Държавен вестник, брой 24 от 21.III

Чл. 2. (1) Аквакултури и продукти от тях се допускат за предлагане при условие, че:

1. не показват признаци на заболяване в деня на товаренето;

2. не подлежат на унищожаване по схеми за ликвидиране на заболявания от списъците в приложение № 1;

3. не произхождат от обекти, спрямо които действа забрана от здравно естество и не са в контакт с водни животни от такива обекти.

(2) Изискванията по ал. 1 се прилагат и относно продукти от аквакултури, продавани на пазара за човешка консумация, както и за риба и оплоден хайвер, предназначени за продажба с развъдна цел.

Чл. 3. (1) Живите аквакултури трябва да бъдат превозени до местоназначението им по възможно най-бърз начин в чисти и дезинфекцирани превозни средства. Дезинфекционните средства се одобряват от Националната ветеринарномедицинска служба (НВМС).

(2) Ако при превоз по суша аквакултурите трябва да са във вода, се използват специализирани транспортни средства с подходящи инсталации за подаване на кислород (с цел аерация) и позволяват подмяна на водата. Водата се подменя при спазване на изискванията по приложение № 2.

(3) Националната ветеринарномедицинска служба одобрява места и инсталации по ал. 2 на територията на страната и води списък за тях.

Чл. 4. Установяват се следните допълнителни изисквания при продажбата на жива риба от видовете, изброени във втора колона на списък I и II от приложение № 1, и на оплодения хайвер:

1. при въвеждането им в разрешената зона се съпровождат от документ съгласно приложение № 3, т. I или II, издаден по реда на чл. 28, удостоверяващ, че те произхождат от разрешена зона и разрешен рибовъден обект;

2. при въвеждането им в разрешена зона, когато произхождат от неразрешени зони или от рибовъден обект, който не е разположен в разрешена зона, но отговаря на условията по глава трета, р. I, се съпровождат от документ съгласно приложение № 3, т. I или II, удостоверяващ, че тя произхожда от рибовъден обект със същия здравен статус, какъвто има приемащият рибовъден обект.

Чл. 5. Предлагането на пазара на живи мекотели съгласно колона 2 на списък I и II от приложение № 1, се извършва при спазване на следните изисквания:

1. ако произхождат от разрешена крайбрежна зона, се съпровождат с документ по приложение № 3, т. III или IV, удостоверяващ, че произхождат от разрешена крайбрежна зона или от разрешен ферма за мекотели, в неразрешена крайбрежна зона;

2. ако произхождат от обекти за мекотели, които не са разположени в разрешена крайбрежна зона, но отговарят на изискванията на глава трета, р. III, да са съпроводени от документ по приложение № 3, т. III или IV, удостоверяващ, че произхождат от разрешена крайбрежна зона или от обект със същия здравен статус, какъвто има приемащият обект за мекотели.

Чл. 6. (1) Продажбата в разрешена зона на аквакултури и продукти от тях, които произхождат от неразрешена зона за консумация от хората, се осъществява в съответствие със следните изисквания:

1. риби, възприемчиви към болестите, посочени в колона I на списък I и II от приложение № 1:

а) се убиват и изчистват преди транспортиране;

б) изкормването не е задължително, ако рибите произхождат от разрешени обекти в неразрешени зони;

2. живи мекотели, възприемчиви към болестите, посочени в колона I на списък I и II от приложение № 1, се доставят директно за консумация от хора или за консервиране, при условие, че произхождат от разрешени обекти за мекотели в неразрешени зони или са били временно потопени в складови езера или пречистващи центрове, специално оборудвани за тази цел със система за третиране и дезинфекция на отпадните води и одобрени от НВМС.

(2) Изключение от изискванията по ал. 1, т. 1 се допуска с разрешение на НВМС.

(3) Ръководителят на НВМС определя условията за одобряване на складови езера и пречистващи центрове по ал. 1, т. 2.

Чл. 7. (1) Органите на НВМС признават статут на разрешена континентална зона на континентална зона, в която:

1. най-малко в течение на последните 4 години наличната риба не е показала клинични признаци на една или повече болести от колона 1 на списъци I и II от приложение № 1;

2. всички рибовъдни обекти се контролират от НВМС и в продължение на 4 години ежегодно са извършвали най-малко по две ветеринарни проверки; санитарните проверки трябва да са извършвани по време, когато температурата на водата благоприятства развитието на съответните болести, ежегодно се извършват по две ветеринарни проверки, включващи:

а) преглед на рибата, показваща отклонения от нормалното състояние;

б) вземане на проби за определяне на здравният статус в определена от НВМС лаборатория;

3. лабораторните изследвания на риба, взета като проба при ветеринарни проверки на обекти в континенталната зона, трябва са с отрицателен резултат по отношение наличието на патогенни микроорганизми.

(2) Признаването статут на разрешена зона се извършва по искане на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури в едномесечен срок от постъпването му в НВМС.

(3) Отказът за признаване на статут по ал. 1 се обжалва по реда на ЗАП.

Чл. 8. (1) Националната ветеринарномедицинска служба контролира зоните, получили статута по чл. 7, по отношение на една или повече болести от колона 1 на списъци I и II от приложение № 1.

(2) Националната ветеринарномедицинска служба води списък на зоните, получили статут на разрешена зона, който се актуализира два пъти годишно.

Чл. 9. (Отм. - ДВ, бр. 97 от 2001 г.)

Чл. 10. Ако няма рибовъден обект в континенталната зона, за признаване статута по чл. 7 органите на НВМС трябва да са извършвали ветеринарна проверка на рибата два пъти годишно в продължение на 4 години, при които е установено спазване на изискванията на чл. 7, ал. 1, т. 1.

Чл. 11. (1) Лицата, които осъществяват дейност, свързана с производство, продажба и съхранение на водни животни и продукти от тях в континенталната зона, на която е признат статутът по чл. 7, осигуряват спазването на следните изисквания:

1. рибата, внесена в зоната, да бъде от друга разрешена зона или от друг разрешен рибовъден обект;

2. собствениците на обекти и/или технолозите, отговарящи за внасянето на рибата, водят дневник с необходимата информация за постоянно следене на здравословното състояние на рибата;

3. лицата по т. 2 се задължават да уведомяват незабавно обслужващия ветеринарен лекар и съответната РВМС за повишена смъртност или при наличие на друг признак, който дава основание за съмнение за появата на епизоотия сред рибата от заразна болест, посочена в колона 1 на списъци I и II от приложение № 1.

(2) Всеки рибовъден обект от зоната по ал. 1 се подлага на две ветеринарни проверки годишно от органите на НВМС. Проби за лабораторно изследване се вземат ежегодно на ротационен принцип от 50 % от рибовъдните обекти в континенталната зона.

(3) Лабораторни изследвания по отношение на болести от колона 1 на списъци I и II от приложение № 1 на риба, взета като проба при ветеринарните проверки, се извършват в лаборатории, одобрени от НВМС.

Чл. 12. (1) Националната ветеринарномедицинска служба отнема временно статута по чл. 7 при констатиране на повишена смъртност или на друг признак, който дава основание за съмнение за появата на епизоотия сред рибата от болест, посочена в колона 1 на списъци I и II от приложение № 1.

(2) В случаите по ал. 1 проби от най-малко 10 заболели риби се изпращат в одобрена от НВМС лаборатория за изследване за наличие на патогенни организми. Ръководителят на лабораторията е длъжен незабавно да уведоми НВМС за резултатите от изследванията.

(3) Националната ветеринарномедицинска служба възстановява статута по чл. 7, ако резултатите от изследванията по ал. 2 са отрицателни.

(4) При невъзможност да се постави окончателна диагноза НВМС назначава нова ветеринарна проверка 15 дни след първото вземане на проби, като се повтаря процедурата по ал. 2 и 3. Броят на взетите болни риби трябва да е достатъчен, за да позволи поставяне на диагнозата.

(5) В случай на положителен резултат от изследванията по ал. 2 или ал. 4 НВМС отнема окончателно статута по чл. 7.

Чл. 13. (1) За да се възстанови статутът по чл. 7, когато е бил отнет по реда на чл. 12, в случай на възникнала епизоотия:

1. цялото количество риба от заразен рибовъден обект се убива, а заразената или замърсена риба се унищожава;

2. инсталациите и оборудването се дезинфекцират по програма, утвърдена от НВМС.

(2) След ликвидиране на епизоотията статутът по чл. 7 се възстановява по реда на чл. 7-10.

Чл. 14. (1) Националната ветеринарномедицинска служба признава статут на разрешена крайбрежна зона за риба по отношение болестите от колона 1 на списък I и II от приложение № 1, когато отговаря на изискванията на чл. 7.

(2) По отношение крайбрежната зона се прилагат чл. 8-13.

Чл. 15. (1) За признаване на статут на разрешена крайбрежна зона за мекотели тя трябва да отговаря на следните изисквания:

1. всички мекотели най-малко през последните 2 години да не са показвали клинични признаци на една или повече болести от колона 1 на списъци I и II от приложение № 1;

2. всички обекти за мекотели в крайбрежната зона да са под надзора на НВМС; ветеринарни проверки се провеждат в периодичност, определена в зависимост от развитието на болестотворните микроорганизми, а взетите по време на проверките проби се изпращат незабавно в оторизирана лаборатория за изследване;

3. ако в крайбрежната зона няма обект за отглеждане на мекотели, НВМС подлага внасяните в нея мекотели на санитарни проверки съгласно т. 2, провеждани в периодичност, определена в зависимост от епизоотичната обстановка;

4. лабораторните изследвания на мекотелите, взети по време на ветеринарните проверки съгласно т. 2, са дали отрицателни резултати по отношение на патогенни микроорганизми.

(2) Ако подробно изучаване на фауната покаже, че в зоната не се срещат мекотели, които са заразени или са от възприемчивите видове, НВМС може да й признае статут на разрешена зона преди в нея да бъдат внесени мекотели.

(3) За зоните, за които има статистически данни за отсъствие на болестите, посочени в колона 1 на списъците I и II от приложение № 1, тази информация може да бъде взета под внимание при издаването на разрешение.

(4) Признаването статут на разрешена зона за мекотели се извършва по искане на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури в едномесечен срок от постъпването му.

(5) Отказът за признаване на статут по ал. 1 се обжалва по реда на ЗАП.

Чл. 16. Лицата, които осъществяват дейност, свързана с производство, продажба и съхранение на водни животни и продукти от тях в крайбрежната зона, на която е признат статутът по чл. 15, осигуряват спазването на следните изисквания:

1. мекотелите, внесени в крайбрежната зона, да произхождат от разрешена крайбрежна зона или от разрешен обект в неразрешена крайбрежна зона;

2. всеки обект за мекотели да е подлаган на проверка съгласно чл. 15, т. 2 в периодичност, приета в зависимост от развитието на въпросните патогенни микроорганизми;

3. резултатите от лабораторните изследвания на пробите от мекотелите, взети по време на санитарните проверки, да бъдат отрицателни по отношение на заразните агенти, причиняващи болестите, посочени в колона 1 на списъците I и II от приложение № 1;

4. собствениците на обекти с мекотели или отговорниците за доставяне на мекотели да водят дневник, съдържащ цялата необходима информация за постоянното следене и наблюдение на здравословното състояние на мекотелите;

5. лицата по т. 4 да информират незабавно обслужващия ветеринарен лекар и съответната РВМС за наблюдавана повишена смъртност или друг признак, който е съмнителен за появата на епизоотия сред мекотелите от болест, посочена в колона 1 на списък II от приложение № 1.

Чл. 17. (1) Националната ветеринарномедицинска служба отнема временно статута на разрешена крайбрежна зона за мекотели при получаване на информацията по чл. 16, т. 5.

(2) В случаите по ал. 1 проби от заболели мекотели се изпращат в оторизирана лаборатория за изследване за наличие на болестотворни микроорганизми. Ръководителят на лабораторията е длъжен незабавно да уведоми НВМС за резултатите от изследванията.

(3) Националната ветеринарномедицинска служба възстановява статута по чл. 15, ако резултатите от изследванията по ал. 2 са отрицателни.

(4) При невъзможност да се постави окончателна диагноза НВМС назначава нова ветеринарна проверка 15 дни след първото вземане на проби, като се повтаря процедурата по ал. 2 и 3.

(5) В случай на положителен резултат от изследванията по ал. 2 или ал. 4 НВМС отнема окончателно статута по чл. 15.

Чл. 18. (1) За да се възстанови статутът по чл. 15, когато е бил отнет по реда на чл. 14, в случай на възникнала епизоотия:

1. заразените или замърсени мекотели се унищожават;

2. инсталациите и оборудването трябва да бъдат дезинфекцирани в съответствие с програма, утвърдена от НВМС.

(2) След ликвидиране на епизоотията статут по чл. 15 се възстановява по реда на чл. 15.

Чл. 19. (1) Органите на НВМС признават на един рибовъден обект статут на разрешен рибовъден обект, разположен в неразрешена зона, по отношение на една или повече от болестите, посочени в колона 1 на списъците I и II от приложение № 1, в случай че той отговаря на следните изисквания:

1. снабден е с вода от кладенец или от сонда;

2. има естествена или изкуствена преграда за анадромна миграция на риба, разположена надолу по течението;

3. отговаря на изискванията по чл. 7.

(2) Статутът по ал. 1 се признава или възстановява по молба на собственика или ръководителя на рибовъден обект. Към молбата се прилагат документи, удостоверяващи изпълнението на изискванията по ал. 1.

(3) Националната ветеринарномедицинска служба в едномесечен срок се произнася по молбата и приложените към нея документи по ал. 2. При необходимост се извършва проверка на място.

(4) Отказът за признаване на статут по ал. 1 се обжалва по реда на ЗАП.

(5) Националната ветеринарномедицинска служба съставя и актуализира списък на одобрените рибовъдни обекти, който се актуализира два пъти годишно.

Чл. 20. (1) Собствениците и ръководителите на рибовъдни обекти, на които е признат статут по чл. 19, са длъжни да осигурят спазването на изискванията по чл. 11.

(2) Органите на НВМС най-малко веднъж годишно вземат проби за лабораторно изследване.

Чл. 21. За прекратяването, отнемането и възстановяването на статута се прилагат изискванията по чл. 12 и 13.

Чл. 22. Органите на НВМС признават на един рибовъден обект за риба статут на разрешен рибовъден обект, разположен в неразрешена зона, при условие, че отговаря на следните изисквания:

1. снабден е с вода чрез система, която позволява унищожаването на причинителите на болестите, указани в колона 1 на списъците I и II от приложение № 1;

2. отговаря на изискванията по чл. 7.

Чл. 23. Собствениците и ръководителите на рибовъдни обекти, на които е признат статут по чл. 22, са длъжни да осигурят спазването на изискванията по чл. 11.

Чл. 24. За прекратяването, отнемането и възстановяването на статута се прилагат изискванията по чл. 12 и 13.

Чл. 25. Органите на НВМС признават статут на разрешен обект за мекотели, разположен в неразрешена зона, на крайбрежен обект за мекотели в случай, че отговаря на следните изисквания:

1. снабден е с вода чрез система, която позволява унищожаването на причинителите на болестите, указани в колона 1 на списъците I и II от приложение № 1;

2. отговаря на изискванията по чл. 15.

Чл. 26. Собствениците и ръководителите на обекти за мекотели, на които е признат статутът по чл. 25, са длъжни да осигурят спазването на изискванията по чл. 16, т. 1-4.

Чл. 27. За прекратяване, отнемането и възстановяването на статута се прилагат изискванията по чл. 17 и 18.