Държавен вестник, брой 36 от 3.V

Чл. 1. (1) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 83 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 91 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 1 от 2006 г., в сила от 01.01.2006 г., доп. - ДВ, бр. 15 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 12 от 2009 г., в сила от 01.01.2009 г., доп. - ДВ, бр. 67 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 16 от 2012 г., в сила от 01.01.2012 г., изм. - ДВ, бр. 18 от 2015 г., в сила от 17.02.2015 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 36 от 2019 г., в сила от 01.01.2019 г.) Задължението за осигуряване за самоосигуряващите се лица по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от Кодекса за социално осигуряване - еднолични търговци, съдружници в търговски дружества, собственици на ЕООД, физически лица - членове на неперсонифицирани дружества, лица, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица, регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, лица, упражняващи по регистрация свободна професия или занаятчийска дейност, възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване.

(2) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 83 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 1 от 2006 г., в сила от 01.01.2006 г., доп. - ДВ, бр. 15 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 17 от 2008 г., в сила от 01.01.2008 г., доп. - ДВ, бр. 2 от 2010 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. - ДВ, бр. 16 от 2012 г., в сила от 01.01.2012 г., изм. - ДВ, бр. 29 от 2017 г., в сила от 01.01.2017 г.) При започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност, самоосигуряващото се лице подава декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП) до компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството. Декларация за прекъсване на дейността не се подава за периодите по чл. 9, ал. 2, т. 5 от Кодекса за социално осигуряване.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 19 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. - ДВ, бр. 1 от 2006 г., в сила от 01.01.2006 г., изм. - ДВ, бр. 15 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 17 от 2008 г., в сила от 01.01.2008 г., доп. - ДВ, бр. 2 от 2010 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. - ДВ, бр. 16 от 2012 г., в сила от 01.03.2012 г., изм. - ДВ, бр. 71 от 2020 г., в сила от 11.08.2020 г.) Самоосигуряващите се лица по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от Кодекса за социално осигуряване определят вида на осигуряването си с декларация по образец, утвърден от изпълнителния директор на НАП. Декларацията се подава в компетентната териториална дирекция на НАП в 7-дневен срок от започването или от възобновяването на трудовата дейност. Когато декларацията е подадена извън 7-дневния срок, самоосигуряващото се лице подлежи на осигуряване през съответната календарна година само за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт.

(4) (Нова - ДВ, бр. 15 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 17 от 2016 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. - ДВ, бр. 71 от 2020 г., в сила от 11.08.2020 г.) Видът на осигуряването може да се променя за всяка календарна година с подаване на декларация по ал. 3 от 1 до 31 януари на съответната календарна година. При прекъсване и възобновяване на съответната трудова дейност, както и при започване на друга трудова дейност през календарната година, самоосигуряващото се лице не може да променя вида на осигуряването.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 1 от 2006 г., в сила от 01.01.2006 г., предишна ал. 4 - ДВ, бр. 15 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г.) За лица, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност по регистрация, се считат тези, които упражняват дейност:

1. (доп. - ДВ, бр. 91 от 2003 г., доп. - ДВ, бр. 15 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 29 от 2017 г., в сила от 01.01.2017 г., изм. - ДВ, бр. 36 от 2019 г., в сила от 01.01.2019 г.) на основание на предварителна регистрация, определена с нормативен акт - нотариуси, адвокати, дипломирани експерт-счетоводители; регистрирани одитори, независими оценители, експерти към съда и прокуратурата, медицински специалисти, застрахователни агенти по чл. 313, ал. 1 от Кодекса за застраховането и други;

2. (изм. - ДВ, бр. 33 от 2013 г., в сила от 01.01.2013 г.) за която подлежат на облагане с патентен данък и не са еднолични търговци;

3. (отменена в частта ѝ по чл. 1, ал. 4, т. 3 относно "и съдебните кандидати по чл. 164, ал. 3 от Закона за съдебната власт" с Решение № 8525 на ВАС - ДВ, бр. 8 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 91 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 1 от 2006 г., в сила от 01.01.2006 г., изм. - ДВ, бр. 15 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г.) като извършват професионална дейност на свой риск и за своя сметка - дейци на науката, културата, образованието, архитекти, икономисти, инженери, журналисти и други физически лица, упражняващи свободна професия, регистрирани с ЕИК по регистър БУЛСТАТ, извън тези по т. 1 и 2.

(6) (Нова - ДВ, бр. 83 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 91 от 2003 г., предишна ал. 5 - ДВ, бр. 15 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 2 от 2010 г., в сила от 01.01.2010 г., доп. - ДВ, бр. 33 от 2013 г., изм. - ДВ, бр. 29 от 2017 г., в сила от 07.04.2017 г., изм. - ДВ, бр. 71 от 2020 г., в сила от 11.08.2020 г.) Самоосигуряващите се лица по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от Кодекса за социално осигуряване, на които е отпусната пенсия, се осигуряват по предвидения с наредбата ред, по свое желание, изразено, както следва:

1. за лицата, които не са прекъснали или прекратили трудовата дейност, съответно осигуряването си, след като им е отпусната пенсия - с продължаване подаването на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване;

2. за лицата, които започват трудова дейност след като им е отпусната пенсия - с подаване на декларация по ал. 2; в тези случаи осигуряването възниква от датата, на която е подадена декларацията;

3. за лицата, които са прекъснали осигуряването си след като им е отпусната пенсия - с подаването на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване; в тези случаи осигуряването се възобновява не по-рано от 1-во число на месеца, предхождащ месеца, през който са подадени.

(7) (Нова - ДВ, бр. 83 от 2000 г., отм. - ДВ, бр. 1 от 2006 г., в сила от 01.01.2006 г., предишна ал. 6 - ДВ, бр. 15 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г.)

(8) (Нова - ДВ, бр. 71 от 2020 г., в сила от 11.08.2020 г.) Самоосигуряващите се лица по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от Кодекса за социално осигуряване, на които е отпусната пенсия, могат да променят вида на осигуряването си по реда на ал. 4.

Чл. 2. (1) (Изм. - ДВ, бр. 83 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 1 от 2006 г., в сила от 01.01.2006 г., изм. - ДВ, бр. 15 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 12 от 2009 г., в сила от 01.01.2009 г., доп. - ДВ, бр. 67 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 2 от 2010 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. - ДВ, бр. 16 от 2012 г., в сила от 01.01.2012 г., изм. - ДВ, бр. 33 от 2013 г., в сила от 01.01.2013 г., изм. - ДВ, бр. 18 от 2015 г., в сила от 17.02.2015 г., доп. - ДВ, бр. 29 от 2017 г., в сила от 01.01.2017 г., изм. - ДВ, бр. 36 от 2019 г., в сила от 01.01.2019 г.) Самоосигуряващите се лица по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от Кодекса за социално осигуряване внасят осигурителните вноски по съответната сметка на компетентната териториална дирекция на НАП поотделно за всеки месец, като в документите за внасянето им се попълва ЕГН, ЛН, ЛНЧ или служебен номер, издаден от НАП на лицето.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 83 от 2000 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 15 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 2 от 2010 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. - ДВ, бр. 33 от 2013 г., доп. - ДВ, бр. 29 от 2017 г., в сила от 01.01.2017 г., отм. - ДВ, бр. 36 от 2019 г., в сила от 01.01.2019 г.)

(3) (Нова - ДВ, бр. 15 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 17 от 2008 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. - ДВ, бр. 2 от 2010 г., в сила от 01.01.2010 г., доп. - ДВ, бр. 16 от 2012 г., в сила от 01.03.2012 г., изм. - ДВ, бр. 33 от 2013 г., в сила от 01.01.2013 г., изм. - ДВ, бр. 18 от 2015 г., в сила от 17.02.2015 г.) Самоосигуряващите се лица, които извършват дейности на различни основания, внасят авансовите си вноски за едно от основанията по избор на лицето. Лицата, регистрирани като земеделски стопани или тютюнопроизводители, когато едновременно с тази дейност упражняват и дейности по чл. 4, ал. 3, т. 1 и 2 от Кодекса за социално осигуряване, се осигуряват върху минималния осигурителен доход, определен за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1 и 2 от Кодекса за социално осигуряване.

(4) (Нова - ДВ, бр. 83 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 19 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 15 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 12 от 2009 г., в сила от 01.01.2009 г., доп. - ДВ, бр. 67 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 2 от 2010 г., в сила от 01.01.2010 г., доп. - ДВ, бр. 13 от 2011 г., в сила от 01.01.2011 г., доп. - ДВ, бр. 18 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. - ДВ, бр. 17 от 2016 г., в сила от 01.01.2016 г.) Окончателният размер на месечния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица се определя за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година, въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица, и не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година, и по-голям от максималния месечен осигурителен доход. Окончателните осигурителни вноски се дължат от самоосигуряващите се лица в срока за подаване на декларацията върху годишния осигурителен доход в размерите за фонд "Пенсии", фонд "Общо заболяване и майчинство" за самоосигуряващите се лица, които са избрали да се осигуряват в този фонд, и за допълнително задължително пенсионно осигуряване. Годишният осигурителен доход, върху който се дължи окончателната осигурителна вноска, се определя като разлика между сбора от средномесечния деклариран или установен от органа по приходите при условията и по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс облагаем доход от упражняване на трудова дейност и сбора от доходите, върху които помесечно са внасяни авансово осигурителни вноски. Когато с данъчната декларация за предходната година са декларирани доходи, получени за извършена дейност през минали години, или при определен с влязъл в сила ревизионен акт по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс по-висок или по-нисък облагаем доход, лицето подава и коригираща справка за осигурителния доход за съответната година. Коригиращата справка се подава в срока за подаване на данъчната декларация за предходната година.

(5) (Нова - ДВ, бр. 83 от 2000 г., доп. - ДВ, бр. 19 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. - ДВ, бр. 91 от 2003 г., предишна ал. 4 - ДВ, бр. 15 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 12 от 2009 г., в сила от 01.01.2009 г., изм. - ДВ, бр. 67 от 2009 г., отм. - ДВ, бр. 2 от 2010 г., в сила от 01.01.2010 г.)

(6) (Нова - ДВ, бр. 83 от 2000 г., отм. с Решение на ВАС - ДВ, бр. 52 от 2001 г., предишна ал. 5 - ДВ, бр. 15 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г.)

Чл. 3. (1) (Доп. - ДВ, бр. 12 от 2009 г., в сила от 01.01.2009 г., доп. - ДВ, бр. 67 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 2 от 2010 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. - ДВ, бр. 13 от 2011 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. - ДВ, бр. 33 от 2013 г., в сила от 01.01.2013 г., обявява за нищожно изречение последно, Решение № 8660 от 17.06.2013 г. на ВАС - ДВ, бр. 94 от 2013 г., изм. - ДВ, бр. 17 от 2014 г., в сила от 01.01.2014 г., изм. - ДВ, бр. 18 от 2015 г., в сила от 01.01.2015 г., изм. - ДВ, бр. 17 от 2016 г., в сила от 01.01.2016 г.) Осигурителните вноски се дължат авансово върху осигурителния доход съгласно чл. 6, ал. 8 от Кодекса за социално осигуряване и се внасят до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 12 от 2009 г., в сила от 01.01.2009 г., доп. - ДВ, бр. 67 от 2009 г., отм. - ДВ, бр. 33 от 2013 г.)

(3) (Изм. - ДВ, бр. 15 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 12 от 2009 г., в сила от 01.01.2009 г., изм. - ДВ, бр. 67 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 17 от 2014 г., в сила от 01.01.2014 г., изм. - ДВ, бр. 36 от 2019 г., в сила от 01.01.2019 г., изм. - ДВ, бр. 30 от 2024 г., в сила от 01.01.2024 г.) Осигурителни вноски не се внасят от самоосигуряващите се лица, които са осигурени за общо заболяване и майчинство за времето, през което са получавали парични обезщетения за временна неработоспособност, бременност и раждане, отглеждане на дете до 2-годишна възраст, отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата (осиновителя) и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст, и за периодите на временна неработоспособност, бременност и раждане, отглеждане на дете до 2-годишна възраст, отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата (осиновителя) и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст, през които не са имали право на парично обезщетение.

(4) (Нова - ДВ, бр. 19 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. - ДВ, бр. 2 от 2010 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. - ДВ, бр. 17 от 2014 г., в сила от 01.01.2014 г., изм. - ДВ, бр. 36 от 2019 г., в сила от 01.01.2019 г., изм. - ДВ, бр. 30 от 2024 г., в сила от 01.01.2024 г.) Лицата, осигурени само за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт, дължат осигурителни вноски за периодите на временна неработоспособност, бременност и раждане, отглеждане на дете до 2-годишна възраст, отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата (осиновителя) или при осиновяване на дете до 5-годишна възраст.

(5) (Нова - ДВ, бр. 91 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 2 от 2010 г., в сила от 01.01.2010 г.) Лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от Кодекса за социално осигуряване, осигурени само за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт, могат да внесат авансово дължимите месечни осигурителни вноски върху избрания осигурителен доход за определени от тях периоди през календарната година.

Чл. 4. (1) (Нова - ДВ, бр. 12 от 2009 г., в сила от 01.01.2009 г., нова - ДВ, бр. 67 от 2009 г.) Минималният размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, които не упражняват трудова дейност през целия месец, се определя пропорционално на работните дни от месеца за периода, през който е упражнявана дейността.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 19 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. - ДВ, бр. 91 от 2003 г., предишен текст на чл. 4 - ДВ, бр. 12 от 2009 г., в сила от 01.01.2009 г., изм. - ДВ, бр. 67 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 2 от 2010 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. - ДВ, бр. 17 от 2014 г., изм. - ДВ, бр. 18 от 2015 г., в сила от 01.01.2015 г., доп. - ДВ, бр. 17 от 2016 г., в сила от 01.01.2016 г.) Ако лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от Кодекса за социално осигуряване извършват дейност, за която подлежат на осигуряване съгласно чл. 4, ал. 1 и 10 от Кодекса за социално осигуряване, осигурителните вноски за дейността им като самоосигуряващи се лица се внасят авансово върху не по-малко от минималния осигурителен доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година. Сборът от възнаграждението и осигурителния доход, върху които се внасят месечните осигурителни вноски, не може да бъде по-голям от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година.

Чл. 5. (Изм. - ДВ, бр. 91 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 17 от 2008 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. - ДВ, бр. 12 от 2009 г., в сила от 01.01.2009 г., изм. - ДВ, бр. 67 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 2 от 2010 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. - ДВ, бр. 18 от 2015 г., в сила от 01.01.2015 г.) За лицата, работещи без трудово правоотношение, които не са осигурени на друго основание по чл. 4, ал. 1 и ал. 3, т. 1, 2 и 4 от Кодекса за социално осигуряване, през съответния месец се дължат осигурителни вноски върху полученото възнаграждение, ако месечният размер на възнаграждението е равен или по-голям от една минимална работна заплата за страната, след намаляването му с разходите за дейността, определени по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица.

Чл. 6. (Изм. - ДВ, бр. 91 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 17 от 2008 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. - ДВ, бр. 12 от 2009 г., в сила от 01.01.2009 г., изм. - ДВ, бр. 67 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 2 от 2010 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. - ДВ, бр. 18 от 2015 г., в сила от 01.01.2015 г.) За лицата, работещи без трудово правоотношение, които са осигурени на друго основание по чл. 4, ал. 1 и ал. 3, т. 1, 2 и 4 от Кодекса за социално осигуряване, през съответния месец се дължат осигурителни вноски върху полученото възнаграждение независимо от неговия размер след намаляването му с разходите за дейността, определени по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица.

Чл. 7. (Изм. - ДВ, бр. 91 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 15 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г., отм. - ДВ, бр. 18 от 2015 г., в сила от 01.07.2015 г.)

Чл. 8. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 19 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. - ДВ, бр. 91 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 1 от 2006 г., в сила от 01.01.2006 г., отм. - ДВ, бр. 15 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г.)

Чл. 9. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 2000 г.)

Чл. 10. (Отм. - ДВ, бр. 91 от 2003 г.)

Чл. 11. (Изм. - ДВ, бр. 19 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. - ДВ, бр. 91 от 2003 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 2 от 2010 г., в сила от 01.01.2010 г.) За лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от Кодекса за социално осигуряване при изплащане на възнаграждение за работа без трудово правоотношение осигурителни вноски не се внасят от възложителя на работата и не се удържат от възнаграждението.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 91 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 2 от 2010 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. - ДВ, бр. 33 от 2013 г., в сила от 01.01.2013 г., изм. - ДВ, бр. 17 от 2016 г., в сила от 01.01.2016 г.) Самоосигуряващите се лица внасят осигурителни вноски върху доходите от работа без трудово правоотношение по реда на чл. 6, ал. 9 от Кодекса за социално осигуряване независимо от дейността, за която са регистрирани. Сборът от доходите, върху които се дължат осигурителни вноски, не може да бъде по-малък от минималния месечен размер на осигурителния доход, определен по чл. 6, ал. 2, т. 2 от Кодекса за социално осигуряване.

(3) (Отм. - ДВ, бр. 91 от 2003 г.)

Чл. 12. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 83 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 12 от 2009 г., в сила от 01.01.2009 г., изм. - ДВ, бр. 67 от 2009 г.) Българските граждани, работещи в чужбина по трудови или служебни правоотношения с български осигурител, се осигуряват задължително по българското законодателство.

Чл. 13. (1) (Доп. - ДВ, бр. 83 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 19 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. - ДВ, бр. 91 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 12 от 2009 г., в сила от 01.01.2009 г., изм. - ДВ, бр. 67 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 2 от 2010 г., в сила от 01.01.2010 г.) Осигурителните вноски за работещите в чужбина по трудово правоотношение с български работодатели се разпределят по реда на чл. 6, ал. 3 и чл. 157, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване, а за работещите по служебни правоотношения са за сметка на държавния бюджет.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 1 от 2006 г., в сила от 01.01.2006 г., изм. - ДВ, бр. 33 от 2013 г., в сила от 01.01.2013 г.) Осигурителните вноски се внасят по сметка на ТД на НАП от изпращащата организация до 25-о число на всеки календарен месец, следващ месеца, за който се отнасят.

(3) (Нова - ДВ, бр. 83 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 19 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. - ДВ, бр. 2 от 2010 г., в сила от 01.01.2010 г., отм. - ДВ, бр. 33 от 2013 г., в сила от 01.05.2013 г.)

(4) (Нова - ДВ, бр. 19 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. - ДВ, бр. 2 от 2010 г., в сила от 01.01.2010 г., отм. - ДВ, бр. 33 от 2013 г., в сила от 01.05.2013 г.)

Чл. 14. (Изм. - ДВ, бр. 83 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 19 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., доп. - ДВ, бр. 17 от 2008 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. - ДВ, бр. 2 от 2010 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. - ДВ, бр. 33 от 2013 г., в сила от 01.01.2013 г., доп. - ДВ, бр. 17 от 2014 г.) Осигурителните вноски за лицата по чл. 13, ал. 1, се изчисляват върху левовата заплата и върху левовата равностойност на валутната заплата по курса на Българската народна банка към датата на начисляването или плащането.

Чл. 15. (Изм. - ДВ, бр. 83 от 2000 г., отм. - ДВ, бр. 15 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г.)

Чл. 16. (1) (Нов - ДВ, бр. 83 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 19 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. - ДВ, бр. 15 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 2 от 2010 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. - ДВ, бр. 16 от 2012 г., в сила от 01.01.2012 г., предишен текст на чл. 16 - ДВ, бр. 33 от 2013 г.) Лицата, изпратени на работа в чужбина от български посредник, могат да се осигуряват за своя сметка, като писмено декларират пред изпращащия посредник, който действа като осигурител за лицето, желанието да се осигуряват за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година.

(2) (Нова - ДВ, бр. 33 от 2013 г.) Лицата по ал. 1 декларират пред посредника датата, от която искат да бъдат осигурявани, или датата, от която искат осигуряването да се прекрати. Осигуряването възниква от датата, посочена в декларацията, но не по-рано от 1-во число на месеца, през който е подадена.

Чл. 17. (Нов - ДВ, бр. 91 от 2003 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 2 от 2010 г., в сила от 01.01.2010 г.) Лицата, работещи в международни органи или организации със съгласието на компетентните български държавни органи, могат да се осигуряват за своя сметка за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт върху избран месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 15 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 33 от 2013 г.) Осигуряването на лицата по ал. 1 се извършва чрез българския държавен орган, който е дал съгласието си за изпращането им на работа в международен орган или организация. Лицата декларират пред съответния държавен орган датата, от която искат да бъдат осигурявани, или датата, от която искат осигуряването да се прекрати. Осигуряването възниква от датата, посочена в декларацията, но не по-рано от 1-во число на месеца, през който е подадена.

Чл. 17а. (1) (Нов - ДВ, бр. 17 от 2008 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. - ДВ, бр. 12 от 2009 г., в сила от 01.01.2009 г., изм. - ДВ, бр. 67 от 2009 г., предишен текст на чл. 17а - ДВ, бр. 2 от 2010 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. - ДВ, бр. 13 от 2011 г., в сила от 01.01.2011 г., доп. - ДВ, бр. 71 от 2020 г., в сила от 01.01.2020 г.) Съпругът/съпругата на дългосрочно командирован служител в дипломатическа служба за времето, през което е пребивавал в чужбина по време на задграничния му мандат, може да се осигурява по свое желание и за своя сметка за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година, ако не е осигурен/осигурена на друго основание или по законодателството на приемащата държава съгласно действащ международен договор, по който Република България е страна, или съгласно европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност. Осигуряването се извършва чрез изпращащото ведомство на дългосрочно командирования служител в дипломатическа служба.

(2) (Нова - ДВ, бр. 2 от 2010 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. - ДВ, бр. 13 от 2011 г., в сила от 01.01.2011 г.) Лицата по ал. 1 декларират пред изпращащото ведомство започването и прекратяването на осигуряването. Осигуряването възниква от датата, посочена в декларацията, но не по-рано от 1-во число на месеца, през който е подадена.

(3) (Нова - ДВ, бр. 2 от 2010 г., в сила от 01.01.2010 г., отм. - ДВ, бр. 13 от 2011 г., в сила от 01.01.2011 г.)

Чл. 17б. (Нов - ДВ, бр. 80 от 2012 г., в сила от 01.08.2012 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 18 от 2015 г., в сила от 17.02.2015 г.) Съпрузите на лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1 и 4 от Кодекса за социално осигуряване, когато с тяхно съгласие участват в упражняваната от тях трудова дейност, могат да се осигуряват по свое желание и за своя сметка за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт и за общо заболяване и майчинство, ако не са осигурени по чл. 4, ал. 1 и/или чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4, и/или чл. 4а от Кодекса за социално осигуряване. Осигурителните вноски за съпрузите на лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване се внасят върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година, а за съпрузите на лицата по чл. 4, ал. 3, т. 4 от Кодекса за социално осигуряване - върху минималния осигурителен доход за регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 33 от 2013 г., в сила от 01.01.2013 г. относно замяната на числото 10 с 25, доп. - ДВ, бр. 29 от 2017 г., в сила от 01.01.2017 г.) Лицата по ал. 1 внасят осигурителните вноски за всеки месец поотделно до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят, в размерите за фондовете "Пенсии" и "Общо заболяване и майчинство" по сметката на съответната компетентна териториална дирекция на Националната агенция за приходите, като в документите за внасянето им попълват своя ЕГН, ЛН, ЛНЧ или служебен номер, издаден им от Националната агенция за приходите.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 71 от 2020 г., в сила от 01.01.2020 г.) Възникването, прекъсването, възобновяването и прекратяването на осигуряването на лицата по ал. 1 се декларира от лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1 и 4 от Кодекса за социално осигуряване с декларация-образец № 1 "Данни за осигуреното лице" по реда на Наредба № Н-13 от 17 декември 2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица (ДВ, бр. 1 от 2020 г.). Осигуряването възниква или се възобновява от датата, посочена в декларацията, но не по-рано от 1-во число на месеца, предхождащ месеца, през който е подадена.

(4) Прекъсването/прекратяването на трудовата дейност на лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1 и 4 от Кодекса за социално осигуряване прекъсва/прекратява осигуряването на лицата по ал. 1.

Чл. 18. (Нов - ДВ, бр. 91 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 17 от 2008 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. - ДВ, бр. 12 от 2009 г., в сила от 01.01.2009 г., изм. - ДВ, бр. 67 от 2009 г., доп. - ДВ, бр. 2 от 2010 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. - ДВ, бр. 13 от 2011 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. - ДВ, бр. 33 от 2013 г., в сила от 01.01.2013 г., изм. - ДВ, бр. 29 от 2017 г., в сила от 01.01.2017 г.) Осигурителните вноски за лицата по чл. 13, чл. 16, 17 и 17а се внасят до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят, или авансово по реда на чл. 3, ал. 5.

Чл. 19. (Нов - ДВ, бр. 15 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 17 от 2008 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. - ДВ, бр. 2 от 2010 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. - ДВ, бр. 80 от 2012 г., в сила от 01.08.2012 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 33 от 2013 г., в сила от 01.01.2013 г.) Териториалните поделения на Националния осигурителен институт издават осигурителни книжки на лицата по чл. 16, 17, 17а и чл. 17б, ал. 1.

(2) Осигурителните книжки се издават по искане на:

1. (изм. - ДВ, бр. 33 от 2013 г., в сила от 01.01.2013 г.) организацията, чрез която се извършва осигуряването - за лицата по чл. 16, 17 и 17а;

2. лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1 и 4 от Кодекса за социално осигуряване за лицата по чл. 17б, ал. 1.

(3) Лицата, по чието искане са издадени осигурителни книжки, вписват в тях периодите, през които лицата по ал. 1 са подлежали на осигуряване.

(4) Осигурителните книжки се заверяват от длъжностно лице на териториалното поделение на Националния осигурителен институт за периодите, за които са внесени осигурителни вноски за лицата по ал. 1.

Чл. 19а. (Нов - ДВ, бр. 13 от 2011 г., в сила от 01.01.2011 г., отм. - ДВ, бр. 33 от 2013 г., в сила от 01.01.2013 г.)

Чл. 19б. (Нов - ДВ, бр. 80 от 2012 г., в сила от 01.08.2012 г., изм. - ДВ, бр. 17 от 2014 г.) Осигурителните вноски за лицата по чл. 16, 17, 17а и чл. 17б, ал. 1 се внасят задължително за целия период от датата на възникване или възобновяване на осигуряването до датата на неговото прекъсване или прекратяване.

Чл. 20. (Нов - ДВ, бр. 2 от 2010 г., в сила от 01.01.2010 г.) (1) Морските лица задължително се осигуряват за общо заболяване, майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост, смърт, трудова злополука и професионална болест и по свое желание - и за безработица.

(2) Осигурителните вноски за рисковете по ал. 1 са изцяло за сметка на морските лица и се дължат в размерите за фондовете "Общо заболяване и майчинство", "Пенсии", "Трудова злополука и професионална болест" или и за "Безработица" върху избран месечен осигурителен доход между минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица и максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година.

(3) Видът на осигуряването и избраният месечен осигурителен доход се декларират от морските лица пред работодателя в 7-дневен срок от датата, на която е започнало изпълнението на задълженията по трудовия договор, и това е удостоверено писмено съгласно чл. 63, ал. 4 от Кодекса на труда. Видът на осигуряването и избраният месечен осигурителен доход могат да се променят за всяка календарна година, ако морското лице е подало декларация пред своя работодател до края на януари на съответната календарна година.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 33 от 2013 г., в сила от 01.01.2013 г., изм. - ДВ, бр. 36 от 2019 г., в сила от 01.01.2019 г.) Осигурителните вноски за морските лица се удържат и внасят от работодателя до 25-о число на месеца, следващ месеца, през който е положен трудът.

Чл. 21. (Нов - ДВ, бр. 30 от 2024 г., в сила от 01.01.2024 г.) (1) Лицата, извършващи дейност по събиране на диворастящи гъби и плодове, се осигуряват за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт.

(2) Осигурителните вноски за рисковете по ал. 1 са изцяло за сметка на лицата, извършващи дейност по събиране на диворастящи гъби и плодове, и се дължат в размерите за фонд "Пенсии" върху месечен осигурителен доход в размер на половината от минималната работна заплата за страната за съответния месец.

(3) Осигурителните вноски за лицата по ал. 1 се внасят от съответното държавно предприятие по чл. 163, ал. 1 от Закона за горите, издало позволителното по чл. 120, ал. 1, т. 3 от Закона за горите, до 25-о число на месеца, за който се отнасят.