НАРЕДБА ЗА КРИТЕРИИТЕ ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА РАЙОНИТЕ ЗА ЦЕЛЕНАСОЧЕНО ВЪЗДЕЙСТВИЕ И ТЕРИТОРИАЛНИЯ ИМ ОБХВАТ
НАРЕДБА ЗА КРИТЕРИИТЕ ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА РАЙОНИТЕ ЗА ЦЕЛЕНАСОЧЕНО ВЪЗДЕЙСТВИЕ И ТЕРИТОРИАЛНИЯ ИМ ОБХВАТ
Обн. ДВ. бр.53 от 11 Юни 1999г., отм. ДВ. бр.64 от 23 Юли 2004г.
Отменена с § 9 от Заключителните разпоредби на Наредба за определяне на показателите за обособяване на видовете райони за целенасочено въздействие - ДВ, бр. 64 от 23 юли 2004 г.
Част първа.
ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ
Чл. 1. Наредбата определя критериите и показателите, по които се определят районите за целенасочено въздействие и териториалният им обхват.
Чл. 2. Районите за целенасочено въздействие обхващат части от територията на страната, които включват общини или групи общини, към които е насочена приоритетно политиката на държавата за регионално развитие за периода на действие на Националния план за регионално развитие.
Чл. 3. (1) Критериите и показателите за определяне на териториалния обхват на отделните райони се прилагат по общини за цялата територия на страната.
(2) Границите на районите за целенасочено въздействие се определят по границите на избраните общини.
(3) Една община може да бъде отнесена само към един вид район за целенасочено въздействие, освен когато вторият вид район е район за трансгранично сътрудничество и развитие.
(4) Когато една община отговаря на критериите за повече от един вид райони за целенасочено въздействие, тя се отнася към вида район, чиито изисквания покрива в по-висока степен, като се отчита и необходимостта от запазване на териториалната цялост на районите.
(5) Район за целенасочено въздействие не може да се формира от отделна община, която има територия и население повече от два пъти по-малки от средните стойности за страната.
Чл. 4. (1) Териториалният обхват на районите за целенасочено въздействие се определя за срока на действие на Националния план за регионално развитие и подлежи на промяна за всеки планов период преди одобряване на основните параметри на Националния план за регионално развитие.
(2) Променяне на териториалния обхват на районите за растеж, за развитие и за трансгранично сътрудничество и развитие се допуска и преди да е изтекъл срокът на действие на Националния план за регионално развитие, но не по-рано от 3 години от влизането му в сила, ако основанията за това се съдържат в годишния доклад за изпълнението на плана.
(3) Променяне на териториалния обхват на районите със специфични проблеми и приоритети се допуска ежегодно, ако основанията за това се съдържат в годишния доклад за изпълнението на плана.
Част втора.
КРИТЕРИИ И ПОКАЗАТЕЛИ ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА РАЙОНИТЕ ЗА ЦЕЛЕНАСОЧЕНО ВЪЗДЕЙСТВИЕ
Глава първа.
РАЙОНИ ЗА РАСТЕЖ
Чл. 5. (1) Общината с град, около който се формира районът за растеж (обозначаван и като център за растеж), се определя въз основа на следните критерии и показатели:
1. голям град с брой на населението над 100 хил. жители;
2. приходи от дейност на територията на общината за последните три години над 5 пъти повече от средното за общините в страната най-малко за две от последните три години;
3. приходи от дейност на територията на общината на един жител за последните три години над средното равнище за страната най-малко за две от последните три години;
4. техническа инфраструктура, в т.ч:
а) пътища, категоризирани в европейската пътна мрежа-не по-малко от два;
б) железопътни линии, категоризирани в европейската жп мрежа-не по-малко от две, или други видове транспорт с международно значение-наличие на международно летище или пристанище;
в) цифрова телекомуникационна инфраструктура на селищния и междуселищния съобщителен трафик-наличие на цифрова автоматична междуселищна телефонна централа и на цифрова съединителна мрежа между селищните централи;
г) обвързване с националната 400 кВ, 220 кВ и 110 кВ електроенергийна система-наличие на трансформаторна подстанция 400/110 кВ или 220/110 кВ и минимум 2 трансформаторни подстанции 110/20 кВ;
5. социална инфраструктура, в т.ч.:
а) здравеопазване-наличие на болница към висше медицинско училище или обединена районна болница;
б) образование-наличие на висше училище;
в) култура-наличие на опера или филхармония.
(2) Общината с град, около който се формира районът за растеж, трябва да отговаря задължително на изискванията по ал. 1, т. 1, 2 и 3 и на повече от половината от изискванията и показателите по ал. 1, т. 4 и 5.
(3) В района за растеж може да бъдат включени и съседни на общината с център за растеж общини, които имат интензивни инфраструктурни и функционални връзки с нея.
Глава втора.
РАЙОНИ ЗА РАЗВИТИЕ
Чл. 6. (1) Общината с град, около който се формира районът за развитие (обозначаван и като център за развитие), се определя въз основа на следните критерии и показатели:
1. наличие на среден или голям град-с брой на населението над 30 хил. жители;
2. приходи от дейност на територията на общината за последните три години над 1,5 пъти повече от средното за общините в страната най-малко за две от последните три години;
3. приходи от дейност на територията на общината на един жител за последните 3 години над 75 на сто от средното за страната равнище за 2 от последните 3 години;
4. равнище на безработицата за последните 3 отчетни години под средното за страната за две от последните 3 години;
5. техническа инфраструктура, в т.ч:
а) път, категоризиран в националната пътна мрежа като "първи клас" или от по-висок клас-най-малко един;
б) железопътна линия от националната жп мрежа, категоризирана като "второстепенна", "главна" или от по-висок клас-най-малко една;
в) цифрова телекомуникационна инфраструктура на междуселищния съобщителен трафик-наличие на цифрова автоматична междуселищна телефонна централа;
г) включване в националната 110 кВ електроенергийна система-наличие на минимум 2 трансформаторни подстанции 110/20 кВ;
6. социална инфраструктура, в т.ч.:
а) здравеопазване-наличие на обединена районна болница;
б) образование-наличие на филиал на висше училище или висше училище;
в) култура-наличие най-малко на театър.
(2) За да бъде определена като община с център за развитие, общината трябва да отговаря на следните изисквания:
1. задължително на изискванията по ал. 1, т. 1, 2 и 5;
2. най-малко на две от изискванията по ал. 1, т. 6;
3. най-малко на едно от изискванията по ал. 1, т. 3 или 4;
4. центърът на общината да отстои на разстояние, по-голямо от 50 км от друг център на район за растеж или развитие.
(3) В случаите, когато възможните центрове за развитие са разположени на разстояние, по-малко от 50 км помежду си, се избира онзи от тях, който има по-благоприятни показатели по ал. 1 и по-благоприятно (централно) положение спрямо общините, отстоящи на разстояние над 50 км от центровете за растеж или от други центрове за развитие.
(4) В района за развитие може да бъдат включени и съседни общини, които имат интензивни функционални и инфраструктурни връзки с центъра за развитие.
Глава трета.
РАЙОНИ ЗА ТРАНСГРАНИЧНО СЪТРУДНИЧЕСТВО И РАЗВИТИЕ
Чл. 7. Районите за трансгранично сътрудничество и развитие са общини или групи от общини с гранично положение, както и инфраструктурно и функционално тясно свързани с тях общини, които разполагат с потенциал за осъществяване на трансгранично сътрудничество с оглед подобряване на икономическото развитие и решаване на регионални проблеми.
Чл. 8. (1) Общините, включени в районите за трансгранично сътрудничество и развитие, се определят въз основа на следните критерии и показатели:
1. презгранични преходи-граничен контролно-пропускателен пункт-функциониращ, в процес на реализация или с постигната към 1998 г. междуправителствена договореност за изграждането му;
2. отдалеченост от границата-не повече от 40 км до най-близкия граничен контролно-пропускателен пункт, измерени чрез разстоянието до общинската граница по съществуващ път с твърда настилка.
(2) За да бъде включена в район за трансгранично сътрудничество и развитие, общината трябва да отговаря и на изискванията по ал. 1, т. 1 и 2.
(3) Групирането на общините в райони се осъществява въз основа на тяхното местоположение и наличието на обща транспортна инфраструктура по посока на граничния транспортно-пропускателен пункт.
Глава четвърта.
РАЙОНИ СЪС СПЕЦИФИЧНИ ПРОБЛЕМИ И ПРИОРИТЕТИ
Раздел I.
Изостанали селски райони
Чл. 9. Изостаналите селски райони обхващат общини или групи общини с преобладаващ селски начин на живот и специализация в развитието на селското и горското стопанство, които се характеризират с ниска степен на развитие на икономическата база, поддържащата я техническа инфраструктура и квалификация на работната сила и свързаните с това остри социални последици, като високо равнище на безработица, ниски доходи на населението и обезлюдяване.
Чл. 10. (1) Общините, включени в изостанали селски райони, се определят въз основа на следните критерии и показатели:
1. отсъствие на среден, голям или много голям град-най-големият град да е с население до 30 хил. жители;
2. гъстота на населението под 75 на сто от средната за страната, отчетена в "брой жители на кв. км";
3. относителен дял от територията, заета от земеделски или горски територии, с повече от 20 на сто над средния за страната дял на земеделски територии или с повече от 20 на сто над средния за страната дял на горски територии;
4. относителен дял на заетите в селското и горското стопанство от всички заети с повече от 20 на сто над средното за страната за последната година;
5. приходи от дейност на територията на общината на човек от населението за 2 от последните 3 последователни години не повече от 30 на сто от средното равнище за страната за съответната година;
6. средногодишно равнище на безработица за две от последните три последователни години с повече от 50 на сто над средното равнище за страната за съответната година.
(2) Общините от изостанали селски райони трябва да отговарят:
1. задължително на изискванията по ал. 1, т. 1, 5 и 6;
2. поне на едно от изискванията по ал. 1, т. 2, 3 или 4.
Раздел II.
Райони в индустриален упадък
Чл. 11. Райони в индустриален упадък са общини или групи общини, характеризиращи се с моноструктурна икономика с висок дял на индустриални отрасли в упадък, спад на производството и увеличаване на безработицата, в които се осъществява или е необходимо преструктуриране на икономиката, водещо до възникване или до сериозен риск от възникване на остри социални проблеми.
Чл. 12. (1) Общините, включени в райони в индустриален упадък, се определят въз основа на следните критерии и показатели:
1. равнище на индустриална заетост: относителен дял на заетите в промишлеността от общо заетите за последната година-над средния за страната;
2. моноструктурност на икономиката, доминирана от индустриални отрасли в упадък: относителен дял на заетите в отраслите каменовъглена промишленост; рудодобив и металургия; металолеене; производство на химикали, химични продукти, синтетични и изкуствени влакна; производство на текстил и текстилни изделия от общо заетите в промишлеността за последната година-над 50 на сто;
3. равнище и динамика на безработицата: средногодишно равнище на безработица за всяка от 3 последни последователни години-над средното равнище за страната за съответната година;
4. динамика на развитие на промишлеността: отрицателен прираст на заетите в промишлеността за последния 6-годишен период-над средния за страната.
(2) Общините от райони в индустриален упадък трябва да отговарят:
1. задължително на изискванията по ал. 1, т. 1 и 2;
2. на едно от изискванията по ал. 1, т. 3 или 4.
(3) Към районите в индустриален упадък се присъединяват и съседни общини, които формират компактен район и отговарят на едно от следните условия:
1. относителен дял на заетите в промишлеността за последната година с над 50 на сто по-висок от средния за страната и относителен дял на заетите в отраслите по ал. 1, т. 2 от общо заетите в промишлеността над 30 на сто за последната година;
2. относителен дял на заетите в промишлеността за последната година над средния за страната и относителен дял на заетите в отраслите по ал. 1, т. 2 от общо заетите в промишлеността над 30 на сто за последната година;
3. относителен дял на заетите в промишлеността за последната година над средния за страната и относителен дял на заетите в отраслите по ал. 1, т. 2 от общо заетите в промишлеността над 75 на сто за последната година.
Заключителни разпоредби
§ 1. Наредбата се издава на основание чл. 4, ал. 1 във връзка с § 2, т. 1 от заключителните разпоредби на Закона за регионалното развитие.
§ 2. Категоризацията на населените места е по смисъла на § 1, ал. 1 и 2 от допълнителните разпоредби на Наредба № 5 от 1995 г. за правила и норми по териториално и селищно устройство (обн., ДВ, бр. 48 от 1995 г.; изм., бр. 38 от 1996 г., бр. 7 от 1998 г.).
§ 3. При определяне на териториалния обхват на районите за целенасочено въздействие се ползва информация за последния осигурен с информация период от Националния статистически институт, Националния център по кадастъра, Националната служба по заетостта, Министерството на финансите, Министерството на транспорта, Главното управление на пътищата, Националната електрическа компания или друга официална информация.
