Държавен вестник, брой 95 от 21.XI

Чл. 1. Тази наредба урежда реда и начина за създаване на мрежите за мониторинг на водите и за дейността на националната система за мониторинг на водите на територията на Република България.

Чл. 2. Целта на наредбата е създаването възможност за оценки и прогнози за състоянието на повърхностните и подземните води чрез:

1. осигуряване на нормативна основа за осъществяването на мониторинга на повърхностните и подземните води, в т.ч. и минералните води;

2. определяне на реда и начина за проектиране и изграждане на мрежите за мониторинг;

3. определяне на обхвата и съдържанието на контролно-информационната система за състоянието на отпадъчните води;

4. регламентиране на принципите за провеждане на собствен мониторинг;

5. регламентиране на експлоатацията, поддръжката и актуализацията на мрежите за мониторинг;

6. регламентиране на информационното, комуникационното и финансовото осигуряване и управлението на националната система за мониторинг на водите.

Чл. 3. (1) Състоянието на повърхностните води се определя от тяхното екологично и химическо състояние.

(2) Състоянието на подземните води се определя от тяхното количествено и химическо състояние.

Чл. 4. (1) Екологичното състояние на повърхностните и крайбрежните морски води се определя от структурата и функционирането на водните екосистеми в зависимост от:

1. състава и изобилието на водната флора и фауна;

2. количеството и динамиката на водите в реката, езерото или язовира, включително връзката им с подземните води;

3. морфоложките елементи на водния обект - дълбочина, структура на дъното, а за крайбрежните морски води и пресноводния поток, посока на преобладаващите течения и натрупването на утайки;

4. химически и физико-химичните параметри на водата, поддържащи общите биологични параметри - температура, кислороден баланс, разтворени вещества, водороден показател, хранителни вещества;

5. специфичното замърсяване, в т. ч. замърсяване от точкови и дифузни източници.

(2) Количественото състояние на подземните води се определя от степента на влияние върху естествените ресурси на подземните води в резултат от естествено и изкуствено дрениране.

(3) Химическото състояние на повърхностните и подземните води се определя от степента, до която водният обект или участък от него са замърсени.

Чл. 5. Тази наредба не се прилага за мониторинг на води, провеждан от компетентните органи на Министерството на здравеопазването, в изпълнение на разпоредбите на чл. 189 от Закона за водите, както и за мониторинга на водите, замърсени с техногенни радионуклиди.

Чл. 6. (1) Предмет на националната система за мониторинг са:

1. валежите;

2. повърхностните води:

а) реки;

б) езера и язовири;

3. подземните води в обхвата на:

а) подземните водни обекти с модул на подземния отток по-голям от 1 литър в секунда на квадратен километър;

б) извори със средногодишен дебит над 10 литра в секунда;

в) находищата на минерални води, изключителна държавна собственост;

4. крайбрежните морски води;

5. отпадъчните води, зауствани във водните обекти.

(2) При необходимост от оценка на състоянието на подземните води във водни обекти, невключени в обхвата по ал. 1, т. 3, предмет на националната система за мониторинг, могат да бъдат и извори с дебит над 1 литър в секунда.

Чл. 7. (1) Националната система за мониторинг на водите има за цел оценка на количествените и качествените характеристики на водите, вкл. и на отпадъчните води, своевременно установяване на негативните процеси, прогнозиране на тяхното развитие, предотвратяване и ограничаване на вредните последици и определяне на степента на ефективност на осъществяваните мероприятия за използване и опазване на водите.

(2) Целта по ал. 1 се постига чрез постоянното наблюдение и измерване на метеорологичните, хидроложките, хидрогеоложките, хидрохимичните и хидробиологичните показатели.

Чл. 8. (1) Задачи на националната система за мониторинг са:

1. провеждане на системни наблюдения на националните мрежи за мониторинг за определяне състоянието на водите;

2. контрол за качеството на резултатите;

3. обработване, анализиране, визуализация и съхраняване на информацията;

4. осигуряване на информация за връзката между атмосферните, повърхностните и подземните води;

5. осигуряване на информация за съставяне на водния баланс на страната на басейново и национално ниво;

6. осигуряване на информация за оперативен контрол ;

7. осигуряване на информация за разработване на варианти за управленски решения;

8. осигуряване на информация за оценка на риска за здравето на хората и околната среда;

9. осигуряване на информация за предупреждение за опасност;

10. осъществяване на информационен обмен с други национални и международни системи;

11. обосноваване на предложения за промяна в мониторинговите мрежи;

12. осигуряване на информация за състоянието на водите, спецификата за мониторинга на които е регламентирана в други нормативни актове, в т.ч.:

а) водите, замърсени и/или застрашени от замърсяване с нитрати от земеделски източници;

б) подземните води, замърсени и/или застрашени от замърсяване с вредни и опасни вещества;

в) водите за къпане;

г) повърхностните води, предназначени за питейно-битово водоснабдяване;

д) крайбрежни морски води;

е) водите за рибовъдство и за развъждане на черупкови организми.

(2) Националната система за мониторинг на водите осигурява наблюдения, измервания, прогнози и предупреждения за защита от вредното въздействие на водите.

Чл. 9. (1) Националната система за мониторинг на водите се организира на басейново и национално ниво.

(2) В границите на районите за басейново управление на водите системата по ал. 1 се организира и на регионално ниво.

Чл. 29. Националната мрежа за мониторинг на подземни води се проектира за всеки отделен подземен воден обект - водоносен хоризонт, водоносен комплекс, карстов басейн, пукнатинно-водонапорна система.

Чл. 30. (1) Националната мрежа за мониторинг на подземните води се състои от пунктове.

(2) Пунктове от мрежата по ал. 1 са:

1. кладенец или сондаж;

2. извор;

3. минна изработка;

4. дренаж.

(3) Пунктът трябва да е представителен и да гарантира достоверността на показателите за подземния воден обект, за който е проектиран.

(4) Пунктовете се разполагат в рамките на подземния воден обект така, че наблюденията в тях да характеризират:

1. естественото състояние на подземните води;

2. връзката на подземните води с валежите и повърхностните води;

3. връзката с водите от други подземни водни обекти.

(5) Наблюденията за състоянието на подземните води осигуряват данни за:

1. оценка на естествените ресурси на подземните води във всеки подземен воден обект;

2. определяне на краткосрочните и дългосрочни изменения на подхранването на подземните води;

3. определяне на общото естествено и изкуствено дрениране на подземните води;

4. посоката и величината на подземния поток за трансгранични подземни води;

5. ясен и изчерпателен обзор на химическото състояние на подземните води и установяване на тенденциите в замърсяването на подземните води;

6. актуализиране на оценката за категоризиране на подземните води;

7. оценка на измененията на естественото състояние на подземните води и на измененията в резултат от човешката дейност;

8. оценка на ефективността и актуализиране на програмата за мониторинг;

9. определяне на подземните води, за които съществува риск от замърсяване;

10. установяване на присъствието на някакво антропогенно въздействие, предизвикващо повишаване на концентрацията на някакъв замърсител.

Чл. 31. (1) Проектът на националната мрежа за мониторинг на подземните води обобщава проектите за мрежи за мониторинг на подземните води за всеки подземен воден обект - предмет на мониторинга.

(2) За разработването на проектите за всеки подземен воден обект се извършват предварителни изследвания с цел:

1. оценка на хидрогеоложките условия в рамките на подземния воден обект, в т.ч. гранични условия, връзки с други водни обекти - подземни и/или повърхностни;

2. оценка на ресурсите на подземните води;

3. оценка на антропогенното въздействие и неговото влияние върху състоянието на подземните води;

4. оценка на риска от инцидентно замърсяване;

5. отчитане наличието на резервни източници за питейно-битово водоснабдяване на населението;

6. установяване на защитените територии по смисъла на Наредба № 1 от 2000 г. за проучване, ползване и опазване на подземните води (ДВ, бр. 57 от 2000 г.);

7. анализ и оценка на съществуващите мрежи за мониторинг на подземните води.

(3) Проектите по ал. 2 съдържат:

1. броя и разположението на пунктовете;

2. информационна карта за всеки пункт;

3. програма за мониторинг, в т.ч.:

а) наблюдавани показатели;

б) честота на измерване и вземане на водни проби;

в) начин на измерване и вземане на водни проби, изисквания при консервирането и транспортирането им;

г) изпитвания на водни проби;

4. маршрут за провеждане на наблюденията;

5. конструкция и екзекутивни чертежи на пунктовете, трайна маркировка;

6. оборудване на пунктовете със стационарни съоръжения за измерване;

7. спецификация на необходимите технически средства за изпълнение на проекта;

8. кадрово осигуряване;

9. необходими финансови средства за изграждане и оборудване на мрежата;

10. експлоатационни разходи за едногодишен период;

11. карти и разрези в подходящ мащаб.

(4) В проектите по ал. 3 се определя частта от мрежата, която ще бъде експлоатирана от съответните басейнови дирекции.

Чл. 32. (1) Броят и разположението на пунктовете се определят на базата на предварителните изследвания по чл. 31, ал. 2 така, че наблюденията в тях да осигуряват получаването на представителна и достоверна информация за състоянието на подземните води от съответния подземен воден обект.

(2) Приоритет при избора на пунктовете имат съществуващите пунктове, които отговарят на условията по чл. 30, ал. 2, 3 и 4.

(3) Нови пунктове се проектират само при отсъствие, недостатъчен брой и непредставителност на съществуващи пунктове.

(4) За всички пунктове се определят географските координати, кота на терена и кота на точката на измерване.

Чл. 33. (1) Във всички пунктове задължително се проектира наблюдение на: водното ниво или дебита, температурата, водородния показател, разтворения кислород, окислително-възстановителния потенциал, перманганатната окисляемост, електропроводимостта на подземните води, съдържанието на калций, магнезий, натрий, калий, желязо, манган, хидрогенкарбонати, хлориди, сулфати, фосфати, амоний, нитрати и нитрити, общата минерализация или сухия остатък и йонния баланс.

(2) При откриване на нов пункт задължително се предвижда определяне на всички съдържащи се във водата йони, радиологичните и микробиологичните показатели на подземните води.

(3) В зависимост от конкретните хидрогеоложки и хидроекологични условия в проекта се предвижда и наблюдение на вредни и опасни вещества по смисъла на Наредба № 1 от 2000 г. за проучване, ползване и опазване на подземните води.

(4) Допуска се в рамките на един воден обект предвидените показатели по ал. 3 да бъдат различни.

(5) За пунктовете, характеризиращи състоянието на минералните води - изключителна държавна собственост, освен показателите по ал. 1 се проектира и наблюдение на показателите, които определят комплексните качества на минералната вода - флуор, йод, бром, бор, метасилициева киселина, въглероден двуокис, метан, радон, окисляеми серни съединения.

Чл. 34. (1) Наблюденията по чл. 33 са непрекъснати и периодични.

(2) Непрекъснати наблюдения на водното ниво или дебита могат да се проектират за подземни водни обекти с променлив в годишен аспект хидродинамичен режим и за пунктове, определени като еталонни за подземния воден обект, както и за представителни водоизточници от находищата на минерални води - изключителна държавна собственост.

(3) Минималната честота за наблюдение на водното ниво или дебита извън случаите по ал. 2 е 12 пъти годишно за безнапорните подземни води и 4 пъти годишно за напорните подземни води.

(4) Наблюдения на химическото състояние по чл. 33, ал. 1 се проектират най-малко 2 пъти годишно за напорни подземни води и най-малко 4 пъти годишно за безнапорни подземни води.

(5) Наблюденията по чл. 33, ал. 3 и 5 се проектират не по-често от един път в годината.

Чл. 35. (1) Водното ниво, дебитът и температурата на подземните води се измерват, като се ползват прибори, осигуряващи точността на измерване в зависимост от величината на измервания показател.

(2) Методът на вземане на водни проби се проектира в зависимост от вида на пункта:

1. директно - при извори, дренажи, минни изработки и сондажи на самоизлив;

2. чрез пробоотборник - при сондажи с ниво под земната повърхност, в случаите, в които водният стълб в сондажа е по-голям от 100 м;

3. чрез водочерпене - при кладенци и сондажи с ниво под земната повърхност в останалите случаи.

(3) В проекта задължително се описва методиката на вземане на водни проби чрез водочерпене за всеки пункт, като в зависимост от конкретните условия се определя времето за водочерпене в минути, което да осигури изчерпване на три обема на сондажа по формулата:

където: d е диаметърът на обсадната колона в сантиметри, h - височината на водния стълб (разликата между дълбочината на дъното на пункта и дълбочината на водното ниво) в метри, Q - дебитът на помпата в литра на секунда, като дебитът на помпата за водочерпене се избира така, че нивото да не спада с повече от 1/3 от общата височина на водния стълб, а помпата трябва да бъде поне 2 м под максималното понижено ниво.

(4) За всеки пункт се определят:

1. необходимите измервания на място;

2. количеството на пробите в зависимост от показателите, които ще се определят, начинът на консервиране и времето за доставка в лабораторията.

Чл. 36. (1) Изпитването на водните проби се проектира при условията на чл. 33 и 34.

(2) Методите за изпитване трябва да осигуряват постигането на стойностите на екологичния праг за подземни води по приложение № 3 към чл. 28, т. 3 от Наредба № 1 за проучването, ползването и опазването на подземните води.

Чл. 37. Маршрутът за извършване на наблюденията се определя с цел минимизиране на разстоянията, разходите за транспорт и времето за доставка на пробите в лабораторията.

Чл. 38. (1) Конструкцията на пункта:

1. включва подземното и надземното му оборудване;

2. съответства на предназначението на пункта;

3. осигурява надеждната му защита.

(2) Трайната маркировка на пункта включва означение за принадлежността му към националната мрежа, номера на пункта и указание, че той е публична държавна собственост, както и трайно обозначение на точката за измерване.

Чл. 39. В подземни водни обекти или участъци от тях, в които състоянието на подземните води е по-ниско от добро, се проектира мониторинг с по-голяма честота на наблюденията с цел изясняване на степента и природата на замърсяването.

Чл. 40. (1) Опорната брегова мрежа за мониторинг на Черно море се състои от станции и пунктове за наблюдение на състоянието на крайбрежните морски води.

(2) Станциите се разполагат на определено постоянно разстояние от брега и се маркират трайно върху бреговите съоръжения.

(3) Пунктове за мониторинг на крайбрежните морски води се разполагат:

1. в пояса на санитарна охрана по смисъла на Наредбата за качеството на крайбрежните морски води;

2. в районите на заустване на речни води в Черно море.

(4) Станциите и пунктовете се разполагат така, че да характеризират естественото състояние на крайбрежните морски води, тяхното екологично и химическо състояние и връзката им със заустваните води.

Чл. 41. (1) При разработването на проекта на опорната брегова мрежа за мониторинг на Черно море се извършват предварителни изследвания с цел:

1. оценка на екологичното състояние на крайбрежните морски води;

2. оценка на антропогенното въздействие върху състоянието на морските води;

3. оценка на риска;

4. анализ и оценка на съществуващите мрежи за мониторинг;

5. установяване на намиращите се в близост до черноморското крайбрежие защитени територии.

(2) Проектът по ал. 1 съдържа:

1. броя и разположението на станциите и пунктовете;

2. данни за географските координати на станциите и пунктовете;

3. начин на обозначаване на пунктовете и дълбочинност;

4. програма за мониторинг, в т.ч:

а) наблюдавани показатели;

б) честота на вземане на проби;

в) изисквания към вземането, консервирането и транспортирането на пробите;

г) изпитване на проби;

5. маршрут за провеждане на наблюденията;

6. спецификация на необходимите технически средства за изпълнение на проекта;

7. кадрово осигуряване;

8. необходими финансови средства за оборудване на мрежата;

9. експлоатационни разходи за едногодишен период.

(3) В проекта по ал. 2 се формулират екологичните цели и норми за качеството на морската среда от гледна точка на особеностите на конкретните обекти, включващи:

1. райониране на черноморското крайбрежие и прилежащите акватории в зависимост от предназначението на съответните райони - риболов, корабоплаване, мидени полета и ферми за отглеждане на миди, зони за къпане и туризъм, защитени територии и др.;

2. избор на параметри за оценка състоянието на морската среда;

3. разработване на класификационни схеми за състоянието на морската среда, в т.ч. определяне на класификационни нива, определяне на граничните стойности на параметрите за съответните нива, дефиниране на максимално допустими стойности на параметрите, както и стойности, при които е необходимо да бъдат предприети коригиращи действия;

4. приложение на класификационните схеми и определяне на целите по отношение състоянието на морската среда за районите със специфично предназначение.

Чл. 42. (1) Броят и разположението на станциите и пунктовете се определят на базата на предварителните изследвания по чл. 41 така, че наблюденията в тях да осигуряват получаването на достатъчна и достоверна информация за състоянието на крайбрежните морски води.

(2) Географските координати на всички пунктове се обвързват с брегови реперни точки.

Чл. 43. (1) Във всички станции и пунктове задължително се наблюдават показателите: температура на водата, плаващи примеси, цвят, прозрачност, азотни показатели, фосфор, перманганатна окисляемост, химичната потребност от кислород, биохимичната потребност от кислород, както и индикаторите за качеството на морската вода - седименти и биота.

(2) В станциите и пунктовете, определени за провеждане на биологичен мониторинг, се извършват изследвания на:

1. биомасата на фитопланктона;

2. друга водна флора;

3. макро безгръбначна фауна.

(3) Допълнителни показатели се наблюдават по специфична схема в зависимост от възприетите екологични цели и норми и разположението на пункта.

Чл. 44. (1) Наблюденията по чл. 43, ал. 1 са периодични с честота на наблюдение един път месечно.

(2) Вземането на проби за целите на биологичния мониторинг е два пъти в годината за изследване масата на фитопланктона и един път на три години в останалите случаи.

(3) Определянето на показателите по чл. 43, ал. 3 се извършва един път на три месеца.

Чл. 45. (1) Броят и разположението на станциите и пунктовете и наблюдаваните показатели се съобразяват и с изискванията на международни конвенции, споразумения и програми, по които държавата е страна.

(2) Разположението и маркирането на станциите и пунктовете се съгласува с Министерството на транспорта и съобщенията.

Чл. 46. Контролно-информационната система за състоянието на отпадъчните води обхваща всички обекти, формиращи отпадъчни води с количество над 100 куб.м на денонощие и заустващи във водните обекти.

Чл. 47. (1) Контролно-информационната система за състоянието на отпадъчните води съдържа данни за:

1. водния обект, в който се заустват отпадъчните води;

2. мястото на заустване;

3. географските координати на мястото на заустване;

4. количеството на заустените отпадъчни води;

5. химическото състояние на заустените отпадъчни води;

6. наблюдаваните показатели.

(2) Информацията за състоянието на отпадъчните води в контролно-информационната система постъпва от:

1. титулярите на разрешителните за заустване по чл. 48, ал. 1;

2. контролните изпитвания на басейновите дирекции по чл. 52, ал. 1.

Чл. 48. (1) Собствен мониторинг на водите се провежда от:

1. титулярите на разрешителни за водоползване и/или ползване на водни обекти, в т.ч. и на разрешителни за заустване на отпадъчни води, когато в разрешителното им е записано условие за провеждане на собствен мониторинг;

2. лицата с учредено особено право за ползване на минерални води - изключителна държавна собственост;

3. лицата, задължени да провеждат мониторинг на водите с издадено решение по оценка на въздействието върху околната среда;

4. лицата, задължени да провеждат собствен мониторинг по смисъла на наредбата за опазване на водите от замърсяване с нитрати от земеделски източници;

5. лицата, задължени да провеждат собствен мониторинг във връзка с отстраняване на минали екологични щети;

6. лицата, задължени да провеждат мониторинг на водите по смисъла на чл. 174, ал. 1 от Закона за водите.

(2) Измерването на отнетите от подземния воден обект водни количества и измерването на нивата на подземните води са собствен мониторинг по смисъла на тази наредба.

Чл. 49. (1) Лицата по чл. 48, ал. 1 разработват план за провеждането на собствен мониторинг, съобразен с поставените условия в разрешителното, в концесионния договор, в решението по ОВОС, в решението за отстраняване на минали екологични щети или в заповедта на министъра по чл. 174, ал. 1 от Закона за водите.

(2) Планът за собствен мониторинг на подземните води се разработва в доклада за извършените хидрогеоложки проучвания, изготвен по реда на Наредбата за проучване, ползване и опазване на подземните води, на основата на който е издадено съответното разрешително и съдържа:

1. описание на пунктовете за мониторинг - местоположение и предназначение;

2. данни за:

а) дълбочината и конструкцията на пунктовете;

б) географските координати на пунктовете;

в) наблюдаваните показатели;

г) честотата на наблюденията;

д) продължителността на мониторинга;

3. наръчник за работа и инструкции за измерване на водните нива, за вземането на водни проби, за изпитване на водни проби, за поддържане на мрежата, за организиране и анализ на информацията;

4. описание на функционалните връзки с басейновата дирекция и местните власти;

5. критериите за своевременно уведомяване.

(3) Планът за собствен мониторинг на водите от депа за отпадъци по смисъла на Закона за ограничаване на вредното въздействие на отпадъците върху околната среда се разработва и в съответствие с изискванията на приложение № 3 от Наредба № 13 за условията и изискванията за изграждане и експлоатация на депа за отпадъци (ДВ, бр. 152 от 1998 г.).

Чл. 50. (1) Планът за собствен мониторинг на отпадъчните води, зауствани в повърхностни водни обекти, съдържа:

1. информационна карта за обекта, формиращ отпадъчни води, в т.ч.:

а) условия, при които се формират отпадъчните води, в т.ч. мерки за пречистването им;

б) място на заустване на отпадъчните води и географските му координати;

в) разположение на пробовземните точки и географските им координати;

г) количество на заустваните води;

д) качество на заустваните води;

2. наблюдавани показатели за характеризиране на качеството на отпадъчните води;

3. честота на наблюдение.

(2) Информационните карти се подписват от лицата по чл. 48, ал. 1.

(3) Планът за собствен мониторинг се актуализира в съответствие с условията в разрешителното за заустване.

Чл. 51. Планът за собствен мониторинг при ползване на повърхностни водни обекти извън случаите по чл. 50 се разработва в зависимост от спецификата на наблюденията за съответния вид ползване, регламентирана в наредбите по чл. 135, т. 4, 5, 7, 8 и 10 от Закона за водите и съдържа:

1. граници на частта от водния обект - предмет на ползване;

2. разположение на пробовземните точки в рамките на територията по т. 1;

3. наблюдавани показатели;

4. честота на наблюдение.

Чл. 52. (1) Басейновите дирекции извършват контролни изпитвания на проби за спазването на:

1. емисионните изисквания с периодичност, определена в разрешителното;

2. имисионните изисквания в избрани пунктове два пъти годишно.

(2) Пунктовете по ал. 1 се предлагат от директора на басейновата дирекция съгласувано с Изпълнителната агенция по околна среда към Министерството на околната среда и водите и се утвърждават от министъра на околната среда и водите в началото на всяка календарна година.

Чл. 53. (1) Планът за собствен мониторинг се утвърждава от съответния орган, задължил лицето по чл. 48, ал. 1, или от Изпълнителната агенция по околна среда към Министерството на околната среда и водите в случаите по чл. 48, ал. 1, т. 3.

(2) При утвърждаването на плана органът по ал. 1 определя информацията, която лицата, провеждащи собствен мониторинг, са длъжни да предоставят за включване в автоматизираната информационна система за мониторинг на водите и в контролно-информационната система за състоянието на отпадъчните води, както и реда и начина за предоставянето й.

Чл. 54. Лицата, провеждащи собствен мониторинг, са длъжни да предоставят информацията по чл. 53, ал. 2 в определения срок във:

1. Министерството на околната среда и водите в случаите на учредена концесия, издадено разрешително за ползване на минерални води или когато решението по оценка на въздействието върху околната среда е прието от министерството;

2. съответната регионална инспекция по околната среда и водите и в съответната басейнова дирекция във всички останали случаи.

Чл. 55. Разходите за проектиране, изграждане и експлоатация на пунктовете за собствен мониторинг са за сметка на задължените лица по чл. 48, ал. 1.

Чл. 69. Националната система за мониторинг на водите се организира и ръководи от министъра на околната среда и водите.

Чл. 70. (1) Дейността на националната система за мониторинг на водите на национално ниво се осъществява от Изпълнителната агенция по околна среда към Министерството на околната среда и водите съгласувано с главната дирекция по водите.

(2) За изпълнение на дейността по ал. 1:

1. директорът на Изпълнителната агенция по околна среда към Министерството на околната среда и водите организира и ръководи:

а) методически провеждането на мониторинговата дейност за екологичното и химическото състояние на водите на басейново ниво;

б) обобщаването на данните за екологичното и химическото състояние на водите за територията на страната;

в) обобщаването на данните от контролно-информационната система за състоянието на отпадъчните води;

г) поддържането на информационна система за екологичното и химическото състояние на водите, създаването и поддържането на потребителски бази данни в главната дирекция по водите и в басейновите дирекции;

д) методическа помощ на лабораториите към Министерството на околната среда и водите в областта на изпитването на проби;

е) изпращането на обобщените данни по буква "б" в главната дирекция по водите;

2. директорът на главната дирекция по водите организира и ръководи:

а) определянето на изискванията и съгласуване на дейността на националната система за мониторинг на водите;

б) координирането на мониторинговата дейност на мрежата за хидрометричен мониторинг на повърхностните води и националната мрежа за мониторинг на валежите;

в) обобщаването на данните за състоянието на водите за територията на страната;

г) публикуването на данните, оценките, тенденциите в изменението и прогнозите за състоянието на водите в периодичния бюлетин за състоянието на водните ресурси на Република България;

д) разработването на мерки за подобряване състоянието на водите;

е) координирането на дейността на басейновите дирекции;

3. директорът на Националния институт по метеорология и хидрология организира и ръководи:

а) експлоатацията, стопанисването и поддържането на мрежата за хидрометричен мониторинг и националната мрежа за мониторинг на валежите;

б) първичната обработка и контрол на информацията;

в) предоставянето на информацията по чл. 63, ал. 3, 4 и 5;

г) съгласуването на изменението в броя на пунктовете, честотата на наблюдение и наблюдаваните показатели с главната дирекция по водите;

д) създаването и поддържането на потребителски бази данни в главната дирекция по водите и в басейновите дирекции.

Чл. 71. (1) Дейността на националната система за мониторинг на водите на басейново ниво се осъществява от басейновите дирекции и регионалните инспекции по околната среда и водите в рамките на района за басейново управление на водите.

(2) За изпълнение на дейността по ал. 1 директорът на басейновата дирекция и директорите на регионалните инспекции по околната среда и водите организират и ръководят:

1. стопанисването на пунктовете от националните мрежи за мониторинг на водите в рамките на басейновия обхват;

2. извършването на наблюденията за състоянието на водите в пунктовете за мониторинг в рамките на басейна;

3. събирането и контрола на резултатите от собствения мониторинг, провеждан от лицата по чл. 48, ал. 1 на територията на съответния район за басейново управление на водите;

4. събирането, анализирането, обобщаването и съхраняването на резултатите от експлоатацията на националните мрежи за мониторинг и от собствения мониторинг за състоянието на водите за всеки воден обект в обсега на басейна;

5. установяването на негативните процеси в рамките на водните обекти и прогнозира тяхното развитие;

6. изготвянето на предупреждения;

7. разработването на предложения за предприемане на мерки за предотвратяване на вредните последици и оценява ефективността от предприетите действия;

8. анализа на ефективността на мониторинговите мрежи и прави предложения за промени в тях;

9. контрола на обектите - емитери, формиращи отпадъчни води и заустващи във водните обекти;

10. попълването и актуализирането на контролно-информационната система за състоянието на отпадъчни води.

(3) В случаите, в които подземен воден обект е разположен в териториите на няколко района за басейново управление на водите, дейностите по ал. 2 се синхронизират между съответните басейнови дирекции, като се отчита хидравличното единство на водния обект.

(4) Данните за екологичното и химическото състояние на водите се изпращат в Изпълнителната агенция по околна среда към Министерството на околната среда и водите.

(5) Данните, обобщенията и прогнозите за състоянието на водите за всички водни обекти - предмет на мониторинга, и свързаните с тях метеорологични фактори се изпращат в главната дирекция по водите.