Държавен вестник, брой 99 от 5.XII

Чл. 1. С тази наредба се определят:

1. мерките за предпазване, ограничаване и ликвидиране на бруцелозата по говедата;

2. методите за диагностика на заболяването;

3. задълженията на ветеринарномедицинските органи, физическите и юридическите лица при прилагане на мерките и методите по т. 1 и 2.

Чл. 2. Бруцелозата по говедата подлежи на задължително обявяване по реда на чл. 27 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВМД).

Чл. 3. (1) Внос на говеда се разрешава от Националната ветеринарномедицинска служба (НВМС) при условие, че:

1. са родени и отгледани на територията на страната износител и са идентифицирани с индивидуална ушна марка;

2. в страната износител бруцелозата по говедата е задължителна за обявяване и съществуват структури за провеждане на епизоотологичен надзор над заболяването;

3. в страната износител не се извършва ваксинация срещу бруцелоза по говедата най-малко 3 години преди износа;

4. произхождат от официално свободна от бруцелоза по говедата страна или регион, което трябва да отговаря на изискванията съгласно приложение № 1;

5. произхождат от официално свободно от бруцелоза по говедата стадо (ферма), което трябва да отговаря на изискванията съгласно приложение № 2;

6. стадото (фермата) е под контрол на държавен ветеринарен лекар, определен от държавната ветеринарна служба на страната износител;

7. се придружават от ветеринарномедицински сертификат, издаден от държавен ветеринарен лекар на страната износител;

8. не са предназначени за санитарно клане съгласно програми за ликвидиране на заразни болести, прилагани в страната износител;

9. при говеда, предназначени за разплод на възраст над 12 месеца, резултатите от серологичното изследване по чл. 12, ал. 3, т. 3 трябва да показват бруцелозен титър по-нисък от 30 международни аглутиниращи единици на един милилитър; изследването трябва да бъде извършено не повече от 30 дни преди износа;

10. са прегледани от държавен ветеринарен лекар в рамките на 24 часа преди товаренето им и не са показали клинични признаци на това заболяване.

(2) Говеда, внесени за разплод и доотглеждане, се подлагат на задължителна 30 дневна карантина в карантинни бази, одобрени от НВМС по реда на чл. 51 ЗВМД.

(3) При положителни резултати за бруцелоза от изследването по ал. 2 се уведомява държавната ветеринарна служба на страната износител, извършват се нови серологични изследвания съвместно с представител на тази служба и ако положителните резултати се потвърдят съгласувано със страната износител, се извършва:

1. санитарно клане;

2. животните се връщат обратно, като разходите са за сметка на собствениците на животни.

(4) При отрицателни резултати от изследването по ал. 2 говедата се освобождават от задължителна карантина и преминават на условна едногодишна карантина, където се изследват за бруцелоза, съгласно задължителната профилактична програма по чл. 30 ЗВМД.

(5) говеда, внесени за незабавно клане, трябва да произхождат от официално свободна от бруцелоза по говедата страна или регион и от официално свободно от това заболяване стопанство (ферма). Животните се изколват до 72 часа в кланици, определени от НВМС.

Чл. 4. Внос на семенна течност, яйцеклетки и ембриони се разрешава от НВМС при условие, че произхождат от мъжки разплодни животни или женски донори, отговарящи на изискванията по чл. 3, ал. 1, т. 1-9.

Чл. 5. Новозакупените говеда от стопанства (ферми) в страната се карантинират от новите собственици в продължение на 30 дни в изолирани помещения съгласно чл. 23 ЗВМД.

Чл. 6. За предпазване на страната от проникване и разпространение на бруцелоза по говедата НВМС провежда следните профилактични мерки:

1. идентификация на говедата и регистрация на говедовъдните обекти съгласно чл. 32 ЗВМД;

2. контрол върху придвижването и търговията с живи говеда и продукти от тях съгласно чл. 37 ЗВМД;

3. контрол върху пазарите и изложбите за животни съгласно чл. 37 ЗВМД;

4. епизоотичен контрол върху говедовъдните обекти съгласно чл. 26 ЗВМД;

5. Националната ветеринарномедицинска служба провежда ежегодна диагностична програма за бруцелоза, съгласно която се извършват:

а) серологични изследвания на разплодните говеда над 12 месеца;

б) двукратно серологично изследване на всички абортирали крави;

в) бактериологично изследване на абортирани фетуси или мъртвородени телета;

г) двукратно серологично изследване на мъжките разплодни животни;

6. профилактична дезинфекция на влизащите в страната транспортни средства съгласно чл. 43 ЗВМД;

7. профилактична дезинфекция на моторни превозни средства и контейнери, превозващи живи животни, съгласно чл. 23 ЗВМД.

Чл. 7. В граничните райони НВМС провежда допълнително следните мерки:

1. периодични клинични прегледи на говедата;

2. контрол върху терените за паша и недопускане на обща паша между говеда, притежавани от български граждани, и говеда от съседни страни, преминали граничната бразда;

3. серологично изследване на говеда, произхождащи от съседна държава, преминали граничната бразда.

Чл. 8. Профилактичната и принудителна ваксинация срещу бруцелозата по говедата е забранена.

Чл. 9. (1) При съмнение за бруцелоза по говедата обслужващият ветеринарен лекар е длъжен:

1. да постави съмнителните за бруцелоза говеда (абортирали, с бурзити, артрити и орхити) на оборен режим и да издаде писмено предписание, с което се забранява вкарването, изкарването и преместването на говеда, мляко и млечни продукти, месо и месни продукти, постеля, тор, торова течност, фураж, превозни средства във и от говедовъдния обект, които могат да бъдат преносители на заболяването;

2. да провери броя на наличните говеда и номерата на ушните им марки и да сравни тази информация с данните от регистъра на животновъдния обект;

3. да забрани клането, осеменяването, кръвните операции и други ветеринарномедицински манипулации на говеда;

4. да уведоми незабавно регионалната ветеринарномедицинска служба (РВМС), собствениците на говеда и кмета на населеното място за мерките по т. 1.

(2) При аборти при кравите собствениците и управителите на говедовъдни обекти са длъжни:

1. да уведомят незабавно обслужващия ветеринарен лекар;

2. до идването на ветеринарния лекар:

а) да изолират абортиралите крави;

б) да не посещават други говедовъдни обекти;

в) да преустановят придвижването, разместването и прегрупирането на говеда в обекта;

3. да изпълняват разпорежданията на ветеринарния лекар по ал. 1, т. 1 и 2.

(3) Мерките по ал. 1 и 2 се отменят от НВМС след получаване на отрицателни резултати от лабораторните изследвания по чл. 12.

Чл. 10. (1). При сигнал за бруцелоза по говедата НВМС изпраща специализиран диагностичен екип на място.

(2) Екипът по ал. 1 извършва епизоотологично проучване и взема проби за лабораторно изследване по чл. 12 .

Чл. 11. Диагноза бруцелоза по говедата се поставя въз основа на епизоотологичните, клиничните, патологоанатомичните данни и резултатите от лабораторните изследвания по чл. 12.

Чл. 12. (1) Лабораторните изследвания за бруцелоза по говедата се извършват в специализирани лаборатории, определени от министъра на земеделието и горите по реда на чл. 13 и 14 ЗВМД, чрез използване на следните бактериологични и серологични методи:

(2) Бактериологични методи:

1. микроскопско изследване;

2. културелни и биохимични тестове;

3. култивиране;

4. изолиране;

5. идентифициране и типизиране на причинителя.

(3) Серологични методи:

1. роз бенгал тест;

2. ринг тест (млечна проба);

3. реакция бавна аглутинация;

4. реакция за свързване на комплемента (РСК);

5. имуноензимен метод (ЕЛАЙЗА).

Чл. 13. Ръководителят на лабораториите по чл. 12:

1. поддържа постоянна диагностична готовност;

2. незабавно изследва получените проби по методите, посочени в чл. 12;

3. незабавно уведомява Главното управление на НВМС, съответната РВМС и собственика на животните чрез държавния или лицензирания ветеринарен лекар за резултата от изследванията по т. 2;

4. по разпореждане на НВМС изпраща проби в световна референтна лаборатория по диагностика на бруцелоза по говедата.

Чл. 14. При лабораторно потвърждаване на бруцелоза по говедата НВМС предприема следните мерки:

1. обявява заболяването съгласно чл. 2 и налага възбрана над засегнатия говедовъден обект;

2. определя границите на ограничителните мерки в зависимост от географските и административните особености на засегнатия регион;

3. изготвя оздравителен план по реда на чл. 29 ЗВМД, който може да се изменя и допълва в зависимост от промените в епизоотичната обстановка;

4. съвместно с органите на ХЕИ провежда епизоотологично проучване за изясняване:

а) произхода на инфекцията;

б) времето и пътя за проникване на заразния агент в говедовъдния обект;

в) периода на скрито протичане на инфекцията;

г) наличието на други говедовъдни обекти, в които има вероятност от проникване на заразния причинител;

д) продадени или придвижени говеда, семенна течност, яйцеклетки и ембриони в други говедовъдни обекти през последните 6 месеца;.

5. изпраща списък с имената и адресите на собствениците на говеда и други лица, имали контакт със засегнатите животни, на хигиенноепидемиологичните инспекции към Министерството на здравеопазването.

Чл. 15. (1) Министърът на земеделието и горите въвежда със заповед мерките за ограничаване и ликвидиране на бруцелозата по говедата.

(2) Областните управители и кметовете издават заповеди на основание заповедта по ал. 1 за съответната територия.

Чл. 16. (1) При първоначално установяване на бруцелоза по говедата в едно населено място се прилагат следните мерки:

1. говедата и животновъдните обекти (ферми, дворове) се поставят под възбрана;

2. засегнатото населено място се поставя под контрола на държавен ветеринарен лекар;

3. забранява се клането, вкарването и изкарването на говеда, естественото и изкуственото осеменяване, изнасянето на продукти и предмети, които могат да бъдат носители на заразния причинител, кръвни операции и други ветеринарни манипулации;

4. проследява се движението на говеда от засегнатата ферма в други ферми и се уведомяват съответните собственици и държавни ветеринарни органи;

5. проследява се добитото мляко, млечни продукти, месо и месни продукти от засегнатото стадо (ферма), които се подлагат на термична преработка, гарантираща обезвреждането на причинителя;

6. извършва се ново преброяване на говедата, като се уточняват индивидуалните ушни марки, регистрацията на животновъдните обекти, броят на сборните стада, излизащи на паша, и районите за паша;

7. изолират се съмнителните за бруцелоза говеда (абортирали, задържали плацента, с бурзити, артрити и орхити);

8. вземат се кръвни проби от говедата от незасегнатите стада в населеното място за серологично изследване;

9. извършва се дезинфекция и дератизация на помещенията за животни с одобрени от НВМС дезинфекционни и дератизационни средства;

10. органите на РВМС незабавно уведомяват регионалната хигиенно-епидемиологична инспекция (ХЕИ), отдел "Противоепидемичен контрол";

11. регионалната ветеринарномедицинска служба и ХЕИ провеждат епизоотологично и епидемиологично проучване, предприемат съвместно комплексни мерки и извършват епизоотологичен и епидемиологичен контрол.

(2) При отрицателни резултати от лабораторното изследване на говедата от другите стада в засегнатото населено място се предприемат следните мерки:

1. всички говеда от засегнатото стадо се подлагат на незабавно санитарно клане в кланици, определени от НВМС, под контрола на органите на ДВСК;

2. всички говедовъдни обекти се почистват механично и се дезинфекцират с дезинфекционни средства, одобрени от НВМС.

Чл. 17. При установяване на бруцелоза в повече от едно стадо в едно населено място или в повече населени места се предприемат следните мерки:

1. изолиране на положително реагиралите за бруцелоза говеда, таврирането им с буквата "б" и прилагане на санитарно клане в срок 5 дни в кланици, определени от НВМС, под контрола на органите на ДВСК; млякото от такива животни се обезврежда в двора на животновъдния обект;

2. изолирано отглеждане на новородените и подрастващи животни и изхранването им с мляко, претърпяло термична обработка, или с млекозаместител;

3. млякото от отрицателно реагиралите крави се пастьоризира при температура 70 градуса С за 30 минути или се изварява до кипване за 5 минути;

4. механично почистване, дезинфекция и дератизация на оборите с одобрени от НВМС дезинфекционни и дератизационни средства;

5. ежедневно механично почистване и дезинфекция на родилното помещение;

6. торът се събира и обезврежда по биотермичен начин, като се използва най-малко 4 месеца след вдигането на ограничителните мерки;

7. при аборт или мъртво раждане:

а) кравите или юниците се изолират;

б) изпращат се материал за лабораторно изследване от абортирания фетус или мъртвороденото теле и кръвна проба от кравата или юницата;

в) остатъците от абортирания фетус или мъртвороденото теле се обезвреждат чрез заравяне в двора на говедовъдния обект.

Чл. 18. Ликвидирането на бруцелозата в засегнато от това заболяване стадо (ферма) става:

1. чрез изколване на положително реагиралите говеда до получаване на два отрицателни резултата за бруцелоза при лабораторните изследвания по реда на чл. 12, ал. 3, т. 1, 4 и 5, като първото изследване се извършва 30 дни след изколването на последното серологично положително животно, а второто - 60 дни по-късно;

2. чрез серологично изследване на бременните животни по реда на чл. 12, ал. 3, т. 3, 4 и 5 до получаване на два последователни отрицателни резултата; последното изследване се извършва 21 дни след отелването на последното бременно животно;

3. при получаване на два последователни отрицателни резултата на всички говеда в засегнатите стада (ферми), навършили 12 месеца, се извършват серологични изследвания в продължение на една година през 3 месеца.

Чл. 19. Ако в засегнатия от бруцелоза говедовъден обект се отглеждат и други видове животни (овце, кози и свине) или засегнатото стадо ползва общи пасища с овце и кози, се извършват диагностични изследвания на тези контактни животни по схема, утвърдена от НВМС.

Чл. 20. За всички проведени мероприятия по ограничаване и ликвидиране на бруцелозата по говедата се съставят протоколи по образци, одобрени от НВМС.

Чл. 21. (1) Държавният ветеринарен лекар, контролиращ епизоотичното огнище, ежеседмично информира регионалната ветеринарномедицинска служба за епизоотичната обстановка и прилаганите мерки.

(2) Регионалната ветеринарномедицинска служба ежеседмично подава информация по ал. 1 в Главно управление на НВМС.

Чл. 22. Разходите за провеждане на мерките по тази наредба се осъществяват съгласно Закона за ветеринарномедицинската дейност и свързаните с прилагането му подзаконови нормативни актове.

Чл. 23. Собствениците на унищожените животни се обезщетяват при условията и по реда на чл. 40 ЗВМД и чл. 59, 60, 61 и 62 от Правилника за прилагане на Закона за ветеринарномедицинската дейност (ДВ, бр. 55 от 2000 г.).

Чл. 24. Ограничителните мерки се отменят след извършване на заключителна дезинфекция и получаване на два отрицателни резултата от серологично изследване, като последното изследване се извършва 21 дни след отелването на последната бременна крава или юница, и извършване на заключителна дезинфекция и дератизация.

Чл. 25. (1) Заразени с бруцелоза говеда се превозват до кланицата със специализирани транспортни средства, след което транспортните средства се подлагат на дезинфекция с одобрени от НВМС дезинфекционни средства.

(2) Животните се придружават с ветеринарномедицинско свидетелство, в което се посочва, че са предназначени за неотложно клане поради заразяване с бруцелоза.

(3) Клането се извършва в кланици, одобрени от НВМС.

(4) След приключване на клането се извършва дезинфекция на помещенията в кланицата и работното облекло на персонала.

(5) Кожите от закланите животни се оползотворяват след дезинфекция.

(6) Клането се извършва със специализирано работно облекло, гумени ботуши, ръкавици и предпазни очила.

Чл. 26. Ветеринарно-санитарната преценка на месото се извършва под контрола на ДВСК.