Държавен вестник, брой 62 от 28.VII

Чл. 1. С тази наредба се определят:

1. мерките срещу проникване, разпространение и за ликвидиране на:

а) чума по говедата;

б) чума по дребните преживни;

в) епизоотична хеморагична треска по елените;

г) везикулозен стоматит по говедата, конете и свинете;

д) болест на Тешен по свинете;

е) заразен нодуларен дерматит по говедата;

ж) треска на долината Рифт;

2. методите за диагностика на болестите по т. 1;

3. задълженията на държавните органи, физическите и юридическите лица за прилагане на мерките по т. 1.

Чл. 2. Генералният директор на Националната ветеринарномедицинска служба (НВМС) утвърждава оперативни планове за действие при съмнение или при възникване на болестите по чл. 1, т. 1, които трябва да отговарят на изискванията, посочени в приложение № 1.

Чл. 3. Ветеринарномедицинските органи са длъжни да:

1. контролират спазването на ветеринарномедицинските и хигиенните изисквания при отглеждане на животни от възприемчивите видове;

2. издават писмени предписания на собствениците на животновъдни обекти за отстраняване на констатирани недостатъци;

3. контролират изпълнението на мерките по чл. 11, ал. 1, т. 5.

Чл. 4. (1) Мерките за предпазване, ограничаване и ликвидиране на болестите по чл. 1, т. 1 се определят от НВМС и със заповед на областния управител се въвеждат и отменят на територията на областта.

(2) При възникване на заболяване по чл. 1, т. 1, което застрашава територията на цялата страна, заповедта по ал. 1 се издава от министъра на земеделието и горите.

Чл. 5. Кметовете на основание заповедта по чл. 4 въвеждат със заповед ограничителните мерки при съмнение или при възникване на болестите, посочени в чл. 1, т. 1, на територията на кметството и районират пашата и водопоя на животните, възприемчиви към болестите по чл. 1, т. 1.

Чл. 6. Собствениците и управителите на животновъдни обекти за отглеждане на животни, възприемчиви към болестите, посочени в чл. 1, т. 1:

1. уведомяват незабавно обслужващия ветеринарен специалист за промени в здравословното състояние на животните;

2. карантинират новозакупените животни в изолирани помещения за срок 30 дни;

3. не разрешават влизането на външни лица на територията на животновъдния обект, без да са предприели необходимите предпазни мерки, предписани от обслужващия ветеринарен лекар.

Чл. 7. Собствениците и ръководителите на горски и ловни стопанства и ловнорибарските дружества незабавно уведомяват ветеринарномедицинските органи за наблюдавани промени в здравословното състояние на диви животни или за намерени трупове на диви животни, възприемчиви към болестите по чл. 1, т. 1.

Чл. 8. Собствениците и управителите на предприятия за добив, преработка и съхранение на продукти от животни, възприемчиви към болестите по чл. 1, т. 1:

1. приемат за клане и преработка животни, възприемчиви към болестите, посочени в чл. 1, т. 1, и продукти от такива животни, придружени с ветеринарномедицински свидетелства;

2. на входа на предприятието поддържат дезинфекционна площадка за влизащите транспортни средства и хора.

Чл. 9. Лицата, търгуващи с животни, възприемчиви към болестите, посочени в чл. 1, т. 1 и продукти от тях, са длъжни да ги придвижват с ветеринарномедицински документи в оборудвани за целта, механично почистени и дезинфекцирани транспортни средства.

Чл. 10. За предпазване на страната от проникване и разпространение на болестите, посочени в чл. 1, т. 1, НВМС организира и провежда следните общи профилактични мерки:

1. контрол върху събирането, обезвреждането и използването на кухненски и кланични отпадъци за храна на животни;

2. контрол върху отстрела на диви животни и лабораторни изследвания на материали от тях;

3. контрол върху събирането и обезвреждането на отпадъците от паркинги до пътища с международен трафик, от летища, морски и речни гари и гранични контролнопропускателни пунктове;

4. дезинфекция на транспортните средства, превозващи животни, възприемчиви към болестите по чл. 1, т. 1 и продукти от тях.

Чл. 11. (1) При установяване на болести по чл. 1, т. 1 в съседни страни освен мерките по чл. 10 НВМС:

1. провежда ежеседмични клинични прегледи на животните, възприемчиви към съответната болест, в застрашените региони;

2. провежда сондажни серологични и вирусологични изследвания на отстреляни диви животни, възприемчиви към съответната болест;

3. налага забрана за лов на диви животни в 10-километровата гранична зона със засегнатата страна;

4. извършва наблюдение и проучване върху видовия състав на биологичните преносители на болестите по чл. 1, т. 1;

5. извършва профилактично третиране срещу инсекти и ектопаразити на възприемчивите видове селскостопански животни с противоакарицидни препарати с пролонгирано действие и репелентен ефект.

(2) Министърът на земеделието и горите въвежда със заповед мерките по ал. 1, забранява вноса на животни и животински продукти от възприемчиви към установената болест, от засегнатите съседни страни и възлага на НВМС контрола върху изпълнението на заповедта.

(3) Националната ветеринарномедицинска служба съгласува профилактичните мерки с националните ветеринарни органи на засегнатата страна.

Чл. 12. (1) Собствениците и управителите на животновъдни обекти с животни, възприемчиви към болести, посочени в чл. 1, т. 1, на предприятия за клане, добив и преработка на продукти от такива животни и на търговците на животни:

1. незабавно уведомяват ветеринарния лекар за констатирани промени в здравословното състояние на животните;

2. до идването на ветеринарния лекар:

а) изолират болните животни и не разрешават влизане на външни лица във фермата;

б) не посещават други животновъдни обекти;

в) преустановяват придвижването, разместването и прегрупирането на животните в обекта;

г) изпълняват мерките, предписани от обслужващия ветеринарен лекар.

(2) При съмнение за болестите, посочени в чл. 1, т. 1, обслужващият ветеринарен лекар:

1. поставя възприемчивите животни на оборен режим и забранява:

а) влизането и излизането на външни лица от животновъдния обект;

б) вкарването, изкарването и преместването на животни, трупове на животни, продукти от животни, постеля, тор, торова течност, фураж, инвентар, облекло, обувки, превозни средства и др. от животновъдния обект, които могат да бъдат преносители на вируса на съответната болест;

в) клането, осеменяването, кръвните операции и други манипулации с животни, които могат да станат причина за разпространение на болестите по чл. 1, т. 1;

г) вкарването, изкарването и преместването на обектите по точка "б", отнасящи се до други животински видове;

2. сменя облеклото и обувките, с които е извършил клиничния преглед, и дезинфекцира ръцете си преди излизане от обекта;

3. незабавно уведомява НВМС чрез съответната РВМС, в чийто район на обслужване се намира обектът, собствениците и кмета на населеното място за мерките по т. 1;

4. разпорежда да се подготви и зареди с дезинфекционен разтвор площадка за дезинфекция на обувките и мивка за дезинфекция на ръцете;

5. провежда епизоотологично проучване;

6. не посещава други животновъдни обекти с възприемчиви към съответната болест животни, без да е предприел необходимите мерки за обезвреждане на облеклото, обувките и инструментите, които могат да бъдат механични преносители на вируса.

Чл. 13. (1) При получаване на сигнал по чл. 12, ал. 2, т. 3 НВМС изпраща специализиран диагностичен екип на място и привежда в действие оперативния план по чл. 2.

(2) Екипът по ал. 1 извършва епизоотологично проучване по чл. 20, т. 5, клиничен преглед, аутопсия на болни и умрели животни и взема материали за лабораторни изследвания.

(3) Националната ветеринарномедицинска служба налага възбрана с приложение на мерките по чл. 12, ал. 2, т. 1 и в други животновъдни обекти, за които има съмнение за проникване причинителя на съответното заболяване.

Чл. 14. Мерките по чл. 12, ал. 2 се отменят от НВМС при отрицателен резултат от лабораторните изследвания след изтичане на инкубационния период на съответното заболяване, посочен в приложение № 2.

Чл. 15. Материали за лабораторно изследване са: цял труп (при малки животни), вътрешни органи, изменени кожни участъци, кръвни проби, епител от афти и афтозна течност, лимфни възли и други тъкани с изменения. Те се поставят в непропускливи съдове, които се дезинфекцират външно преди поставянето им в хладилна чанта или термос. Материалите се транспортират незабавно до специализирана лаборатория чрез упълномощено лице със съпроводително писмо по образец - приложение № 3.

Чл. 16. Лабораторните методи (вирусологични, серологични, имунологични, имунохистохимични и молекулярно-биологични) за диагностициране на болестите по чл. 1, т. 1 са посочени в приложение № 4.

Чл. 17. (1) Диагностиката на болестите, посочени в чл. 1, т. 1, се извършва в специализирани лаборатории, одобрени от НВМС.

(2) Националната ветеринарномедицинска служба осъществява постоянен контрол в лабораторията за спазването изискванията за безопасност при работа с вирусите - причинители на болестите, посочени в чл. 1, т. 1.

Чл. 18. Ръководителите на лабораториите по чл. 17:

1. поддържат постоянна диагностична готовност на лабораторията;

2. незабавно изследват получените проби и писмено уведомяват за резултата Главно управление на НВМС и съответната РВМС, от района на която са взети пробите;

3. използват утвърдените от Международното бюро по епизоотии методи за диагностика по приложение № 4;

4. при необходимост от потвърждаване на диагнозата, изпращат проби в съответната международна референтна лаборатория за диагностика на болестите, посочени в чл. 1, т. 1.

Чл. 19. Диагноза за болестите, посочени в чл. 1, т. 1, се поставя въз основа на епизоотологичните, клиничните и патологоанатомичните данни и резултатите от лабораторни изследвания по методите, посочени в чл. 16.

Чл. 20. (1) При лабораторно потвърждаване на болестите по чл. 1, т. 1 НВМС предприема следните мерки:

1. обявява заболяването;

2. определя със заповед на генералния директор границите на заразена зона "А", застрашена зона "Б" и предпазна зона "В" в зависимост от естеството на болестта по чл. 1, т. 1, географските, административните и екологичните особености на засегнатите региони и от структурите на НВМС;

3. определя мерките за включване в оздравителния план, съставян от епизоотичните комисии, за ограничаване и ликвидиране на заболяването;

4. изменя и допълва мерките по т. 3 в зависимост от промените в епизоотичната обстановка;

5. провежда епизоотологично проучване за изясняване:

а) произхода на инфекцията;

б) времето и пътя за проникване на вируса в животновъдния обект;

в) периода на скрито протичане на инфекцията в зависимост от инкубационния период на болестта по чл. 1, т. 1 , посочен в приложение № 2;

г) наличието на други животновъдни обекти, в които има вероятност от проникване на вируса на съответното заболяване;

д) придвижване на животни и продукти от тях, хора и транспортни средства до други животновъдни обекти за времето на инкубационния период за съответната болест, посочен в приложение № 2, считан от появата на първите клинични признаци на заболяването;

6. проследява добива и реализацията на месото и месните продукти от закланите животни от засегнатия животновъден обект за времето на инкубационния период на съответната болест, считан от появата на първите клинични признаци на съответното заболяване, и разпорежда тяхното обезвреждане под контрола на държавен ветеринарен лекар по начин, гарантиращ унищожаване вируса на заболяването;

7. разпорежда обезвреждане по начин, гарантиращ унищожаване на вируса, на млякото и млечните продукти, получени по време на инкубационния период за съответната болест по приложение № 2;

8. разпорежда обезвреждане на фуражи, тор, торова постеля и инвентар през периода по т. 7.

(2) При установяване на везикулозен стоматит по говедата, конете и свинете и на треска на долината Рифт РВМС, на територията на които са установени заболяванията, уведомяват на регионално ниво съответната хигиенно-епидемиологична инспекция (ХЕИ).

(3) При установяване на заболяванията по ал. 2 органите на РВМС и ХЕИ провеждат епизоотологично и епидемиологично проучване и предприемат съвместни комплексни мерки.

Чл. 21. (1) Заразената зона "А" включва :

1. епизоотичното огнище;

2. територията на цялото населено място, в което е регистрирано епизоотичното огнище;

3. населените места в радиус 3 км от епизоотичното огнище;

4. животновъдните обекти в други населени места извън трикилометровата зона, имали епизоотична връзка със засегнатия животновъден обект;

5. територията, на която е открит труп на умряло или отстреляно диво животно, възприемчиво към съответната болест, посочена в чл. 1, т. 1, за което чрез лабораторни методи или патологоанатомично изследване е потвърдено заболяването.

(2) При констатиране на болест, посочена в чл. 1, т. 1, при диви животни определянето на заразената зона "А" зависи от:

1. териториалното разпространение на заболяването;

2. броя на дивите животни от съответния вид в засегнатия район;

3. наличието на естествени или изкуствени препятствия при движението на дивите животни.

Чл. 22. (1) В зона "А" със заповед, издадена по реда на чл. 4 и 5, се налага възбрана, при която:

1. собствениците на животни, възприемчиви към диагностицираната болест по чл. 1, т. 1, декларират писмено, че са запознати с изискванията за отглеждане на животните при условия на възбрана;

2. се изпълняват всички изисквания съгласно чл. 12, ал. 1 и 2;

3. собственикът на засегнатия животновъден обект осигурява условия за работа, без да нарушава предписаните ветеринарномедицински изисквания;

4. епизоотичното огнище се контролира от държавен ветеринарен лекар от НВМС;

5. в незасегнатите животновъдни обекти с животни, възприемчиви към появилото се заболяване, се извършват ежедневни клинични прегледи за времето на инкубационния период на съответната болест, посочен в приложение № 2, а след това - ежеседмично, в продължение на един месец;

6. се организира залавянето и изолирането на скитащи животни около района на засегнатия животновъден обект;

7. се забранява търговията, пазарите, изложбите и други събирания на животни, възприемчиви към съответната заразна болест;

8. се забранява ловът на диви животни, възприемчиви към съответната заразна болест;

9. в кланиците и месопреработвателните предприятия временно се забранява редовното клане на животни от възприемчивите видове и преработката на месо и продукти от тях;

10. се проследява добивът и реализацията на месото при извършено клане на животни от засегнатия животновъден обект за времето на инкубационния период на диагностицираната болест, като месото и месните продукти се обезвреждат под контрола на държавен ветеринарен лекар по начин, гарантиращ унищожаването на вируса;

11. млякото от засегнатия животновъден обект се обезврежда с 2%-ов разтвор на натриева основа и се унищожава;

12. млякото от незасегнатите животновъдни обекти се преработва термично под контрола на държавен ветеринарен лекар;

13. се извършва основно механично почистване и дезинфекция на животновъдния обект: сгради за животни, складови и битови помещения, вътрешни транспортни средства, пътища и околния терен;

14. в зависимост от наличието на биологични преносители на констатираната болест по чл. 1, т. 1 се провеждат дезакаризация, дезинсекция, дератизация и девастация.

(2) Възбраната по ал. 1 се отменя по реда на чл. 4 и 5 най-малко 60 дни след ликвидиране на животните в епизоотичното огнище и при отрицателни резултати от серологичните изследвания в незасегнатите животновъдни обекти в зона "А" и зона "Б", след което се преминава към условна възбрана.

Чл. 23. (1) Възбраната в епизоотичното огнище се отменя след извършване на цялостна заключителна дезинфекция с одобрени от НВМС дезинфекционни средства.

(2) Епизоотичното огнище на болест по чл. 1, т. 1 се ограничава и ликвидира чрез метода "Стемпинг аут", който включва умъртвяване по безкръвен начин и унищожаването на труповете на болните и контактните животни чрез загробване или обезвреждане в екарисаж.

(3) Загробването се извършва в ров, дълбок най-малко 3 м, който се запълва с трупове на височина до 2 м. На дъното на рова и върху труповете се поръсва хидратна вар и те се покриват с пласт пръст не по-малък от 2 м. Мястото на загробването и 3 м около него се дезинфекцира и огражда срещу преминаване на животни.

(4) При избор на терен за загробване трябва да се има предвид и недопускане замърсяване на водата и околната среда.

Чл. 24. (1) Условната възбрана в зона "А" продължава от 6 месеца до една година в зависимост от годишния сезон на възникване на болестта и наличие на природна огнищност в преносителите на заболяването по чл. 1, т. 1. Срокът за всеки конкретен случай се определя със заповедта по чл. 4 и 5.

(2) По време на условната възбрана се извършват:

1. ежеседмични клинични прегледи на възприемчивите животни;

2. периодично механично почистване и дезинфекция на помещенията с животни, складовите и битовите помещения и инвентара в засегнатия животновъден обект;

3. обезвреждане на тора и отпадъците;

4. дезинсекция, дезакаризация и дератизация с одобрени от НВМС дезинсекционни, акарицидни и дератизационни средства в помещенията за животни и в биотопите на биологичните преносители;

5. аутопсия на всички умрели животни и изпращане на материали за лабораторно изследване по реда, посочен в чл. 15, 16 и 17.

Чл. 25. (1) В зона "Б", която обхваща територията в радиус 50 км около външната граница на зона "А", се провеждат следните мероприятия:

1. мерките по чл. 22, ал. 1, т. 6, 7, 8 и 9;

2. ежеседмични клинични прегледи на възприемчивите видове животни;

3. аутопсия на всички умрели животни и изпращане на материали за лабораторно изследване по реда, посочен в чл. 15, 16 и 17;

4. загробване на труповете на умрелите животни на място или обезвреждането им в екарисаж под контрола на държавен ветеринарен лекар;

5. дезинфекция на превозните средства за животни, животински продукти и фуражи под контрола на държавен ветеринарен лекар;

6. контрол от държавен ветеринарен лекар върху влизането на лица в животновъдни обекти с животни, възприемчиви към диагностицираната болест;

7. контрол върху здравното състояние на популацията диви животни, възприемчиви към диагностицираната болест, от посочените в чл. 1, т. 1 чрез извършване на санитарен отстрел, преглед на отстреляните животни от държавен ветеринарен лекар и изпращане на материали за лабораторно изследване.

(2) Националната ветеринарномедицинска служба може да разреши придвижване с цел клане на възприемчиви към диагностицираната болест животни след индивидуален клиничен преглед в определени кланици под контрола на държавен ветеринарен лекар.

(3) Действието на ограничителните мерки в зона "Б" се прекратява 60 дни след ликвидиране на епизоотичното огнище и при отрицателни резултати от серологичните изследвания в зона "А" и зона "Б".

Чл. 26. (1) В зона "В", която включва стопанствата и селищата, разположени в радиус 20 км от външната граница на зона "Б", се провеждат мерките по чл. 22, ал. 1, т. 2, 3, 4, 6 и 7.

(2)Действието на ограничителните мерки в зона "В" се прекратява 60 дни след ликвидиране на епизоотичното огнище и при отрицателни резултати от серологичните изследвания в зона "А" , зона "Б" и зона "В".

Чл. 27. Когато територията на зона "А", "Б" и "В" включва територия на съседни държави, мерките по чл. 20-26 се съгласуват с компетентните ветеринарни власти на засегнатите страни.

Чл. 28. (1) Държавният ветеринарен лекар, контролиращ епизоотичното огнище, ежедневно подава информация в РВМС за хода на заболяването в зона "А" и изпълнението на мерките по ограничаване и ликвидиране на епизоотичното огнище.

(2) Районната ветеринарномедицинска служба ежедневно подава информацията по ал. 1 в Главно управление на НВМС.

Чл. 29. За всички проведени мероприятия по ограничаване и ликвидиране на болестите по чл. 1, т. 1 се съставят протоколи по образци, одобрени от НВМС.

Чл. 30. (1) Забранява се провеждането на профилактична ваксинация срещу болестите по чл. 1, т. 1.

(2) При опасност от широко разпространение на заболяването и наличие на одобрена от НВМС ваксина се извършва профилактична ваксинация въз основа на заповед, издадена от министъра на земеделието и горите по предложение на ръководителя на НВМС.

(3) В заповедта по ал. 2 се посочват:

1. географският район, в който се провежда ваксинацията;

2. видовете животни, подлежащи на ваксиниране;

3. схемата на ваксинация;

4. ограниченията върху придвижването и търговията с ваксинираните животни и продуктите от тях;

5. специалната идентификация и регистрация на ваксинираните животни.

Чл. 31. Средствата, необходими за провеждане на мерките по тази наредба, се набират и разходват в съответствие със Закона за ветеринарномедицинската дейност и нормативните актове по прилагането му.

Чл. 32. Собствениците на убити с диагностична и профилактична цел животни се обезщетяват при условията и по реда на чл. 40 от Закона за ветеринарномедицинската дейност.