Държавен вестник, брой 103 от 16.XII

Чл. 1. Тази наредба определя стандартите, условията и общите изисквания към:

1. данните, които се обявяват за летищата;

2. физическите характеристики на летищата;

3. ограничаването и отстраняването на препятствията;

4. визуалните аеронавигационни средства на летищата;

5. визуалните средства за обозначаване на препятствията;

6. визуалните средства за обозначаване на зоните за ограничено използване;

7. оборудването и инсталациите на летищата;

8. аварийните и други служби на летището;

9. ограничаване на въздействието на летището върху околната среда.

Чл. 2. (1) В съответствие с характеристиките на самолетите, за които е предназначено дадено летищно съоръжение, се използва кодово обозначение на летището, съдържащо кодов номер и буква.

(2) Кодовото обозначение се състои от два елемента:

1. първият елемент е номер, зависещ от разчетната за типа самолет дължина на летателната писта;

2. вторият елемент е буква, основаваща се на разпереността на крилата на самолета или разстоянието между външните колела на основния колесник.

(3) Кодовата буква или номер в елемента, избрани за целите на проектирането, се отнасят към характеристиките на критичния самолет, за който се оразмеряват съоръженията. Най-напред се определят самолетите, за които е предназначено летището, а след това се определят двата елемента на кодовото обозначение.

(4) Кодовият номер и кодовата буква на летище се определят, както следва:

1. кодовият номер за първия елемент се определя от колона 1 в табл. 1, като се избира кодов номер, съответстващ на най-голямата разчетна дължина на летателната писта за типа самолети, за който е предназначена дадената писта за излитане и кацане (ПИК);

2. кодовата буква за втория елемент се определя от колона 3 на табл. 1, като се избира кодова буква, която съответства на най-голямата разпереност или най-голямото разстояние между външните колела на основния колесник, в зависимост от това, кое отговаря на по-висока кодова буква на самолетите, за който е предназначено летище.

Таблица 1

Чл. 3. (1) За всяко летище се поддържа и публикува в Сборника за аеронавигационна информация база данни по отношение:

1. географските координати (аеронавигационни данни);

2. контролната точка на летището;

3. надморската височина на летището и пистите;

4. разчетната температура в района на летището;

5. размерите на летището и свързаната с тях информация;

6. носимоспособността на изкуствените настилки;

7. площадката за предполетна проверка на висотомерите;

8. обявените дистанции;

9. състоянието на работната площ и свързаните с нея съоръжения и средства;

10. преместването на въздухоплавателно средство, загубило способност да се придвижва само;

11. аварийно-спасителното и противопожарно осигуряване;

12. системите за визуална индикация на глисадата;

13. координацията между службите за аеронавигационна информация и летищната администрация;

14. друга информация, която се изисква по Наредба № 20 от 1999 г. за удостоверяване годността за експлоатация на летища и летателни площадки и за лицензиране на летищни предприятия и оператори на летищна дейност (ДВ, бр. 41 от 1999 г.).

(2) Летищната администрация, а за летища, които не са за обществено ползване - собственикът на летище, предоставят данните за летището за публикуване в Сборника за аеронавигационна информация в съответствие с изискванията на Наредба № 15 от 1999 г. за аеронавигационно информационно обслужване (ДВ, бр. 96 от 1999 г.).

(3) Запазването на интегритета на аеронавигационните данни по време на целия процес - от момента на измерването или подготовката до изпращането им до следващия потребител, се осигурява в съответствие с изискванията на чл. 16, ал. 2.

Чл. 4. Географските координати, обозначаващи дължината и ширината, се определят и обявяват в системата от геодезически координати на Световна геодезическа система - 1984 (WGS-84), приложение № 1.

Чл. 5. (1) За всяко летище се определя контролна точка на летището.

(2) Контролната точка на летището се разполага в близост до първоначалния или планирания геометричен център на летището, като това местоположение остава неизменно.

(3) Местоположението на контролната точка на летището се измерва и обявява в градуси, минути и секунди.

Чл. 6. (1) Надморската височина на летището и вълната на геоида в точка на ПИК се измерва и публикува с точност до 0,5 m.

(2) За летища, предназначени за неточен подход за кацане на ВС от международното гражданско въздухоплаване, надморската височина и вълната на геоида на всеки праг и на крайните участъци на ПИК, както и на произволни междинни точки с по-големи разлики в нивелетата се измерват и публикуват с точност до 0,5 m.

(3) За ПИК, оборудвана за точен подход за кацане, надморската височина и вълната на геоида на праговете, на крайните участъци на ПИК, и най-голямата надморска височина на зоната за приземяване на ПИК се измерват и публикуват с точност до 0,25 m.

(4) При определяне на нивелетата се използва съответната система координати.

Чл. 7. (1) В района на летището се определя разчетна температура на въздуха в градуси Целзий (°C).

(2) Разчетната температура на въздуха в района на летището представлява средномесечната температура, изчислена на основата на максималните денонощни температури за най-горещия месец от годината (месеца с най-висока средномесечна температура). Тази температура се осреднява в течение на най-малко 10 години.

Чл. 8. (1) За всяко съоръжение, разположено на летището, се измерват и дават следните данни:

1. за ПИК:

а) истинският азимут с точност до една стотна от градуса;

б) цифровото обозначение, дължината, широчината, разположението на изместения праг на ПИК с точност до най-близкия метър;

в) наклонът, типът на повърхността, типът на ПИК, а за ПИК, оборудвана за точен подход за кацане по категория I - наличието на зона, свободна от препятствия, ако е предвидена;

2. за летателна писта - дължина и широчина с точност до най-близкия метър и тип на повърхността на:

а) пистата за излитане и кацане;

б) крайни участъци за безопасност (КУБ);

в) крайни участъци за спиране (КУС);

3. за пътеките за рулиране (ПР) - обозначение, широчина и тип на повърхността;

4. за перона - тип на повърхността, местостоянки на ВС;

5. за границите на диспечерското обслужване на въздушното движение;

6. за участъка, свободен от препятствия - дължина с точност до най-близкия метър, профил на земната повърхност;

7. визуалните средства на схемите за подхода при кацане, маркировката и светосигнални средства на ПИК, ПР и пероните, други визуални средства за ориентация и управление на ПР и пероните, включително светлините на местата за изчакване при рулиране и "стоп" линиите, както и разположението и типа на системите за визуално присъединяване с телескопичните ръкави;

8. за разположението на всяко летищно място за проверка на VOR и неговата радиочестота;

9. за разположението и обозначаването на стандартните маршрути за рулиране;

10. за разстоянията с точност до най-близкия метър между курсовия и глисадния радиомаяци, съставящи системата за кацане по прибори (ILS), или азимутната и ъгломестната антени на микровълновата система за кацане (MLS) и съответните краища на ПИК.

(2) Географските координати на всеки праг се измерват и обявяват в градуси, минути, секунди и стотни от секундите.

(3) Географските координати на точките по осовата линия на съответната ПР се измерват и обявяват в градуси, минути, секунди и стотни от секундите.

(4) Географските координати на всяка местостоянка на ВС се измерват и обявяват в градуси, минути, секунди и стотни от секундите.

(5) Географските координати на по-значителните препятствия в зоните на подходите при кацане и излитане, както и в зоната за полет по кръга и околностите на летището се измерват и обявяват в градуси, минути, секунди и десети от секундите. Обявяват се и височината на най-голямото препятствие, закръглена до цяло число метри, типът, маркировката и светлинната индикация (ако има такава) на съществените препятствия.

(6) Информацията се представя във вид на карти, подходящи за подготовката на аеронавигационни сборници.

Чл. 9. (1) За всички изкуствени настилки се определя и обявява тяхната носимоспособност.

(2) Носимоспособността на изкуствената настилка, предназначена за ВС с маса на перона (на местостоянка на самолета) по-голяма от 5700 kg, се определя по метода "Класификационно число на ВС - класификационно число на настилката (ACN-PCN)" с представяне на следните данни:

1. класификационно число на настилката (PCN);

2. тип на настилката за определяне на ACN-PCN;

3. категория на носимоспособността на земната основа;

4. категория на максимално допустимото налягане в гумите или величината на максимално допустимото налягане в гумите на ВС;

5. метод на оценка.

(3) Въздухоплавателните средства с класификационното число ACN, равно или по-малко от обявеното класификационно число на настилката PCN, могат да използват тази настилка с отчитане на ограничения на налягането в гумата или на пълната излетна маса на дадения тип ВС (посочените типове ВС).

(4) Носимоспособността на настилката може да бъде обявявана с точност до една десета, а ако носимоспособността на настилката се поддава на значителни сезонни колебания - могат да бъдат представени различни значения на PCN за различните сезони.

Чл. 10. (1) Гражданската въздухоплавателна администрация определя стандартните процедури, свързани с метода ACN-PCN за определяне ACN на ВС, и установява критериите за регулиране на използването на настилките от въздухоплавателните средства, класификационното число ACN на които е по-голямо от обявеното класификационно число на тази настилка PCN.

(2) За определяне на ACN изкуствената настилка се класифицира като еквивалент на твърда или еластична конструкция.

(3) Информация за типа на настилката за определяне на ACN-PCN, категорията на носимоспособността на земната основа, категорията на максимално допустимото налягане в гумите на ВС и метода за оценка се представят според изискванията на приложение № 1.

Чл. 11. (1) На летището се изграждат една или повече площадки за предполетна проверка на висотомерите.

(2) Площадките за предполетна проверка на висотомерите могат да се разполагат и на перона. Допуска се целият перон да се използва като площадка за проверка на висотомера.

(3) Надморската височина на площадката за предполетна проверка на висотомерите се дава като средна надморска височина на участъка, върху който тя е разположена, с точност до метър. Надморската височина на произволна част на площадката за предполетна проверка на висотомерите се ограничава на 3 m от средната надморска височина на тази площадка.

Чл. 12. (1) За ПИК, предназначена за използване от международното гражданско въздухоплаване, се определят и публикуват следните дистанции:

1. разполагаема дължина за разбег (take-off run available-TORA);

2. разполагаема дължина за излитане (take-off distance available-TODA);

3. разполагаема дължина за прекъснато излитане (accelerate-stop distance available-ASDA);

4. разполагаема дължина за кацане (landing distance available-LDA).

(2) Обявените дистанции по ал. 1 се определят според приложение № 2.

Чл. 13. (1) Информацията за състоянието на работната площ и експлоатационното състояние на свързаните с нея съоръжения и средства се предоставя от летищната администрация (съответно от собственика на летището - за летища, които не са за обществено ползване) на службата за аеронавигационна информация, а информацията, имаща експлоатационно значение, се представя на органа за полетно информационно обслужване, отговорен за летището с оглед осигуряване на пристигащите и отлитащите ВС с необходимата информация.

(2) Информацията се обновява постоянно и за измененията на наблюдаваните условия се съобщава незабавно.

Чл. 14. (1) Летищната администрация или собственикът на летището (за летища, които не са за обществено ползване) осигурява наблюдение за състоянието на работната площ и експлоатационното състояние на свързаните с нея съоръжения и средства, а така също предава на органа, отговорен за полетното информационно обслужване на летището, съобщения по въпросите от експлоатационно значение или по въпросите, засягащи характеристиките на ВС, в частност по отношение на:

1. строителни или ремонтни работи;

2. наличие на неравна или разрушена повърхност на ПИК, ПР или перона;

3. наличие на сняг, киша или лед на ПИК, ПР или перона;

4. наличие на вода на ПИК, ПР или перона;

5. наличие на снежни купове или навявания в непосредствена близост до ПИК, ПР или перона;

6. наличие върху ПИК или ПР на течни химикали за предотвратяване или отстраняване на заледяването;

7. наличие на други временни препятствия, включително паркираните самолети;

8. отказ или прекъсвания на работата на части или на всички визуални средства на летището;

9. отказ на основния или резервния източник на електрозахранване.

(2) За осигуряване на изискванията на ал. 1 и на чл. 13 летищната администрация или собственикът на летище (за летища, които не са за обществено ползване) осигурява огледът на работната площ да се прави най-малко един път на ден за летища с кодов номер 1 и 2 и най-малко четири пъти на ден - за летища с кодов номер 3 и 4.

(3) Огледът на работната площ се провежда съгласно изискванията на приложение № 3.

Чл. 15. (1) При обявяване на информация за наличие на вода върху настилката се дава описание на повърхността върху централната половина от широчината на ПИК, включително оценка на дълбочината на слоя вода, като се използват следните термини:

1. влажна - повърхността си изменя цвета вследствие наличието на влага;

2. мокра - повърхността е пропита с вода, но няма застояла вода (локви);

3. частично наводнена - забелязват се участъци с локви вода;

4. изцяло наводнена - забелязва се значителна площ, покрита с вода.

(2) Летищната администрация осигурява обявяване на информация за това дали ПИК или част от нея може да бъде хлъзгава в мокро състояние.

(3) Пистата за излитане и кацане или част от нея се определя като хлъзгава в мокро състояние тогава, когато измерванията на спирачния ефект показват, че сцеплението на повърхността на ПИК (определено чрез устройство за непрекъснато измерване на сцеплението) е по-малко от минималното равнище на сцепление, равно на 0,3.

Чл. 16. (1) Летищната администрация или собственикът на летище (за летища, които не са за обществено ползване) осигурява измерване на спирачния ефект и разпространява информация за минималното равнище на сцеплението за обявяваните условия на хлъзгава ПИК, както и за използвания тип измерващо устройство.

(2) Когато се предполага, че ПИК може да стане хлъзгава при необичайни условия, се провеждат допълнителни измервания и се предоставя информация за сцеплението на повърхността на ПИК, когато тези допълнителни измервания показват, че ПИК или част от нея е станала хлъзгава.

Чл. 17. (1) В зимни условия летищната администрация осигурява постоянно наблюдение за състоянието на ПИК с оглед предаване на информация за наличие на сняг, киша или лед върху ПИК, както и за обявяване на резултатите от измерване на спирачния ефект съгласно приложение № 11.

(2) Когато върху ПИК има сух сняг, мокър сняг или киша, се прави оценка на средната дълбочина на слоя на всяка третина от ПИК с точност приблизително до 2 cm за сух сняг, 1 cm за мокър сняг и 0,3 cm за киша.

(3) Данните за състоянието на пистата и спирачния ефект се разпространяват със SNOWTAM и NOTAM, оформени според изискванията на Наредба № 15 от 1999 г. за аеронавигационно информационно обслужване.

Чл. 18. (1) С оглед изпълнение на изискванията на чл. 17 летищната администрация осигурява:

1. ежегодно тариране на уреда за измерване на спирачния ефект в условията, определени от производителя;

2. отговорно длъжностно лице, което да следи непрекъснато състоянието на ПИК и прогнозата за метеорологичната обстановка на летището с оглед предприемане на незабавни мерки за измерване на спирачния ефект при необходимост.

(2) Отговорното длъжностно лице по ал. 1, т. 2 предприема мерки за установяване на спирачния ефект на ПИК:

1. при всеки оглед на работната площ в съответствие с изискванията на приложение № 3;

2. при всяка промяна на метеорологичните условия, която би могла да доведе до влошаване на спирачния ефект на ПИК;

3. при информация, получена чрез органа, отговорен за обслужване на въздушното движение на летището, или от екипаж на кацнало ВС, за констатирано при кацането отклонение от обявения спирачен ефект.

(3) В резултат на огледа на състоянието на работната площ и измерването на спирачния ефект отговорното длъжностно лице подготвя и предава на службата за полетно информационно обслужване на летището SNOWTAM/NOTAM, в който обявява състоянието на работната площ, резултатите от измерването на спирачния ефект и интервала от време, през който летището или негови части ще бъдат затворени за провеждане на полети поради почистване на ПИК, извършване на ремонтно-възстановителни работи или наличие на недопустими препятствия.

Чл. 19. Летищната администрация обявява информация за наличните възможности по преместване на ВС, загубило способност да се движи само, от летателната писта или от място в непосредствена близост и за името на лицето, което отговаря за координацията.

Чл. 20. (1) Летищната администрация или собственикът на летище (за летища, които не са за обществено ползване) предоставят информация за равнището на защита, осигурявана на летището за ВС в частта спасяване и борба с пожарите.

(2) Равнището на защита се обявява чрез категорията на аварийно-спасителната и противопожарната служба, определена според изискванията на Наредбата за аварийно-спасителното осигуряване на полетите в гражданските летища.

(3) Всички значителни изменения в равнището на защита, осигурявано на летището в областта на спасяването и борбата с пожари, се съобщават от летищната администрация на ГВА и оперативно на органа, отговорен за полетното информационно обслужване на летището, за обявяване и предаване на необходимите сведения на кацащите и излитащите самолети. Когато подобно изменение в посоченото равнище отпадне, посочените органи се информират своевременно за това.

(4) Значително изменение на равнището на защита се счита, когато има като изменение на категорията на аварийно-спасителната и противопожарната служба, осигурявана на летището, когато то е свързано с изменение на количеството пожарогасителни вещества, средствата за техните доставки или броя на персонала за обслужване на оборудването и т.н.

(5) Значителното изменение се отразява по пътя на смяна на категорията на аварийно-спасителната и противопожарната служба на летището.

Чл. 21. Летищната администрация чрез РВД осигурява представяне на следната информация за разполагане на системата за визуална индикация на глисадата:

1. съответно обозначение на ПИК;

2. тип на системата и по отношение разполагането на АТ-AVASIS, PAPI или APAPI се указва страната по отношение на ПИК, на която са поставени светлините, т.е. лявата или дясната;

3. в тези случаи, когато оста на системата не е успоредна на осовата линия на ПИК, се дава ъгълът и направлението на изместване, т.е. вляво и вдясно;

4. номинален ъгъл (ъгли) на глисадата;

5. минимална височина на очите на пилота над прага, когато той вижда сигнала (сигналите) "Самолетът е на глисадата!".

Чл. 22. (1) При проектиране на летищата броят и направлението на ПИК се избират, така че коефициентът на използване на летището да бъде не по-малко от 95 на сто за тези самолети, за които е предназначено.

(2) При прилагане на ал. 1 се изхожда от това, страничната съставляваща на вятъра да не превишава:

1. 37 km/h (20 възела) за самолети, за които разчетната дължина на летателната писта е 1500 m или повече, с изключение на случаите, когато поради наблюдавана от време на време ниска ефективност на спирането на ПИК вследствие недостатъчно високия коефициент на надлъжно сцепление, допустимата скорост на страничната съставляваща на вятъра не трябва да превишава 24 km/h (13 възела);

2. 24 km/h (13 възела) за самолети, за които разчетната дължина на летателната писта е 1200 m или повече, но не достига 1500 m;

3. 19 km/h (10 възела) за самолети, за които разчетната дължина на летателната писта е по-малка от 1200 m.

(3) При избора на данни за определяне на коефициента на използване на ПИК се използват статистически данни за разпределението на вятъра за максимално възможен по продължителност период, но не по-малък от 5 години. Използваните данни трябва да бъдат получени в резултат на не по-малко от 8 измервания на ден, провеждани през равни интервали от време.

Чл. 23. (1) Прагът на ПИК се разполага в края, освен в случаите, когато изборът на друго разположение се оправдава от съображения от експлоатационен характер съгласно приложение № 2.

(2) В случаи, когато е необходимо да се промени обикновеното местоположение на прага на ПИК независимо, дали тази промяна е временна или постоянна, се вземат под внимание различните фактори, които могат да имат значение за разполагането на прага. Когато това изместване се налага от негодността на ПИК за експлоатация, между негодната за експлоатация площ и изместения праг се предвижда разчистен и подравнен участък с дължина 60 m.

Чл. 24. (1) Фактическата дължина, която е необходимо да се предвиди при проектиране на главната ПИК, трябва да бъде достатъчна да удовлетвори експлоатационните изисквания на самолетите, за които е предназначена, и не трябва да е по-малка от най-голямата дължина, определена по пътя на включване на поправките за местните условия към техническите характеристики за излитане и кацане на съответните самолети.

(2) Изискванията по ал. 1 не означават задължително осигуряване на експлоатация на критичния самолет с максималната му маса.

(3) При определяне на дължината, която трябва да се предвиди за ПИК, както и при решение на въпроса за необходимостта от използване на ПИК за излитане и кацане в двете направления се отчитат изискванията, свързани с излитането и кацането.

(4) Към местните условия, които се отчитат, се отнасят надморската височина, температурата, надлъжният наклон на ПИК, влажността и характеристиката на настилката на ПИК.

Чл. 25. Дължината на спомагателна ПИК се определя, като дължината на основната й трябва да бъде достатъчна само за тези самолети, за които е предназначена, като спомагателна на друга или други ПИК, така че коефициентът за използване да е най-малко 95 на сто.

Чл. 26. (1) В случаите, когато към ПИК се свързва крайният участък за спиране или участъка, свободен от препятствия, фактическата дължина на ПИК е приемлива, ако всяко предвидено свързване на ПИК с крайния участък за спиране и участъка, свободен от препятствия, допуска възможност за спазване на експлоатационните изисквания за излитане и кацане на самолетите, за които е предназначена ПИК.

(2) Инструктивен материал относно използването на крайните участъци за спиране и зоните, свободни от препятствия, е даден в приложение № 3.

Чл. 27. (1) Широчината на ПИК трябва да бъде не по-малка от:

1. за летището с посочен кодов номер 1:

а) 18 m - за посочена кодова буква А или В;

б) 23 m - за посочена кодова буква С;

2. за летището с посочен кодов номер 2:

а) 23 m - за посочена кодова буква А или В;

б) 30 m - за посочена кодова буква С;

3. за летището с посочен кодов номер 3:

а) 30 m - за посочена кодова буква А, В или С;

б) 45 m - за посочена кодова буква D;

4. за летището с посочен кодов номер 4:

а) 45 m - за посочена кодова буква C, D или E;

б) 60 m - за посочена кодова буква F.

(2) Широчината на ПИК, оборудвана за точен подход за кацане, трябва да бъде не по-малка от 30 m, когато е посочен кодов номер 1 или 2.

Чл. 28. (1) В случаите, когато необорудвани успоредни ПИК са предназначени за едновременно използване, минималното разстояние между осовите им линии трябва да бъде:

1. 210 m - когато по-големият кодов номер е 3 или 4;

2. 150 m - когато по-големият кодов номер е 2, и

3. 120 m - когато по-големият кодов номер е 1.

(2) В случаите, когато успоредните оборудвани ПИК са предназначени за едновременно използване в условията, дадени в том I на PANS-OPS (Doc 8168), минималното разстояние между осите им трябва да бъде:

1. 1035 m - за независими успоредни подходи при кацане;

2. 915 m - за зависими успоредни подходи при кацане;

3. 760 m - за независими успоредни излитания;

4. 760 m - за разделни успоредни операции.

(3) Изискванията на ал. 2 не се прилагат:

1. при осъществяване на разделни успоредни операции, като установеното минимално разстояние:

а) може да се намалява с 30 m на всеки 150 m изместване на прага на ПИК при кацане в направление на пристигащите самолети до минималното разстояние 300 m;

б) трябва да се увеличава с 30 m на всеки 150 m изместване на прага на ПИК при кацане в направление, противоположно на пристигащите ВС;

2. при осъществяване на независими успоредни подходи за кацане, като могат да се използват съчетания на минималните разстояния и съответните условия, непосочени в Инструкция № 4444 от 1999 г. за правилата за полети и обслужването на въздушното движение (ДВ, бр. 100 от 1999 г.), ако е установено, че използването на такива съчетания няма да има отрицателни други последствия за безопасността на полетите на ВС.

Чл. 29. (1) Надлъжният наклон на ПИК, определен като отношение на разликата между максималната и минималната кота по протежение на осовата линия на ПИК към дължината на ПИК, не трябва да превишава:

1. едно на сто - когато е посочен кодов номер 3 или 4;

2. две на сто - когато е посочен кодов номер 1 или 2.

(2) Надлъжният наклон на която и да е част от ПИК не трябва да превишава:

1. 1,25 на сто за ПИК, когато е посочен кодов номер 4, като при това надлъжният наклон на първата и последната четвърт от дължината на ПИК не трябва да превишава 0,8 на сто;

2. 1,5 на сто, когато е посочен кодов номер 3, като при това за първата и последна четвърт от дължината на ПИК категория II или III, оборудвана за точен подход за кацане, надлъжният наклон не трябва да превишава 0,8 на сто;

3. 2 на сто, когато е посочен кодов номер 1 или 2.

(3) В случай, че измененията на наклона са неизбежни, разликата между два последователни наклона не трябва да превишава:

1. 1,5 на сто за ПИК, когато е посочен кодов номер 3 или 4;

2. 2 на сто за ПИК, когато е посочен кодов номер 1 или 2.

(4) Преходът от един наклон към друг трябва да се осъществява по крива повърхност с показатели на изменението не по-големи от:

1. 0,1 на сто на 30 m (минимален радиус на кривината 30 000 m), когато е посочен кодов номер 4;

2. 0,2 на сто на 30 m (минимален радиус на кривината 15 000 m), когато е посочен кодов номер 3, и

3. 0,4 на сто на 30 m (минимален радиус на кривината 7500 m), когато е посочен кодов номер 1 или 2.

Чл. 30. (1) В случай, че измененията на наклона са неизбежни, те трябва да осигуряват пълна видимост от всяка точка:

1. разположена на височина 3 m над ПИК, до всяка друга точка, намираща се на височина 3 m над ПИК, на разстояние равно най-малко на половината дължина на ПИК, когато е посочена една от кодовите букви C, D, Е или F;

2. разположена на височина 2 m над ПИК, до всички други точки, намиращи се на височина 2 m над ПИК, на разстояние равно най-малко на половината дължина на ПИК, когато е посочена кодова буква B;

3. разположена на височина 1,5 m над ПИК, до всички други точки, намиращи се на височина 1,5 m над ПИК, на разстояние равно най-малко на половината дължина на ПИК, когато е посочена кодова буква А.

(2) Осигурява се пълна видимост по цялата дължина на ПИК, ако отсъства паралелна ПР, съответстваща на дължината на ПИК. Ако на летището има пресичащи се писти, ГВА определя допълнителни критерии за пълна видимост в зоната на пресичане на ПИК с оглед осигуряване безопасността на полетите.

Чл. 31. Не се допуска разстоянието между точките на пресичане на две последователни смени на наклоните да бъде по-малко от по-голямата величина, както следва:

1. сумата на абсолютните числови значения, съответстващи на измененията на наклона, умножена със следните стойности:

а) 30 000 m, когато е посочен кодов номер 4;

б) 15 000 m, когато е посочен кодов номер 3;

в) 5 000 m, когато е посочен кодов номер 1 или 2;

2. 45 m.

Чл. 32. (1) За осигуряване на най-бързо оттичане на повърхностните води повърхността на ПИК трябва да има двустранен напречен профил, освен ако едностранен напречен профил с низходящ наклон по направление на преобладаващия вятър по време на дъжд осигурява бързо оттичане на водата.

(2) Напречният наклон в идеалния случай е:

1. 1,5 на сто - когато е посочена една кодова буква C, D, Е или F;

2. 2 на сто - когато е посочена кодова буква А или В.

(3) Напречният наклон не трябва да превишава съответно 1,5 или 2 на сто, както и не трябва да е по-малък от 1 на сто с изключение на местата на пресичане на ПИК или ПР, където е необходимо да има по-големи площни наклони.

(4) На повърхност, имаща двустранен профил, се осигурява симетричен напречен наклон от двете страни на осовата линия.

(5) Напречният наклон трябва да е непроменен по цялата дължина на ПИК, освен при пресичания с друга ПИК или ПР, за да се осигури плавен преход с отчитане необходимостта от съответното оттичане.

Чл. 33. Пистата за излитане и кацане се изгражда така, че да издържа натоварването, възникващо при движението на самолетите, за които е предназначена.

Чл. 34. (1) При изграждане на настилката на ПИК не се допускат отклонения от нормите, които биха довели до влошаване на характеристиките при излитането или кацането на самолетите.

(2) Не се допускат неравности по повърхността на ПИК, които могат неблагоприятно да се отразят на излитането или кацането на самолетите, предизвиквайки прекомерно "козлене" (подскачане), изменение на ъгъла на тангажа, вибрации и други явления, затрудняващи управлението на самолета.

Чл. 35. (1) При изграждане на ПИК с изкуствена настилка е необходимо да се постигне повърхността и в мокро състояние да осигурява добри характеристики на сцеплението.

(2) За потвърждаване на достигнатите разчетни значения на характеристиките на сцеплението се провежда измерване на характеристиките на сцеплението на нова ПИК или на ПИК с нова настилка, използвайки устройство за непрекъснато измерване на сцеплението, имащо намокрящо приспособление.

(3) Минималната дебелина на новата повърхност не може да бъде по-малка от 1,0 mm.

Чл. 36. (1) За ПИК с посочена кодова буква D или E и широчина на ПИК по-малка от 60 m се предвиждат странични ивици за безопасност (СИБ) на ПИК.

(2) За ПИК с посочена кодова буква F се предвиждат странични ивици за безопасност (СИБ) на ПИК.

Чл. 37. (1) Страничните ивици за безопасност на ПИК се разполагат симетрично от двете страни на ПИК така, че общата широчина на ПИК и нейните странични ивици за безопасност да бъде не по-малко от:

1. 60 m, когато е посочена кодова буква D или Е;

2. 75 m, когато е посочена кодова буква F.

(2) Повърхността на СИБ, прилежаща към ПИК, се разполага на едно равнище с повърхността на ПИК, като нейният напречен наклон не се допуска да превишава 2,5 на сто.

Чл. 38. Страничната ивица за безопасност на ПИК се изгражда или подготвя по такъв начин, че да може при излизане на самолет извън границите на ПИК да издържи натоварването, създавано от самолета, без да предизвика в него конструктивни повреди, или да издържа натоварването от наземните транспортни средства, които могат да се придвижват по СИБ.

Чл. 39. (1) Летателната писта (ЛП) включва ПИК и прилежащите към нея КУС.

(2) Дължината на летателната писта включва участъците, разположени до прага и след края на ПИК или КУС с дължина не по-малка от:

1. 60 m - когато е посочен кодов номер 2, 3 или 4;

2. 60 m - когато е посочен кодов номер 1 и ПИК е оборудвана;

3. 30 m - когато е посочен кодов номер 1 и ПИК е необорудвана.

Чл. 40. (1) Летателната писта, включваща ПИК, оборудвана за точен подход за кацане, се простира в напречно направление от двете страни на осовата линия на ПИК и нейното продължение по цялата дължина на ЛП на разстояние не по-малко от:

1. 150 m - когато е посочен кодов номер 3 или 4;

2. 75 m - когато е посочен кодов номер 1 или 2.

(2) Летателната писта, включваща ПИК, оборудвана за неточен подход за кацане, се простира в напречно направление от двете страни на осовата линия на ПИК и нейното продължение по цялата дължина на ЛП на разстояние не по-малко от:

1. 150 m - когато е посочен кодов номер 3 или 4;

2. 75 m - когато е посочен кодов номер 1 или 2.

(3) Летателната писта, включваща необорудвана ПИК, се простира в напречно направление от двете страни на осовата линия на ПИК и нейното продължение по цялата дължина на ЛП на разстояние не по-малко от:

1. 75 m - когато е посочен кодов номер 3 или 4;

2. 40 m - когато е посочен кодов номер 2;

3. 30 m или цялата дължина - когато е посочен кодов номер 1.

Чл. 41. (1) Обект, който се намира на ЛП и може да представлява заплаха за безопасността на самолетите, се разглежда като препятствие и по възможност се отстранява.

(2) По време на използването на ПИК за кацане или излитане не се допуска наличие на неподвижни обекти върху ЛП освен визуалните средства, необходими за целите на аеронавигацията и удовлетворяващи изискванията за чупливост по тази наредба:

1. в границите на 77,5 m от осовата линия на ПИК, оборудвана за точен подход за кацане по категория I, II или III, когато са посочени кодов номер 4 и кодова буква F;

2. в границите на 60 m от осовата линия на ПИК, оборудвана за точен подход за кацане по категория I, II или III, когато е посочен кодов номер 3 или 4;

3. в границите на 45 m от осовата линия на ПИК, оборудвана за точен подход за кацане по категория I, когато е посочен кодов номер 1 или 2.

Чл. 42. (1) Върху част от ЛП на оборудваната ПИК се подготвя участък по осовата линия на ПИК и нейното продължение в границите най-малко на:

1. 75 m - когато е посочен кодов номер 3 или 4;

2. 40 m - когато е посочен кодов номер 1 или 2.

(2) Върху част от ЛП на необорудваната ПИК се осигурява допълнителен участък, който се разпростира от осовата линия на ПИК и нейното продължение в границите най-малко на:

1. 75 m - когато е посочен кодов номер 3 или 4;

2. 40 m - когато е посочен кодов номер 2;

3. 30 m - когато е посочен кодов номер 1.

Чл. 43. (1) Повърхността на тази част от ЛП, която е прилежаща към ПИК, СИБ или КУС, се разполага на едно равнище с повърхността на ПИК, СИБ или КУС.

(2) Тази част от летателната писта, която се разполага най-малко в границите на 30 m от прага на ПИК, се обработва така, че да се предотвратява ерозията и оголването на челото на ПИК.

Чл. 44. (1) Надлъжният наклон на подравнената част от ЛП не превишава:

1. 1,5 на сто - когато е посочен кодов номер 4;

2. 1,75 на сто - когато е посочен кодов номер 3;

3. 2 на сто - когато е посочен кодов номер 1 или 2.

(2) Измененията на наклоните на подравнената част от ЛП се осигуряват по възможност най-плавни, като се избягват резки преходи или големи обратни наклони.

Чл. 45. (1) Напречните наклони на подравнената част от ЛП се осигуряват такива, че да предотвратяват задържане на вода на повърхността и не превишават:

1. 2,5 на сто - когато е посочен кодов номер 3 или 4;

2. 3 на сто - когато е посочен кодов номер 1 или 2;

3. 5 на сто - само в случаите, когато за подобряване на отводняването наклонът в границите на първите 3 m след края на ПИК, СИБ или КУС трябва да е отрицателен при изменение в направлението от ПИК.

(2) Напречните наклони на която и да е част от ЛП извън границите на подравнения участък не трябва да превишават възходящ наклон 5 на сто, измерен в посока откъм ПИК.

Чл. 46. (1) Част от ЛП на оборудвана ПИК се подготвя или конструира така, че при излизане на самолета извън ПИК на тези типове самолети, за които е предназначена ПИК, да се сведе до минимум опасността, възникваща от различната носеща способност на съответните повърхности при движение на ВС. Тази част се намира от осовата линия на ПИК и нейното продължение в границите на:

1. 75 m - когато е посочен кодов номер 3 или 4;

2. 40 m - когато е посочен кодов номер 1 или 2.

(2) Част от ЛП, включваща необорудвана ПИК , се подготвя или конструира така, че при излизане на самолета извън ПИК на тези типове самолети, за които е предназначена ПИК, да се сведе до минимум опасността при движението на ВС, възникваща от различната носеща способност на съответните повърхности. Тази част се намира от осовата линия на ПИК и нейното продължение в границите на:

1. 75 m - когато е посочен кодов номер 3 или 4;

2. 40 m - когато е посочен кодов номер 2;

3. 30 m - когато е посочен кодов номер 1.

Чл. 47. (1) Във всеки край на ПИК се предвижда краен участък за безопасност на ПИК (КУБ):

1. когато е посочен кодов номер 3 или 4;

2. когато е посочен кодов номер 1 или 2 и ПИК е оборудвана.

(2) Крайният участък за безопасност на ПИК се простира след челото на ПИК на разстояние не по-малко от 90 m.

(3) Там, където е възможно, крайният участък за безопасност на ПИК се простира след челото на ПИК на разстояние не по-малко от:

1. 240 m - когато е посочен кодов номер 3 или 4;

2. 120 m - когато е посочен кодов номер 1 или 2.

(4) Широчината на крайния участък за безопасност на ПИК превишава широчината на свързаната с нея ПИК най-малко два пъти.

Чл. 48. Всеки обект, намиращ се в крайния участък за безопасност на ПИК и който може да представлява заплаха за безопасността на самолетите, се разглежда като препятствие и по възможност се отстранява.

Чл. 49. Крайният участък за безопасност на ПИК трябва да представлява разчистен и подравнен участък, подготвен за самолети, за които е разчетена ПИК, в случай на приземяване с недолет или при излизане извън границите на ПИК.

Чл. 50. (1) Наклоните на КУБ се обработват така, че нито една част от КУБ да не надвишава повърхността на ПИК.

(2) Надлъжните наклони на КУБ не се допуска да превишават низходящия наклон от 5 на сто. Измененията на надлъжните наклони, доколкото е възможно, са плавни, като се избягват резки преходи или значителни обратни наклони.

(3) Напречните наклони на КУБ не може да превишават възходящ или низходящ наклон от 5 на сто. Преходите между различните наклони по възможност са максимално плавни.

Чл. 51. Крайният участък за безопасност на ПИК се обработва така, че да се намали рискът от повреждане на самолета при приземяване с недолет или при излизане извън границите на ПИК и да съдейства за намаляване на скоростта на движение на самолета,както и да позволява предвижването на аварийно-спасителните и противопожарните транспортни средства при нужда към ВС извън ПИК.

Чл. 52. (1) Участъкът, свободен от препятствия, започва в края на разполагаемата дължина на разбега.

(2) Дължината на участъка, свободен от препятствия, не превишава половината от разполагаемата дължина на разбега.

(3) Участъкът, свободен от препятствия в широчина, се простира най-малко на 75 m от двете страни по продължението на осовата линия на ПИК.

Чл. 53. (1) Повърхността на участъка, свободен от препятствия, не се допуска да излиза над равнина с възходящ наклон 1,25 на сто, като долната граница на тази равнина е хоризонтална линия, която:

1. е перпендикулярна на вертикалната равнина, съдържаща осовата линия на пистата;

2. минава през точка, лежаща на централната линия на пистата в края на разполагаемия пробег на излитане.

(2) При наличието на напречни или надлъжни наклони на ПИК, странична ивица за безопасност или ЛП долната граница на равнината на участъка, свободен от препятствия, посочен в ал. 1, може да се намира по-ниско от съответната надморска височина (кота) на ПИК, страничната ивица за безопасност или ЛП. В такъв случай, само когато се счита, че могат да представляват заплаха за самолетите:

1. тези повърхности се подравняват за привеждане в съответствие с долната граница на равнината на участъка, свободен от препятствия;

2. теренът или обекти, които са над равнината на участъка, свободен от препятствия след края на ЛП, но под равнището на ЛП, се отстраняват.

(3) Когато наклонът на повърхността на участъка, свободен от препятствия, е възходящ, се избягват резките промени в наклона. В границите на 22,5 m или половината на широчината на ПИК от всяка страна по продължението на осовата линия наклоните съответстват на характеристиките на наклоните на ПИК, към която е свързан даденият участък, свободен от препятствия.

Чл. 54. Всеки обект, разположен в участъка, свободен от препятствия, който може да представлява заплаха за безопасността на самолетите във въздуха, се разглежда като препятствие и се отстранява.

Чл. 55. (1) Крайни участъци за спиране се предвиждат там, където условията позволяват изграждането им.

(2) Крайният участък за спиране има същата широчина, както и ПИК, към която е свързан.

(3) Наклоните и измененията на наклоните на КУС, а също и преходите от ПИК към КУС се съобразяват с изискванията на чл. 29-32 към ПИК, към която е свързан КУС, с изключение на случаите, когато:

1. на КУС не се прилагат ограниченията в смисъла на чл. 30 относно наклон 0,8 на сто в първата и последната четвъртина от дължината на ПИК;

2. в местата на свързване на КУС с ПИК и по продължение на КУС максималното изменение на наклона е 0,3 на сто на 30 m (минималният радиус на кривата е 10 000 m) за ПИК, когато е посочен кодов номер 3 или 4.

Чл. 56. (1) Крайният участък за спиране се обработва така, че в случай на прекъсване на полета да издържи натоварването, създавано от самолета, за който е предназначена тази КУС, без да предизвиква повреждане на конструкцията на самолета.

(2) Повърхността на КУС с изкуствена настилка се обработва така, че да осигурява коефициент на сцепление на ВС на мокра КУС, съответстващ на коефициента на триене на свързаната с него ПИК.

Чл. 57. (1) Работната зона на радиовисотомера се установява пред прага на ПИК, оборудвана за точен подход за кацане.

(2) Работната зона на радиовисотомера се простира най-малко на разстояние 300 m от прага на ПИК.

(3)Работната зона на радиовисотомера се простира от всяка страна на продължението на осовата линия на ПИК на разстояние 60 m, освен когато специални обстоятелства налагат това разстояние да бъде намалено (до не по-малко от 30 m) и ако такова намаление няма да се отрази на безопасността на ВС.

Чл. 58. В работната зона на радиовисотомера промените на наклоните да се избягват или поддържат минимални. Когато измененията на наклоните са неизбежни, те са максимално плавни, като се избягват резки преходи или остри обратни наклони. Изменението между два последователни наклона не би трябвало да надвишава 2 на сто на 30 m.

Чл. 59. (1) За осигуряване на безопасност и бързо предвижване на ВС по повърхността се предвиждат ПР.

(2) За ускоряване на извеждането на самолетите на ПИК и напускането на ПИК след кацане се предвиждат достатъчно входни и изходни ПР, а при голяма интензивност на движението - изграждане на скоростни изходни ПР.

(3) Когато в края на ПИК липсва ПР, се изгражда допълнителна площадка с изкуствена настилка за завиване на самолетите. Такива площадки могат да бъдат изграждани и по протежение на ПИК за намаляване на времето и разстоянието за рулиране за някои типове самолети.

Чл. 60. (1) Пътеките за рулиране се проектират така, че когато кабината на екипажа на самолета, за който е предназначена ПР, се намира над маркировката на осовата линия на ПР, външното колело на основния колесник да отстои от края на ПР на разстояние не по-малко от посоченото в табл. 2.

Таблица 2

(2) Широчината на праволинейния участък на ПР не може да бъде по-малка от посочената в табл. 3.

Чл. 61. (1) Радиусите на кривите се проектират в съответствие с възможностите за маневриране и скоростите на рулиране на самолетите, за които е предназначена ПР, така, че когато кабината на самолета се намира над маркировката на осовата линия на ПР, разстоянието между външното колело на основния колесник и края на ПР да не е по-малко от разстоянията, посочени в табл. 2.

Таблица 3

(2) Увеличението на широчината на ПР за осигуряване на разстоянието по ал. 1 е показано на фиг. 1.

Фиг. 1. Завой на пътека за рулиране

(3) Съставните завои могат да намалят или елиминират необходимостта от допълнителна широчина на ПР.

Чл. 62. За да се улесни движението на самолетите, в пресечните точки на ПР с ПИК, пероните и други ПР, се изграждат уширения. Формата на уширенията или пресичането трябва да е такава, че при преминаване на самолетите през пресечните точки да се запази минималното разстояние на колелата от края на ПР, посочено в табл. 2.

Таблица 4

Забележки:

1. Разделителните разстояния, показани в колони 2-9, представляват обикновени комбинации на писти и ПР.

2. Дадените в колони 2 - 9 значения не гарантират достатъчно безопасно разстояние зад самолета, намиращ се на място за изчакване, за преминаване на друг самолет по успоредна ПР.

3. Разделителните разстояния, дадени в колона 10, не е задължително да осигуряват възможност за изпълнение на нормално завиване от една ПР към друга успоредна ПР.

4. Разделителното разстояние между осовата линия на лентата за рулиране на ВС на местостоянката и обекта, дадено в колона 12, е възможно да се увеличи в тези случаи, когато скоростта на изгорелите газове от соплата на самолетите може да създава проблеми на наземното обслужване.

Чл. 63. (1) Разделителното разстояние между осовата линия на ПР и осовата линия на ПИК, осовата линия на успоредната ПР или някой обект може да бъде не по-малко от съответната величина, дадена в табл. 4.

(2) Разполагането на ПР трябва да се съобразява с инсталираната ILS и MLS, доколкото ВС, рулиращи или престояващи на ПР, могат да бъдат източници на смущения за ILS.

Чл. 64. (1) Надлъжният наклон на ПР не се допуска да превишава:

1. 1,5 на сто при кодова буква C, D, E или F;

2. 3 на сто при кодова буква А или В.

(2) В случаите, когато промяната на наклоните на ПР е неизбежна, преходът от един наклон към друг се изпълнява с нарастване не по-голямо от:

1. едно на сто на 30 m (минимален радиус на кривата 3000 m), когато е посочена кодова буква C, D, E или F;

2. едно на сто на 25 m (минимален радиус на кривата 2500 m), когато е посочена кодова буква А или В.

(3) В случай, когато промяната на наклона на ПР е неизбежна, тя се изпълнява така, че от която и да е точка, разположена на височина:

1. 3 m над ПР, може да се види цялата повърхност на ПР на разстояние най-малко 300 m от тази точка - когато е посочена кодова буква C, D, E или F;

2. 2 m над ПР, може да се види цялата повърхност на ПР на разстояние най-малко 200 m от тази точка - когато е посочена кодова буква В;

3. 1,5 m над ПР, може да се види цялата повърхност на ПР на разстояние най-малко 150 m от тази точка - когато е посочена кодова буква А.

(4) Напречните наклони на ПР трябва да са достатъчни, за да предотвратяват събирането на вода на повърхността на ПР, но не трябва да превишават:

1. 1,5 на сто - когато са посочени кодови букви C, D, E или F;

2. 2 на сто - когато е посочена кодова буква А или В.

Чл. 65. Носимоспособността на ПР е най-малко равна на тази на ПИК, която тя обслужва с отчитане на обстоятелството, че интензивността на движение по ПР е по-голяма, а в резултат на ниската скорост при рулиране и евентуални спирания на самолетите тя ще бъде подложена на по-големи натоварвания от ПИК, която обслужва.

Чл. 66. (1) Повърхността на ПИК се изпълнява без неравности, които могат да предизвикат повреждане конструкцията на самолета.

(2) Повърхността на ПИК с изкуствена настилка да се обработва така, че да осигурява добро сцепление с гумите на ВС и когато е мокра.

Чл. 67. Скоростната изходна ПР (вж. фиг. 2) се проектира с радиус на завоя при излизане от ПИК най-малко:

1. 550 m - за кодов номер 3 или 4 и осигурява при мокра повърхност на настилката скорост на ВС за излизане от ПИК най-малко 93 km/h;

2. 275 m - за кодов номер 1 или 2 и осигурява при мокра повърхност на настилката скорост на ВС за излизане от ПИК най-малко 65 km/h.

Фиг. 2. Скоростна изходна пътека за рулиране

Чл. 68. (1) Уширението от вътрешната страна на завоя на скоростната изходна ПР се изгражда с радиус, достатъчен за осигуряване на разширена гърловина на ПР, с цел ранно разпознаване на входа на ПР и завиването към нея.

(2) Скоростната изходна ПР трябва да включва праволинеен участък след кривата на завоя при изхода от ПИК, достатъчна за пълно спиране на ВС, излизащо от ПИК, без да засегне друга пресичаща ПР.

(3) Ъгълът на пресичане на скоростната изходна ПР с ПИК трябва да е в диапазона 25° - 45°, като се препоръчва 30°.

Чл. 69. (1) Широчината на участъка от мост с ПР, който може да издържа самолет, измерена перпендикулярно на осовата линия на ПР, не може да бъде по-малка от широчината на подравнения участък на лентата за рулиране, предвидена за тази ПР.

(2) Когато е осигурена широчина, по-малка от широчината на подравнения участък на лентата за рулиране, трябва да се отчита и необходимостта от осигуряване на достъпност за аварийно-спасителни и противопожарни транспортни средства.

(3) Когато при преминаване на самолета неговите двигатели са извън мостовата конструкция, се предвижда защита от газовата струя на двигателите на прилежащите площи, разположени под моста.

(4) Мостът се изгражда на праволинеен участък на ПР с прави участъци в двата края на моста за облекчаване на насочването на самолетите, приближаващи към моста.

Чл. 70. (1) На праволинейните участъци на ПР в случаите, когато е посочена кодова буква C, D, E или F, се осигуряват странични ивици за безопасност (СИБ), разполагани симетрично от всяка страна на ПР, така че общата широчина на ПР със страничните ивици за безопасност на праволинейните участъци да не е по-малко от:

1. 60 m - когато е посочена кодова буква F;

2. 44 m - когато е посочена кодова буква Е;

3. 38 m - когато е посочена кодова буква D;

4. 25 m - когато е посочена кодова буква С.

(2) На завоите на ПР и на пресечните точки, където участъците с изкуствена настилка имат по-голяма площ, широчината на страничните ивици за безопасност е не по-малка от широчината на страничните ивици за безопасност на праволинейните участъци на ПР.

(3) Когато ПР е предназначена за използване от самолети с газотурбинни двигатели, повърхността на страничните ивици за безопасност на ПР се подготвя така, че да ограничава ерозията и да изключва възможността от всмукване на повърхностни частици от несвързан инертен материал от двигателите на самолетите.

Чл. 71. (1) Лентата на пътеката за рулиране включва в себе си ПР с изключение на участъка за рулиране на местостоянката.

(2) Лентата на пътеката за рулиране се разполага симетрично от двете страни на осовата линия на ПР по цялата й дължина, заемайки в широчина минималните разстояния от осовата линия, посочени в колона 11 на табл. 4.

(3) Лентата на ПР се поддържа свободна от обекти, които могат да представляват заплаха за безопасността на рулиращите самолети.

(4) Централната част на лентата за рулиране представлява разчистена и подравнена площ, заемана по широчина от осовата линия на ПР минимално:

1. 11 m - когато е посочена кодова буква А;

2. 12,5 m - когато е посочена кодова буква В или С;

3. 19 m - когато е посочена кодова буква D;

4. 22 m - когато е посочена кодова буква Е;

5. 30 m - когато е посочена кодова буква F.

(5) Повърхността на лентата на пътеката за рулиране се намира на едно равнище с краищата на ПР или страничната ивица за безопасност, ако има такава, и възходящият напречен наклон на нейната подравнена част не може да превишава:

1. 2,5 на сто за лентите на пътеките за рулиране - когато е посочена кодова буква С, D, Е или F;

2. 3 на сто за лентите на пътеките за рулиране - когато е посочена кодова буква А или В.

(6) Възходящият наклон се измерва по отношение на напречния наклон на прилежащите повърхности на ПР, а не по отношение на хоризонтална равнина. Низходящият напречен наклон, измерван по отношение на хоризонтална равнина, не може да превишава 5 на сто.

(7) Напречните наклони на произволна част от неподравнена лента на ПР не може да превишават 5 на сто по възходящ или низходящ наклон, измерван в посока откъм ПР.

Чл. 72. (1) При висока интензивност на движението се предвижда площадка (площадки) за изчакване.

(2) Мястото или местата за изчакване при рулиране се разполагат:

1. на ПР при пресичане на ПР и ПИК;

2. при пресичане на ПИК с друга ПИК, когато първата ПИК е част от стандартния маршрут на рулиране.

(3) Мястото за изчакване при рулиране се разполага на ПР, така че нейното местоположение или ориентация са такива, че рулиращите ВС да не създават смущения в работата на радионавигационните средства.

(4) Междинно място за изчакване се разполага на ПР, различно от това за изчакване на ПИК.

(5) Място за изчакване по маршрута на движение се разполага и преди пресичане на маршрута на движение с ПИК.

Чл. 73. (1) Разстоянието между площадката за изчакване, мястото за изчакване при рулиране преди пресичането на ПР/ПИК или мястото за изчакване по маршрута на движение и осовата линия на ПИК съответства на значенията на табл. 5. За ПИК, оборудвана за точен подход за кацане, се изисква изчакващото ВС да не създава смущения в работата на радионавигационните средства.

(2) При надморска височина над 700 m даденото в табл. 5 разстояние 90 m за ПИК с кодов номер 4, оборудвана за точен подход за кацане, се увеличава c 1 m за всеки 100 m над 700 m до надморска височина 2000 m.

(3) Ако надморската височина на площадката (мястото за изчакване при рулиране или мястото за изчакване на маршрута на движение за ПИК с кодов номер 4, оборудвана за точен подход за кацане) е по-голяма от надморската височина на прага на ПИК, даденото в табл. 5 разстояние 90 m допълнително се увеличава с 5 m за всеки метър превишение на площадката или мястото за изчакване над прага на ПИК.

(4) Мястото за изчакване при рулиране в случаите на пресичане освен при пресичане на ПР/ПИК се разполага така, че изчакващото ВС или транспортно средство да не нарушава зоната, свободна от препятствия, повърхността на подхода за кацане, повърхността на набора на височина при излитане или критичната/чувствителната зона на ILS/MLS и да не създава смущения в работата на радионавигационните средства.

Таблица 5

а) Ако надморската височина на площадките за изчакване, местата за изчакване при рулиране или местата на изчакване на маршрута на движение е по-ниска от прага на ПИК, разстоянието може да се съкрати с 5 m на всеки метър понижаване на местата или площадката за изчакване под прага на ПИК, така че да не се нарушава вътрешната преходна повърхност.

b) Това разстояние, ако е възможно, следва да се увеличи, така че да се избягват смущения в работата на радионавигационните средства, в частност глисадния и курсовия радиомаяци.

Забележки:

1. Разстоянието 90 m за кодови номера 3 или 4 се отнася за ВС, височината на опашната част на което е 20 m, разстоянието от носовата част до най-високата точка на опашната част е 52,7 m и височината на носовата част - 10 m, мястото за изчакване на което се намира под ъгъл 45° или повече относно осовата линия на ПИК извън границите на зоната, свободна от препятствия, и което не отчита при разчета на абсолютната/относителната височина на прелитане на препятствие (ОСА/Н).

2. Разстоянието 60 m за кодов номер 2 се отнася за ВС, височината на опашната част на което е 8 m, разстоянието от носовата част до най-високата точка на опашната част е 24,6 m и височината на носовата част - 5,2 m, мястото за изчакване на което се намира под ъгъл 45° или повече относно осовата линия на ПИК извън границите на зоната, свободна от препятствия.

* При наличие на кодова буква F това разстояние трябва да бъде 107,5 m.

Забележка.

Разстоянието 107,5 m за кодова буква F се отнася за ВС, височината на опашната част на което е 24 m, разстоянието от носовата част до най-високата точка на опашната част е 62,2 m и височината на носовата част - 10 m, мястото за изчакване на което се намира под ъгъл 45° или повече относно осовата линия на ПИК и е извън границите на зоната, свободна от препятствия.

Чл. 74. (1) Пероните се изграждат на места, където се осигуряват условия за слизане и качване на пътниците, извършване на товаро-разтоварни операции, както и за обслужване на ВС.

(2) Общата площ на перона осигурява достатъчна пропускателна способност на движението на летището при неговата максимална разчетна интензивност.

Чл. 75. (1) Всяка част на перона е необходимо да издържа натоварването, възникващо в резултат на движението на ВС, за чието обслужване е предназначен, отчитайки, че за някои участъци от перона интензивността на движение ще е по-голяма, а в резултат на по-бавното движение на ВС или тяхното спиране тези участъци ще бъдат подложени и на по-големи натоварвания, отколкото ПИК.

(2) Наклоните на перона, включващи и наклоните на лентата за рулиране (перонните ПР) на ВС до местостоянката, да са достатъчни за повърхностно отводняване на настилката, въпреки че тази повърхност трябва да се приближава до хоризонтална равнина.

(3) Максималният наклон на местостоянката не трябва да превишава 1 на сто.

Чл. 76. (1) Местостоянката се осигурява със следните минимални безопасни разстояния между използващото я ВС и разположените на-близо сгради, ВС или други обекти:

1. когато е посочена кодова буква А или В - 3 m;

2. когато е посочена кодова буква С - 4,5 m;

3. когато е посочена кодова буква D, Е или F - 7,5 m.

(2) На местостоянките на ВС, обърнати с носа към терминала, с кодова буква D, Е или F посочените безопасни разстояния по ал. 1 могат да бъдат намалени:

1. между терминалната сграда, включваща подвижен ръкав за пътници, и носовата част на ВС;

2. над произволна част от МС на ВС, осигурявана с водене по азимута с помощта на системите за визуално управление на съединяването с ръкава.

(3) На перона се обособяват и служебни пътища, площадки за маневриране и паркиране на самолетообслужваща техника.

Чл. 77. (1) На летището се определя изолирана МС или се уведомява органа за обслужване на въздушното движение на летището за този участък или участъци, пригодени за стоянка на ВС, и за които е известно или се предполага, че може да бъде подложено на незаконна намеса, или което по други причини трябва да се изолира и изключи от нормалната работа на летището.

(2) Изолираното място за стоянка на ВС по ал. 1 се определя максимално отдалечено и не по-близо от 100 m от други стоянки, здания или обществени места и т.н. Тази стоянка не се разполага над подземни съоръжения като газохранилища и складове за ГСМ и по възможност - над подземни електро- или телефонни кабели.

Чл. 78. (1) На летища, където възникват условия за обледеняване, се обособява зона за противообледенителна обработка на самолетите (ЗПОС).

(2) Зоната за противообледенителна обработка на ВС се обособява или на МС за ВС, или на обособени отдалечени площадки покрай изходни ПР, водещи към ПИК.

(3) На площадката, обособена като ЗПОС, се изгражда дренажна система за събиране и безопасно неутрализиране на изтичащата се противообледенителна течност с оглед предпазване от замърсяване на подземните води. Дренажната система се проектира с оглед обема на обработка и не допуска смесване на противообледенителна течност с обикновените повърхностни води.

(4) Зоната за противообледенителна обработка на самолетите се избира в зависимост от времето за защитно действие на противообледенителната обработка и метеорологичните условия на летището.

Чл. 79. (1) Отдалечената ЗПОС се разполага извън повърхността на ограничаване на препятствията, без да създава смущения за радионавигационните средства. Зоната се разполага така, че да бъде напълно видима от летищната контролна кула.

(2) Отдалечена ЗПОС да се разполага така, че да се осигурява бърз поток на движението с възможност за заобикаляне, без да са необходими специални маневри за влизане и излизане от площадката.

Чл. 80. (1) Площадката за противообледенителна обработка на самолетите включва:

1. вътрешна зона за спиране на подлежащия за обработка самолет;

2. външна зона за придвижване на две или повече подвижни средства за противообледенителна обработка.

(2) Размерът на площадката за противообледенителна обработка съответства на размера на МС, необходима за най-големия самолет от конкретна категория, обслужван на летището, като от всяка страна на самолета трябва да има минимум 3,8 m свободно пространство с изкуствена настилка за придвижване на моторни средства за противообледенителна обработка.

(3) Когато се използват няколко площадки за противообледенителна обработка, за всяка от тях се предвижда отделна работна площ за моторни средства за противообледенителна обработка, като работните площи на съседни площадки не се припокриват.

(4) Необходимото количество площадки за противобледенителна обработка се определя с отчитане на метеорологичните условия, типа на обработваните ВС, метода за прилагане на противообледенителна течност, типа и производителността на наличните подвижни средства за противообледенителна обработка.

Чл. 81. Площадката за противообледенителна обработка се изгражда с необходимите повърхностни наклони за осигуряване на добро дрениране и събиране на цялата отработена противообледенителна течност, като напречният наклон е не по-голям от 1 на сто.

Чл. 82. (1) Площадката за противообледенителна обработка се осигурява да издържа натоварванията, възникващи при движение и престой на ВС, за които е предназначена.

(2) На площадката за противообледенителна обработка (фиг. 3) се осигуряват минималните безопасни разстояния за МС на ВС, а когато конфигурацията на площадката позволява възможност за заобикаляне при рулиране, се осигуряват минималните разделителни разстояния, дадени в колона 12 на табл. 5.

(3) Ако зоната за противообледенителна обработка е свързана с редовно използвана ПР, се осигурява минималното разделително разстояние на ПР, дадено в колона 11 от табл. 5.

Фиг. 3. Минимално разделително разстояние в зоната за противообледенителна обработка

Чл. 83. Повърхностите за ограничаване на препятствията (фиг. 4, 5 и 6) са:

1. външна хоризонтална повърхност;

2. конична повърхност;

3. вътрешна хоризонтална повърхност;

4. повърхност на подхода за кацане;

5. вътрешна повърхност на подхода за кацане;

6. преходна повърхност;

7. вътрешна преходна повърхност;

8. повърхност на преминаване на втори кръг при прекъснато кацане;

9. повърхност на набора на височина при излитане.

Чл. 84. (1) Коничната повърхност е повърхност, простираща се с наклон нагоре и встрани от периферията на вътрешната хоризонтална повърхност.

(2) Границите на коничната повърхност обхващат:

1. долна граница, съвпадаща с външните граници на вътрешната хоризонтална повърхност;

2. горна граница, разположена на посочената височина над вътрешната хоризонтална повърхност (фиг. 4).

(3) Наклонът на коничната повърхност се измерва във вертикална равнина, перпендикулярна на периферията на вътрешната хоризонтална повърхност.

Чл. 85. (1) Вътрешната хоризонтална повърхност е повърхност, разположена в хоризонтална равнина над летището и прилетищната територия.

(2) Радиусът или външните граници на вътрешната хоризонтална повърхност се определят от реперна точка или точки, установени за тази цел.

(3) Не е задължително вътрешната хоризонтална повърхност да има форма на кръг.

(4) Височината на вътрешната хоризонтална повърхност се измерва от установената за целта кота.

Чл. 86. (1) Повърхността на подхода за кацане е наклонена повърхност или комбинация от повърхности, разположени пред прага на ПИК.

(2) Границите на подхода за кацане са:

1. вътрешна граница с определена дължина, преминаваща хоризонтално и перпендикулярно по отношение продължението на осовата линия на ПИК и разположена на определено разстояние пред прага;

2. две странични граници, започващи от краищата на вътрешната граница и равномерно разтварящи се под определен ъгъл спрямо продължението на осовата линия на ПИК;

3. външна граница, успоредна на вътрешната граница.

Фиг. 4. Повърхности за ограничаване на препятствията

(3) Надморската височина (котата) на вътрешната граница е равна на котата на средната точка на прага.

(4) Наклонът (наклоните) на повърхността на подхода за кацане се измерва (измерват) спрямо вертикална равнина, преминаваща през осовата линия на ПИК.

Фиг. 5. Повърхности за ограничаване на препятствията: вътрешна повърхност на подхода, вътрешна преходна повърхност и повърхност на прекъснато кацане

Чл. 87. (1) Вътрешната повърхност на подхода за кацане е правоъгълен участък на повърхността на подхода за кацане, разположен непосредствено пред прага.

(2) Границите на вътрешната повърхност на подхода за кацане са:

1. вътрешна граница, съвпадаща с разположението на вътрешната граница на повърхността на подхода за кацане, но имаща собствена определена дължина;

2. две странични граници, започващи от краищата на вътрешната граница и преминаващи успоредно на вертикалната равнина, преминаваща през осовата линия на ПИК;

3. външна граница, успоредна на вътрешната граница.

Чл. 88. (1) Преходната повърхност е сложна повърхност, разположена по направление на страничната граница на зоната и част от страничната граница на повърхността на подхода за кацане, която се простира нагоре и встрани до вътрешната хоризонтална повърхност.

(2) Границите на преходната повърхност са:

1. долна граница, започваща от точката на пресичане между страничната граница на повърхността на подхода за кацане с вътрешната хоризонтална повърхност и простираща се надолу по направление на страничната граница на повърхността на подхода за кацане до вътрешната граница на повърхността на подхода за кацане и по-нататък по направление на ивицата, успоредна на осовата линия на ПИК;

2. горна граница, разположена в равнината на вътрешната хоризонтална повърхност.

(3) Надморската височина на точка от долната граница е равна на котата на:

1. повърхността на подхода за кацане в тази точка по направление на страничната граница на повърхността на подхода за кацане;

2. равна на котата на най-близката точка на осовата линия на ПИК или нейното продължение по направление на ивицата.

(4) Наклонът на преходната повърхност се измерва във вертикална равнина под прав ъгъл спрямо осовата линия на ПИК.

(5) Преходната повърхност представлява контролна повърхност за ограничаване на препятствията.

Фиг. 6. Повърхнини, ограничаващи препятствията

Чл. 89. (1) Вътрешната преходна повърхност е повърхност, аналогична на преходната повърхност, разположена по-близо до ПИК.

(2) Границите на вътрешната преходна повърхност са:

1. долна граница, започваща от края на вътрешната повърхност на подхода за кацане и простираща се по направление на вътрешната повърхност на подхода за кацане до вътрешната граница на тази повърхност и по-нататък по направление на ивица, успоредно на осовата линия на ПИК до вътрешната граница на повърхността за преминаване на втори кръг при прекъснато кацане, а след това нагоре по страничната граница на повърхността на преминаване на втори кръг при прекъснато кацане до точката на пресичане на тази странична граница с вътрешната хоризонтална повърхност;

2. горна граница, разположена в равнината на вътрешната хоризонтална повърхност.

(3) Надморската височина на точка на долната граница е котата на:

1. конкретната повърхност в тази точка по направление на страничната граница на повърхността на подхода за кацане и повърхността на подхода на втори кръг при прекъснато кацане;

2. най-близката точка от осовата линия на ПИК или нейното продължение по направление на ивицата.

(4) Наклонът на вътрешната преходна повърхност се измерва във вертикална равнина под прав ъгъл към осовата линия на ПИК.

(5) По отношение навигационните средства, ВС и други транспортни средства, които се налага да се разполагат в близост до ПИК, вътрешната преходна повърхност представлява контролна повърхност за ограничаване на препятствията, над която не трябва да излизат никакви обекти, с изключение на напречните чупливи.

Чл. 90. (1) Повърхността на преминаване на втори кръг при прекъснато кацане е наклонена повърхност, разположена на определено разстояние след прага и преминаваща между вътрешните преходни повърхности.

(2) Границите на повърхността на преминаване на втори кръг при прекратено кацане са, както следва:

1. вътрешна граница, преминаваща хоризонтално и вертикално по отношение на осовата линия на ПИК и разположена на определено разстояние след прага;

2. две странични граници, започващи от краищата на вътрешната граница и равномерно разтварящи се под определен ъгъл от вертикалната равнина, минаваща през осовата линия на ПИК;

3. външна граница, успоредна на вътрешната граница и разположена в равнината на вътрешната хоризонтална повърхност.

(3) Надморската височина на вътрешната граница е равна на котата на осовата линия на ПИК в местоположението на вътрешната граница.

(4) Наклонът на повърхността на преминаване на втори кръг при прекъснато кацане се измерва във вертикална равнина, минаваща през осовата линия на ПИК.

Чл. 91. (1) Повърхността на набора на височина при излитане е наклонена равнина или друга определена повърхност след края на ПИК или зоната, свободна от препятствия.

(2) Границите на повърхността на набора на височина при излитане са, както следва:

1. вътрешна граница, преминаваща хоризонтално и перпендикулярно по отношение на осовата линия на ПИК и разположена или на дадено разстояние след края на ПИК, или в края на зоната, свободна от препятствия, ако има такава, и нейната дължина превишава даденото разстояние;

2. две странични граници, започващи от краищата на вътрешната граница и равномерно разтварящи се под определен ъгъл от полетната траектория до определена крайна широчина и продължаващи от тази широчина, по протежение на останалата част от дължината на повърхността на набора на височина при излитане;

3. външна граница, преминаваща хоризонтално и вертикално по отношение на определената полетна траектория.

(3) Надморската височина на вътрешната граница се равнява на най-високата точка на продължението на осовата линия на ПИК между края на ПИК и вътрешната граница. При наличието на зона, свободна от препятствия, котата е равна на най-високата точка на повърхността на терена, намираща се на осовата линия на зоната, свободна от препятствия.

(4) В случай, че траекторията на набор на височина при излитане е праволинейна, наклонът на повърхността на набор на височина при излитане се измерва във вертикална равнина, минаваща през осовата линия на ПИК.

(5) В случай, че траекторията на набор на височина при излитане прави завой (вираж), повърхността на набор на височина при излитане представлява сложна повърхност, която съдържа нормали, лежащи в хоризонтална равнина, прокарана към осовата линия, като наклонът на осовата линия е аналогичен на наклона при праволинейна траектория на излитането.

Чл. 92. (1) За необорудвана ПИК се установяват следните повърхности за ограничаване на препятствията:

1. конична повърхност;

2. вътрешна хоризонтална повърхност;

3. повърхност на подхода за кацане;

4. преходни повърхности.

(2) Относителната височина и наклонът на повърхности по ал. 1 не превишават значенията, посочени в табл. 6, а техните други размери не могат да са по-малки от размерите, посочени в същата таблица.

(3) Не се допуска нови или съществуващи обекти с увеличени размери да пробождат повърхността на подхода за кацане или преходната повърхност, с изключение на случаите, когато ГВА прецени, че новият или съществуващият обект с увеличени размери ще е засенчен от съществуващ неподвижен обект.

(4) Не се допуска нови обекти или съществуващи обекти с увеличени размери да пробождат коническата повърхност или вътрешната хоризонтална повърхност, с изключение на случаите, когато ГВА прецени, че такъв обект ще е засенчен от съществуващи неподвижни обекти или когато в резултат на проведено аеронавигационно проучване се изясни, че този обект няма да влияе отрицателно на безопасността или на редовността на полетите на самолетите.

(5) Съществуващите обекти, пробождащи произволна повърхност, разгледана в ал. 1, се отстраняват, доколкото практически е възможно, освен когато ГВА прецени, че такъв обект е засенчен от съществуващ неподвижен обект или когато в резултат на проведени аеронавигационни изследвания се изясни, че този обект няма да влияе отрицателно на безопасността или съществено да наруши редовността на полетите на самолетите.

(6) Когато поради напречни или надлъжни наклони на летателното поле вътрешната граница или части от вътрешната граница на повърхността на подхода за кацане могат да се окажат по-ниско от съответната кота на летателното поле и се установи, че съответните участъци или обекти могат да представляват опасност за самолетите:

1. летателното поле се подравнява за привеждане в съответствие с вътрешната граница на повърхността на подхода за кацане;

2. участъците от местността или обекти, които пробождат повърхността на подхода за кацане след края на летателното поле, ако се намират по-ниско от равнището на летателното поле, се отстраняват.

(7) При проектиране на ново строителство се отчита перспективната възможност за оборудване на ПИК със средства за подход за кацане по прибори и като следствие от това се въвеждат по-строги изисквания по отношение на повърхностите, ограничаващи препятствията.

Чл. 93. (1) За ПИК, оборудвани за неточен подход за кацане, се установяват следните повърхности, ограничаващи препятствията:

1. конична повърхност;

2. вътрешна хоризонтална повърхност;

3. повърхност на подхода за кацане;

4. преходни повърхности.

(2) Не се допуска относителната височина и наклонът на повърхностите да превишават значенията, които са посочени в табл. 6, а другите им размери да не са по-малки по стойност от размерите, посочени в същата таблица, с изключение на размерите на хоризонталния участък на повърхността на подхода за кацане.

Чл. 94. (1) Повърхността на подхода за кацане се разполага хоризонтално след точката, в която линията на наклона с градиент 2,5 на сто пресича (в зависимост от това, коя е по-висока):

1. хоризонталната равнина на височина 150 m над котата на прага, или

2. хоризонталната равнина, минаваща през връхната точка на произволен обект, определящ абсолютната/относителната височина на прелитане над препятствията (OCA/H).

(2) Не се допуска новите или с увеличени размери съществуващи обекти да пробождат повърхността на подхода за кацане в границите на 3000 m от вътрешната граница или над преходната повърхност, освен когато ГВА прецени, че новият или съществуващият обект с увеличени размери ще е засенчен от съществуващ неподвижен обект.

(3) Не се допуска нови обекти или съществуващи с увеличени размери да пробождат повърхността на подхода за кацане на разстояние по-голямо от 3000 m от вътрешната граница над коничната повърхност или вътрешната хоризонтална повърхност, освен когато ГВА реши, че такъв обект ще е засенчен от съществуващи неподвижни обекти или когато в резултат на проведени аеронавигационни изследвания се установи, че този обект няма да влияе отрицателно на безопасността на полетите на ВС.

Таблица 6

a) Всички размери се измерват хоризонтално, освен ако не е указано другояче.

b) Променлива дължина (вж. 4.2.9 или 4.2.17).

с) Разстояние до края на летателната писта.

d) Или край на пистата, което е по-малко.

e) В случай на кодова буква F (колона 3 от таблица 8) широчината се увеличава до 155 m.

(4) Съществуващи обекти, пробождащи произволна повърхност, описана в ал. 1, се отстраняват, доколкото е практически възможно, освен когато ГВА реши, че такъв обект е засенчен от съществуващи неподвижни обекти или когато в резултат на проведени аеронавигационни изследвания се изясни, че този обект няма да влияе отрицателно на безопасността или регулярността на полетите на самолетите.

(5) Когато поради напречни или надлъжни наклони на летателната писта вътрешната граница или части от вътрешната граница на повърхността на подхода за кацане се окажат по-ниско от съответната кота на летателната писта, ако ГВА реши, че представляват опасност за самолетите, то:

1. летателната писта се подравнява за привеждане в съответствие с вътрешната граница на повърхността на подхода за кацане;

2. участъците от местността или обекти, които излизат над повърхността на подхода за кацане след края на летателната писта, ако се намират по-ниско от равнището на летателната писта, се отстраняват.

Чл. 95. (1) За ПИК, оборудвана за точен подход за кацане по категория I, II или III, се определят следните повърхности, ограничаващи препятствията:

1. конична повърхност;

2. вътрешна хоризонтална повърхност;

3. повърхност на подхода за кацане;

4. преходни повърхности;

5. вътрешна повърхност на подхода за кацане;

6. вътрешни преходни повърхности;

7. повърхност за преминаване на втори кръг при прекъснато кацане.

(2) Относителните височини и наклони на повърхностите по ал. 1 не се допуска да превишават значенията, посочени в табл. 6, а другите им размери не могат да са по-малки от размерите, посочени в същата таблица, с изключение на размерите на хоризонталния участък на повърхността на подхода за кацане.

(3) Повърхността на подхода за кацане е разположена хоризонтално след точката, в която линията на наклона с градиент 2,5 на сто пресича по-високата от:

1. хоризонталната равнина на височина 150 m над котата на прага, или

2. хоризонталната равнина, минаваща през връхната точка на произволен обект, определящ минималната безопасна височина на прелитане над препятствията.

(4) Не се допуска неподвижни обекти да пробождат вътрешната повърхност на подхода за кацане, вътрешната преходна повърхност и повърхността на преминаване на втори кръг при прекъснато кацане, с изключение на така наречените чупливи обекти, които по своето функционално предназначение се разполагат там. Не се допуска при използването на ПИК за кацане над тези повърхности да се издигат подвижни обекти.

(5) Не се допуска нови или съществуващи обекти с увеличени размери да пробождат повърхността на подхода за кацане или над преходната повърхност, освен ако ГВА реши, че новият или съществуващият обект с увеличени размери ще бъде засенчен от съществуващи неподвижни обекти.

(6) Не се допуска нови обекти или съществуващи обекти с увеличени размери да пробождат коничната повърхност и вътрешната хоризонтална повърхност, освен ако ГВА реши, че такъв обект ще е засенчен от съществуващи неподвижни обекти или когато в резултат на проведени аеронавигационни изследвания се изясни, че този обект няма да влияе отрицателно на безопасността или съществено да наруши регулярността на полетите на самолетите.

(7) Съществуващите обекти, пробождащи повърхността на подхода за кацане, преходната повърхност, коническата повърхност и хоризонталната повърхност, се отстраняват, освен ако ГВА реши, че такъв обект е засенчен от съществуващи неподвижни обекти или когато в резултат на проведени аеронавигационни изследвания се изясни, че този обект няма да влияе отрицателно на безопасността или регулярността на полетите на самолетите.

(8) Когато поради напречни или надлъжни наклони на летателното поле вътрешната граница или части от вътрешната граница на повърхността на подхода за кацане се окажат по-ниско от съответната кота на летателното поле, ако ГВА реши, че могат да представляват опасност за самолетите:

1. летателното поле се подравнява за привеждане в съответствие с вътрешната граница на повърхността на подхода за кацане;

2. участъците от местността или обекти, които излизат над повърхността на подхода за кацане след края на летателното поле, ако се намират по-ниско от равнището на летателното поле, се отстраняват.

Чл. 96. (1) За ПИК, предназначена за излитане, като повърхност за ограничаване на препятствията се определя повърхността на набора на височина при излитане.

(2) Размерите на повърхността не могат да бъдат по-малки от тези, посочени в табл. 7, освен когато за повърхността на набора на височина при излитане се определи по-малка дължина, когато тя е съобразена с мерките, приети по правилата на регулиране на полетите на самолетите, излитащи от летището.

(3) Експлоатационните характеристики на самолетите, за обслужването на които е предназначена дадената ПИК, се взимат предвид при определяне на целесъобразността от намаляването на наклона, даден в табл. 7, и при необходимост се изпълняват полети в критични условия. Ако даденият наклон е намален, се предвижда съответна корекция на дължината на повърхността на набора на височина при излитане, така че да се осигури безопасност до относителна височина 300 m.

(4) Ако местните атмосферни условия значително се различават от стандартните атмосферни условия на морското равнище, може да се намали наклонът, посочен в табл. 7. Величината на намаление на наклона зависи от отклонението на местните атмосферни условия от стандартните атмосферни условия на морското равнище, както и от експлоатационните характеристики на самолетите, за обслужването на които е предназначена дадената ПИК, както и от експлоатационните изисквания, предявявани към тези самолети.

Таблица 7

a) Всички размери са дадени в хоризонтална равнина, ако специално не е отбелязано друго.

b) Повърхността на набора на височина при излитане започва в края на зоната, свободна от препятствия, ако нейната дължина не превишава указаното разстояние.

c) 1800 m, когато линията на зададения маршрут включва изменение на курса повече от 15° за полетите, осъществявани по правилата на IМC, VМC в нощни условия.

d) Вж. чл. 96, ал. 3 и чл. 96, ал. 6

(5) Не се допуска новите или с увеличени размери съществуващи обекти да пробождат повърхността на набор на височина при излитане, освен ако ГВА не реши, че новият или с увеличени размери съществуващ обект ще е засенчен от съществуващ неподвижен обект.

(6) Ако нито един от обектите не достига повърхността на набор на височина при излитане с градиент на наклона 2 на сто (1:50), новите обекти се ограничават така, че да се запази съществуващата повърхност, свободна от препятствия, или повърхността, простираща се до началото на наклона - 1,6 на сто (1:62,5).

(7) Съществуващите обекти, които пробождат повърхността на набор на височина при излитане, се отстраняват, освен ако ГВА реши, че обектът е засенчен от съществуващи неподвижни обекти или когато в резултат на проведени аеронавигационни изследвания се изясни, че този обект няма да влияе отрицателно на безопасността или съществено да наруши регулярността на полетите на самолетите.

Чл. 97. (1) Всяко строителство на съоръжения извън границите на повърхностите, ограничаващи препятствията, височината на които превишава установеното от ГВА равнище, задължително се съгласува с ГВА.

(2) Обекти, разположени в зоните извън границите на повърхностите и ограничаващи препятствията, се разглеждат като препятствия, височината на които достига 150 m или повече над земното равнище, освен ако в резултат на специално аеронавигационно проучване не бъде установено, че те не представляват опасност за самолетите.

Чл. 98. (1) Обекти, които не пробождат повърхността на подхода за кацане, но могат да се отразят неблагоприятно върху оптималното разположение или работа на визуалните и невизуалните средства, се отстраняват.

(2) Всеки обект, разположен в зоната за движение на ВС или пробождащ въздушното пространство в границите на вътрешната хоризонтална повърхност, и коничната повърхност, за който ГВА е установила, че може да представлява опасност за самолетите, се разглежда като препятствие и се отстранява.

Чл. 329. (1) На летището се осигурява резервен източник за електрозахранване най-малко на следните летищни средства:

1. сигнален прожектор и минимално светлинно оборудване, необходими на персонала на службите за въздушно движение за изпълнение на техните задължения;

2. всички преградни светлини, които според ГВА са необходими за осигуряване на безопасна експлоатация на ВС;

3. светлини на подхода, светлини на ПИК и светлините за рулиране;

4. метеорологично оборудване;

5. основно осветление за целите на безопасността, ако то е предвидено;

6. основно оборудване и средства, предназначени за службите, отговарящи за аварийните мероприятия на летището;

7. прожекторно осветление на определена изолирана стоянка на ВС, ако това е предвидено.

(2) Минималното светлинно оборудване по ал. 1, т. 1 може да бъде осигурено и с други средства освен електрическите.

Чл. 330. Източниците на електроснабдяване към средствата, за които е необходимо да се предвиди резервно захранване, се включват по такъв начин, че тези средства автоматично да се включват към резервните източници при отказ на работния източник на захранване.

Чл. 331. (1) Периодът между отказа на работния източник на захранване и пълното възстановяване на работата на оборудването, предвидено в чл. 329, не може да е повече от 2 min. За визуалните средства, отнасящи се за ПИК, оборудвана за неточен подход за кацане, за точен подход за кацане, и към ПИК, предназначена за излитане, се прилагат изискванията, предвидени в табл. 17.

(2) Когато е възможно, периодът на отказ на електрозахранването се съкращава до по-малко от 30 s.

Чл. 332. Като резервни източници на захранване се използват:

1. независима енергосистема, снабдяваща с електроенергия летищните служби през автономна подстанция, и самостоятелна кабелна линия, прокарана отделно от работната кабелна линия с цел намаляване на вероятността за едновременно излизане от строя на работния източник на захранване и независимата система на захранване;

Таблица 17

а) Снабдени с резервно захранване, когато работата им е съществена за безопасността на полетите.

б) Виж глава 5.5.3.2 относно използването на аварийно осветление.

в) Една секунда, ако няма светлини по осовата линия на пистата.

г) Една секунда, ако подходът е над опасен или наводнен терен.

2. резервни електроагрегати-електрогенератори, акумулатори и т.н., които могат да служат като източници за електроенергия.

Чл. 333. (1) На летище, където основната ПИК не е оборудвана, се осигурява резервен източник на захранване, отговарящ на изискванията на чл. 331, освен когато не се предвижда резервен източник на захранване за визуалните средства, тъй като в съответствие с изискванията за аварийна светосигнална система се предвижда система от аварийни светлини, функционираща след 15 min.

(2) На летища, където основната ПИК е оборудвана за неточен подход за кацане, се осигурява резервен източник на захранване, отговарящ на изискванията на табл. 17, освен когато няма необходимост от резервен източник на захранване за визуалните средства за повече от една ПИК, оборудвана за неточен подход за кацане.

(3) На ПИК, оборудвана за точен подход за кацане, се предвижда резервен източник на захранване, отговарящ на изискванията от табл. 17, към ПИК, оборудвана за точен подход за кацане по съответната категория. Източниците на електрозахранване към тези средства, за които е необходимо да се предвиди резервно захранване, се включват по такъв начин, че те автоматично се включват към резервните източници при отказ на работния източник на захранване.

(4) За ПИК, предназначена за излитане в условия на хоризонтална видимост, по-малка от 550 m, се предвижда резервен източник на захранване, отговарящ на изискванията в табл. 17.

Чл. 334. За ПИК, предназначена за използване в условия на хоризонтална видимост на ПИК, по-малка от 550 m, електрическите системи на източника на захранване, на светлинното оборудване и на контролните устройства на светлинните системи, посочени в табл. 17, се проектират по такъв начин, че при всеки отказ на оборудването пилотът да не губи визуален контакт с ориентирите и да не получава изкривена информация.

Чл. 335. На летище, оборудвано с резервен източник на захранване с използване на дублиращи линии за осигуряване на необходимото равнище на готовност и независимост, източниците следва да бъдат разделени и без взаимно блокиране.

Чл. 336. Ако ПИК, като част от стандартния маршрут за рулиране, се осигурява със светлинните системи както за ПИК и ПР, дадените системи следва взаимно да се блокират, за да се изключи възможността за едновременна експлоатация на двете светлинни системи.

Чл. 337. (1) За осигуряване на надеждността на светлинната система се използва система за контрол върху работата на визуалните средства.

(2) Контролът по ал. 1 се осъществява от съответната техническа служба.

Чл. 338. Ако за целите на управлението на движението на ВС се използват светлинни системи, контролът върху тези системи се осъществява чрез автоматични средства, за да се осигури незабавна индикация за тези откази, които могат да окажат влияние върху осигуряване на функциите на управлението. Тази информация автоматично се подава в службата за ОВД.

Чл. 339. На ПИК, предназначена за използване в условия на хоризонтална видимост, по-малка от 550 m, се осъществява контрол върху светлинните системи, описани в табл. 17, с цел незабавна индикация, когато равнището на експлоатационната надеждност на всеки елемент спадне под минималното равнище съгласно чл. 375-379. Тази информация незабавно се предава в центъра за техническо обслужване.

Чл. 340. На ПИК, предназначена за използване в условия на хоризонтална видимост, по-малка от 550 m, контролът върху светлинните системи, описани в табл. 17, се осъществява чрез автоматични средства с цел осигуряване на незабавна индикация, когато равнището на експлоатационната надеждност на всеки елемент спадне под минималното равнище, установено от ГВА, под което не може да се осъществяват полети. Тази информация автоматично се предава на службите за обслужване на въздушното движение чрез изобразяване на видно място.

Чл. 341. (1) На летището се поставят огради или други подходящи бариери с цел да се:

1. избегне случайно или умишлено появяване на странични лица в зоната на летището, затворена за достъп на публика;

2. предотврати достъпа до работната площ на големи животни, опасни за ВС.

(2) За летище за обществено ползване височината на оградата по ал. 1 е най-малко 2,44 m.

(3) Огради или други заграждения се поставят около канализационните шахти, водостоци, тунелите и др., където достъпът е забранен.

(4) За ограничаване достъпа на странични лица до ПИК и ПР, преминаващи над обществени пътища, се вземат специални мерки.

(5) За предотвратяване на случайно или умишлено появяване на странични лица на местата с наземното оборудване и средства извън границите на летището, имащи голямо значение за безопасността на гражданското въздухоплаване, се вземат специални мерки.

Чл. 342. (1) Оградата или бариерата се монтира по такъв начин, че да отделя публично достъпните места от работната площ и другите зони и средства на летището.

(2) При необходимост от засилване на мерките за безопасност от двете страни на оградата или бариерата се оставя ивица свободно пространство, което улеснява работата на сътрудниците от охраната, занимаващи се с патрулиране, и затруднява преодоляването на оградата от странични лица. Задължително е изграждането на околовръстен път от вътрешната страна на загражденията на летището, предназначен за използване както от техническия персонал, така и от сътрудниците по безопасността, занимаващи се с патрулиране.

Чл. 343. (1) Монтираните на летището ограда или други бариери, предназначени за осигуряване безопасността на международното гражданско въздухоплаване и неговите служби, когато това е необходимо за безопасността, се снабдяват с необходимото минимално осветление.

(2) Когато е необходимо, се предвижда поставяне на светлини за осветяване на територията от двете страни на оградата или бариерата, в частност в местата за преминаване.

Чл. 344. (1) При проектиране и строеж на нови и реконструкция на съществуващи съоръжения на летището се вземат под внимание предявените изисквания към архитектурата и инфраструктурата, необходими за употребата на оптимални мерки за осигуряване безопасността на международното гражданско въздухоплаване.

(2) Проектите на летища отговарят на изискванията на тази наредба, като отчитат действащите стандарти и препоръки, отразени в приложение № 14 "Летища" към Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване и препоръките на документите на ИКАО 9157 "Ръководство за проектиране на летища", 9184 "Ръководство за планиране на летища", 9137 "Ръководство за обслужване на летища", Ръководството за планиране на летища на Международната организация на авиационните превозвачи и препоръките на Федералната авиационна администрация на САЩ.

Чл. 345. (1) Оборудване не се разполага, ако не е свързано с функциите на аеронавигационното осигуряване:

1. на летателната писта, в крайните участъци за безопасност, на пътеката за рулиране или в границите на разстоянието, посочено в колона 11 на табл. 4, ако това ще представлява опасност за ВС;

2. в зоната, свободна от препятствия, ако това ще представлява опасност за самолет, намиращ се във въздуха.

(2) (В сила от 01.01.2010 г.) Всяко оборудване или инсталация, необходими за аеронавигационното осигуряване, задължително е разрушаващо се и се разполага колкото се може по-ниско:

1. в тази част от летателната писта, която се намира в границите от:

а) 75 m от осовата линия на ПИК с кодов номер 3 или 4;

б) 45 m от осовата линия на ПИК с кодов номер 1 или 2;

2. в крайния участък за безопасност на лентата за рулиране или в границите на разстоянията, дадени в табл. 4;

3. в зоната, свободна от препятствия (ако подлагат на опасност ВС в полет).

Чл. 346. Всяко оборудване или инсталация, необходими за аеронавигационното осигуряване на полетите, което се разполага на подравнения участък от летателната писта, се разглежда като препятствие и съответно е лесно чупливо и се поставя колкото е възможно по-ниско.

Чл. 347. При писта, оборудвана за точен подход за кацане по категории I, II или III, не се разполага никакво оборудване или инсталация освен необходимите за аеронавигационно осигуряване на полетите в границите:

1. 240 m от края на летателната писта и в границите на 60 m от продължението на осовата линия на ПИК с кодов номер 3 или 4;

2. 240 m от края на летателната писта и в границите на 45 m от продължението на осовата линия на ПИК с кодов номер 1 или 2.

Чл. 348. Всяко оборудване или съоръжение, необходимо за аеронавигационното осигуряване, е лесно разрушаемо и се разполага колкото се може по-ниско, когато е необходимо то да се разполага на летателната писта или в близост до тази ПИК, оборудвана за точен подход за кацане по категории I, II и III, ако:

1. се разполага в тази част на летателната писта, която се намира в границите на 77,5 m от осовата линия на ПИК с кодов номер 4 и кодова буква F;

2. (В сила от 01.01.2010 г.) се намира в границите на 240 m от края на летателната писта или в границите:

а) 60 m от продължението на осовата линия на ПИК с кодов номер 3 или 4, или

б) 45 m от продължението на осовата линия на ПИК с кодов номер 1 или 2;

3. се намира извън границите на вътрешната повърхност на подхода за кацане, вътрешната преходна повърхност или повърхността за преминаване на втори кръг при прекъснат подход за кацане.

Чл. 349. Всяко оборудване или съоръжение, необходимо за целите на аеронавигацията, което от експлоатационна гледна точка е препятствие, се изгражда от лесно разрушаващи се материали и се разполага колкото се може по-ниско.

Чл. 350. Летищните транспортни средства се експлоатират:

1. в маневрената площ само с разрешение на органа, отговорен за обслужване на въздушното движение на летището, а за летищата, които не са за обществено ползване - само с разрешение на службата или лицето, отговорно за провеждане на полетите;

2. на перона само с разрешение на летищната администрация и под контрола на службата, отговорна за организация на дейността на перона.

Чл. 351. (1) На работната площ се допуска само технически изправна и функционално работоспособна автотранспортна и специализирана самолетообслужваща техника.

(2) Техническата изправност и функционалната работоспособност на техниката по ал. 1 се установяват планово най-малко на всеки 6 календарни месеца в периода на подготовка за преход към есенно-зимна и пролетно-лятна експлоатация.

(3) Летищната администрация осигурява техническата изправност и функционалната работоспособност на автотранспортната и другата специализирана техника за обслужване на летището или въздухоплавателните средства.

(4) Операторите и службите, ползващи автотранспортна, специализирана и самолетообслужваща техника на територията на летище, отговарят за ежедневното изпълнение на изискването по ал. 1.

(5) Всяко транспортно средство, работещо в работната площ, има в кабината си план с отбелязани забранени за съответното средство зони за достъп.

Чл. 352. (1) Водачът на транспортно средство, намиращо се в работната площ, изпълнява всички задължителни указания, предвидени от маркировката и знаците, ако друго не е разрешено от:

1. органа, отговорен за обслужване на въздушното движение на летището, когато транспортното средство се намира на маневрената площ;

2. службата, отговорна за организацията на дейността на перона, когато транспортното средство се намира на перона.

(2) Водачът на транспортно средство, намиращо се в работната площ, изпълнява всички задължителни указания, подавани чрез наземните светлини.

(3) Водачът на транспортно средство, намиращо се в работната площ, задължително притежава свидетелство за правоспособност за изпълняване на задачите му и да изпълнява указанията, издавани от:

1. органа, отговорен за обслужване на въздушното движение на летището, когато транспортното средство се намира на ПИК или ПР;

2. летищната служба, отговорна за координацията на дейността на перона, когато транспортното средство се намира на перона.

(4) Водачът на транспортно средство, снабдено с радиовръзка, установява сигурна двустранна радиовръзка с органа за обслужване на въздушното движение на летището преди навлизането на ПИК или ПР или с летищната служба, отговорна за координацията на дейността на перона преди навлизането на перона. Водачът осъществява непрекъснато прослушване на предаванията, когато транспортното средство се намира в работната площ.

Чл. 353. (1) Летищната администрация след одобрение от ГВА въвежда правила за безопасност на наземното движение на територията на летището и контролира спазването им.

(2) Основните правила за безопасност на движението на територията на летището са свързани със:

1. даване на предимство пред всички други транспортни средства на аварийно или противопожарно транспортно средство, придвижващо се към място на авария;

2. транспортните средства, изпълняващи работа на перона, които дават път на:

а) аварийно или противопожарно транспортно средство, на рулиращо ВС, на ВС, започващо да рулира, или на буксирано ВС;

б) движещи се горивозареждащи машини;

в) други транспортни средства съгласно правилата, определени от летищната администрация и утвърдени от ГВА.

(3) Основните правила за безопасно движение по перона са:

1. скоростта на движение на перона до свободните местостоянки за всички типове автотранспортна техника да не превишава 20 кm/h;

2. скоростта на придвижване при движение към и около въздухоплавателните средства в района на местостоянката е до 5 кm/h;

3. движението на техниката, когато не е свързано с летищното обслужване на конкретно въздухоплавателно средство, се извършва на разстояние не по-малко от 3 m от крайните точки на ВС, освен в случаите, когато зоната на местостоянката е очертана и навлизането в нея е забранено;

4. забрана на движение по перона на автотранспортна или прикачена техника със замърсени колела или с вериги;

5. приближаването (изтеглянето) и поставянето на самолетообслужваща техника в работно положение при летищно обслужване на ВС се извършва в съответствие с утвърдени от ГВА схеми;

6. самолетообслужващата техника се приближава до ВС на разстояние, което изключва повреждането му;

7. при лоша видимост (нощем, при мъгла, обилен снеговалеж) и в аварийна обстановка се ползват звуковите сигнали на самолетообслужваща техника или се спира движението; разпореждане за спиране на движението се издава от службата, отговорна за координация на дейността на перона;

8. забрана за участниците в движението на територията на летището:

а) да пресичат пътя на рулиращ самолет;

б) да стоят или преминават през зоната на действие на струята на реактивните двигатели на напускащ стоянката или рулиращ самолет;

в) да оставят без наблюдение техника, преди да са взели всички мерки, изключващи възможността за самопридвижването й;

9. в случай на повреда водачите вземат необходимите мерки за незабавно изтегляне на управляваната от тях машина от работната площ.

Чл. 354. На летищата за обществено ползване се осигурява система за управление на наземното движение и контрол.

Чл. 355. При проектиране на системите за управление на наземното движение и контрол върху тях се имат предвид:

1. интензивността на въздушното движение;

2. условията на видимост, при които се изпълняват полетите;

3. изискванията, свързани с осигуряване ориентирането на пилотите;

4. сложността на схемата на летището;

5. движението на транспортните средства.

Чл. 356. (1) Визуалните компоненти на системата за управление на наземното движение (маркировка, светлини и знаци) и контролът върху него се проектират по такъв начин, че да отговарят на съответните технически изисквания на наредбата.

(2) Системата за управление на наземното движение и контролът върху него се проектират като средство, помагащо да се предотвратят случайни навлизания на ВС и транспортните средства на работната ПИК.

(3) Системата се проектира като средство, помагащо за предотвратяване на сблъскване между ВС, а също така между ВС и транспортни средства или обекти на всяка част от работната площ.

Чл. 357. Там, където системата за управление на наземното движение и контролът върху него се осигуряват чрез изборно включване на светлинна "стоп" линия и осовите светлини на ПР, се изпълняват следните изисквания:

1. на маршрутите за рулиране, обозначени чрез включени осови светлини на ПР, движението да може да се прекрати посредством включването на светлинната "стоп" линия;

2. управляващите схеми се монтират по такъв начин, че при включване на светлинната "стоп" линия, разположена пред ВС, съответната секция на осовите светлини на ПР извън нейните граници да се изключва;

3. осовите светлини на ПР се включват пред ВС след изключването на светлинната "стоп" линия.

Чл. 358. Когато интензивността на движението и условията на експлоатация на летището са такива, че регулирането на транспортния поток не може да се осигури чрез алтернативни средства и начини, се осигурява радиолокатор за управление на наземното движение на маневрената площ, предназначена за използване в условия на хоризонтална видимост на ПИК, по-малка от 350 m.

Чл. 397. (1) На вертолетни площадки, разположени върху земната повърхност, се предвижда най-малко една зона за излитане и краен етап на подход за кацане (FATO).

(2) Зоната FATO може да бъде разположена до летателната ивица, на ивицата за рулиране или в близост до тях.

Чл. 398. (1) Размерите на зоната FATO се определят:

1. за вертолетна площадка, предназначена за вертолети с летателно-технически характеристики от I клас - съгласно предписанията в ръководството по летателна експлоатация на вертолета; ако липсват технически изисквания към широчината, тя е най-малко 1,5 пъти от габаритната дължина/широчина (в зависимост от това коя величина е по-голяма) на най-дългия/широкия вертолет, за чието обслужване е предназначена вертолетната площадка;

2. за вертолетна площадка върху вода, предназначена за вертолети с летателно-технически характеристики от I клас - съгласно предписанията в т. 1 плюс 10 на сто;

3. за вертолетна площадка, предназначена за вертолети с летателно-технически характеристики от II и III клас - с достатъчни размери и конфигурация, за да се включи зона, в чиито граници може да се помести кръг с диаметър най-малко 1,5 пъти от габаритната дължина/широчина (в зависимост от това коя величина е по-голяма) на най-дългия/широкия вертолет, за чието обслужване е предназначена вертолетната площадка;

4. за вертолетна площадка върху вода, предназначена за вертолети с летателно-технически характеристики от II и III клас - с достатъчни размери, за да се включи зона, в чиито граници може да се помести кръг с диаметър най-малко 2 пъти габаритната дължина/широчина (в зависимост от това, коя величина е по-голяма) на най-дългия/широкия вертолет, за чието обслужване е предназначена вертолетната площадка.

(2) При определяне размерите на зоната FATO е възможно да се наложи да се отчитат и местни условия, като надморска височина и температура. Инструкциите са посочени в приложение № 12.

Чл. 399. Общият наклон на зоната FATO във всяка посока е не повече от 3 на сто. Местният наклон на всяка част от зоната FATO е не по-голям от:

1. 5 на сто, ако вертолетната площадка е предназначена за вертолети с летателно-технически характеристики от I клас;

2. 7 на сто, ако вертолетната площадка е предназначена за вертолети с летателно-технически характеристики от II и III клас.

Чл. 400. (1) Повърхността на зоната FATO:

1. трябва да издържа въздействието на струята от носещия винт;

2. да няма неравности, които биха повлияли отрицателно на излитането и кацането на вертолетите;

3. да има носимоспособност, достатъчна за изпълнението на прекъснато излитане и кацане на вертолети с летателно-технически характеристики от I клас.

(2) Зоната FATO осигурява влиянието на земята.

Чл. 401. (1) При необходимост за вертолетите се предвиждат свободни от препятствия зони, разположени откъм подветрената страна на зоната за прекъснато излитане.

(2) Широчината на вертолетната зона, свободна от препятствия, не може да бъде по-малка от широчината на съответната зона за безопасност.

(3) не се допуска повърхността на вертолетната зона, свободна от препятствия, да "пробожда" равнина с възходящ наклон 3 на сто и с долна граница-хоризонтална линия, минаваща през границата на зоната FATO.

(4) Обект, разположен във вертолетната зона, свободна от препятствия, който представлява потенциална заплаха за безопасността на вертолетите във въздуха, се разглежда като препятствие и се отстранява.

Чл. 402. (1) На вертолетна площадка се предвижда най-малко една зона за приземяване и излитане от площадката (TLOF).

(2) Зоната за приземяване и излитане от площадката се разполага в границите на зоната FATO или извън нея.

(3) Зоната за приземяване и излитане от площадката се създава така, че в нея да се помести кръг с диаметър 1,5 от дължината или широчината на базата на колесника (в зависимост от това кое е по-голямо) на най-големия вертолет, за обслужването на който е предназначена дадената зона.

(4) Зоната за приземяване и излитане от площадката може да има всякаква конфигурация.

(5) Наклоните на TLOF се изграждат с наклон, достатъчен за предотвратяване събирането на вода на повърхността на зоната, но не по-големи от 2 на сто във всяка посока.

(6) Зоната за приземяване и излитане от площадката се изгражда в състояние да издържи натоварването, създавано от вертолетите.

Чл. 403. (1) Около зоната FATO се разполага зоната за безопасност.

(2) Зоната за безопасност, заобикаляща зона FATO, предназначена за използване при визуални метеорологични условия (ВМУ), е извън границите на контура на зоната FATO най-малко на 3 m или на 0,25 от габаритната дължина или широчина (в зависимост от това, коя величина е по-голяма) на най-големия вертолет, за обслужване на който е предназначена зоната.

(3) Зоната за безопасност, заобикаляща зоната FATO, предназначена за полети на вертолети при приборни метеорологични условия (ПМУ), се простира (вж. фиг. 40):

1. в напречна посока най-малко на 45 m от всяка страна на осовата линия;

2. в надлъжна посока най-малко на 60 m от границите на зоната FATO.

Фиг. 40. Зона за безопасност

(4) В зоната за безопасност не се допуска наличието на каквито и да е неподвижни обекти, с изключение на такива върху чуплива опора, които по силата на своето функционално предназначение са в нея. По време на полети на вертолети не се допуска наличието на подвижни обекти в зоната за безопасност.

(5) Обекти, които по силата на своето функционално предназначение е необходимо да са в зоната за безопасност, могат да имат височина не по-голяма от 25 cm, ако са разположени по границата на зоната FATO и не "пробождат" равнина, започваща на височина 25 cm над границата на зоната FATO и издигаща се встрани от зоната FATO с градиент 5 на сто.

(6) Възходящият наклон на равнината на зоната за безопасност по посока от границата на зоната FATO не превишава 4 на сто.

(7) Повърхността на зоната за безопасност се почиства с цел предотвратяване разхвърлянето (разнасянето) на твърди предмети под въздействие на струята от носещия винт.

(8) Повърхността на зоната за безопасност, вътре в която се намира зоната FATO, е продължение на повърхността на зоната FATO и е в състояние да издържи без структурни промени натоварването, създавано от вертолетите, за чието обслужване е предназначена дадената вертолетна площадка.

Чл. 404. (1) Широчината на наземната ПР за вертолети в зависимост от широчината на основното шаси на вертолета е най-малко:

1. 7,5 m при широчина на основния колесник на вертолета, по-малка от 4,5 m;

2. 10,5 m при широчина на основния колесник на вертолета от 4,5 m до 6 m;

3. 15 m при широчина на основния колесник на вертолета от 6 m до 10 m;

4. 20 m при широчина на основния колесник на вертолета над 10 m.

(2) Минималните безопасни разстояния между наземната вертолетна ПР и друга наземна вертолетна ПР, ПР за рулиране по въздуха, обект, или стоянка за вертолет се установяват не по-малки от съответните значения, посочени в табл. 18.

Таблица 18

(3) Надлъжният наклон на наземната ПР за вертолети не е по-голям от 3 на сто.

(4) Наземната вертолетна ПР се изгражда така, че да е в състояние да издържи натоварването от движението на вертолетите.

(5) Наземната вертолетна ПР се осигурява със странични ивици за безопасност, разположени симетрично от всяка страна на ПР, с широчина не по-малка от половината на най-голямата габаритна широчина на вертолетите.

(6) Наземната вертолетна ПР и нейните странични ивици за безопасност се осигуряват с бърз дренаж, като напречният наклон не е по-голям от 2 на сто.

(7) Повърхността на страничните ивици за безопасност на наземна вертолетна ПР се подготвя по такъв начин, че да противостои на въздействието на струята от носещия винт.

Чл. 405. (1) Пътеката за рулиране по въздуха е предназначена за осъществяване на движението на вертолета над повърхността на височина, по правило, свързана с влиянието на земята и с пътна скорост, по-малка от 37 km/h (20 възела).

(2) Широчината на ПР по въздуха е равна най-малко на двойната най-голяма габаритна широчина на вертолетите.

(3) Повърхността на ПР за рулиране по въздуха:

1. противостои на въздействието на струята от носещия винт;

2. е пригодна за изпълняване на аварийни кацания.

(4) Повърхността на ПР по въздуха отчита влиянието на земята.

(5) Напречният наклон на повърхността на ПР по въздуха не е по-голям от 10 на сто, а надлъжният наклон - от 7 на сто. Във всеки случай стойностите на наклона не надхвърлят ограниченията по отношение на наклона, установени за кацане на типа вертолети, за обслужване на които е предназначена дадената ПР.

(6) Минималните безопасни разстояния между ПР по въздуха и друга ПР по въздуха или наземна вертолетна ПР, или обект, или стоянката за вертолет са не по-малки от съответни значения, посочени в табл. 18.

Чл. 406. (1) Маршрутът на придвижване във въздуха е предназначен за осъществяване движението на вертолета над повърхността по правило на височина не по-голяма от 30 m над равнището на земята и с пътна скорост над 37 km/h.

(2) Широчината на маршрута на придвижване във въздуха в зависимост от размера (RD) на най-големия диаметър на носещ винт на вертолетите, за обслужването на които е предназначен даденият маршрут за придвижване във въздуха, е не по-малко от:

1. 7,0 RD - когато маршрутът на придвижване във въздуха е предназначен само за дневни полети;

2. 10,0 RD - когато маршрутът на придвижване във въздуха е предназначен за нощни полети.

(3) Отклоненията в посока по осовата линия на маршрута на придвижване по въздуха не се допуска да бъдат по-големи от 120° и се пресмятат така, че да не създават нужда да се изпълнява завой с радиус, по-малък от 270 m.

(4) Маршрутите за придвижване във въздуха се избират така, че да разрешават кацане в режим на авторотация или с един неработещ двигател така, че до минимум да се намали рискът за нанасяне на телесни повреди на лицата, намиращи се на земята или във водата, или за повреда на имуществото.

Чл. 407. (1) Техническите изискванията към пероните, включени в чл. 74 - 76, са приложими за вертолетите с посочените изменения в ал. 2 и 3 на този член.

(2) Наклонът на местостоянката на вертолета във всяка посока не надхвърля 2 на сто.

(3) Минималното разрешено разстояние между вертолета, използващ местостоянката, и всеки обект или ВС е най-малко половината от най-голямата габаритна широчина на вертолетите, за обслужването на които е предназначена местостоянката.

(4) В случаите, когато е необходимо да се осигурят няколко едновременни режима на висене, се използват посочените в табл. 18 минимални безопасни разстояния между две ПР за рулиране във въздуха.

(5) Местостоянката на вертолета има размери, достатъчни, за да се помести кръг с диаметър, равен най-малко на най-големия габаритен размер на най-големия вертолет, за обслужването на който се планира да се ползва местостоянката.

Чл. 408. (1) В случаите, когато зоната FATO е разположена около ПИК или ПР и се планират едновременни полети в условия на ВМУ, разстоянието между границата на ПИК или ПР и границата на зоната FATO е не по-малко от посоченото в табл. 19.

(2) Зоната FATO не се разполага в близост до:

1. пресичането на ПР или на местата за изчакване, където реактивната струя на двигателя може да предизвика силна турбулентност;

2. зоните, където има вероятност от образуване на вихрова следа от самолета.

Таблица 19

Чл. 409. (1) Зоните FATO и зоните за приземяване и излитане на вертолетни площадки, издигнати над земната повърхност, съвпадат.

(2) На вертолетна площадка, издигната над земната повърхност (разположена върху сграда или друго подобно съоръжение), се предвижда най-малко една зона FATO.

Чл. 410. (1) Размерите на зоната FATO:

1. за вертолетни площадки, предназначени за вертолети с летателно-технически характеристики от I клас, са дадени в ръководството по летателна експлоатация на вертолета, като при отсъствие на технически изисквания към широчината тя е по-голяма най-малко 1,5 пъти от габаритната дължина или широчина (в зависимост от това, коя величина е по-голяма) на най-дългия/широкия вертолет, за обслужването на който е предназначена тя;

2. за вертолетни площадки, предназначени за вертолети с летателно-технически характеристики от II клас, са с достатъчни размери и конфигурация, за да се включи зона, в чиито граници да се помести кръг с диаметър по-голям най-малко 1,5 пъти от габаритната дължина/широчина (в зависимост коя величина е по-голяма) на най-дългия/широкия вертолет, за обслужването на който е предназначена вертолетната площадка.

(2) Изискванията към наклона за вертолетни площадки, издигнати над земната повърхност, съответстват на изискванията за вертолетни площадки на земната повърхност, посочени в чл. 407.

(3) Повърхността на зоната FATO се изпълнява така, че да е в състояние да издържи движението на вертолетите, за обслужване на които е предназначена вертолетната площадка. При проектиране се взимат под внимание допълнителните натоварвания вследствие наличието върху площадката на персонал, сняг, товари, оборудване за зареждане с гориво и борба с пожари и т.н.

(4) Натоварването върху конструкцията се определя в съответствие с изискванията по приложение № 11.

Чл. 411. (1) Около зоната FATO се разполага зоната за безопасност.

(2) Дължината на зоната за безопасност извън границите на зоната FATO е най-малко 3 m или 0,25 от габаритната дължина/широчина (в зависимост коя величина е по-голяма) на най-дългия/широкия вертолет, който ще се използва на вертолетната площадка, издигната над повърхността.

(3) В зоната за безопасност не се допуска наличието на каквито и да е неподвижни обекти, с изключение на такива върху чуплива опора, които по силата на своето функционално предназначение са в тази зона. По време на полети на вертолети не се допуска наличието на подвижни обекти в зоната за безопасност.

(4) Обекти, които по силата на своето функционално предназначение е необходимо да са в зоната за безопасност, са с височина не по-голяма от 25 cm, ако са разположени покрай границата на зоната FATO и не "пробождат" равнина, започваща на височина 25 cm над границата на зоната FATO и възходяща встрани от зоната FATO с градиент 5 на сто.

(5) Възходящият наклон на повърхността на зоната за безопасност по посока от границата на зоната FATO не може да превишава 4 на сто.

(6) Повърхността на зоната за безопасност, прилежаща до зоната FATO, е продължение на зоната FATO и е в състояние да издържи без повреди по конструкцията им вертолети, за обслужването на които е предназначена вертолетната площадка.

(7) Където зад краищата на вертолетната площадка има вертикално прекъсване за осигуряване на безопасност за персонала и пътниците, се поставят предпазни мрежи.

(8) Предпазната мрежа излиза извън границите на краищата на зоната за безопасност най-малко на 1,5 m (със здравина, позволяваща да издържи падане на тяло с тегло 75 kg от височина 1 m).

(9) Предпазната мрежа се изготвя така, че да поема паднал в нея човек като хамак, а не като батут.

Чл. 412. (1) Палубни вертолетни площадки, намиращи се върху съоръжения, се прилагат при разработване на полезни изкопаеми, проучвания, строеж на съоръжения.

(2) На палубните вертолетни площадки зоната FATO и зоната за приземяване и излитане съвпадат.

(3) На палубните вертолетни площадки се предвижда да има най-малко една зона FATO.

Чл. 413. (1) Зоната FATO може да има всякаква конфигурация. За полети на вертолети с един носещ винт или на вертолети с два носещи винта по надлъжна схема тя трябва да има достатъчни размери, за да включи зоната, в чиито граници може да се помести кръг с диаметър най-малко 1,0 D от най-големия вертолет (D е най-големият размер на даден вертолет с въртящи се винтове).

(2) В случаите, когато се предполага кацане от разни посоки на двувинтови вертолети по напречна схема, зоната FATО има достатъчни размери, за да включи зоната, в чиито граници може да се помести кръг с диаметър не по-малък от 0,9 от цялата дължина на вертолет с носещи винтове. Ако това изискване е невъзможно да се изпълни, зоната FATO може да има форма на правоъгълник с по-малка страна най-малко 0,75 D и голяма страна най-малко 0,9 D, но в границите на този правоъгълник се разрешава кацане в две посоки само по размера с големина 0,9 D.

Чл. 414. (1) Около границите на зоната FATO не се допуска наличието на неподвижни обекти, с изключение на такива върху чупеща се опора, които по силата на своето функционално предназначение се налага да бъдат в тази зона.

(2) Обектите, чието функционално предназначение изисква разполагането им на границата на зоната FATO, не може да са по-високи от 25 cm.

Чл. 415. Повърхността на зоната FATO се създава така, че да пречи на приплъзване на вертолетите и да има наклон с цел да се избегне събиране на течности. В случаите, когато палубната вертолетна площадка има решетъчна повърхност, тя се проектира така, че да не намалява влиянието на земята.

Чл. 416. (1) За защита на персонала по периметъра на палубната вертолетна площадка се поставя предпазна мрежа освен на местата, където защитата е осигурена от елементи на конструкцията.

(2) Предпазната мрежа се изготвя от еластичен негорим материал и отговаря на следните условия:

1. вътрешният ръб на мрежата се закрепва на равнище малко по-ниско от ръба на палубната вертолетна площадка, включвайки в нея дренажните улеи;

2. широчината на мрежата е не по-малка от 1,5 m, а външният й ръб се повдига над ръба на вертолетната площадка не повече от 25 cm, като външният ъгъл на наклона на мрежата е не по-малък от 10°;

3. да издържа падане на тяло с тегло 75 kg от височина 1 m, без да се поврежда;

4. да поема падналото тяло като хамак, а не като батут.

Чл. 417. В случаите, когато експлоатационните зони за вертолети са на кърмата или в носовата част на кораба или целенасочено са разположени над палубните надстройки на кораба, те се считат за вертолетни палубни площадки и към тях се прилагат посочените критерии в раздел III.

Чл. 418. (1) За вертолетни площадки, разположени в другите части на кораба, зоната FATO и зоната за приземяване и излитане съвпадат.

(2) За вертолетни площадки върху палубата на кораб се предвижда най-малко една зона FATO.

(3) Зоната FATO на вертолетните площадки върху палубата на кораб е с форма на кръг и с достатъчни размери; диаметърът му е най-малко 1,0 D на най-големия вертолет, за чието обслужване е предназначена дадената вертолетна площадка (D е най-големият размер на вертолет с въртящи се винтове).

Чл. 419. Повърхността на зоната FATO трябва да противостои на плъзгане на хора и вертолети.

Чл. 420. За вертолетните площадки се установяват следните повърхности/сектори за ограничаване на препятствията (фиг. 41):

1. повърхност на подхода за кацане;

2. преходна повърхност;

3. вътрешна хоризонтална повърхност;

4. конична повърхност;

5. повърхност за набиране на височина при излитане;

6. сектори/повърхности, свободни от препятствия (за вертопалуба);

7. повърхност за ограничени препятствия (за вертопалуба).

Чл. 421. (1) Повърхността на подхода за кацане е наклонена равнина или комбинация от равнини, издигащи се от границата на зоната за безопасност и разположени симетрично на тяхната осова линия, минаваща през центъра на зоната FATO.

(2) Границите на повърхността на подхода за кацане включват:

1. вътрешна граница-разположена хоризонтално линия до външната граница на зоната за безопасност, равна на определената минимална широчина на зоната FATO и зоната за безопасност и перпендикулярна на осовата линия на повърхността на подхода за кацане;

2. две странични граници до краищата на вътрешната граница, като:

Фиг. 41. Повърхнини, ограничаващи препятствията

Забележка. На фигурата са показани повърхностите за ограничаване на препятствията на вертолетна площадка, имаща зона FATO за неточен подход за кацане и зона, свободна от препятствия за вертолети:

а) за зона, различна от зоната FATO, оборудвана за точен подход за кацане, страничните граници се отклоняват равномерно с определено значение от вертикалната равнина, в която лежи осовата линия на зоната FATO;

б) за зона FATO, оборудвана за точен подход за кацане, страничните граници се отклоняват равномерно с определена стойност от вертикалната равнина, през която минава осовата линия на зоната FATO, до определена височина над нея, след което равномерно отклоняващи се с определена стойност до достигане на крайната широчина и продължаващи със същата широчина до края на повърхността на подхода за кацане;

3. външна граница, разположена хоризонтално на определената абсолютна кота на зоната FATO и перпендикулярна на осовата линия на повърхността на подхода за кацане.

(3) Надморската височина на вътрешната граница е равна на надморската височина на зоната за безопасност в точката на вътрешната граница, през която минава осовата линия на повърхността на подхода за кацане.

(4) Наклонът(ите) на повърхността на подхода за кацане се измерва(т) във вертикалната равнина, в която лежи осовата линия на повърхността.

(5) За вертолетни площадки, използвани от вертолети с летателно-технически характеристики от II и III клас, се предвижда траекториите на захождане за кацане да се избират по такъв начин, че да позволяват безопасно изпълнение на принудително кацане или на кацане с един неработещ двигател, така че като минимум да се намали рискът от нанасяне на телесни повреди на лица, намиращи се на земята или във водата, или повреди на имуществото. Факторите, определящи годността на ползване на такива зони, са типът на най-критичния вертолет, за който е предназначена вертолетната площадка, и условията на заобикалящата я среда.

Чл. 422. (1) Преходната повърхност е сложна повърхност, разположена покрай страничната граница на зоната за безопасност и част от страничната граница на повърхността на подхода за кацане, която стига нагоре и встрани до вътрешната хоризонтална повърхност или до предварително определена относителна височина.

(2) Границите на преходната повърхност са:

1. долна граница - започва при пресичане на страничната граница на повърхността на подхода за кацане с вътрешната хоризонтална повърхност и продължава до вътрешната граница на повърхността на подхода за кацане и нататък покрай страничната граница на зоната за безопасност, успоредно на осовата линия на зоната FATO;

2. горна граница - разположена в равнината на вътрешната хоризонтална повърхност; ако не е осигурена вътрешна хоризонтална повърхност, продължава на определена височина над долната граница.

(3) Надморската височина на точка от долната граница се определя, както следва:

1. покрай страничната граница на повърхността на подхода за кацане е равна на надморската височина на повърхността на подхода за кацане в тази точка;

2. покрай линията на безопасност е равна на надморската височина на осовата линия на зоната FATO срещу тази точка.

(4) Като следствие на ал. 3, т. 2 преходната повърхност покрай зоната за безопасност е криволинейна при криволинеен профил на зоната FATO или е равнина при праволинеен профил на зоната FATO. Линията на пресичане на преходната повърхност с вътрешната хоризонтална повърхност или с вътрешната граница, ако не се предвижда вътрешна хоризонтална повърхност, е също криволинейна или праволинейна в зависимост от профила на зоната FATO.

(5) Наклонът на преходната повърхност се измерва във вертикалната равнина, която е под прав ъгъл към осовата линия на зоната FATO.

Чл. 423. (1) Вътрешната хоризонтална повърхност е предназначена да осигури безопасност при визуално маневриране.

(2) Вътрешната хоризонтална повърхност е разположена в хоризонталната равнина над зоната FATO и прилежащите към нея участъци и има форма на кръг.

(3) Радиусът на вътрешната хоризонтална повърхност се измерва от централната точка на зоната FATO.

(4) Относителната височина на вътрешната хоризонтална повърхност се измерва от изходната надморска височина, определена за целта.

Чл. 424. (1) Коническата повърхност е повърхност, възходяща встрани от границата на вътрешната хоризонтална повърхност или от горната граница на преходната повърхност, ако не е осигурена вътрешна хоризонтална повърхност.

(2) Границите на коническата повърхност са:

1. долна граница - съвпада с границата на вътрешната хоризонтална повърхност или с горната граница на преходната повърхност, ако не е осигурена вътрешна хоризонтална повърхност;

2. горна граница - разположена е на определената височина над вътрешната хоризонтална повърхност или над надморската височина на най-долния край на зоната FATO, ако не е осигурена вътрешна хоризонтална повърхност.

(3) Наклонът на коническата повърхност се измерва над хоризонталната равнина.

Чл. 425. (1) Повърхността за набиране височина при излитане е наклонена повърхност, комбинация от повърхности или, ако се изпълнява завой - сложна повърхност, възходяща встрани от края на зоната за безопасност и разположени симетрично относно тяхната осова линия, минаваща през центъра на зоната FATO.

(2) Границите на повърхността за набиране височина при излитане са:

1. вътрешна граница с дължина, равна на минималната определена широчина на зоната FATO и зоната за безопасност, перпендикулярна на осовата линия на повърхността за набиране височина при излитане и разположена хоризонтално до външната граница на зоната за безопасност или зоната, свободна от препятствия;

2. две странични граници, започващи на края на вътрешната граница и отклоняващи се равномерно с определена стойност от вертикалната равнина, в която минава осовата линия на зоната FATO;

3. външна граница, перпендикулярна на осовата линия на зоната за набиране височина при излитане и разположена хоризонтално на определената височина над зоната FATO.

(3) Надморската височина на вътрешната граница е равна на надморската височина на зоната за безопасност в точката на вътрешната граница, през която минава осовата линия на повърхността за набиране височина при излитане, но в случаите, когато е предвидена зона, свободна от препятствия, тази надморска височина е равна на най-високата точка на повърхността на земята, намираща се на продължението на осовата линия.

(4) В случаите, когато повърхността за набиране височина при излитане е праволинейна, наклонът й се измерва във вертикалната равнина, в която лежи осовата линия на тази повърхност.

(5) В случаите, когато повърхността за набиране височина при излитане включва участък за изпълнение на завой, тази повърхност се явява сложна повърхност, съдържаща нормали, лежащи в хоризонталната равнина и спуснати към осовата й линия. Наклонът на тази осова линия е аналогичен на наклона на повърхността за набиране височина при излитане по праволинейна траектория. Участъкът от повърхността, разположен между вътрешната граница и линията на височина 30 m над вътрешната граница, е праволинеен.

(6) Отклоненията по посока на осовата линия на повърхността за набиране височина при излитане се пресмятат така,че да не се създава необходимост от завой с радиус по-малък от 270 m.

(7) На вертолетни площадки, използвани от вертолети с летателно-технически характеристики от II и III клас, траекториите на излитане се избират така, че да позволяват безопасно изпълнение на принудителни кацания или на кацания с един неработещ двигател и да се намали до минимум рискът от нанасяне на телесни повреди на лицата, намиращи се на земята или във водата, или на повреди на имуществото. Фактори, определящи годността на ползване на такива зони, са типът на критичния вертолет, за който е предназначена вертолетната площадка, и условията на заобикалящата я среда.

Чл. 426. (1) Секторите/повърхностите, свободни от препятствия (за палубни вертолетни площадки), са сложна повърхност, започваща в изходната точка на границата на зоната FATO на палубната вертолетна площадка, която има определена дължина.

(2) Повърхността или секторите, свободни от препятствия, се ограничават от дъга с определен радиус.

(3) На палубните вертолетни площадки секторът, свободен от препятствия, се ограничава от дъга 210° и се простира встрани на разстояние, позволяващо да се изпълняват полети от повечето критични вертолети с един неработещ двигател, за обслужване на които е предназначена палубната вертолетна площадка. Той е хоризонтален, освен тази част от повърхността, която е разположена в границите на сектора с дъга 180°, минаваща през центъра на зоната FATO и разположена на равнището на водата. Тази равнина се простира встрани на разстояние, съответстващо на изискванията към пространството за излитане за критичния вертолет, за обслужването на който е предназначена палубната вертолетна площадка (вж. фиг. 42).

Чл. 427. (1) Повърхността на ограничените препятствия (палуба за вертолетни площадки) е сложна повърхност, започваща в изходната точка на сектора, свободен от препятствия, и разположена в границите на сектор, който не обхваща сектора, свободен от препятствия, както е показано на фиг. 42, 43 и 44, и в границите на който над равнището на зоната FATO ще има препятствия с определена височина.

(2) Повърхността на ограничените препятствия не се ограничава от дъга, по-голяма от определената стойност, и има достатъчно големи размери, за да включи зоната, невлизаща в сектора, свободен от препятствия.

Чл. 428. (1) Изискванията към повърхностите за ограничаване на препятствията отчитат като предполагаемо използване на зоната FATO:

1. изпълняваните при кацане маневри за висене или кацане;

2. изпълняваните при излитане маневри;

3. типа на подхода за кацане.

(2) В случаите, при които излитането и кацането се осъществяват в двете посоки на зоната FATO, функциите на някои от повърхностите могат да загубят своето значение във връзка с по-големите изисквания, налагани от друга разположена по-долу повърхност.

Чл. 429. (1) За вертолетни площадки на равнището на повърхността, оборудвана за точен подход за кацане, повърхностите за ограничаване на препятствията за зона FATO са:

1. повърхност за набор на височина при излитане;

2. повърхност за захождане за кацане;

3. преходни повърхнини;

4. конична повърхност.

(2) Повърхностите за ограничаване на препятствията за зона FATO, оборудвана за неточен подход за кацане, са:

1. повърхност за набиране височина при излитане;

2. повърхност за подхода за кацане;

3. преходни повърхнини;

4. конична повърхност, ако не е осигурена вътрешна хоризонтална повърхност.

Фиг. 42. Сектор, свободен от препятствия, на вертолетна площадка върху палуба

Фиг. 43. Сектори за ограничаване на препятствията за вертолетна площадка, разположена върху палуба

Вертолети с едно носещо витло и вертолети с напречна схема с две витла

Фиг. 44. Сектори за ограничаване на препятствията за вертолетна площадка, разположена върху палуба

Двувитлови вертолети с надлъжна схема - маневри в произволно направление

Фиг. 45. Сектори за ограничаване на препятствията за вертолетна площадка, разположена върху палуба

Двувитлови вертолети с надлъжна схема - маневри в две направления

Фиг. 46. Повърхнина за набиране на височина при излитане/повърхнина на подхода за кацане (необорудвана зона FATO)

Фиг. 47. Повърхнина за набиране на височина при излитане за оборудвана FATO

Фиг. 48. Повърхност на подхода за кацане на FATO, оборудвана за точен подход за кацане

Фиг. 49. Повърхнина на подхода за кацане на FATO, оборудвана за неточен подход за кацане

Фиг. 50. Преходна, вътрешна хоризонтална и конична повърхност за ограничаване на препятствията

Фиг. 51. Повърхнини за ограничаване на препятствията за вертолетна площадка с общо предназначение, разположена в средната част на плавателното средство

Фиг. 52. Повърхнини за ограничаване на препятствията за вертолетна площадка с общо предназначение, разположена в страничната част на плавателното средство

(3) Повърхностите за ограничаване на препятствията за необорудвана зона FATO са:

1. за набиране височина при излитане;

2. за подхода за кацане.

(4) За зона FATO, оборудвана за неточен подход за кацане, се установяват следните повърхности на ограничаване на препятствията:

1. вътрешна хоризонтална повърхност;

2. конична повърхност.

(5) За случаите по ал. 4 е възможно да не се изисква вътрешна хоризонтална повърхност, ако неточният подход за кацане по права е осигурен в двата края.

Чл. 430. Наклоните на повърхностите се установяват не по-големи, а другите им величини - не по-малки от стойностите, посочени в табл. 20 - 23, и се разполагат, както е показано на фиг. 44 - 48.

Чл. 431. (1) Не се допуска изграждане на нови обекти или увеличаване на размерите на съществуващи вече обекти над които и да са повърхнини, посочени в чл. 429, освен когато ГВА установи, че новият обект или обектът след увеличаване на размерите ще бъде засенчен от друг съществуващ неподвижен обект.

(2) Обектите, по-високи от препятствията, посочени в чл. 429, се отстраняват, с изключение на случаите, когато ГВА установи, че даден обект се засенчва от съществуващ неподвижен обект или в резултат на авиационно изследване е определено, че наличието на този обект няма да понижи равнището на безопасност на полетите или сериозно да повлияе на периодичността на полетите на вертолетите.

(3) Използването на повърхнините по чл. 425, ал. 5 за набиране височина при излитане по криволинейна траектория може да реши частично проблемите, създавани от обекти, "пробождащи" повърхнините.

Чл. 432. (1) На вертолетни площадки на равнището на повърхността се предвиждат най-малко две повърхнини на подхода за кацане и набиране височина при излитане, отдалечени една от друга най-малко на 150°.

(2) Броят и ориентацията на повърхнините за набиране височина при излитане и подход за кацане са такива, че коефициентът на ползване на вертолетната площадка е най-малко 95 на сто за вертолети, за обслужване на които е предназначена дадена площадка.

Чл. 433. Изискванията към повърхнините за ограничаване на препятствията за вертолетни площадки, издигнати над повърхността, съответстват на чл. 429-431 за вертолетни площадки на равнището на повърхността.

Чл. 434. За вертолетни площадки, издигнати над повърхността, се предвиждат най-малко две повърхнини на подхода за кацане и набиране височина при излитане, отместени една от друга най-малко на 150°.

Таблица 20

а) Наклонът и дължината дават възможност на вертолетите да извършват забавяне за кацане, спазвайки правилата за "заобикаляне" на критичните зони.

b) Към тази величина се прибавя широчината на вътрешната граница.

c) Определя се разстоянието от вътрешната граница до точка, в която отклонението осигурява широчина, равна на 7 диаметъра на носещия винт при изпълнение на дневни полети и на 10 диаметъра на носещия винт при изпълнение на нощни полети.

d) Общата широчина, равна на 7 диаметъра на носещия винт при дневни полети, или общата широчина, равна на 10 диаметъра на носещия винт при нощни полети.

e) Определя се разстоянието от вътрешната граница до точка, в която повърхнината за захождане за кацане достига относителна височина 150 m над надморската височина на вътрешната граница.

Таблица 21

Таблица 22