Държавен вестник, брой 80 от 3.X

§ 1. Член 2 се изменя така:

"Чл. 2. (1) Съгласие за осиновяване може да се даде само ако осиновяваното дете се отглежда в обществено заведение и е на възраст над една година, освен ако осиновителят е съпруг на родителя - български гражданин или роднина по права линия без ограничение или по съребрена линия до трета степен на един от родителите на осиновявания.

(2) Съгласие за осиновяване на дете, което не се отглежда в обществено заведение или е на възраст под една година, може да се даде по изключение, когато осиновяването е в негов изключителен интерес.

(3) В случаите по предходните алинеи, ако отечественият закон на осиновителите признава решението на български съд за пълно осиновяване като решение за предосиновително настаняване на дете с цел осиновяване или допуска признаване на решението на българския съд в срок, по-дълъг от 6 месеца, както и при осиновяване на дете на възраст над 6 години, съгласие за осиновяване може да се даде само ако осиновителите са живели в Република България съвместно с детето не по-малко от 14 дни преди подаване на молбата до министъра на правосъдието."

§ 2. В чл. 3, ал. 1 се създават т. 15 и 16:

"15. фотоснимка на детето в цял ръст;

16. документ за платена държавна такса съгласно т. 62, буква "а" от Тарифа № 1 към Закона за държавните такси за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствени служби и от Министерството на правосъдието (одобрена с ПМС № 167 от 1992 г., обн., ДВ, бр. 71 от 1992 г.; доп., бр. 92 от 1992 г., бр. 32 от 1993 г.; изм., бр. 64 от 1993 г.; изм. и доп., бр. 45 от 1994 г.; доп., бр. 61 от 1994 г.; изм. и доп., бр. 15 от 1996 г.; изм., бр. 53 от 1996 г.; изм. и доп., бр. 2 от 1997 г.; доп., бр. 28 от 1997 г.; изм., бр. 36 от 1997 г., бр. 20 от 1998 г.; попр., бр. 24 от 1998 г.; изм., бр. 95 от 1998 г.)."

§ 3. В чл. 5, ал. 1 се правят следните изменения:

1. В т. 3 думите "български семейства" се заменят със "семейства на български граждани".

2. Създават се т. 4 и 5:

"4. удостоверение от управителя на общественото заведение, че поне единият от осиновителите е установил личен контакт с осиновявания (детето) и че му е предоставена наличната информация за неговото здравословно състояние и произход; ако такъв контакт не е установен поради заболяване, финансови затруднения или трудно осъществимо пътуване, кандидат-осиновителите представят нотариално заверена декларация, че поемат риска за произхода и бъдещото физическо и психическо здравословно състояние и развитие на детето;

5. удостоверение от управителя на общественото заведение в случаите по чл. 2, ал. 3."

§ 4. Член 6 се отменя.

§ 5. В чл. 10 изречение второ се заличава.

§ 6. Член 11 се отменя.

§ 7. Създава се чл. 12:

"Чл. 12. (1) Чуждите граждани представят в Министерството на правосъдието в едноседмичен срок от влизането му в сила заверен препис от съдебното решение за допускане на осиновяването. Те представят и препис от акта за допускане на осиновяването съобразно отечествения им закон, както и доклади за развитието на детето през първите две години след осиновяването му, изготвени от органа, наблюдаващ осиновяването съгласно местното законодателство.

(2) Копие от документите по ал. 1 се представят и във ведомството по чл. 4, ал. 2.

(3) В случаите, когато след влизане в сила на решението на българския съд за пълното осиновяване на детето не се стигне до окончателно приключване на процедурата по осиновяване според отечествения закон на осиновителите, те незабавно информират за това посолството на Република България в съответната държава и предприемат всичко необходимо за своя сметка за връщането на детето в общественото заведение в България, от което е взето."

§ 8. Наредбата е съгласувана с Министерството на здравеопазването, Министерството на образованието и науката и Министерството на труда и социалната политика.