Държавен вестник, брой 32 от 18.IV

Чл. 1. (1) Тази наредба регулира правата и формите на обучение за придобиване на правоспособност в гражданското въздухоплаване и определя:

1. системата за професионално обучение и квалификация в гражданското въздухоплаване;

2. условията и реда за издаване и отнемане на свидетелства за професионално обучение на авиационните учебни центрове (АУЦ) и изискванията към тях;

3. изискванията и реда за издаване на свидетелства на преподавателите в АУЦ;

4. списъка и квалификационните изисквания за съответните авиационни професии;

5. изискванията към кандидатите за обучение и квалификация в АУЦ;

6. изисквания към програмите за обучение и квалификация;

7. условията и реда за провеждането на изпитите и доказване на съответствието по правоспособност.

(2) Издаването на свидетелство за професионално обучение на АУЦ цели да се гарантира придобиването на авиационна правоспособност по учебни програми, обхващащи международния опит и регламентираната практика за възприетия минимум професионални знания и практически опит.

(3) Правоспособност по тази наредба придобиват лица:

1. със средно авиационно образование, получено в професионални училища и колежи, регламентирани със Закона за народната просвета, Закона за професионалното образование и обучение в съответствие с държавните образователни изисквания;

2. с висше авиационно образование, регламентирано със Закона за висше образование и с държавните квалификационни изисквания.

(4) (Доп. - ДВ, бр. 18 от 2023 г.) По тази наредба се обучават за придобиване на професионална квалификация и лица, за които се изисква удостоверение за компетентност за дейности, свързани с въздухоплаването, освен ако в нормативен акт на европейското или национално законодателство е предвидено друго.

Чл. 2. (1) Системата за професионално обучение и квалификация подготвя специалисти за реализация в гражданското въздухоплаване, като създава условия за придобиване и непрекъснато усъвършенстване на професионалната авиационна квалификация в съответствие с международните стандарти.

(2) Основни задачи на системата за авиационно обучение са:

1. придобиване на професионална квалификация;

2. доказване на съответствието на професионалната квалификация;

3. непрекъснато усъвършенстване на професионалната квалификация;

4. международно признаване и съответствие на професионалната квалификация по изискванията на международното законодателство за гражданското въздухоплаване;

5. формиране на авиационна компетентност съобразно международните норми и стандарти.

(3) Системата на авиационното професионално образование и обучение включва професионално ориентиране, професионално обучение, професионално авиационно образование, висше авиационно образование, професионална авиационна квалификация, като:

1. професионалното ориентиране осигурява информирането, консултирането и съветването на обучаеми и граждани относно избора и изискванията към авиационните професии;

2. професионалното обучение осигурява придобиване на квалификация по авиационна професия или по част от професия, както и усъвършенстването ѝ; професионалното обучение включва:

а) придобиване на първоначална квалификация по професия или по част от професия;

б) усъвършенстване на придобитата квалификация по професия или по част от професия;

3. професионалното авиационно образование осигурява усвояването на общообразователния минимум за средно образование и придобиването на квалификация по авиационна професия;

4. висшето авиационно образование осигурява усвояването на общоинженерен и инженерно-специализиран минимум за висше образование и подготовка за квалификация на изпълнителски и сертифициращ персонал по авиационна професия.

Чл. 3. (1) Авиационното обучение и квалификация се организират и осъществяват в съответствие с установените от Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване изисквания и стандарти.

(2) Авиационните учебни центрове се организират и функционират по изискванията и препоръките на Документ 9401 "Ръководство за създаване и работа на авиационни учебни центрове" на Международната организация за гражданско въздухоплаване (ИКАО) и изискванията на тази наредба.

(3) Учебните програми обхващат препоръчваните комплексни и модулни курсове от номенклатурата на ИКАО.

Чл. 4. (1) (Изм. - ДВ, бр. 47 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 86 от 2010 г.) Гражданската въздухоплавателна администрация (ГВА) към Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията:

1. извършва процедура по издаване на свидетелство за професионално обучение на АУЦ и контролира качеството на подготовката в тях;

2. с помощта на експертни съвети разработва държавните изисквания към авиационното обучение и квалификация;

3. съгласува програмите и практиките на авиационните професии за професионалните училища, професионалните гимназии и професионалните колежи;

4. контролира придобитите знания и навици по въздухоплавателни професии чрез изпити, включително чрез одобрени от ГВА тестове;

5. (нова - ДВ, бр. 47 от 2008 г., доп. - ДВ, бр. 86 от 2010 г.) ГД "ГВА" признава свидетелствата за АУЦ, издадени от национална въздухоплавателна администрация на държава - членка на Европейския съюз или от трети страни.

(2) Ръководителят на ГВА:

1. утвърждава държавните изисквания към авиационното обучение и квалификация;

2. (доп. - ДВ, бр. 85 от 2001 г., в сила от 02.10.2001 г., изм. - ДВ, бр. 86 от 2010 г.) подготвя и предлага на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията или упълномощено от него лице за утвърждаване издаването или отнемането на свидетелства на авиационни учебни центрове;

3. издава свидетелства на преподавателите в авиационните учебни центрове.

Чл. 5. (1) Професионалното ориентиране, професионалното обучение и професионалното образование се провеждат за професии и специалности, включени в списък на авиационните професии и специалности и списък на длъжностите в гражданското въздухоплаване, изискващи авиационно образование.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 85 от 2001 г., в сила от 02.10.2001 г., изм. - ДВ, бр. 47 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 86 от 2010 г.) Списъците по ал. 1 се утвърждават от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията или упълномощено от него лице след съгласуване с министъра на образованието и науката и министъра на труда и социалната политика.

(3) Списъкът, даден в приложение № 1, определя вида на правоспособност и квалификационните степени за специалистите, свързани с летателната, техническата и търговската експлоатация на въздухоплавателните средства (ВС), както и тези, чиито дейности са свързани с организацията, ръководството и осигуряването на летателната дейност в гражданското въздухоплаване.

(4) Списъкът на професиите и специалностите в гражданското въздухоплаване, за изпълнението на които се изисква свидетелство за правоспособност, се съдържа в раздел I на приложение № 1.

Чл. 6. (1) Професиите и специалностите се класифицират в професионални направления и по степен на образование и степен на професионална квалификация.

(2) С професионалната квалификация се установяват различни изпълнителски и контролни функции. Професионалната квалификация се определя с квалификационни класове към свидетелствата за правоспособност в съответствие с изискванията на наредбата за издаване на свидетелства за правоспособност на авиационния персонал.

Чл. 7. (1) Права за осъществяване на обучение за придобиване на професионална квалификация във въздухоплаването имат:

1. професионални училища, професионални гимназии, професионални колежи, центрове за професионално обучение, ако отговарят на условията, определени с държавните образователни изисквания по Закона за народната просвета и получили държавна програмна акредитация по Закона за професионално образование и обучение;

2. университети, факултети и департаменти, отговарящи на държавните изисквания за обучение по съответните специалности и получили държавна програмна акредитация по Закона за висшето образование;

3. (изм. - ДВ, бр. 47 от 2008 г.) доставчици на аеронавигационно обслужване (ДАНО);

4. авиационни учебни центрове, регистрирани по Търговския закон или по Закона за лицата и семейството, получили по тази наредба пълно или частично свидетелство за обучение по придобиване на професионална квалификация по една или няколко авиационни професии, специалности или квалификации, по една или няколко дисциплини.

(2) Обучение за придобиване на професионална квалификация по специалности може да се осъществява и чрез индивидуална подготовка, ако не противоречи на изискванията на тази наредба.

(3) Професионалната квалификация за някои професии и специалности, определени в Наредбата за издаване на свидетелства за правоспособност на авиационния персонал, се доказва пред ГВА, независимо от формата на обучение.

Чл. 8. (1) Придобиването на авиационна професионална квалификация в системата на висшето образование, професионалното образование и професионалното обучение се регламентира с разширени програми и учебни планове.

(2) Програмите по ал. 1 определят входните изисквания по възраст, входяща образователна степен и квалификационно равнище на кандидатите, както и съдържанието и продължителността на професионалното образование и професионалното обучение.

(3) Програмите по ал. 1 обхващат:

1. интегрирани курсове за обучение;

2. модулни курсове за обучение;

3. опреснителни курсове за обучение;

4. приравнителни курсове за обучение;

5. допълнителни и съпътстващи курсове за обучение.

(4) Програмите за професионално обучение в областта на въздухоплаването се утвърждават от ГВА.

Чл. 9. (1) Програмите по чл. 8 се конкретизират за всяка професия, специалност или квалификация от списъка по приложение № 1 в съответствие с държавните образователни изисквания за придобиване на квалификация по професии, като програмите за придобиване на професионална квалификация по типове въздухоплавателни средства отчитат и изискванията на производителя.

(2) Съдържанието на програмите по чл. 8, ал. 3 се определя с конкретна учебна документация за професионално обучение и квалификация.

(3) Документацията по ал. 2 се разработва от лицата по чл. 7, ал. 1 или от заявителя на професионалното обучение. Когато се придобива степен на професионална квалификация, свързана с издаване на свидетелство за правоспособност, документацията по ал. 2 се разработва съгласно държавните образователни изисквания за придобиване на квалификация по авиационни професии или част от тях.

Чл. 10. (1) Изискванията към кандидатите, желаещи да се включат в програмите за професионално образование и професионално обучение, се отнасят за минималната и максималната възраст, здравословно и психическо състояние, входяща образователна степен и входящо квалификационно равнище.

(2) Минималната и максималната възраст на кандидата се регламентира от държавните и международните изисквания по видове професии. Когато се изисква свидетелство за правоспособност, възрастовите граници се указват в Наредбата за издаване на свидетелства за правоспособност на авиационния персонал.

(3) Здравословното състояние на кандидата се удостоверява по общия ред с медицинско свидетелство, доказващо, че професията, по която желае да се обучава, не му е противопоказна.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 40 от 2007 г.) Кандидатите за професионално обучение по професии, за които са определени специални медицински изисквания, подлежат на авиомедицинско освидетелстване.

Чл. 11. Изискванията за входяща образователна степен към кандидатите за професионално обучение и квалификация се определят от изискванията на държавната програма за професионално обучение и квалификация по специалността, а за минимална и максимална възраст - в Наредбата за издаване на свидетелства за правоспособност на авиационния персонал.

Чл. 12. (1) Лицата по чл. 7, ал. 1 осигуряват:

1. учебни програми, включващи държавните изисквания (държавните програми) по учебните предмети, професиите и специалностите от приложение № 1, за обучението по които се иска свидетелство;

2. правоспособни преподаватели и инструктори по учебните предмети, професиите и специалностите, за които се иска свидетелство;

3. учебно-материална база съгласно изискванията на глава втора.

(2) Формите на организиране на учебния процес при обучение за придобиване на квалификационни степени се съобразяват с характера на професията и специалността, като в максимална степен осигуряват изпълнението на съдържанието от курсовете по номенклатурния списък на ИКАО (приложение № 2).

(3) Контролът върху организацията и съответствието с държавните изисквания на формите на обучение при квалификация се провежда от ГВА.

Чл. 13. За професиите и специалностите от списъка в раздел I на приложение № 1 изпитът на обучаемите в АУЦ се извършва от изпитващи, определени със заповед на ръководителя на ГВА.

Чл. 14. Гражданската въздухоплавателна администрация може да разреши провеждане на обучение на самостоятелна подготовка или дистанционно обучение, когато контролът се извършва по одобрени от нея тестове.

Чл. 15. Държавните изисквания към авиационното обучение и квалификация се отнасят до:

1. съдържанието на учебните програми по курсове и дисциплини и тяхното съответствие с регламентираните изисквания, с необходимите теоретични и практически знания и опит, с необходимия стаж по специалността, с възрастовите ограничения и други специфични изисквания и условия, налагани от функционалните задължения за изпълняване на определени длъжности в гражданското въздухоплаване;

2. подготовката и компетентността на преподавателите и инструкторите, провеждащи учебен процес и специализираща практика, и съответствието на тяхната квалификация, за да предоставят квалификационни знания и опит;

3. организацията и управлението на учебния процес и специализиращата практика и документалното им регистриране и отчитане;

4. осигуряването на авиационното обучение и квалификация с необходимата учебно-материална база, съответствието на учебно-методическите материали и пособия към целите и задачите на обучението, съответствието на техническите, технологичните и материалните изисквания в курсовете на обучение със служебната летателно-техническа и технологична документация;

5. съответствието на всички форми на обучение с държавната и международната нормативна база.

Чл. 16. (1) Обучението на авиационни специалисти по държавно признати програми за регламентирана подготовка, квалификация и преквалификация се провежда в професионални училища, професионални гимназии, професионални колежи и АУЦ, получили от ГВА свидетелство за АУЦ.

(2) Гражданската въздухоплавателна администрация зачита подготовката, придобита само в АУЦ, отговарящи на изискванията на тази наредба, и разпростира тези изисквания единствено върху професиите, специалностите и специализациите, определени по приложение № 1.

(3) Организацията и функциите на АУЦ се определя от условията за предоставяне на обучение и квалификация по определени видове авиационна компетентност.

(4) Според насочеността на предлаганата подготовка и квалификация авиационните учебни центрове могат да кандидатстват за свидетелство по отделни специалности (курсове), по цялостната подготовка на специалисти от отделни области на авиационната практика и по комплексна подготовка на авиационен персонал.

(5) Свидетелство за АУЦ се издава, ако АУЦ организира обучение и квалификация, равни или превишаващи препоръчителната международна практика, заложена в публикуваните курсове на ИКАО.

Чл. 17. (1) Организация на обучение и квалификация след завършено средно образование може да се извършва само за професии и специалности, за които не се изисква авиационно образование.

(2) Организация на обучение и квалификация на кандидати със средно авиационно образование може да се извършва само за професии и специалности, за които не се изисква висше авиационно образование или първичните квалификационни равнища на длъжностите допускат средно и висше авиационно образователно равнище.

Чл. 18. (1) Обучение и квалификация на кандидати с висше образование може да се провежда по съкратени програми с отчитане на спецификата на подготовката и професиите, като не се допуска намаляване на обема на изпитите и тестовете за контрол на качеството и съответствието на подготовката.

(2) Програмите по ал. 1 се утвърждават от ГВА.

(3) Признаването на висше авиационно образование, придобито извън Република България, се извършва от Министерството на образованието и науката.

Чл. 19. (1) Авиационните учебни центрове са профилирани за:

1. летателна експлоатация на ВС;

2. техническа експлоатация на ВС, летища и аеронавигационни средства;

3. търговска експлоатация и административно осигуряване на въздухоплаването;

4. (отм. - ДВ, бр. 18 от 2023 г.)

5. (нова - ДВ, бр. 67 от 2013 г.) авиационна сигурност.

(2) Авиационните учебни центрове могат да имат пълно или частично свидетелство по видове дейности, както и да извършват обучение за придобиване на професионална квалификация в няколко от областите, класифицирани по ал. 1.

Чл. 20. (1) В АУЦ за подготовка и придобиване на правоспособност за летателна експлоатация на ВС се извършва:

1. първоначално летателно обучение;

2. професионално обучение и квалификационна подготовка, необходими за придобиване на клас тип/рейтинг на конкретни ВС.

(2) За изпълнение на дейностите по ал. 1 АУЦ организират курсове, като осигуряват и провеждат наземно и летателно обучение в съответствие със:

1. препоръките и стандартите (JAR) за сертифициране на летателен персонал (JAR-FCL, части 1, 2 и 3) на Общоевропейската авиационна администрация (JAA);

2. (изм. - ДВ, бр. 86 от 2010 г.) изискванията на ИКАО (Doc 7192-AN/857, части A 1, 2, 3 и 4, части B 1, 3, 4 и част E1);

3. (изм. - ДВ, бр. 86 от 2010 г.) номенклатурата курсове на ИКАО, приложение № 2, 260-269 (Полети за калибриране на аеронавигационни средства (облитане), 270-279 (Кабинно и наземно обслужване);

4. програмите на FAI (препоръчително при обучение на летци-спортисти).

(3) Авиационните учебни центрове могат да организират и курсове по различни дисциплини, осигуряващи организацията, планирането, провеждането и отчитането на летателната дейност.

(4) Авиационните учебни центрове удостоверяват пред ГВА съответствие на изискванията по тази наредба чрез организационно-техническа документация (ръководство за дейността на авиационния учебен център), включваща:

1. правилник за организация и дейност на авиационния учебен център;

2. методически материали по наземното обучение на летателен състав;

3. методически материали по летателното обучение на летателен състав;

4. удостоверяване на наличието на необходимата учебно-материална база;

5. документи, потвърждаващи компетентността на преподавателския и инструкторския персонал;

6. документи, потвърждаващи осигуряването на летателната дейност (закупени или лизинговани учебни ВС и тренажори, организация на техническото им обслужване, договори с летища, договори за ГСМ и др.);

7. бизнесплан с обосновка на наличието на достатъчно финансови средства за продължаване на летателното обучение до одобреното равнище за периоди от време, когато потокът от обучаеми е по-малък от необходимия за осигуряване на нужните приходи.

(5) В зависимост от преценката за осигуряване на безопасността на полетите ГВА може да предяви допълнителни изисквания в рамките на установените международни норми и стандарти по обучението на летателен състав.

Чл. 21. (1) В АУЦ за подготовка и придобиване на правоспособност или компетентност на специалисти по техническа експлоатация на ВС, летища и средства за аеронавигация се извършва:

1. теоретична и практическа подготовка за придобиване на квалификационни равнища (класове) на правоспособност по техническа експлоатация и поддържане на летателната годност (техническо обслужване, ремонт, съхранение и транспортиране) на авиационна техника;

2. теоретична и практическа подготовка за придобиване на компетентност по техническа експлоатация на аеронавигационни средства, летища и летищни съоръжения и системи.

(2) За изпълнение на дейностите по ал. 1 АУЦ организират курсове, като осигуряват и провеждат обучение в съответствие със:

1. препоръките на JAA, отразени в JAR-147, JAR-65 и JAR-66;

2. изискванията на ИКАО (Doc 7192-AN/857, части A 1, 2, 3 и 4, части B 1, 2, 3, 4 и 5, части C 1 и 2, части D 1, 2 и 3, част E1);

3. номенклатурата курсове на ИКАО, приложение № 2, 070-090 (Техническо обслужване и поддържане на летателната годност на самолетите), 100-109 (Експлоатация на летище), 160-169 (Аеронавигационни комуникации и оборудване), 210-219 (Технология на авиационното обучение).

(3) В АУЦ могат да се организират и други курсове по технически дисциплини.

(4) Авиационните учебни центрове удостоверяват пред ГВА съответствие на изискванията по тази наредба чрез организационно-техническа документация (ръководство за дейността на авиационния учебен център), включваща:

1. правилник за организация и дейност на авиационния учебен център;

2. методически материали по обучение на съответния технически състав;

3. материали, доказващи наличието на необходимата учебно-материална база;

4. документи, потвърждаващи компетентността на преподавателския и инструкторския персонал;

5. документи, потвърждаващи осигуряването на практическата авиотехническа дейност (при провеждане на обучение на авиационен технически състав), като образци ВС и аеронавигационни средства, тяхната техническа документация, авиотехническа база с лаборатории и цехове, стендове, съоръжения, инструментариум за техническото обслужване, договор за осигуряване на летища и бази, договор за ГСМ и др.

(5) В зависимост от преценката за материално-техническото осигуряване ГВА може да предяви и допълнителни изисквания в рамките на установените международни норми и стандарти по обучението на авиационен технически състав.

Чл. 22. (1) В АУЦ за подготовка и квалификация на специалисти по търговска експлоатация и административно осигуряване на въздухоплаването се извършва теоретична и практическа подготовка за придобиване на компетентност:

1. по търговска експлоатация на ВС;

2. летищно осигуряване на полетната дейност;

3. административно осигуряване на въздухоплаването.

(2) За изпълнение на дейностите по ал. 1 АУЦ организират курсове, като осигуряват и провеждат обучение в съответствие със:

1. препоръчителните курсове на ИКАО и Международната асоциация на авиопревозвачите (ИATA) и възприетите от ГВА изисквания по търговската експлоатация и летищно осигуряване;

2. номенклатурата курсове на ИКАО, приложение № 2, 060-069 (Въздушен транспорт), 110-119 (Аварийно-спасително и противопожарно осигуряване на полетите на летище), 120-139 (Управление), 150-159 (Гражданска въздухоплавателна администрация и нормативна уредба на гражданското въздухоплаване), 210-219 (Технология за авиационно обучение), 020-029 (Аеронавигационно информационно обслужване).

(3) Авиационните учебни центрове могат да организират и провеждат и специализирани курсове за подготовка на персонал според изискванията на ГВА, авиационните оператори, летищните предприятия и оператори на летищна дейност.

(4) Авиационните учебни центрове удостоверяват пред ГВА съответствие на изискванията по тази наредба чрез организационно-техническа документация (ръководство за дейността на авиационния учебен център), включваща:

1. правилник за организация и дейност на авиационния учебен център;

2. методически материали за съответното обучение;

3. материали, доказващи наличието на необходимата учебно-материална база;

4. документи, потвърждаващи компетентността на преподавателския и инструкторския персонал.

Чл. 23. (Отм. - ДВ, бр. 18 от 2023 г.)

Чл. 23а. (Нов - ДВ, бр. 67 от 2013 г.) (1) В АУЦ за подготовка по авиационна сигурност се извършва:

1. обучение на служители по сигурността, които осъществяват контрол за сигурност и са пряко ангажирани в изпълнението на мерките за сигурност;

2. обучение на лица, които не са пряко отговорни за сигурността, не са пряко ангажирани в изпълнението на мерките за сигурност, но изпълняват задачи по авиационна сигурност.

(2) За изпълнение на дейностите по ал. 1 АУЦ организират курсове, като осигуряват и провеждат обучение в съответствие със:

1. номенклатурата курсове на ИКАО, приложение № 2, 123 (Авиационна сигурност);

2. правото на Европейския съюз в областта на авиационната сигурност;

3. Националната програма за сигурност в гражданското въздухоплаване и Националната програма за обучение и сертифициране по сигурност в гражданското въздухоплаване.

(3) Авиационните учебни центрове удостоверяват пред ГД "ГВА" съответствие на изискванията по тази наредба чрез организационно-техническа документация, включваща:

1. ръководство за организация и дейност на авиационния учебен център за обучение по авиационна сигурност;

2. методически материали за обучение;

3. материали, доказващи наличието на необходимата учебно-материална база;

4. документи, потвърждаващи компетентността на инструкторския състав.

Чл. 24. Авиационни учебни центрове, които са получили свидетелство, могат да организират и провеждат обучение и квалификация на персонал и за нуждите на ведомства, опериращи с ВС и техника извън гражданския въздухоплавателен регистър.

Чл. 25. (1) Учебно-материалната база обхваща всички методически, дидактически, технически и материални средства, необходими за качествено и пълноценно провеждане на учебен процес по определен вид дисциплини.

(2) Обучението в авиационните учебни центрове трябва да се осигурява със:

1. помощни методически материали, включващи учебна, техническа и специализирана литература (учебни пособия и учебници, ръководства и наръчници, инструкции по експлоатация, записки, лекции, анотационни бележки и др.);

2. нагледни методически материали (схеми, чертежи, плакати, албуми, скици, технологични карти и др.);

3. аудио-визуални средства (плаки, диапозитиви, учебни филми, видеокасети, магнетофонни записи и др.);

4. образци и макети от изучаваната техника (разрези и макети, действащи в определени режими установки и системи, цели или разкомплектовани образци на агрегати и системи от изучаваната авиационна или обслужваща техника, ВС, аеронавигационни средства и др.);

5. контролно-измервателна апаратура (измервателни уреди и прибори, диагностични стендове, тестващи апаратури и др.);

6. компютърна техника (софтуерно и хардуерно изградени компютърни класове, работни станции, интранет-мрежа и др.) с програмни продукти, осигуряващи тематично обучението;

7. тренажори и симулатори, демонстриращи или отработващи, частично или пълно, определени режими, ситуации, процедури, действия или функционални особености.

(3) Учебно-материалната база е целево обвързана с осигуряването на определени знания, навици и умения по дисциплини, професии и специалности, за които авиационният учебен център иска свидетелство.

Чл. 26. (1) За провеждане на курсовете по обучение и квалификация учебните центрове се оборудват с учебни зали и лаборатории, осигуряващи обстановка за провеждане на учебен процес.

(2) Учебните зали отговарят на определени методически изисквания:

1. да са оборудвани с персонални равнопоставени работни места;

2. да са оборудвани с учебни технически средства (черна/бяла дъска, екран, апарат за проектиране, учебно-методически табла и т.н.);

3. когато учебната зала е компютърен клас, да са спазени установените норми по използване на компютърна техника;

4. когато учебната зала е технически клас, да са спазени допълнителните изисквания по техническа и противопожарна безопасност;

5. когато учебната зала е оборудвана с тренажори или симулатори, трябва да са спазени условията за нормално функциониране на тренажорите и т.н.

(3) Учебните зали и лаборатории трябва да отговарят на установените санитарно-битови норми:

1. да са отоплени и осветлени в съответствие със санитарните изисквания за работа в седящо положение;

2. да са шумоизолирани от силни звукови дразнители;

3. да са оборудвани с работни места (маси, столове, чинове), отговарящи на ергономичните норми за работа в седящо положение;

4. да позволяват обучение с установени работни интервали и т.н.

(4) Авиационните учебни центрове могат да използват и учебни зали и лаборатории под наем. Придвижването от една учебна зала в друга (в един учебен ден) не трябва да превишава установените норми за почивка между занятията.

Чл. 27. (1) За провеждане на летателно обучение авиационните учебни центрове да използват като основно летище за обучение само такова, което има издадено удостоверение за експлоатационна годност, оборудвано с всички минимално необходими аеронавигационни и технически съоръжения за провеждане на първоначално летателно обучение.

(2) При кандидатстване за свидетелство за летателно обучение АУЦ доказват целесъобразността за използване на определен район от въздушното пространство за летателно обучение (района на основното летище за обучение), разработка на всички навигационно-методически материали, договори за техническо обслужване и всички видове осигуряване, план и условия за взаимодействие с други авиационни и летищни оператори.

(3) На основното летище за обучение се осигуряват съхраняване и техническо обслужване на учебните ВС, площадки за предполетен и следполетен преглед, маркировка на летателното поле, безопасност на движението на учебните ВС по летателното поле, ПИК и на подходите, радиокомуникации, място за ръководство, ГСМ и др.

(4) Учебните летища са съобразени с изискванията за безопасност на полетите при летателно обучение с отчитане размерите на ПИК, характеристиките на учебните ВС, визуалните параметри и радиосредствата за навигация, условията за промяна на метеорологичната обстановка, характеристиката на ветровете, състоянието на грунда и др.

Чл. 28. (1) Авиационни учебни центрове, кандидатстващи за права за летателно обучение, използват собствени или наети учебно-тренировъчни ВС.

(2) Изискванията към аеродинамичните, летателно-техническите, масовите и пилотажните характеристики на учебните ВС се определят от класа, типа и целевото предназначение на ВС.

(3) Процедурите и технологиите на летателното обучение с конкретен тип ВС се задават в неговото ръководство за летателна експлоатация, а методиката за летателното обучение се разработва от АУЦ при спазване на изискванията от държавните програми.

(4) (Отм. - ДВ, бр. 86 от 2010 г.)

(5) Първоначално летателно обучение на вертолет се провежда препоръчително на еднодвигателен вертолет. Подготовката на пилоти за вертолети може да започне с обучение на самолет.

(6) В зависимост от обема на декларираното обучение (равнище на подготовка и количество обучаеми) АУЦ определя необходимото количество ВС за един сезон на първоначално обучение. Необходимото количество ВС се определя при спазване на нормите за престой във въздуха, за техническо обслужване и междуремонтен ресурс.

(7) За периодите на интензивно обучение авиационните центрове разработват система за техническо обслужване, така че да се съхранява безопасността на полетите и летателната годност на ВС.

(8) При обучение на технически персонал се използват ВС с изтекъл ресурс за многократно повтаряне на операциите по техническо обслужване и ремонт.

(9) (Отм. - ДВ, бр. 86 от 2010 г.)

(10) В зависимост от изискванията на производителя и от съображения за осигуряване на безопасност на полетите и съхраняване на летателната годност ГВА може да налага допълнителни изисквания към учебните центрове по вида и типа на учебните ВС, системата на техническото им обслужване, по допълнителното им оборудване, по охраната и съхранението им, по натоварването им в полет и по други обосновано целесъобразни изисквания.

Чл. 31. (1) Използването на тренажори и симулатори се допуска само когато е доказана тяхната методическа съвместимост с практическата подготовка на ВС.

(2) Обучението на комплексен тренажор се извършва само от инструктор, получил свидетелство за такова обучение, по утвърдена програма за обучение.

(3) Обучението на тренажор по конкретен тип ВС се допуска само ако е препоръчано от производителя.

(4) Обемът подготовка на тренажор, измерван в пролетени часове, представлява само определена минимална част от общата програма за практическата подготовка. По принцип тренажорите и симулаторите се използват най-вече за затвърждаване на усвоени в полет навици и за моделиране на особени случаи в полет и отработване на реакциите по парирането им.

(5) Динамиката на процесите и последователността на действията при тренажори и симулатори, както и видът на приборите и техните показания, трябва реалистично да отразяват моделираните явления и събития.

(6) Използването на технически тренажори не трябва да въвежда отклонение в определящите параметри на техническите системи и в процедурите по техническо обслужване.

(7) Тренажорите и симулаторите за обучение на ръководител полети трябва в максимална степен да изобразяват информацията и да отразяват процедурите по работни места.

Чл. 32. (1) Практическото обучение по техническо обслужване на авиационната техника се провежда в учебни авиотехнически бази. Като такива могат да се използват и лицензирани организации за техническо обслужване на авиационна техника, ако обучението не предизвиква нарушения в технологичния производствен процес.

(2) Като авиотехнически бази могат да се използват и авиоремонтните заводи, фабрики и цехове при условие, че имат лиценз за изпълнение на формите на техническо обслужване и ремонт, за които се провеждат обучението и квалификацията.

(3) По целесъобразност учебните центрове могат да създават свои авиотехнически бази, оборудвани с цехове и лаборатории, съоръжени с необходимия инструментариум и екипировка, които да бъдат лицензирани по Наредба № 145 от 1999 г. за лицензиране на организациите за техническо обслужване и ремонт на авиационна техника (ДВ, бр. 8 от 1999 г.).

(4) Стажуването в лицензирани авиотехнически бази се зачита за технически стаж при издаване на свидетелства за правоспособност на персонала.

Чл. 33. (1) Методиката на авиационното обучение изисква точно спазване на авиационните стандарти, норми и препоръки независимо от методическите способности и творческите възможности на преподавателя.

(2) При обучението се спазват общоприетите от ИКАО изисквания към формите и методическото осигуряване на авиационното обучение.

(3) При организирането на тематично и модулно обучение не може да се прескачат теми и модули, осигуряващи знания от технологичната последователност.

(4) При изучаването на конкретна материална част (ВС, системи, агрегати, навигационни и комуникационни средства и т.н.) не може да се предоставят технически характеристики по принцип, отличаващи се от обявените в техническата документация.

(5) При изучаването на конкретни летателно-технически характеристики на въздухоплавателни средства или на техническите характеристики на осигуряваща авиационна техника не може да се извършват други теоретични тълкувания върху режимите на работа и особените условия на експлоатация, освен обявените в техническата документация независимо от квалификацията на преподавателя.

(6) При изучаването на процедури и технологични операции, изпълнението на които пряко или косвено влияе върху безопасността на полетите и летателната годност на авиационната техника и съоръженията, не може да се въвеждат други тълкувания, освен предложените от производителя на технологията.

(7) При изучаването на летателна, техническа и технологична документация, свързана с контрол на параметри, изисквания, последователност и пълнота на процедури, ред и честота на настройка и тестване, условия за резервиране, условия за подмяна на агрегати, условия за ограничение на експлоатация, условия за промяна на режими и допуски, документиране на летателно и техническо състояние и съответствие и т.н., не се разрешава привеждане на данни и характеристики само по аналогия с други въздухоплавателни средства и технически системи и устройства.

(8) По всеки летателен и технически учебен предмет методическите съвети на учебните центрове следва да препоръчат методическа разработка.

Чл. 34. (1) Обучението за придобиване на определен вид квалификация се провежда по утвърдени програми, обхващащи тематиката на държавните изисквания за специалността или професията.

(2) Когато придобиването на определена квалификация е свързано с изучаването на повече от един учебен предмет, се разработва учебен план, представящ последователността на учебните предмети, методическата им обвързаност, целите на обучението, формите на преподаване за теоретичната и практическата подготовка, обема часове по дисциплини за теоретична и практическа подготовка, продължителността на обучението.

(3) Учебните програми по всеки учебен предмет от учебния план обхващат регламентирания обем и съдържание по специалността в обявените програми от държавните изисквания.

(4) По договореност с потребителите учебните центрове може да разширяват обема на обучението както по отношение на съдържанието на учебните предмети, така и в обема на часовете над държавните изисквания.

(5) За практическото изпълнение на обучението по учебните планове и програми се организират курсове.

(6) Обучаемите, включени в даден курс, не могат да бъдат повече от оборудваните учебни работни места.

(7) Авиационните учебни центрове задължително обявяват пред ГВА и пред потребителите учебните предмети, професиите и специалностите, по които провеждат обучение или имат право да провеждат курсове с обучение за квалификация (за специалностите със защита на правоспособността пред ГВА).

Чл. 35. (1) Интегрираните курсове обхващат цялостното обучение по специалности, включвайки в себе си модулни курсове по етапи на подготовката за придобиване на последователни квалификационни равнища.

(2) Интегрираните курсове отговарят на държавното изискване за обучение и квалификация по цялостното изграждане на даден специалист, покривайки всички квалификационни изисквания към длъжностните характеристики на дадена специалност или професия.

(3) По програмите от интегрираните курсове се извършва съпоставянето и преценка за съответствието в подготовката на специалисти, получена в различни страни и по различни системи за обучение и квалификация.

(4) Интегрираните курсове имат устойчива структура на учебните програми и излагат принципите за синтезиране на определена система от знания и умения за покриване на изискванията към квалификацията за дадена професия.

(5) Структурата на интегрираните курсове зависи от регламентирането на изискванията към подготовката на авиационните специалисти от дадена професия.

(6) Различните модули в интегрираните курсове могат да са свързани в последователни и паралелни връзки, да допускат взаимна заменяемост и допълване, но при всички случаи следва да отразяват прогресивно нарастване на квалификацията, компетентността и правомощията.

Чл. 36. (1) Модулните курсове обхващат само етапи от обучението и подготовката на специалисти и съответстват на определени квалификационни равнища.

(2) Модулните курсове могат да са по-разширени или по-съкратени от модулите с програми в интегрираните курсове в зависимост от целите на обучението. Към модулните курсове се отнасят всички курсове за изучаване на тип въздухоплавателно средство или тип техническа система с придобиване на квалификация за клас/тип/рейтинг.

Чл. 37. (1) Опреснителните курсове обхващат учебни програми за възстановяване и обогатяване на знания и умения, по които обучаемият вече е придобил квалификация и правоспособност.

(2) В опреснителните курсове в равни съотношения се включват материали по основни знания и умения, обобщение на опит през изминалия период и нововъведени или очаквани изменения в технологиите и процедурите.

Чл. 38. (1) Приравнителните курсове за обучение се планират и провеждат, когато са налице отклонения в системата от знания и умения на различни специалисти, обучавани в различни системи и в различни периоди.

(2) Приравнителните курсове имат основно предназначение да отстранят несъответствията с държавните изисквания в знанията и уменията на специалисти, които вече са придобили правоспособност.

Чл. 39. (1) Допълнителни и съпътстващи курсове се организират и провеждат, когато в периодите на валидност на правоспособността възникват значими изменения в технологиите и процедурите.

(2) Допълнителните и съпътстващите курсове са наложителни при въвеждането на нова авиационна техника, нови схеми на експлоатация, обслужване и осигуряване на авиационната дейност, нови системи на организация, планиране и контрол и др.

(3) Допълнителни и съпътстващи курсове се организират и провеждат, когато при зададената квалификация се въвеждат нови, неизпълнявани или нетипични задачи от експлоатацията.

Чл. 40. (1) Организацията на учебния процес е основно методическо изискване. Планирането и организирането на учебните занятия се съобразява с потенциалните възможности на обучаемите за възприемане на нова информация и за концентрация върху изучавания материал.

(2) Организацията и планирането на учебния процес трябва да гарантират пълноценното изпълнение на учебните планове и програми. Планирането трябва да осигурява последователността на учебните предмети по логиката на учебния план и последователността на тяхното взаимно допълване при формирането на знания.

(3) Учебните занятия по теоретичните дисциплини се планират в двойки часове с продължителност 45-60 мин., но не повече от 6-8 часа на ден.

(4) Класовете по предметите, включващи висока степен на контрол върху практическата работа или широка употреба на демонстративен материал или оборудване, по брой не трябва да надхвърлят 12 курсисти.

(5) Занятията по практическа подготовка се планират в зависимост от натовареността на материално-техническата база, но с продължителност до 6 часа на ден. Занятията по практическа подготовка се съобразяват с продължителността на операциите в технологичните карти.

(6) Учебните занятия на тренажор по интензивност и продължителност са съобразени с препоръките на производителя, със спецификата на отработваните упражнения и утвърдената методика на процедурите.

(7) Летателната подготовка се организира в летателни смени (по планова таблица за деня). Видът и продължителността на летателните упражнения се определят от изискванията в учебния курс за типа ВС, от методическата разработка на летателните упражнения и от ограниченията и нормите на летателното време в ръководствата за летателна експлоатация.

(8) Независимо от характера на занятието то трябва да се планира така, че тематично да бъде завършено. В планираните часове за дадено занятие трябва да са изпълнени всички поставени в него образователни и практически цели.

Чл. 41. (1) Интензивността и ефективността на учебния процес се определят от материално-техническото и методическото осигуряване за бързо и качествено възприемане на информацията.

(2) На всеки от обучаемите се осигуряват учебно-методически материали (записки, учебници, методики, сборници, технологични карти, работна документация, справочници, примерни разчети, таблици, стандарти, норми и т.н.), по които да може да извърши самостоятелна подготовка.

(3) При мултимедийно обучение обучаемите трябва да имат предварителна подготовка за работа с компютърната система и уверено да ползват инсталирания обучаващ продукт. На всеки обучаем се осигурява достатъчно време за самостоятелна работа в компютърната мрежа.

(4) В зависимост от характера на поднасяните знания обучението се осигурява с нагледни материали, подпомагащи за точни и достоверни възприятия (плакати, схеми, плаки, диапозитиви, албуми, диаграми, учебни филми, записи и др., утвърдени методически пособия).

(5) Практическите занятия и тренажорната подготовка се осигуряват с материална база и технологични материали, отговарящи и съответстващи на характеристиките на изучаваната авиационна техника.

Чл. 42. (1) Статут на преподавател има лице, на което е поверено обучение в каквато и да е форма на организация на учебния процес (чрез пряко преподаване на знания, чрез мултимедийна система за обучение, чрез тренажорна инсталация или апаратура или чрез демонстрации на операциите с дадена техническа система).

(2) Преподаватели, които обучават по определени технологии за получаване на правоспособност, се наричат инструктори. В случаите, когато не са регламентирани изискванията, по отношение на квалификацията, за която обучават, инструкторите трябва да имат свидетелство за правоспособност, издадено по реда на Наредбата за издаване на свидетелства за правоспособност на авиационния персонал, най-малко със същия квалификационен клас или по-висок.

(3) Преподаватели в АУЦ могат да бъдат лица с висше образование:

1. получили свидетелство на преподавател с цел доказване на знанията и уменията за преподаване по конкретен учебен предмет, група учебни предмети или професия; покриването на минималните изисквания за преподавател се базира на тезата, че има права да обучава в правоспособност за квалификация само този, който притежава такава квалификация;

2. с научна степен "доктор на науките", "доктор", хабилитирани лица и лица, придобили статут на преподавател по закон, ако са получили съответните степени, звания и права в област, свързана с въздухоплаването.

(4) Свидетелство на преподавател в АУЦ се издава от ръководителя на ГВА при отчитане становището на експертните комисии към ГВА.

(5) За да получи права на преподавател в АУЦ, кандидатът трябва да притежава определен методически опит, като:

1. е придобил такъв опит най-малко две години като асистент - преподавател в АУЦ, получил свидетелство по тази наредба независимо по какъв учебен предмет;

2. е разработил методически материалите, по които ще води обучение;

3. е запознат с методиката и изискванията на преподаването - като равномерно поднасяне на учебния материал, с достатъчно време за осмислянето и възприемането му, на правилен технически език, с точно формулиране на целите и задачите на изучавания материал и изводите по направените заключения и т.н;

4. познава връзките на преподавания материал от научната област с необходимите знания и умения при формирането на дадена професия или специалност;

5. познава логиката на учебния план и учебните програми за учебните предмети, по които води обучение;

6. познава техническата и регламентиращата документация в областта на преподавания учебен материал;

7. познава технологиите и процедурите за практическо обучение при придобиване на квалификация в областта на преподавания материал;

8. познава техническите параметри и изисквания на използваните в преподаването технически системи и средства.

(6) Асистент-преподавателите работят под ръководството на опитен преподавател. На тях им се поверява обучение по част от учебния материал при контрол от преподавател, придобил права в условията на тази наредба. Те трябва да са преминали курса на обучение.

(7) Преподавателите-инструктори трябва да са защитили инструкторски квалификационен клас по Наредбата за издаване на свидетелства на авиационния персонал, когато това се изисква в документацията на изучаваната техническа система (ВС, тренажор, контролно-измервателна апаратура, аеронавигационни средства, технически средства за осигуряване на полетите, технически средства за обработката на пътници и товари и т.н.).

(8) В случаите, когато в технологичния процес на практическото обучение по въздухоплавателно средство, негова система или други технически системи, оборудване и устройства не е указана системата за придобиване и доказване на квалификацията на преподавателите и инструкторите, АУЦ разработва изисквания и ги съгласува с ГВА.

(9) Придобитите свидетелства за правоспособност на преподавателите нямат ограничение в срока на валидност, освен когато преподаваните технологии не изискват специализирано свидетелство.

(10) (Нова - ДВ, бр. 67 от 2013 г.) Инструкторите, които провеждат теоретично или практическо обучение по авиационна сигурност в АУЦ, отговарят на критериите на Регламент (ЕС) № 185/2010 на Комисията от 4 март 2010 г. за установяване на подробни мерки за прилагането на общите основни стандарти за сигурност във въздухоплаването и са преминали пълен теоретичен курс за инструктори, покриващ съдържанието на програмата за обучение на инструктори по авиационна сигурност на ИКАО.

Чл. 43. (1) В зависимост от придобиването на правоспособност за преподавателска работа преподавателите се разделят в три категории:

1. лица с научна степен "доктор на науките", лица с научна и образователна степен "доктор", хабилитирани лица, както и други лица, придобили права по Закона за научните степени и научните звания - всички в област, свързана с въздухоплаването; в областта на своята компетентност тези преподаватели се избират от специализираните научни съвети на Висшата акредитационна комисия към Министерския съвет и не получават свидетелства по тази наредба;

2. лица, придобили права на преподавател по изискванията на тази наредба; тези преподаватели получават свидетелство за правоспособност при доказване по неоспорим начин на знания и умения за обучение по даден учебен предмет (или учебни предмети) пред експертните комисии на ГВА;

3. преподаватели-инструктори, придобили права за обучение (за инструкторска работа) по силата на утвърдена от производителя технологична документация с изисквания към квалификацията и нейното поддържане за конкретен тип въздухоплавателно средство, тренажор, аеронавигационно средство, средство за обслужване или осигуряване на полетите или други технически системи.

(4) В авиационните учебни центрове се разработва системата за подготовка на преподаватели, която се съгласува с ГВА. Авиационните учебни центрове разработват програми за подготовка на преподавателски персонал, които включват основни (специализирани) и спомагателни курсове за подготовка.

Чл. 44. (1) За качественото провеждане на учебния процес и поддържане на технологичното равнище на учебно-материалната база и техническите средства за обучение авиационните учебни центрове назначават учебно-помощен и помощно-осигуряващ персонал.

(2) Към помощно-осигуряващия персонал се отнасят и лицата, пряко занимаващи се с организиране, планиране и отчитане на учебната работа.

Чл. 45. (1) Учебните програми за професионално авиационно образование съдържат държавните изисквания към професията и специалността в обем и равнище, достатъчни за покриване на квалификационните характеристики на осигуряваните длъжности.

(2) Гражданската въздухоплавателна администрация издава справки (държавни програми и квалификационни характеристики) за специалностите от списъка в приложение № 1 в съответствие с чл. 120, ал. 4, т. 11 ЗГВ.

Чл. 46. (1) Структурата и съдържанието на учебните програми за професионално авиационно обучение и квалификация се определят от държавните изисквания за изпълнение на функционалните задължения по професии и специалности.

(2) Съдържанието на учебните програми включва научно-образователни и технологични знания на по-високо равнище от намиращите се в експлоатация авиационна и осигуряваща техника и технологии.

(3) Учебните програми за придобиване на квалификация по квалификационни класове се съобразяват с необходимите входни образователни и квалификационни равнища.

(4) Съдържанието и научно-образователното равнище в учебните програми не може да бъде по-ниско от заложените изисквания в препоръчваните курсове на ИКАО и Европейската комисия за гражданска авиация.

(5) Учебните програми за обучение и квалификация по интегрирани курсове отразяват степенуването на знанията и изискванията с повишаване на опита и квалификацията.

(6) Всички учебни програми по модулни курсове отчитат възможностите за заменяемост и равнищата на подготовка.

(7) Учебните програми за обучение и квалификация съответстват на установените стандарти, а при изучаване на технологични процеси - осигуряват двустранен преход между изучаваните и българските норми, стандарти, нормали и други оценъчни, контролирани и регулирани параметри.

(8) По основните и интегрираните курсове като държавни изисквания се предлагат учебни програми, в които се указват целта и задачите на обучение, авторите и условията на приложение. Тези програми за обучение и квалификация се разработват и приемат от експертните съвети към ГВА.

(9) Учебните програми по модулното обучение обхващат обучението по конкретно въздухоплавателно средство или техническа система за придобиване на квалификация с правоспособност за определени функции по техническо обслужване и експлоатация. Те осигуряват подготовка за придобиване на правоспособност по клас/тип/рейтинг.

Чл. 47. (1) Основна задача на учебните програми за практическа и тренажорна подготовка е придобиването на умения и навици, необходими при реализацията на определена технология.

(2) Структурата и съдържанието на програмите за практическа и тренажорна подготовка се определят от препоръките на производителя по обучение и експлоатация на изучаваната техника.

(3) Ако не се нарушава технологичният процес, учебните програми за практическа подготовка могат да се реализират в производствени условия. В такива случаи се изисква изрично решение на отговорните лица от системата за управление на качеството.

(4) Когато курсът за квалификация е предназначен за придобиване на умения и навици за допускане до експлоатация на определена техническа система (ВС, аеронавигационни, комуникационни и информационни средства), като държавни изисквания се определят изискванията на производителя, ако технологията не определя друго.

(5) Програмите за тренажорна подготовка може да се включат в общата методика на обучение само когато са признати от производителя на тренажора като целесъобразни и непротиворечащи на технологията на обучение.

(6) Програмите за тренажорна подготовка може да бъдат само модули в интегрираните курсове за обучение и квалификация.

(7) Всички програми за практическа и тренажорна подготовка се обявяват, съгласувани със заявителя и утвърдени от ГВА.

Чл. 48. (1) Характеристиките на практическото обучение зависят от условията за набиране на опит и практически знания, от условията за безопасност на полетите и от икономическите съображения.

(2) Според организацията си практическото обучение може да бъде обособено в целенасочен курс или да се провежда в работна среда, по време на експлоатацията.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 22 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 86 от 2010 г.) Практическото обучение може да се провежда с реални технически системи (ВС и устройства) или на тренажори и симулатори, одобрени от главния директор на Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация" или оправомощено от него лице при условията на тази наредба.

Чл. 49. (1) Места за провеждане на техническото обучение са учебните летища и учебните авиотехнически бази и тренажорните комплекси.

(2) Практическо обучение може да се организира в целево оборудвани лаборатории и технически класове.

Чл. 50. (1) Практическо обучение се организира по програми, съответстващи на производствените технологии, методически осигуряващи възприемане на технологичните процеси и осигуряващи безопасност на полетите.

(2) Практическото обучение се провежда от преподаватели/инструктори, които притежават правоспособност и квалификационен клас, съответстващи на преподавания материал и изискванията за квалификация.

Чл. 51. (1) Програмите за професионално обучение на летци-пилоти имат унифициран характер, определящ единство в методиката на летателното обучение.

(2) Програмите за обучение на летци-пилоти са за:

1. първоначално обучение;

2. правоспособност по клас/тип/рейтинг квалификация;

3. права за инструкторска летателна работа;

4. права за контрол на летателната работа.

(3) Изискванията към програмите за подготовка на летци-пилоти при всички равнища на квалификация съответстват на изискванията на Наредбата за издаване на свидетелства на авиационния персонал.

(4) (Отм. - ДВ, бр. 86 от 2010 г.)

(5) Програмите от интегрираните курсове за летателно обучение и квалификация с придобиване на всички квалификационни класове и рейтинги по изискванията на ЕКАК отговарят на тези, заложени в JAR-FCL.

(6) Програмите за обучение на летци-пилоти, използващи квалификацията си за летателна дейност с нетърговски цели, може да бъдат облекчавани по преценка на ГВА в зависимост от целите на обучението и предоставяните права в свидетелството за правоспособност.

(7) В преценките си по регулиране на програмите за обучение на летци от авиацията с общо предназначение и програмите за приравняването им към модулни и интегрирани курсове на обучение ГВА се ръководи от препоръките на ИКАО и ЕКАК, организацията и структурата на въздушното пространство и характеристиките на управлението и обслужването на въздушното движение за осигуряване на безопасността на полетите до приемливо равнище.

Чл. 52. (Отм. - ДВ, бр. 18 от 2023 г.)

Чл. 52а. (Нов - ДВ, бр. 47 от 2008 г., отм. - ДВ, бр. 18 от 2023 г.)

Чл. 52б. (Нов - ДВ, бр. 47 от 2008 г., отм. - ДВ, бр. 18 от 2023 г.)

Чл. 52в. (Нов - ДВ, бр. 47 от 2008 г., отм. - ДВ, бр. 18 от 2023 г.)

Чл. 53. (1) Всеки курс на обучение и квалификация се счита за завършен след успешно полагане на изпити за пълноценното изпълнение на целите на обучението.

(2) При завършване на обучението си обучаемите имат право да полагат изпити в две сесии: редовно (непосредствено след завършване на курса) и допълнително (в насрочена дата не по-късно от 2 месеца след завършване на курса).

(3) Когато в курса за обучение и квалификация са включени повече от една дисциплини, обучението се счита за завършено при успешно полагане на изпити по всички дисциплини. Неудовлетворителното представяне по някой от учебните предмети не позволява издаването на документ за завършен курс. Обучението в курс с няколко модула завършва най-късно до 2 години.

(4) Когато се изисква подновяване или продължаване на срока на квалификационен клас от свидетелството за правоспособност, завършване на курс за професионално обучение (опреснителен курс), може да се защити само с успешно полагане на изпити, независимо дали обучението е протекло организирано в курс или индивидуално.

(5) При неуспешно представяне на изпит обучаемите имат право да се явят на поправителен изпит не по-рано от 1 месец след изпитната сесия.

Чл. 54. (1) Цел на изпитите е достоверната проверка на придобитите знания и умения, позволяващи положителна оценка за правоспособността по дадена специалност.

(2) В зависимост от характера на изучавания материал и спецификата на изискваните знания по него изпитите може да се провеждат в различни форми, чрез които обучаемите да изложат в достатъчна степен самостоятелно придобитите знания и умения.

(3) Основен принцип при организацията на изпитите е създаването на условия за самостоятелно и комплексно представяне на знанията и уменията на обучаемите при минимални възможности за субективност на оценките.

(4) Организацията на изпита осигурява достатъчно време за самостоятелна работа (подготовка) на обучаемия, с възможности за свободно използване на определените методически материали, материална база и техника, измервателна апаратура и компютърна техника, техническа и специална литература и документация и др.

(5) Основна форма на изпит е оценяването на придобитите знания по правилните отговори на предварително обявените тестове. Тестовете включват достатъчно въпроси от изучавания материал. Въпросите в тях се формулират точно и научно достоверно и изискват еднозначен и конкретен отговор.

(6) Когато не са разработени специализирани тестове, изпитът се провежда писмено и устно по предварително обявен въпросник.

(7) Ако изискванията към получаваната квалификация са свързани с доказване на практически или операторски навици и умения, изпитът се провежда по строго регламентирана методика само от сертифицирани лица с по-висока квалификация и по-висок квалификационен клас.

(8) Изпитите трябва да обхващат целия учебен материал от учебната програма и се провеждат по въпросници или тестове, обявени заедно с учебната програма.

(9) Обучаемите се запознават с изискванията за изпита, времето на провеждане, формата на изпитване, съдържанието на изпита.

(10) При всички форми на изпитване се оставя документален запис на отговорите (записка, попълване на тест, попълване на таблица, решаване на задача и т.н.), от който да се виждат основните резултати на изпита.

(11) Резултатите от изпита се нанасят в изпитен протокол, заверен с подписа на изпитващия и утвърден от органа, имащ права да провежда изпита.

(12) По всички курсове за квалификация, завършващи с придобиване на правоспособност по специалности за придобиване на свидетелство за компетентност, изпитите се организират от АУЦ с писмено искане пред ГВА и се провеждат от назначени от ГВА изпитващи.

Чл. 55. (1) Ръководителят на ГВА определя със заповед комисиите за провеждане на изпити. Членове на експертните комисии за разработване на държавните изисквания към учебните програми и тестове могат да влизат в състава на изпитните комисии, ако притежават съответната квалификация.

(2) Независимо от своята месторабота и трудови взаимоотношения при провеждане на изпита изпитващите имат статут на представители на ГВА и попълват и заверяват протоколите (ведомостите) за резултатите от изпита като представители на ГВА.

(3) Изпитът се провежда от един или повече членове на изпитната комисия. Не може да бъде изпитващ лице, което не притежава квалификация, по-висока от предоставяната в курса на обучение, по който се провежда изпитът.

(4) За резултатите от изпита се изготвя протокол, който се съхранява най-малко докато е валиден срокът на квалификацията.

(5) Когато въз основа на изпита се издава свидетелство за правоспособност или придобиване на квалификационен клас, изпитните протоколи се съхраняват в делото на обучаемия.

Чл. 56. (1) Професионалното образование, придобито в професионално училище, професионална гимназия или професионален колеж, открити със заповед на министъра на образованието и науката и акредитирани за обучение от Националната агенция за професионално образование и обучение, се удостоверява с диплома за завършено средно образование.

(2) Професионално образование, придобито във висше училище или университет с акредитирани авиационни специалности от Националната агенция за оценяване и акредитация, се удостоверява с документ на училището.

(3) Авиационните учебни центрове, професионалните училища, професионалните гимназии, професионалните колежи и университети с авиационни специалности, които са придобили право за авиационно обучение по условията на тази наредба, издават Свидетелство за професионална квалификация по професия (специалност).

(4) Свидетелство за професионална квалификация се издава само за специалности, за които учебното заведение е придобило права по условията на тази наредба.

(5) Свидетелствата за професионална квалификация служат като удостоверения за компетентност само за длъжностите, за които не се изисква свидетелство за правоспособност по условията на Наредбата за издаване на свидетелства за правоспособност на авиационния персонал.

(6) За професиите, специалностите и специализациите по раздел I на приложение № 1, които са свързани със защита на правоспособността пред ГВА и получаване на свидетелство по условията на Наредбата за издаване на свидетелства на авиационния персонал, Свидетелството за професионална квалификация е условие за участие в изпит, ако същата наредба не изисква друго.

(7) Когато за заеманата длъжност има изискване за входно образователно равнище, свидетелствата за професионална квалификация по професия или специалност не заменят диплом за образование.

(8) Документите по авиационното обучение и квалификация подлежат на архивиране: документите за организираните курсове на обучение се съхраняват 4 години, а документите по проведените изпити - 5 години.

Чл. 57. (1) За всички длъжности в гражданското въздухоплаване, при заемането на които е необходимо свидетелство за правоспособност, изключителни права за издаване на свидетелства за правоспособност и документи за професионална квалификация има ГВА по условията на Наредбата за издаване на свидетелства за правоспособност на авиационния персонал.

(2) Права за издаване на документи за професионална квалификация извън указаните в ал. 1 имат ръководителите на АУЦ.

(3) Свидетелствата за правоспособност и документите за професионална квалификация и професионална компетентност се издават след завършен курс на обучение въз основата на резултатите от проведен изпит, документирани в утвърдена изпитна ведомост.

Чл. 58. (1) В АУЦ се води документация за курса, обучаемите и преподавателите.

(2) Общите данни за всеки обучаем включват:

1. трите имена и единния граждански номер на обучаемия;

2. код и наименование на курса;

3. информация за първоначалния опит и подготовка на обучаемия;

4. данни за притежавани свидетелства за правоспособност или професионална компетентност;

5. дати на започване и завършване на курса;

6. данни за използваните в курса тренировъчни средства (ВС, тренажори, системи за компютърно обучение).

(3) Текущите данни за всеки обучаем включват:

1. текущи данни за оценяване на знанията по занятия (практически занятия, учебни полети, лабораторни упражнения) и предмети;

2. дата на полагане и оценка от изпита и име на изпитващия;

3. брой допълнителни часове за обучение/тренировка, проведени след незадоволителни резултати от изпити или тестове.

(4) Записите за преподавателите, инструкторите и изпитващите включват:

1. код и наименование на курса и учебния предмет, които водят или по които изпитват;

2. данни, удостоверяващи квалификацията и правото на преподавател или инструктор по тази наредба.

(5) Записите по ал. 2, 3 и 4 се съхраняват от АУЦ 3 години след приключване на курса.

Чл. 59. (1) Свидетелството за успешно завършен курс, издавано от АУЦ, съдържа:

1. наименование на АУЦ;

2. номер на свидетелството;

3. трите имена на обучаемия;

4. единния граждански номер на обучаемия;

5. наименование и код на курса за обучение;

6. дата на започване и завършване на курса;

7. номер на протокола, с който се удостоверява завършването на курса;

8. списък на изучаваните дисциплини с резултата от положените изпити/тестове;

9. подпис на ръководителя на АУЦ и ръководителя на предприятието, на името на което е издадено свидетелство за АУЦ по тази наредба;

10. печат на АУЦ.

(2) Авиационният учебен център води документация за издадени свидетелства за обучение.

Чл. 60. (1) Ръководителят на ГВА назначава експертни комисии към ГВА по професионалното обучение и квалификация по професионални направления.

(2) Основни задачи на експертните комисии към ГВА са да:

1. подпомагат ръководителя на ГВА, като гарантират качество на държавните изисквания по обучение и квалификация;

2. гарантират съответствие на учебната документация с установените норми и стандарти във въздухоплаването;

3. разработват проекти на държавните програми и тестове;

4. реализират контрола на обучението;

5. подготвят становища по издаването на свидетелства на преподаватели в АУЦ.

(3) За членове на експертните комисии се определят доказано компетентни в обучението и квалификацията, да притежават квалификационни права и широки теоретични и практически познания.

(4) Експертни комисии се назначават в направленията по:

1. летателна експлоатация;

2. по техническа експлоатация на ВС, летища и средства за аеронавигация;

3. по търговска експлоатация и административно осигуряване на въздухоплаването;

4. (отм. - ДВ, бр. 18 от 2023 г.)

(5) По преценка на ръководителя на ГВА експертните комисии могат да се сливат или да се създават подгрупи.

(6) Експертните комисии включват в равни пропорции специалисти (инспектори-експерти) от ГВА, професионални преподаватели и представители на авиационните фирми и организации.

(7) Организирането и работата на всяка експертна комисия се ръководи от председател, определен от ръководителя на ГВА.

Чл. 61. (1) Експертните комисии разработват, обсъждат и предлагат учебните планове и учебните програми по номенклатурата на основните курсове на ИКАО.

(2) Експертните комисии обсъждат и предлагат за утвърждаване от ръководителя на ГВА на тестовете и изпитните процедури по програмите по ал. 1. Те организират развитието на системата за контрол на качеството в обучението и квалификацията.

(3) Членовете на експертните комисии подпомагат дейността на инспекторите по анализа на организацията и качеството в подготовката на персонала.

(4) Експертните комисии приемат процедури, обсъждат заявки и правят предложения за издаване на свидетелства на преподавателите в АУЦ.

(5) Експертните комисии оценяват подготовката на кандидатите за получаване на свидетелство за АУЦ (в частта материално-техническо и методическо осигуряване) и правят предложение пред ръководителя на ГВА за предоставяне или отказ за издаване на свидетелство за АУЦ с определени права.

(6) Членовете на експертните комисии провеждат (участват в) изпити по заявка на ръководителите на учебни центрове в обявени сесии, когато се изисква свидетелство за правоспособност, издавано от ГВА.

Чл. 62. (1) (Изм. - ДВ, бр. 47 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 86 от 2010 г., доп. - ДВ, бр. 53 от 2018 г.) Заявление за получаване на свидетелство за авиационен учебен център се внася в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, Гражданска въздухоплавателна администрация с посочен единен идентификационен код (ЕИК) или код по БУЛСТАТ. Към заявлението се прилагат:

1. (изм. - ДВ, бр. 53 от 2018 г.) удостоверение за актуално състояние - за лицата, които са регистрирани като търговци - по законодателството на друга държава членка на Европейския съюз, или в друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство;

2. (изм. - ДВ, бр. 40 от 2018 г., отм. - ДВ, бр. 53 от 2018 г.)

3. (отм. - ДВ, бр. 100 от 2021 г.)

4. (отм. - ДВ, бр. 53 от 2018 г.)

5. ръководство за дейността на авиационния учебен център;

6. списък на курсовете за авиационно обучение и квалификация;

7. списък на учебно-методическия съвет;

8. списък на преподавателите и инструкторите;

9. (нова - ДВ, бр. 47 от 2008 г.) доказателства за внедрена система за управление на качеството;

10. (нова - ДВ, бр. 18 от 2023 г.) документ за платена държавна такса съгласно Тарифа № 5 за таксите, които се събират в системата на Министерството на транспорта и съобщенията.

(2) Изискванията по т. 1 и 2 на ал. 1 не се отнасят до ГД "РВД" и за субектите по чл. 7, ал. 1, т. 1 и 2 в случаите, когато не са търговци.

(3) Ръководството за дейността на авиационния учебен център трябва да отразява (да доказва) изпълнението на държавните изисквания от глава втора на тази наредба за исканите права за обучение.

Чл. 63. (1) В срок 45 дни от датата на подаване на заявлението ГВА извършва проверка за съответствие с изискванията по тази наредба на подадените документи. Заявителят указва съдействие при проверката на учебно-материалната база и методическите материали.

(2) В резултат на проверката ГВА може да спре процедурата, като писмено поиска в определен срок разяснения и допълнения от кандидата по отношение на предоставените документи. До получаване на разясненията и допълненията процедурата по издаване на свидетелство за професионално обучение на АУЦ спира.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 85 от 2001 г., в сила от 02.10.2001 г., изм. - ДВ, бр. 47 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 86 от 2010 г.) На основание изпълнението на изискванията по тази наредба, след утвърждаване на предложението от страна на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията или упълномощено от него лице, ГВА издава или отказва издаване на заявителя на свидетелство за АУЦ.

(4) В свидетелството се указват срокът на валидност и обхватът на правата по видове курсове, професии, специалности. Срокът на валидност на свидетелството е 3 години.

(5) Авиационните учебни центрове могат да получават пълно или частично свидетелство за обучение. Частично свидетелство се получава, когато ГВА оцени, че е недостатъчно осигуряването с учебно-материална база, преподавателски състав, учебни дидактически и методически пособия и материали. В непълното свидетелство се указват учебните предмети, професиите и специалностите, по които са изпълнени държавните изисквания и се предоставят права за обучение.

(6) За разширяване на правата за обучение, както и за подновяването на срока на действие, заявителят кандидатства по реда на чл. 62, представяйки само допълнението и изменението на документите по т. 2, 5, 6, 7, 8.

(7) (Нова - ДВ, бр. 47 от 2008 г.) В свидетелството за авиационен учебен център се вписват националният контролен орган, който издава сертификата, имената и адресът на кандидата, видовете услуги, становище за съответствието на кандидата с изискванията, датата на издаване, както и срокът на валидност.

Чл. 64. (1) При неизпълнение на изисквания по наредбата се отказва издаването на свидетелство, като за отказа ГВА уведомява писмено заявителя.

(2) Гражданската въздухоплавателна администрация може да предостави изисквания и срок за отстраняване на несъответствията и след това да издаде свидетелство за АУЦ.

Чл. 65. (Доп. - ДВ, бр. 85 от 2001 г., в сила от 02.10.2001 г., изм. - ДВ, бр. 47 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 86 от 2010 г.) Гражданската въздухоплавателна администрация предлага на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията или упълномощено от него лице да одобри отнемане на свидетелство за АУЦ, когато:

1. инспекторски проверки на ГВА показват системно нарушаване на държавните изисквания относно методиката на обучение, състоянието на материалната база, организацията и осигуряването на учебния процес;

2. гражданската въздухоплавателна администрация установи с изпити, че обучаемите в определен тематичен курс в основната си част не са придобили необходимите знания и умения;

3. авиационният учебен център извършва подготовка по съкратени курсове без разрешение от ГВА;

4. авиационният учебен център използва за преподаватели лица, несъответстващи на изискванията на тази наредба.

Чл. 66. (1) Кандидатите за получаване на свидетелство на преподавател или инструктори по даден учебен предмет подават заявление в ГВА.

(2) Към заявлението се прилагат:

1. (доп. - ДВ, бр. 100 от 2021 г.) диплома за висше образование (копие), когато образованието е придобито извън територията на Република България;

2. трудова автобиография;

3. списък на свидетелства за правоспособност, свидетелства за квалификация, списък на публикации и разработки, технологии и други документи, доказващи квалификацията в областта на исканата правоспособност;

4. разработка на методическите материали за курса, по който се искат права за правоспособност;

5. (доп. - ДВ, бр. 100 от 2021 г.) копие на документа за правоспособност по дадените инструкторски права, когато не е издаден от ГД "ГВА" и технологична карта на упражненията (за кандидати инструктори).

(3) Преподавателите и инструкторите могат да получат свидетелство на преподавател заедно със свидетелството за професионално обучение на АУЦ, когато документите по ал. 1 се представят като приложение към заявлението за издаване на свидетелство за професионално обучение на АУЦ.

(4) В случаите на ал. 3 свидетелството на преподавател важи само при договорни отношения със същия АУЦ.

Чл. 67. (1) Лица с научна степен, хабилитирани лица и лица, придобили права на преподаватели по закон, всички в съответната област на въздухоплаването, получават права за преподаватели в АУЦ.

(2) Преподаватели-инструктори, чиято квалификация се регулира с Наредбата за издаване на свидетелства на авиационния персонал, получават права по същата наредба.

Чл. 68. (1) Експертните комисии при ГВА на свое заседание обсъждат подадените документи за издаване на свидетелство на преподаватели, оценяват съответствието с изисквания на тази наредба и предлагат на ръководителя на ГВА да издаде или да откаже издаването на свидетелство на преподавател в АУЦ.

(2) Ръководителят на ГВА определя работни заседания на експертните комисии за обсъждане на подадени документи за издаване на свидетелства.

(3) Председателят на експертна комисия предлага на ръководителя на ГВА за утвърждаване на процедури за обсъждане на документите на кандидатите в зависимост от характера на изискванията към курса или учебния предмет.

(4) В едномесечен срок от подаването на заявление ГВА обявява решението за предоставяне или не на свидетелство за преподавател в АУЦ.

(5) Свидетелство на преподавател в АУЦ се издава от ръководителя на ГВА след предложение на експертен съвет.

(6) Свидетелството на преподавател няма ограничителен срок, освен в случаите на чл. 66, ал. 3 и когато преподаваните технологии са свързани с ограничителен срок (за промяна, за усъвършенстване и др.).

Чл. 69. (1) Свидетелство на преподавател може да не бъде издадено или да бъде отнето, когато е доказано несъответствие на квалификацията на кандидата с държавните изисквания, заложени в учебните програми по даден курс или учебен предмет, а също така, когато в инспекторски проверки са установени съществени методически нарушения.

(2) Свидетелство на преподавател се отнема по предложение на експертните съвети, както и по предложение на ръководствата на АУЦ (в случаите по чл. 66, ал. 4) и се утвърждава от ръководителя на ГВА.

(3) Ръководителят на ГВА може да отнема инструкторски права само при несъответствие на квалификацията с изискванията в технологичната документация за инструкторска работа, установено от експертните комисии на ГВА.