Държавен вестник, брой 67 от 15.VIII

Чл. 2. (1) Първоначалното планиране на залесяванията се извършва с устройствени проекти, планове и програми, технически проекти за борба с ерозията или за рекултивация на нарушени терени.

(2) Залесяванията се предвиждат след комплексна преценка на необходимостта и целта за провеждането им, природните условия, биологичните особености и екологичните изисквания на дървесните и храстовите видове за залесяване. Въз основа на нея се определят подходящият вид, подвид, екотип, култивар или сорт на посадъчния или посевния материал, видът и начинът на почвоподготовка, схемата и гъстотата на културата и начинът и сезонът на засаждане.

Чл. 3. (1) Специални програми или планове за залесяване се изготвят в следните случаи:

1. при възстановяване на гори, които са увредени от стихийни бедствия или крупни производствени аварии;

2. при залесяване на слабопродуктивни и застрашени от ерозия земеделски земи за създаване на защитни гори.

(2) Специалните програми и планове за залесяване, вкл. сроковете за изпълнението им, се утвърждават от началника на Националното управление по горите (НУГ).

Чл. 4. (1) При планирането на залесяването в земи и гори от горския фонд се допускат промени на предвидените в устройствените проекти, планове и програми залесявания.

(2) Собственикът, желаещ промяната, подава мотивирано искане до държавното лесничейство.

(3) Промените по ал. 1 се разрешават от НУГ в следните случаи:

1. при промяна начина на възобновяване (естествено с изкуствено);

2. при изпълнение на международни или национални програми и проекти.

(4) В останалите случаи промените се разрешават от регионалните управления на горите.

(5) Срокът за отговор на искането за промяна на залесяването е един месец от неговото подаване.

(6) При планиране и промени на първоначалните предвиждания на залесяванията върху земеделски земи се процедира по същия ред и начин.

Чл. 5. Залесяванията се планират от служители по горите в НУГ и неговите органи и поделения или от лица, регистрирани за упражняване на частна лесовъдска практика.

Чл. 6. Залесяванията са четири основни категории:

1. стопански залесявания - за създаване на гори за производство на дървесина, биомаса, семена, коледни елхи, технически продукти и плодове;

2. защитни залесявания - за създаване на защитни и водоохранни гори;

3. ландшафтни залесявания - за създаване на рекреационни гори в курортни райони и местности, извънселищни горски паркове, както и за подобряване на пейзажа край главни транспортни магистрали, около паметници на културата и природни забележителности;

4. опитни залесявания - за създаване на гори с опитни и научни цели.

Чл. 7. В зависимост от конкретните цели залесяванията се извършват за:

1. създаване на гори върху голи площи, опожарени и изсъхнали култури и насаждения;

2. рекултивация на нарушени терени;

3. осигуряване на защита от ерозия, суша, пожари, снегонавяване, промишлено замърсяване, лавини, наводнения, свлачища и подвижни пясъци, както и за защита на вододайни зони, водосбори и водоизточници;

4. създаване на интензивни култури от бързорастящи видове за производство на дървесина и биомаса;

5. попълване на изредени култури и насаждения;

6. създаване на технически култури и плантации за производство на коледни елхи, определени сортименти дървесина и други суровини;

7. подпомагане възобновяването в зрелите високостеблени и издънкови гори;

8. подобряване състава и състоянието на насажденията;

9. създаване на горско-плодни култури;

10. създаване на семепроизводствени градини, научно-изследователски и учебно-опитни култури;

11. създаване на рекреационни гори и озеленяване;

12. създаване на култури от дървесни и храстови видове (подвидове, екотипове, форми), застрашени от изчезване или с ограничени ареали.

Чл. 8. В зависимост от конкретното състояние на обекта за залесяване и режима на неговото стопанисване залесяванията се планират и отчитат във:

1. ново залесяване - към него се отнасят гори, създадени върху голи, обезлесени и ерозирани площи, върху земеделски земи, върху опожарени и изсъхнали култури и насаждения, насаждения от I и II клас на възраст от семенен произход със средна пълнота до 0,3 вкл., както и в насаждения от III клас на възраст и по-старите такива със средна пълнота до 0,2 вкл.;

2. зрели насаждения - към тях се отнасят залесявания за възобновяване и подпомагане възобновяването в зрели високостеблени и издънкови насаждения, невъзобновени по естествен начин при извеждане на следните главни сечи:

а) котловинно-постепенна сеч;

б) гола сеч;

в) възобновителна сеч;

3. реконструкции - към тях се отнасят залесявания в неустойчиви и нископродуктивни семенни и издънкови насаждения и култури от всички бонитети и пълноти при следните случаи:

а) при запазени почвени условия, без признаци на деградация, когато автохтонната растителност е изместена от горски съобщества, които не изпълняват функциите си; месторастенията са от типа Д1, Д2, Д3, Д2-3, СД2, СД3, С1, С2, ВС2 и ВС2-3;

б) при почвени условия в процес на деградация, но с растежен потенциал, който осигурява достатъчно възможности за развитие на устойчиви и по-високопроизводителни насаждения от други дървесни видове, подходящи за съответните климатични условия; месторастенията са от типа В1, В2, В1-2, ВС2, ВС2-3 при II и III степен на ерозия;

в) дървесно-храстови формации на бедни и сухи месторастения от типа А0, А1, А1-2, АВ1 и АВ1-2 със степен на ерозия III и IV, в които има необходимост от увеличаване на пълнотата им след извеждане на подмладителни сечи;

4. попълване на редини - към него се отнасят залесявания за попълване на изредени естествени насаждения и култури от I и II клас на възраст със средна пълнота от 0,4 до 0,6 вкл., а при групов строеж - до 0,7, насаждения и култури от III клас на възраст и нагоре със средна пълнота от 0,3 до 0,5 вкл., а при групов строеж - до 0,6 вкл.;

5. двуетажни насаждения - към него се отнасят залесяванията със сенкоиздръжливи дървесни видове под склопа на млади и средновъзрастни култури и насаждения (с възраст от 20 до 40 години и пълнота от 0,5 до 0,7) от светлолюбиви видове, за подобряване на състава и състоянието на насажденията; вторият етаж може да се създава от един или няколко сенкоиздръжливи дървесни видове.

Чл. 9. (1) Проучванията на обектите за залесяване имат за цел да установят условията на месторастене и съобразно с тях да се изберат дървесните и храстовите видове, почвоподготовката, сезонът и технологията за залесяване и отглеждане на културите.

(2) Проучванията се извършват въз основа на данни от горскорастителното райониране на страната, устройствени проекти, планове и програми, технически проекти за борба с ерозията или за рекултивация на нарушени терени, специални програми и планове, както и на конкретни изследвания на следните показатели:

1. релефни особености - наклон, изложение, надморска височина и специфични дадености на релефа;

2. геологичен строеж и петрографски състав - основна скала, състояние и степен на изветряване;

3. почвени условия - генетичен тип и подтип, механичен състав, каменливост, влажност, плътност, дълбочина и киселинност;

4. степен на ерозираност на почвата - определя се за две основни групи почви:

а) черноземи, карбонатни черноземи, чернозем - смолници, сиви горски, канелени горски и кафяви горски почви:

- слабо ерозирани (I степен) - ерозиран хумусен хоризонт А от 0 до 100 %;

- средно ерозирани (II степен) - ерозиран преходен или алувиален хоризонт В от 0 до 100 %;

- силно ерозирани (III степен) - ерозиран скелетен (почвообразуващ) хоризонт С1,2,3 от 0 до 100 %;

- много силно ерозирани (IV степен) - ерозирана основна скала D;

б) хумусно-карбонатни почви:

- слабо ерозирани (I степен) - ерозиран хумусен хоризонт А от 0 до 50 %;

- средно ерозирани (II степен) - ерозиран хумусен хоризонт А от 50 до 100 %;

- силно ерозирани (III степен) - ерозиран скелетен (почвообразуващ) хоризонт С1,2,3 от 0 до 100 %;

- много силно ерозирани (IV степен) - ерозирана основна скала;

5. климатични условия - среден годишен валеж и разпределението му по сезони, средни месечни температури и температурни екстреми, продължителност на вегетационния период и други особености на климата;

6. флористична характеристика - наличие на горска, храстова и тревна растителност и нейното състояние.

Чл. 10. (1) За подлежащите на залесяване и попълване култури, собственост на държавата и общините или ползвани от тях през предвидения залесителен сезон, се изготвя план-извлечение за залесяване и попълване на културите (приложение № 1).

(2) План-извлеченията се изготвят в два екземпляра от държавното лесничейство и в три екземпляра от общините.

(3) План-извлечения за залесяване и попълване на култури в държавния горски фонд се представят за проверка и одобрение два пъти през годината - от 1 до 31 март и от 1 до 30 ноември, в регионалното управление на горите.

(4) Общините представят план-извлечението в държавното лесничейство в сроковете по ал. 3. Директорът на държавното лесничейство се произнася по тях и ги връща на подателя в срок 15 дни от датата на представянето им.

(5) Физически лица и юридически лица, собственици или ползватели на земи и гори, предвидени за залесяване, подават писмено заявление в държавното лесничейство в сроковете по ал. 3, в което отбелязват местоположението и площта на предвидените залесявания.

(6) Държавното лесничейство изготвя обобщен план-извлечение (приложение № 2) за определения му район в 10-дневен срок след изтичане на срока по ал. 4 и 5 и го изпраща в регионалното управление на горите.

(7) Регионалните управления на горите обобщават данните от получените план-извлечения по ал. 6 и ги изпращат в НУГ.

(8) Изменение на план-извлечението и допълнително включване на нови обекти се извършва по реда на предходните алинеи.

Чл. 11. (1) Залесяването в предвидените обекти се извършва съгласно технологичен план за залесяване и попълване на културите (приложение № 3).

(2) Технологичният план е задължителен за изпълнение.

(3) Технологичният план се изготвя от държавното лесничейство или регистрирано за упражняване на частна лесовъдска практика лице в два екземпляра за всеки залесителен обект.

(4) Технологичните планове за залесяване и попълване на култури в държавния горски фонд се представят в регионалното управление на горите за утвърждаване в срок до един месец след одобрение на план-извлечението.

(5) Технологичните планове за залесяване и попълване на култури се представят от общините и другите собственици за проверка и одобрение от директора на съответното държавно лесничейство в срок до един месец след одобрение на план-извлечението и подаване на заявлението по чл. 10, ал. 5.

(6) Срокът за произнасяне по технологичните планове е една седмица след представянето им в държавното лесничейство и регионалното управление на горите.

(7) Изменение на технологичния план се извършва по реда на предходните алинеи.

Чл. 12. Валидността на план-извлеченията и технологичните планове за залесяване е 3 години след одобряването им.

Чл. 13. (1) Одобрените план-извлечения за залесяване и заявления по чл. 10, ал. 5 задължително се съхраняват в регионалното управление на горите, държавното лесничейство и общините за срок 5 години след одобряването им.

(2) Одобрените технологични планове за залесяване задължително се съхраняват в държавното лесничейство, общините и другите собственици до склопяване на културата, но не повече от 10 години след одобряването им.

Чл. 14. По време на провеждане на залесителните дейности изпълнителят на обекта трябва да разполага с одобрен технологичен план.

Чл. 15. Служителите по горите в държавното лесничейство, регионалното управление на горите и НУГ упражняват контрол по изпълнението на одобрените технологични планове.

Чл. 21. (1) Залесяването се извършва с дървесни и храстови видове, които осигуряват устойчиво развитие на новосъздадените гори, опазват и увеличават биологичното разнообразие.

(2) Конкретният избор на видовете за залесяване се извършва след комплексна преценка на:

1. поставената цел на залесяването;

2. условията на месторастенето;

3. биологичните особености и екологичните изисквания на видовете;

4. резултатите и оценката от досегашната залесителна дейност;

5. биологическите взаимоотношения и растежни особености на дървесните и храстовите видове.

Чл. 22. (1) Дървесните и храстовите видове за залесяване са главни и съпътстващи.

(2) Главни видове са тези, които осигуряват трайно постигането на поставената основна задача на определената категория залесяване.

(3) Съпътстващи видове са тези, които подпомагат растежа и развитието на главните.

Чл. 23. При залесявания за производство на дървесина с предимство се използват бързорастящи и устойчиви в екологично и санитарно отношение видове и такива, даващи специална дървесина и други ценни суровини.

Чл. 24. (1) При залесявания на защитни гори в зависимост от конфигурацията на терена се използват следните видове:

1. в леглата на реките с дълбоки влажни и свежи почви - бързорастящи дървесни видове (тополи, елши, чинари, ясени, върби и др.);

2. в бреговите и извънбреговите земи, които имат по-плитки и сухи почви - по-невзискателни към дълбочината, богатството и влажността на почвата сухоустойчиви видове (черен бор, елдарски бор, брутски бор, алепски бор, атласки и ливански кедри, айлант, бяла акация, люляк, мъждрян и др.).

(2) За полезащитните горски пояси се използват бързорастящи и в същото време дълговечни, ветроустойчиви, снегоустойчиви и сухоустойчиви дървесни видове, каквито са: местни дъбове, ясени, червен дъб, сребролистна липа и др.

(3) На стабилизирани пясъчни земи се използват морски бор, черен бор, бяла акация, тамарикс, айлант, аморфа и др.

(4) За противопожарни пояси се използват предимно широколистни видове с по-дебела кора, като цер, ясен, явор, благун, тополи, липи, конски кестен, летен дъб и др.

Чл. 25. При ландшафтните залесявания се използват с предимство дървесни и храстови видове и форми с ценни декоративни качества.

Чл. 26. За производство на биомаса се използват с предимство бързорастящи видове - тополи, върби, пауловня, каталпа, евкалипти и др.

Чл. 27. За производство на коледни елхи се използват бял бор, черен бор, обикновена ела, смърч, кавказка ела, дугласка и др.

Чл. 28. (1) Съобразно природните условия на залесяваните земи и биологичните и екологичните изисквания на дървесните и храстовите видове изборът на видовете за залесяване се извършва по типове месторастене в съответствие с горскорастителното райониране на страната.

(2) При залесяванията се предпочитат местните дървесни и храстови видове, интродуцирани видове, показали положителни резултати след продължително изпитване и "натурализирани" видове (приложение № 8).

(3) Освен видовата рамка при залесяванията се използват проучените и отделените подвидове, екотипове, биотипове и сортове (култивари) с ценни дървопроизводителни, противоерозионни и озеленителни качества, показващи екологично съответствие с условията на месторастенето.

Чл. 29. При избора на видове за залесяване в промишлени райони, където въздухът е замърсен с пепел, сажди и отровни газове (серен двуокис, азотни окиси, хлор и флуор) се взима под внимание различната димоустойчивост на видовете (приложение № 9).

Чл. 30. Типът на горската култура се определя от нейния произход, видов състав и строеж (форма на смесване и пространствено разположение на избраните видове за залесяване).

Чл. 31. По произход типовете култури са:

1. семенни;

2. издънково-семенни - с участие на семенни фиданки над 55 %;

3. автовегетативни - създадени чрез резници, отводки и издънки;

4. хетеровегетативни - създадени с присадени фиданки.

Чл. 32. (1) По състав основните типове горски култури са:

1. дървесни - съставени само от дървесни видове (главни и/или спътници);

2. храстови - съставени само от храстови видове;

3. дървесно-храстови - с доминиращо участие на храстови видове;

4. храстово-дървесни - с доминиращо участие на дървесни видове.

(2) Дървесните и храстовите типове култури се подразделят на чисти и смесени в зависимост от това дали в състава им участва един или повече видове:

1. чисти са тези, в състава на които един дървесен вид има най-малко 9/10 участие;

2. смесени - в състава на които участват поне два вида, но нито един от тях не превишава 8/10 участие.

(3) Наименованието на типа култура се определя от името (имената) на главните видове.

Чл. 33. (1) Строежът на културата включва избраната форма на смесване и схемата за пространственото разположение на избраните видове.

(2) По начин на разполагане на дървесните и храстовите видове се прилагат следните форми на смесване:

1. редово;

2. поясно;

3. поясно - редово;

4. групово - мозаечно или схематично;

5. единично.

(3) За постигане на дадена форма на смесване фиданките от различните видове се разполагат по следните начини:

1. редово - извършва се в чисти редове, съставени само от главен вид, само спътник или само храст;

2. в редовете - чрез редуване на видовете в редовете в определена последователност;

3. поясно - последователно редуване на 3 до 5 реда от главни видове с 1 до 2 реда от спътникови или храстови видове;

4. групово - на групи според вида на почвите, най-често до 3 ара;

5. единично - видовете се разполагат единично, свободно или в определен ред.

Чл. 34. Дървесният тип култури се използва при дървопроизводствени и защитни залесявания, на слабо и средно ерозирани сенчести и свежи месторастения и при създаване на противопожарни и зелени пояси.

Чл. 35. Храстовият тип култури се използва главно при противоерозионните залесявания на силно припечни и много силно ерозирани месторастения, за брегови захрастявания и специални култури от върби и лески.

Чл. 36. Дървесно-храстовият тип култури се използва главно при противоерозионните залесявания.

Чл. 37. Храстово-дървесният тип култури се използва при дървопроизводствени, защитноводоохранни и пътезащитни залесявания и за създаване на зелени зони.

Чл. 38. При смесените типове горски култури се държи сметка за взаимоотношенията (съжителството) между тях (приложение № 10).

Чл. 39. Съставът на горските култури се определя в зависимост от целта на залесяванията, природните условия на залесяваните земи и биологичните особености на видовете.

Чл. 40. (1) Създаването на чисти култури се предпочита в следните случаи:

1. за ускорено производство на едра и средна дървесина;

2. при създаване на култури от тополи и върби;

3. за производство на специални продукти, сортименти и биомаса.

(2) Чистите култури може да се създават при неблагоприятни условия на месторастенето на силно ерозирани, сухи, бедни почви, разположени обикновено на припечни изложения или сурови високопланински райони с бедни песъчливи почви и върху крайморски и други пясъчни терени.

Чл. 41. (1) Създаването на смесени горски култури се препоръчва за производство на висококачествена едра и ценна дървесина.

(2) Смесени горски култури се създават:

1. на влажни месторастения с богати на хранителни вещества почви - в долния равнинно-хълмист и хълмисто-предпланински пояс на дъбовите гори и в нископланинския подпояс на горите от зимен дъб, бук и обикновена ела;

2. на месторастенията с неерозирани почви в средния планински пояс на горите от бук и иглолистни;

3. на сенчести месторастения на планински склонове с неерозирани богати, свежи и влажни почви от долния и средния горскорастителен пояс.

Чл. 42. (1) При създаване на чисти или смесени култури се отчитат междувидовите и вътревидовите взаимоотношения, които могат да бъдат положителни (взаимопомощ) и отрицателни (конкуренция).

(2) При създаване на смесени култури, в това число двуетажни насаждения, се използват и комбинират видове и форми с контрастни екофизиологични изисквания:

1. светлолюбиви със сенкоиздръжливи видове (приложение № 11);

2. видове с дълбока коренова система и видове с плитка коренова система;

3. ветроустойчиви с ветронеустойчиви.

Чл. 43. При създаване на смесени култури се използват с предимство групова (мозаечна), поясно-редова и редова смес.

Чл. 44. Гъстотата на културите се съобразява с биологичните особености на дървесните видове, екологичните условия и целта на залесяването.

Чл. 45. (1) При създаване на културите се изхожда от първоначалната оптимална гъстота, при която създадената горска култура при определени природно-екологични условия най-пълно осъществява поставената цел - стопанска, защитно-водоохранна, противоерозионна и ландшафтно-рекреационна.

(2) При култури с основно дървопроизводствено предназначение чрез първоначалната оптимална гъстота се осигурява най-голяма продуктивност и качество на дървостоя (прави, пълнодървесни и добре окастрени от клони стъбла).

Чл. 46. (1) В зависимост от биологичните особености на видовете за залесяване при създаването на горски култури се използват схемите и гъстотите, указани в приложение № 12.

(2) За дървесни и храстови видове, непосочени в приложение № 12, се използват схемите и гъстотите на най-близките до тях по биологични особености видове.

(3) Залесяванията към горната граница на гората се извършват на групи с пикирани фиданки.

(4) При използване на пикирани и контейнерни фиданки със закрита коренова система и при наличие на подраст от ценни дървесни видове се използват минималните стойности на гъстотите съгласно приложение № 12.

Чл. 47. В зависимост от целта на създаване на горските култури се използват схемите и гъстотите, посочени в приложение № 13.

Чл. 48. Площта на обекта за залесяване се измерва от собствениците с цел:

1. установяване размера и границите на действителната площ на подлежащия на залесяване обект;

2. определяне на фондовата принадлежност на обекта.

Чл. 49. Площта за залесяване се маркира с оглед практическото изпълнение на предвидените в технологичния план почвоподготовка и метод на залесяване и за точно определяне посевните и/или посадни места.

Чл. 50. (1) Подготовката на почвата за залесяване включва:

1. предварително почистване - изразява се в изсичане на отделни храсти, нежелан подраст, окосяване на тревни видове и папрат и почистване на отпадъците от сечта по начин, посочен в технологичния план за залесяване;

2. обработка на почвата за залесяване.

(2) Обработката на почвата се извършва предварително или непосредствено преди самото залесяване в случаи, срокове (сезон), вид и по технология, посочени в технологичния план за залесяване.

Чл. 51. Прилагат се следните видове почвообработки:

1. пълна (цялостна) - включва изкореняване на пъновете, почистване, подравняване и риголване (изораване);

2. частична - площта се обработва във форма на пояси, тераси, площадки, дупки, канавко-валове, микроповишения и микропонижения.

Чл. 52. (1) Пълната обработка на почвата се прилага на равни и полегати терени с наклон до 8 - 10° и е с дълбочина 25 - 50 см.

(2) При полегати терени пълната обработка на почвата задължително се извършва по посока на хоризонталите.

(3) При необходимост от противоерозионна защита върху изораната площ се прекарват през 1 - 2 м прекъснати (през 2 - 3 м) по хоризонталите водозадържащи бразди.

Чл. 53. (1) Частичната обработка на почвата се прилага на терени с наклон над 10°, при попълване на култури, редки насаждения и подпомагане възобновяването в горите, където е необходимо да се запази наличният подраст и при нецелесъобразност от техническо и икономическо естество на пълната почвоподготовка. Тя се прилага в следните разновидности:

1. поясна обработка на почвата - прилага се при терени с наклон до 18°, като поясите се оформят по хоризонталите на склона с широчина до 3 м; дълбочината на обработката е в границите между 10 и 30 см;

2. изкопно-насипни тераси - прилагат се на терени с наклон от 15 до 35°; терасите се оформят по хоризонталите на склона с широчина до 4 м и дълбочина на обработка до 30 см, като се започва от горната част на склона и се продължава надолу;

3. ръчно подготвени тераси - прилагат се на терени, където няма условия за механизирана подготовка или тя е икономически нецелесъобразна; широчината на терасите варира между 30 и 60 см и дълбочина на обработката до 35 см, като по-широките тераси се правят на терени с по-малък наклон и по-сухи месторастения;

4. пояси, подготвени с животинска теглителна сила - прилагат се на терени, където няма условия и възможност за използване на механизация, независимо от наклона на терена; широчината на поясите е между 60 и 100 см, като на уплътнени, зачимени и с по-тежък механичен състав почви широчината на поясите е по-голяма;

5. тераси-канавки - изграждат се на стръмни ерозирани терени за регулиране на водния отток; те имат трапецовидна форма и дълбочина до 50 см;

6. канавко-валове - изграждат се на места и по начин, указан в Инструкцията за борба с ерозията;

7. площадки - използват се при терени, където не е възможно направата на тераси (пояси), на силно каменливи и зачимени терени, на площи с голяма гъстота на пънове и повърхностни корени, при подпомагане на естественото възобновяване и др.; те имат квадратна или правоъгълна форма с размери от 30/30 см до 200/200 см с дълбочина на почвообработката от 10 до 35 см в зависимост от механичния състав на почвата и степента на зачименост;

8. дупки - прилагат се на каменисти, карстови и силно пресечени терени; те имат размери от 30/30 см до 60/60 см и повече в зависимост от възрастта на фиданките и размерите на кореновата им система;

9. микропонижения - изграждат се на леки, песъчливи, глинесто-песъчливи, силнодренирани почви в засушливи райони;

10. микроповишения - прилагат се под формата на гребени и земни купчини на преовлажнени терени.

(2) Разстоянието между поясите (терасите) се определя в зависимост от наклона на терена и възприетите хоризонтални разстояния (приложение № 14).

Чл. 54. Опростена подготовка на почвата се използва в среднопланинския пояс на буковите и иглолистните гори и на терени със слабо затревяване, рохкава и свежа почва.

Чл. 55. Залесяване без подготовка на почвата се прилага на терени с леки песъчливи почви и подвижни пясъци, както и на незатревени откоси на суходолията и ровините върху относително стабилни насипи, сипеи и брегови земи.

Чл. 56. Обработка на почвата непосредствено преди залесяването се прилага в следните случаи:

1. при залесяване с контейнерни и едроразмерни фиданки (над 1 м) в дупки;

2. при подпомагане естественото възобновяване в зрели насаждения;

3. при попълване на горски култури;

4. в поречията на реките и наносните конуси.

Чл. 71. Горските култури се отглеждат с цел създаване на оптимални условия за растеж и развитие на залесените дървесни и храстови видове в най-млада възраст, т. е. до склопяване на културата.

Чл. 72. (1) Отглеждането се извършва за сметка на собствениците и се свежда до отглеждане в междуредията и в редовете.

(2) Отглеждането в редовете се изразява в мулчиране, окосяване и окопаване на реда с цел премахване на тревната и плевелната растителност. При култури, създадени чрез посев на семена, след появата на пониците се извършва първо плевене, следвано от неколкократни окопавания.

(3) Отгледните грижи в междуредията се осъществяват по следните начини:

1. изораване, култивиране или брануване на междуредията и унищожаване на тревната и плевелната растителност с оглед премахване на конкуренцията и запазване почвената влага;

2. чрез промеждутъчно селскостопанско ползване, като междуредията се засяват с окопни култури (царевица, картофи, дини и фъстъци); този начин на отглеждане се прилага при наличие на богати почви и по-големи междуредови разстояния; не се допуска разстоянието между фиданките и окопната култура да бъде по-малко от 50 см;

3. чрез окосяване, отесване или друг начин за борба с тревната и плевелната растителност;

4. чрез изсичане или изрязване издънките на конкуриращата се нежелана дървесна и храстова растителност.

(4) При механизирано отглеждане на културите между фиданките и обработваната площ се оставя предпазна ивица с широчина от 10 до 30 см.

(5) Броят на отглежданията през годината се определя в зависимост от необходимостта и възрастта на културата:

1. за едногодишни - 3 отглеждания (включително зазимяване);

2. за двегодишни - 3 отглеждания (включително изсичане на издънки и зазимяване);

3. за тригодишни - 2 отглеждания;

4. за три- до петгодишни (над 1600 м надморска височина) - 2 отглеждания;

5. за интензивни култури (тополи, върби, чинар, орех и др.) - от 3 до 5 отглеждания.

Чл. 73. Кастренето на клони и формирането на короните се използват с цел производство на висококачествена дървесина без чепове или за постигане на определена структура на короната.

Чл. 74. За ускорено производство на дървесина, биомаса и подхранване на фиданките се извършва торене и поливане на горските култури.

Чл. 75. (1) Торенето се осъществява като основно торене с оборски тор, фосфорни и калиеви торове, непосредствено преди обработката на почвата или като подхранване с азотни торове.

(2) За по-пълното усвояване на торовете от растенията и увеличаване на тяхната ефективност торенето се съчетава с поливане.

Чл. 76. (1) Попълване на горските култури се извършва за възстановяване на първоначалната гъстота, определена в технологичния план за залесяване.

(2) За попълване се предвиждат:

1. всички горски култури до 3-годишна възраст и до 5-годишна възраст - за високопланински залесявания над 1600 м н.в., показали прихващане под 80 %, установено при есенната инвентаризация;

2. култури с над 80 % прихващане с установени загуби на петна.

(3) Попълването се извършва през есента след приключване на вегетацията на фиданките или през пролетта на следващата година.

(4) За попълване се използват фиданки от същия или друг подходящ дървесен или храстов вид.

Чл. 77. (1) Ограждането на културата се извършва от собствениците с оглед предпазването на горските култури от увреждане при паша на добитък и от дивеч.

(2) Видът на оградата, размерите и изпълнението й се посочват в технологичния план за залесяване.

Чл. 81. (1) Новосъздадената горска култура се инвентаризира с цел да се установи:

1. действителната залесена площ;

2. състоянието на културата;

3. процентът на прихващане на фиданките по дървесни видове;

4. съставът на културата;

5. изпълнена ли е целта и насоката на залесяване;

6. необходимостта от попълване, презалесяване или други грижи.

(2) Инвентаризацията се провежда ежегодно през м. октомври и обхваща едно-, две- и тригодишните култури и културите до петгодишна възраст, създадени във викосопланинската зона над 1600 м надморска височина.

Чл. 82. (1) Инвентаризацията на горските култури се извършва от държавното лесничейство или от юридически и регистрирани за упражняване на частна лесовъдска практика физически лица.

(2) Инвентаризацията на създадените култури в държавния горски фонд се извършва от държавното лесничейство, като за целта директорът назначава комисия, в която може да бъде включен и представител на изпълнителя. В заповедта се определя срокът за изпълнение.

(3) Държавното лесничейство може да извърши инвентаризация на културите на други собственици след сключен договор по подадено заявление от тях не по-късно от 1 септември.

(4) Списък на обектите за инвентаризация се изготвя въз основа на отчетните документи и технологичните планове.

Чл. 83. (1) Когато са залесени цели отдели или подотдели, площта на създадените култури се установява по лесоустройствените карти и проекти.

(2) Когато инвентаризираната култура е създадена върху земеделска земя или е част от подотдел, нейната площ се определя чрез пряко измерване на терена.

(3) При залесяване на голи площи, включващи нелесопригодни терени с площ повече от 5 %, те се приспадат от общата площ на залесения обект.

(4) При създаване на смесени култури с последващо внасяне на спътника (културите, създадени по схема главен вид и спътник) и когато внасянето на спътника не се извършва едновременно с главния вид, същите се третират като смесени, а площта се отчита редуцирано съобразно процентното участие на вида. При допълнително внасяне на спътника се отчита останалата площ.

Чл. 84. (1) Инвентаризацията на горските култури се извършва по три метода:

1. чрез пълно преброяване;

2. чрез пробни ленти;

3. чрез пробни площи.

(2) Изборът на метод за инвентаризация се определя съобразно площта, насоката на залесяването, конфигурацията на терена, състава на културата и начина на смесване на дървесните видове.

Чл. 85. Методът чрез пълно преброяване се прилага за залесени площи с големина до 0,2 ха. Извършва се пълно преброяване на залесените фиданки и посети гнезда върху цялата площ по дървесни и храстови видове.

Чл. 86. (1) При метода чрез пробни ленти се залагат една или повече ленти с различна широчина в зависимост от широчината на културата. Лентите се залагат така, че да представят средното състояние на културата и една лента да обхване най-малко 5 реда от културата при пълна почвоподготовка или 5 реда тераси, площадки или дупки - при частична обработка на почвата.

(2) Заложените пробни ленти се маркират (стабилизират) трайно на терена чрез колчета, камъни или други подходящи средства, които се поставят в началото, средата и края на лентата.

(3) При инвентаризация на смесени култури лентата задължително обхваща пълната схема на смесването.

(4) Общата площ на пробните ленти за обекти до 100 дка не може да бъде по-малко от 2 %, а за обекти над 100 дка - 1,5%. Площта на една пробна лента не трябва да бъде по-голяма от 10 дка.

Чл. 87. (1) При метода чрез пробни площи вместо ленти се залагат пробни площи с правоъгълна или квадратна форма, които се разполагат на терена така, че най-пълно да обхванат средното състояние на културата. Всяка пробна площ се фиксира трайно на терена с колчета, камъни и други, така че ясно да се очертаят нейните граници.

(2) Размерът на една пробна площ и общият размер на всички пробни площи в обекта се определят съгласно чл. 86, ал. 4.

Чл. 88. (1) При инвентаризацията за смесени култури се считат културите по чл. 32, ал. 2, т. 2.

(2) Смесени са и създадените издънково-семенни култури и културите, в състава на които освен залесените фиданки участват най-малко 20 % от наличния подраст и издънките на стопански ценни видове.

(3) Процентът на прихващане за културите по ал. 2 се изчислява само за засадените фиданки, а за подраста и издънките се вземат данни за процентното им участие.

Чл. 89. (1) При инвентаризация на култури, създадени чрез сеене на семена, броят на оцелелите или загинали фиданки или гнезда се установява по предварителната първоначална гъстота и схема, заложени в технологичния план за залесяване.

(2) Посевното гнездо се счита за устояло, ако в него има най-малко една поникнала, здрава и жизнена фиданка. Когато броят на оцелелите фиданки в едно посевно гнездо е повече от една, в карнета се записва и отчита само една.

(3) С цел точното преброяване на фиданките в култури, създадени чрез сеене, посевните места при залесяването се отбелязват на терена с подходящи подръчни материали.

Чл. 90. (1) Резултатите от инвентаризацията се регистрират в карнет (приложение № 16).

(2) Карнетът се съхранява от собственика до склопяване на културата.

(3) Карнетът включва:

1. преброителен карнет - в него се записват резултатите от преброяването на прихванати и неприхванати фиданки в инвентаризираната култура;

2. карнет за инвентаризация.

Чл. 91. Прихващането на културата се определя като процентно съотношение между прихванатите и броя на първоначално засадените фиданки.

Чл. 92. (1) Загубите се определят като процентно съотношение между загиналите и броя на първоначално засадените фиданки.

(2) При групови загуби на петна и хармани се определя тяхната площ, като общата площ на културата се редуцира с нея.

(3) Ако загубите са до 10 % и са равномерно разпръснати, тяхната площ не се определя, а общата площ не се редуцира.

Чл. 93. (1) Достоверността на проведената инвентаризация във всички култури, независимо от собствеността им, се установява от комисия, назначена със заповед на началника на регионалното управление на горите. В комисията участват представители на държавното лесничейство и собственика.

(2) На проверка подлежат до 30 % от броя на създадените от собственика култури, а когато техният брой е не повече от 3-те се проверяват изцяло.

(3) Резултатите от проверката се отразяват в карнет за контролна проверка (приложение № 17).

(4) Комисията заверява карнета на всеки проверен обект и приема инвентаризацията при установени разлики за процента на прихващане в рамките на ±3 % и съвпадение на останалите резултати.

(5) Когато резултатите от проверката показват отклонения над допустимите по ал. 4 върху 5 % от броя на проверените обекти, инвентаризацията не се приема и се извършва отново.

Чл. 94. (1) Резултатите от инвентаризацията се обобщават от собствениците в приложения № 18 и 19. Те се представят ежегодно в държавното лесничейство в срок до 20 октомври.

(2) Държавното лесничейство обобщава получените данни по видове собственост поотделно за едно-, две-, три-, четири- и петгодишните култури и ги представя в регионалното управление на горите в срок до 5 ноември.

(3) Регионалното управление на горите представя в НУГ в срок до 30 ноември обобщените данни за неговата територия по видове собственост и възраст на културите.

Чл. 95. (1) Културите с процент на прихващане от 25 до 80 % подлежат на попълване, а тези под 25 % - на презалесяване.

(2) На попълване подлежат и културите с над 80 % прихващане, в които са загинали на петна не по-малко от 5 % от броя на първоначално залесените фиданки на декар.

(3) Културите за презалесяване се отписват от регистъра на новосъздадените горски култури и се предвиждат за залесяване през следващата година.

(4) Залесяването се извършва по нов технологичен план, съобразен с конкретното състояние на оцелялата част от културата. Презалесената култура се записва наново в регистъра на новосъздадените горски култури.

Чл. 96. (1) Новосъздадените горски култури се записват в регистър (приложение № 20).

(2) Регистрите се водят и съхраняват в държавното лесничейство.

(3) Собствениците са задължени да предоставят на държавното лесничейство, на чиято територия се намират, необходимата информация за попълването на регистъра.

(4) След описа на културите в регистъра се прави рекапитулация на площта за залесяванията по насоки, достигнатия процент на прихващане и площите, подлежащи на попълване и презалесяване, общо за държавното лесничейство и по видове собственост.