НАРЕДБА ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАРЕДБА № 6 ЗА ТРАНСКРИПЦИЯ И ПРАВОПИС НА ЧУЖДИ ГЕОГРАФСКИ ИМЕНА НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК
НАРЕДБА ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАРЕДБА № 6 ЗА ТРАНСКРИПЦИЯ И ПРАВОПИС НА ЧУЖДИ ГЕОГРАФСКИ ИМЕНА НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК
Обн. ДВ. бр.4 от 15 Януари 1999г.
Параграф единствен. В Наредба № 6 (обн., ДВ, бр. 60 от 1995 г.; доп., бр. 72 и 106 от 1995 г.) се създават глава тринадесета, четиринадесета и петнадесета:
"Глава тринадесета
ПРАВИЛА ЗА ТРАНСКРИПЦИЯ И ПРАВОПИС НА УНГАРСКИТЕ ГЕОГРАФСКИ ИМЕНА
Чл. 99. При предаването на гласните в унгарските географски имена на български език се спазват следните правила:
1. кратката унгарска лабиална гласна a и дългата унгарска нелабиална гласна б се предават на български език с а независимо от артикулационната разлика помежду им; напр. (Zalavбr-Залавар; Szatmбr megye-окръг Сатмар; Hatvan-Хатван); изключенията са съгласно чл. 100-102;
2. дългата унгарска гласна й независимо от характеристиките є-дължина и опозиция отвореност /затвореност-се предава на български език с е, както се предава и кратката гласна е; напр. (Szйkesfehйrvбr-Секешфехервар, Kecskemйt-Кечкемет, Йrd-Ерд); не се допуска транскрибирането на дългата гласна й със съчетанието ей;
3. дължината на гласните н, у, х, ъ, ы, при които в унгарски език има разлика само в дължината на произнасяне, а не в начина на учленяване, също не се отразяват на български език; напр. (Nyнregyhбza-Ниредхаза, Salgуtarjбn-Шалготарян, Gyхr-Дьор, Abaъjvбr-Абауйвар, Gхnyы-Гьоню);
4. двойни гласни се предават на български език само ако принадлежат към различни съставки на сложните географски имена; напр. (Bбtaapбti-Батаапати, Zalааpбti-Залаапати, Felsхцrs-Фелшьойорш);
5. кратките унгарски гласни ц и ь, както и техните дълги варианти х и ы, се предават на български език, както следва:
а) с йо и ю в началото на географското име или в средисловие и краесловие след гласна; напр. (Цrvиnyes-Йорвенеш, Alsтцrs-Алшойорш, Ьllйs-Юлeш);
б) с ьо и ю след съгласна в средисловие и крае-словие; напр. (Dцmцs-Дьомьош, Pьspцkladбny-Пюшпьокладан, Ьllх-Юльо, Gцrcsцny-Гьорчьон), с изключение при комбинацията ьly в оригиналното име, което на български език трябва да се предаде с уй -Tiszasьly- Тисашуй;
в) съгласно чл. 7, ал. 3 и след шушкавите съгласни се изписва ьо и ю; напр. (Csцkmх-Чьокмьо, Sцjtцr-Шьойтьор, Sьmeg-Шюмег).
Чл. 100. При предаването на съгласните в унгарските географски имена на български език се спазват следните правила:
1. не се отразява дължината на съгласните с изключение на случаите, когато те се намират на морфемна граница в съставните географски имена; напр. (Lillafьred-Лилафюред, Hosszъhetйny-Хосухетен, Boldogasszonyfa- Болдогасонфа, но: Nagygyуnpuszta-Наддьонпуста, Szбszszentlбszlу-Сассентласло, Jбszszentandrбs-Яссентандраш);
2. унгарските палатални съгласни, записвани с буквените съчетания gy, ny и ty, се отразяват на български език само пред а, о и и, както следва:
а) gya (gyб),-с дя; напр. (Fьzesgyarmat-Фюзешдярмат, Gyбl-Дял);
gyo (gyу), gyц, (gyх);-с дьо; напр. (Gyуd-Дьод, Gyхr-Дьор);
gyu (gyъ), gyь (gyы);-с дю; напр. (Gyula-Дюла, Gyыrыs-Дюрюш);
б) nya (nyб),-с ня; напр. (Nyalka-Нялка, Konyбr-Коняр);
nyo (nyу), nyц, (nyх); -с ньо; напр. (Nyomаr-Ньомар, Besnyo-Бешньо);
nyu (nyъ), nyь (nyы); -с ню; напр. (Nyъl-Нюл, Gцnyu-Гьоню);
в) tya (tyб),-с тя; (Bбtya-Батя, Mбtyбsdomb-Матяшдомб);
tyo (tyу),-с тьо; напр. (Berettyуъjfalu - Беретьоуйфалу);
tyu (tyъ), -с тю; напр. (Mбtyus-Матюш, Pattantyъs-Патантюш);
3. в средисловие пред съгласна, пред e и i и в краесловие gy, ny и ty се предават като д, н и т; напр. (Kйtegyhбza-Кетедхаза, Kengyel-Кендел, Egregy-Егред, Bonyhбd-Бонхад, Csбny-Чан, Bezenye-Безене, Katymбr-Катмар, Kйty-Кет);
4. стойността на графемата у в унгарските географски имена, когато у не е част от буквосъчетанията gy, ny, ty и ly, e и; напр. (Bбnffyhunyad-Банфихуняд, Merczyfalva-Мерцифалва, Zichyъjfalu-Зициуйфалу, Apбthy-szikla-Апати сикла (скала);
5. съгласните c, h, s и z се произнасят и предават на български език съответно с ц, х, ш и з; напр. (Ceglйd-Цеглед, Hatvan-Хатван, Salgуtarjбn-Шалготарян, Zirc-Зирц).
Чл. 101.(1) Унгарската съгласна j (след гласна) се предава на български език с й; напр. (Abaъjvбr-Абауйвар, Buj-Буй).
(2) При предаването на унгарските географски имена на български език съчетанията ja (jб) се отразяват с я, на jo (jу, jх)-с ьо (след съгласна) и с йо (в началото на името и след гласна), на ju (jъ, jы) -с ю. Съчетанието je (jй) се предава на български език с йе само в началото на географското име или в следи-словие след гласна, докато съчетанието ji в оригиналното унгарско име се предава на български само с и. Напр. (Baja-Бая, Jбszberйny-Ясберен, Jobbбgyi-Йобади, Hajуs-Хайош, Sajу-Шайо, Hejхkьrt-Хейокюрт, Jutas-Юташ, Olajьtх-Олаютьо, Jйke-Йеке, Fejйr-Фейер, но: Diуsjenх-Диошеньо, Eperjes-Епереш, Novajidrбny-Новаидран, Tokaji-Токай (съответно Tokaji-hegy-Токайска планина).
Чл. 102. Буквените съчетания cs, ly, sz и zs в унгарските географски имена се предават на български език по следния начин:
1. буквеното съчетание cs се произнася и предава с ч; напр. (Csolnok-Чолнок, Devecser-Девечер, Fancsal-Фанчал);
2. буквеното съчетание ly е идeнтично по произношение със съгласната j и се предава на български език съобразно чл. 101 с й, съответно с я, ьо, йо, ю; напр. (Csбvoly-Чавой, Csolyospбlos-Чойошпалош, Mбrtйly-Мартей, Gombolyag-Гомбояг, Lyubatanya-Юбатаня, Nagy-Kirбlyos-Над Кирайош, Illye-Ийе);
3. буквеното съчетание sz се произнася и предава със с; напр. (Szeged-Сегед, Tiszadada-Тисадада, Deszk-Деск);
4. буквеното съчетание zs се произнася и предава с ж; напр. (Zsennye-Жене, Nagykanizsa-Надканижа).
Чл. 103. Ударението в унгарските географ-ски имена пада винаги върху първата сричка.
Чл. 104. Съгласно изискванията на чл. 12 и 13 сложните и съставните географски имена се предават слято или разделно в съответствие с оригиналния правопис, като при полу-слято писане тиретата се запазват само в сложните названия, съставени от самостоятелни имена. Отделните самостойни думи в чуждите съставни географски имена се пишат с главна буква независимо от значението им в чуждия език. Напр. (Dunaъjvбros-Дунауйварош, Fьzesgyarmat-Фюзешдярмат, Dobogу-kх-Добого Kьо, Fehйr-kх-lбpa-Фехер Kьо Лапа, Fehйr-Kхrцs-Фехер Кьорьош, но: Gyхr-Sopron-Дьор-Шопрон, Borsуd-Abaъj-Zemplйn-Боршод-Абауй-Земплен).
Чл. 105. Номенклатурните географски термини, които са част от географското име, се транскрибират. Превеждат се само тези части, които са записани полуслято или отделно. Напр. (Dunaъjvбros-Дунауйварош, Somoskхъjfalu-Шомошкьоуйфалу, Szent Mihбly-hegy-планина Сент Михай, Kхszegi hegysйg-Кьосегски планински масив, Mohбcsi-sziget-Мохачки остров, Szentendrei-sziget- остров Сент Ендре, Ferenc-csatorna-канал Ференц).
Глава четиринадесета
ПРАВИЛА ЗА ТРАНСКРИПЦИЯ И ПРАВОПИС НА ГРЪЦКИТЕ ГЕОГРАФСКИ ИМЕНА
Чл. 106. (1) Съгласно препоръките на Групата на експертите по стандартизация на географските имена към ООН относно предаването на тези имена от страните с нелатинска писменост гръцките географски имена в примерите се изписват на латиница в съответствие с приетата от ООН система за предаване на гръцките букви с латински.
(2) Правилата от тази глава се отнасят и за гръцките географски имена в Кипър.
Чл. 107. Гласните в гръцкия език се предават на български в съответствие с тяхното произношение, а именно:
1. гласната [a], в гръцкия език a (алфа), отбелязвана при транслитерацията на латиница с а, се транскрибира на български с а; напр. (AgalЬV-Agalas-Агалас; KatarrЬkthV-Katarraktis-Катарактис);
2. гласната [е], изписвана на гръцки език с e (епсилон) или с буквеното съчетание ai (алфа-йота), в латински се транслитерира с буквата е или с буквеното съчетание ai, на български с буквата е; напр. (Elika-Elika-Елика, Aridaia-Aridaia-Аридеа);
3. гласната [i], изписвана на гръцки език с буквите i (йота), h (ита), u (ипсилон) и с буквените съчетания ei (епсилон-йота), oi (омикрон-йота), ui (ипсилон-йота) и hu (ита-ипсилон), е с графични латински съответствия i, i, y, ei, oi, yi и iy, а на български се предава с буквата и; напр. (Stulida-Stylida-Стилида, MЬni-Mani-Мани, KэJhra-Kythira-Китира, EidomЭnh-Eidomeni-Идомени, Oitulon-Oitylon-Итилон, Udra-Ydra-Идра);
4. гласната [o], изписвана на гръцки език с буквите o (омикрон) и w (омега), на латински се изписва съответно с буквите о и ф, а на български (и в двата случая)-с о; напр. (GlЬroV- Glaros-Гларос, PlwmЬri-Plomari-Пломари, WrwpуV-Oropos-Оропос);
5. гласната [u], изписвана на гръцки език със съчетанието оu (омикрон-ипсилон), се представя с латинското буквено съчетание ou, а на български се изписва с графемата у; напр. (LoutrЬki-Loutraki-Лутраки, NЬousa-Naousa-Науса).
Чл. 108. Двугласните, изписвани на гръцки език с Ьu (алфа и ипсилон) и с eu (епсилон и ипсилон), се изписват на латиница av и ev или af и ef, а на български език се предават, както следва:
1. пред звучни съгласни и пред гласни-съответно с ав и ев; напр. (YeudЬV-Psevdas-Псевдас, KlaudiЬ-Klavdia-Клавдя);
2. пред беззвучни съгласни-съответно с аф и еф; напр. (NautЯloV-Naftilos-Нафтилос, LЭukara-Lefkara-Лефкара).
Чл. 109. (1) Дифтонгите в гръцките географски имена се предават по следния начин:
1. низходящи дифтонги, състоящи се от гласен звук и йот, имат следните съответствия на латински и български:
а) [ai]-ai-ai -ай; напр. (NerЬida-Neraida-Нерайда);
б) [ei]-ei-ei-ей; напр. (BracnЭika-Vrachneika-Врахнейка);
в) [oi]-oi-oi -ой; напр. (DoъrЬnh-Doirani-Дойрани);
г) [ui]-oui-oui-уй;
2. възходящи дифтонги, състоящи се от йот и гласна, имат следните буквени съответствия на латински и български:
а) [ii]-iпi-ii-ии; напр. (Бgioi DЭka-Agioi Deka-Агии Дека);
б) [ie]-iе-ie-ие; напр. (AmmadiЭV-Ammadies-Амадиес);
в) [io]-iw-io-йо, ьо; напр. (IwЬnnina-Iфannina-Йоанина);
io-io; напр. (AuliюteV-Avliotes-Авльотес);
г) [iu]-iпu-iou-ю; напр. (Anadioэ-Anadiou-Анадю);
д) [ia]-iб, iЬ, uЬ-ia-я; напр. (Asteroэsia-Asterousia-Астеруся, MaJiЬthV-Mathiatis-Матятис, LeptokaruЬ-Leptokarya-Лептокаря, NЯata-Niata-Нята).
(2) При предаване на дифтонгите в краесловие се взема предвид и гръцкото словообразуване, поради което и в българската транскрипция се налагат паралелните окончания -Њ/-єя и -ьт/-єо, в зависимост от ударението, което в гръцкия език задължително се пише навсякъде. Например:
ShteЯa-Sitia-Сития;
LamЯa-Lamia-Ламия;
TroЯa-Troia-Троя;
AgЯa Napa-Agia Napa-Агия Напа;
LeibadiЬ-Leivadia-Ливадя;
PlataniЬ-Platania-Платаня;
Elediу-Eledio-Eледьо;
KipourgeЯo-Kipourgeio-Кипургио.
(3) Гръцките окончания -io(n), -ioV се запазват в българския език. Напр. (SЯgrion-Sigrion-Сигрион, AgrЯnio-Agrinio-Агринио, AgioV EusJЬtioV-Agios Efstathatios-Агиос Ефстатиос).
(4) Типичните гръцки окончания -ea, -eo, -eoV, се запазват в българския език, т.е -еа, -ео, -еос. Напр. (KalliJЭa-Kallithea-Калитеа, NЭo Ikуnio-Neo Ikonio-Нео Иконио, NЭoV MarmarЬV-Neos Marmaras-Неос Мармарас).
Чл. 110. Гръцките съгласни се предават в съответствие с тяхното произношение и според възможностите на съвременния български книжовен език, както следва:
1. съгласната [v], в гръцки език b (вита), латинско графично съответствие v, се предава на български с в; напр. (ИmboloV-Emvolos-Eмволос, MonembasЯa-Monemvasia-Монемвасия);
2. съгласната [g], в гръцки език g (гама), латинска графема g, се предава на български с г; напр. (GЭri-Geri-Гери; Бgra-Agra-Агра);
3. съгласната [d], в гръцки език d (делта), латинско транслитериране с d, се предава на български с д; напр. (KardЬmula-Kardamyla-Кардамила, DЯstomo-Distomo-Дистомо);
4. съгласната [z], в гръцки език z (зита), с латинско графично съответствие z, се предава на български със з; напр. (Zэgi-Zygi-Зиги, PrЭbeza-Preveza-Превеза);
5. съгласната [q], в гръцки език q (тита), се предава на латиница с th, а българското съответствие е т; напр. (qЬsoV-Thasos-Тасос, Baqэ-Vathy-Вати);
6. съгласната [k], в гръцки език k (капа), се предава на латински с k, а на български-с к; напр. (KabЬla-Kavala-Кавала, MakrinЯtsa-Makrinitsa-Макриница);
7. съгласната [l], в гръцки език l (ламбда), има графично латинско съответствие l, а българското е л; напр. (Loэtsa-Loutsa-Луца, BЯlia-Vilia-Виля);
8. съгласната [m], в гръцки език m (ми), има латинско графично съответствие m, а българското е м; напр. (MЭgara-Megara-Мегара, BЬmmoV-Vammos-Вамос);
9. съгласната [n], в гръцки език n (ни), се предава на латински с n, а на български- с н; напр. (BelestЯno-Velestino-Велестино, NigrЯta-Nigrita-Нигрита);
10. съгласната [ks], в гръцки език x (кси), латинска графема х, се предава на български с кс; напр. (XЬnqh-Xanthi-Ксанти, Xulуkastro-Xylokastro-Ксилокастро);
11. съгласната [p], в гръцкия език p (пи), с латинско графично съответствие p, се предава на български с п; напр. (PalamЬV-Palamas-Паламас, SkуpeloV-Skopelos-Скопелос);
12. съгласната [r], в гръцкия език r (ро), на латински има графично съответствие r, а на български-р; напр. (RуdoV-Rodos-Родос, KarpasЯa-Karpasia-Карпасия);
13. съгласната [s], в гръцкия език s (сигма)-в начало и средисловие, и V-само в краесловие, се предава на латински с s, а на български, както следва:
а) пред звучни съгласни b, g, d-и пред l, m, n, r се озвучава, което на български се предава със з; напр. (AsgЬta-Asgata-Азгата);
б) във всички останали случаи пишем с; напр. (SЬmoV-Samos-Самос, SkэroV-Skyros-Скирос, SpЬta-Spata-Спата, Soэda-Souda-Суда);
14. съгласната [t], в гръцкия език t (таф), има графични съответствия в латински t, а в българския-т; напр. (TarsуV-Tarsos-Тарсос, Stэra-Styra-Стира);
15. съгласната [f], в гръцкия език j (фи), има латинско графично съответствие f, а българското е ф; напр. (FЬrsala-Farsala-Фарсала, SЯjnoV-Sifnos-Сифнос);
16. съгласната [x], в гръцкия език c (хи), се предава на латински с ch, а на български-с х; напр. (CЯoV-Chios-Хиос, CasiЬ-Chasia- Хася);
17. съгласната [ps], в гръцкия език y (пси), има графично латинско съответствие буквосъчетанието ps, а на български език-буквосъчетанието пс; напр. (YaJoэra-Psathoura-Псатура).
Чл. 111. Двойните съгласни в гръцките гео-графски имена се предават на български език опростено-с една съгласна. В редки случаи се изписват и двете съгласни, когато имат смислоразличителна функция. Напр. (Kissoэsa-Kissousa-Кисуса).
Чл. 112. Буквените съчетания в гръцките гео-графски имена се предават съгласно следните правила:
1. съчетанието gk (гама капа), изписано с латинските букви gk, в начална позиция се предава на български с г; напр. (Gkiюna-Gkiona- Гьона);
2. в средисловие съчетанията gg (гама гама), gk (гама капа) и gc (гама хи), изписвани съответно с латинските букви ng, nk и nx, се предават на български език съответно с нг, г (много рядко нк) и с нх; напр. (Aggelюna-Angelona-Ангелона, BragkiЬna-Vragkiana-Врагяна, MatarЬgka-Mataragka-Матарага, SigcЬri-Sinchari-Синхари);
3. съчетанието mp (ми пи), изписвано с латинските букви mp, се предава на български език в зависимост от позицията си в думата:
а) в начална позиция-с б; напр. (MprЬloV-Bralos-Бралос);
б) в средисловие-с мб, мп или б според произнасянето му; напр. (KЬmpoV-Kampos-Камбос, ТlumpoV-Olimpos-Олимп (гръцкият изговор е Олимбос), Barumpтmph-Varympompi- Варибоби);
4. съчетанието nt (ни таф), изписвано с латинските букви nt, в начална позиция се предава на български език с д, а в средисловие-с нд или нт, в зависимост от произнасянето му; напр. (AntЯkura-Antikyra-Андикира, Mantoэdi (on)-Mantoudi(on)-Мантуди(он);
5. съчетанието фу (таф сигма), изписвано с латинските букви ts, се предава на български език с ц; напр. (TsЭri-Tseri-Цери);
6. съчетанието фж (таф зита), изписвано с латинските букви tz, се предава на български език с дз; напр. (TzЭna-Tzena-Дзена).
Чл. 113. Номенклатурните географски термини се предават в съответствие с изискванията на чл. 14. Напр. (AigЬioi nhsoi-Aigaioi nisoi-Егейски острови, MegЬlh PrЭspa-Megali Prespa-Голямо Преспанско езеро, KorinJiakуV kуlpoV-Korinthiakos kolpos-Коринтски залив).
Чл. 114. Традиционните гръцки географски имена се предават на български език съгласно изискванията на чл. 15. Напр. (№peiroV (грц. Ипирос)-Епир, PelopуnnhsoV (грц. Пелопонисос)-Пелопонес, ёdessa-(грц. Едеса)-Воден, qessalonЯkh (грц. Тесалоники)-Солун, KastoriЬ (грц. Касторя)-Костур, SЭrreV (грц. Серес)-Сяр, Dentrocюri (грц. Дендрохори)-Дъмбени).
Глава петнадесета
ПРАВИЛА ЗА ТРАНСКРИПЦИЯ И ПРАВОПИС НА ИСЛАНДСКИТЕ ГЕОГРАФСКИ ИМЕНА
Чл. 115. (1) При предаването на гласните в исландските географски имена не се взема под внимание тяхната дължина, т.е. дългите и кратките гласни се предават по един и същи начин. Напр. (Flatey-Флатей, Stranda-Странда, Hveragerрi-Хверагерди, Hella-Хетла, Fitjб-Фитяу, Grenivik-Гренивик, Vogar-Вогар, Fontur-Фонтюр, Suрureyri-Сюдюрейри, Kollumъli-Котлюмули).
(2) Гласните с ударение, които се изговарят различно от тези без ударение, се предават на български език в съответствие с произношението им, без да се отчита дължината им:
а) гласната a се предава на български език с графемата а; напр. (Flatey-Флатей, Dala- Дала); гласната б [au] се транскрибира на български с буквосъчетанието ау; напр. (Бrnes-Ауртнес, Kбlfshammarsvнk-Каулсхамарсвик);
б) гласната e се предава на български език с е; гласната й се произнася в исландски като йотувано [jе], но се предава на български с е; напр. (Hйraрsflуi-Херадсфлоуи, Melrakkaslйtta-Мелрахкаслехта);
в) гласната i се предава на български език с графемата и; гласната н също се предава с и; това се дължи на факта, че в съвременния исландски език между i и н има само звукова разлика; напр. (Dalvнk-Далвик (дълго и), Grнmsstaрir-Гримсстадир (кратко и);
г) гласната о се предава на български език с о. Пр. Vogar-Вогар; гласната у се предава с ди-графа оу; напр. (Stуrisandur-Стоурисандюр, Lуnsvнk-Лоунсвик);
д) гласната u се предава на български език по следния начин:
-с графемата ю, след l, n, m или в ударена сричка; напр. (Кollumuli-Котлюмули);
-в останалите случаи, поради затъмняване на сричката, се предава с у; напр. (Suрur-Mъla-Сюдур Мула); гласната ъ се предава с у; напр. (Nъpsstaрir-Нупсщадир);
е) гласната э се предава на български език с и; напр. (Starmэri-Стармири);
ж) гласната ц се произнася и съответно се предава на български език с йо (в началото на имената и след гласна) и с ьо (след съгласна); напр. (Цgur-Йогур, Patreksfjцrрur-Патрексфьордур).
Чл. 116. (1) Характерната за системата на исландските съгласни беззвучност се отбелязва при предаване на исландските имена на български език със съответния еквивалент на беззвучната съгласна. Например: съгласните b и d се произнасят като п и т, но се предават с б и д в началото на думата и под ударение. Напр. (Drangar-Драунгар). В исландския език има четири двойки затворени преградни звукове p-b; t-d; c-о; k-g, но те не се делят на звучни и беззвучни както в български, а на издиханни и неиздиханни. Поради тази причина по принцип графемен еквивалент на двойките преградни звукове в българския език са съответните беззвучни съгласни: p-b се предават на български с графемата п; t-d се предават с т; c-о се предават с х; k-g се предават с к. В повечето от тези случаи може да се приложи принципът на транслитерацията. Напр. (Borg-Борк/Борг, Gullfoss-Гютълфос, Skagastrцnd-Скагастрьонд, Gullbringa-Гутълбринка).
(2) Съгласната с се среща само в някои думи от чужд за исландския език произход.
(3) Съгласната р се предава на български език с д. Напр. (Breiрavнk-Брейдавик, Reykjahliр- Рейкяхлид).
(4) Съгласната f се предава на български език според положението є в думата:
1. в началото, пред t или s и в краесловие -като ф; напр. (Fagurhуlsmyri-Фагюрхоулсмири, Skaftafell-Скафтафетъл, Hofsуls-Хофсоус, Hof-Хоф);
2. между звучни съгласни и гласни-като в; напр. (Efrinъpur-Евринупюр, Grafarnes- Граварнес, Torfahnъkur-Торвахнукюр);
3. пред l и n, следвани от гласна, или когато са в краесловието-като п; напр. (Hafnir-Хапнир, Keflavнk-Кеплавик); краесловното съчетание fn се транскрибира на български със съчетанието пън; напр. (Hцfn-Хьопън).
(5) За съгласната g има следните изключения:
1. произнася се и се предава съответно на български език главно като айи, ейи, ойи, уйи и ьойи, когато съгласната g се намира между гласни а, е, о, u и ц и i (в съчетанията agi, egi, ogi, ugi и цgi); напр. (Garрsskagi-Гардскайи, Egilsstaрir-Ейилсстадир);
2. съгласната g не се произнася, когато се намира пред а, i, j и u в крайна позиция; напр. (skуg-скоу (гора).
(6) Съгласната h се произнася и предава на български език с х. Напр. (Herрubreiр-Хердюбрейд, Torfahnъkur-Торвахнукюр, Hjalteyri- Хялтейри). При транскрипцията не се отразяват различните местни особености при произношението на съгласната h.
(7) Полугласната j се произнася и предава на български език с й и в зависимост от позицията є в думата се изписва с й пред гласна и с ь-след съгласна. Напр. (Jцkuldalur-Йокулдалюр, Djъpavнk-Дюпавик, Gjцgur-Гьогюр).
(8) Съгласната Ю се произнася с придихание и на български език се предава с графемата т. Напр. (Юуr-Тоур, Юуrshцfn-Тоурхьопън). Съгласните р и Ю образуват двойка звучен и беззвучен звук. Поради това р се предава с д, а Ю- с т.
Чл. 117. (1) Двойните съгласни в исландския език имат особена функция, а именно:
1. определят преградните звукове като издиханни или неиздиханни; напр. kk се предава със съчетанието хк; напр. (Stykkishуlmur-Стихкисхоулмюр); pp-със съчетанието хп; напр. (Krepputunga-Крехпютюнга);
2. определят наличието на преграден звук или неговото отсъствие; напр. ll се предава с тл, когато е пред гласна, и с тъл, когато е пред съгласна или в краесловие; напр. (Kollafjarрarnes-Котлафярдарнес, Gullbringu-Гютълбрингю, Mosfell-Мосфетъл).
(2) В някои случаи двойните съгласни имат смислоразличителна роля; напр. nn се предава като тн, когато е елемент от окончанието (за м.р., ед.ч., им. падеж). Поради тази причина думата Steinn се чете Щейтън, а не Щейн, което вече е винителен падеж; думата hreinn-хрейтън (чист, м.р., ед.ч.), hrein-хрейн (чиста, ж.р., ед.ч.). От друга страна, когато двойното nn е в корена на думата, се предава на български език с едно н; напр. (Dalsmynni-Далсмини, Enni- Ени). Същото се отнася за двойното mm, ss. В случаите, когато двойното ss е резултат на окончание в родителен падеж, би следвало съответната сложна дума да се предава според произношението на отделните съставящи я думи; напр. (Bessastaрir-Бесащадир, Brettingsstaрir- Брехтингсщадир).
Чл. 118. Характерните за исландския език диграфи се предават, като при транскрипцията им на български език не се отчита тяхната дължина:
1. ж предаваме на български с буквосъчетанието ай; напр. (дълго: Snжfell-Снайфетъл; кратко: Tvнdжgra-Твидайгра);
2. au-с йой, след съгласна-с ьой; напр. (дълго: Saurbжr-Сьойрбайр; кратко: Austur-Hъnavatns-Йойстюр Хунаватънс);
3. ei-с ей (дълго: Sveinagjб-Свейнагяу; кратко: Geithellar-Гейтхетлар);
4. еу-с ей (дълго: Melgraseyri-Мелграсейри; кратко: Flatey-Флатей).
Чл. 119. Буквените съчетания в исландските географски имена се предават на български език в съответствие с тяхното произношение по следния начин:
1. kk, kl, kn-със съчетанията хк, хкл, хкн; напр. (Stykkishуlmur-Стихкисхоулмюр, vakna-вахкна (събуждам се);
2. ll-с тл, когато е пред гласна, и с тъл-когато е пред съгласна или в краесловие; напр. (Kollafjarрarnes-Котлафярдарнес, Gullbringu-Гютълбрингю, Mosfell-Мосфетъл);
3. pp, pl, pn-със съчетанията хп, хпл,
хпн; напр. (Krepputunga-Крехпютюнга, Vopnafjцrрur-Вохпнафьодюр);
4. rl, rn-със съчетанията ртл, ртн, когато са пред гласна, и с ртъл, ртън-в краесловие; напр. (Kerling-Кертлинг, Arnafjцrрur-Артнафьордюр, Vesturhorn-Вестюрхортън);
5. tt, tl, tn-със съчетанията хт, хтл, хтн, когато са пред гласна, и с еров придатък-пред съгласна и в краесловие; напр. (Melrakkasletta-Мелрахкаслехта, Apavatn-Апавахтън).
Чл. 120. Ударението в исландския език по правило пада върху първата сричка. В сложни думи, каквито са повечето от географските имена, освен главното ударение на първата сричка съществува и второстепенно ударение, което пада върху първата сричка от втората съставка на думата. Напр. (Брйхтингсщадир, Щбфхтлт, Хапнарфьтрдюр, Гютълфтс, Тєнгвитлир, Булюнгавєк).
Чл. 121. Съгласно изискванията на чл. 12 и 13 сложните и съставните географски имена се предават на български език слято или разделно в съответствие с оригиналния им правопис. Между частите на съставните чужди географ-ски имена не се пишат тирета. Тирета се пишат само в сложните названия, съставени от самостоятелни имена. Напр. (Eystri-Jцkulsб-Ейстри-Йокулсау). Самостойните думи в чуждите съставни географски имена на български език се пишат с главна буква. Пр. Suрur-Mъla-Сюдюр Мула, Vestur-Barрastrandar-Вестур Бардащрандар. Средисловните служебни думи се пишат с малка буква. Напр. (Jцkulsб б Brъ-Йокюлсау ау Бру).
Чл. 122. Номенклатурните географски термини, когато са част от географското име, се транскрибират. Напр. (Vatnajцkull-Вахтнайокутъл)."