Държавен вестник, брой 34 от 19.IV

Чл. 1. (1) С наредбата се определят правилата за поддържане на енергообзавеждането (енергийни уредби и съоръжения) на потребители на енергия и горива в техническа изправност, тяхната рационална и безопасна експлоатация.

(2) Наредбата се отнася за всички намиращи се в експлоатация енергийни уредби и съоръжения и консуматори на електрическа и топлинна енергия и горива независимо от формата на собственост.

(3) Намиращи се в експлоатация енергийни уредби и съоръжения са тези, които са в действие или са цялостно или частично в топъл резерв, или във всеки момент могат да бъдат включени в действие ръчно или автоматично.

(4) При експлоатацията на съоръжения с повишена опасност се прилагат с приоритет специфични технически изисквания, правила и норми, определени с акт на Министерския съвет.

Чл. 2. За уредбите и съоръженията на потребителите на енергия и горива, за които в наредбата не са определени правила за техническа експлоатация поради особената им производствена технология или устройство, се разработват експлоатационни инструкции, базирани на инструкциите на техните производители.

Чл. 3. (1) Отговорност за експлоатацията на енергийните уредби и съоръжения във всички отрасли на икономиката носят административните ръководители и собствениците на уредбите и съоръженията.

(2) Административните ръководители и работодателите са длъжни да осигуряват компетентна техническа експлоатация на енергийните уредби и съоръжения в предприятия, организации, училища, болници, магазини и пр.

(3) Административните ръководители и работодателите със заповед определят лицата и звената, отговорни за техническата експлоатация на енергообзавеждането.

(4) Длъжностните лица, които нарушават наредбата, подлежат на административни наказания по реда на Закона за административните нарушения и наказания, освен ако за деянията им се предвиждат по-тежки наказания по други нормативни актове.

Чл. 4. (1) Експлоатацията на енергийните уредби и съоръжения на потребителите на енергия и горива се осъществява:

1. от дежурен персонал, или

2. от оперативно-ремонтен персонал, или

3. от технологичен персонал.

(2) Към дежурния персонал се отнасят всички работници, които обслужват енергийните уредби и съоръжения.

(3) Към оперативно-ремонтния персонал се отнасят работниците по техническата експлоатация на енергийните уредби и съоръжения.

(4) Към технологичния персонал се отнасят дежурните в технологичните, механичните и другите цехове.

Чл. 5. Задълженията и правата на персонала се определят с длъжностни инструкции. Освен тях се разработват и следните инструкции и документи:

1. по експлоатация на енергийните уредби и съоръжения;

2. по безопасност на труда;

3. по пожарна и аварийна безопасност;

4. по отстраняване на възникнали аварии;

5. дневник за ремонтите и за установените дефекти;

6. оперативен дневник за приемане и предаване на смените;

7. технологични карти и схеми.

Чл. 6. (1) Когато енергийните уредби и съоръжения работят при особени условия, експлоатацията им се извършва по експлоатационни инструкции, в които се посочват:

1. правата, задълженията, взаимоотношенията и отговорностите на експлоатационния персонал;

2. последователността на операциите за пускане и спиране на енергийните уредби и съоръжения;

3. условията за експлоатация на уредбите и съоръженията при нормална работа и мерките, които трябва да се вземат при възникване на аварии;

4. условията за ремонт на уредбите и съоръженията;

5. изискванията за безопасна експлоатация;

6. противопожарните мерки.

(2) Инструкциите по експлоатацията на енергийните уредби и съоръжения се изработват в съответствие с инструкциите на производителя, като се отчитат местните условия.

(3) Инструкциите се подписват от лицата, които са отговорни за техническата експлоатация на енергийните уредби и съоръжения, и се одобряват от административния ръководител или от работодателя.

(4) Пълен комплект от инструкции трябва да се пази при отговорника за техническата експлоатация на енергийните уредби и съоръжения на предприятието (организацията), цеха или участъка, като един комплект трябва да бъде на разположение на работното място на съответния персонал.

Чл. 7. (1) Инструкциите се преразглеждат и при необходимост се преработват и допълват веднъж на всеки 3 години и винаги когато се изменят условията на експлоатацията или са издадени нови нормативни актове по техническа експлоатация на енергийните уредби и съоръжения на национално равнище.

(2) Измененията и допълненията, внесени в действащите инструкции, се довеждат до знанието на работниците.

Чл. 8. (1) Първоначалното обучение на работник се извършва от обучаващ, придобил право да обслужва дадената енергийна уредба или съоръжение, и под контрола на лицето от административно-техническия персонал, което е отговорно за експлоатацията на съответната уредба или съоръжение.

(2) Прикрепването на обучавания работник към обучаващия се оформя със заповед на административния ръководител на предприятието (организацията) или на съответния цех.

Чл. 9. (1) Обучаваният работник може да извършва работи само с разрешение и под контрола на обучаващия.

(2) Отговорност за действията на обучавания и за спазването на наредбата носят обучаващият и обучаваният.

Чл. 10. След завършване на обучението и евентуално провеждане на стаж обучаваният се подлага на изпит пред квалификационна комисия в състав най-малко от трима души, определена със заповед на административния ръководител на предприятието (организацията) или на съответния цех.

Чл. 11. При изпита се установяват знанията и усвояването от страна на обучавания на:

1. наредбата в обем, съответстващ на длъжността на обучавания;

2. производствените и длъжностните инструкции, задължителни за длъжността на обучавания;

3. устройството и действието на обслужваното енергообзавеждане.

Чл. 12. (1) При положителен резултат от изпита се издава удостоверение, с което преминалият обучението придобива право да обслужва съответното енергообзавеждане.

(2) Допускането до самостоятелна работа се оформя със заповед на административния ръководител на предприятието (организацията) или на цеха.

Чл. 13. (1) При незадоволителен резултат от изпита работникът се подлага отново на изпит най-рано след две седмици.

(2) Ако и при повторния изпит резултатът е незадоволителен, по предложение на квалификационната комисия на работника се дава допълнителен срок да стажува, превежда се на друга работа или се освобождава.

(3) Работник, който е показал незадоволителен успех при третия изпит, не се допуска до обслужване на енергообзавеждане.

Чл. 14. (1) Резултатите от изпита се оформят в протокол, в който се вписват зададените въпроси и оценките, определени от комисията.

(2) Протоколът по ал. 1 се подписва от изпитвания и от членовете на комисията.

(3) Протоколът за успешно положен изпит е основанието, на което се издава удостоверение за придобито право за обслужване на съответното енергообзавеждане.

(4) За проведените изпити се води "Дневник за проверка на знанията", в който се вписват резултатите от изпита, както и поредният номер на издаденото удостоверение, трите имена на изпитвания, длъжността, която заема, датата на проверката и причините за проверката.

(5) За верността на вписаните в дневника данни се подписват изпитваният и председателят на изпитната комисия.

Чл. 15. (1) Изпитът за проверка на знанията по наредбата и по производствените и длъжностните инструкции се извършва:

1. за персонала, който непосредствено обслужва енергообзавеждане или извършва ремонти или изпитвателни лабораторни работи - ежегодно;

2. за инженерно-техническия ръководен персонал - веднъж на 2 години.

(2) Извънреден изпит за проверка на знанията се прави при промяна на работното място, при изменения в нормативните актове по техническа експлоатация на енергийните уредби и съоръжения на национално равнище и при сериозни нарушения на съответните наредби и инструкции.

Чл. 16. При назначаване или превеждане на друга работа, свързана с обслужване на енергообзавеждане, както и при прекъсване на работата за повече от 6 месеца персоналът задължително преминава обучение и евентуално стаж на работното място, за да получи необходимите практически навици, да се запознае с уредбите и съоръженията и да изучи наредбата и експлоатационните инструкции на съответните уредби и съоръжения. Продължителността на обучението се определя от административния ръководител на предприятието или на съответния цех.

Чл. 17. (1) За повишаване квалификацията на обслужващия персонал се организират курсове за:

1. изучаване на наредбата, производствените и длъжностните инструкции;

2. изучаване на инструкциите за съответните работни места;

3. обучение на персонала по способите за правилна експлоатация на уредбите и съоръженията, за рационалната им работа и за отстраняване на възникнали аварии.

(2) Контролът за правилното провеждане на курсовете се осъществява от административния ръководител на предприятието (организацията) и от работодателя.

Чл. 18. Дежурният персонал работи по график, одобрен от отговорника за техническата експлоатация на енергообзавеждането на предприятието (организацията). Промени в одобрения график за дежурството се извършват само от лицето, което е одобрило графика. Дежурство на едно лице в две поредни смени като правило се забранява.

Чл. 19. Дежурният е длъжен по време на своето дежурство да провежда сигурен и рационален режим на работа на енергийните уредби и съоръжения в съответствие с приетия технологичен режим и изискванията на висшестоящия ръководител, като отговаря за правилната и безаварийна работа и за техническата експлоатация на енергийните уредби и съоръжения в поверения му участък.

Чл. 20. Административният ръководител може да поема ръководството и организацията на работите по отстраняване на аварии, когато са налице неправилни действия на дежурния персонал, като това се записва в оперативния дневник.

Чл. 21. (1) Всяка авария по енергийните уредби и съоръжения се разследва съобразно местна инструкция за разследване на аварии.

(2) Въз основа на материалите от разследването на авариите се изготвят мероприятия за предотвратяване възникването на подобни аварии.

Чл. 58. (1) Периодичността на основните и текущите ремонти се определя от наредбата и от инструкциите за планиране и провеждане на основните ремонти, като се взема предвид и състоянието на енергообзавеждането.

(2) Обемът и графикът на ремонтите се определят ежегодно с годишните планове за ремонтите.

Чл. 59. Календарните графици за планово-профилактичните прегледи и изпитвания на енергийните уредби, съоръжения и апаратура в предприятието (организацията) се утвърждават от административния ръководител (работодателя).

Чл. 60. (1) При провеждане на основните ремонти трябва да се изпълняват мероприятия, насочени към увеличаване продължителността на непрекъсната работа на уредбите и съоръженията, повишаване на технико-икономическите показатели и усъвършенстване на съоръженията чрез модернизация на отделни елементи и възли.

(2) Ремонтът на енергийни уредби, съоръжения и апарати, които са непосредствено свързани с технологични агрегати, се извършва едновременно с ремонта на агрегатите.

Чл. 61. Преди започване на основен ремонт на всяка уредба или съоръжение трябва да се изпълнят следните подготвителни мероприятия:

1. да се изготвят ведомости за дефектите и обема на работите със сметни документации, които допълнително се уточняват след разглобяване, отваряне и други на уредбите и съоръженията;

2. да се изготвят графици за провеждане на ремонтните работи;

3. да се набавят необходимите материали и резервни части съгласно ведомостта за дефектите и обема на възстановителните работи;

4. да се изготви и утвърди техническа документация за реконструкциите, които ще се изпълняват по време на основните ремонти, като се доставят и подготвят необходимите материали и съоръжения за тяхното извършване;

5. да се комплектуват и приведат в добро състояние инструментите, приспособленията, такелажните съоръжения и подемно-транспортните механизми;

6. да се подготвят работните места за ремонта, да се определи площадката, като се посочат местата, където ще се разположат частите и детайлите;

7. да се комплектуват и инструктират ремонтните бригади.

Чл. 62. Документацията за основен ремонт на енергийни уредби и съоръжения се одобрява от административния ръководител на предприятието (организацията). При централизирано изпълнение ремонтът се съгласува с отговорния ръководител на ремонтното предприятие.

Чл. 63. (1) За монтираните в предприятията (организациите) електрически, топлинни и други енергийни уредби и съоръжения трябва да са осигурени необходимите запаси от резервни части и материали.

(2) Начинът на съхраняване на резервните части, резервните съоръжения и материалите трябва да изключва възможността за повреждането и корозирането им, като гарантира използването им само за прякото им предназначение.

Чл. 64. Включването в действие на енергийни уредби и съоръжения след ремонт се извършва, след като се проведат предвидените изпитвания. Специалните изпитвания на електрическите съоръжения в експлоатация се извършват по предварително подготвени схеми и програми, одобрени от отговорника за техническата експлоатация на енергообзавеждането на предприятието (организацията).

Чл. 65. (1) След приемането им от ремонт енергийните уредби и съоръжения се проверяват в работа съгласно указанията на производителя или в продължение най-малко на 24 h.

(2) Ако в течение на изпитвателния период по ал. 1 не възникнат смущения в работата им, съоръженията се приемат за нормална експлоатация.

(3) При установяване на дефекти основният ремонт не се смята за завършен до отстраняване на дефектите и следва да се извърши повторна проверка на съоръженията съгласно ал. 1.

Чл. 66. (1) Приемането на уредбите и съоръженията от основен ремонт се извършва от комисия, която съставя актове за приемане. Актовете и документацията за ремонта се съхраняват в паспортите на уредбите и съоръженията.

(2) Съставът на приемателната комисия се определя от административния ръководител на предприятието (организацията).

Чл. 196. Тази глава се отнася за техническата експлоатация на кондензаторни уредби, които се използват за повишаване на фактора на мощността и за регулиране на напрежението в електрическите уредби с честота 50 Hz и с напрежение от 0,22 kV до 10 kV вкл. чрез паралелно включване на кондензаторите към консуматорите на индуктивна енергия. Тя не се отнася за кондензаторни уредби за надлъжна компенсация, за специални уредби и за различните видове електрически филтри.

Чл. 197. (1) Реактивната мощност на кондензаторните уредби се определя, като се има предвид генерираната от синхронните двигатели реактивна мощност и предписаната стойност на фактора на мощността за даденото предприятие.

(2) Мощностите на кондензаторите в мрежите до и над 1000 V трябва да се избират така, че да се осигурява най-голямо намаление на активните загуби на мощност, предизвикани от реактивните товари, при спазване на изискванията за поддържане на напрежението на клемите на консуматорите в допустимите граници. Мощността на монтираните кондензатори се съгласува с електроснабдителното предприятие.

Чл. 198. При доставяне на нови кондензатори се прави оглед на техническото им състояние и се оформя акт за приемане. При приемането се проверяват изправността на корпуса, изолаторите, контактните изводи, клемата за заземяване на корпуса (за кондензатори, които нямат съединен с корпуса извод), наличието на табелки с технически данни и дали не изтича масло.

Чл. 199. В помещенията за кондензаторни батерии трябва да има:

1. принципна еднополюсна схема на уредбата с данни за номиналния ток на стопяемите вложки на предпазителите, защитаващи отделни кондензатори, част от уредбата или цялата кондензаторна батерия, съответно за настройката на максималнотокова защита (в случай че се използва защитно реле);

2. термометър или друг уред за измерване на температурата на околния въздух;

3. щанга за разреждане на кондензаторите;

4. противопожарни средства, съгласувани с органите за пожарна безопасност.

Чл. 200. Термометърът или датчикът на уреда за измерване на температурата трябва да бъде разположен в най-горещото място на помещението на кондензаторната уредба между кондензаторите по такъв начин, че да бъде осигурена възможност за наблюдаване на показанията му без изключване на кондензаторите и без снемане на предпазните огради.

Чл. 201. В паспорта на батерията трябва да има списък на кондензаторите с данни за поредния номер, заводския номер, датата на монтажа, номиналното напрежение, мощността и капацитета на всеки кондензатор според табелката от производителя.

Чл. 202. За осигуряване на най-икономичен режим на работа на електрическата мрежа и за поддържане на нивото на напрежението трябва да се използва автоматично регулиране на мощността на кондензаторната уредба чрез включване и изключване на цялата уредба или на отделни нейни секции.

Чл. 203. (1) Монтирането на устройство за автоматично регулиране на мощността на кондензаторните батерии с мощност над 150 kVAr е задължително.

(2) На кондензаторните батерии с мощност до 100 kVAr трябва да се монтира един амперметър, а над 100 kVAr - три амперметъра.

Чл. 204. Временно, до монтирането на устройство за автоматично регулиране на мощността, се допуска ръчно включване и изключване на кондензаторните батерии или на отделни техни секции от дежурния персонал по график, подготвен от предприятието и съгласуван с електроснабдителното предприятие.

Чл. 205. (1) Забранява се да се оставят включени кондензаторните уредби на двусменните предприятия през нощните часове и в празничните и почивните дни, а на трисменните предприятия - в почивните дни.

(2) Изискването по ал. 1 не се отнася за предприятия с непрекъснат работен цикъл.

Чл. 206. (1) За икономия на електрическа енергия се препоръчва кондензаторните уредби за напрежения над 1000 V да работят без постоянно включени разрядни съпротивления, а с автоматично присъединяване на последните в момента на изключване на кондензаторите.

(2) Когато за секциониране на кондензаторните батерии се използват комутационни апарати за изключване на отделните им секции под напрежение, на всяка секция трябва да има монтиран комплект разрядни съпротивления.

(3) Не се изискват външни разрядни съпротивления за кондензатори с вградени разрядни съпротивления.

Чл. 207. (1) Забранява се включването и изключването на кондензаторни уредби за напрежение над 1000 V посредством разединители.

(2) Всички операции по включването и изключването на кондензаторните батерии трябва да стават в съответствие с изискванията на наредбата и на нормативните актове по безопасност на труда при експлоатацията на електрически уредби и съоръжения.

(3) Преди изключване на кондензаторната уредба чрез външен оглед трябва да се установи изправността на разрядното устройство.

Чл. 208. Забранява се извършването на каквито и да е работи, при които е възможно допиране до тоководещи части на изключена кондензаторна уредба, включително контролно разреждане на кондензаторите (независимо от наличието на общи разрядни съпротивления към кондензаторната батерия), до изпълнението на общите изисквания за безопасност при работа.

Чл. 209. Контролно разреждане на кондензаторите се извършва с метален прът, който трябва да бъде здраво закрепен към изолираща щанга. Изолационните и защитните качества на тази щанга трябва да бъдат такива, каквито са качествата на щангите за оперативни превключвания в уредбите със същото номинално напрежение, каквото е напрежението на кондензаторната уредба.

Чл. 210. Номиналният ток на стопяемите вложки на предпазителите, защитаващи отделни кондензатори, части от батерията или цяла кондензаторна батерия, не трябва да превишава 160 на сто от номиналните токове на съответните защитавани кондензатори, части от батерията или цялата батерия.

Чл. 211. (1) Настройката по ток на максималнотоковото реле или на автоматичния прекъсвач не трябва да превишава 130 на сто от номиналния ток на кондензаторната уредба. Препоръчва се използваните електрически съоръжения за включване и изключване на кондензаторните батерии да бъдат предназначени за капацитивен ток.

(2) Когато е възможно претоварване на кондензаторите поради наличие на висши хармоници на тока, релейната защита на кондензаторната уредба трябва да действа на изключване при стойности на тока, превишаващи 130 на сто от номиналната стойност.

(3) За всеки конкретен случай се установява целесъобразността на монтирането на кондензаторна уредба при наличие на висши хармоници.

Чл. 212. Подмяната на изгорели или неизправни предпазители се извършва при изключена кондензаторна батерия след контролно разреждане на всички кондензатори на батерията с разреждаща щанга.

Чл. 213. (1) При индивидуална защита контролното разреждане се извършва чрез последователно свързване накъсо на изводите на всеки кондензатор от батерията.

(2) При групова защита се извършва разреждане на всяка група кондензатори, а при една обща защита се свързват накъсо общите шини на батерията.

Чл. 214. (1) При повторно автоматично изключване на кондензаторната уредба включване на кондензаторите се разрешава само след отстраняване на причината, предизвикала изключването.

(2) Повторно включване на кондензаторна батерия за напрежение 660 V и по-ниско се допуска след не по-малко от 5 min и при условие че остатъчното напрежение на батерията е не по-високо от 50 V.

Чл. 215. (1) Огледите без изключване на кондензаторните уредби с напрежение до и над 1000 V се извършват с периодичност, установена от местни инструкции, но най-малко:

1. един път на месец - за уредби с мощност под 500 kVAr;

2. един път на 10 дни - за уредби с мощност над 500 kVAr.

(2) По време на огледа на кондензаторната уредба се проверяват:

1. изправността на предпазните огради, състоянието на ключалките, липсата на странични предмети;

2. липсата на прах, замърсявания, пукнатини в изолаторите;

3. температурата на околния въздух;

4. липсата на подувания на стените на корпусите на кондензаторите и следи от изтичане на кондензаторно масло (наличието на маслени петна не може да бъде причина за снемане от експлоатация на тези кондензатори, но такива кондензатори трябва да се наблюдават по-внимателно);

5. целостта на стопяемите вложки (чрез външен оглед на предпазителите от открит тип);

6. стойността на тока и равномерността на натоварването на отделните фази на кондензаторната батерия;

7. стойността на напрежението на шините на кондензаторната уредба или на шините на най-близкото разпределително устройство;

8. изправността на веригата на устройството за разреждане;

9. изправността на всички контакти (на тоководещите шини, заземяването, разединителите, прекъсвачите и др.);

10. наличието и изправността на блокировките за безопасност;

11. наличието и качеството на защитните средства (разрядна щанга, диелектрични ръкавици и др.) и на противопожарните средства.

Чл. 216. (1) Извънредни огледи на кондензаторните уредби се правят при появяването на разряди (шум) в кондензаторите, при повишаване на напрежението на клемите или температурата на околния въздух до максимално допустимите и при други ненормални явления в работата на батерията.

(2) Всички огледи и откритите по време на огледите неизправности в кондензаторните батерии трябва да бъдат отбелязани в експлоатационния дневник.

(3) При оглед на включена кондензаторна уредба се забранява снемането или отварянето на предпазните огради.

Чл. 217. Почистването на повърхността на изолаторите, кондензаторите, апаратурата и корпусите от прах и друго замърсяване се извършва при изключена батерия и с периодичност, определена от отговорника за техническата експлоатация на енергообзавеждането на предприятието.

Чл. 218. Забранява се експлоатацията на кондензаторите:

1. ако напрежението на шините, към които са включени кондензаторите, превишава 110 % от номиналното напрежение на кондензаторите;

2. при температури на околната среда извън допустимия диапазон за кондензаторите от дадения тип;

3. при наличие на пукнатини по стените на кондензаторите;

4. при неравномерно натоварване на фазите на кондензаторната уредба над 10 % от средната стойност на тока;

5. при ток на батерията, превишаващ 130 % от номиналната му стойност;

6. при изтичане на масло от кондензаторите;

7. при повреждане на порцеланов изолатор.

Чл. 219. Текущ ремонт на кондензаторните уредби за напрежение до и над 1000 V се извършва при изключена уредба и най-малко 1 път на година.

Чл. 220. Текущият ремонт на кондензаторите включва:

1. проверка на степента на затягането на гайките в контактните съединения;

2. проверка с омметър на целостта на стопяемите вложки;

3. външен оглед на качеството на връзките със заземителния контур;

4. почистване на повърхността на изолаторите, корпусите на кондензаторите, апаратурата и металните арматури от прах и други замърсявания;

5. измерване на капацитета на всеки кондензатор (за кондензаторите за напрежение над 1000 V);

6. проверка с мегаомметър за липса на корпусно съединение в кондензаторите;

7. запояване с мек припой на местата със следи от просмукване на масло, включително на местата на монтиране на проходните изолатори към капаците на кондензаторите;

8. подмяна на бракуваните секции на батерията или на отделни кондензатори;

9. изпробване на действието на релейната защита и на задвижването на прекъсвачите.

Чл. 221. При оглед или ремонт (основен или текущ) на основните съоръжения на електрическите консуматори (електродвигатели, трансформатори), към клемите на които непосредствено са включени кондензаторни батерии, монтирани в едно и също помещение с тези съоръжения, трябва да се извърши едновременно оглед или ремонт на тези кондензатори.

Чл. 222. (1) Капацитетът на кондензаторите се измерва с точност не по-малка от 2 на сто и се оформя протокол за получените резултати.

(2) При увеличаване на капацитета на кондензаторите вследствие на остаряване на диелектрика, съответно при увеличаване на активния ток, кондензаторната батерия трябва да бъде изключена. Граничното увеличаване на капацитета се дава от производителя.

Чл. 223. (1) Периодичността, обхватът и нормите за изпитване на кондензаторните уредби са съгласно приложение № 4.

(2) Профилактични изпитвания с високо напрежение с промишлена честота се извършват по време на основните ремонти.

(3) На изпитване с напрежение с промишлена честота се подлагат само кондензатори с номинално напрежение до 10 kV.

Чл. 224. Тази глава се отнася за техническата експлоатация на стационарни киселинни и основни акумулаторни батерии, монтирани както в подстанции, така и в производствени цехове на промишлени и други предприятия (организации).

Чл. 225. Изборът на осветители за помещенията на акумулаторните батерии и електро-двигателите за техните вентилатори, както и техният монтаж трябва да съответстват на изискванията на Наредбата за устройство на електрическите уредби.

Чл. 226. Устройството на вентилацията на акумулаторните помещения трябва да бъде в съответствие с изискванията на Наредба № 2 за противопожарните строително-технически норми.

Чл. 227. (1) Отоплението на акумулаторните помещения се изпълнява с калориферно устройство, което се разполага извън акумулаторното помещение и подава топлия въздух през вентилационни канали.

(2) Допуска се парно или водно отопление в акумулаторните помещения, изпълнено със заварени тръби без фланци и вентили.

(3) Температурата в акумулаторните помещения не трябва да бъде по-ниска от +10 градуса С.

Чл. 228. Вратата на преддверието трябва да се отваря навън и да бъде снабдена със секретна брава, която може да се отваря свободно без ключ. Помещението на акумулаторната батерия трябва да бъде постоянно заключено.

Чл. 229. На вратите на акумулаторното помещение трябва да се поставят съответни знаци по безопасност на труда и пожарна безопасност и табелки със следните данни:

1. категория на производството - съгласно Наредба № 2 за противопожарните строително-технически норми;

2. клас на помещението;

3. категория и група на взривоопасната среда.

Чл. 230. Агрегатът за зареждане трябва да има мощност и напрежение, достатъчни за зареждането на акумулаторната батерия до 90 на сто от капацитета й в продължение на не повече от 6-8 h.

Чл. 231. Токоизправителните уредби, които се използват за зареждане на акумулаторните батерии, трябва да се захранват от страната на променливия ток чрез разделителни трансформатори.

Чл. 232. (1) Зареждащият двигател-генератор трябва да има: автоматичен прекъсвач за обратен ток, монтиран след постояннотоковия агрегат, волтметър с превключвател и амперметри във веригите на зарядния агрегат и акумулаторната батерия.

(2) При земно съединение в мрежата на оперативния ток трябва незабавно да се вземат мерки за отстраняването му.

(3) Не се допуска работа под напрежение по мрежата на оперативния ток, ако в нея има земно съединение (освен при търсене на мястото на земното съединение).

Чл. 233. Схемата на захранване на консуматорите, които не допускат прекъсване на оперативния ток, трябва да осигурява възможност за захранването им без прекъсване при превключване от една система шини или секции към друга. Всички сборни шини и пръстеновидни магистрали за постоянен ток трябва да бъдат осигурени с двойно захранване.

Чл. 234. В нормални експлоатационни условия напрежението на шините за оперативен постоянен ток трябва да се поддържа с 5 на сто по-високо от нормалното напрежение на консуматора.

Чл. 235. (1) Акумулаторната уредба трябва да бъде снабдена със:

1. ареометри и термометри за измерване на гъстотата и температурата на електролита;

2. преносим волтметър за постоянен ток с обхват 0-3 V;

3. преносима взривобезопасна лампа с предпазна решетка;

4. стъклен съд за доливане на електролит с вместимост 1,5-2 l;

5. предпазни стъкла за покриване на акумулаторните елементи;

6. костюм от вълнен плат, гумени ръкавици, престилки, галоши, защитни очила;

7. съд с разтвор от сода бикарбонат за киселинните акумулатори и съдове с разтвор от борна киселина и технически вазелин - за алкалните акумулатори;

8. проводник за шунтиране на елементите на батерията;

9. волтметър с вилка за измерване под товар на елементите на батериите.

(2) За уредби без постоянен оперативен персонал се допуска посоченото в ал. 1 да бъде във вид на преносим комплект.

Чл. 236. При приемане на излязла от основен ремонт акумулаторна батерия трябва да бъде направена проверка на:

1. капацитета на батерията с ток 3-5 А или при 10-часов режим на разреждане;

2. качеството на електролита;

3. гъстотата на електролита и напрежението на елементите в края на зареждането и разреждането на батерията;

4. съпротивлението на изолацията на батерията спрямо земя;

5. изправността на отделните акумулаторни елементи;

6. проточната вентилация.

Чл. 237. (1) Обслужването на акумулаторните уредби трябва да се извършва от специално обучен персонал съгласно инструкцията на производителя и наредбата.

(2) Във всяка уредба трябва да има дневник по установена форма, който се води от обслужващия акумулаторите персонал.

Чл. 238. (1) Акумулаторната батерия трябва да се експлоатира по възможност в режим на постоянно подзареждане.

(2) Периодичността, обхватът и нормите за изпитване на акумулаторните уредби са съгласно приложение № 5.

Чл. 239. (1) Киселинните батерии, които работят в режим на постоянно подзареждане или в режим "зареждане-разреждане", трябва да се подлагат на презареждане 1 път на 3 месеца.

(2) Зареждането и разреждането трябва да се извършват с ток не по-голям от допустимия за дадената батерия.

(3) Температурата на електролита в края на зареждането не трябва да бъде по-висока от +40 градуса С.

Чл. 240. (1) Смукателно-нагнетателната вентилация в помещенията на акумулаторна батерия трябва да се включва преди започване на зареждането на батерията и да се изключва след пълното отделяне на газовете, но не по-рано от 1,5 h след завършване на зареждането. Смукателните инсталации трябва да бъдат блокирани с технологичното оборудване и да изключват работата му при спиране на вентилацията.

(2) Eксплоатацията на киселинните батерии, работещи в режим на постоянно подзареждане, се осъществява без тренировъчно изпразване и изравнително презареждане.

(3) Веднъж на 3 месеца се извършва дозареждане на киселинните батерии с напрежение 2,3 V на елемент. Дозареждането се прекратява, след като плътността на електролита във всички елементи достигне 1,20-1,21.

Чл. 241. Оглед на акумулаторните уредби се извършва:

1. от дежурния персонал - 1 път на денонощие;

2. при експлоатация без постоянен дежурен персонал - едновременно с огледа на съоръженията, а също и от специално определено лице - по график, одобрен от отговорника за техническата експлоатация на енергообзавеждането в предприятието (организацията).

Чл. 242. Текущ ремонт на акумулаторните батерии (проверка на състоянието на плочите и разрушаването на отделни елементи на батерията, подмяна на част от сепараторите, отстраняване на шлама от елементите, проверка на качеството на електролита, проверка на състоянието на стелажите и изолацията им спрямо земя и отстраняване на други неизправности на батерията, както и проверка и ремонт на строителната част на помещението) се извършва 1 път в годината.

Чл. 243. (1) Основен ремонт на батерията (подмяна на значителен брой плочи и сепаратори, разглобяване на цялата или на по-голямата част от батерията) се извършва в зависимост от състоянието на акумулаторната батерия.

(2) Необходимостта от основен ремонт на батерията се определя от отговорника за техническата експлоатация на енергообзавеждането на предприятието (организацията).

Чл. 244. Тази глава се отнася за техническата експлоатация на всички силови трансформатори и автотрансформатори, които са собственост на предприятия (организации).

Чл. 245. На казана на еднофазните трансформатори трябва да бъде означен цветът на фазата. На казаните на трифазните трансформатори и на средния от групата еднофазни трансформатори трябва да има четливи надписи, които да посочват поредния номер на трансформатора в подстанцията, неговите мощност и напрежение.

Чл. 246. На вратите на трансформаторните помещения и на килиите трябва да бъдат поставени предупредителни табелки по установените образци и форма. Вратите трябва да се заключват.

Чл. 247. (1) Новомонтиран трансформатор може да не се подлага на вътрешен преглед с отваряне, ако няма съответни указания от производителя.

(2) Трансформаторът се отваря и се прави вътрешен преглед при наличие на външни повреди, допуснати при транспортирането и съхраняването му, които създават предположения за възможни вътрешни повреди.

Чл. 248. За обслужване на трансформаторите трябва да бъдат осигурени условия за удобно наблюдение на нивото на маслото, газовото реле, а също и за вземане на масло за проба.

Чл. 249. Всички маслонапълнени трансформатори, снабдени с разширители, трябва да имат термометри за измерване на температурата на маслото.

Чл. 250. (1) Вентилирането на трансформаторните помещения и килии трябва да осигурява нормална работа на трансформаторите при номинален товар във всяко време на годината.

(2) В случаите, когато се използва изкуствена вентилация, трябва да има изправна сигнализация за евентуално прекъсване на работата на вентилацията или за повишаване на температурата на маслото.

(3) Относителната влажност на въздуха и колебанията на температурата не трябва да излизат извън допустимите граници, посочени в инструкцията на производителя на трансформатора.

Чл. 251. Трансформаторните помещения трябва да бъдат оборудвани с противопожарни средства съгласно изискванията на органите за пожарна безопасност. При наличие на маслосъбирателни устройства, дренажи и маслопроводи под трансформаторите те трябва да се поддържат в изправно състояние.

Чл. 252. Нивото на маслото в разширителя на неработещ трансформатор при температури на околната среда от минус 20 градуса С до +20 градуса С не трябва да бъде по-ниско от нанесената на разширителя контролна черта.

Чл. 253. (1) Принудителната циркулация на маслото в системата за охлаждане на трансформатора трябва да бъде непрекъснато осигурена независимо от големината на товара на трансформатора.

(2) Не се разрешава експлоатацията на трансформатори с принудителна циркулация на маслото без сигнализация за спирането на циркулацията на маслото, охлаждащата вода или вентилаторите.

(3) При наличието на маслоохладители с водно охлаждане маслената помпа трябва да бъде монтирана преди маслоохладителя по посока на движението на маслото.

(4) Налягането на маслото в маслоохладителя трябва да превишава налягането на охлаждащата вода.

(5) За трансформаторите с принудено охлаждане се допуска авариен режим на работа със спряна циркулация на маслото или охлаждащата вода или със спрени вентилатори. Продължителността на този режим се определя в местни инструкции, разработени въз основа на резултатите от изпитванията и инструкциите на производителя.

Чл. 254. (1) При включване в действие на водно-масленото охлаждане на трансформаторите най-напред се включва маслената помпа, а след това - водната. Водната помпа се пуска в действие при температура на маслото не по-ниска от +10 градуса С.

(2) При спиране на охлаждането най-напред се изключва водната помпа, а след това - маслената.

(3) При експлоатацията на трансформаторите трябва да бъдат взети мерки за предотвратяване на замръзването на маслоохладителя, помпите и водните магистрали.

Чл. 255. (1) Въз основа на заводските данни за всеки трансформатор се определя максимално допустима температура на горните слоеве на маслото. За трансформатори без принудителна циркулация на маслото тази температура не трябва да превишава +95 градуса С. При товари по-малки от номиналната мощност на трансформатора температурата на маслото не трябва да превишава температурата на околната среда с повече от 60 градуса С.

(2) Трансформаторите, снабдени с вентилатори за въздушно охлаждане, могат да работят със спрени вентилатори, ако температурата на горните слоеве на маслото не превишава +55 градуса С и товарът им е по-малък от номиналната им мощност.

Чл. 256. (1) В авариен режим и при наличие на "подвижен" резерв се допуска претоварване до 40 на сто на всички видове трансформатори с естествено маслено охлаждане през време на върха с общо денонощно времетраене на претоварването не повече от 6 h в продължение на не повече от 5 денонощия. При това коефициентът на запълване на денонощната товарова диаграма на трансформатора в условия на претоварване не трябва да бъде по-голям от 0,75, т. е.

В горната формула Iн е номиналният ток на трансформатора, средноденонощният ток Iср се определя по формулата

където

А е трансформираната за едно денонощие активна енергия, отчетена по електромера на трансформатора, kWh;

Uн - номиналното напрежение, V;

cosj - средноденонощната стойност на фактора на мощността.

(2) В аварийни случаи се допускат краткотрайни претоварвания на трансформаторите с всякакви системи на естествено охлаждане независимо от предшестващия режим и температурата на охлаждащата среда в съответствие с данните на производителя.

Чл. 257. Продължителността и големината на претоварването в авариен режим на трансформаторите с принудително охлаждане на маслото се определят в съответствие с данните на производителя.

Чл. 258. При претоварване над допустимото дежурният персонал е длъжен да вземе мерки за разтоварване на трансформаторите, като действа в съответствие с местни инструкции.

Чл. 259. На трансформаторите със степенувана изолация, които имат намалена изолация на звездния център и за които се допуска да работят със заземен чрез вентилен отвод звезден център, трябва да бъде предвидена релейна защита, изключваща възможността трансформаторът да работи в участъци на мрежа с изолиран или неефективно заземен звезден център.

Чл. 260. (1) Преди включване под напрежение на излезли от основен ремонт трансформатори трябва да се извършат оглед и изпитване съгласно приложение № 6.

(2) Резултатите от огледа и от изпитването се оформят в протоколи и се записват в паспортите.

Чл. 261. Възможността за включване на трансформатора под напрежение без сушене, а също и необходимостта от сушене се определят въз основа на изпитванията и указанията на производителя.

Чл. 262. (1) При автоматично изключване на трансформаторите от действието на газовата или диференциалната защита, а също след неуспешното действие на устройствата за автоматично повторно включване (АПВ) включването на трансформаторите под напрежение трябва да става след отстраняване на причината за изключването.

(2) При изключване, което причинява прекъсване на електроснабдяването на потребители, се допуска едно повторно включване на трансформатора в случаите, когато трансформаторът има диференциална и газова защита, изключването е станало от една от тези защити, а другата защита не е задействала и няма видими признаци за повреда на трансформатора.

(3) При появяване на сигнал от газовото реле трябва да се направи задължително преглед на трансформатора и да се определи по цвета и степента на горимост на газа характерът на повредата на трансформатора. При откриване в газовото реле на горими газове с жълт или синьо-червен цвят трансформаторът трябва веднага да бъде изключен.

(4) Ако газът в релето е безцветен и не гори, трансформаторът може да бъде оставен в работа.

Чл. 263. За да се намалят загубите на електрическа енергия, за всяка уредба трябва да бъде определен и да се спазва оптималният брой на паралелно работещите трансформатори в зависимост от товаровия график.

Чл. 264. Монтираните резервни трансформатори трябва да бъдат постоянно в състояние на готовност за включване в работа.

Чл. 265. Паралелна работа на трансформаторите се допуска при следните условия:

1. трансформаторите да имат еднакви групи на свързване, а отношението между мощностите им да не бъде по-голямо от 1:3;

2. коефициентите им на трансформация да бъдат еднакви или да се различават с не повече от +(-)0,5 на сто;

3. напреженията на късо съединение да се различават с не повече от +(-)10 на сто от средната аритметична стойност на напрежението на късо съединение на включените в паралелна работа трансформатори; преди включването на трансформаторите трябва да бъде направена сфазировка.

Чл. 266. За разпределяне на товарите между паралелно работещи трансформатори с различни напрежения на късо съединение се допускат малки изменения на коефициентите им на трансформация чрез превключване на отклоненията на намотките, при условие че нито един от трансформаторите няма да бъде претоварен.

Чл. 267. Токът в неутралния проводник на страната ниско напрежение на сухи трансформатори със свързване на намотките "звезда-звезда" не трябва да надвишава с повече от 25 на сто номиналния ток на трансформаторите.

Чл. 268. (1) Прегледи на трансформаторите без изключване на напрежението се извършват:

1. в уредби с постоянен дежурен персонал - 1 път на денонощие;

2. в уредби без постоянен дежурен персонал - 1 път на месец, а в трансформаторните постове - 1 път на 3 месеца.

(2) В зависимост от конкретните условия, конструкции и състояние на трансформаторите посочената периодичност на прегледите на трансформаторите без изключване може да бъде изменяна от отговорника за техническата експлоатация на енергийното стопанство на предприятието (организацията).

(3) Извънредни прегледи на трансформаторите се извършват:

1. при рязко изменение на температурата на околния въздух;

2. при всяко изключване на трансформаторите от действието на газовата или диференциалната защита.

(4) При огледите на трансформаторите трябва да бъдат проверени:

1. показанията на термометрите и манометрите;

2. състоянието на казаните на трансформаторите - да няма теч на маслото, нивото на маслото в разширителя да съответства на околната температура;

3. състоянието на маслоохлаждащите и маслосборните устройства, състоянието на изолаторите;

4. състоянието на шините и кабелите - да няма нагряване на контактните съединения, установено по визуален път;

5. изправността на сигнализацията и на предпазителите;

6. състоянието на заземителните проводници;

7. състоянието на маслопречистващите устройства (при непрекъснато регенериране на маслото), термосифонните филтри и влагопоглъщащите устройства;

8. състоянието на трансформаторните помещения.

Чл. 269. (1) Текущите ремонти с изключване се извършват:

1. на трансформаторите в централните разпределителни подстанции - по местни инструкции, но най-малко 1 път на година;

2. на трансформаторите, монтирани в зони със силно замърсяване - по местна инструкция;

3. на всички останали трансформатори - по необходимост, но най-малко 1 път на 3 години.

(2) На трансформаторите, които имат превключватели на намотките за регулиране на напрежението под товар, се извършват извънредни ремонти на регулиращото устройство след определен брой превключвания в съответствие с изискванията на заводската инструкция.

Чл. 270. Основни ремонти с преглед на магнитопровода се извършват:

1. на трансформаторите в подстанциите - първия път не по-късно от 6 години след включването им в експлоатация, а след това - според необходимостта в зависимост от резултатите от измерванията и състоянието на трансформатора, в срокове, определени от лицата, които отговарят за енергийното стопанство на предприятието;

2. на останалите трансформатори - съобразно резултатите от измерванията.

Чл. 271. Трансформаторите трябва да се изключват при констатиране на:

1. силен неравномерен шум и пукане вътре в трансформатора;

2. ненормално и постоянно нарастване на загряването на трансформатора при нормално натоварване и охлаждане;

3. изхвърляне на масло от разширителя или разкъсване на диафрагмата на изпускателната тръба;

4. изтичане на масло, което е причинило понижаване на нивото под граничното ниво на маслото при температура ­20 градуса С;

5. спешна необходимост да се замени маслото, установена чрез лабораторен анализ.

Чл. 272. Предприятията, които експлоатират маслонапълнени електросъоръжения, трябва да поддържат запас от електроизолационно масло в обем, равен най-малко на 110 на сто от обема на маслото в съоръжението с най-голямо количество масло.

Чл. 273. Намиращото се в експлоатация изолационно масло трябва да се подлага на лабораторни изпитвания:

1. най-малко 1 път на 3 години - за трансформаторите, работещи с термосифонни филтри;

2. след основен ремонт на трансформаторите и апаратите;

3. един път в годината - за трансформаторите, работещи без термосифонни филтри.

Чл. 274. Извънредни проби за определяне на пламната температура на маслото се вземат от трансформаторите при всяко откриване на горящ газ в газовото реле.

Чл. 275. Проби от маслото не се вземат от измервателни трансформатори за напрежение до 20 kV и от силови трансформатори с мощност до 63 kVА и напрежение от 10 kV включително, като маслото им се заменя въз основа на резултатите от профилактичните изпитвания на изолацията.

Чл. 276. Непосредствено след наливането му новото или регенерираното сухо електроизолационно масло трябва да отговаря на изискванията на съответните стандарти по киселинно число, реакция на водния разтвор и съдържание на механични примеси, а също и да има пробивно напрежение не по-ниско от:

1. 25 kV - за съоръжения с номинално напрежение до 10 kV вкл.;

2. 30 kV - за съоръжения с номинално напрежение 20 kV;

3. 40 kV - за съоръжения с номинално напрежение 110 kV и 220 kV.

Чл. 277. Електроизолационното масло, което се намира в експлоатация, в общия случай трябва да отговаря на следните изисквания:

1. киселинното му число да не бъде по-голямо от 0,25 mg КОН;

2. реакцията на водния разтвор да бъде неутрална; допуска се съдържанието на водоразтворими киселини да не надвишава 0,01 mg КОН (0,03 mg КОН за трансформатори до 630 kVА);

3. да няма механични примеси (чрез визуална оценка);

4. понижението на температурата на възпламеняване спрямо първоначалната стойност да бъде не повече от 5 градуса С;

5. да няма суспендиран въглерод в маслото на трансформаторите, а в маслото на прекъсвачите се допуска незначително количество;

6. да има пробивно напрежение, определено по действащите стандарти, но не по-ниско от:

а) 20 kV - за съоръжения с номинално напрежение до 10 kV вкл.;

б) 25 kV - за съоръжения с номинално напрежение 20 kV;

в) 35 kV - за съоръжения с номинално напрежение 110 kV и 220 kV;

7. тангенсът на ъгъла на диелектричните загуби (tg d) на маслото на трансформаторите да бъде не по-голям от 2 на сто при 20 градуса С и от 7 на сто - при 70 градуса С.

Чл. 278. Когато електроизолационното масло на трансформаторите и апаратите е с влошени физически качества (електроизолационна якост, електрически загуби, наличие на механични примеси) и химични показатели, то трябва да бъде регенерирано или заменено с ново.

Чл. 279. Допуска се смесването на различни по състав масла при доливане на трансформатори с мощност 1000 kVA и повече, а също и смесването на нови и експлоатирани масла само ако чрез лабораторни изпитвания се потвърдят липсата на утайка и стабилността на получената смес.

Чл. 280. Тази глава се отнася за техническата експлоатация на електродвигатели за променлив и постоянен ток, които са собственост на предприятията (организациите).

Чл. 281. Изборът и монтажът на електро-двигателите, пусково-регулиращата апаратура, средствата за измерване, устройствата за защита, както и на всички електрически и спомагателни съоръжения към тях трябва да съответстват на Наредбата за устройство на електрическите уредби и на условията на околната среда, в която се експлоатират.

Чл. 282. Изводите на статорната и роторната намотка и кабелните глави трябва да бъдат защитени (предпазени) от случаен допир. Въртящите се части на машините - преводни колела, съединители, вентилатори, открити части на валове - трябва да бъдат предпазени с огради, снемането на които се забранява по време на работа.

Чл. 283. (1) Защитата на електродвигателите трябва да бъде изпълнена в съответствие с изискванията на Наредбата за устройство на електрическите уредби. На електродвигателите, които е възможно да се претоварват по технологични причини, се поставя защита срещу претоварване, която действа на сигнал, автоматично разтоварване или изключване.

(2) Когато от действието на защитата изключи електродвигател на отговорен механизъм и липсва резерв, допуска се повторно включване на електродвигателя след щателна проверка на схемата на управление, защитата и самия двигател.

Чл. 284. Електродвигателите, които се намират продължително време в резерв, трябва да бъдат постоянно готови за незабавно включване. За целта те трябва периодично да се оглеждат и изпробват по график от лицата, които отговарят за електрическото стопанство на цеха, участъка, предприятието (организацията).

Чл. 285. Постоянният контрол на натоварването на електродвигателите и на температурата на лагерите, на входящия и изходящия въздух в двигателите със затворена система на вентилация, грижите за състоянието на лагерите, операциите по пускането, регулирането и спирането се извършват от обслужващия персонал.

Чл. 286. (1) Електродвигателят се изключва незабавно от мрежата при:

1. нещастен случай с човек или при опасност от поражение от електрически ток;

2. появяване на дим или огън от електродвигателя или от неговата пусково-регулираща апаратура;

3. вибрации над допустимите граници, които застрашават целостта на електродвигателя;

4. авария в задвижвания механизъм;

5. нагряване на лагерите над допустимата температура, посочена в инструкцията на производителя;

6. значително намаляване на скоростта на въртене, съпроводено с бързо нагряване на електродвигателя.

(2) В местни инструкции могат да бъдат посочени и други случаи, при които електродвигателите се изключват незабавно.

Чл. 287. Периодичността на извършване на текущите и основните ремонти на електродвигателите, които работят в нормални условия, е съгласно приложение № 7.

Чл. 288. Тази глава се отнася за техническата експлоатация на устройствата на релейните защити, автоматиката и телемеханиката (РЗА и Т), които са собственост на предприятия.

Чл. 289. Устройствата на РЗА и Т трябва да съответстват на Наредбата за устройство на електрическите уредби и да се експлоатират от персонала на електролабораторията или от енергийния персонал на предприятието, или от специално обучено и допуснато до такава работа лице от предприятието, или от специализирана организация (по договор).

Чл. 290. Намиращите се в експлоатация устройства на РЗА и Т трябва да бъдат постоянно включени в работа, с изключение на онези устройства, които по своя принцип на действие се включват в работа, когато съоръженията са изключени. Въвеждането в действие и извеждането на РЗА и Т, които се намират под контрола на висшестоящия дежурен персонал, се извършват само с негово разрешение.

Чл. 291. При наличие на бързодействащи основни защити, в това число на защити на шините, всички операции за включване на електропроводните линии, шините и съоръженията след ремонт и след продължителен престой без напрежение, както и операциите за превключване на разединители трябва да се извършват след въвеждане в действие на тези защити.

Чл. 292. Разрешението за въвеждане на дадено устройство в работа се оформя със записване в дневник за РЗА и Т, като се подписва от представители на предприятието и на пусковата лаборатория, ако тя е извършила настройката на устройството.

Чл. 293. Предприятията, които експлоатират РЗА и Т, трябва да имат и следната техническа документация:

1. паспорти (протоколи) за всички устройства на РЗА и Т;

2. инструкции за експлоатацията за всеки тип устройство;

3. данни за чувствителността и селективността във вид на карти, таблици, диаграми, настройки и характеристики за действителния режим на работа на електрическите мрежи.

Чл. 294. (1) Настройващите се релета и помощни уредби на РЗА и Т трябва да бъдат пломбирани, с изключение на тези, които се настройват от оперативния персонал в зависимост от режима на работа и от схемите на първичните свързвания.

(2) Релетата, апаратите и помощните устройства на РЗА и Т, с изключение на тези, които се настройват от оперативния персонал, могат да се отварят само от персонала, обслужващ РЗА и Т, или от оперативния персонал - ако има нареждане, което се записва в оперативния дневник.

Чл. 295. Таблата и пултовете за управление, таблата на РЗА и Т и сигнализацията трябва да имат на лицевата и на задната си страна надписи, които посочват тяхното предназначение в съответствие с единните диспечерски наименования, а монтираните върху тях апарати - надписи или маркировка съгласно схемите на свързване.

Чл. 296. (1) Свързващите проводници трябва да имат маркировка до клемореда и до клемите на апаратите и уредите съгласно монтажните схеми.

(2) Контролните кабели трябва да имат маркировка в краищата си, в местата на разклоненията и пресичанията на групи кабели, при преминаване през стени, тавани и т. н. и по трасето - на всеки 50-70 m. Краищата на свободните жила на контролните кабели трябва да бъдат изолирани.

Чл. 297. (1) Съпротивлението на изолацията спрямо земя на всеки проводник във веригите на РЗА и Т и във всички други вторични вериги трябва да бъде не по-малко от 1 МW. Съпротивлението на изолацията на вторичните вериги за напрежение 60 V и по-ниско, които се захранват от отделен източник, трябва да се поддържа не по-ниско от 0,5 МW.

(2) Съпротивлението на изолацията се измерва с мегаомметър с напрежение 500 V.

Чл. 298. (1) При първото включване и при първата планова проверка на изолацията спрямо земя всеки клон на електрически свързаните вериги на РЗА и Т и на всички вторични вериги, с изключение на тези за напрежение 60 V и по-ниско, трябва да се изпитва с променливо напрежение 1000 V в продължение на 1 min. Освен това изолацията на веригите на газовите защити трябва да се изпитва с напрежение 1000 V и между жилата на контролните кабели (при изключено газово реле).

(2) В процеса на експлоатация изпитването с променливо напрежение 1000 V или с мегаомметър за напрежение 2500 V се извършва 1 път на 3 години. Веригите и елементите за напрежение 60 V и по-ниско не се изпитват с променливо напрежение 500 V.

Чл. 299. Всички правилни и неправилни задействания, както и отказите на устройствата на РЗА и Т, а също неправилната работа и отказите на устройствата за автоматично регулиране и телемеханика трябва да се отчитат и внимателно да се анализират от обслужващия персонал.

Чл. 300. (1) При пълна проверка на устройствата на РЗА и Т освен задължителните за конкретния вид уредби се извършват:

1. изпитване на изолацията;

2. оглед на състоянието на апаратурата и вторичните вериги;

3. проверка на настройките и на другите основни параметри на защитите;

4. изпробване на устройствата в действие.

(2) При частична проверка се извършват:

1. измерване на съпротивлението на изолацията;

2. оглед на състоянието на апаратите и на вторичните вериги;

3. изпробване на действието на устройствата.

(3) Проверките на РЗА и Т без изключване от работа на основните съоръжения се извършват по косвени методи.

Чл. 301. (1) Релейните защити, автоматиката и телемеханиката и вторичните вериги трябва да се проверяват периодично съгласно местните инструкции.

(2) Пълни планови проверки се извършват най-малко 1 път на 3 години (едновременно с ремонта на съответните първични вериги и силови съоръжения). Периодичността на частичните проверки се определя от отговорника на енергийното стопанство на предприятието или от висшестоящата организация в зависимост от местните условия в периода между пълните проверки.

(3) При неправилно действие или незаработване на уредбите за РЗА и Т се извършват допълнителни (следаварийни) проверки по специална програма.

(4) Проверка на намиращи се в работа релейни защити може да се извърши само ако тези защити са дублирани (резервирани) с други защити.

Чл. 302. (1) Работите по устройствата на РЗА и Т се извършват при точно спазване на правилата по техника на безопасността, като персоналът трябва да е преминал специално обучение и да има право на самостоятелна работа в съответните уредби.

(2) Работите по действащи табла и във веригите на РЗА и Т трябва да се извършват с вземане на предпазни мерки против погрешни изключвания на съоръженията и само с изолирани инструменти.

(3) Забранява се изпълнението на работите по ал. 1 и 2 без наличието на съответните схеми.

(4) След завършване на работите трябва да бъдат проверени изправността и правилното свързване на вторичните вериги чрез изпробване на уредбата в действие (пряко или косвено).

Чл. 303. Забранява се извършването на работи, предизвикващи силно сътресение в близост или по таблата, на които е разположена релейна апаратура.

Чл. 304. Забранява се прекъсването на вторичните вериги на токовите трансформатори, ако чрез специални шунтове не са свързани накъсо вторичните намотки на трансформаторите.

Чл. 305. След завършване на изпитванията след планови или аварийни проверки на РЗА и Т се съставят протоколи, като резултатите се вписват в паспортите и в дневника за РЗА и Т. Измененията в схемите се вписват в паспорт-протокол и в дневника за РЗА и Т, като се коригират принципните и монтажните схеми и инструкцията за експлоатация.

Чл. 306. Проверките и изпитванията на РЗА и Т са съгласно приложение № 8.

Чл. 307. (1) Таблата и пултовете за управление на РЗА и Т, както и апаратите, монтирани върху тях, трябва да се почистват периодично от прах от специално инструктиран персонал.

(2) Устройствата и апаратите в открито изпълнение трябва да се почистват от прах само от персонала, който ги обслужва, или от инструктирани лица от оперативния персонал.

Чл. 308. Периодичните проверки на изправността на РЗА и Т се извършват от обслужващия (дежурния) персонал по специална инструкция, като резултатите се записват в оперативния дневник.

Чл. 309. (1) Преминаването от телеуправление към местно управление може да стане само с разрешение на диспечера или на отговорното лице.

(2) Извеждането от действие на отделни вериги на телеуправлението се извършва, като се откачат краищата им.

Чл. 310. На клеморедите на пултовете, таблата и други подобни съоръжения не трябва да се намират една до друга клеми, случайното свързване на които може да предизвика включване или изключване на прекъсвачи или други апарати.

Чл. 311. (1) Отстраняването на повреди по контролни кабели с метална обвивка или съединяването на жилата им се извършва, като металната обвивка се възстановява с помощта на херметични муфи. Всяка муфа се регистрира, като се записва името на лицето, което е извършило обработката.

(2) Общият брой на муфите на един кабел не трябва да бъде по-голям от дължината на този кабел (в метри), разделена на 50.

Чл. 312. Вторичните вериги на напреженовите трансформатори (без веригите на уредбите за автоматично регулиране на възбуждането) и веригите за постоянен и променлив оперативен ток трябва да са селективно защитени чрез максималнотокови защити.

Чл. 313. Изолацията на жилата на контролните кабели в участъците от края на разделката до клемореда трябва да има допълнително защитно покритие за предпазването й от разрушаващото действие на въздух, светлина или масла.

Чл. 314. Експлоатационните условия на апаратите на РЗА и Т и електрическите измервания трябва да са в съответствие с изискванията на стандартите и инструкциите по експлоатация (по допустима температура, влажност, вибрации и др.)

Чл. 315. Тази глава се отнася за техническата експлоатация на стационарни и преносими средства за измерване на електрически величини.

Чл. 316. Монтирането на стационарни средства за измерване трябва да съответства на изискванията на Наредбата за устройство на електрическите уредби.

Чл. 317. При подмяна на средства за измерване трябва да се спазва предвиденият в проекта клас на точност.

Чл. 318. Отговорникът за техническата експлоатация на енергообзавеждането трябва да съобщава незабавно на електроснабдителното предприятие за всички забелязани повреди в електромерите за търговско измерване на електрическата енергия.

Чл. 319. Всички средства за измерване подлежат на ремонт и регулиране при явни повреди и когато техните грешки превишават допустимите за означения клас на точност.

Чл. 320. (1) Работите по монтирането, сменянето и разместването на измервателни трансформатори, към чиито вторични вериги са включени електромери за заплащане на електрическа енергия, се извършват от експлоатиращите ги предприятия с предварително разрешение на електропреносната (електроразпределителната) организация и в присъствието на неин представител.

(2) Проверката на електромерите за търговско измерване на електрическа енергия се извършва от електроразпределителната организация.

Чл. 321. За всички средства за измерване трябва да се съставят паспорти, в които се вписват резултатите от извършените ремонти и проверки.

Чл. 322. Персоналът, обслужващ технологични съоръжения с монтирани върху тях средства за измерване, носи отговорност за състоянието и опазването им. За всички нередности в работата на средства за измерване този персонал уведомява лицето, отговарящо за енергийното стопанство на предприятието (организацията). Забранено е отварянето на апаратите от цеховия персонал.

Чл. 323. Средства за измерване се подлагат на ведомствена проверка след всеки ремонт. Освен задължителните по стандарта означения върху ремонтираните средства за измерване се нанасят датата на ремонта, класът на точност и наименованието на организацията, която ги е ремонтирала.

Чл. 324. За всички отчитащи електрическа енергия средства за измерване трябва да бъде организиран систематичен контрол, осигуряващ точността на техните показания, изправността и правилната им употреба в съответствие с действащите правила за организиране и извършване на проверките на средствата за измерване и контрола за състоянието на измервателната техника.

Чл. 325. (1) Електромерите за директно включване трябва да имат точност не по-ниска от клас 2,5 - за отчитане на активна и реактивна енергия.

(2) Товарите на вторичните вериги на измервателните трансформатори, към които са включени електромерите за заплащане на електрическа енергия, не трябва да превишават номиналните стойности, означени на табелките на трансформаторите. Загубите на напрежение във веригите на напреженовите трансформатори не трябва да превишават 0,5 на сто.

(3) Когато изискването за достатъчна динамична и термична устойчивост на токовите трансформатори с клас на точност 0,5 води до увеличаване на техния коефициент на трансформация с произтичащото от това намаление на точността на измерването, допуска се да се използват токови трансформатори с клас на точност 1 при следните условия:

1. грешките им при 40 на сто от номиналния ток да не превишават допустимите грешки на трансформаторите с клас на точност 0,5 при номинален ток;

2. токът във вторичната намотка да не е по-малко от 25 на сто от номиналния ток на електромера.

Чл. 326. (1) Тази глава се отнася за техническата експлоатация на промишлени електролизни устройства с воден разтвор и уредби за галванизация с постоянен ток с напрежение на шините на токоизправителната подстанция или на шините на серията електролитни вани до 1000 V включително.

(2) Електролизните уредби за разтапяне на соли се експлоатират по ведомствени инструкции.

Чл. 327. Всяка серия или група серии от електролитни вани, захранвани с постоянен ток от общи шини, трябва да има постояннодействащо устройство за контрол на изолацията им, което при изменение на напрежението на ваните спрямо земя с повече от 10 на сто да включва сигнал в помещението за електролиза и в токоизправителната станция.

Чл. 328. Когато ваните за галванични покрития в галваничните цехове (участъци) се захранват по блокова схема (токоизправител-вана) с постоянно напрежение 110 V и повече, корпусите им не трябва да бъдат занулени, а тоководещите части трябва да бъдат защитени срещу случайно допиране. Корпусите на поставените във ваните консуматори с променливо напрежение над 42 V (електродвигатели, електронагреватели и др.) трябва да бъдат заземени.

Чл. 329. (1) Захранващото напрежение на електродвигателите, електронагревателите и другите консуматори за променлив ток, корпусите на които имат метална връзка с изолираните от земята корпуси на ваните за електролиза, не трябва да бъде по-високо от 42 V.

(2) Допуска се използването на променливотокови консуматори за напрежение над 42 V (но не по-високо от 380 V) при спазване на едно от следните изисквания:

1. захранването на всеки консуматор или на групата консуматори, които се отнасят към една електролитна вана, да се извършва от разделящ трансформатор;

2. консуматорите да са снабдени с апарат за защитно изключване при еднофазно съединение с корпуса съгласно изискванията на Наредбата за устройство на електрическите уредби.

(3) Допуска се използването на специални електродвигатели за напрежение над 42 V с двойна изолация и в устойчиво на химически въздействия изпълнение.

Чл. 330. (1) В проходите между редовете електролитни вани (когато ваните не са отделени с прегради една от друга) разстоянието между тоководещите части трябва да бъде не по-малко от:

1. 1,2 m - при максимално възможно променливо напрежение на допир между редовете вани до 50 V;

2. 1,5 m - при напрежение на допир над 50 V.

(2) Широчината на проходите между надлъжните редове вани и стените и между челните вани и стените трябва да бъде не по-малка от 2 m.

(3) Допуска се местно намаляване на широчината на прохода между ваните и колоните до 1,2 m, ако колоните бъдат изолирани в прохода на височина до 2,5 m. Състоянието и целостта на изолацията се контролират съобразно местни инструкции.

(4) Разстоянието от шинопроводите, електролитните вани и другите тоководещи части до заземените технологични съоръжения, тръбопроводи и арматури за осветление трябва да бъде не по-малко от 1,5 m.

Чл. 331. Когато в проходите между ваните има площадка, тя трябва да бъде направена от изолационен материал и поставена на изолатори. Допуска се площадката да бъде дървена.

Чл. 332. (1) В тунелите (галериите) шинопроводите трябва да бъдат отделени от обслужващия коридор с метални мрежи. Широчината на прохода (от стените до оградите) при едностранно разположени шини трябва да бъде не по-малка от 1 m. Разстоянието между оградите или двустранно разположени шини трябва да бъде не по-малко от 1,2 m. При дължина на коридора над 150 m тези широчини трябва да бъдат съответно 1,2 m и 1,4 m.

(2) Височината на прохода трябва да бъде не по-малка от 2 m, а височината на оградите на шините - 1,7 m.

Чл. 333. Металните огради на шинопроводите в залите за електролиза не трябва да бъдат заземени.

Чл. 334. Шинопроводите трябва да бъдат защитени от корозия с устойчиви лакове и бои. Когато работната температура на шинопроводите е висока (45 градуса С и повече), покритието им трябва да бъде и топлоустойчиво.

Чл. 335. Всички съединения на главния шинопровод и на шинопроводите, разположени в електролитните вани, трябва да бъдат изпълнени чрез заварка.

Чл. 336. Температурата на болтовите съединения на шините не трябва да бъде по-висока от 70 градуса С. Болтовите контактни съединения, които се намират в зони с високи температури (45 градуса С и повече) или в агресивна среда, трябва да се изпълняват, като се спазват следните допълнителни изисквания:

1. контактните повърхности, които са подложени на въздействието на среда с променлива температура или на изменящ се по големина ток, трябва да бъдат съединени с болтове с пружинни шайби;

2. контактните повърхности на шините, които са подложени на корозия, трябва да имат подходяща антикорозионна защита.

Чл. 337. (1) Загубите на напрежение в болтовите контактни съединения на главния шинопровод не трябва да превишават с повече от 20 на сто загубите на напрежение в участък от шините със същата дължина. Превишенията на загубите на напрежение в другите болтови контактни съединения, включително в съединенията с ваните, не трябва да бъдат по-големи от:

1. двадесет на сто - за еднородни метали;

2. петдесет на сто - за разнородни метали.

(2) Съпротивлението на контактите метал-графит трябва да не превишава трикратната големина на съпротивлението на участък от съединяваните проводници със същата дължина от страната на проводника с по-голямо съпротивление. Когато загубите на напрежение в контактите не могат да се контролират по посочения метод, те не трябва да бъдат по-големи от 10 mV в контактите от еднородни метали и от 25 mV в контактите метал-графит.

Чл. 338. Съпротивлението на изолацията на серията от електролитни вани или от вани за галванични покрития или на техни части не трябва да бъде по-малко от 500 W на всеки волт от работното напрежение на серията. Съпротивлението на изолацията се измерва при въвеждане в експлоатация и при основен ремонт на ваните.

Чл. 339. Електрическите кранове и другите механични подемни устройства в цеховете за електролиза трябва да имат изолиращи вложки (заводско производство) за предотвратяване подаването на напрежение към ваните чрез съединение със земята посредством куката или въжето на крана.

Чл. 340. Броят на последователните елементи (изолиращи вложки) за изолиране на куката на крана от земята трябва да бъде не по-малък от 3. На новите и основно ремонтираните кранове съпротивлението на всеки фазов проводник към стената, измерено с мегаомметър за напрежение 1000 V, трябва да бъде не по-малко от 10 МW, а на намиращите се в експлоатация кранове - не по-малко от 0,5 МW.

Чл. 341. За контролиране на режима на работа на последователно включените вани в цеховете за електролиза и галванични покрития или в токоизправителните станции се монтират:

1. амперметър - на всяка вана, група или серия от вани;

2. волтметър - на всяка серия или група серии от вани, ако се захранват с общи шини;

3. волтметър - на всяка вана, ако технологичният процес се контролира по работното напрежение на ваните;

4. уреди за контролиране на изолацията на всяка система шини за постоянен ток;

5. електромер за разхода на електрическа енергия, монтиран на първичната страна на трансформатора на токоизправителния агрегат.

Чл. 342. Когато разликата в потенциалите на крайните вани по отношение на земята е по-голяма от 5 на сто от напрежението на серията, трябва да се вземат незабавно мерки за изравняване на потенциалите и за намаляване на токовите утечки.

Чл. 343. В помещенията за електролиза се разрешава използването на преносими електрически лампи за напрежение не по-високо от 12 V.

Чл. 344. Когато разстоянието от корпуса на заземения консуматор за променлив ток до тоководещите части на електролитните вани, шинопроводите и др. е по-малко от 1,5 m, корпусът трябва да бъде покрит с подвижен изолационен кожух.

Чл. 345. Ремонтът на шинопроводите, шунтирането и извеждането от работа на част от електролитните вани, както и почистването на изолаторите под електролитните вани трябва да се извършват по правило при изключено напрежение и заземени шини. Когато поради непрекъснатостта на производствения процес тези работи не могат да се изпълняват при изключено напрежение, а също и при наличие на остатъчно напрежение, допуска се извършването им под напрежение при задължително използване на защитни средства и при спазване на изискванията на нормативните актове по безопасност на труда.

Чл. 346. (1) Забранява се да се прекъсва токовата верига на намиращи се в експлоатация последователно свързани електролитни вани или да се разхлабват контактни съединения без предварително шунтиране на ваните.

(2) За шунтиране на част от серията електролитни вани или на участъци от шинопровода се допуска използването на съединителни проводници, които са оразмерени за тока на шунтирания участък, или на специално шунтиращо устройство (количка).

Чл. 347. При ремонтни работи под напрежение изпълнителят на работата трябва да има не по-ниска от четвърта квалификационна група съобразно изискванията на нормативните актове по безопасност на труда.

Чл. 348. След ремонт на действаща серия електролитни вани трябва да се извършат:

1. измерване с мегаомметър 2500 V на съпротивлението на изолацията спрямо земя на главния шинопровод и на всички нормално намиращи се под напрежение части на електролитните вани;

2. проверка на плътността на контактите в електрическата верига чрез измерване на пада на напрежението в тях при номиналната стойност на тока.

Чл. 349. (1) Външен преглед на намиращите се в експлоатация уредби се извършва веднъж на смяна.

(2) При прегледа се проверяват:

1. температурата на контактите;

2. липсата на земни съединения, предизвикани от метални предмети или кристални соли;

3. целостта на изолацията и замърсяването на повърхността на изолаторите и изолационните подложки;

4. стойността на потенциалите в двата края на серията електролитни вани по отношение на земята;

5. наличието на защитни средства и приспособления.

Чл. 350. Падът на напрежението в болтовите съединения трябва да се измерва най-малко 1 път на 6 месеца. Контактите, подложени на въздействието на високи температури, трябва да се проверяват най-малко 1 път на 2 месеца.

Чл. 351. (1) Прегледите и ремонтите на всички елементи на тоководещата мрежа трябва да се извършват едновременно с основните ремонти на електролитните вани с периодичност, която се определя с местна инструкция.

(2) Контактите, разединителите и участъците на шинопроводите, които са подложени на корозия, температурни влияния или механични въздействия, се ремонтират с периодичност, определена с местна инструкция, но най-малко 1 път в годината.

Чл. 404. Тази глава се отнася за техническата експлоатация на неподвижни и подвижни заваръчни машини за постоянен и променлив ток, еднопостови и многопостови уредби за ръчно, автоматично и полуавтоматично заваряване, както и за машини за челни, точкови и шевни електрически заварки.

Чл. 405. Електрозаварчиците трябва да имат не по-ниска от втора квалификационна група съгласно изискванията на нормативните актове по безопасност на труда.

Чл. 406. Електрозаварчиците трябва да използват специално облекло и лични предпазни средства.

Чл. 407. Извършването на заваръчни работи в пожароопасни помещения се допуска при спазване на специални мероприятия в съответствие с изискванията на органите на противопожарната охрана за този вид дейности, като всеки отделен случай се съгласува с местните органи за пожарна безопасност.

Чл. 408. Обслужването на електрозаваръчните уредби, неразгледани в тази глава, се извършва съгласно експлоатационни инструкции на предприятието (организацията), експлоатираща тези уредби.

Чл. 409. Захранването на дъгата в уредби за азотноводородни заварки трябва да се извършва от еднопостови трансформатори.

Чл. 410. За обратни проводници, съединяващи заваряваното изделие с източника на заваръчен ток, могат да се използват гъвкави кабели, а където това е възможно - и стоманени шини с произволно избран профил и с достатъчно сечение, заваръчните плочи и самата заварявана конструкция. Забранява се да се използват като обратен проводник заземителните мрежи, металните конструкции на сградите, комуникациите и други технологични съоръжения.

Чл. 411. Свързването на елементите, използвани за обратен проводник, трябва да се изпълнява сигурно - чрез заварка или с болтове. При нужда (например при заваряване на цилиндрични повърхности) се допуска в уредби за дъгова заварка обратният проводник да се присъединява със заваряваното изделие посредством плъзгащи се контакти.

Чл. 412. Частите на заваръчните съоръжения, намиращи се на височина над 2 m и изискващи оперативно обслужване, трябва да имат осветени работни площадки, застлани с диелектричен материал, и укрепена стълба с парапет от негорим материал.

Чл. 413. На апаратите за управление на заваръчните съоръжения трябва да има ясни надписи или условни знаци, които да показват тяхното функционално предназначение.

Чл. 414. Присъединяването и отсъединяването от мрежата на електрозаваръчните уредби, както и проверките за изправността им в процеса на експлоатацията трябва да се извършват от електротехническия персонал на предприятието. Преди присъединяване на заваръчната уредба трябва да се направи външен оглед на цялата уредба и да се установи изправността й. При това особено внимание трябва да се обърне на състоянието на контактите и на заземяващите проводници, на изправността на изолацията на работните кабели, на наличността и изправността на защитните средства. Забранява се включването на заваръчната уредба при наличие на неизправности.

Чл. 415. Забранява се извършването на ремонти на електрозаваръчните уредби под напрежение.

Чл. 416. При завършване на работата електрозаваръчната уредба се изключва от електрическата мрежа, кабелът с електрододържателя се откачва от източника на заваръчен ток и се прибира в кутия от топлоустойчив материал. При заваряване с постоянен ток първо се изключва веригата за постоянен ток, а след това - променливотоковата верига, която захранва електродвигателя на уредбата.

Чл. 417. В работилниците, кабините и на работните места за заваряване трябва да се окачват плакати, предупреждаващи за опасност от облъчване на очите и кожата на работещите.

Чл. 418. Периодичността на текущите и основните ремонти на заваръчните уредби се определя от отговорното за експлоатацията на електрическите уредби лице съобразно местните условия и режима на експлоатация на уредбите в съответствие с инструкциите на производителя на тези уредби.

Чл. 419. Прегледите и почистването на уредбите и на пусковата апаратура се извършват най-малко 1 път месечно.

Чл. 420. Измерването на съпротивлението на изолацията на електрическите вериги на уредбите се извършва при текущи ремонти в съответствие с инструкцията на производителя и по нареждане на лицето, отговорно за експлоатацията на електрозаваръчните уредби. След основен ремонт се проверява и електрическата якост на изолацията. Съпротивлението на изолацията трябва да бъде не по-малко от 0,5 МW.

Чл. 421. Заваръчната машина и контактите на устройството за включване и изключване на тока (контактите на прекъсвачи, контактори и др.) трябва да се преглеждат всяка смяна и да се почистват при нужда, но най-малко 1 път на 3 месеца.

Чл. 422. Тази глава се отнася за техническата експлоатация на уредби за електрическо очистване на газове и на електрически прахоулавящи устройства на предприятията (организациите), с изключение на лабораторни устройства.

Чл. 423. Уредбите за електрическо очистване на газовете и за електрическо прахоулавяне трябва да съответстват на изискванията на Наредбата за устройство на електрическите уредби. Те трябва да са приети и въведени в експлоатация по ред, установен в съответните нормативни актове.

Чл. 424. Помещенията на газоочистващите уредби трябва да имат нагнетателно-смукателна вентилация, снабдена при необходимост с устройства за филтриране и затопляне (през зимата) на постъпващия въздух. Температурата на въздуха в помещенията с постоянен дежурен персонал не трябва да бъде по-ниска от +16 градуса С, а при липса на персонал - по-ниска от +10 градуса С. Максималната температура не трябва да надвишава +35 градуса С.

Чл. 425. Дежурният персонал на газоочистващите уредби изпълнява задълженията си по дежурството съобразно изискванията на длъжностна инструкция, утвърдена от административния ръководител.

Чл. 426. Дежурният персонал на газоочистващата уредба е длъжен:

1. да осигурява очистване на газовете при определения технологичен режим;

2. да наблюдава работата на устройствата за специална подготовка на газовете и да осигурява необходимите стойности на електрическите и технологичните параметри на процеса на очистването;

3. да следи за състоянието и работата на газовите, въздушните, водните, парните и вентилационните магистрали и апарати, които се отнасят непосредствено към работата на газоочистващата инсталация (вентилационното устройство на токоизправителната подстанция, нагревателните устройства на изолаторните кутии и бункерите на електрофилтрите, обдухващите устройства на изолаторите, промиващите устройства и др.);

4. да осигурява охлаждането на изолационните кутии на електрофилтрите;

5. да следи за изправността на средствата за измерване и на устройствата за автоматично управление на работата на газоочистващите уредби (за поддържане на напрежението на електрофилтрите и установената периодичност на изтръскващите утаителни и корониращи електроди);

6. да следи за изправността на вентилацията на подстанцията, включително на калориферите и на филтрите за почистване на въздуха;

7. да следи за изправността на екраниращите устройства в токоизправителните станции.

Чл. 427. При експлоатацията на електрофилтрите се забраняват:

1. включването на мрежата за постоянен ток и на електрофилтрите под напрежение при отворени или незаключени люкове на изолационните кутии, на кутиите на кабелните муфи, при незаключени врати на клетките на електрическите агрегати, както и при незатворени люкове на корпусите на електрофилтрите;

2. включването в работата на електроагрегатите с неизправни искрови отводи към положителния полюс, с неизправни пробивни предпазители към намотките за по-ниското напрежение на захранващия трансформатор и с неизправни блокировки на вратите на клетките на електроагрегатите;

3. включването на механизмите за изтръскване, когато вътре в корпусите на електрофилтрите се намират хора;

4. престояването по-дълго от определеното в инструкцията време в действаща токоизправителна подстанция, съоръжена с механични токоизправители, при неизправна вентилация в помещението.

Чл. 428. След основен и текущ ремонт на съоръженията, разположени вътре в електрофилтрите, всяка секция на електрофилтъра трябва да се изпита под напрежение "с въздух" и да се снемат волтамперните характеристики. Характеристиките трябва да съответстват на проектните или на снетите при пусково-настроечните работи.

Чл. 429. (1) Основният ремонт на електрофилтрите трябва да се извършва едновременно с основния ремонт на технологичните съоръжения, но най-малко 1 път на 3 години.

(2) При основен и текущ ремонт на съоръженията, разположени извън електрофилтрите, трябва да се ремонтират електродвигателите, редукторите, механизмите за изтръскване, промиващите устройства, помпите и да се измерят заземителните и изолационните съпротивления.

Чл. 430. Новомонтираните или реконструираните електрофилтри трябва да бъдат приети и въведени в експлоатация по ред, установен в съответните нормативни актове. Те трябва да имат досие, което съдържа най-малко следната документация:

1. работни проекти на токоизправителната станция, на камерите на електрофилтрите и на заземяващите устройства с направените изменения при монтажа;

2. актове за изпълнените скрити работи;

3. паспорт на газоочистващия агрегат и акт за проверка на херметичността на корпусите на електрофилтрите;

4. акт за приемане на строителните конструкции;

5. протоколи за проверка на заземителните съпротивления, за ревизия на електрическите съоръжения на токоизправителната станция и за изпитване на трансформаторното масло;

6. протоколи за изпитване на уредбите под напрежение "на въздух" (снемане на волтамперните характеристики);

7. техническите изисквания към основните съоръжения на електрофилтрите, заводските инструкции на монтираните съоръжения, списък на необходимите резервни части;

8. протоколи за заводските изпитвания на трансформаторите, за проверка на измервателните уреди и защитните устройства, за изпитване на кабелите и електрическите агрегати с постоянен ток.

Чл. 431. (1) Комплексното изпитване на всички уредби под напрежение "с въздух" и "с газ" с включване в работа на механизмите за изтръскване или на промиващите устройства при работната стойност на тока трябва да се извършва в съответствие със заводските инструкции.

(2) В процеса на изпитването се снемат две волтамперни характеристики за всеки електрофилтър (или секция) "с въздух" и "с газ".

Чл. 432. Електрофилтрите могат да бъдат приети за експлоатация само след завършване на пусково-настроечните работи след достигане на номиналните производствени показатели на електрофилтрите при нормален работен режим на технологичните агрегати и при наличие на инструкция за обслужване на уредбата.

Чл. 433. При приемане на съоръженията на газоочистващите уредби след основен ремонт освен проверката на всички работи за отстраняване на посочените в ремонтната ведомост дефекти и електрически изпитвания на апаратурата трябва да се проверяват още:

1. качеството на балансировката на механичните токоизправители при нормална работа;

2. центровката на електродите чрез включване на напрежението на електрофилтрите и снемане на волтамперните характеристики "с въздух" и "с газ", които не трябва да се отличават с повече от 10 на сто от съответните настроечни характеристики, дадени в инструкциите за обслужване на дадения тип електрофилтри;

3. поляритетът на електродите на електрофилтъра;

4. регулирането на механичните токоизправители при работни условия ("с газ");

5. действието на механизмите за изтръскване;

6. работата на прахоотстраняващите устройства и на промивните устройства;

7. защитните устройства (взривните клапани, автомати и др.);

8. херметичността на електрофилтрите и газопроводите;

9. овлажнителните устройства;

10. автоматиката.

Чл. 434. Лицето, което отговаря за експлоатацията на газоочистваща уредба, трябва да има не по-ниска от четвърта квалификационна група по изискванията на нормативните актове по безопасност на труда.

Чл. 435. Обслужването на газоочистваща уредба се осъществява от дежурен персонал с не по-ниска от трета квалификационна група по изискванията на нормативните актове по безопасност на труда.

Чл. 436. При еднолично дежурство на дежурния персонал се забранява да използва ключовете на килиите на токоизправителни агрегати и на други места, където се намират съоръженията за напрежение над 1000 V.

Чл. 437. (1) Не се разрешава на дежурния сам да извършва каквито и да било работи освен предвидените в местната инструкция за обслужване на електрофилтрите.

(2) Операциите по включването и изключването на електрическите агрегати и на системата за постоянно напрежение, както и по включването на резервни агрегати могат да се изпълняват от едно лице от оперативния персонал.

(3) Дежурният в газоочистваща уредба може да бъде привлечен като второ лице при извършване на операциите.

Чл. 438. Независимо от наличието на блокиращо заземяващо устройство при работа по шините за постоянно напрежение трябва да се поставят преносими заземления.

Чл. 439. Вътрешен преглед и ремонт на електрофилтъра или на отделна негова секция трябва да се извършват само под непосредственото наблюдение или с участието на лицето, отговорно за експлоатацията на електрофилтъра.

Чл. 440. Вътрешен преглед на електрофилтъра или на отделна негова секция се допуска да се изпълнява само при условие че електрофилтърът се изключи от газа от двете страни с плътни и изправни шибри или запушалки, че се изключи напрежението, контролиращата система се заземи и корпусът се вентилира до пълно изхвърляне на остатъците от газ.

Чл. 441. При вътрешен преглед на електрофилтър, през който преминава отровен газ или взривоопасна смес, трябва да бъдат изпълнени всички изисквани в чл. 440 мероприятия и освен това трябва да се направи анализ за липсата на отровни газове в електрофилтъра.

Чл. 442. При работи в горната част на прахоулавящи електрофилтри трябва да се отварят само горните люкове. Преди започване на работи в долната част на прахоулавящи електрофилтри трябва да се изтръскат електродите и да се почистят бункерите от прах.

Чл. 443. При пусково-настроечни работи или при основни ремонти на електрофилтрите се допуска работата на корониращите електроди "с въздух" да се наблюдава през отворен люк на корпуса на електрофилтрите. При това трябва да се вземат мерки в люка да не попаднат странични предмети и наблюдаващото лице от ремонтния персонал да не се доближава на опасно разстояние до електродите.

Чл. 444. Работите вътре в корпуса на електрофилтрите и в другите апарати на газоочистващите уредби трябва да се извършват, като се използват лични предпазни средства (специално облекло, дихатели, противогазови маски и др.), съответстващи на характера на производствения процес. За предпазване от падане трябва да се използват предпазни пояси.

Чл. 445. Тази глава се отнася за техническата експлоатация на електрическите уредби и съоръжения в изпитвателни станции и лаборатории на предприятията и научноизследователските организации, в това число в учебните лаборатории за напрежение над 1000 V.

Чл. 446. (1) Електрическите уредби в лабораториите трябва да отговарят на общите изисквания на Наредбата за устройство на електрическите уредби.

(2) Уредбите в лабораториите трябва да се обслужват от специално обучен електротехнически персонал и в съответствие с изискванията на наредбата и на нормативните актове по безопасност на труда.

Чл. 447. В изпитвателните станции и в лабораториите трябва да има пълни схеми на изпитвателните стендове. Всички елементи на стендовете трябва да са маркирани в съответствие със схемите и чертежите.

Чл. 448. Изменения на схемите в изпитвателните станции и лабораториите трябва да се извършват само с разрешение на лицето, отговарящо за електрическите уредби, и да се нанасят на схемите и чертежите.

Чл. 449. За осигуряване на безопасност при експлоатацията на електрическите уредби в изпитвателните станции и лабораториите трябва да се спазват изискванията на специализираните нормативни актове по безопасност на труда.

Чл. 450. (1) Оградите на изпитвателните полета, уредбите и стендовете трябва да имат врати с блокировки, сигнализации и предупредителни табелки.

(2) Блокировките на вратите на оградите на изпитвателните полета трябва да изпълняват следните функции:

1. при отваряне на вратата да се изключва напълно напрежението на изпитвателното поле (стенда);

2. при отворена врата да не е възможно подаване на напрежение на изпитвателното поле (стенда).

Чл. 451. Подаването на напрежение на изпитвателното поле трябва да се предхожда от звуков или светлинен сигнал.

Чл. 452. По време на изпитвания в изпитвателно поле без ограда отгоре трябва да се предвиждат блокировки или да се вземат мерки, които да предотвратяват преминаване на куката на крана над изпитвателното поле (ако е възможно куката на крана да попадне под напрежение).

Чл. 453. Изпитвателните стендове трябва да имат прекъсвач, с който се изключват всички захранващи източници. Схемата на стенда трябва да изключва възможността за подаване на обратно напрежение.

Чл. 454. Пултът за управление трябва да се разполага така, че изпитвателното поле да се намира в зоната на пряката видимост на провеждащото изпитванията лице.

Чл. 455. (1) Изпитвателните уредби за изпитване на съоръжения с голям капацитет и техните елементи (кабели, кондензатори) трябва да имат устройства за разреждане на остатъчните електрически заряди.

(2) В схемите на импулсните генератори за напрежение и ток и на каскадните генератори за постоянно напрежение трябва да се предвиждат устройства за автоматично заземяване на всички изводи при изключване на напрежението.

Чл. 456. Преди започване на изпитванията отговорният ръководител или изпълнителят на работата е длъжен да провери:

1. правилно ли е осъществена схемата;

2. как е извършено заземяването на всички елементи на схемата;

3. правилно ли са използвани защитните средства;

4. действието на сигналните устройства и блокировките;

5. има ли хора в изпитвателното поле.

Чл. 457. Преди подаване на изпитвателно напрежение в изпитвателното поле операторът е длъжен да даде предупредителни звукови и светлинни сигнали и да предупреди устно "подавам напрежение".

Чл. 458. Забранява се провеждането на изпитвания при неизправни блокировки и сигнализации. Разрешава се на отговорния ръководител да завърши започнато изпитване, ако възникналата неизправност на блокировките не застрашава безопасността на персонала.

Чл. 459. Преносимите кабели и проводници за свързване на изпитваните съоръжения и за осъществяване на временните схеми се подлагат периодично на външен оглед и изолацията им се изпитва периодично съгласно местна експлоатационна инструкция.

Чл. 460. (1) В захранващите вериги на изпитвателните електрически уредби трябва да се осигури възможност за не по-малко от две прекъсвания, едното от които да е видимо.

(2) По време на осъществяване на изпитвателната схема изводите за високо напрежение на изпитвателните трансформатори трябва да се заземяват със заземяващи ножове (в постоянните уредби) или с гъвкави заземяващи проводници с помощта на щанга (при временните уредби).

Чл. 461. Работите в изпитвателните станции и лабораториите се извършват:

1. при масови изпитвания - по типова програма;

2. по разпореждане на ръководителя на изпитвателната станция (лабораторията) - със записване в дневника;

3. в действащи електрически уредби - по наряд;

4. при научни изследвания - по специална програма;

5. по реда на изпълнение на учебните работи.

Чл. 462. Списъкът на работите, извършвани по типови програми, програмите и длъжностните инструкции се утвърждават от административния ръководител на предприятието, а при учебните работи - от ръководителите на катедрите или на предметните комисии или от директорите на съответните учебни заведения.

Чл. 463. Разрешава се извършването на масови изпитвания с напрежения над 1000 V от едно лице, когато изпитвателният стенд е ограден и е изключена възможността за допиране до тоководещи части под опасно напрежение.

Чл. 464. Измерването на диелектрични загуби и работите с високоволтови осцилографи и мостове трябва да се извършват, като се спазват правилата за безопасна работа в инструкцията на производителя.

Чл. 465. Всички електрически и механични изпитвания на електрически съоръжения и апарати (електрически машини, трансформатори, изолатори, кабели и др.) трябва да се извършват съгласно местни инструкции, в които се предвиждат мерки за защита на персонала от поражение от електрически ток и от други производствени опасности.

Чл. 591. Тази глава се отнася за техническата експлоатация на токоизправителни уредби с метални, живачни, механични и полупроводникови силови токоизправители.

Чл. 592. На вратите (на стените) на клетките (килиите) трябва да има надписи с поредния номер на агрегата, към който се отнася даденото съоръжение.

Чл. 593. Всички основни съоръжения на токоизправителните станции с мощност над 600 kW (живачни токоизправители, трансформатори, автомати и пр.), а също общите помощни съоръжения на станциите (трансформатори за собствени нужди, живачни помпи, двигатели и пр.) трябва да имат дистанционно управление и при необходимост - дистанционен контрол на режима.

Чл. 594. (1) Режимът на охлаждане на силициевите токоизправители се определя от производителя.

(2) При нарушаване на режима на охлаждане на силициевите токоизправители за по-дълго от допустимото време токоизправителите трябва да се изключват.

(3) При въздушно охлаждане на силициевите токоизправители температурата на охлаждащия въздух при номинално натоварване на токоизправителите не трябва да бъде по-висока от 35 градуса С. За всеки градус повишаване на температурата на охлаждащия въздух над 35 градуса С товарът на токоизправителя трябва да се намалява с по 1 на сто от номиналния.

Чл. 595. Анодните и катодните прекъсвачи, прекъсвачите на захранването, както и апаратите за прекъсване на електрическите вериги при къси съединения и обратни запалвания трябва да бъдат закрити от всички страни с огради.

Чл. 596. Не се допуска поставянето на контролни и силови кабели и шини в зоната на възникване на електрически дъги над анодните и катодните прекъсвачи и над прекъсвачите на захранването.

Чл. 597. При монтиране на нов тип прекъсвачи в стари килии се допуска да не се спазват установените в проектите габарити, като разстоянието до заземените части, проводници и др. не трябва да бъде по-малко от 0,2-0,3 m. При по-малки разстояния трябва да се поставят допълнителни дъгоустойчиви екрани.

Чл. 598. При сменяне на отделни силициеви вентили новомонтираните вентили трябва да имат същите параметри (тип, номинален ток, клас и група), както и останалите вентили от последователната верига.

Чл. 599. Натоварването, температурата и вакуумът на токоизправителите и състоянието на помощните вериги и апарати (възбуждане, охлаждане и др.) трябва да се контролират автоматично, когато технологичният процес позволява това.

Чл. 600. (1) Преди включване в работа монтираните разглобяеми и полуразглобяеми агрегати трябва да се прегледат, изпитат и настроят съгласно инструкциите и нормите на производителя.

(2) Агрегатът се приема за експлоатация, ако е работил непрекъснато 72 h с номинален товар.

Чл. 601. Включването в действие на вакуумните помпи на живачните токоизправители с разглобяема конструкция (работещи и резервни) трябва да се извършва в съответствие с местни инструкции.

Чл. 602. Мощните живачни токоизправители за електролизни устройства за напрежение до 825 V трябва да работят при товар, близък до номиналния. След престой (изключване) на токоизправителя в продължение на 1 до 24 h токоизправителят трябва да се натоварва постепенно до номиналната си мощност в продължение на 2 h, като едновременно се контролира температурата на корпуса му. След престой (изключване) на токоизправителя в продължение на повече от 1 до 5 денонощия той се включва под товар не по-голям от 25 на сто от номиналния и се натоварва до номиналната си мощност едновременно с повишаването на температурата му до номиналната в продължение на 5 h. След изключване на токоизправителя за срок, по-голям от 5 денонощия, преди включването му в работа той трябва да се "формова" с по-ниско напрежение до номиналния ток.

Чл. 603. За поддържане на висок фактор на мощността трябва да се работи с напълно отворени решетки на вентилите или да се включат дросели и да се регулира напрежението чрез захранващия трансформатор. Регулирането на напрежението посредством решетките на вентилите или дроселите с насищане се допуска, след като са изчерпани възможностите за регулиране на напрежението чрез трансформатора или когато се налага регулиране в границите на една степен на регулиращия трансформатор (за потребители, които изискват поддържането на строго определени параметри на тока и напрежението).

Чл. 604. Живачните токоизправителни агрегати с решетъчно управление или синхронно запалване трябва да имат схема за собствени нужди с източник на захранване, синхронни и синфазни източници за захранване на анодите на токоизправителя.

Чл. 605. В токоизправителната станция трябва да има местна инструкция за експлоатация на токоизправителните агрегати, съобразена с препоръките на производителя и с опита на експлоатацията.

Чл. 606. (1) В токоизправителната станция освен общ оперативен дневник трябва да се води и експлоатационен дневник за работата на всеки токоизправителен агрегат.

(2) В дневника на всеки агрегат се записват забелязаните нередности в работата на агрегата, ремонтите и прегледите (профилактични и по заявки), аварийните изключвания и прегледите (профилактични и по заявки), аварийните изключвания, състоянието на агрегата след аварийни изключвания (вакуум, температура, действие на охлаждащите уредби, режим и други наблюдения).

Чл. 607. Външен преглед на токоизправителите с почистване на детайлите и апаратурата от прах и откриване на външни дефекти се извършва с периодичност, определена от лицето, отговорно за енергийното стопанство на предприятието, но най-малко 1 път на 3 месеца.

Чл. 608. Текущ ремонт на живачните токоизправители с проверка на действието и състоянието на системите за запалване, възбуждане, решетъчно управление, технологично охлаждане, автоматика, релейна защита, с проверка на състоянието на отводите, контактите и съединенията на помощните и силовите вериги се извършва най-малко 1 път в годината.

Чл. 609. Щангите за измерване и контрол на вакуумметрите, показателите за обратни запалвания и др. трябва да се изпитват в съответствие с изискванията на правилата за ползване и изпитване на защитни средства, използвани в електрическите уредби.

Чл. 610. (1) Помощните вериги, електрически свързани с веригите на катодите за запалване и възбуждане, с веригите на решетките, както и с веригите, електрически свързани с корпусите на токоизправителя (или на живачната помпа, електрическия вакуумметър и др.), трябва да се захранват през специален разделящ трансформатор.

(2) Веригите, които са положени по корпуса на токоизправителя, без да са свързани с него, но които могат да се окажат с потенциала на корпуса при повреда на изолацията им, не трябва да се захранват от специален разделящ трансформатор.

Чл. 611. (1) Изпитването на изолацията на всеки елемент на агрегата се извършва преди въвеждането му в експлоатация, а след това - най-малко 1 път на 3 години.

(2) Стойностите на изпитвателните напрежения трябва да бъдат, както следва:

1. за анодната верига по отношение на заземените части:

а) при нулева схема - 3U + 5000 V (U е работното напрежение на изправения ток, V);

б) при мостова схема - 1,5U + 5000 V;

2. за катодната верига по отношение на заземените части:

а) при нулева схема 2U + 1000 V, но не по-малко от 3000 V;

б) при мостова схема - 1,5U + 1000 V;

3. за веригите за управление - 2000 V.

(3) Изпитването се извършва с напрежение с промишлена честота в продължение на 1 min.

(4) При изпитване на изолацията силициевите вентили трябва да бъдат свързани накъсо.

Чл. 612. (1) Изолацията на проводниците или шините от вторичната намотка на трансформатора до анодите на живачните токоизправители трябва да издържа изпитвателно напрежение 3U + 5000 V.

(2) Изолацията се изпитва с напрежение с промишлена честота в продължение на 1 min. Периодичността на изпитването е най-малко 1 път на 3 години.

Чл. 613. (1) Веднъж в годината се извършва текущ ремонт, който включва проверка и изпитване на изолацията на помощните и силовите вериги на помпите, разглобяване на дифузната помпа, сменяне на маслото в маслената помпа, проверка на граничния вакуум на помпите, разглобяване и почистване на охладителната система с преглеждане и почистване на тръбната решетка на водното охлаждане, разглобяване на водната помпа и сменяне на уплътнителните салници.

(2) Производителността на помпите се измерва при ремонт на помпите или при признаци за влошаване на тяхната работа.

Чл. 614. (1) Основен ремонт на живачните токоизправители се прави най-малко 1 път на 6 години.

(2) Не се препоръчва отварянето на разглобяемите вакуумни токоизправители при основен ремонт. Разглобяемите токоизправители се отварят, когато през последните 6 години експлоатация, предхождащи основния ремонт, обратните запалвания са над 10.

(3) Извънреден основен ремонт с отваряне на разглобяемите многоанодни токоизправители се извършва, ако за един месец броят на обратните запалвания е над 10. При едноанодни конструкции на отваряне подлежат отделни вентили, които имат над 10 обратни запалвания за един месец.

Чл. 615. (1) Преди основен ремонт трябва да се състави ведомост за дефектите със списък на откритите по-рано дефекти и неизправности на агрегата.

(2) Едновременно с основния ремонт на токоизправителя се прави основен ремонт на всички електрически съоръжения, които се отнасят към него.

Чл. 616. След основен ремонт на живачни разглобяеми токоизправители с отваряне на вакуумните части трябва да се извърши специална формовка с номиналния ток. Формовката се извършва по специални инструкции от производителя. Токоизправителят се счита за формован, ако при товари над 25 на сто от номиналния вакуумът не се влошава с повече от 0,13 Ра в продължение на 15 min.

Чл. 617. След основен ремонт на живачни разглобяеми токоизправители трябва да се направи проверка на херметичността в границите на изпомпването и на производителността на вакуумните помпи (ако има такива), да се провери и изпита изолацията на всички елементи, да се сфазират решетката, главните аноди на възбуждането, запалването, да се провери работата на схемата и на устройствата за режимна автоматика и защита, да се снеме волт-амперната характеристика на агрегата, да се определи равномерността на натоварване на отделните фази (аноди) на токоизправителя.

Чл. 618. След основен ремонт на живачни токоизправители се съставя акт за извършените работи. При отваряне на вакуумните части извършените работи се записват в експлоатационния дневник.

Чл. 619. При отваряне на вакуумните части живакът от живачния токоизправител и от живачната помпа трябва да се извади и да се събере в специална херметично уплътнена стоманена колба. След сглобяване и преди уплътняване на вакуумните части се налива нов, сух, химически чист живак. Химическото почистване на живака се извършва по специална инструкция и в специално съоръжено помещение.

Чл. 620. (1) Всички видове ремонти на токоизправители трябва да се извършват при пълно изключване на напрежението с оформяне на наряд за извършените работи.

(2) Задължително е поставянето на преносими заземления от всички страни, откъдето може да се подаде напрежение към мястото на работата. Захранващата мрежа за собствени нужди на токоизправителя трябва да се включва и изключва в зависимост от необходимостта.

(3) В токоизправителни уредби с номинален ток до 50 kА и постоянно напрежение на празен ход до 1000 V, при които поставянето на късосъединители не е ефикасно обезопасяващо средство, е необходимо между ножовете и челюстите на изключените разединители на страната на постоянния ток да се поставят изолационни подложки.

Чл. 621. В уредби за променливо напрежение, за които се налага сеченията на преносимите късосъединители (от гледна точка на термичната им устойчивост) да бъдат 100 mm2 и по-големи, трябва да се монтират стационарни заземяващи ножове с блокировка, която да не позволява включването им при наличие на напрежение и включване на масления прекъсвач при включени заземяващи ножове.

Чл. 622. (1) В уредби с няколко токоизправителя ремонтът на един токоизправител или на част от агрегат се допуска само ако тази част е изключена от всички страни с видимо прекъсване на електрическите вериги и са поставени преносими заземления (или са взети други равностойни мерки).

(2) Мястото за извършване на ремонтните работи трябва да се отдели от работещата част на агрегата с преносими огради и паравани.

Чл. 623. Преглед на живачен токоизправител, когато неговите помощни вериги (решетка, възбуждане и др.) се намират под напрежение, трябва да се извършва, като се стои на диелектричен килим, не се допира корпусът едновременно с две ръце и се използват инструменти с изолирани дръжки и диелектрични ръкавици.

Чл. 624. (1) Настройването и изпитването на токоизправителите (сфазировка, проверка на равномерността на натоварването на фазите с токоизмервателни клещи и др.) се организират и провеждат без изключване на напрежението, като се използват изолационни щанги, разделящи трансформатори, диелектрични ръкавици и галоши.

(2) Работите без изключване на напрежението се извършват по наряд съгласно изискванията на нормативните актове по безопасност на труда. Отговорният ръководител на работата (с пета квалификационна група) не взема непосредствено участие в работата, а само ръководи работата и контролира действията на работещите и непосредственото изпълнение на операциите.

(3) Списъкът на работите, които се извършват без изключване на напрежението, се определя от отговорника за техническата експлоатация на енергообзавеждането на предприятието и се съгласува с техническата инспекция на профсъюзите.

Чл. 647. (1) Тази глава се отнася за техническата експлоатация на всички устройства за защита от пренапрежения на електрическите уредби за променливо напрежение до 220 kV.

(2) Устройствата за защита от пренапрежения трябва да удовлетворяват изискванията на Наредбата за устройство на електрическите уредби.

Чл. 648. Системите за защита от пренапрежения трябва да бъдат комплектувани със следната техническа документация:

1. проект за защитната инсталация, съгласуван с електроснабдителното предприятие и с органите за пожарна безопасност;

2. протокол за изпитване на вентилните отводи до и след монтажа им;

3. протокол за монтиране на тръбните отводи;

4. протоколи за измерването на преходното съпротивление на заземленията на защитните устройства.

Чл. 649. Организацията, която експлоатира защитните устройства, трябва да разполага с данни за:

1. разположението на вентилните, тръбните и искровите отводи (тип на отвода, разстояние по проводниците от вентилните отводи до силовите и измервателните трансформатори и разединителите);

2. заземителните съпротивления на стълбовете, на които са монтирани мълниезащитни устройства;

3. големината на специфичното електрическо съпротивление на почвата в близост до подстанциите;

4. пресичането на въздушните линии с други електропроводни и съобщителни линии, отклонения от въздушни мрежи, положени кабели и др.

Чл. 650. (1) Проверка с демонтиране на тръбните отводи, които през зимния период се оставят включени, се извършва 1 път на 3 години.

(2) Върхова ревизия без демонтиране на тръбните отводи в зоните с интензивно замърсяване се извършва по местна инструкция. След гръмотевичния сезон задействалите отводи се подлагат на извънредна проверка с демонтиране.

Чл. 651. Вентилните и тръбните отводи трябва да се изпитват периодично в срокове, установени в местна инструкция, но най-малко 1 път на 3 години. Вентилните отводи за защита на въртящи се машини се изпитват ежегодно.

Чл. 652. При профилактични изпитвания на вентилните отводи трябва да се извършват:

1. измерване на съпротивлението на отводите с мегаомметър за 2500 V - 1 път на 3 години и при ремонт на съоръжението, към което е включен отводът; оценката за състоянието на отвода се извършва чрез съпоставяне на стойността на съпротивлението с резултатите от предишните измервания;

2. измерване на тока на проводимостта при прилагане на постоянно напрежение; измерванията се извършват за всички отводи 1 път на 3 години, а също и след разместването им или след основен ремонт; извънредни измервания се извършват и в случаите, когато измерванията с мегаомметър показват значително (30 на сто и повече) изменение на съпротивлението на отвода;

3. измерване на пробивното напрежение на искровите междини при промишлена честота - 1 път на 6 години.

Чл. 653. Оглед на тръбните отводи, монтирани на ВЛ, се извършва от земята при:

1. всеки пореден обход на ВЛ;

2. изключване на ВЛ или при задействане на устройството за АПВ след гръмотевична буря, ако има съмнение за пробив в изолацията (земно съединение).

Чл. 654. Оглед на средствата за защита от пренапрежения се извършва:

1. в подстанции с дежурен персонал - по време на поредния обход, а също и след гръмотевична буря, причинила трайно земно съединение;

2. в подстанции без постоянен дежурен персонал - при огледа на всички съоръжения.

Чл. 655. Тръбните отводи, монтирани на изводите в подстанциите, се оглеждат от дежурния персонал периодично заедно с основните съоръжения, а също и след гръмотевична буря в района на подстанцията.

Чл. 656. (1) В мрежи, които работят с компенсация на капацитивните токове, напрежението на несиметрия не трябва да превишава 0,75 на сто от фазното напрежение.

(2) При нормален режим (без земно съединение) напрежението спрямо земя на звездния център на мрежата не трябва да надвишава:

1. продължително време - 15 на сто от фазното напрежение;

2. за 1 h - 30 на сто от фазното напрежение.

(3) Намаляването на напрежението на несиметрия и напрежението спрямо земя на звездния център се извършва чрез изравняване на капацитетите на фазите спрямо земята.

Чл. 657. Не се допуска изключване на дъгогасителните реактори при земно съединение в мрежата.

Чл. 658. Предприятията, които се захранват от мрежа с компенсация на капацитивните токове, трябва незабавно да уведомяват оперативния персонал на електроенергийната система за измененията в конфигурацията на собствените си мрежи, за да се пренастройват своевременно дъгогасителните реактори.

Чл. 659. Трансформаторите в трансформаторните подстанции с напрежение 6-20 kV, които се захранват от въздушни линии, трябва да бъдат защитени от атмосферни пренапрежения чрез един комплект вентилни и искрови отводи, монтирани на страната на по-високото напрежение на трансформатора (на въвода или на шините на подстанцията) и с един комплект вентилни или искрови отводи на страна 0,4 kV. Допуска се и монтирането на отводите на първия стълб на изводите 0,4 kV.

Чл. 660. (1) Неизползваните намотки за ниско напрежение на силовите тринамотъчни трансформатори трябва да бъдат съединени в симетрична схема "звезда" или "триъгълник" и заземени в звездния център или в произволно избрана точка на намотките (ако не е предвидена защита на тези намотки от пренапрежения).

(2) Неизползваните намотки за средно напрежение трябва да бъдат защитени с вентилни отводи на всяка фаза независимо от схемата на свързването на намотките.

Чл. 661. Ежегодно преди настъпването на гръмотевичния период трябва да се извършва проверка на схемите на мълниезащитата, като се отбележат извършените или предстоящите изменения.

Чл. 662. Тази глава се отнася за техническата експлоатация на заземителни уредби, разглеждани само като елемент от мерките за защита срещу поражения от електрически ток, които трябва да отговарят на изискванията на Наредбата за устройство на електрическите уредби.

Чл. 663. Всяка намираща се в експлоатация заземителна уредба трябва да има паспорт, съдържащ чертеж на уредбата, основните й технически данни, данни за резултатите от проверките на състоянието и за характера на извършените ремонти и изменения.

Чл. 664. При приемане и въвеждане в експлоатация на нови заземителни уредби организацията изпълнител трябва да представи следната документация:

1. изпълнителни чертежи и схеми на заземителната уредба с разположението на подземните й елементи;

2. актове за подземните работи по полагането на елементите на заземителната уредба;

3. протоколи за предавателно-приемателни изпитвания на заземителната уредба по норми и обем, предвидени в Наредбата за устройство на електрическите уредби.

Чл. 665. Заземителните проводници трябва да бъдат защитени от корозия.

Чл. 666. Заземителните проводници, разположени в помещения, трябва да бъдат достъпни за контрол, с изключение на заземителните проводници, разположени в тръби.

Чл. 667. (1) За временно заземяване на изключени тоководещи части на ремонтиращи се електрическите уредби се използват преносими заземители, отговарящи на съответните стандарти.

(2) В близост до всички места, където се изисква поставяне на временни заземители при извършване на ремонти и други работи, трябва да има специално почистени и смазани с вазелин части от заземителната инсталация за присъединяване на преносимите заземители.

Чл. 668. Техническото състояние на заземителната уредба трябва да се контролира периодично, като се извършват:

1. външен оглед на видимите части на заземителната уредба;

2. оглед за целостта на веригите между заземителя и заземените съоръжения и отстраняване на прекъсвания и лоши контакти;

3. проверка на пробивните предпазители на трансформаторите;

4. измерване на преходното съпротивление към земя на заземителната уредба;

5. измерване на съпротивлението между фазовия и нулевия проводник;

6. проверка на съединенията на заземителната уредба с естествените заземители;

7. проверка на степента на корозиране на намиращите се в земята елементи на заземителната уредба чрез разкопаването им по избор.

Чл. 669. (1) Външният оглед на заземителната уредба трябва да се извършва заедно с огледа на електрическите съоръжения в разпределителните устройства, трансформаторните подстанции, в цеховите и другите електрически уредби.

(2) Забелязаните повреди и неизправности и взетите мерки се вписват в дневника на заземителната уредба и в оперативния дневник.

Чл. 670. (1) Проверки за наличието на електрическа верига между магистралите на заземителната уредба и заземените съоръжения, а също на състоянието на пробивните предпазители трябва да се извършват при всеки ремонт на съоръженията или при преместването им. Състоянието на пробивните предпазители трябва да се проверява при всяко тяхно задействане.

(2) Проверка на сигурността на връзките и измерване на преходното съпротивление към земя на естествените и изкуствените заземители се извършват след всеки техен ремонт.

Чл. 671. (1) Измерване на съпротивленията на заземителните уредби в подстанциите и проверка на състоянието на заземителните уредби се извършват непосредствено след монтажа, в първата година от експлоатацията и по-нататък - най-малко 1 път на 3 години, а за стълбовете на въздушните електропроводни линии за напрежение над 1000 V - в деветата година на експлоатацията и след това - 1 път на 6 години.

(2) Съпротивлението на заземителите, подложени на интензивна корозия, трябва да се измерва през по-малки интервали от време. Периодичността на измерванията се определя от отговорника на енергийното стопанство на предприятието (организацията).

(3) При откриване на признаци за корозия на отделни части на заземителната уредба редът за подмяната им или мерките за защитата им от корозия се определят от отговорника за техническата експлоатация на енергообзавеждането.

Чл. 672. (1) Измерването на съпротивлението спрямо земя на заземителните уредби на цеховите електрически уредби трябва да се извършва най-малко 1 път в годината.

(2) Заключението за резултатите от измерването се вписва в дневника за заземителната уредба.

Чл. 673. Обхватът на изпитванията на заземителните уредби в експлоатация и допустимите стойности на преходните съпротивления спрямо земя са съгласно приложение № 9.

Чл. 674. (1) В електрическите уредби с директно заземен звезден център за напрежение до 1000 V, в които се прилага зануляване, периодично трябва да се измерва импедансът на защитния контур "фаза-защитен проводник" или "фаза-проводник PEN" и да се определя ефективността на зануляването съобразно критериите и показателите, определени в Наредбата за устройство на електрическите уредби.

(2) Измерването и оценката съгласно ал. 1 за стационарните електрически уредби се извършват с периодичност, определена в проекта за съответната електрическа уредба или за част от нея или съобразно местните инструкции, които отразяват специфичните особености на отделни потребители, специфичните изисквания на браншови правила за безопасност и др., както и след основен ремонт на уредбите.

(3) Измерването и оценката съгласно ал. 1 за електрическите уредби с временен характер на монтаж и експлоатация се извършват с периодичност, определена в местните инструкции, както и:

1. при всяко първоначално въвеждане в експлоатация на уредби, съоръжения, машини, апарати, инсталации и др.;

2. след всяко преместване и въвеждане в експлоатация на ново работно място на съоръжения, машини, апарати и др.;

3. след ремонти и преустройства, оказващи влияние върху ефективността на зануляването.

Чл. 675. Когато преходното съпротивление на заземителите и специфичното съпротивление на почвата се измерват през лятото - при голямо изсъхване на почвата, или през зимата - при замръзнала почва, измерените стойности трябва да се коригират със сезонен коефициент.

Чл. 733. Прахоприготвящите уредби трябва да осигуряват непрекъснато подаване към горелките на въглищен прах с необходимите едрина, влажност и количество.

Чл. 734. Оптималните стойности на производителността на прахоприготвящата уредба, на едрината и на влажността на въглищния прах се определят въз основа на заводските характеристики и на експлоатационните изпитвания.

Чл. 735. (1) Експлоатационният режим на прахоприготвящите уредби трябва да изключва възможността за отлагане на прах по елементите им.

(2) Преди пускане в действие и преди ремонт всички съоръжения от прахоприготвящата уредба трябва да бъдат огледани. Откритите тлеещи отлагания трябва да бъдат незабавно ликвидирани.

(3) Забранява се пускането в действие на прахоприготвяща уредба при наличие на тлеещи отлагания.

Чл. 736. Отворите и преградите на прахоприготвящите уредби трябва да се откриват постепенно, за да се избягва експлодиране или възпламеняване на праха.

Чл. 737. При експлоатация на прахоприготвящите уредби е необходимо да се контролират:

1. непрекъснатото постъпване на гориво в мелницата;

2. нивото на праха в бункера, което не трябва да бъде по-ниско от 1/3 от височината на бункера (за осигуряване на нормална работа на праховия питател);

3. температурата на праха в бункера;

4. техническото състояние на изключените участъци от уредбата и спрените вентилатори (не се допуска натрупване по тях на прах и тлеещи отлагания);

5. изправността на предпазните клапани - състоянието им трябва да се проверява всяка смяна;

6. плътността на тръбопроводите и на елементите на уредбата, включително на люковете за оглед и почистване (просмукванията на въздух и изтичането на прах трябва да се отстраняват незабавно).

Чл. 738. Забранява се отварянето на отворите и люковете за ревизия на работеща уредба.

Чл. 739. На прахоприготвящите уредби за всички видове въглища (освен за антрацит и полуантрацит) трябва да се монтират предпазни клапани. На уредбите за антрацит и полуантрацит се монтират предпазни клапани:

1. когато разпалващото или второто работно гориво е газ;

2. когато се изгарят няколко вида гориво и едно от тях изисква монтиране на предпазни клапани.

Чл. 740. Предпазните клапани и отклоненията от тях трябва да се монтират по такъв начин, че да е изключена възможността за попадане на изхвърлени при взрива газове към работните места и проходите, към КЛ, мазуто-проводите, газопроводите и маслопроводите.

Чл. 741. Влажността на въглищния прах трябва да бъде, както следва:

1. на антрацитните, полуантрацитните и постните въглища - по-ниска от хигроскопичната;

2. на черните и кафявите въглища, чиято хигроскопична влажност е равна или превишава 40 на сто от работната влажност - не по-ниска от 50 на сто от хигроскопичната;

3. на кафявите въглища, чиято хигроскопична влажност е по-малка от 40 на сто от работната влажност - не по-ниска от хигроскопичната.

Чл. 742. Влажността на праха за всяка уредба се определя с оглед осигуряване на непрекъснато изтичане на праха.

Чл. 743. Едрината и влажността на въглищния прах се контролират чрез вземане на проби от праха от всяка работеща прахоприготвяща уредба най-малко 1 път на денонощие (за антрацит и полуантрацит - 1 път на смяна).

Чл. 744. (1) В уредби с непосредствено вдухване на праха качеството на праховъздушната смес се регулира чрез количеството на сушилния агент, преминаващ през мелницата, и чрез положението на регулиращите органи към сепаратора за прах и се контролира чрез температурата на праховъздушната смес след мелницата.

(2) Температурата на сушилния агент на изхода от мелницата не трябва да превишава:

1. при уредби с бункер за прах и сушене с въздух:

а) за постни въглища - 130 градуса С;

б) за черни и кафяви въглища - 70 градуса С;

в) за антрацити и полуантрацити - температурата не се ограничава;

2. при уредби с бункер за прах и сушене със смес от въздух и димни газове - за кафяви и черни каменни въглища - 80 градуса С;

3. при уредби с непосредствено вдухване на прах и сушене с въздух:

а) за черни въглища - 130 градуса С;

б) за кафяви въглища - 100 градуса С;

4. при уредби с непосредствено вдухване на прах и сушене със смес от димни газове и въздух:

а) за черни въглища - 170 градуса С;

б) за кафяви въглища - 140 градуса С.

Чл. 745. При подаване в пещта на прах с горещ въздух температурата на въздуха не се ограничава освен за черни въглища със съдържание на летливи вещества 15 на сто и повече, при които температурата на праховъздушната смес пред горелката не трябва да превишава 160 градуса С.

Чл. 746. Всички прахопроводи и елементи на прахоприготвящите уредби, включително люковете за оглед и почистване, трябва да бъдат плътни.

Чл. 747. Просмукването на въздух в прахоприготвящата уредба (в проценти от количеството на сушилния агент) не трябва да превишава стойностите, определени от производителя.

Чл. 748. (1) За поддържане на оптимален режим топковите мелници периодично се дозареждат с топки. В съответствие с местна инструкция в мелниците се добавят термично обработени топки с твърдост по Бринел над 400 единици и с диаметри 25, 30 и 40 mm.

(2) Заменянето, добавянето, претеглянето и пресортирането на топките се извършват в съответствие с местна инструкция. При пресортирането топките с диаметър под 15 mm се отстраняват.

Чл. 749. При сушене с пара трябва да се осигурява оптимален режим на работа на прахоприготвящите уредби, поддържане на необходимите параметри на парата, липса на засядания на гориво в тръбите.

Чл. 750. След предварително очистване кондензатът от парата трябва да се връща в захранващата система.

Чл. 751. За да не се допусне слепване на праха в бункера, прахът трябва периодично да се изразходва до минимално допустимото ниво. Периодичността на изразходването се определя с местна инструкция.

Чл. 752. В зависимост от марката на горивото и склонността на праха към слепване трябва да се определя допустимата продължителност на съхраняване на праха в бункера. Преди спиране на котела и на прахоприготвящата уредба за продължително време трябва да се изразходва всичкият прах от бункера. При основен ремонт на котела трябва да се извършат пълно почистване, оглед и ремонт на бункерите.

Чл. 753. Забранява се изхвърлянето на смесен с прах въздух в горивната камера на неработещ котел.

Чл. 754. След спиране на котела бункерите се изпразват, като въглищният прах се отвежда по тръбопровод в канала на хидравличното сгуроизвозване.

Чл. 755. Преди да бъдат спрени, шнековите и другите устройства за транспортиране на прах трябва да бъдат освободени, като намиращият се в тях прах се изпрати в бункерите.

Чл. 756. (1) Износващите се детайли на прахоприготвящата уредба (биещи шини, държачи на биещите шини, брони, работни колела, валци, дискове, уплътнители и др.) се преглеждат по график и при нужда се подменят или ремонтират.

(2) Защитните детайли върху бързоизносващите се участъци (колена на прахопроводи, отвори на сепаратори и др.) трябва да се поддържат в изправност.

Чл. 757. В помещенията на прахоприготвящите уредби и съоръжения се разрешават заваръчни работи само на тежки и обемисти техни детайли и при условие че съоръженията са изключени от работа и почистени от въглищен прах.

Чл. 758. Основен ремонт на прахоприготвящите уредби и съоръжения се извършва като правило едновременно с основния ремонт на котлите, а текущ ремонт - при необходимост.

Чл. 759. При техническата експлоатация на котлоагрегатите трябва да се осигуряват:

1. сигурно действие на всички основни и спомагателни съоръжения;

2. номинални паропроизводителност и параметри на парата;

3. икономичен и безшлаков режим на работа.

Чл. 760. (1) След завършване на монтажа на нововъвежданите в експлоатация котлоагрегати с налягане 10 МРа и по-голямо заедно с основните тръбопроводи и другите елементи на питателния тракт се подлагат на водно-химична промивка. Преди въвеждането им в експлоатация котлоагрегатите с налягане до 10 МРа трябва да се подлагат на алкализиране.

(2) Непосредствено след химичната промивка и алкализирането трябва да се вземат мерки за защита на нагревните повърхности от корозия при дълъг престой. За състоянието на котлоагрегатите се изготвят протоколи.

Чл. 761. (1) Преди пускане в действие на котел след ремонт или след продължителен престой трябва да се провери изправността на всички спомагателни съоръжения и устройства.

(2) Котелът се пуска в действие под ръководството на началника на смяната или на старши-машиниста на котелния цех, а след ремонт - под ръководството на отговорника на енергийното стопанство (началника на котелния цех или негов заместник).

Чл. 762. (1) Преди разпалването котлоагрегатът се напълва с деаерирана вода.

(2) При пълнене с вода на неизстинал котел с естествена циркулация температурата на питателната вода пред барабана не трябва да се различава с повече от 40 градуса С от температурата на стените му. При по-голяма разлика в температурите пълненето на котела с вода се забранява.

Чл. 763. Пълненето на правотоков котел с вода, отделянето на въздуха и промиването му трябва да се извършват:

1. при разделен (сепараторен) режим на разпалване - в участък пред монтирания в тракта на котела шибър;

2. при правотоков режим на разпалване - по целия тракт.

Чл. 764. При разпалването разходът на вода трябва да е равен на 30 на сто от номиналния разход, ако в инструкцията на производителя не е посочена друга стойност.

Чл. 765. (1) Преди разпалване и след спиране на котли, изгарящи газ и мазут, пещта и всички газоходи, включително рециркулационните, трябва да се вентилират посредством димните и въздушните вентилатори съобразно предвидената в проекта продължителност. При изгаряне на твърди горива газоходите се вентилират в продължение на не по-малко от 5 min само посредством димните вентилатори. При кратковременно (до 30 min) спиране на котлоагрегата се допуска вентилиране на пещта непосредствено преди пускане.

(2) Не се допуска вентилирането повече от 15 min на барабанните котли с налягане 10 МРа и по-голямо.

Чл. 766. Преди разпалването на котли с газово гориво отклонението от газопровода, което служи за включване на котела, трябва да бъде продухано с газ чрез газова свещ.

Чл. 767. (1) При разпалване на котли с паропроизводителност над 230 t/h, на всички котли, работещи с газ или мазут, и на праховъглищни котли с пряко вдухване димните и въздушните вентилатори трябва да се включат в действие в началото на разпалването.

(2) Когато разпалването на котли за твърдо гориво с паропроизводителност 230 t/h се извършва с мазут, включването на въздушните вентилатори може да се извърши при температура на димните газове пред втората степен на въздухонагревателя около 350 градуса С.

Чл. 768. От началото на разпалването на котела трябва да се контролира нивото на водата в барабана. Продухване на горните водопоказателни уреди трябва да се извършва съгласно проекта.

Чл. 769. Разпалването на котела се извършва в зависимост от топлинното му състояние по графика за пускане в действие. Графикът за пускане в действие се съставя въз основа на резултатите от изпитването на пусковите режими и с отчитане на конструктивните особености на съоръженията.

Чл. 770. При разпалване нагревните повърхности в пещта трябва да се нагряват равномерно.

Чл. 771. При разпалване на котела от студено състояние (след ремонт) трябва да се проведат наблюдения за топлинно изместване на барабаните и колекторите, а при разпалване на котли с налягане на парата над 0,07 MРa или вода с температура над 115 градуса С - и за температурата на метала на барабана.

Чл. 772. Разликата между температурите на горната част и на дъното на барабана не трябва да превишава 40 градуса С. За предотвратяване на температурни неравномерности барабанът трябва да се нагрява с пара или с вода от странични източници или да се използват други средства за намаляване на температурните разлики.

Чл. 773. Ако преди пускането в действие на котела са били разглобявани фланцови съединения и отвори, при достигане на налягане 0,3-0,5 МРа трябва да се извърши притягане на болтовите съединения. Забранява се притягане на болтовите съединения при по-високи налягания.

Чл. 774. Включването на котела към общия паропровод се извършва след основно дрениране и прогряване на свързващия паропровод. При включване налягането в барабана на котела трябва да бъде близко до налягането в общия паропровод.

Чл. 775. Когато съдържанието на летливи вещества във въглищата е по-малко от 15 на сто, допуска се подаването на въглищен прах да започне при топлинно натоварване на пещта с разпалващо гориво не по-малко от 30 на сто от номиналното. Когато съдържанието на летливи е над 15 на сто, разрешава се подаването на прах да започне при по-малко топлинно натоварване, при което се осигурява устойчиво възпламеняване на праха.

Чл. 776. Котелът трябва да работи в съответствие с режимната карта, която се съставя въз основа на изпитвания и се коригира след реконструкция на котела или при променяне на марката на горивото.

Чл. 777. При работа на котела трябва да се поддържа топлинен режим, осигуряващ във всяка степен и във всеки поток на първичния и вторичния паропрегревател допустимата температура на парата.

Чл. 778. При работа на котела не бива да се превишава горното гранично ниво на водата в барабана, определено от производителя и коригирано въз основа на експлоатационни наблюдения или изпитвания. Най-ниското гранично ниво се определя от производителя.

Чл. 779. (1) Нагревните повърхности на котелния агрегат от страната на димните газове трябва да се поддържат чисти.

(2) Механизираните устройства за почистване на нагревните повърхности трябва да бъдат в постоянна готовност за действие.

Чл. 780. При работа на котела трябва да бъдат осигурени:

1. равномерно подаване на въздух във всички секции на въздухоподгревателя при работа на който и да е от паралелно включените в тракта нагнетателни вентилатори; преминаването на въздуха през неработещите нагнетателни вентилатори трябва да е невъзможно;

2. равномерно изсмукване на газове по цялата широчина на котлоагрегата при работа на който и да е от паралелно включените в тракта димосмукатели; преминаването на газове през неработещите димосмукатели трябва да е невъзможно;

3. икономично регулиране на димосмукателите и вентилаторите; забранява се използването на дроселните клапи за регулиране.

Чл. 781. В котли с производителност 160 t/h и повече с основно гориво сернист мазут мазутът трябва да изгаря при малки (2-3 на сто) излишъци на въздух в пещта, като задължително се изпълни комплексът от мероприятия за привеждане на котела в този режим (подготовка на горивото, реконструкция на горелките и дюзите, уплътняване на пещта, монтиране на допълнителни уреди за контрол и регулиране на горивния процес).

Чл. 782. Преди монтирането им механичните мазутни горелки трябва да се изпитат на воден стенд, за да се проверят производителността и качеството на разпрашването. Забранява се използването на непроверени горелки.

Чл. 783. В котелните цехове трябва да се съхраняват резервни разпалващи и основни горелки.

Чл. 784. (1) Температурата на постъпващия във въздухоподгревателя въздух трябва да бъде:

1. за влажни несернисти горива - с 10 градуса С по-висока от точката на втечняване на съдържащите се в димните газове водни пари;

2. за сухи несернисти горива - не по-ниска от 30 градуса С.

(2) При работа на котлите със сернисти горива (с редуцирано съдържание на сяра 0,2 на сто и повече) температурата на въздуха на входа на основния въздухоподгревател трябва да се избере така, че да се осигурява защита на нагревните повърхности от корозия и наслояване на пепел. При избора на тази температура се вземат под внимание корозионните характеристики на димните газове.

Чл. 785. При изгаряне на сернист мазут с малък излишък на въздух в пещта температурата на въздуха пред тръбните въздухоподгреватели трябва да бъде не по-ниска от 70 градуса С, а пред регенеративните въздухоподгреватели - не по-ниска от 60 градуса С.

Чл. 786. В котли, изгарящи мазут като основно или резервно гориво, трябва да бъдат постоянно готови за действие уредба за отстраняване на отлаганията върху конвективните нагревни повърхности и устройствата за измиване на регенеративните въздухопроводи, за събиране, неутрализиране и отвеждане на обмивните води. Не се разрешава пускането в действие на мазутни котли при неизправна очистваща уредба.

Чл. 787. Забранява се употребата на мазутни горелки без осигурено подаване на въздух към тях.

Чл. 788. При продухването с пара на механични горелки и мазутопроводи трябва да е изключена възможността за подаване на мазут в паропровода.

Чл. 789. Зидарията на котелните агрегати трябва да се поддържа в изправно състояние. При температура на обкръжаващия въздух +25 градуса С температурата на повърхността на зидарията не трябва да превишава 55 градуса С.

Чл. 790. Топлинните загуби на повърхността на зидарията на новомонтираните котли не трябва да надхвърля 350 W/m2 (300 kcal/m2h).

Чл. 791. Пещта и целият газов тракт на котлоагрегата трябва да бъдат плътни.

Чл. 792. Просмукването на въздух в газовия тракт от изхода на паропрегревателя (в точка с температура не по-висока от 600 градуса С) до изхода на димосмукателя при всички натоварвания на котела (без отчитане на просмукването в прахоуловителя) не трябва да превишава:

1. при тръбен въздухоподгревател - 10 на сто;

2. при регенеративен въздухоподгревател - 20 на сто.

Чл. 793. Просмукването на въздух в електрофилтрите не трябва да надвишава 10 на сто, а в циклонните или мокрите прахоуловители - 5 на сто от проектния дебит на въздуха.

Чл. 794. Просмукването на въздух трябва да се контролира чрез огледи на уредбите и чрез контролни газови анализи, извършвани най-малко 1 път в месеца, а така също и преди и след текущ и основен ремонт. Неплътностите на пещта и газоходите на котела трябва да се отстраняват както при работещ котел (където това е възможно по условията за безопасност), така и при спрян котел.

Чл. 795. Експлоатационни изпитвания на котлите се провеждат при въвеждането им в експлоатация след извършени конструктивни изменения, при преминаване към изгаряне на друг вид или марка гориво и за изясняване на причините за отклонения от нормалните параметри.

Чл. 796. Котлите трябва да имат необходимите приспособления за провеждане на експлоатационни изпитвания.

Чл. 797. При изваждане на котела в резерв трябва да се вземат мерки за консервиране на пароводния тракт - запълването му с деаерирана вода или с азот под налягане. Когато предполаганата продължителност на спирането надхвърля 3 денонощия, при напълването с вода е необходимо да се добавят консервиращи реагенти.

Чл. 798. В процеса на охлаждането при спиране на правотоков котел трябва да се извърши водна промивка с последваща консервация.

Чл. 799. Паропрегревателите на котлите с естествена циркулация трябва да се промиват с кондензат или с обезсолена вода. Продължителността на периодите между промивките се определя въз основа на опита от експлоатацията.

Чл. 800. Забранява се ускореното охлаждане на барабана на спрян котел чрез доливане и източване на вода.

Чл. 801. Източването на водата от спрян котел с естествена циркулация се разрешава, след като налягането в котела се изравни с атмосферното, а при наличие на валцови съединения - при температура на водата не по-висока от 80 градуса С.

Чл. 802. Водата от спрян правотоков котел може да се източва при налягане, по-високо от атмосферното, като максималната стойност на това налягане се определя в зависимост от конструкцията на дренажите и разширителя.

Чл. 803. При спиране на котела и след вентилирането му всички шибри на газовъздушния тракт, отвори, люкове и направляващи апарати на засмукващите и нагнетяващите устройства трябва да бъдат плътно затворени.

Чл. 804. При продължителен престой на напълнения с вода котел през зимния период трябва внимателно да се контролира плътността на газовъздушния тракт, на нагревните повърхности и на техните продухващи и дренажни устройства, както и на импулсните линии на пароводния тракт. Трябва да се вземат мерки за подгряване на водата в котела и за поддържане на положителна температура вътре в пещта.

Чл. 805. При монтирани на открито котлоагрегати положителната температура трябва да се поддържа освен в пещта и в газоходите на неработещите котли, в укритията на барабаните и във фронта на горелките, в долната част на котлоагрегатите. При нужда за подгряване на водата в котела трябва да се използва пара от страничен източник. Отоплителните системи на датчиците на уредите за топлотехнически контрол, на автоматичните регулатори и на защитите, на импулсивните лампи и употреба на "спътници" и др. трябва да се поддържат в изправност.

Чл. 806. При спиране за ремонт на котел с естествена циркулация пускането на димосмукателя за охлаждане се разрешава най-малко след 10 h, а за котел с налягане 14 МРа и повече - най-малко след 18 h от момента на спирането на вентилирането. При това разликата между температурите на метала в горната и долната част на барабана не трябва да превишава 40 градуса С. Правотоковите котли могат да се охлаждат чрез вентилация на пещта непосредствено след спирането им.

Чл. 807. Дежурният персонал трябва да контролира спрените котли до пълното спадане на налягането и прекъсване на захранването на електродвигателите.

Чл. 808. Котелът трябва да бъде незабавно спрян при случаите, описани в чл. 68 от Наредба № 30 за технически надзор на котли с високо налягане (обн., ДВ, бр. 50 от 1994 г.; изм., бр. 135 от 1996 г.).

Чл. 809. Котелът трябва да бъде спрян в срокове, посочени в производствената инструкция, при случаите, описани в чл. 69 от Наредба № 30 за технически надзор на котли с високо налягане.

Чл. 810. Основен ремонт на котлите се прави в зависимост от техническото им състояние.

Чл. 811. Малките дефекти, открити при експлоатацията на котелния агрегат (пропуски на прах, пара, просмукване, вибриране на механизми, шлакуване на пещта и др.), трябва да се отстраняват през време на работа на агрегата, ако това е допустимо от правилата за безопасност.

Чл. 812. С оглед да се осигури оптимално протичане на технологичните процеси и контролиране на енергийните разходи основните и спомагателните топломеханични машини и съоръжения на потребителите трябва да имат устройства за топлотехнически контрол, автоматично управление и технологична защита.

Чл. 813. Контролните уреди, автоматичните регулатори, апаратурите за технологична защита и сигнализация, информационните и управляващите системи, логичните устройства и устройствата за дистанционно управление на спиращите регулиращи органи с всички отнасящи се към тях съединителни тръбни или кабелни връзки трябва да се поддържат в изправно състояние и да се намират в действие при работа на агрегатите.

Чл. 814. Действителната точност на уредите за топлотехнически контрол трябва да съответства на означения на скалата им клас на точност.

Чл. 815. Автоматичните регулатори на топлинните процеси трябва да осигуряват икономична работа на агрегатите, а устройствата за технологична защита - безотказно действие при нарушение на нормалния режим на работа на съоръженията.

Чл. 816. Устройство за технологична защита може да се извежда от работа само въз основа на разпореждане на ръководителя на енергийното стопанство или на неговия заместник. Изключения, предвидени в местна инструкция, се допускат при пускане на съоръженията.

Чл. 817. Монтираните на табла пултове и до съоръженията устройства за технологична защита трябва да имат външни отличителни знаци за тяхното предназначение и принадлежност.

Чл. 818. Таблата, преходните кутии и сглобяемите кабелни кутии трябва да бъдат номерирани. Всички клеми и свързаните към тях проводници, импулсните линии на контролно-измервателните средства и на автоматичните регулатори трябва да имат маркировка, а датчиците и вторичните уреди - надписи за тяхното предназначение.

Чл. 819. Настройките на технологичните защити се определят от производителя на основните съоръжения и се уточняват по време на пусковите изпитвания на агрегата.

Чл. 820. Устройствата на настройващите се защити трябва да бъдат пломбирани. Пломбите могат да бъдат сваляни само от работниците от цеха за топлинна автоматика и измервания, като се прави съответно записване в оперативния дневник.

Чл. 821. (1) Технологичните защити трябва да бъдат снабдени със сигнални релета или с други сигнализиращи устройства, посочващи причината за възникване на авариен режим на работа на съоръженията.

(2) Всички случаи на задействане или извеждане от действие на защитите се записват в оперативния дневник и впоследствие се анализират.

Чл. 822. Технологичните защити се проверяват с периодичност, определена в местни експлоатационни инструкции.

Чл. 823. Преди всяко пускане на агрегатите технологичните защити и устройствата за автоматично включване на резерва (АВР) трябва да се изпробват от дежурния персонал на цеха, в който са монтирани, и от дежурните в цеха за топлинна автоматика и измервания.

Чл. 824. Изключването на защитите за проверка трябва да се извършва по предварително подготвен наряд. Забранява се извършването на ремонти и настройки по намиращите се в действие защити и по техните вериги.

Чл. 825. След основен ремонт на котлоагрегата задължително се изпитват регулаторите на захранването на котела чрез изменяне на парния товар.

Чл. 826. Устройствата за топлинна автоматика и топлотехнически контрол не трябва да бъдат подлагани на недопустими (спрямо техническите условия) вибрации.

Чл. 827. Температурата на въздуха в местата, където се монтират шкафовете на таблата с устройствата за топлинна автоматика и контрол, не трябва да превишава 45 градуса С. Таблата трябва да бъдат добре уплътнени, да имат постоянно осветление, щепселни контакти за 12 V и 220 V и осигурена възможност за подаване на сгъстен въздух. Вратите на таблата трябва да се заключват.

Чл. 828. Уредите за контрол, защита, сигнализация и автоматично управление трябва да имат резервно електрическо захранване с ръчно и автоматично превключване. За контрол на напрежението трябва да е осигурена светлинна и звукова сигнализация. Изправността на устройството за автоматично включване на резервното захранване трябва периодично да се проверява.

Чл. 829. Регулиращите и спиращите органи на съоръженията трябва да се поддържат в такова състояние, че задвижването им да става без претоварване на електродвигателя.

Чл. 830. Тежестите на клапанните лостове на регулаторите с пряко действие трябва да осигуряват свободно преместване на лостовете.

Чл. 831. Настройките на регулаторите за динамично регулиране трябва да осигуряват условия за регулиране, близки до оптималните. Регулиращите устройства на сложните обекти (захранване на котлите, поддържане на горивния процес и др.) трябва да бъдат настроени по динамичните характеристики на агрегатите, които се снемат по опитен път.

Чл. 832. Настройките на регулиращите устройства трябва да бъдат вписани в картите за настройка на регулаторите.

Чл. 833. Клапаните за регулиране на разхода на вода и пара, шибрите, направляващите апарати и другите органи за регулиране на разходите на газ и въздух трябва да се поддържат постоянно плътни.

Чл. 834. Регулиращите клапани трябва да съответстват по сечение на разходните характеристики на агрегата. Дебитът на вода или пара при напълно отворен клапан независимо от налягането в клапана трябва да бъде не по-малък от дебита при максимално натоварване на агрегата.

Чл. 835. Импулсните линии на уредите за топлотехнически измервания и на устройствата за автоматично управление, защита и сигнализация трябва да са монтирани с необходимия наклон и да се продухват периодично по време на експлоатация.

Чл. 836. Полагането на силовите и контролните кабели, както и нормите и периодичността за проверките на изолационните им съпротивления трябва да съответстват на изискванията на наредбата.

Чл. 837. (Изм. - ДВ, бр. 115 от 2002 г.) Периодичните държавни проверки на средства за измерване за топлотехнически контрол се извършват и отчитат по ред, регламентиран от органите на Държавната агенция за метрология и технически надзор.

Чл. 838. Извънредните проверки на уредите и профилактиката на всички останали се извършват, като се изхожда от състоянието им. Проверките като правило трябва да се извършват едновременно с основния ремонт на съоръженията.

Чл. 839. При въвеждане в експлоатация на устройства за автоматично управление, защита и топлотехнически измервания освен другите необходими документи на потребителя трябва да бъдат предадени:

1. принципни и монтажни схеми на технологичните защити и автоматичното регулиране;

2. протоколи за измерванията на блендите на разходомерите;

3. протокол за измерване на съпротивлението на изолацията на проводниците и кабелите на електрическата инсталация;

4. структурни схеми на защитата;

5. протоколи за лабораторна проверка на устройствата за автоматично управление, защита и топлотехнически измервания;

6. схеми на защитите, автоматичните регулатори, средствата за измерване, сигнализацията и дистанционното управление с внесените изменения при настройката;

7. инструкции за експлоатация на средствата за контрол и управление.

Чл. 840. На всички от стационарните средства за измерване трябва да се състави паспорт, в който се отбелязват извършените проверки и ремонти. Към паспорта се прилагат изчисления и схеми на дроселните измервателни устройства.

Чл. 841. Сведенията за ремонтите на регулаторите се записват в дневника за ремонтите.

Чл. 842. За опазването и чистотата на външните части на устройствата за автоматика, защита и топлотехнически измервания отговаря оперативният персонал от съответните цехове на потребителя, в които са разположени тези устройства.

Чл. 843. Устройствата, уредите и апаратурите трябва като правило да се ремонтират в цеха за автоматика и измервания едновременно с ремонта на основните съоръжения.

Чл. 844. Ремонтирането на регулиращите органи и свързването им с изпълнителните механизми, редукторите на електрозадвижванията, както и на дроселните органи на разходомерите, арматурите, щутцерите и др. под. трябва да се извършва от персонала, който ремонтира основното съоръжение. Монтирането на място и приемането на ремонтираната апаратура се извършва с участието на работници от цеха за автоматика и измервания.

Чл. 845. Текущите и основните ремонти (без смяна на намотките) и профилактичните изпитвания на електрическите двигатели на задвижванията на спиращите и регулиращите органи на устройствата за автоматично регулиране, на защитите и на дистанционното управление трябва да се извършват от персонала на цеха за автоматика и измервания.

Чл. 846. Ремонтите със смяна на намотките на електродвигателите на задвижванията по ал. 1 се извършват от персонала на електроцеха или на ремонтния завод по заявка от цеха за автоматика и измервания.

Чл. 933. Системата за техническо водоснабдяване трябва да осигурява постоянно поддържане на икономичен вакуум и предотвратяване на замърсяването на кондензаторите и на циркулационните водоводи.

Чл. 934. За предотвратяване образуването на биологични отлагания в тръбите на кондензаторите, маслоохладителите, въздухо- и газоохладителите трябва да се прилага периодично обработване (например хлориране) на охлаждащата вода.

Чл. 935. При липса на карбонатни отлагания и утайки (шлам) се допуска тръбите на кондензаторите да се почистват с помощта на гумени сфери.

Чл. 936. При развитие на водна растителност във водните басейни и резервоари (охладители, пръскащи басейни, резервоари и оросители на водните кули и др.) водата трябва да се обработва с меден сулфат при спазване изискванията на наредбата.

Чл. 937. В системите със затворена циркулация с водни охладителни кули или с пръскащите басейни обработката с меден сулфат се допуска, ако охлаждащата вода не се използва за приготвяне на питателна вода за котлите.

Чл. 938. За предотвратяване образуването на карбонатни отлагания в тръбите на кондензаторите трябва да се извършват:

1. при охлаждане на циркулационната вода във водни кули или пръскащи басейни - продухване на циркулационната система, обработване на водата с фосфати, сярна киселина или с димни газове (рекарбонизация); изборът на един от изброените методи се определя от местните условия;

2. при охлаждане на водата във водохранилища-охладители - интензивен водообмен през пролетния период и при необходимост - обработване на охлаждащата вода с димни газове (рекарбонация).

Чл. 939. Тръбопроводите на пръскащите басейни и водните кули и металните скелети на водните кули трябва да бъдат защитени с антикорозионни покрития. Покритията трябва да се подновяват според нуждата, но най-малко 1 път на 5 години.

Чл. 940. През зимния период не трябва да се допуска заледяване на водните кули. За предотвратяване на заледяването трябва да се използват навеси с обръщащи щитове, пръскащи уредби или други подходящи средства.

Чл. 941. При вентилаторните водни кули за отделяне на образуващия се лед трябва поредно да се увеличава хидравличното натоварване на отделните секции и да се изключи вентилаторът.

Чл. 942. Температурата на охлаждащата вода във водните кули трябва да се поддържа през зимата в границите от 10 градуса С до 12 градуса С.

Чл. 943. Отвеждащите канали, насочващите преградни стени, кофи, водоводи и канали трябва редовно да се контролират. Тези съоръжения трябва да се поддържат в изправно състояние и да се предпазват от задръствания с отпадъци и плаващи предмети чрез неподвижните плаващи прегради, специални заграждания и др.

Чл. 944. Решетките на водоприемника на помпената станция трябва да се почистват периодично. Обръщащата се мрежа трябва да се промива, когато разликата между горното и долното ниво на водата достигне 15-20 cm.

Чл. 945. При правотоково, смесено и оборотно охлаждащо водоснабдяване от охладителни водохранилища трябва да се осъществява рециркулацията на топла вода за борба с ледената каша и за затопляне на решетките на водоприемниците.

Чл. 946. Към рециркулация на топла вода се пристъпва при температура на водата във водоприемника под +3 градуса С, както и при появяване на ледена каша в мястото на водовземането.

Чл. 947. Качеството на водата в охладителните водохранилища трябва да се контролира и при необходимост да се вземат мерки за предотвратяване на замърсяването й с промишлени и битови оттоци, причиняващи нарушаване на санитарните норми, замърсяване и корозия на съоръженията.

Чл. 948. При интензивно развитие на водна растителност във водохранилищата трябва да се проведат мероприятия за нейното унищожаване, както и противомаларични мероприятия.

Чл. 949. Водните басейни, вътрешните повърхности на проветряваните стоманобетонни кули и азбестоциментовите обшивки на оросителните и охладителните кули, които се намират в контакт с вода и влажен въздух, трябва да имат сигурна хидроизолация.

Чл. 950. Всички дървени части на водните кули трябва да бъдат импрегнирани: оросителите - със слабо измиващи се минерални антисептици, а обшивката на вентилираните кули и противозаледяващите щитове и стълби - с маслени антисептици.

Чл. 951. Прегледи на основните конструкции на водните кули (кула, оросител и неговия скелет, водоразпределително устройство и вентилационно съоръжение) трябва да се извършват ежегодно при положителни температури на въздуха. Резултатите от прегледа се отбелязват в дневник.

Чл. 952. Въздушните прозорци на временно изключените (неизползваните през зимата) охладителни кули трябва да бъдат затворени. Изключените охладителни кули трябва да се намират под наблюдение на органите за пожарна безопасност.

Чл. 953. За да се намали запушването на дюзите, в челата на разпределителните тръби на пръскащите басейни трябва да се монтират еволвентни дюзи с по-големи изходни отвори (50 mm и повече).

Чл. 954. (1) Лятно време трябва да работят всички разпределителни тръби на пръскащите басейни. При понижаване на налягането на водата в разпределителните тръби под 0,05 МРа част от тях се изключва от работа.

(2) За избягване на заледяване в граничните зони на пръскащите басейни налягането на водата в крайните разпределителни тръби трябва да бъде намалено.

Чл. 955. Водоразпределителните системи на водните кули и на пръскащите басейни трябва да се контролират постоянно. Те трябва да се промиват най-малко 2 пъти в годината - преди настъпването на летния и зимния сезон.

Чл. 956. При кратковременни спирания на водна кула или пръскащ басейн през зимния период трябва да се осигури циркулация на топла вода за предотвратяване на заледяването им.

Чл. 957. Пръскащите басейни и водните кули трябва да се ремонтират при необходимост, но най-малко 1 път на 4 години, както и при изобилни овлажнявания, сигнализиращи за повреди на хидроизолацията.

Чл. 988. Режимът на топлофикационните инсталации (температура на мрежовата вода, налягане в обратния тръбопровод, налягане или разход на мрежова вода в подаващия тръбопровод) трябва да се поддържа в строго съответствие с графика на външната температура и заданието на диспечера на топлинната мрежа.

Чл. 989. Отклоненията от зададения режим не трябва да превишават:

1. температурата на постъпващата в топлинната мрежа вода - +(-)2 градуса С;

2. налягането в обратния тръбопровод - 0,02 МРа;

3. налягането в подаващия тръбопровод - +(-)5 %;

4. дебита на мрежовата вода - +(-)3 %;

5. налягането и температурата на парата на потребителите - +(-)5 %.

Чл. 990. Допуска се средната денонощна температура на обратната вода от топлинната мрежа да превишава зададената с не повече от 2 градуса С. Намаленията на температурата на обратната вода спрямо графика не се ограничават.

Чл. 991. За всеки нагревател и за група нагреватели чрез изчисления и изпитвания трябва да се установяват:

1. топлинната производителност и съответните за нея параметри на нагряващата пара и мрежовата вода;

2. максималната температура на мрежовата вода;

3. максимално допустимите налягания на водата и парата;

4. дебитът на мрежовата вода и съответните му загуби на налягане.

Чл. 992. Чрез изпитвания трябва да се определят максималните загуби на налягане във водогрейните котли, тръбопроводите и помощните съоръжения на топлофикационната инсталация (измервателни диафрагми, утайници, възвратни клапани и др.).

Чл. 993. Температурата на водата на изхода от топлинната мрежа трябва да се изменя постепенно и равномерно със скорост не по-голяма от 30 градуса С/h.

Чл. 994. При работа на мрежовите подгреватели трябва да се осигуряват:

1. контрол на нивото на кондензата и на устройството за автоматично поддържане на нивото и отделяне на кондензата;

2. отвеждане на некондензиралите газове от парното пространство в атмосферата или в кондензатора на турбината.

Чл. 995. (1) Захранване (доливане) на топлинната мрежа трябва да се извършва непрекъснато и да се поддържа необходимото налягане в засмукващите части на мрежовите помпи при динамичен режим на топлинната мрежа, както и да се осигурява необходимото налягане при статичен режим. Когато разликата между наляганията при статичен и при динамичен режим е над 0,1 МРа, допуска се монтирането на две групи захранващи помпи с различни налягания.

(2) Водата за доливане трябва да се подава в обратния колектор на топлинната мрежа или във всяка включена към него магистрала. При отворена система вода се долива и в подаващия колектор и във всяка включена към него магистрала за работа през летния период.

Чл. 996. (1) За промиване на топлопроводите и за доливането им в аварийни случаи трябва да се осигури вода от питейния или от техническия водопровод.

(2) Всеки случай на подаване на необработената вода трябва да се отбелязва в оперативния дневник, като се посочват количеството на подадената вода и източникът на водоснабдяването.

Чл. 997. В тръбопроводите за доливане с техническа или водопроводна вода трябва да има контролен кран между два затворени шибъра. При нормална работа на топлинните мрежи контролният кран трябва да бъде отворен.

Чл. 998. При наличие на резервоари-акумулатори трябва да се контролира режимът на тяхната работа. Вътрешната и външната им повърхност трябва да бъдат защитени от корозия, а повърхността на водата - от аерация.

Чл. 999. Мрежовите, кондензните и захранващите помпи трябва да имат откъм нагнетателната си страна спирателни шибри и възвратни клапани. Забранява се помпите да работят при неизправни или изключени възвратни клапани. Пред мрежовите помпи от първата степен трябва да се монтират утайници.

Чл. 1000. Дебитът на водата през топлофикационните водогрейни котли трябва да се поддържа постоянен.

Чл. 1001. Когато в топлофикационните водогрейни котли се изгаря сернист мазут, трябва да се спазват следните изисквания:

1. подаваната в котела вода да бъде с температура над 110 градуса С; при изгаряне на слабосернист мазут температурата на подаваната в котела вода да не бъде по-ниска от точката на оросяване на димните газове;

2. конвективните повърхности да се измиват периодично с алкална гореща вода;

3. изходната вода да се неутрализира и очиства.

Чл. 1002. Забранява се работата на водогрейните котли, когато е изведена или неизправна която и да е от основните им защити.

Чл. 1003. Изправността на автоматичните и защитните устройства на водогрейните котли трябва да се проверява след ремонт и продължителен престой, а също и периодично - по утвърден график.

Чл. 1004. При спиране на водогрейните котли (за почистване, в резерв и др.) с пропускане на гореща вода през тях трябва да се затворят плътно всички шибри и прегради на газовъздушния тракт и всички ревизионни отвори и люкове.

Чл. 1005. (1) При спиране на водогрейните котли за повече от 30 денонощия трябва да се консервират нагревните повърхности - отвън те се покриват с обработени минерални масла, а отвътре котелът се напълва с деаерирана мрежова вода и се поддържа свръхналягане в горните му точки.

(2) При спиране за повече от денонощие водогрейните котли трябва да се напълват с деаерирана мрежова вода.

Чл. 1006. Граница между топлофикационните съоръжения на електроцентралата и на топлофикационната мрежа се считат разделителните шибри, монтирани на колекторите на електроцентралата или на изходящите от електроцентралата тръбопроводи. Тези шибри се монтират под разпореждане на електроцентралата и се обслужват от нейния персонал.

Чл. 1007. Когато електроцентралата има средства за измерване, монтирани в топлинната мрежа зад разделителните шибри, датчиците на тези уреди, първите спирателни вентили, импулсните линии и самите уреди трябва да се намират под разпореждане на електроцентралата и се обслужват от нейния персонал.

Чл. 1008. Топлофикационните съоръжения трябва да се ремонтират най-малко 1 път на 2 години през летния период по график, съгласуван с потребителите на топлинна енергия.

Чл. 1009. Техническата експлоатация на топлинните мрежи трябва да осигурява редовно снабдяване на потребителите с топлина под формата на гореща вода или пара при минимални загуби на топлоносител и топлина.

Чл. 1010. Границите на обслужване на преносните топлинни мрежи са, от една страна, разделителните шибри, които са монтирани на топлопроводите, изходящи от колекторите на топлоизточника, а от друга - шибрите на отклоненията към абонатните станции или първите шибри на абонатните станции на потребителите.

Чл. 1011. Всички съединения на тръбите в топлинните мрежи трябва да бъдат заварени, с изключение на местата за присъединяване на фланцови арматури. Допуска се заваряване на фланцови арматури непосредствено към тръбопроводите.

Чл. 1012. Като уплътнителен материал в салниковите компенсатори и в арматурата трябва да се употребяват азбестов шнур и термоустойчива гума. Забранява се използването на памучни или конопени набивки.

Чл. 1013. В топлинните мрежи трябва да се употребява стоманена арматура. Употребата на арматура от ковък (темперован) чугун се допуска само когато се полагат в земята тръбопроводи с диаметър до 80 mm и с температура на топлоносител до 300 градуса С. Забранява се използването на арматура от сив чугун.

Чл. 1014. Арматурите с диаметър 350 mm и по-голям - при водни топлинни мрежи, и с диаметър 200 mm и по-голям - при парни топлинни мрежи, трябва да имат обходни (байпасни) линии.

Чл. 1015. Вентилите и шибрите на топлопроводите трябва да имат:

1. означения съгласно оперативните схеми и експлоатационните инструкции;

2. означения на посоката на движение на топлоносителя и на посоките на въртене на маховиците при отваряне и затваряне;

3. дистанционно, механично или електрическо задвижване - когато са недостъпни или обслужването им е свързано с опасност за експлоатационния персонал, а при диаметър 400 mm и по-голям освен ръчното задвижване трябва да имат и механизирано задвижване (електрическо или хидравлично).

Чл. 1016. Елементите на тръбопроводите, които се обслужват или периодично се наблюдават и се намират над 2,5 m височина, задължително се монтират на площадки с постоянни стълби и парапети.

Чл. 1017. Топлинните мрежи трябва да имат сигурна компенсация за температурните разширения чрез разделяне на компенсационни участъци с неподвижни подпори. Салниковите компенсатори трябва да имат репери за определяне на крайните положения в студено и в горещо време.

Чл. 1018. На паропроводи с диаметър над 150 mm и с температура на парата над 300 градуса С се монтират указатели за контролиране на разширенията и за наблюдаване състоянието на опорите.

Чл. 1019. За контролиране на параметрите на топлоносителя при всички отклонения от основните водни магистрали (подаващи и връщащи) се монтират щуцери за манометри и гилзи за термометри.

Чл. 1020. (1) Проходимите канали за топлопроводи и големите възлови шахти, в които са монтирани електрически съоръжения, трябва да имат електрическо осветление съгласно Наредбата за устройство на електрическите уредби.

(2) Проходимите канали трябва да имат нагнетателно-смукателна вентилация.

Чл. 1021. (1) Подземните камери трябва да имат най-малко 2 входни люка със стълби.

(2) Допуска се камерите с вътрешна площ до 2,5 m2 да бъдат само с 1 люк.

Чл. 1022. (1) Проходимите и полупроходимите канали трябва да имат люкове през всеки 300 m от трасето и в крайните точки на отделните участъци.

(2) Люковете не трябва да пропускат повърхностни води.

Чл. 1023. Диаметрите на изпускателните щуцери се определят от условието тръбопроводите с диаметър до 300 mm да се изпразват за не повече от 2 h, а с диаметър 500 mm - за не повече от 4 h.

Чл. 1024. Във всички най-ниско разположени точки на трасето и в долната част на вертикалните участъци на паропроводите трябва да има дренажни устройства за продухване. Когато паропроводът е с наклон по посока на движението на парата, дренажните устройства се монтират през 400-500 m, а при обратен наклон - през 200-300 m.

Чл. 1025. В парните мрежи, които транспортират наситена пара, дренажните устройства се монтират в правите им участъци през 250-300 m - когато наклонът съвпада с посоката на движение на парата, и през всеки 200 m - при обратен наклон.

Чл. 1026. (1) За паропроводи за наситена пара кондензатът трябва непрекъснато да се отвежда през кондензоотделители.

(2) Не се допуска работа на кондензатоотделителите към общ кондензопровод без наличието на възвратни клапи.

Чл. 1027. За да се осигури дренирането, каналите и тунелите за топлопроводите трябва да имат наклон не по-малък от 3:1000, а в най-ниските им точки трябва да имат устройства за отвеждане на водата.

Чл. 1028. При липса на възможност за гравитачно отвеждане на водата трябва да се осигури изхвърлянето й с помпи. Нивото на водата не трябва да достига до най-ниската точка на изолацията.

Чл. 1029. Съединяването на топлопровода с канализацията трябва да се изпълнява чрез хидравличен затвор.

Чл. 1030. Допуска се прокарването в общ канал на топлопроводи с други тръбопроводи, освен ако тръбопроводите са за леснозапалими или химически агресивни вещества.

Чл. 1031. Забранява се строителството, складирането на материали и засаждането на многогодишни насаждения по трасетата на топлопроводите.

Чл. 1032. При прокарване на топлопроводите над улици и пътища височината над земята на най-ниско разположената точка от изолацията на тръбопровода трябва да бъде не по-малка от 4,5 m, при преминаване над неелектрифицирана железопътна линия - не по-малка от 6,4 m, а над електрифицирана жп линия - не по-малка от 7 m.

Чл. 1033. В случаите, когато разстоянието от най-ниско разположената точка на изолацията на топлопровода до нивото на земята е под 2 m, трябва да се осигурят условия за безопасно преминаване на пешеходци над топлопровода (например стълби с парапети и др.).

Чл. 1034. (1) Външната повърхност на топлопроводите трябва да бъде защитена с топлоустойчиви антикорозионни покрития. Не се разрешава въвеждането в експлоатация на топлинни мрежи без външно антикорозионно покритие на тръбопроводите.

(2) Тръбопроводите, арматурите и фасонните части трябва да бъдат покрити с топлинна изолация.

Чл. 1035. Забранява се употребата в топлинните мрежи на горими и гниещи топлоизолационни материали и на топлоизолационни материали, съдържащи вещества, които отделят киселини, концентрирани алкали и сяра (в частност шлаки и кизелгур). Забранява се използването на насипна изолация в каналите. За закрепване на висяща изолация трябва да се употребява корозионоустойчив тел (поцинкован, помеден).

Чл. 1036. Изпълнението на подземните топлинни мрежи трябва да изключва възможността за попадане на вода върху топлопроводите.

Чл. 1037. (1) Всички новомонтирани топлопроводи трябва да се подложат на проверка за хидравличната плътност (под налягане), на изпитване при максималната изчислителна температура на топлоносителя, на измерване на блуждаещите токове и на изпитвания за определяне на топлинните и хидравличните загуби.

(2) Въз основа на резултатите от изпитванията се определят показателите за топлинните и хидравличните загуби на топлинната мрежа.

(3) Когато отделни новомонтирани участъци се включат към топлинната мрежа през отоплителния сезон, проверката при изчислителната температура се извършва след приключване на отоплителния сезон.

(4) Проверката на топлинната мрежа при изчислителна температура се извършва, като се поддържа максималната температура на водата в крайните участъци на мрежата в продължение най-малко на 30 min.

Чл. 1038. (1) Преди въвеждане в действие на водни топлинни мрежи и кондензопроводи, както и след монтаж или основен ремонт те трябва да се промият.

(2) В отворените системи на топлоснабдяване промиването на тръбопроводите на топлинните мрежи трябва да се извършва с питейна вода, докато се достигнат показателите, съответстващи на санитарните норми.

(3) След промиването необработената вода трябва да се източи и да се замени с деаерирана мрежова вода.

Чл. 1039. Новомонтираните паропроводи се продухват, като парата се изхвърля в атмосферата.

Чл. 1040. Пускането в действие на топлинните мрежи след монтаж, ремонт или временно спиране се извършва по предварително съставена програма, съгласувана с топлоснабдителното предприятие.

Чл. 1041. Пускането в действие на парните мрежи се състои в извършването на следните основни операции:

1. загряване и продухване на паропроводите;

2. напълване и промиване на кондензопроводите;

3. включване на потребителите и извършване на пусково регулиране на мрежата.

Чл. 1042. (1) Преди да започне загряването, всички шибри на отклоненията от загрявания участък трябва да бъдат плътно затворени, а дренажите на паропровода - отворени.

(2) Най-напред трябва да бъде загрята основната магистрала, а след това - всяко отклонение поотделно. За паропроводи с дължина до 200 m загряването на основния паропровод и на отклоненията от него може да се извърши едновременно.

Чл. 1043. Пускането в действие на водните топлофикационни мрежи се състои в провеждане на следните основни операции:

1. напълване на мрежата с вода;

2. промиване на мрежата;

3. установяване на циркулация на водата;

4. проверка на плътността на мрежата;

5. включване на потребителите и регулиране на мрежата.

Чл. 1044. При въвеждане в действие на водни мрежи след монтаж промиването се извършва, като в края на подаващия и на обратния топлопровод се монтират временни утайници. Утайниците се демонтират след второто промиване.

Чл. 1045. Ежегодно след завършване на отоплителния сезон топлинните мрежи трябва да се изпитват под налягане, за да се открият подлежащите на отстраняване при основния ремонт слаби места и дефекти. След основния ремонт изпитването на мрежата под налягане трябва да се повтори, като се провери плътността на монтираната спирачна и регулираща арматура.

Чл. 1046. Водните топлинни мрежи се изпитват с налягане, равно на 1,25 от работното налягане в подаващия колектор на електроцентралата, но не по-ниско от 1,6 МРа за подаващите тръбопроводи и от 1,2 МРа - за обратните. Посочените стойности на изпитвателните налягания се отнасят за най-високо разположените (по релефа на местността) части на топлинните мрежи.

Чл. 1047. Контролни изпитвания на топлинните мрежи при изчислителната температура се извършват 1 път на 2 години, а за определяне на топлинните и хидравличните загуби (по участъци) - 1 път на 5 години.

Чл. 1048. Състоянието на подземните тръбопроводи се контролира ежегодно, като по график се пробиват отвори в почвата до тръбопроводите (шурфовки) на всеки 2 km от трасето. Първата проверка се извършва не по-късно от 3 години след пускането на топлопровода в експлоатация. При всяка проверка се съставя акт, в който се посочват състоянието на тръбопровода, почвата, строителната конструкция и изолацията на тръбите и начинът за възстановяването им.

Чл. 1049. Контролирането на корозията на тръбопроводите от блуждаещи токове се извършва, като се снемат общи потенциални диаграми на топлопроводите най-малко 1 път на 3 години. В зоните на действие на електрически защити от блуждаещи токове снемането на потенциални диаграми трябва да се извършва 1 път в годината поредно при летни и при зимни условия.

Чл. 1050. Вътрешната корозия на водните топлинни мрежи и кондензопроводи се контролира периодично чрез анализиране на мрежовата вода и кондензата и чрез монтиране на индикатори за корозия в най-характерните точки.

Чл. 1051. Разкопаване на тръбопроводи или извършване на работи в близост до тях от външни организации се допуска с разрешение и под контрола на предприятието, което стопанисва топлинната мрежа.

Чл. 1052. Металните конструкции на топлинните мрежи (греди, мъртви опори, естакади, мачти и други елементи) трябва да бъдат покрити с корозионоустойчива боя.

Чл. 1053. (1) Средногодишната загуба на топлоносител от изтичане за 1 h не трябва да превишава 0,25 на сто от обема на водата в топлинната мрежа и присъединените към нея системи за топлоснабдяване.

(2) Сезонната норма на загубата на топлоносител от изтичане се определя в границите на средногодишната стойност на загубите.

Чл. 1054. Повредите в топлинните мрежи и топлинните точки на абонатите се отстраняват под контрола на предприятието, което стопанисва топлоразпределителните мрежи.

Чл. 1055. Всеки район от топлинните мрежи трябва да има списък на шахтите и проходимите канали, изложени на опасност от проникване на газ. Преди започване на работа в такива шахти трябва да се провери липсата на газ. Газоопасните шахти трябва да бъдат означени, а люковете им - боядисани и сигурно заключени. Всички газоопасни шахти и участъци от трасето трябва да бъдат отбелязани на оперативната схема на топлинната мрежа.

Чл. 1056. В диспечерския пункт на топлинната мрежа трябва да има оперативна схема на мрежата и график за реда на изключване и включване на участъците от топлинната мрежа при повреди.

Чл. 1057. При нормален режим секциониращите шибри и спирателната арматура трябва да се намират в напълно отворено положение. Забранява се регулирането чрез тях на дебита на топлоносителя.

Чл. 1058. (1) Топлопроводите и абонатните станции трябва да се обхождат по график.

(2) При обхождането трябва да се проверява състоянието на топлинната изолация, на салниковите компенсатори, на дренажните устройства и на строителните конструкции на топлопроводите и абонатните станции.

(3) Резултатите от огледите трябва да се вписват в дневник или в обходен формуляр, а откритите дефекти да се отстраняват във възможно най-кратък срок.

Чл. 1059. (1) Топлинните мрежи и абонатните станции трябва да се ремонтират при необходимост - въз основа на резултатите от периодичните огледи (обхождания), изпитванията и ежегодните изпробвания под налягане и почвените пробиви (шурфовки).

(2) Основен ремонт на работещите без прекъсване топлинни мрежи се извършва 1 път на 2-3 години едновременно с ремонта на топлофикационните съоръжения.

(3) Текущ ремонт на топлинните мрежи се извършва най-малко 1 път в годината.

(4) Едновременно с ремонта на магистралните топлопроводи трябва да се ремонтират всички отклонения от тях и възлите за управление на местните системи.

Чл. 1060. В предприятията, които имат собствени източници на топлина, абонатната станция може да бъде изградена в котелния цех или в отделно помещение. Едно предприятие може да има няколко цехови абонатни станции.

Чл. 1061. Независимо от това, на кого са зачислени, всички абонатни станции трябва да се намират под контрола на отговорника за техническата експлоатация на енергообзавеждането на предприятието (организацията).

Чл. 1062. В абонатната станция трябва да има:

1. принципни схеми на парните и водните мрежи;

2. схема за събирането и връщането на кондензата;

3. инструкция за обслужване;

4. норми за разход на топлоносител (за връщания кондензат);

5. режимни графици.

Чл. 1063. Спиращата и регулиращата арматура в абонатната станция трябва да бъде номерирана в съответствие със схемата на станцията.

Чл. 1064. Тръбопроводите и резервоарите за кондензат трябва да бъдат боядисани със съответен цвят.

Чл. 1065. Абонатната станция трябва да бъде съоръжена със:

1. спираща арматура на подаващите и на обратните тръбопроводи за мрежова вода и на тръбопроводите за пара и кондензат;

2. устройства за изпускане на въздуха - в най-високите точки на водната мрежа, за източване на кондензата - в ниските точки на паропроводите, и дренажи за изпразване на системите;

3. регистриращи (самопишещи) уреди за измерване на налягането, температурата и разхода на гореща вода в подаващите и в обратните тръбопроводи и кондензопроводи;

4. водомер на байпаса на основния шибър на захранващия или на обратния топлопровод (за контрол на плътността на водната мрежа);

5. показващи уреди за измерване на налягането - до спиращата арматура на подаващите и на обратните тръбопроводи, на всеки подаващ тръбопровод след шибрите на разпределителния колектор, на засмукващия и на нагнетателния тръбопровод на всяка помпа.

Чл. 1066. При липса на сигурни устройства за автоматика и контрол абонатните станции на промишлените предприятия и организации, употребяващи пара, трябва да се обслужват от постоянен дежурен персонал. Всички параметри на топлоносителя трябва да се записват в специален дневник. Всички оперативни превключвания, нарушения на режима и аварии се записват в дневника на дежурния.

Чл. 1067. Тази глава се отнася за техническата експлоатация на ковашките и щамповъчните парни чукове с маса на падащата част над 250 kg.

Чл. 1068. В предприятието трябва да има утвърдена икономически обоснована схема за използване на отработената от чуковете пара.

Чл. 1069. Не се разрешава работа с парен чук, който свободно изпуска отработената пара в атмосферата.

Чл. 1070. Във всеки цех трябва да се води отчет за работните часове на всеки парен чук, за масата на изработените детайли за месец и за смяна и за разхода на пара.

Чл. 1071. Часовата консумация, специфичният разход и големината на загубите на пара трябва да се определят чрез изпитвания периодично, но най-малко 1 път на 3 години.

Чл. 1072. Външен оглед и изпробване на пароразпределителния механизъм трябва да се извършва при всяко приемане на смяната от работещия персонал и допълнително най-малко 1 път на смяна от дежурния шлосер.

Чл. 1073. На паропровода за отработената пара трябва да бъде предвидено устройство за поддържане на зададеното противоналягане в работещата машина (чук, преса и т. н.) и люкове за почистване на паропровода.

Чл. 1074. Трябва да се извършват вътрешен оглед и частична проверка на разпределителя, пароразпределителните клапани, дроселите, шибрите и уплътнителните пръстени на буталата най-малко 1 път в месеца.

Чл. 1075. Системите за смазване на парните чукове трябва да се преглеждат, почистват и продухват най-малко 1 път в седмицата.

Чл. 1076. Тази глава се отнася за техническата експлоатация на всички сушилни уредби с непрекъснато или периодично действие, които работят при атмосферно налягане или под вакуум.

Чл. 1077. Не се допуска сушене, ако сушилната камера не е запълнена по височина с материал за сушене.

Чл. 1078. (1) При сушене на зърнести или надробени материали се препоръчва да се извършва рециркулация на въздуха, като отделеният от сушилната уредба въздух се почиства посредством пепелоотделящи камери, сухи или мокри циклони, мултициклони, механични филтри или електрофилтри.

(2) Кратността на рециркулацията на въздуха се определя чрез изчисления в зависимост от режима на сушене и противопожарните норми за концентрация на взривоопасни пари и прах, отделящи се при сушенето. Кратността на рециркулацията на въздуха трябва да бъде посочена в експлоатационната инструкция.

Чл. 1079. Всяка сушилна камера трябва да има технологична карта за режима на сушене и часовников механизъм с фиксирано време за завършване на процеса на сушене.

Чл. 1080. Режимът на работа на сушилната уредба и работните характеристики на основните и на помощните съоръжения се определят чрез експлоатационни изпитвания, които трябва да се извършват:

1. след основен ремонт;

2. след реконструкция и конструктивни изменения;

3. след отстраняване на неизправности, които причиняват неравномерно сушене, свързано с брак на продукция.

Чл. 1081. При изпитване на сушилните уредби се определят количеството и параметрите на греещия топлоносител, температурата и влажността на сушилния въздух в различни точки на камерата, коефициентът на топлопредаване на нагревната повърхност, производителността и скоростта на въртене на вентилаторите (за сушилни уредби с принудителна циркулация на въздуха).

Чл. 1082. В заводската или в цеховата лаборатория трябва да има електросушилен шкаф, аналитични и технически везни за определяне на влажността на изсушавания материал.

Чл. 1083. Нагревните повърхности на калориферите на сушилните уредби трябва периодично да се почистват.

Чл. 1084. Правилата в тази глава се отнасят за техническата експлоатация на изпарителни апарати с периодично или с непрекъснато действие, които работят под налягане или при вакуум.

Чл. 1085. Изпарителните апарати трябва да бъдат снабдени със следните средства за измерване и регулиращи уреди:

1. автоматични регулатори на налягането на постъпващата в първия корпус пара;

2. регистриращи и сумиращи или показващи и сумиращи параметри на тръбопровода за подаване на пара в цеха;

3. регистриращи манометри на тръбопровода за подаване на пара в цеха;

4. манометри на греещата камера и в парното пространство на първия корпус; манометри и вакуумметри на греещата камера и в парното пространство на следващите корпуси;

5. автоматични регулатори на нивото на разтвора;

6. показващи и сигнализиращи вакуумметри на тръбопроводите, идващи от барометричните или повърхностните кондензатори;

7. живачни или съпротивителни термометри за всички изпарителни апарати, нагреватели и барометрични повърхностни кондензатори;

8. водомер за отчитане на постъпващата в цеха вода за разтвора;

9. разходомери за постъпващия за изпарение разтвор.

Чл. 1086. За осигуряване на нормален режим на работа на изпарителния апарат трябва да се спазват следните изисквания:

1. да се подава непрекъснато грееща пара в първия корпус и да не се допускат отклонения на налягането на греещата пара извън допустимите граници с повече от 10 kРа;

2. да се поддържа предвиденото с технологичния режим разпределение на температурата и налягането в корпусите на изпарителния апарат;

3. да се отвежда непрекъснато кондензатът от греещата камера на изпарителния апарат и периодично да се проверява качеството на кондензата;

4. непрекъснато да се захранва изпарителният апарат с разтвор, загрят до температура, близка до температурата на кипенето му;

5. да се следи за нормалното прехвърляне на разтвора от корпус в корпус и непрекъснато да се отвежда готовият продукт от последния корпус, като се поддържа определеното ниво на разтвора в апарата;

6. да се поддържа предвиденият по технологичния режим вакуум; температурата на отвежданата от барометричния кондензатор вода трябва да се поддържа в предвидените в технологичния режим граници;

7. въздухът да се отстранява от греещата камера чрез специални вентили най-малко 1 път на смяна;

8. строго да се спазват графикът и начинът за промиване на изпарителния апарат, а при необходимост да се извършва извънредно промиване и почистване;

9. да се поддържат в изправност автоматичните устройства, топлоизмервателните и регулиращите уреди, арматурата и помощните съоръжения на изпарителната уредба.

Чл. 1087. Правилата в тази глава се отнасят за техническата експлоатация на ректификационни уредби с периодично и непрекъснато действие, работещи под вакуум или под налягане, като нагряването на продуктите се извършва с помощта на повърхностни топлообменници.

Чл. 1088. Ректификационните уредби трябва да имат:

1. приспособления за кондензиране на отделящата се пара (кондензатори, дефлегматори);

2. диафрагми или разходомери за измерване на количествата на постъпващите и отвежданите продукти;

3. наблюдателни стъкла за наблюдаване и регулиране на дебита на преминаващите продукти.

Чл. 1089. Ректификационните уредби трябва да бъдат снабдени със следните средства за измерване:

1. показващи и сумиращи разходомери за пара и кондензат;

2. регистриращи манометри;

3. манометри, вакуумметри и термометри за измерване на налягането и температурата;

4. термометри на тръбопроводите за подаваната и отвежданата вода от ректификационния апарат;

5. уреди за автоматичен контрол и за дистанционно измерване на температурата и налягането.

Чл. 1090. Освен посочените уреди по чл. 1089 работещите под вакуум ректификационни апарати трябва да бъдат съоръжени и със:

1. регулатори на вакуума;

2. междинен цилиндър за предпазване на вакуумпомпата от подаване на течност в нея;

3. капкоуловител за съдържащите се в парата капки от дестилата.

Чл. 1091. За осигуряване на нормален режим на ректификационна уредба е необходимо:

1. да се контролира действието на регулаторите на налягането на парата, като не се допускат колебания на налягането на греещата пара над 20-30 kРа;

2. да се контролират постъпването и температурата на охлаждащата вода в кондензатора, дефлегматора и охладителя;

3. да се поддържа разпределението на температурата и налягането в ректификационната уредба съобразно технологичния режим;

4. да се контролира отвеждането на кондензата от греещата повърхност на ректификационната уредба и качеството му (чрез химичен анализ);

5. да се контролира херметичността на апаратурата и арматурата на ректификационната уредба, като не се допускат загуби на дестилационни смеси или продукти поради недостатъчната плътност на арматурата, съединенията и др.; да се контролират температурата и качеството на отвежданата вода от греещата камера, повърхностния кондензатор и др. с цел да се предотвратява попадането в тях на дестилационни продукти;

6. да се контролират състоянието и действието на автоматичните регулиращи устройства, арматурата, средствата за измерване и помощните съоръжения на ректификационната уредба.

Чл. 1092. (1) При използване в ректификацонната уредба на пара с различни параметри (свежа пара, отработена пара и др.) трябва да бъдат монтирани отделни кондензоотделители. Не се допуска отвеждането на кондензат от пара с различни параметри да се извършва с общо кондензно гърне.

(2) В зависимост от качествата и възможностите за използването му кондензатът от пара с различни параметри трябва да се събира в общи или в отделни резервоари за кондензат.

Чл. 1093. При ректификация на спирт или други възпламеняеми продукти уредбите се експлоатират по специални инструкции.

Чл. 1094. Тази глава се отнася за техническата експлоатация на системите за отопление и за горещо водоснабдяване на промишлените предприятия и организации.

Чл. 1095. В системите за отопление чрез пара трябва да се осигуряват:

1. равномерно нагряване на всички нагревателни тела;

2. пълно кондензиране на постъпващата в нагревателните тела пара;

3. пълно събиране и връщане на кондензата.

Чл. 1096. В системите за отопление чрез топла вода трябва да се осигуряват:

1. равномерно нагряване на всички отоплителни тела;

2. отклонението на температурата на връщащата се вода да не бъде повече от 2 градуса С спрямо предвидената по графика;

3. запълване с вода на най-високо разположените точки на системата;

4. налягането в системата да не надвишава допустимото за нагревателните тела;

5. коефициентът на смесване при директно присъединените отоплителни системи да не бъде по-малък от изчисления.

Чл. 1097. Местните системи за водно отопление трябва да се запълват с вода от топлинната мрежа. Скоростта и редът на пълненето трябва да бъдат съгласувани с топлоснабдителната организация.

Чл. 1098. Обслужването на системите за водно и парно отопление включва:

1. пълен оглед на скритите елементи на системите - най-малко 1 път в месеца;

2. основен преглед на най-отговорните елементи на системите (помпи, спирателна арматура, средства за измерване, автоматични устройства) - най-малко 1 път в седмицата;

3. обезвъздушаване на системите съгласно местните инструкции;

4. почистване на външната повърхност на нагревателните тела от прах - най-малко 1 път в седмицата;

5. промиване на утаителите - периодичността на промивките се определя в зависимост от степента на замърсяването, която се установява по разликата в показанията на манометрите преди и след утаителите;

6. ежедневен контрол на температурата и налягането на топлоносителя, нагряването на отоплителните тела и температурата на контролните точки в помещенията.

Чл. 1099. (1) След завършване на отоплителния сезон отоплителните системи трябва да се промият до пълно избистряне на водата. Промиването може да се извърши със сгъстен въздух.

(2) За защита от корозия системите трябва да бъдат постоянно пълни с деаерирана вода (с изключение на времето за ремонт).

Чл. 1100. Дефектите на отоплителната система трябва да бъдат записвани в специален дневник и вземани предвид при съставяне на плана за ремонтните работи. Дефектите, които не изискват изпразване на системата, трябва да се отстраняват веднага.

Чл. 1101. Графиците за текущ и основен ремонт на отоплителната система трябва да бъдат съгласувани с графиците за ремонт на отопляваните помещения, като се осигури пълно завършване на всички ремонтни работи не по-късно от 15 дни преди началото на отоплителния сезон.

Чл. 1102. (1) В началото на отоплителния сезон цялата отоплителна система трябва да бъде изпитвана под налягане. Системата се изпитва независимо от това, дали е ремонтирана, или не.

(2) Стойностите на изпитвателните налягания се приемат, както следва:

1. за съоръженията в абонатните станции - 1,25 от работното налягане (за работно налягане се приема налягането пред входния шибър - откъм страната на захранващата мрежа);

2. за отоплителни системи - не по-малко от 0,6 МРа.

Чл. 1103. Всички нови и основно ремонтирани системи за горещо водоснабдяване трябва да бъдат изпитани за плътност с налягане, равно на работното налягане плюс 0,5 МРа, но не повече от 1 МРа. Изпитването на плътността на системата за горещо водоснабдяване трябва да се извършва със задължително участие на представител на топлоснабдителната организация.

Чл. 1104. В случаите, когато вода за горещо водоснабдяване се използва периодично и кратковременно, но с голям дебит, трябва да се използват резервоари-акумулатори.

Чл. 1105. (1) Като източник на топлина за отопление и горещо водоснабдяване трябва максимално да се използва парата от топлоизползващите апарати посредством кондензоохладители или баки - акумулатори за пара.

(2) Отоплението на промишлените предприятия трябва да се извършва с топлоносител топла вода. Парно отопление се допуска само по изключение за малки консуматори.

Чл. 1106. За отчитане на топлината и водата за горещо водоснабдяване при непосредствено водочерпене в абонатната станция трябва да има 2 разходомера (водомера), монтирани на подаващия и на обратния тръбопровод.

Чл. 1107. (1) Преди включването в експлоатация ремонтираните отоплителни системи трябва да бъдат подложени на топлинно изпитване.

(2) Топлинното изпитване трябва да се провежда при температура на топлоносителя, съобразена с външната температура по време на изпитването.

(3) В процеса на топлинното изпитване трябва да се извърши настройка и регулиране на отоплителната система.

Чл. 1108. Тази глава се отнася за техническата експлоатация на агрегати за въздушно отопление и за вентилационни системи в промишлени предприятия (организации).

Чл. 1109. Преди приемане в експлоатация (след монтаж или реконструкция) инсталациите за въздушно отопление трябва да бъдат подложени на изпитване за определяне на ефективността на действието им, на съответствието на паспортните и проектните данни и за спазването на санитарните норми.

Чл. 1110. В процеса на изпитването трябва да се определят:

1. производителността и налягането на вентилаторите;

2. скоростта на въртене на вентилаторите и електродвигателите;

3. инсталираната мощност и действителното натоварване на електродвигателите;

4. разпределението на въздуха и налягането му в разклоненията на въздухопроводната мрежа и в крайните точки на всички участъци;

5. температурата и относителната влажност на подавания и изхвърляния въздух;

6. топлинната производителност на калориферите;

7. температурата на водата преди и след калориферите;

8. температурата и влажността на въздуха преди и след овлажнителната камера;

9. коефициентът на очистване на въздуха от филтрите;

10. наличието на просмукване или изтичане на въздух от отделните елементи (въздуховоди, фланци, камери, филтри и т. н.).

Чл. 1111. (1) Изпитванията трябва да се проведат за изчисления товар и при температура на въздуха по температурния график.

(2) Преди започването на изпитванията трябва да бъдат отстранени откритите по време на огледа дефекти.

Чл. 1112. Забелязаните недостатъци по време на изпитването и настройването на вентилационната система трябва да бъдат вписани във ведомостта за дефектите и своевременно отстранени.

Чл. 1113. (1) За осигуряване на техническо ръководство на експлоатацията на отоплително-вентилационните инсталации отговорникът за техническата експлоатация на енергообзавеждането на предприятието (организацията) създава сектор по вентилация или предлага да се назначи съответен специалист в зависимост от големината на вентилационното стопанство.

(2) Като правило отговорност за експлоатацията на вентилационните уредби в цеха носи началникът на цеха. Той е длъжен да контролира изправността на вентилационните уредби.

Чл. 1114. Началникът на смяната отговаря за експлоатацията на вентилационните инсталации по време на своята смяна. При аварии или при преустановяване действието на вентилацията по други причини той е длъжен да запише в експлоатационния дневник причината за спирането и продължителността на престоя.

Чл. 1115. Направените по време на монтажа, ремонта или при изпитванията изменения във вентилационната система трябва да се отразяват в паспортите и в експлоатационните инструкции.

Чл. 1116. (1) Най-малко 1 път в седмицата експлоатационният персонал е длъжен да извършва основен преглед на съоръженията на системата на въздушно отопление и вентилация, като проверява режима на работа, положението на шибрите, нагряването на въздуха в калориферите, състоянието на топлопроводите и т. н.

(2) Инсталациите трябва да се обхождат ежедневно от дежурните шлосери.

Чл. 1117. (1) Редът за включване и изключване на вентилационните инсталации се определя с местна инструкция.

(2) В почивни и празнични дни отоплително-вентилационните инсталации трябва да се изключват.

Чл. 1118. Ремонтът на вентилационните инсталации, които обслужват пряко технологичния процес, се извършва едновременно с ремонта на технологичните съоръжения.

Чл. 1119. (1) Калориферите за въздушното отопление трябва да се почистват чрез продухване със сгъстен въздух или с пара в зависимост от замърсяването им, но най-малко 1 път на 3 месеца.

(2) Продухване на калориферите трябва да се извършва и преди началото на отоплителния сезон.

Чл. 1120. (1) За да не се замърсяват през летния период, всички калорифери трябва да бъдат затворени от страната на входа на въздуха.

(2) Почистването на въздухопроводите от прах и пепел трябва да се извършва най-малко 2 пъти в годината, ако условията за експлоатация не налагат по-често почистване.

(3) Защитните мрежи и жалузи пред вентилаторите трябва да се почистват от прах най-малко 1 път на 3 месеца.

Чл. 1121. Металните въздухоприемни шахти и външните жалузийни решетки трябва да имат антикорозионно покритие, което трябва ежегодно да се проверява и възстановява.

Чл. 1147. Тази глава се отнася за техническата експлоатация на хладилни инсталации, в които машинното охлаждане се осъществява чрез:

1. изпаряване на хладилния агент в топлообменни апарати и пряко отнемане на топлината от подлежащото на охлаждане тяло;

2. изпаряване на хладилния агент в топлообменни апарати и охлаждане на течен студоносител, чрез който се охлаждат телата;

3. изпаряване на хладилен агент в топлообменни апарати, при което се охлажда атмосферен въздух или друга газова смес.

Чл. 1148. Пускането в действие на бутални и турбокомпресорни агрегати с голяма производителност (над 100 kW) се извършва при понижено налягане на засмукване.

Чл. 1149. При обслужване на хладилна инсталация от няколко отделни агрегата сумарната инсталирана мощност на агрегатите не трябва да е по-малка от 1,1-1,5 от работната мощност на инсталацията.

Чл. 1150. Студопроизводството на хладилните агрегати може да се регулира чрез:

1. пускане и спиране на компресорите - допуска се при машини с мощност до 5 kW, както и при средни и големи хладилни инсталации, обслужвани от няколко паралелно работещи компресора; студопроизводството на компресорите трябва да се избира така, че пусканията да не бъдат повече от 4-6 бр./h;

2. изменяне на скоростта на въртене на компресорите - осъществява се при променлив ток чрез използване на многоскоростни електро-двигатели, а при постоянен ток - чрез включване на съпротивление във веригата на възбуждане на двигателя;

3. дроселиране на налягането в смукателната линия (не се препоръчва поради значително намаляване на икономичността на компресора);

4. изключване на отделни цилиндри - прилага се само при многоцилиндрови компресори за намаляване на степени на студопроизводството до 50 на сто;

5. отпускане на смукателните клапани - прилага се при всички компресори, с изключение на правотоковите;

6. включване на допълнително вредно пространство - прилага се при големи компресори с кръстоглав;

7. използване на регулиращи байпаси - осъществява се чрез пропускане на пара от страната на цилиндъра към смукателната страна.

Чл. 1151. След монтаж и основен ремонт основните топлообменни апарати трябва да се изпитват под налягане.

Чл. 1152. Икономичната и рационална експлоатация на хладилните машини трябва да се контролира чрез непрекъснато измерване на количеството и параметрите на хладилния агент, на въздуха и на охлаждащата вода и посредством дебитомери, манометри, вакуумметри, термометри, влагомери и анемометри.