Държавен вестник, брой 45 от 2.VI

Чл. 1. (1) Наредбата урежда условията и реда за осъществяване правото на свободен избор и лечение от лекар и стоматолог в лечебни заведения за първична извънболнична помощ от лицата, които са задължително осигурени по Закона за здравното осигуряване.

(2) Наредбата урежда достъпа до специализираната извънболнична и болнична помощ на лицата, които са задължително осигурени по Закона за здравното осигуряване.

Чл. 2. Качеството на медицинската помощ, оказвана на здравноосигурените лица в лечебните заведения, трябва да отговаря на Правилата за добра медицинска практика.

Чл. 3. (1) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 28 от 2002 г., доп. - ДВ, бр. 4 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) Здравноосигурените лица имат право свободно да избират лекар в лечебно заведение за първична медицинска извънболнична помощ на територията на цялата страна.

(2) (Нова - ДВ, бр. 28 от 2002 г., доп. - ДВ, бр. 4 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) Здравноосигурените лица имат право свободно да избират стоматолог в лечебно заведение за извънболнична стоматологична помощ на територията на цялата страна.

(3) (Предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 28 от 2002 г.) Изборът по ал. 1 и 2 е личен. За малолетните и непълнолетните лица и за поставените под пълно или ограничено запрещение лица изборът се извършва от техните родители и настойници, съответно със съгласието на техните родители и попечители.

Чл. 4. (Отм. - ДВ, бр. 4 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.)

Чл. 5. (1) Районният център по здравеопазване (РЦЗ) информира в края на всеки месец за регистрираните лечебни заведения за първична извънболнична помощ по здравни райони и за месторазположението им.

(2) Районната здравноосигурителна каса (РЗОК) информира в края на всеки месец за лечебните заведения по ал. 1, сключили договор с нея, като посочва и срока за изпълнението му.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 4 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) Националната здравноосигурителна каса издава на всяко здравноосигурено лице здравноосигурителна книжка и отделни регистрационни форми за осъществяване на правото му на избор.

(4) Информацията по ал. 1 и 2 се осигурява чрез поставяне на съобщения на таблото за обявления в РЦЗ и РЗОК или по друг обичаен начин.

Чл. 6. (1) (Изм. - ДВ, бр. 4 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) Здравноосигуреното лице упражнява правото си на избор на лекар и стоматолог, като попълва регистрационната форма за осъществяване на правото му на избор и я представя на съответното лечебно заведение.

(2) (Нова - ДВ, бр. 4 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) За новородените до даване на единен граждански номер и получаване на здравноосигурителна книжка в регистрационната форма по ал. 1 се вписват номерът на съобщението за раждане на детето и регистрационният номер на лечебното заведение, от което произтича съобщението.

(3) (Предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 4 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) Лечебните заведения водят регистър на здравноосигурените лица, в който вписват данните относно здравноосигуреното лице съгласно регистрационната форма. Длъжностното лице, което води регистъра, отбелязва датата на вписване в него.

(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 4 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) Когато лечебното заведение, в което е избран лекар или стоматолог, няма сключен договор с РЗОК, здравноосигуреното лице прави нов избор по реда на ал. 1.

(5) (Нова - ДВ, бр. 4 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) Регистрационните форми за осъществяване на правото на избор се заплащат от здравноосигуреното лице.

Чл. 7. (Изм. - ДВ, бр. 4 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) Всяка календарна година в периода от 1 до 30 юни и от 1 до 31 декември здравноосигуреното лице може да избере друг лекар или стоматолог по реда на чл. 6.

Чл. 8. (1) При констатирана от РЗОК трайна невъзможност на избрания лекар или стоматолог да оказва първична извънболнична помощ здравноосигуреното лице има право на нов избор по реда на чл. 6.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 4 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) При промяна на настоящия адрес здравноосигуреното лице има право на нов избор на лекар или стоматолог.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 4 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) При временно пребиваване в друго населено място, извън случаите по ал. 2, здравноосигуреното лице има право да получи първична извънболнична помощ от друг лекар или стоматолог, като представи временна форма с валидност не по-малко от един и не повече от пет месеца.

Чл. 9. (1) (Изм. - ДВ, бр. 4 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) Избраният от здравноосигуреното лице лекар, съответно стоматолог, при необходимост от специализирана извънболнична помощ издава медицинско направление.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 4 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) Здравноосигуреното лице може да избере лечебно заведение за специализирана извънболнична помощ, сключило договор с РЗОК на територията на цялата страна, като представи медицинското направление.

(3) (Отм. - ДВ, бр. 4 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.)

Чл. 10. Лечебното заведение за специализирана извънболнична помощ може да поиска консултация или провеждане на съвместно лечение от друго лечебно заведение, като издаде медицинско направление за това.

Чл. 11. (1) В медицинското направление за консултация задължително се посочва конкретното искане към специалиста.

(2) В медицинското направление за провеждане на съвместно лечение задължително се посочват мотивите за това, както и видът и обемът дейности, които следва да се осъществяват от двете лечебни заведения.

Чл. 12. (Изм. - ДВ, бр. 4 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) Лечебното заведение за специализирана извънболнична помощ изпраща копие от медицинската документация, съдържаща и резултатите от проведените изследвания и лечение на лекаря или стоматолога по чл. 9, ал. 1 и чл. 10.

Чл. 13. (1) (Изм. - ДВ, бр. 4 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) Задължително осигурените лица могат да получат лабораторни и специализирани инструментални изследвания, специализирани медицински помощни и технически средства в избрани от тях самостоятелни лаборатории, медицински, стоматологични, медико-стоматологични и диагностично-консултативни центрове или лечебни заведения за болнична помощ, сключили договор с РЗОК.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 4 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) Лечебните заведения за първична и специализирана извънболнична помощ отправят искане до лечебните заведения по ал. 1 чрез медицинско направление.

Чл. 14. (В сила от 1 януари 2001 г.) (1) Задължително осигурените лица с хронични инвалидизиращи заболявания, които изискват продължително медицинско наблюдение, поддържащо лечение и специфични грижи в дома, могат да ползват услугите на хосписи, сключили договор с РЗОК.

(2) (Отм. - ДВ, бр. 4 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.)

(3) (Отм. - ДВ, бр. 4 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.)

Чл. 15. (1) Лечебните заведения за извънболнична помощ са длъжни да обявяват на видно място своя седмичен график, който включва:

1. часовете за амбулаторен прием;

2. часовете за домашни посещения;

3. часовете за промотивна и профилактична дейност.

(2) При повикване за неотложна медицинска помощ лекарят от лечебното заведение за първична или специализирана извънболнична помощ е длъжен да се отзове незабавно.

Чл. 16. (Доп. - ДВ, бр. 4 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) Медицинските, стоматологичните, медико-стоматологичните, диагностично-консултативните центрове и самостоятелните медико-диагностични и медико-технически лаборатории, които са в договорни отношения с РЗОК, не могат да прекъсват дейността си по какъвто и да е повод освен при възникване на аварийни ситуации. В този случай те са длъжни незабавно да уведомят РЗОК, а чрез средствата за масово осведомяване или по друг подходящ начин - и обслужваните от тях здравноосигурени лица.

Чл. 17. (1) Лекарите от лечебните заведения за извънболнична помощ извършват домашни посещения на здравноосигурените лица само когато тяхното състояние налага това.

(2) Лекарите от лечебното заведение за специализирана извънболнична помощ посещават здравноосигурените лица в дома им, когато:

1. са повикани за консултация от лекаря за първична извънболнична помощ;

2. за лекуваното от него лице се налага повторно посещение.

(3) Лечебните заведения за извънболнична помощ са длъжни да информират здравноосигурените лица относно условията и реда за домашни посещения.

Чл. 18. (1) (Изм. - ДВ, бр. 4 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) Лекарствата по списъците по чл. 55, ал. 2, т. 7 от Закона за здравното осигуряване, за които НЗОК заплаща напълно или частично, могат да бъдат предписвани на здравноосигурените лица само от лекар или стоматолог от лечебно заведение за извънболнична помощ, който е сключил договор с РЗОК.

(2) При предписване на лекарства лекарят, съответно стоматологът, от лечебното заведение за извънболнична помощ е длъжен да информира здравноосигуреното лице относно това, дали лекарството е включено в списъка по чл. 55, ал. 2, т. 7 от Закона за здравното осигуряване и дали то се заплаща напълно или частично от НЗОК.

(3) Промени в предписаните лекарства по ал. 1 може да прави само лекарят или стоматологът, който е издал рецептата. За целта той я приподписва и поставя съответната дата.

Чл. 19. (1) В случаите, когато здравноосигуреното лице направи нов избор на лекар или стоматолог, новоизбраното лечебно заведение за първична извънболнична помощ изисква извлечение от необходимата медицинска документация и уведомява РЗОК за новата регистрация.

(2) Съдържанието на извлечението по ал. 1 се определя от НЗОК.

Чл. 20. Лекарите и стоматолозите от лечебните заведения за извънболнична помощ са длъжни да предприемат мерки за хоспитализация на здравноосигуреното лице, когато лечебната цел не може да се постигне в условията на извънболничната помощ.

Чл. 21. (Изм. - ДВ, бр. 46 от 2001 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 4 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) Лекарите и стоматолозите от лечебните заведения за извънболнична помощ насочват с направление за хоспитализация здравноосигуреното лице към избрано от него лечебно заведение за болнична помощ, сключило договор с РЗОК, на територията на цялата страна.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 4 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) Насочването по ал. 1 може да е и към лечебни заведения и диспансери, които се субсидират от републиканския бюджет или от общинските бюджети, както и към лечебните заведения по чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения, които са сключили договор с РЗОК.

(3) (Отм. - ДВ, бр. 4 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.)

(4) (Отм. - ДВ, бр. 4 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.)

(5) (Изм. - ДВ, бр. 4 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) Насочването на здравноосигуреното лице по ал. 1 от едно лечебно заведение за болнична помощ или диспансер към друго лечебно заведение за болнична помощ или диспансер се извършва само с направление, издадено от лекуващия лекар, съгласувано с началника на съответното отделение или клиника или от приемно-диагностичното отделение.

(6) (Отм. - ДВ, бр. 4 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.)

Чл. 21а. (Нов - ДВ, бр. 28 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 4 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) (1) При липса на капацитет за планова хоспитализация лечебното заведение изготвя листа на чакащите за всяка клиника, отделение или сектор.

(2) В листата по ал. 1 се включват всички подлежащи на хоспитализация лица, с изключение на тези, които се нуждаят от спешна диагностика и лечение.

(3) Лицата, включени в листата по ал. 1, получават пореден номер и дата за хоспитализация.

(4) Хоспитализацията на лицата се извършва при спазване последователността на поредните им номера.

(5) При осъществяване на хоспитализация на лицата по реда на ал. 4 поредният номер на останалите, включени в листата, се актуализира.

Чл. 22. (1) Лекарите и стоматолозите от лечебните заведения за първична и специализирана извънболнична помощ имат право да посещават изпратените от тях здравноосигурени лица в лечебни заведения за болнична помощ и да получават информация относно състоянието им и характера на провежданите диагностични и лечебни дейности.

(2) Лекарите и стоматолозите по ал. 1 могат да участват пряко в диагностично-лечебния процес само ако имат разрешение в съответствие с правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на лечебното заведение за болнична помощ.

Чл. 23. (Нов - ДВ, бр. 4 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) (1) Лечебните заведения за болнична помощ, които по обективни причини не могат да осигурят необходимия обем диагностични и лечебни дейности на хоспитализирано лице в спешно състояние, осигуряват своевременно превеждане на пациента в най-близкото лечебно заведение, което може да осъществи тези дейности.

(2) В случая по ал. 1 се прилагат всички медицински документи за извършени диагностични, консултативни и лечебни дейности.