукти, негодни за консумация от хора;

5. инсталации за почистване на машините и работните инструменти; за дезинфекция на машините и инструментите се използва вода с Т най-малко 82 (градуса C) или други методи за дезинфекция, одобрени от НВМС;

6. достатъчен брой шкафчета за дрехи, с гладки стени и под, непромокаеми, позволяващи миене и дезинфекция; тоалетни и мивки с бързо изтичане на водата; тоалетните не трябва да се отварят директно към работните помещения;

7. помещение с подходящо сервизно оборудване за инспекторите на НВМС; когато не се налага постоянно присъствие на органите на Държавния ветеринарно-санитарен контрол (ДВСК), осигурява се шкаф с достатъчно големи размери за съхранение на материали и оборудване, затварян с ключ;

8. помещение или средство за съхранение на миещите и дезинфекциращите препарати;

9. помещение или шкаф за съхранение на машините за почистване и поддръжка;

10. подходящо оборудване за почистване и дезинфекция на транспортните средства; с разрешение на ДВСК тази дейност може да се извършва извън предприятието.

(2) Използването на питейна вода е задължително за всички дейности. Непитейната вода може да се използва за производство на пара, противопожарна защита или за охлаждане на хладилните системи при условие,че тръбите за непитейна вода са ясно означени различно от тези на питейната вода, не представляват риск от кантаминиране на месото и не допускат нейното използване за други цели.

Чл. 11. Производствените помещения, приемните и експедиционните площадки се разполагат така, че да се осигурява разграничаване в технологичните процеси, като не се допуска контакт на суровините с готовия продукт.

Чл. 12. (1) Технологичното оборудване на месопреработвателните предприятия и центровете за преопаковане, което е в непосредствен контакт с хранителния продукт, се съгласува с органите на НВМС.

(2) Технологичното оборудване по ал. 1:

1. да е произведено от материали, които не взаимодействат с прясното месо, не променят физико-химичния му състав, не отделят токсични вещества, не отделят мирис, не придават допълнителен привкус, устойчиви са на корозионното действие на кръвта и телесните течности, издържат на постоянно почистване и дезинфекция;

2. вътрешната повърхност на частите от материалите по т. 1 да бъде гладка и да не е боядисана.

Чл. 13. Машините и работните инструменти, подът, стените, таваните и преградите се поддържат в добро хигиенно състояние. Почистването и дезинфекцията се извършват периодично в зависимост от замърсяването им, най-малко един път дневно.

Чл. 14. Помещенията, машините и инструментите се използват само за производството на продукти, за които е дадено разрешение. Използването им за производство на други продукти става само с разрешение на ДВСК, във време, различно от това, в което се произвеждат разрешените продукти.

Чл. 15. Миещите, дезинфекционните средства и други подобни препарати се използват съгласно инструкциите, дадени от производителя. След използването им машините и съоръженията се измиват обилно с питейна вода, освен ако в указанието им за използване не е посочено, че такова измиване не е необходимо.

Чл. 16. Забранява се влизането на каквито и да са животни в предприятието. Извършва се системно унищожаване на гризачи, инсекти и др. Родинтицидите, инсектицидите, дезинфектантите и всички други субстанции, които имат токсичност, се съхраняват в помещения или шкафове под ключ. Те се използват по начин, непозволяващ заразяването на продуктите.

Чл. 17. Забранява се разпръскването на стърготини или други подобни материали по пода на работните помещения.

Чл. 18. (1) Персоналът поддържа добра лична хигиена и носи подходящи чисти работни дрехи и шапки, скриващи изцяло косите.

(2) Работниците, работещи със суровини и продукти, са длъжни да мият ръцете си всеки път, когато започват отново работа и в случаите на замърсяване. Раните по ръцете се покриват с широка непромокаема превръзка.

(3) Забранява се плюенето, пиенето, пушенето и яденето на работното място (в помещенията за работа и съхранение на суровини и продукти).

(4) При приемане на работа всеки работник удостоверява здравословното си състояние с медицински документ. Работниците подлежат на задължителен медицински преглед.

(5) Работодателите отстраняват от работа работниците, които могат да заразят суровините и продуктите, до отминаване на опасността.

Чл. 19. (1) Влизането на външни лица в предприятието се разрешава от собственика или управителя на предприятието по ред, определен от държавен ветеринарен лекар.

(2) На служебни лица, получили достъп до предприятието, се предоставя специално облекло.

Чл. 20. (1) Освен общите изисквания по раздели III и IV предприятията трябва да имат най-малко и:

1. помещения, достатъчно широки за разделно съхранение при подходяща температура на суровини и продукти на месна основа;

2. едно или няколко помещения, достатъчно широки за производството и съхранението на продукти на месна основа; ако архитектурата и размерите на помещението позволяват, те могат да се извършват в едно и също помещение;

3. помещение или средство за съхраняване на някои съставки като хранителни подправки;

4. помещение за опаковане и експедиция;

5. помещение за складиране на машини за съхранение и опаковка;

6. помещение за почистване на машините, както и куки и съдове.

(2) Според типа на съответния продукт предприятията трябва да разполагат най-малко със:

1. помещение или ако няма никаква опасност от заразяване - място за отстраняване на опаковката;

2. помещение или ако няма никаква опасност от заразяване - място за размразяване на суровините;

3. помещение за разфасовка;

4. помещение или инсталация за сушене и зреене;

5. помещение или инсталация за опушване;

6. помещение за осоляване, намокряне и всякаква друга обработка най-вече на естествените черва, ако суровините не са претърпели тези операции в предприятието, откъдето произхождат;

7. помещение за предварително почистване на суровините, необходими за изготвянето на продукти на месна основа;

8. помещение за осоляване, в което е разположена при необходимост климатична инсталация, необходима за поддържане на температура, непревишаваща +12 (градуса С);

9. помещение за предварително почистване при необходимост на продуктите, необходими за изготвянето на продукти на месна основа;

10. помещение за разрязването на парчета и опаковка на продукти на месна основа, предназначени за предлагане на пазара в предварително опакован вид, при необходимост с климатична инсталация.

(3) В случаите, когато условията, предвидени в ал. 1, т. 2, са изпълнени, може да бъде решено от НВМС някои от тези операции да бъдат извършени в общо помещение.

Чл. 21. Помещенията, в които се складират или обработват хранителни продукти, различни от меса или продукти на месна основа, и се използват за производство на продукти на месна основа, трябва да отговарят на общите хигиенни правила, предвидени в наредбата.

Чл. 22. (1) Суровините и съставките, влизащи в състава на продуктите на месна основа, както и тези продукти и продуктите от животински произход, и съдовете, в които се съхраняват, да не са в директен контакт с пода и да бъдат манипулирани в условия, които не рискуват да ги заразят.

(2) Забранява се контакт на суровините с крайните продукти.

Чл. 23. Използването на дървен материал е позволено в помещенията за опушване, осоляване, зреене и поставяне в саламура, складиране на продуктите на месна основа, както и в помещението за експедиране, когато това е необходимо поради причини от технологичен характер и доколкото не съществува каквато и да е опасност от заразяване на тези продукти. Дървени палети се използват само при транспорт на опаковки или продукти на месна основа. Използването на галванизирани метали за изсушаване на шунки и колбаси е разрешено при условие, че те не са корозирали и не влизат в директен контакт с продуктите на месна основа.

Чл. 24. (1) Температурата на помещенията или на част от помещенията, в които се извършва обработка намесата, млените меса, използвани като суровина, продуктите на месна основа и заготовките от месо, трябва да гарантира хигиенично производство, ако е необходимо, тези помещения трябва да бъдат снабдени с климатична инсталация.

(2) Операциите по разрязване и осоляване се извършват в помещения при температура, която не надвишава 12 (градуса С).

(3) За другите предприятия НВМС може да разреши отклонение от изискването за температура по ал. 2, ако прецени, че е оправдано с оглед технологията на изготвяне продукти на месна основа.

Чл. 25. Месата, използвани за изготвяне на продукти на месна основа, трябва:

1. да произхождат от предприятие, одобрено от НВМС, и да са били транспортирани в съответствие с ветеринарно-санитарните изисквания;

2. след пристигането им в предприятието за преработка и до момента на тяхното използване да бъдат съхранявани съобразно ветеринарно-санитарните изисквания.

Чл. 26. (1) Предприятията се контролират от органи на НВМС за:

1. състоянието на чистотата на помещенията, инсталациите, инструментариума и хигиената на персонала;

2. ефикасността на контрола, извършван от предприятието, чрез преглед на резултатите и вземане на проби;

3. микробиологичното и хигиенното качество на другите продукти от животински произход;

4. ефикасността на обработка на продуктите на месна основа;

5. херметически затворените съдове чрез въздушна проба;

6. маркирането на подходяща санитарна годност на продуктите на месна основа, както и идентификацията на продуктите, обявени за негодни за човешка консумация, и тяхното предназначение;

7. условията на складиране и транспорт.

(2) Органите на НВМС:

1. вземат проби, необходими за лабораторен анализ;

2. извършват всякакъв друг контрол, който считат за необходим, за да осигурят спазване на изискванията на наредбата;

3. контролират продуктите на месна основа да отговарят на критериите за производство, установени от производителя, и състава им.

(3) Собственикът на предприятието или управителят осигурява на органите на НВМС свободен достъп във всеки един момент до хладилните камери и до всички други работни помещения за извършване на проверки по спазване на наредбата.

Чл. 27. (1) На пазара се допускат месни продукти:

1. произведени и съхранявани в предприятия, одобрени и контролирани от НВМС, в които е въведена система за вътрешен контрол;

2. добити от пресни меса, отговарящи на изискванията на наредбата, а при внос месото да отговаря на ветеринарно-санитарните изисквания за внос на месо;

3. приготвени чрез затопляне, осоляване, мариноване или сушене, чрез опушване или зреене;

4. подложени на вътрешен контрол и контрол от НВМС;

5. неподлагани на йонизиращо лъчение.

(2) Забранява се при производството на месни продукти да се използват меса, обявени като негодни за консумация, както и:

1. органи на пикочно-половата система на мъжките и женските животни с изключение на тестисите, бъбреците и пикочния мехур;

2. хрущялът на ларинкса, трахеята и екстралобуларните бронхи;

3. очите и клепачите;

4. външният слухов канал;

5. рогови тъкани;

6. хранопроводът, гушата, червата и главата с изключение на гребена, гънките от двете страни на клюна на птиците.

(3) За производството на месни продукти се използват суровини от предприятия, одобрени и контролирани от НВМС, съхранявани и транспортирани съгласно изискванията на Наредба № 22 от 1998 г. за ветеринарно-санитарните и хигиенните изисквания при изграждане и експлоатация на кланици, производството и продажбата на пресни меса (ДВ, бр. 97 от 1998 г.).

(4) Опаковането, амбалирането и етикетирането на продукта да се извършват в предприятието или в центрове за преопаковане, които са одобрени от НВМС.

Чл. 28. (1) Месните продукти се маркират за санитарна годност при изготвянето им в предприятието или в центъра за опаковане от собственика или ръководителя на производството на видно място с ясно четливи, лесно разбираеми и незаличими букви.

(2) Марката за санитарна годност се поставя върху самия продукт с позволени средства или предварително се отпечатва върху опаковката или амбалажа, както и върху етикет, положен върху продукта.

(3) Когато маркираният продукт по ал. 2 отново се поставя в опаковка, марка за санитарна годност се поставя и върху нея.

(4) Марки или етикети се отпечатват или препечатват с одобрение от НВМС.

Чл. 29. Марката за санитарна годност е с овална форма и съдържа:

1. за продукти за вътрешния пазар - буквите ДВСК;

2. за продукти за износ - в горната част ВG или името на страната, в центъра N на разрешението на предприятието и кодовия номер на продукта;

3. номера на предприятието или центъра за опаковане.

Чл. 30. Продукти на месна основа, които съдържат други хранителни продукти от животински произход (рибни, млечни, яйчни), се маркират с една марка за санитарна годност.

Чл. 31. (1) За месни продукти, продавани на дребно без специална опаковка, марката за санитарна годност се поставя върху съдовете, в които се намират.

(2) Щемпелът се поставя върху амбалажа така, че да се унищожи при отваряне.

(3) При херметически затворени съдове щемпелът се поставя върху капака или кутията по неизличим начин.

(4) Производителят води и съхранява за срок две години регистър за количеството, вида на продуктите, експедирани по ал. 1, и името на получателя.

Чл. 32. (1) Месните продукти се опаковат и амбалират в отделни помещения, определени за тази цел.

(2) Опаковката и амбалажът се изготвят от материали, осигуряващи им здравина и опазване на месните продукти.

(3) Повторна употреба се допуска за опаковка и амбалаж от керамика, стъкло и пластмаса след основно почистване, измиване и дезинфекция.

(4) Забранява се поставянето и съхраняването на опаковките на пода.

Чл. 33. Производството на продукти на месна основа и опаковането им могат да се извършат в едно и също предприятие, ако амбалажът отговаря на изискванията на чл. 32 и при следните условия:

1. помещението е достатъчно широко, позволяващо хигиенен начин на работа;

2. опаковката и амбалажът са поставени в херметични опаковки веднага след производството им и се доставят в предприятието, където се съхраняват в отделни помещения при хигиенни условия;

3. опаковките се комплектоват в хигиенни условия преди въвеждането им в помещението; това изискване може да бъде нарушено в случай, че комплектоването на опаковките се извършва автоматично, доколкото няма риск от заразяване на продуктите на месна основа;

4. опаковките се въвеждат в помещението при спазване на хигиенични условия и се използват веднага; те не се манипулират от персонал, който работи със сурови меса, месни заготовки и продукти на месна основа.

Чл. 34. (1) Месните продукти се складират в помещение, отделно от това за суровините и месни продукти, неопаковани и подлежащи на опаковане.

(2) Месните продукти, които изискват определена температура, се съхраняват в хладилни камери.

(3) Месните продукти, които не изискват определена температура, се съхраняват в складови помещения, одобрени от НВМС.

Чл. 35. Транспортните средства, с които месните продукти се превозват:

1. отговарят на изискванията на Наредба № 5 от 1998 г. за профилактична дезинфекция на МПС и контейнери, превозващи животни и животински продукти (ДВ, бр. 7 от 1998 г.);

2. осигуряват температура при транспортирането им, идентична с тази при съхранението им;

3. предпазват ги от зарази и наранявания.

Чл. 36. По време на транспорта месните продукти се придружават от:

1. при износ - от сертификат за санитарна годност, издаден от държавен ветеринарен лекар в момента на товаренето;

2. при търговия вътре в страната:

а) от търговски документ, който освен другите данни съдържа и печат с одобрен от НВМС номер на предприятието производител, удостоверяващ, че предприятието е под неин контрол;

б) ветеринарномедицинско свидетелство по образец на НВМС.

Чл. 37. (1) Собственикът или ръководителят на предприятието организират самоконтрол по време на производствения процес за спазване изискванията на наредбата, като:

1. съвместно с органите на НВМС определят критичните точки за производството;

2. установяват и прилагат методи за наблюдение на тези критични точки;

3. проверяват методите за почистване и дезинфекция, като изпращат проби за анализ в лаборатории, одобрени от НВМС;

4. водят писмена документация по т. 1, 2 и 3, която съхраняват 2 години;

5. контролират поставянето на етикетите, носещи марката за санитарна годност;

6. информират държавния ветеринарен лекар за резултатите от лабораторни изисквания при данни за санитарен риск;

7. при опасност за здравето на хората вземат мерки за изтегляне на месните продукти от пазара; тези продукти се съхраняват в предприятието под контрола на НВМС до унищожаването или оползотворяването им по указание на НВМС;

8. осигуряват необходимата маркировка и етикетировка и посочват върху амбалажа необходимата температура за транспортиране и съхранение на месните продукти, датата на минималната трайност, а за микробиологично нетрайни продукти и крайната дата за консумация;

9. разработват програма за обучение на персонала за запознаването му с хигиенните норми на производство; органите на НВМС, отговарящи за предприятието, вземат участие при изготвянето и внедряването на програмата.

(2) Националната ветеринарномедицинска служба одобрява програмата за самоконтрол и контролира изпълнението на изискванията на ал. 1.

Чл. 38. (1) Националната ветеринарномедицинска служба съставя списък на одобрените по чл. 4, ал. 2 месопреработвателни предприятия.

(2) Всяко одобрено предприятие има номер, който се посочва в маркировката за санитарна годност на месните продукти.

(3) Националната ветеринарномедицинска служба може да одобри предприятие, интегрирано с части на предприятие за производство на прясно месо, ако помещенията, оборудването и инсталациите, предвидени за персонала, както и всички помещения са без опасност от заразяване на суровините и готовите продукти. Помещенията могат да бъдат общи и за двете предприятия.

Чл. 39. (1) Националната ветеринарномедицинска служба осъществява постоянен и периодичен контрол по спазване на наредбата в зависимост от размера на предприятието, типа на произвеждания продукт и система за оценка на рисковете.

(2) Собствениците на предприятия или ръководителите им са длъжни да осигурят на органите на НВМС свободен достъп във всеки момент и до всички части на предприятието, както и до счетоводните документи, които позволяват да се установи произходът на месата.

(3) Органите на НВМС извършват редовни анализи на резултатите от контрола по ал. 1, като могат да извършват и допълнителни прегледи на всички етапи на производството или на продуктите.

(4) Резултатите от анализите по ал. 3 се оформят в доклад, който се предоставя на собственика или ръководителя на предприятието за вземане на мерки.

(5) Видът и сроковете на контрол, както и методите за вземане на проби и микробиологични анализи се определят от НВМС според спецификата на производство в предприятието.

Чл. 40. При установяване на нарушения НВМС:

1. временно спира цялото производство или част от него;

2. отнема даденото разрешение по чл. 4, ал. 2 за определен срок;

3. окончателно отнема даденото разрешение по чл. 4, ал. 2;

4. дава указания с цел предотвратяването на последиците от нарушението.

Чл. 41. Нарушенията се установяват с актове, въз основа на които се издават наказателни постановления.

Чл. 42. Националната ветеринарномедицинска служба контролира:

1. продажбата на пазара на месни продукти, съдържащи прясно дивечово месо;

2. използването в определени норми на добавки в месните продукти.

Чл. 43. Пастьоризирани или стерилизирани месни продукти се произвеждат в предприятия, които освен изискванията по раздели III и IV разполагат и със:

1. средства за транспортиране на консервените кутии до помещенията за работа;

2. средства за почистване на консервените кутии веднага след напълването им;

3. помещение, място или инсталация за охлаждане и сушене на съдовете след топлинна обработка;

4. устройства за инкубиране на месните продукти, съдържащи се в херметически затворени съдове и взети като проби;

5. оборудване за контрол херметичността на кутиите.

Чл. 44. (1) Производителят или управителят на предприятието следи да се спазва:

1. прилагането на термична обработка на продуктите, достатъчна да унищожи или обезвреди патогенните микроорганизми, като води дневник за параметрите на производството, времето за затопляне, температурата, пълненето, размера на консервите и т.н.;

2. апаратурата за термична обработка да бъде снабдена със средства за контрол, които показват, че консервите са претърпели ефикасна топлинна обработка.

(2) Повредените или некачествени кутии да се бракуват.

(3) При пастьоризиране или стерилизиране на месни продукти се спазва:

1. херметически затворените съдове да се изваждат от апарата за затопляне при температура, осигуряваща бързо изпарение на влагата, и да не се манипулират с ръка преди изсушаването им;

2. термометрите на апаратите за затопляне да се контролират с термометри-еталони;

3. съдовете да се измиват с питейна вода и ако се налага - с гореща за отстраняване на мазнините след херметичното им затваряне;

4. консервените кутии да са изготвени от материал, който отговаря на европейските изисквания за материал, влизащ в контакт с хранителни продукти;

5. ефикасността на затварянето да се контролира ежедневно на определени интервали с подходящо оборудване;

6. контрол върху ефикасността на обработката на стерилните продукти да се прави чрез тест за инкубация при 37 (градуса С) за 70 дни или при 35 (градуса С) за 10 дни или всяка друга комбинация "време/температура", одобрена от НВМС;

7. микробиологичен контрол на продукта да се извършва в лабораторията на предприятието или друга акредитирана лаборатория;

8. пастьоризираните продукти да отговарят на критериите за такива продукти;

9. извършване на контрол, гарантиращ, че водата за охлаждане има остатъчно съдържание на хлор след използването й.

Чл. 45. (1) Националната ветеринарномедицинска служба може да разреши добавяне на одобрени от МЗ субстанции към водата в автоклавите, които да предпазят кутиите от корозия, да омекотят и дезинфекцират водата.

(2) Националната ветеринарномедицинска служба може да разреши използването на отработена вода за охлаждане на консервите, след като тя бъде почистена и обработена с хлор или е подложена на друга обработка, одобрена от МЗ или НВМС.

(3) Отработената вода трябва да циркулира в затворен кръг, за да не може да се използва за други цели.

(4) В края на работния ден подът може да се почисти с вода от автоклавите или използвана за охлаждане на консервите.

Чл. 46. (1) Печени ястия от месни продукти се приготвят и опаковат в предприятието в отделно помещение.

(2) Отделно помещение не се изисква, ако прясното месо и месните продукти се добиват в различно време и ако след всяко производство помещението се почиства и дезинфекцира.

Чл. 47. (1) Месните продукти, влизащи в състава на печените ястия, веднага след тяхното изпичане трябва:

1. или да се смесят с другите съставки, след като това стане възможно практически, като времето, през което температурата на продуктите е между 10 и 60 (градуса С), не надвишава два часа;

2. или да се охладят при температура, по-ниска от 10 (градуса С), преди да се смесят с другите съставки.

(2) Този срок може да бъде удължен поради прилаганата технология с разрешение на НВМС.

(3) Продуктите на месна основа и печеното ястие се охлаждат до температура не по-висока от 10 (градуса С) и не по-късно от два часа след края на изпичането им.

(4) Печеното ястие при нужда се замразява.

(5) На опаковката се поставя етикет с обозначения съгласно изискванията на наредбата и на една от външните страни на опаковката - ясно изписана датата на производство.

(6) Резултатите от контрола, който се извършва от производителя или ръководителя на предприятието, се водят в дневници и се съхраняват за срок 3 години.

Чл. 48. (1) Месни продукти, непредназначени за консумация от хора, се добиват в отделни помещения, разполагащи със:

1. склад за суровините, непредназначени за консумация от хора;

2. отделна инсталация и оборудване;

3. отделно помещение за крайния продукт.

(2) На продуктите се поставят етикети, които показват забрана за консумация от хора.

Чл. 49. (1) Разтопени животински мазнини, пръжки и други производни от топенето се добиват в предприятия, които освен условията в раздели III и IV разполагат със:

1. хладилна камера с температура, равна или по-ниска от +7 (градуса С);

2. помещение или място за приемане на суровините;

3. инсталация, позволяваща визуален контрол на суровините;

4. инсталация за смилане на суровините, ако е необходимо;

5. оборудване за топене на суровините чрез топлина, налягане или друг подходящ метод, последван от отделяне на мазнините чрез отмиване на бистрата част, центрофугиране и филтриране;

6. съдове, в които мазнините да се съхраняват в течно състояние;

7. апарат, позволяващ пластифицирането или кристализирането на мазнините, когато предприятието не експедира само течни животински мазнини;

8. помещение за експедиция;

9. обемни съдове за отделяне на суровини, негодни за човешка консумация.

(2) Суровините да са получени от животни, одобрени за консумация от хора, получени в предприятия, одобрени от НВМС, съхранявани и транспортирани при температура, равна или по-ниска от +7 (градуса С).

(3) Допуска се използването на неохладени суровини, когато те могат да бъдат разтопени най-късно 12 часа след деня на тяхното получаване.

(4) Суровини, събирани в магазините за продажба на дребно, могат да се използват за производство на топени мазнини, ако са в добро хигиенно състояние, правилно съхранявани и опаковани. Суровините се транспортират в затворени МПС с гладки вътрешни повърхности, лесни за измиване и дезинфекция.

(5) Преди да бъдат разтопени, суровините се подлагат на преглед за годност за консумация от хора. Мазнините се разтопяват чрез топлина, налягане или друг подходящ метод, последвани от отделяне на мазнините чрез преливане на бистрата част, центрофугиране или филтриране. Използването на разтворители е забранено.

(6) Разтопените животински мазнини могат да бъдат рафинирани в същото предприятие или в друго за подобряване качеството им.

Чл. 50. Според вида си разтопените животински мазнини трябва да отговарят на следните норми:

* Разтопените животински мазнини, получени при топене при ниска температура на пресни мазнини от сърцето, булото, бъбреците и мезентериума на говеда, както и мазнини, произхождащи от транжорни.

** Пресни мазнини, получени от топене на мастна тъкан на свине.

Чл. 51. Пръжките за консумация от хора се съхраняват при 7 (градуса С) за 24 часа или при - 18 (градуса С) за 5 месеца:

1. когато са получени при температура, по-ниска или равна на 70 (градуса С);

2. когато са получени при температура, по-висока от 70 (градуса С) и съдържанието на вода в тях е над 10 %.

Чл. 52. (1) Стомасите, червата и пикочните мехури се обработват в отделни помещения, с отделни инструменти, с ясно разделяне на замърсената от чистата част, като:

1. се забранява използването на дървен материал освен на палети за превозване на съдовете с продукти;

2. има отделно помещение за съхранение на материалите за преработка и амбалаж;

3. опаковката и амбалирането се извършват в отделно помещение или място, определено за тази цел.

(2) Съхранението на стомасите, червата и пикочните мехури се извършва при температура до 3 (градуса С). Те се транспортират до предприятията при условията на чл. 49, ал. 4.