Държавен вестник, брой 17 от 24.II

Чл. 1. (1) С тази наредба се определят общите изисквания на ветеринарните проверки при внос и транзит на живи животни.

(2) Наредбата не се прилага за:

1. домашни животни, отглеждани с любителска цел;

2. животни, които не са обект на търговия и се съпровождат от пътници, с изключение на еднокопитни.

Чл. 2. (1) Всяка пратка животни се подлага на следните проверки:

1. проверка на документацията;

2. проверка за идентичност на пратката;

3. физическа проверка на пратката.

(2) Проверките по ал. 1 се извършват от гранични ветеринарни инспектори (ГВИ) на Граничната инспекция за ветеринарномедицински контрол и карантина (ГИВКК). Проверките се извършват на одобрени от Националната ветеринарномедицинска служба (НВМС) гранични инспекционни ветеринарни пунктове (ГИВП).

Чл. 3. (1) Проверката на документацията включва:

1. проверка на ветеринарния сертификат и другите документи, придружаващи пратката;

2. проверка за наличие на отказ за допускане на пратката от друг ГИВП чрез компютърна система за обмен на информация.

(2) Проверката за идентичност включва процедура, доказваща, че животните в пратката отговарят на ветеринарния сертификат по отношение на вид, брой, пол, произход, маркировка и място на доставка.

(3) Физическата проверка включва:

1. проверка и съпоставка на наличната информация от официалните ветеринарни власти на страната износител и страната вносител;

2. клиничен преглед на здравословното състояние на животните;

3. вземане на проби за лабораторно изследване;

4. лабораторни изследвания по методика, одобрена от НВМС;

5. проверка за спазване изискванията за хуманно отношение към животните по време на транспорт.

Чл. 4. (1) Граничният ветеринарен инспектор на ГИВКК незабавно предава информацията, получена от проверките по чл. 2, на регионалните ветеринарномедицински служби (РВМС) по местата на доставяне на животните чрез компютърна система за обмен на информация в НВМС.

(2) Граничните ветеринарни инспектори на ГИВКК могат да бъдат подпомагани от помощен персонал, който работи под тяхно ръководство.

Чл. 5. (1) Граничните инспекционни ветеринарни пунктове, на които се извършват проверките, трябва:

1. да са разположени на граничните контролно-пропускателни пунктове (ГКПП), в непосредствена близост до държавните граници на Република България; ГИВП могат да бъдат разположени на известно разстояние от ГКПП при географски ограничения в зоната на граничния контрол или при наличие на животновъден обект в близост до граничния пункт;

2. да са разположени в зоната на митническия контрол на ГКПП;

3. да се контролират от ГИВКК;

4. да отговарят на изискванията на приложение № 1.

(2) Министърът на земеделието и горите по предложение на НВМС одобрява ГИВП и определя тяхното предназначение за извършване на ветеринарните проверки на животни.

Чл. 6. (1) Националната ветеринарномедицинска служба съставя списък на одобрените съгласно чл. 5, ал. 2 ГИВП.

(2) Списъкът по ал. 1 съдържа информация за:

1. статута на ГИВП - на пристанище, на летище, на шосе или на жп гара;

2. съоръженията, техническото и технологичното оборудване на ГИВП;

3. вида на животните, които могат да бъдат проверявани на ГИВП, и начина, по който се осъществява контролът, а за еднокопитните - часовете, в които могат да преминават;

4. персонала, определен за извършване на ветеринарни проверки - ветеринарни лекари и помощен персонал;

5. помещенията и оборудването им за извършване на:

а) проверка на документацията;

б) физическа проверка;

в) вземане на проби;

г) лабораторни изследвания;

д) карантина;

6. утвърдените от НВМС методики за лабораторни изследвания и лабораториите, в които се извършват;

7. капацитета на помещенията, в които се настаняват животните, до получаване на резултатите от лабораторните изследвания;

8. наличието на оборудване за обмен на информация;

9. обема на търговията - видове и брой животни, преминаващи през граничния ветеринарномедицински пункт.

Чл. 7. (1) Националната ветеринарномедицинска служба изготвя и актуализира списък на държавите или части от територията им, както и списък на фермите по държави, от които се разрешава внос на животни. Списъкът и неговите изменения се одобряват със заповед на министъра на земеделието и горите.

(2) Националната ветеринарномедицинска служба предоставя списъка по ал. 1 за ползване от ГВИ на ГИВКК, както и при поискване - от физически и юридически лица, осъществяващи внос на животни. Списъкът и неговите изменения се обнародват в "Държавен вестник".

Чл. 8. (1) Вносителят, негов представител или лицето, отговорно за товара, е длъжно да уведоми граничния ветеринарен инспектор писмено (чрез факс, телекс) най-малко един работен ден преди деня на пристигането им за пристигащите животни - брой, вид и време на пристигане.

(2) След пристигане на ГКПП животните се превозват под официален ветеринарномедицински надзор до карантинното помещение на ГИВП.

(3) Животните престояват в ГИВП или в карантинното помещение до извършване на ветеринарните проверки по чл. 2, на сертификацията по чл. 9 и получаване на доказателства за заплащане (гарантиране плащането) на таксите за извършване на ветеринарните проверки.

Чл. 9. (1) След пристигане на животните на ГИВП ГВИ на ГИВКК е длъжен:

1. да предостави на вносителя, на негов представител или на лицето, отговорно за товара, копие, а ако пратката е разделена - заверени копия от оригиналния ветеринарен сертификат, придружаващ животните; срокът за валидност на копията е не повече от 10 дни;

2. да издаде ветеринарен сертификат съгласно приложение № 2, който удостоверява, че проверките по чл. 2 са извършени при спазване на изискванията за вземане на проби за лабораторни изследвания;

3. да съхранява оригиналните ветеринарни сертификати, придружаващи животните, в продължение на 5 години.

(2) Генералният директор на НВМС утвърждава подробни правила за прилагането на ал. 1, т. 2, както и такива по обучението и квалификацията на помощния персонал в ГВП.

Чл. 10. (1) Не се допуска вносът на животните, когато при ветеринарните проверки на ГИВП се установи, че:

1. животните идват от територията на държава или от ферма, която не е включена в списъците по чл. 7, ал. 1;

2. има съмнение за болест, която е опасна за животните и опазването на околната среда;

3. не са спазени изискванията за внос в Република България;

4. не са спазени изискванията за хуманно отношение към животните по време на транспорт;

5. ветеринарните сертификати, съпровождащи животните, не отговарят на ветеринарномедицинските изисквания.

(2) Генералният директор на НВМС утвърждава подробни правила за прилагането на ал. 1.

Чл. 11. (1) Транзит на животни през територията на Република България се разрешава, когато:

1. е бил предварително разрешен от органите на ГИВКК на ГИВП, на който животните ще бъдат представени за ветеринарна проверка;

2. има писмено искане за транзитно преминаване на животни от ветеринарномедицинските органи на първата приемаща страна, че животните няма да бъдат върнати или няма да им бъде отказан достъп(внос) на тяхна територия;

3. ветеринарните проверки по чл. 2 удовлетворяват ГИВКК;

4. при превоза се спазват изискванията за хуманно отношение към животните - почивка, хранене, поене.

(2) Граничният ветеринарен инспектор на ГИВП уведомява официалните ветеринарни власти на първата приемаща страна, както и ГИВКК на изходния ГИВП за транзита на пратката чрез системата за обмен на информация.

(3) Всички разходи по прилагането на ал. 1 и 2 са за сметка на вносителя, неговия представител или лицето, отговарящо за животните по време на транспорта. Тези разходи не подлежат на възстановяване.

Чл. 12. (1) Внесените животни подлежат на задължителна карантина.

(2) Карантината се провежда:

1. на ГИВП или в непосредствена близост до него;

2. в обекта на местоназначението;

3. в карантинно помещение, в близост до обекта на местоназначението.

(3) Карантинните помещения отговарят на изискванията в приложение № 3.

(4) Генералният директор на НВМС утвърждава правила за превоз на животните, подлежащи на карантина, след преминаването им през ГИВП.

(5) Всички разходи по прилагането на ал. 1 и 2 са за сметка на вносителя, неговия представител или лицето, отговарящо за животните по време на транспорта. Тези разходи не подлежат на възстановяване.

Чл. 13. (1) Когато при ветеринарните проверки се установи, че животните не отговарят на ветеринарномедицинските изисквания за внос, или при неспазване на правилата за внос, ГВИ на ГИВКК писмено разпорежда:

1. подслоняване, хранене и поене на животните;

2. поставяне на животните под карантина в карантинно помещение, като се изолира цялата пратка;

3. връщане на животните при спазване на изискванията за хуманно отношение към тях.

(2) Граничният ветеринарен инспектор издава заповедта по ал. 1, след изслушване мнението на вносителя или неговия представител.

(3) При издаване на разпореждането по ал. 1 ГВИ анулира ветеринарния сертификат, придружаващ пратката, информира НВМС за предприетите мерки и ги обявява чрез системата за обмен на информация.

(4) Вносителят, негов представител или лицето, отговарящо за животните по време на транспорта, заплаща разходите за прилагане мерките по ал. 1.

(5) Разпореждането по ал. 1 подлежи на обжалване по реда на ЗАП.

Чл. 14. (1) Ако връщането на животните по чл. 13, ал. 1, т. 3 е невъзможно, с оглед хуманното отношение към тях ветеринарният инспектор на ГИВКК може да нареди писмено:

1. клане за човешка консумация след извършване на преглед и получаване на съгласие от НВМС;

2. клане за други цели, изключващи човешка консумация, като посочи точно условията за използването на получените от тях продукти.

(2) Вносителят, негов представител или лицето, отговарящо за животните по време на транспорта, заплаща разходите за прилагане мерките по ал. 1, включително за клането и използването на месото за други цели.

(3) Граничният ветеринарен инспектор на ГИВП незабавно информира НВМС за всички действия, предприети по ал. 1.

(4) Приходите от продажбата на продуктите по ал. 1 се връщат на собственика на животните или на негов представител след приспадане на разходите по ал. 2.

Чл. 15. (1) След извършване на ветеринарните проверки по чл. 2 внесените животни се идентифицират и се регистрират на мястото, за което са предназначени животните, а където е подходящо - след изтичане на периода на карантина по чл. 12.

(2) Не се идентифицират и регистрират животните, предназначени за клане, и еднокопитните животни.

Чл. 16. Граничните ветеринарни инспектори на ГИВП събират здравна такса при вноса на животни за покриване на разходите при извършване на ветеринарните проверки съгласно тарифа, одобрена от Министерския съвет.